Нан Райън
Под знака на звездите (16)

Глава 15

Високо над градчето Боулдър, Червенокожия насочи жребеца си към планинските формирования Флатайрънс. После премина дългата три хиляди фута Кралска арка на Първата верига на Скалистите планини и се изгуби в суровите и неизследвани Флатайрънс.

Луната бе избледняла и вече залязваше, когато индианецът спря заменения жребец. С наближаването на утринта звездите избледняваха. Внимателно избра една тясна долина, където гъстата планинска трева бе започнала да променя цвета си и предсказваше ранна и студена есен.

Там, в надвисналите сенки на назъбените индиански върхове течеше един от притоците на Саут Сейнт Врейн Крийк, а повърхността му бе гладка като стъкло.

Индианецът дълго оглежда и преценява мястото. Конят тъпчеше на място и пръхтеше, докато зорките очи на ездача оглеждаха всяко кътче от тъмната долина. Секунда по-късно той вече бе решил къде щяха да спят. Долният ръб на стената на каньона образуваше нещо като навес и щеше да ги предпази от вятъра и от лъчите на изгряващото слънце.

Бе паднала роса и въздухът бързо изстиваше с приближаването на зората. Индианецът погледна спящата в ръцете му жена и изражението в очите му стана почти бащинско. Внимаваше да не я събуди. Хвърли юздите на земята и големият жребец тутакси започна да пощипва от сочната планинска трева.

С една ръка индианецът развърза двата чула, които бяха зад седлото. После слезе с толкова плавно и елегантно движение, че спящата в ръцете му жена само едва чуто въздъхна, сгуши се на рамото му и продължи да спи.

Когато стигна ръба на каньона, той се отпусна на едно коляно и се зае да постели одеялото. Жената не трепна, когато той нежно я положи отгоре. Погледна я и присви тъмните си очи.

Тя спеше дълбоко, копринено меката й черна коса бе простряна по одеялото, дясната й ръка бе сгъната в лакътя с дланта нагоре. Тази изящна ръка бе гола до рамото, откъдето той бе отпрал ръкава. Дълбокото деколте разкриваше пищните форми на алабастровите й гърди, които ритмично се издигаха и се спускаха с всеки дъх. Полите на роклята й бяха увити около стройното й тяло и разкриваха малките й колене. Те бяха бели, изящно оформени и ги прикриваха единствено чифт най-фини чорапи. Бе обута в обувки от мека козя кожа с високи токчета.

С каменно изражение Червенокожия свали обувките й, положи ги наблизо и забеляза как тя мърда пръстите на краката си насън. И в същото време дълбоко въздиша. Бледа усмивка смекчи очертанията на суровите му устни. Той я зави с втория чул и внимателно го подпъхна под нея.

Остана на колене още секунда, а тъмните му очи се спряха отново на изящното бледо лице. Дългите, гъсти мигли се бяха събрали над изумителните й очи. Очи, каквито той никога преди не бе виждал. Огромни, лъчезарни, невероятно красиви теменужени очи. Изразителни теменужени очи, които можеха да станат виолетови, когато бе ядосана или уплашена.

Малкият й аристократичен нос бе горделиво вирнат дори и насън. Но плътните й меки устни, които сега бяха леко разтворени, издаваха огнена сексуалност.

Червенокожия стисна зъби и на челюстта му заигра един мускул. Скочи на крака и изскочи от скалния заслон. Свали седлото и оглавника от коня и го спъна с дългите юзди. После го потупа по плешките с отворена длан и конят моментално се подчини. Пристъпи няколко крачки напред и когато разбра, че е спънат, спря и се зае с богатата трева в долината. Червенокожия бе доволен.

Приближи се до Саут Сейнт Врейн Крийк. Клекна на тревистия бряг и напълни канчето с чиста и студена планинска вода. Жадно го изпи, после го напълни още веднъж и го остави настрани.

Извади ловджийския нож от бедрената си препаска и го измъкна от кожения калъф. Прокара мазолестия си пръст по острието. Остър като бръснач. Той го вдигна до шията си. Постави острието между шията си и обсипаната с мъниста лента и я сряза с едно движение. После я хвана, докато падаше, постави я до канчето и се изправи на крака.

С ножа в ръка той дръпна връзката на бедрената си препаска. Тя падна и той се изправи чисто гол в студения предутринен сумрак. Разсеяно потри окървавените си гърди, дълбоко си пое дъх и нагази в чистите плитки води на потока. Тръгна напред, докато водата не достигна до кръста му. Постави ножа между здравите си бели зъби, оттласна се от дъното и заплува към противоположния бряг с плавни и грациозни махове. Отсрещният бряг представляваше висока назъбена скална стена. Остави ножа на една издатина на скалата и пробва дълбочината. Едва покриваше широките му рамене.

Идеалната дълбочина за утринно къпане.

Индианецът се обърна по гръб в леденостудената вода и изчака прошарената му коса да се напои напълно. Полежа така няколко минути и с наслада усещаше как уморените и напрегнати мускули един по един се отпускат и отпочиват.

Обърна се по корем и потопи главата си. Плува под вода, докато му стигна дъха. После излезе на повърхността и дълбоко си пое дъх.

Зае се за работа.

Сръчно разтри корените на косата си и прокара пръсти през всеки кичур. И отново и отново. После отметна косата от лицето си и се зае да почисти засъхналата кръв от гърдите си. Мръщеше се, стискаше зъби и тихо ругаеше бледата красавица, която бе оставила дълбоките белези. Най-дълбоките одрасквания отново се разкървиха. Изчака докато леденостудената вода затвори раните.

Изми всичкия прах и мръсотия от стройното си тяло и когато се почувства напълно чист, скочи на скалата. От тялото му се застича вода, а той потрепери от студ, отметна косата от лицето си и търпеливо зачака слънцето да изгрее.

Просна се на скалата гол, със затворени очи. И усети нечие присъствие. Рязко отвори очи. Погледът му прекоси потока и се прикова на жената. Тя лежеше в позата, в която беше я оставил, заспала, с обърнато към него лице.

Протегна ръка, взе острия нож, обърна тъмната си глава и погледна нагоре. Около стотина фута по-нагоре, на една тераса от сивкав пясъчник се бе излегнала голямата котка. Просната по корем, с опънати напред лапи пумата широко се прозя, отметна назад глава и оголи блестящите си зъби.

Индианецът остави ножа и отново се отпусна.

Бе лято и изгревът дойде рано. За половин час небето се промени от оксидирано сиво през яркочервено до ослепително златистобяло. Голият индианец лежеше на скалата и се наслаждаваше на слънчевата топлина. Под слънчевите лъчи водата бързо се изпаряваше от стройното му бронзово тяло. Драскотините по гърдите му станаха розовочервени. Дългата му черна коса започна да изсъхва.

Лениво отпуснат по гръб Червенокожия още веднъж погледна отвъд реката. От площадката, на която лежеше, той ясно виждаше унесената в дълбок сън тъмнокоса жена. И очите му останаха приковани в нея, докато слънцето не се издигна толкова високо, че започна да хвърля отблясъци по спокойната повърхност на потока.

Индианецът отклони вниманието си от спящата жена. Хвана голите си колене и се надвеси над водата. Видя лицето си тъй ясно, все едно че го гледаше в огледало. Стъпи устойчиво на скалата, наведе се и загреба две шепи вода. Наплиска лицето си с вода, после още веднъж. После взе ножа и внимателно се избръсна, като ползваше повърхността на потока вместо огледало. Черните бакенбарди изчезнаха под острия като бръснач нож. И когато ни следа от брада не бе останала по бузите, врата и брадичката, той отново се наплиска с вода.

С нож в ръка той се изправи, протегна се и отново клекна. После се върна на отсрещния бряг по един брод малко по-нагоре по течението.

Облече бедрената препаска, обу мокасините и отиде при спящата под скалния навес жена. Сега Даян лежеше на една страна с гръб към потока. Одеялото се бе смъкнало от раменете й и бе увито около кръста й.

Индианецът внимателно легна зад гърба й. Легна по гръб, уморено се протегна, кръстоса ръце под главата си и тихо се прозя. Чувстваше блаженството от мускулите, които се отпускаха по цялото му тяло, усети как бавно съзнанието го напуска и се унася в сън.

И почти бе заспал, когато Даян се обърна по гръб, метна ръка на голите му гърди, а един гарвановочерен кичур падна върху лицето му.

Той моментално се събуди.

Затаи дъх. Сигурен бе, че всеки момент тя ще се събуди.

Бавно обърна глава, погледна я и видя, че долната й устна леко потрепва. После усети как тялото й потрепна.

Сърцето му замря, когато тя се обърна с лице към него, сгуши се, а премръзналото й тяло се прилепи към неговото в търсене на топлина. Главата й бе на сантиметри от ръката му. Усещаше как топлият й дъх гъделичка кожата му. Приближи се още. Докосването на миглите й до голата му кожа го накара да настръхне.

Дори и през ум не му мина да се обърне към нея и да я вземе в прегръдките си. Остана неподвижен, както си беше легнал по гръб. А тя се приближаваше все повече, слабичката й ръка лежеше на корема му, изящното й коляно върху издълженото му бедро.

Лишението бе съществена част от възпитанието му като мъж. Дългогодишните тренировки в самодисциплина и въздържание, усвоеното изкуство да владее чувствата и нагоните си му позволи да лежи до красивата бледа жена без дори да я докосне. Този невероятен самоконтрол го бе направил търсен любовник сред много и красиви, ненаситни жени. Бе способен да прави любов до премала, независимо от времето, мястото и обстоятелствата.

Но този железен самоконтрол му помагаше и за съвсем противоположни цели. Умът му неведнъж бе побеждавал тялото. И стига да поискаше можеше да овладее нежелана физическа възбуда. Точно това направи и сега.

Меките гърди на Даян се притиснаха към ребрата му и той стисна зъби. Когато пръстите на крака и докоснаха голия му прасец, на челото му избиха ситни капчици пот. Когато коляното и притисна издутината под бедрената му препаска, мускулите на корема му се стегнаха. Лекото движение на коляното й, развърза кожената каишка, която държеше препаската.

Индианецът тежко преглътна, но не трепна. Мобилизира всичките си сили. Заповяда на ума си да овладее тялото. Затвори уморените си очи и бавно изпусна всичкия си въздух.

И заспа.