Владимир Карпов
Да се залови жив (21)

Да, Костя Королевич загина, но „език“ трябваше да се залови. Можеше да загинат още няколко души. Обаче тези жертви щяха да се изкупят в боя: доставеният „език“ можеше да съобщи важни сведения и ударът по врага щеше да бъде по-верен, значи щяха да се запазят стотици войнишки живота.

Ромашкин сновеше по цялата първа траншея до изнемогване, и търсеше удобни подстъпи към отбраната на противника. И все мислеше за Королевич: „Ако той не беше хвърлил гранатата, нито един от нас не би избягнал смъртта!“

Тези дни в полосата на съседната дивизия все пак беше заловен един пленник. В разведсводката, разпратена по всички части на армията, се съобщаваше: „Немското командуване желаейки на всяка цена да запази в тайна групировката на своите войски, е издало най-строга заповед, която предупреждава командирите на подразделения от първи ешелон, че ще бъдат незабавно снети от длъжности и разжалвани в редници, ако руските разузнавачи вземат от тях «език».“

Ето защо беше станало така трудно проникването в разположението на немците. А беше нужно да се прониква, при това системно.

Обстановката на фронта се нажежаваше. Немците определяха и отменяха сроковете за настъпление, преместваха войските, стягаха резервите, в това число и ешелони с тежки танкове със застрашителното название „Тигър“.

Хиляди оптически прибори следяха врага от наблюдателните пунктове, усилено се провеждаше фотографирането на позициите и войсковите тилове от въздуха. Но всичко това беше недостатъчно. Нужен беше жив човек, макар и частично посветен в замислите на немското командуване и способен да разкаже за тях.

След многократните неудачи на разузнавателните групи командирът на дивизията взе решение да се сдобие с „език“ в открит бой. Разузнавачите ги гнетеше тази крайна мярка. Беше им неловко да гледат в очите другарите си: заради неуспехите на разузнавателния взвод трябваше да теглят сега стрелковите роти, сапьорите и артилерията — изобщо всички.

Щабът на полка начело с Колоколцев по цели денонощия се трудеше над плана за разузнаването с бой. Заповядаха на ротата на капитан Казаков да изпълни този план. В подчинение на Казаков предадоха временно и разузнавателния взвод.

Ромашкин не си спомняше някога по-рано да е било така тихо в жилището на разузнавачите. Хората мълчаливо подготвяха оръжието си, гранатите, патроните, бинтовете. Даже Саша Пролеткин не се шегуваше.

Василий гледаше своите момчета и също се умърлуши. „Не е изключено всички да ни донесат днес върху плащ — палатки…“ Той разбираше, че не бива да тръгва на бой с такова настроение, че трябва да се съвземе и да размърда другите, да настрои всички за бой.

— Какво, братя, се натъжихте? — започна Василий. — Нима не сме рискували и по-рано? Такива орли като Иван Рогатин, Толя Жук, Саша Пролеткин, Богдан Шовкопляс, Конопльов, Голошчапов, пък и всички ние, нима няма да измъкнем някакъв си келяв фриц?

— За келяв не си заслужава да се ходи. Щом ще залавяме, нека е способен, за да знае повече — уж възрази, а в същото време го подкрепи комсомолският секретар.

Останалите не се развеселиха, мълчаха.

— Помните ли как не искахте да се разделяте с Иван Петрович Казаков? Ето, сега пак отиваме заедно с него по задачи.

— Вземете и мене днес — помоли старшината.

Това се стори смешно на всички. Жмаченко сам беше създал за себе си превратно мнение.

— Не бива, другарю старшина — с престорена сериозност каза Саша. — Ако фрицовете разберат, че самият Жмаченко е тръгнал към тях, ще се разбягат, накъдето им видят очите. И пак няма да хванем „език“.

— Ти какво си мислиш? — сложи ръце на кръста Жмаченко. — Аз съм тих, кротък, но като се развихря, такива неща мога да направя! Ще ти падне шапката!

Ясно беше защо така се напъваше старшината и защо така ободрително говореше командирът. И едното, и другото разузнавачите приеха с благодарност, но сдържано.

През нощта Ромашкин ги заведе в ротата на Казаков. Заеха изходно положение. Последното напътствие на командира на полка беше:

— Помнете, успеха решават внезапността и бързината. Ние ще ви подкрепим с всичко, което имаме, но главното е — стремителност.