Лайза Клейпас
Мечтая за теб (12)

Епилог

Настойчивият плач на гладно бебе се носеше из огромната къща, докато бавачката прегръщаше детето и се опитваше да успокои воплите му. Чул нарастващата врява, Дерек хукна през няколко стъпала към детската стая. Бавачката се сепна от внезапното му появяване, може би от страх, че ще я обвини за плача на бебето. Тъмното му лице бе непроницаемо.

— Всичко е наред — успокои я той, като посегна към дъщеря си.

Прислужницата предпазливо се оттегли настрана и се зае с малка купчинка не сгънати бебешки дрешки.

— Лидия е гладна, сър. Мисис Крейвън вероятно закъснява от лекцията си.

Дерек гушна дъщеря си до рамото и й заговори на смесица от бебешки думи и кокни — език, който изглежда само тя разбираше. Постепенно детето се успокои, заслушано в гласа на баща си. Мъничка, с трапчинки ръчичка посегна към брадичката на Дерек, като изследваше дращещата повърхност. Той целуна миниатюрните пръстчета и се усмихна.

— Ама че шумно момиченце си — измърмори той.

Бавачката го гледаше с благоговение и любопитство. Бе нечувано заможен баща да стъпи в детска стая, още по-малко да се занимава с плачещи деца.

— Наистина имате подход към нея, мистър Крейвън.

Внезапно смеещият се глас на Сара долетя откъм вратата.

— Той има подход към всички жени — тя влезе в стаята и вдигна лице към Дерек за целувка, преди да вземе Лидия от него. Като освободи бавачката, тя седна в удобен стол и разкопча корсажа на роклята си. Дългата й коса закриваше бебето на гърдите й. Дерек се изтегна наблизо, като ги гледаше съсредоточено.

Майчинството бе придало ново излъчване на чертите на Сара, докато постиженията в работата й бяха внесли зрелост и увереност. Миналата година бе завършила нов роман, „Негодникът“, който обещаваше да достигне успеха на „Матилда“. Историята на амбициозен млад човек, който иска да преуспее с честни средства, но е принуден от безчувственото общество да падне до престъпление, бе засегнала струна в чувствителността на публиката. Сара често бе канена да говори на салонни събрания за политически реформи и по социални въпроси.

— Как мина лекцията ти? — попита Дерек, прокарвайки нежен пръст по тъмния мъх на главичката на дъщеря си.

— Говорих за причините за престъпността.

— А какво става с болницата? — попита Сара. — Започна ли строителството най-после?

Той сухо се усмихна, но Сара забеляза, че е доволен.

— Започнаха изкопните работи.

Сара с любов бе го зачакала, когато разглеждаха архитектурния проект на болничното здание. От години Дерек бе известен като най-големият негодник в Англия, а сега бе хвален повсеместно за своето „преобразяване“.

— Ставаш известен като обществен благодетел — каза му тя доволно — независимо дали ти харесва или не.

— Не ми харесва — отвори той мрачно. — Правя го само защото иначе ще скучая.

От всичките изненади около Дерек — а те изглежда бяха неизчерпаеми — най-голямата беше неговата погълнатост от дъщеря му. Обичаше дъщеря си с открито обожание. Често я пъхваше в гънката на ръката си пред гостите, и я разнасяше пред тях, сякаш бебето беше прекрасно чудо, каквото никой от тях не е виждал дотогава.

— Родете си още няколко деца — посъветва Лили. — Така че вниманието му да се разпредели между тях. Иначе ще я съсипе.

Сара не разбираше напълно причината на поведението му до един неотдавнашен следобед, когато бе застанала с него над люлката да погледат спящата си дъщеря. Дерек бе взел ръката й в своята и я вдигна към устните си.

— Ти си моето сърце — прошепна той. — Ти ми даде повече щастие, отколкото имам право да притежавам. Но тя… — той погледна въпросително към Лидия. — Тя е собствената ми плът и кръв.

Развълнувана от думите му, Сара разбра колко самотен е бил винаги: без родители, без братя и сестри, без никакви близки. Пръстите й се свиха и тя се притисна към него.

— Сега имаш семейство — каза тя нежно.

Погледите им се срещнаха и произведоха електричество. Напълно объркана, Сара силно се изчерви.

Не бяха се любили доста време преди раждането на бебето, и за чест на Дерек, той бе търпелив. Твърде необикновено, като се знаеше големия му физически апетит. Въпреки че докторът бе казал, че е напълно възстановена от последиците на раждането и е готова да поеме отново съпружеските си задължения, Сара бе успявала да държи Дерек настрана с меки откази. Напоследък, обаче, тя получаваше напрегнати погледи, които я предупреждаваха, че няма да спи сама още дълго. Тя се спря пред вратата на спалнята си.

— Дерек — с умолително усмивка промълви тя — може би по-късно…

— Кога?

— Не съм сигурна — отвърна тя, притваряйки вратата.

Дерек заинатено се промъкна край нея и я дозатвори. Посегна към нея и се заколеба, като видя, че тя се вцепенява. Лицето му се опъна.

— Какво има? — попита той. — Физически проблем? Дали е нещо, което аз съм направил, или…

— Не — каза бързо тя. — Нищо подобно.

— Какво тогава?

Не можеше да намери начин да обясни нежеланието си. Бе претърпяла толкова промени… Сега беше майка… Не беше сигурна, че правенето на любов въобще ще бъде същото, и не искаше да се увери в това. Боеше се, че ще го разочарова, както и себе си, и бе по-лесно да отлага събитието, отколкото да се изправи пред него. Тя неуверено сви рамене.

— Боя се, че няма да бъде същото като преди.

Дерек остана спокоен, проумявайки чутото. Ръката му се спря на тила й с жест, който според Сара бе предназначен да я утеши. Вместо това той я сграбчи и я привлече към себе си. Устата му плътно се притисна към нейната. Тя се сви от изненада, когато той насила пъхна ръката й между бедрата си. Беше твърд като желязо, подскочи от докосването й.

— Хайде — той притисна по-силно ръката й. — Усещаш ли това? Ти си моя жена, и те желая до болка. Не ме е грижа, дали ще бъде както преди. Ако не легнеш с мен, ще се пръсна.

И това явно бе всичко, което той възнамеряваше да каже по въпроса. Не обърна внимание на мекия й протест. Като сграбчи малкото й тяло до своето, той заръмжа от любов, удоволствие и нетърпение.

— Сара, липсваше ми… да те държа така… — ръцете му благоговейно се плъзгаха по нея, чувстващи закръглеността на гърдите й, по-пълната заобленост на ханша.

Колеблива отначало, Сара лежеше неподвижно под него, ръцете й лежаха на извития му гръб. Той я целуна с кротка алчност, вкусвайки устата й с дълги, дълбоки набези на езика. Тя се размърда от събуждащо се желание, като го притисна към себе си. За нейно неочаквано огорчение няколко капки мляко се процедиха от гърдите й. Като се отблъсна с извиняващо се охкане, тя се опита да му обърне гръб. Дерек бутна надолу раменете й и се наведе над гърдите й. Задиша още по-дълбоко, когато я загледа. Мокрите зърна бяха по-тъмнорозови от преди, заобиколени с фина мрежичка от вени. Пищният вид на майчинството предизвика вълна на болезнена възбуда у него. Той докосна връхчетата на гърдите й с език, дразнейки и кръжейки, след това сключи устни над напрегнатостта. Леко подръпна с уста.

— О, не трябва да правиш това — изпъшка Сара, като усети парлива болка в гърдата си. — Не е прилично…

— Никога не съм казвал, че съм приличен.

Тя изстена беззвучно, когато той изсмука капки мляко от тялото й. Искащо пулсиране започна ниско вътре в нея. Той остана при гърдата й, ръката му обхващаше сочната закръгленост, и след това се премести към другата. Накрая тя вплете пръсти в тъмната му коса и го дръпна нагоре, като устата й търсеше неговата. Те се преплетоха, търкулнаха се по леглото, ръцете търсеха с нарастващо нетърпение, краката се обвиваха и усукваха около другия.

Накрая, когато той се плъзна дълбоко в нея, и двамата изстенаха и застинаха, като се опитваха да запазят мига на единение. Сара бавно прекара ръце от раменете му надолу към ханша, като се наслаждаваше на мощната дължина на тялото му. Дерек потрепери от блаженство и се придвижи към нея. Тя се изви отпуснато, и те започнаха в бавен ритъм, плуващи в поток от топлина.

— Беше права — прошепна Дерек, като рисуваше тялото й с ръце, отпечатвайки сладки, горещи целувки по кожата й. — Не е същото като преди… По-хубаво е. Господи, ако само… можеше да трае вечно! — той се вмъкна по-силно, неспособен да сдържи движенията си. Сара сви ръце и притисна юмруци към гърба му, тялото й остро се сви. Той се втренчи в очите й, скърцайки със зъби от усилие да сдържи удоволствието. Тя обви крака около ханша му и го дръпна, за да влезе още по-силно. Изплашен да не я нарани, той се опита да се задържи назад, но тя го поведе със собствената си изискваща страст, докато той позволи на шумната буря да го завладее. Приглушеният му вик последва нейния, и двамата заплуваха във въртящия се прилив на осъществяването, свързани заедно с плът и дух в съвършена хармония.

След това замечтано лежаха заедно, като оставиха часовете да плуват край тях и да се преструват, че времето е спряло. Сара се надвеси над гърдите му, проследявайки чертите му с връхчето на пръста си. Неочаквана мисъл мина през ума й, и тя изпитателно се втренчи в него.

Дерек отвърна на погледа й, като лениво гладеше косата й и гърба й.

— Какво има, ангел мой?

— Някога ти ми каза, че не знаеш какво е да се чувстваш щастлив.

— Спомням си.

— А сега?

Дерек дълго я гледа, след това плътно я притисна и я заключи в обятията си.

— Това е — каза той с леко дрезгав глас. — Точно тук и сега.

И тя доволна остана до сърцето му.