Лайза Клейпас
Мечтая за теб (4)

Глава четвърта

Съблазънта на тези слова предизвика в него сладостно, тръпчиво усещане. Дерек не съумя да овладее жаркия плам, който обхвана разума и сетивата му. От всички жени, които бе познавал, никоя не му бе действала като тази. В безмилостното си усилие да се измъкне от канавките и калта на бордеите той бе използвал жените за наслада и печалба. На свой ред и той бе използван от тях. Ала играта, в която бе толкова изкусен, никога не бе долавяна от партньорките му. Сара Филдинг не съзнаваше какво представлява той и колко трябва да се бои от него. Единственият достоен ход, който можеше да предприеме, бе да я предпази от самия себе си.

Той внимателно се приближи към нея. Дългите му пръсти нежно обхванаха брадичката й, сякаш държаха някакъв крехък скъпоценен предмет. Кожата й бе мека и нежна, подобно на най-фината коприна.

— Мис Филдинг — дрезгаво прозвуча гласът му. — Бих желал да сторя нещо много повече за вас, отколкото да ви целуна — наблюдаваше я как свежда ресници, докато тъмната им сянка не покри синия лазур на зениците й. — Бих желал да ви отнеса на ръце горе в леглото си. И да остана с вас чак до сутринта. Но вие… и аз… — той тръсна глава и на устните му цъфна приятелската му, леко подигравателна усмивка. — Правете „проучванията“ си с вашия Кингсууд, мишле.

Той й бе отказал. Страните на Сара пламнаха от унижение.

— А-аз не молех да дойда в леглото ви — смотолеви напрегнато тя. — Жадувах само за една целувка. Една целувка не е чак толкова потресаваща молба.

Дерек отдръпна ръка, парещият допир на дланта му мигновено угасна върху повърхността на кожата й.

— За вас и за мен целувката би била голяма грешка — увери я той и устните му се разтеглиха в безсърдечна усмивка.

Лицето на Сара остана сериозно и безмълвно напрегнато. Изправен пред обърканото й изражение, той рязко се извърна и се запъти към изхода, оставяйки я сама в блестящата зала. Тялото му бе започнало да откликва на близостта й, в слабините си усещаше нарастваща възбуда. Ако останеше с нея още един миг насаме, тя щеше да получи далеч повече, отколкото го бе помолила.

С невярващ поглед Сара проследи отдалечаващата му се фигура. Походката му бе несигурна, сякаш не можеше да се отдели от нея толкова бързо. Предложението й бе премислено и накрая отхвърлено. Ненадейно объркаността й отстъпи пред гнева от поражението. Защо й бе отказал? Нима бе толкова непривлекателна? Толкова нежелана? Пери бе отхвърлил предложението й поради принципите на морала и честта. Дерек Крейвън нямаше подобни извинения!

Сара огледа пищно украсената, разкошна зала. Довечера тук щеше да бъде претъпкано със смайващи, пленителни жени. Крейвън щеше да танцува, да флиртува, да обайва с прелъстителния си чар. След полунощ маскарадът щеше да започне да затихва. Щеше да настъпи пиянски разгул, флиртове, веселие, разгарящи се скандали. Сара обгърна тялото си с ръце. Не желаеше да наблюдава всичко това от безопасно разстояние. Искаше й се да присъства тук тази вечер. Жадуваше да бъде някой друг, достатъчно нахален и безочлив, за да привлече вниманието на Дерек.

В романите й персонажите й винаги действаха смело. Особено безстрашна бе Матилда. Ако желаеше да присъства на някой бал, тя щеше да го стори, независимо от проклетите обстоятелства. Внезапен порив на жарка възбуда ускори дъха й. „Ще получа целувката си от вас, мистър Крейвън. И никога не ще узнаете коя съм.“ Ужасена от мисълта, че може да загуби самообладание, Сара побягна от залата. Внезапно се закова, за да възвърне спокойната си, овладяна трезва мисъл.

Не трябваше да действа френетично. Тя обходи с делова походка клуба, за да подири Уърти. Накрая го откри седнал зад писалището, подреждайки кореспонденцията си и квитанции.

— Мис Филдинг — посрещна я той с усмивка, отмествайки книжата си настрани. — Предадоха ми, че възнамерявате да се забавите със закуската, докато мистър Крейвън ви покаже… — той се закова като истукан при вида й. — Мис Филдинг, случило ли се е нещо? Изглеждате ми твърде възбудена.

— Страхувам се, че да. Мистър Уърти, нуждая се от помощта ви!

Мигновено лицето на фактотума се промени, придобивайки мрачна сериозност, което го правеше неузнаваем.

— Заради мистър Крейвън ли? Сторил ли ви е нещо, което да ви разстрои…

— О, съвсем не. Мистър Уърти, наложително е да присъствам на празненството тази вечер!

— На бала? — озадачено промърмори фактотумът и облекчено въздъхна. — Слава Богу. А пък аз си помислих, че… е, няма значение. Обещавам ви прекрасен изглед от балкона…

— Не желая просто да наблюдавам! Искам да присъствам там. Нужно е отнякъде да си намеря маска и красива рокля… не прекалено натруфена, ала подходяща за случая. Бихте ли ми препоръчали някой магазин, или пък в краен случай шивач… нещо, което би ми помогнало да се приготвя за толкова кратко време? Навярно бих могла да заема рокля отнякъде и след това да я върна, или да преправя нещо, което вече имам…

— Мис Филдинг, изглеждате ми превъзбудена — възкликна той. Пое ръката й и я погали с няколко бащински милувки, опитвайки се да успокои нервите й. — Не приличате на себе си…

— През цялата останала част от живота си ще приличам само на себе си! — избухна разгорещено тя. — Само за една нощ желая да бъда някой друг.

Уърти продължи да милва ръката й със загрижен поглед. Очите му бяха изпълнени с неизречени въпроси. Напрегна ума си.

— Мис Филдинг — изрече накрая той. — Нямате понятие каква е атмосферата на тези балове…

— Напротив.

— Няма да бъдете в безопасност. Има мъже, които без съмнение ще направят опит да се отнесат с нежелана фамилиарност с вас…

— Зная това. Но не ще ми попречи да си размотая чукалата тук-там…

— Да си размотаете чукалата!? — слиса се зашеметен той. — Откъде сте научили тези думи?

— Не е важно. Работата е в това, че желая да присъствам на бала тази нощ. Никой няма да узнае. Дори мистър Крейвън. Ще надяна маска…

— Мис Филдинг, маската представлява повече опасност, отколкото защита. Това е само парче от кожа и хартия с панделка, ала то довежда хората до отхвърляне на обичайните задръжки и тогава… — той прекъсна, за да изтрие очилата си. Енергично затърка стъклата с маншета си. Сара заподозря, че му бе необходимо време, за да потърси по-сигурен начин да я разубеди. — Мога ли да ви запитам каква е причината за това внезапно хрумване? Има ли то нещо общо с мистър Крейвън?

— Абсолютно не — отвърна тя, може би твърде прибързано. — Свързано е единствено с целите на проучванията ми. Аз… замислила съм да прибавя епизод в романа си, който включва бал, и тъй като никога не съм присъствала на такова, събитие, това е единствената ми възможност да наблюдавам по-отблизо хората, атмосферата…

— Мис Филдинг — пресече я той. — Съмнявам се, че вашето семейство — или годеникът ви… биха одобрили постъпката ви.

— Мистър Кингсууд още не ми е годеник. Но сте прав, че не би я одобрил. Никой, когото познавам, не би я одобрил. — Сара се засмя, очарована от тази мисъл. — Но нали никой няма да разбере?

Уърти я съзерцава слисан дълго време, четейки решителността, изписана върху лицето й. Накрая неохотно въздъхна.

— Възнамерявам да предупредя Джийл и някои от крупиетата да ви държат под око. Ала ако мистър Крейвън заподозре нещо…

— Изключено. Уверявам ви, че никога не ще разбере за това. Ще се държа предпазливо. Ще избягвам като чума мистър Крейвън. А сега, да обсъдим въпроса с облеклото… Бихте ли ми препоръчали някой моден, достоен за уважение магазин?

— Да, разбира се — промърмори Уърти. — Всъщност, мисля, че ще намеря нещо по-добро. Познавам един човек, който може да ви бъде от изключителна полза.

 

 

Дерек крачеше нервно из апартамента си, опитвайки се да потисне трескавостта, обхванала тялото му. Жадуваше за жена… за нея. Бе очарован от Сара, още от първата вечер, когато бе пристъпила тук, с увлекателните си думи и с женствените си маниери, с миловидната си благосклонност. Какво би било, ако я сграбчеше в обятията си и проникнеше дълбоко в нея? Страстно желаеше никога да не я бе срещал. Тя трябваше да се омъжи за селския си ухажор и да изчезне от погледа му веднъж завинаги. Принадлежеше на един почтен мъж. Внезапно го прониза остра ревност към Пери Кингсууд, от която свъси чело.

— Мистър Крейвън? — разнесе се гласът на стюарда от вратата.

Прислужникът се приближи с визитна картичка, положена върху сребърен поднос.

— От Лили ли е?

— Не, сър. Обажда се лорд Рейфорд.

— Добре. Бог да ми е на помощ, ако трябва да се срещам с още жени днес. Покани го тук.

В цяла Англия не съществуваше по-особен човек от Дерек, като изключим лорд Алекзандър Рейфорд, граф на Уовъртън. Алекс притежаваше онази самоувереност, която се дължеше единствено на принадлежността му към благородническо семейство. Той бе достопочтен мъж с наследствено чувство за справедливост. В живота му бяха съществували борби, мъка и загуби, които той бе преодолял по най-възхитителен начин. Мъжете го харесваха заради спортсменството му и превъзходното му чувство за хумор. Жените примираха пред мъжествения му чар, да не говорим за външността му. С гъстата си свилена коса и расовата си стройна, дългобедрена фигура той определено притежаваше лъвска осанка. Рейфорд би могъл да завърже любовна интрига, с която жена пожелае, ала бе страстно влюбен в собствената си съпруга, Лили. Предаността му към нея бе повод за присмех сред по-изисканите представители на бон тона. Въпреки подигравките им обаче мнозина тайно мечтаеха за подобен предан любовен съюз, ала в тези времена на бракове по сметка това бе трудно осъществимо.

Алекс толерираше приятелството на Крейвън със съпругата му, тъй като бе уверен, че ако се наложи, Дерек би защитил Лили с цената на собствения си живот. С течение на времето и между двамата мъже се бе възцарило приятелство.

— Дойдох да проверя дали Лили не преувеличава за разреза — бяха първите думи, с които Алекс устремно влетя в библиотеката. Той внимателно огледа смуглото лице на Дерек. — Не бих казал, че има подобрение.

— Майната му, Уовъртън.

Двамата се уединиха пред камината с чаша бренди в ръце и Алекс прие една от предложените му от Дерек пури.

След като сряза връхчето й и внимателно я запали, Алекс вдъхна с огромна наслада. Сивите му очи изглеждаха сребристи иззад облака дим. Той посочи раната.

— Как се случи това? Носят се какви ли не слухове — и бих казал, че никой от тях не е особено ласкателен към теб.

Дерек го погледна изкосо.

— Няма значение.

Алекс се облегна на фотьойла и замислено се взря в него.

— Прав си. Белегът няма значение, нито пък слуховете. Важното е, че това е дело на лейди Ашби — а щом е стигнала до това, би могла да ти причини и нещо по-лошо — той вдигна ръка, щом Дерек се опита да го прекъсне. — Остави ме да довърша. Имам сериозни основания за безпокойство. Джойс е опасна жена, с непредсказуемо поведение. Познавам я от доста време насам. За щастие, успях да избегна грешката да сключа връзка с нея. Ала ти…

— Всичко вече приключи — безизразно изрече Дерек. — Мога да се справя с Джойс.

— Не съм уверен. Надявам се, че не си се подвел от лекото й отстъпление. Доколкото съм осведомен, Джойс е превръщала живота на всеки свой любовник в ад — макар че сега за пръв път прибягва към физическа саморазправа — устните на Алекс се изкривиха от отвращение. — При цялата й мраморна красота никога не би ми хрумнало да легна с нея. В тази жена се крие нещо безчувствено. Прилича ми на красива отровна змия. Защо, по дяволите, си се свързал точно с нея? Е, ти си знаеш сам.

Дерек се поколеба. Той рядко се доверяваше на другите — ала ако можеше да сподели нещо с някого, това бе тъкмо Алекс.

— Сам си знам — призна той — ала не ме е грижа. — Срещнах Джойс на сватбеното тържество на лорд Авеланд. Поговорихме известно време. Стори ми се интересна и забавна, и… — той сви рамене. — Връзката ни започна същата вечер.

Алекс понечи да запита нещо, подвоуми се, сякаш негодуваше от самия себе си.

— Какво представлява тя? — попита той накрая, неспособен да прикрие голия си, чисто мъжки интерес.

Дерек криво се усмихна.

— Екзотична е. Обича игричките, лъстивите трикове, перверзиите… Не съществува нищо, което не умее да направи. Забавлявах се с нея за кратко. Проблемите ми започнаха, когато й се наситих. Тя не искаше да скъсваме — устните му потръпнаха. — И все още ме желае.

Алекс си наля малко бренди и отпи импулсивно.

— Дерек — подхвана той. — Преди баща ми да почине, бях близък приятел с лорд Ашби. Въпреки че той е възрастен джентълмен, не е изгубил нищо от умствените си способности. Бих желал да поговоря с него дискретно и да го помоля да сложи край на изстъпленията на Джойс, преди да ти е сторила нещо по-лошо, отколкото това, което се случи.

— Не — кратко се изсмя Дерек. — Бих бил щастлив, ако старият коцкар не наеме някого да ме довърши. Навярно би прегърнал с възторг идеята да огорчи по този начин собствената си съпруга. Не се намесвай, Уовъртън.

Алекс, който обичаше да решава проблемите на другите, бе подразнен от безцеремонния му отказ.

— Какво те кара да мислиш, че моля за проклетото ти разрешение? Добре ме разиграваше на времето и се намесваше в живота ми с години!

— Не се нуждая от помощта ти.

— Тогава поне се вслушай в мъдрия ми съвет. Престани да се заплиташ в любовни авантюри с омъжени жени. Намери си съпруга. На колко си години? Тридесет?

— Не знам.

Алекс посрещна отговора му, примигвайки от изненада, и сетне замислено го изгледа.

— Изглеждаш тридесетгодишен. Крайно време ти е да се ожениш и да създадеш потомство.

Дерек вдигна вежди в комичен ужас.

— Съпруга? И под мен да шават малки Крейвънчета? Господи, не.

— Тогава поне си намери любовница. Жена, която знае как да се грижи за един мъж. Някоя като Вайола Милър. Знаеш ли, че тя наскоро развали годежа си с лорд Фонтмер? Виждал ли си Вайола преди? Миловидна, интелигентна, не предлага услугите си толкова лесно. Ако бях на твое място, бих направил всичко възможно, за да стана следващият й покровител. Мисля, че си заслужава цената.

Дерек раздразнено сви рамене, след което се опита тактично да смени темата.

— Жената никога не разрешава проблемите на един мъж. Може само да ги умножава.

Алекс се ухили.

— Е, във всеки случай би бил в по-голяма безопасност в обятията на собствената си съпруга, отколкото в обятията на нечия друга. И твърде малко би могъл да загубиш, споделяйки съдбата на всички нас.

— Нещастието обича компанията — цитира кисело Дерек.

— Точно така.

Разговорът им премина на други теми и Дерек се поинтересува дали Лили възнамерява да присъства на бала в клуба.

Алекс се разсмя от идеята.

— Не, не понасям тази тълпа от мошеници и курви, наречени демимонд — въпреки че съпругата ми изпада във възторг от подобни забавления.

— А къде е тя сега?

— При шивача си, шие си някакви нови рокли. Напоследък носеше проклетите си бричове толкова често в имението, че синът ни я запита защо не облича рокли като всички други майки — Алекс се навъси. — Лили излезе доста забързано тази сутрин. Не пожела да ме уведоми защо. Получи някаква бележка, която не ми позволи да прочета. Замислила е нещо. Проклета жена — напълно ме подлудява!

Дерек потисна усмивката си, уверен, че Алекс не би позволил и косъм да падне от главата на скъпоценната му съпруга.

 

 

— Д. Л. Филдинг! — възкликна Лили с приглушен смях, хвана Сара за ръката и силно я раздруса. Очите й очаровано блестяха. — Нямате представа колко се възхищавам от творбите ви, мис Филдинг! Изпитах такава симпатия към Матилда. Тя можеше да бъде създадена по мой образ и подобие!

— Вие сте жената от портрета — удивено се досети Сара.

— В галерията на мистър Крейвън — живописната картина бе уловила вярно образа на графинята — с изключение на факта, че върху платното тя изглеждаше значително по-сериозна. Никой художник не би могъл напълно да предаде лъчистата й самоувереност и да пресъздаде обаятелния блясък на очите й.

— Малкото момиченце на портрета е дъщеря ми, Никол — гордо поясни Лили. — Истинска красавица, нали? Портретът бе завършен преди няколко години. Художникът не желаеше да го продава, ала Дерек му предложи астрономическа сума, на която той не можа да устои. Дерек си въобразява, че всичко може да бъде купено с пари. На моменти си мисля, че е прав.

Сара предпазливо се усмихна.

— Понякога мистър Крейвън е доста циничен.

— Не го познавате достатъчно — сухо й възрази Лили и преустанови разговора с бегло тръсване на глава. Изведнъж придоби делово изражение. — Както Уърти ми описа ситуацията, нуждаете се спешно от рокля за бала.

— Нямах намерение да ви тревожа с проблемите си, лейди Рейфорд. Благодаря ви, че се съгласихте да ми окажете помощ.

Уърти бе уредил Сара да бъде представена на мадам Ла Фльор, най-прочутата моделиерка в Лондон. Лейди Рейфорд щеше да се срещне с нея тук, я бе осведомил Уърти и й бе дал ясно да разбере, че Лили я поема изцяло под свое покровителство.

— Лейди Рейфорд е най-големият професионалист в тази неща. Трябва да се доверите на вкуса й, мис Филдинг.

Сега Сара се намираше в прочутия салон на Бонд стрийт, облицован с блестящи огледала и елегантен моден розово-сивкав брокат. Това бе смущаващото царствено обкръжение на мадам Ла Фльор. Дори приятните усмивки на помощник-шивачките не можеха да уталожат възбудата й. Мисълта колко щеше да й струва каприза й я изнервяше, ала тя потискаше глождещата я тревога. По-късно щеше да трепери и стене, когато се наложеше да пресмята разходите си. По-късно щеше да бъде отново благоразумна и предпазлива.

— Моля ви, наричайте ме Лили — усмихна се сияещо лейди Рейфорд. — И нека фамилиарността ми не ви смущава, скъпа, особено в светлината на онова, което извършихте за мен.

— Мадам? Нима съм извършила нещо за вас?

— Спасихте Дерек, като изобщо не помислихте за опасността, която ви грози… Ще ви бъда задължена завинаги. Дерек е близък приятел на семейството ми — Лили ведро се усмихна. — Твърде интересен мъж, не намирате ли? — Бетда дочака отговора на Сара, тя се извърна към стоящата до нея жена. — Е, Моник? Колко време ще ни е нужно, за да превърнем мис Филдинг в смайващо красива?

Моделиерката, изчаквала ги тактично досега край вратата, пристъпи към тях. Тя поздрави сърдечно Лили, което издаваше дългогодишно приятелство, и сетне прикова поглед върху Сара.

— Cherie — тя обгърна Сара през раменете с ръка и оценяващо я измери. — О, да — промърмори тя. — Виждам, е ни предстои доста работа. Но аз обичам предизвикателствата! Лейди Рейфорд е постъпила правилно, като ви е довела право при мен. Когато привършим работата, обещавам ви да изглеждате enchanteresse!^[1]

— Бихме могли да изнамерим някакво по-простичко облекло… — думите на Сара потънаха сред внезапната суматоха, щом Моник подкани с жест помощничките си. Лили само стоеше отстрани с усмивка на уста.

— Кора, Мари! — провикна се шивачката. — Елате и донесете роклите, незабавно! Бързо, нямаме нито миг време за губене!

Сара стърчеше слисана пред купищата кадифе и коприна в богати тоналности.

— Откъде изникна всичко това?

Моник я задърпа към съседната стая, украсена с фина мебел в стил „рококо“, с пердета, обшити със златни ширити и огледала, още по-импозантни, отколкото в главния салон.

— Роклите са на лейди Рейфорд — тя сръчно закръжа около Сара и разкопча деколтето й. — Аз измислям дизайна на всичко, което тя носи. Когато графинята предпочете нова мода, на следващия ден цял Лондон се надпреварва да й подражава.

— О, но аз не бих могла да наема никоя от роклите на лейди Рейфорд…

— Никоя от тях още не е обличана — прекъсна я Лили, последвала ги в стаята. — Трябва да приспособим някоя за теб, Сара — тя насочи вниманието си към моделиерката. — Черното и пурпурното изобщо няма да й подхождат, Моник. И нищо не изглежда по-девствено и неосквернено от бялото. А ние дирим нещо дръзко и шокиращо. Нещо, което мигом ще я отличи от тълпата.

Сара изхлузи роклята си и извърна очи от огледалото, ужасена от блузата си, дебелите си бели чорапи и грубите си пликчета. Моник хвърли подозрителен поглед към бельото й, поклати глава и промърмори нещо под нос. Посегна към една от роклите, извръщайки я с гръб и лице към светлината.

— Розовата? — поколеба се тя, обръщайки блестящо обагрения в розово сатен към полуголата Сара. Сара задържа дъха си от удивление. Никога не бе надявала на себе си толкова луксозна дреха. Ръкавите и краищата на роклята бяха извезани с кремави копринени рози. Силно вталеният корсаж бе обрамчен със сребърен филигран и редица от сатенени фльонги.

Лили замислено поклати глава.

— Фамозно е, ала прекалено невинно — изстреля принципните си аргументи тя.

Сара задържа въздишката си на разочарование. Не можеше да си представи нищо по-възхитително от розовия сатен. С делови жест Моник нареди роклята сред останалите.

— Прасковената. Ничий мъжки поглед не би устоял пред нея. Приближи се тук да я пробваме, cherie.

Сара вдигна ръце и предостави възможност на моделиерката и асистентката й Кора да нахлузят прозрачната, обагрена във възхитителен прасковен цвят рокля през главата й.

— Струва ми се, че се налага доста да я преправим — изрази мнение Сара с приглушен тон изпод фините воали тъкан. Роклята бе пригодена специално за гъвкавите, набити и еластични форми на Лили. Сара бе по-щедро надарена, с едра гръд, заоблени извивки на ханша и с тънка, фино очертана талия… фигура, която би била на мода преди тридесет години. Съвременната мода на облеклото с повдигната талия в старогръцки стил не бе особено ласкава към телосложението й.

Моник нахлузи роклята около нозете й и придърпа гърба й.

— Oui, лейди Рейфорд притежава формите, които модата обича — тя енергично пристегна корсажа. — Но вие, cherie, сте от типа, който мъжете предпочитат. Задръжте дъха си, s’il vous plait^[2].

Сара трепна, щом гърдите й бяха повдигнати нагоре, докато почти преляха през дълбоко изрязаното деколте. Краищата на необикновено широките поли бяха обрамчени с три реда стилизирани листа на лале. Тя трудно можеше да повярва, че фигурата, отразена плътно от другата страна на огледалото, е самата тя. С прозрачните си воали от коприна и дръзко деколте роклята в прасковен цвят бе ушита, за да приковава погледите на мъжете. Тя бе свободно отпусната в талията, ала гърдите на Сара бяха високо повдигнати и сияеха, еластични и меки, с кремавия си блясък, притиснати една о друга, за да оформят гладка, съблазнителна падинка.

Широка усмивка озари лицето на Лили.

— Изглеждаш прекрасно, Сара.

Моник победоносно я изгледа.

— С още няколко поправки ще стане съвършена. Това е предпочитаната рокля, n’est-ce pas^[3]?

— Не съм сигурна — усъмни се Лили, кръжейки из стаята, за да огледа Сара от всички страни. — Може би имам склонност към по-агресивните тоналности — тя замлъкна и поклати глава с решителност, която накара сърцето на Сара да трепне. — Не, достатъчно ефектна е, за да постигне целта ни.

— Каква цел? — запита Сара озадачено. — Нямам друга цел, освен да се явя подходящо облечена на бала? Сигурна ли сте, че тази рокля е по-подходяща от предишната?

Лили хвърли непроницаем поглед към моделиерката, която внезапно си намери хиляди причини да напусне стаята. Помощничките й също тихо се изнизаха. Озадачена от внезапното им отдръпване, Сара приглади полите на прасковената рокля и се престори на угрижена.

— Може би се налага мъничко да си поговорим, Сара — Лили затършува из другите дрехи, избра рокля в бледомораво и виолетово и направи гримаса. — Божичко. Не мога да разбера защо съм си шила това — тя безгрижно изпрати роклята настрани. — Кажи ми откровено, защо е наложително, както ми писа в бележката си Уърти, да присъстваш тази вечер на бала?

— Заради проучванията ми — отвърна Сара, стараейки се да не среща погледа й. — Издирвам детайли за един епизод от романа ми.

— Нима? — странна усмивка пробяга по лицето на Лили. — Е, аз не разбирам нищо от писане на романи. Ала притежавам достатъчно усет за човешката природа. Навярно греша, ала ми се струва, че смисълът на всичко това е да накараш някого да те забележи.

Последните думи тя произнесе напевно, с дяволита, изпитателна нотка.

Сара незабавно поклати глава.

— Не, милейди…

— Лили.

— Лили — повтори тя машинално. — Не съм си наумила нищо подобно. Не възнамерявам да привлека вниманието на никого. Почти съм сгодена с мистър Пери Кингсууд от Грийнууд Корнърз.

— Аха — графинята сви рамене и я изгледа приятелски, със симпатия. — Явно се заблуждавам. Всъщност… Мислех си, че желаеш да възбудиш интереса на Дерек Крейвън.

— Не. Той изобщо не е от типа мъже, които аз… — Сара млъкна и я изгледа смутено. — Ни най-малко.

— Разбира се. Прости ми. Бях прекалено арогантна.

Сара се постара да изглади конфузния момент.

— Не че изпитвам антипатия към мистър Крейвън. Напротив, той е уникален мъж…

— Няма нужда да заобикаляме истината. Невъзможно е. Познавам Дерек по-добре от всеки друг. Егоистичен, потаен, самовлюбен, самотен… почти каквато бях самата аз преди години, преди да срещна лорд Рейфорд — Лили се изправи зад Сара и се зае да разкопчава пристегнатата рокля.

— Ще опитаме със синьото кадифе. Имате напълно подходяща фигура за него — видимо непредразположена да продължи повече темата за Дерек Крейвън, тя освободи редицата копчета от дребните копринени еличета, в които бяха втъкнати до момента.

Сара свъси вежди, изхлузвайки ръкавите от ръцете си и прескочи прозрачния обръч от прасковен цвят. Тишината между двете се нажежи до непоносимост.

— Но защо трябва да е самотен? — избухна накрая тя. — През цялото време е заобиколен от тълпи от хора. Може да притежава приятелството на всяка жена, която пожелае!

Лили изкриви лице в комична гримаса.

— Дерек не се доверява на никого. След като е бил захвърлен от майка си и е живял толкова дълго в бордеите… е, боя се, че няма толкова високо мнение за жените и за хората въобще.

— Той има високо мнение за вас — възрази Сара, имайки предвид прекрасния портрет, окачен в частната галерия на Крейвън.

— Вярно е, че сме приятели от дълго време — призна Лили, ала подчертано добави, — но нищо повече. О, зная какво мълвят клюките — ала връзката ни е чисто платонична. Навярно това няма значение за вас. Във всеки случай, исках да узнаете истината.

Сара изпита неописуемо вълнение при това признание. Долавяше с фибрите си проницателния взор на Лили и с жар се стремеше да се довери на този симпатичен непознат — тя, която винаги толкова акуратно бе бранила личната си, неприкосновена територия. Не отивам на този бал заради проучванията си, искаше й се да изкрещи пред Лили, отивам, понеже мистър Крейвън си въобразява, че съм селско мишле. И ми е трудно да се позная… защото внезапно може да ми се прииска да сторя всичко, за да му докажа, че греши… тогава, когато вече няма да има значение. Няма да има значение изобщо.

— Мистър Крейвън ми забрани да присъствам на бала тази вечер — промълви Сара.

— Нима? — възкликна престорено високо Лили. — Никак не ме учудва.

— Той твърди, че няма да съм в безопасност сред демимонда. Но защо? Посещавала съм публични и хазартни домове в бордеите и никога не ми се е случвало нищо лошо! Не е справедливо, като се вземе предвид обстоятелството, че аз съм тази, която го спасих.

— Така е — съгласи се Лили.

— От мига, в който се появих тук, единственото му желание е да ме отпрати обратно в Грийнууд Корнърз.

— Да, зная — Лили се приближи до нея, за да пристегне синята рокля. — Дерек желае да се отърве от теб, Сара, тъй като за него ти представляваш заплаха.

Сара скептично се изсмя.

— Аз, заплаха? Уверявам ви, никой никога не е мислел за мен по този начин!

— Съществува едно-единствено нещо, от което Дерек Крейвън се бои — поясни Лили. — Той е пълен страхливец, що се отнася до собствените му чувства. Имал е връзки с много жени — и щом възникне опасност да се привърже към някоя от тях, той я зарязва и си намира друга. Когато го опознах за пръв път, си мислех, че той е изключително ограничен мъж, неспособен да обича, да се доверява никому, да бъде нежен. Ала сега съм убедена, че той притежава тези чувства. Но ги е погребал дълбоко в себе си от ранно детство. И си мисля, че наближава времето, когато няма да е в състояние повече да ги прикрива. Тия дни не прилича на себе си.

Разтревожена, Сара докосна кадифето с устни и сведе поглед към пода.

— Лейди Рейфорд, не съм сигурна какво точно очаквате от мен — откровено призна тя. — Обичам мистър Кингсууд и възнамерявам да се омъжа за него…

— Сара — нежно я прекъсна Лили, — ти би помогнала много на Дерек, ако тази вечер му докажеш, че той не е толкова дяволски непобедим, за какъвто се смята. Бих желала ти — или някой друг — да намери пролука в желязната му броня. Това е всичко — тя лъчезарно се усмихна. — И после ще се завърнеш при своя мистър Кингсууд, който, без съмнение, е чудесен мъж, убедена съм в това, а моята роля ще бъде да намеря подходяща жена за Дерек — Лили се засмя. — Тя трябва да бъде силна, умна и достатъчно търпелива, за да се кандидатира за светица — тя отстъпи назад, за да огледа Сара и широка възхитена усмивка грейна върху лицето й. — Това е идеалната рокля за теб!

 

 

Настаниха се заедно в каретата на Рейфорд. Сара се вглеждаше иззад дантелената завеса през прозореца, наблюдавайки потока от хора, който се тълпеше по стъпалата на клуба. Жените бяха нагиздени в пищни рокли и носеха маски, украсени с пера, панделки и скъпоценни камъни. Техните придружители бяха в официално бално вечерно облекло и прости маски, подобаващи за увеселение на висшето общество. Прозорците искряха от ярко запалена светлина, сладникавите оглушителни арпежи на оркестровата музика се примесваха с хладния сумрак на вечерта.

Лили съзерцаваше шествието и облизваше устни, наслаждавайки се на аромата на брендито.

— Необходимо е да изчакаме още няколко минути. Не бива да се появяваме толкова рано.

Сара се загърна с наетата пелерина.

— Съпругът ми навярно се чуди къде съм — изчурулика непринудено Лили.

— Какво ще му обясните?

— Още не зная. Трябва да измисля нещо, близко до истината — Лили ведро се засмя. — Алекс винаги може да надуши кога го лъжа право в очите — Сара се усмихна. Лили Рейфорд изпитваше удоволствие не само да разправя за бурното си минало, ала свободно изразяваше мнението си за всекиго и всичко. Проявяваше удивително лоялно отношение към мъжете. — Толкова е лесно да се справяш с тях, напълно предсказуеми са. Ако нещо лесно им се поднася, стават напълно безразлични към него. Ала ако им се отказва, започват неистово да го желаят.

Разсъждавайки върху тази мъдрост на Лили, в ума на Сара се мярна, че може би е била права за въздържанието. Пери Кингсууд бе уверен винаги, че щом й предложи нещо, Сара незабавно ще го приеме. Навярно, ако не бе толкова сигурен в нея, нямаше да се наложи да изчакат цели четири години, за да се решат накрая да обявят официално годежа си. Когато се завърна в Грийнууд Корнърз, помисли си Сара, ще бъда изцяло нова жена. Щеше да бъде по-самоуверена и независима, като Лили Рейфорд. А и Пери щеше лудо да се влюби в нея.

Доволна от тази мисъл, Сара се подкрепи с една глътка бренди.

— По-добре е да внимаваш с това — посъветва я Лили.

— Ободряващо е.

— Ала е много силно. А сега… време е да наденете маската. Не бъдете толкова нервна.

— Прекрасна маска — заяви Сара, като си играеше с тесните черни копринени панделки, преди да ги завърже. Моник изкусно бе измайсторила маската от черна коприна и дантела, обсипани с блестящи сини сапфири, идеално подхождащи на роклята. — Изобщо не съм нервна — това бе самата истина. Сара се чувстваше така, сякаш някаква безразсъдна непозната бе заместила обичайната й предпазлива същност. Роклята с цвят на нежна вечерна дрезгавина бе прилепнала толкова плътно към фигурата й, че гърдите й сякаш щяха да изскочат всеки миг от силно изрязаното деколте. Широк пояс от сатен, пристегнат със златна катарама, подчертаваше изящната й тънка, елегантна талия. Маската прикриваше горната част на лицето й, ала откриваше устните, които — по настояване на Моник и Лили — бяха подчертани с най-бледия нюанс на червеното. Косата й беше прибрана майсторски нагоре в кок от разпилени къдрици, като няколко кичура се спускаха изкусително около бузите и врата й. Гърдите и шията й бяха напръскани с парфюм, който й напомняше за мириса на рози, примесен с дъха на горска свежест.

— Постигнах триумф — гордо бе заявила Моник, наслаждавайки се на преображението. — Красиво, светско, при все това свежо и младежко… О, cherie, какъв успех ще пожънете тази вечер!

— Изумително — бе възкликнала и Лили, сияеща. — Какво вълнение ще предизвика. Вие несъмнено ще научите всички клюки утре сутринта, Моник.

— Bien sure^[4], всички ще се притекат да запитат коя е тя, кудкудякайки като завистливи кокошки!

След като двете взаимно си бяха разменили поздрави, Сара бе примряла пред непознатото за нея отражение в огледалото, сърцето й невярващо, развълнувано туптеше. Образът бе на зряла, опитна жена, добре запозната с изкуството на прелъстяването: „Не съм никакво мишле тази вечер, бе прошепнала тя със смаяна усмивка. Никога няма да ме познаете, мистър Крейвън.“

При звука на загрижения глас на Лили Сара се възвърна към настоящето.

— Ако ви се случи нещо неприятно тази вечер — й говореше Лили — само повикайте Уърти.

— Няма да се наложи — безгрижно отвърна Сара и надигна бутилката, за да отпие още една щедра глътка бренди.

— Най-добре е да уведомите със знак Уърти, когато влезете. Инак не ще ви разпознае.

При тази мисъл Сара самодоволно се усмихна.

— Нито пък мистър Крейвън.

— Не съм сигурна, че ми харесва блясъкът в очите ви — промърмори с неудобство Лили. — Пазете се, Сара. На тези увеселителни празненства се случват странни неща. След едно подобно знаменито събиране аз се омъжих. Предайте ми бутилката. Мисля, че пихте достатъчно.

Сара неохотно й върна брендито, докато Лили й изнасяше поредната лекция.

— Не приемайте никакви обзалагания, в противен случай ще бъдете въвлечена в хазартни трикове с някое случайно конте, преди да се усетите какво се е случило. И внимавайте да не ви замъкнат в задните стаи — там ухажорите обикновено изчезват за някоя и друга малка приятна игричка.

— Уърти не ми е споменавал за това.

— Навярно е бил твърде смутен — мрачно промълви Лили. — Стаите са изградени така, че да заглушават всеки звук, претъпкани са с необходимата мебелировка, върху която се вършат толкова мръсни неща.

— Откъде сте осведомена за всичко това?

— От слуховете, разбира се — Лили се ухили по начин, който противоречеше на невинния й тон. — А сега, слизайте от каретата, хубавице.

— Благодаря ви — сърдечно се отзова Сара. — Благодаря ви за всичко. — Бих желала да ми позволите да ви заплатя за роклята, за коприненото бельо и…

— Не искам и да чуя за това — с нетърпящ възражение глас я прекъсна Лили. — Някой ден навярно ще пожелаете да ми разкажете за бала. Това ще бъде достатъчна награда за мен — тя усмихната помаха за довиждане на Сара.

Лакеят помогна на Сара да излезе от вратичката и тя сама слезе по стъпалата. Навярно бе малко главозамаяна от брендито, чувстваше се доста странно. Нощта бе магична, застрашителна, калейдоскопична. Мраморните стъпала под нозете й пружинираха и се полюшваха подобно пясък, раздвижван от вълнение. Нещо щеше да се случи тази вечер. Независимо дали утрешният ден щеше да й донесе щастие или горчивина, тя знаеше, че поне няколко часа ще живее толкова смело и свободно, колкото бе мечтала.

— Мадам? — посрещна я икономът с невъзмутимо спокойствие щом тя се плъзна във входа. Неговото задължение бе да отстранява неканените гости, в противен случай балът заплашваше да се разрасне до непредсказуеми размери.

Сара леко се усмихна, отметна черната си пелерина назад и разкри пищно заоблените си форми, подчертани от плътно прилепналата към тях рокля от синьо кадифе.

— Добър вечер — галантно поздрави тя, снижавайки гласа си най-малко с една октава. — Вие навярно сте Елисън. Мис Филдинг ми е разказвала за вас.

Елисън, който бе споделял всичко с нея, от тревогите си за болната си напоследък майка до слабостта си към бъбрековия пай, видимо не я разпозна.

— Да не би да сте случайно гостенка на мис Филдинг?

— Извънредно съм й близка — увери го Сара. — Тя ми съобщи, че ще бъда добре дошла на бала тази вечер — Сара присви загърнатите си в мека коприна рамене. — Ала, ако случаят не е такъв…

— Почакайте, мадам… — следа от удивление се прокрадна в обикновено безстрастния му тон. — Мога ли да се осведомя за името ви?

Сара се приведе ниско над ухото му.

— Не мисля, че би било уместно да ви го съобщя — заговорнически му призна тя. — Боя се, че репутацията ми ще превърне обстоятелствата в твърде неудобни.

Лицето на Елисън порозовя. Не бе трудно да се отгатнат мислите, които се завъртяха в главата му. Красива, тайнствена жена, с неопределена, съмнителна връзка с мис Филдинг…

— М-мадам — заекна той с едва сдържана възбуда. — Възможно ли е? Мога ли да ви запитам, не сте ли… М-матилда? Истинската Матилда?

Сара замислено прехапа устни.

— Може би — връчи му пелерината си и се шмугна в сградата. Не изпитваше свян от хитрата си уловка. В крайна сметка, ако някой имаше правото да приеме самоличността на Матилда, това бе нейният създател!

Групичка от три млади контета, застанали зад Сара на входа, се зазяпаха с жадуващо въжделение след нея.

— Чухте ли? — подхвърли с изумление едно от тях. — Главата да си отрежа, ако това не е Матилда.

— Може да е само маскарад — скептично процеди през зъби един от компаньоните му.

— Не, не, това е тя — непоколебимо настояваше първият. — Имам приятел, който е прекарал една вечер с нея в Бас миналия юни. Изглежда точно така, както я описва.

— Хайде да я последваме.

— Невъзможно е Матилда да е била в Бас миналия юни — възрази третият. — Подочух, че кръстосва из континента с един от семейство Бъркли.

— Това преди, или след като е постъпила в манастир е било?

Сара не удостояваше с внимание тримата спорещи младежи, които я следваха. Щом зърна Уърти, тя мигом си проправи път към централната игрална зала. Устремната й походка възпираше множество мъже, които лъстиво й предлагаха пунш, канеха я на танц или я молеха за внимание. Някой пъхна чаша вино в ръката й и тя с усмивка я прие. Спря вихрения си ход да отпие от ароматната напитка, почувства как топлината приятно се разлива в жилите й. С грациозен жест повдигна дланта си с нахлузена на нея черна ръкавица, за да отмахне непокорен кичур, провесил се над челото й и ослепително се усмихна на тълпата, насъбрала се в полукръг около нея.

— Господа — изрече с гърлен глас тя, — вие сте очарователно елегантно общество, поласкана съм от вниманието ви, ала всички приказвате в един глас. Мога да изслушам само трима или четирима от вас.

Те ентусиазирано подновиха атаката си.

— Мис, бих ли могъл да ви съпроводя до стаите за карти…

— Един аперитив, красавице?

— Сандвич или цяла чиния?

— Ако желаете да изтанцувате един танц с мен?

Тя отклоняваше всички покани със сладко нацупена, игриво съжалителна гримаса.

— Може би по-късно. Трябва да поздравя един стар приятел, в противен случай сърцето му ще се пръсне от пренебрежението ми.

— По-скоро ще разбиете моето сърце — кокетно възкликна наконтен младеж и ескортът около нея направи опит да я последва, щом тя се отправи към дъното на залата, където стърчеше изправен Уърти.

Усмихната триумфиращо, Сара се представи галантно пред него с лек реверанс.

— Е? Какво ще кажете? — запита тя.

Фактотумът почтително й се поклони.

— Добре дошли в бара на Крейвън, мадам.

Той продължи да се взира изпитателно из залата. Сара леко свъси вежди и се приближи по-плътно до него.

— Търсите ли някого? — запита тя със свойствения си глас, проследявайки посоката на погледа му. — Случило ли се е нещо?

Уърти ненадейно прикова поглед в нея. Сне очилата си, грубо ги изтри с маншет и ги надяна отново, зяпнал я изумено.

— Мис Филдинг? — шокиран прошепна той. — Вие ли сте това?

— Разбира се, че съм аз. Нима не ме познахте? — запита сияещо тя. — Харесва ли ви преображението? Лейди Рейфорд е виновникът за всичко това.

Уърти се закашля, запелтечи нещо неразбрано и не успя да произнесе нито дума. Докато се взираше в пленителната й осанка, изправена в грациозна поза пред него, лицето му все повече пребледняваше от бащинска загриженост и неподправен ужас. Сара прие друга чаша пунш от прелитащия покрай тях лакей и жадно я пресуши.

— Мис Филдинг — опита се да я спре Уърти — този пунш е твърде силничък за вас. Ще наредя на Джил да ви сервира нещо безалкохолно…

— Не, желая да пия онова, което всички пият — тя приведе към него глава, докато дъхът й, с ухание на пресен плод, не замъгли стъклата на очилата му. — И не ме наричайте мис Филдинг. Мис Филдинг не съществува тази вечер.

Уърти безпомощно замънка и още веднъж неловко изтри очилата си. Никога не бе подозирал, че Сара Филдинг може да се преобрази в очарователна съблазнителка. Всичко в нея бе различно от преди — и гласът, и движенията й, всичките й маниери. Дори овалът на лицето й се бе променил. Докато той нагласяваше смутено очилата върху носа си, тя вече лекокрило пърхаше към другия край на залата, отвлечена от две дендита с вид на отегчени и развратни едновременно. Фактотумът започна да прави отчаяни знаци на Джил с надеждата, че ако Сара остане между тях двамата, те щяха да предотвратят приближаващата се опасност. Ако случайно я зърнеше мистър Крейвън…

Доловил тревогата в изражението на Уърти и лудото му ръкомахане, Джил бързо се приближи от другия край на осмоъгълната зала.

— Какво се е случило? — запита неспокойно младият мъж.

— Мис Филдинг е тук! Трябва незабавно да я открием сред тълпата.

Джил сви рамене — не виждаше причини за тревога.

— Навярно се е притаила в някой ъгъл и както винаги наблюдава и надава ухо за всичко наоколо.

— Мис Филдинг не прилича на себе си тази вечер — натъртено поясни Уърти. — Намира се в извънредно опасна ситуация, Джил.

— Говориш ми тъй, сякаш очакваш някоя неприятност — изсмя се Джил, силно развеселен. — Очарователната, спокойна девственица…

— Очарователната спокойна девственица е способна да завърти на малкото си пръстче целия клуб — просъска Уърти. — Открий я, Джил, преди да го е сторил мистър Крейвън. Облечена е в синя рокля, с черна маска на лицето.

— Та това отговаря на описанието поне на десетина дами тук — подсвирна Джил. — И мисля, че не бих могъл да я разпозная без очилата й — заангажиран от по-неотложен проблем, той хвана Уърти за ръка. — Между другото, знаеш ли какво чух малко след като дойдох тук? На бала може би присъства Матилда. Е, бих дал всичко на света, за да чуя как после мис Филдинг ще ни убеждава, че не съществува никаква Матилда!

— Намери я — изстена Уърти с прекършен глас.

— Матилда?

— Не, мис Филдинг.

— Добре, ще се опитам — промърмори Джил със съмнение в гласа и се зарея из множеството.

Уърти се озърташе трескаво наоколо за синята рокля на Сара, потропвайки нервно по пода с крак. Докато размишляваше дали да не алармира част от персонала, той дочу тих провлечен глас и кръвта се смръзна в жилите му.

— Търсиш ли някого?

Преглъщайки мъчително, Уърти изви очи към мрачното лице на Дерек Крейвън.

— Сър?

— Знам, че тя е тук — просъска Дерек, смарагдените му очи остро го пронизваха изпод черната маска, която беше надянал. — Зърнах я преди минута. Прокрадва се наоколо, за да ме открие, задава въпроси — хитра е като лисица. Надявам се да се сдържа да не убия тази мръсна кучка с голи ръце — или да не й направя белег на лицето, за да сме квит.

С ужас и облекчение едновременно Уърти осъзна, че ставаше въпрос за лейди Джойс Ашби.

— Лейди Ашби е имала наглостта да се появи на бала? — за миг той временно забрави за Сара Филдинг. — Ще заповядате ли да я изхвърля от клуба, сър?

— Още не — мрачно произнесе Дерек. — На първо време възнамерявам да си поговоря малко с нея.

Часът напредваше и атмосферата в клуба ставаше все по-нажежена. Оформяха се двойки от изискани дами и господа, развратници и проститутки, всеки диреше партньор за настъпващата симфония на нощта. Обикновено Сара биваше шокирана от нецензурните подмятания, разнасящи се отляво и отдясно, ала щедрото количество алкохол, което бе погълнала, бе обагрило сцената в розов оттенък. Тя примираше от смях пред похотливите остроти, които долитаха до слуха й, дори и от тези, които не разбираше. Тя често се сблъскваше с Дерек в претъпканата зала, докато накрая той не я отведе в един уединен кът зад една от мраморните колони. Обсипваха я с изкусителни покани за танц, ала Дерек ги отклоняваше със сардонична усмивка. Той я бе пожелал за прекарването на вечерта и без много да се церемони даваше на всекиго, който се опитваше да нахлуе в територията му, ясно да го разбере.

— Не си спомням да съм ви обещавала изключителни права да разполагате с компанията ми — промърмори Сара, сгушена в мъжествената извивка на рамото му. Тя чувстваше силното туптене на сърцето му, притиснато до гърдите й, и невероятната сила на тялото му. Мирисът на бренди, на колосаната му вратовръзка и благоуханието на смуглата му кожа се съчетаваха в опияняваща възбуждаща смес.

Дерек я стрелна отвисоко с развеселена усмивка.

— Желаете ли да бъдете с някой друг?

Сара се замисли.

— Не — отвърна тя със закачлив глас. — С никой друг на този свят.

Това бе самата истина. Съществуваше единствено тази вечер… тя бе всичко, което щеше да й остане като спомен за него. Посрещна изпитателният му поглед и докосна ревера на палтото му, поглаждайки го ненужно. В някакво отдалечено ъгълче на съзнанието й укоряващ глас се примесваше в сладостта на момента… Ето я нея, забавляваща се до полуда в двореца на греха с един вулгарен безделник.

Вулгарен безделник, който се канеше да я целуне.

Той прокара пръсти през къдриците й, разрошвайки бретона, сграбчи дланта й и горещо я стисна. Последва шумолене на коприна и кадифе, щом краищата на маските им се допряха и устните му докоснаха нейните. Отначало целувката му бе хладна и мила. Той умишлено се бавеше, вкусвайки от аромата й, бавно покривайки с устни нейните. Сара удивена си помисли за момент, че целувката му удивително наподобява тази на Пери.

Ала за миг всичко се промени. Устните му станаха пламенни и жарки, смело проникнаха в нейните, докато не ги разтвориха. Сара потръпна от удивление пред арогантното впиване на езика му. Нима така се целуваха всички? Смутена от интимността, тя го отблъсна и той вдигна глава. Смарагденият му поглед я прониза. В глъбините на зениците му горяха пламъчета подобно малки ярки свещици.

— Н-не пред всички — проломоти тя, като махна с внезапно омекналата си ръка към тълпата. Извинението й бе излишно. Никой не им обръщаше внимание. Дерек настойчиво сключи пръсти около китката й в ръкавица и я повлече със себе си, вън от централната зала, покрай закусвалните и стаите за карти, далеч напред, докато съблазнителната музика и разюзданата глъч не се смесиха в тихо жужене. Сара преплиташе крака зад него, умът й все повече излизаше от опиянението.

— Накъде…

— Към задните стаи.

— Н-не мисля, че хрумването ви е забавно.

Той не забави крачка.

— Нуждаем се от уединение.

— З-за какво?

Той я побутна през една малка врата в меко осветена стая. Трескавият поглед на Сара с възхищение обходи стени, покрити с копринена дамаска и възхитителната игра на танцуващи виолетови сенки и светлини върху богати гипсови орнаменти. В стаята бяха разположени оскъден брой мебели — миниатюрна кръгла маса с два позлатени стола край нея, красив бронзов параван с живописни сцени и диван. Тя се дръпна панически назад, ала вратата зад нея бе вече затворена и ръцете на Крейвън обгърнаха силно раменете й. Дланта му замилва тила й и гласът му горещо разроши косата й.

— Спокойно. Всичко, което желая, е да ви прегърна.

— Но аз не мога…

— Позволете ми да ви прегърна.

Сара бавно се отпусна. Приятна отмала се разля на вълни по цялото й тяло и сякаш постепенно забрави, че съществува и друг свят извън обръча на тези ръце. Изчезна всичко, освен трескавия пламък на кожата му изпод пластовете бално облекло. И жестовете на ръцете му, които милваха шията и раменете й. Дори в своята невинност тя долавяше греховното познание в ласките му. С притворени клепки вдигна лице и той я целуна. От устните му настръхна всяка фибра на тялото й.

Сара се приближаваше все по-плътно до него, докато бодящите я гърди не се притиснаха до снагата му. Той взе дланта й и я положи върху слабините си. Щом почувства мъжествено надигащата се твърд, тя се дръпна смутена встрани.

— П-пила съм твърде много. Трябва да си тръгвам, трябва…

Дерек приглушено се изсмя и сне маската си. Той жадно зацелува уязвимата й шия, впивайки устни в белия гланц на нежната й плът, блестяща като станиол. Тя дълбоко си пое дъх и се опита да се откопчи, ала той улови гъвкавите й, изкусително спускащи се като водопад кичури коса в дланта си. Като мърмореше някакви уверения, той повали тръпнещото й, съпротивляващо се тяло и го просна на дивана. На устните й напираше възражение, ала той бързото заглуши с целувка. Дръпна кадифения й корсаж и голите й гърди засияха, блестящи и меки, прозрачни като фина хартия в златистата светлина… великолепни гърди с гладки копринени връхчета. Прилепвайки устни о едното й розово зърно, той нежно го заблиза и засмука, докато тя не застена от страст, заровила пръсти в смолистата му коса. Той вдигна гърдите й с ръце и с устни, зъби и език, и запоглъща пленителната сладост на плътта й.

Сара издаде дълбок стон и изви тялото си в арка. Почувства как той повдига полите й, обгръщайки от две страни със силните си бедра хълбоците й. Надвеси се над нея, жадно я зацелува, запритиска я, замилва я, докато тя не достигна до границата на безумието. Ала с частица от съзнанието си осъзна, че той се опитва да смъкне маската й.

С пресечен вик Сара извърна глава.

— Не!

Ръката му се гърчеше под гърдите й, палецът му милваше влажните от сладостните му целувки падини между гърдите й.

— Добре тогава — тихо промълви той. — Запазете тайната си. Не ме е грижа коя сте…

— Не мога да се разкрия. Вие не разбирате…

— Няма от какво да се страхувате — той прокара устни през дълбоката падинка между гърдите й, всяка дума, която изричаше, бе подобна на нажежена дамга върху блестящата й като станиол кожа. — Никой няма да узнае. Никой, освен вас и мен.

Ръката му тършуваше под пластовете на коприненото й бельо. Коляното му се вклини между бедрата й. Тежестта на снагата му върху нейната бе сладостна и опияняваща. Тя бе длъжна да го възпре, докато удоволствието не се превърнеше в бедствие. Ала тръпнещите й ръце го обгръщаха все по-плътно и едничките звуци, които издаваха устните й, бяха възторжени, пресечени, къси въздишки.

Разпознал звуците на отдаването, Дерек я целуваше страстно със смесица от триумф и облекчение. Поне тази вечер нямаше да го измъчват празните часове, терзаещото го униние. Той щеше да удовлетвори страстта си с нея, след което щеше да я забрави… щеше да я дари с цялото удоволствие, което никога нямаше да достави на Сара Филдинг… Сара… Проклета да е, дето се натрапваше в мислите му дори сега. Ала навярно това и следваше да се очаква. По някакъв начин тази жена удивително приличаше на Сара. Имаше същата мека и брилянтна алабастрова кожа, а под упоителния й парфюм се долавяше същото фино деликатно ухание… Имаше същият ръст… форми.

Той застина. Шокът от внезапното проумяване на истината му подейства като удар в гърдите. Той грубо отдръпна устни от нейните, изправи се на дивана на лакти и се надвеси над нея, дишайки тежко. Горестните въздишки не бяха в състояние да го омилостивят. Нищо не беше в състояние да го облекчи.

— Не е възможно да си ти — гневно изригнаха думите от гърлото му. — О, проклет да съм, не е възможно…

Сара се извърна настрани, щом треперещата му длан се пресегна към лицето й и свали маската. Премрежените му лазурносини очи издаваха ужас. Бе пребледнял, а белегът му подчертаваше драстично грубия си релеф.

Дерек бе убеден, че не би могъл да бъде по-възбуден, отколкото в този момент, ала щом впери поглед в нея, почувства болезнен спазъм долу в корема си. Лудото, крещящо пулсиране на кръвта предизвика гърч в цялата му снага.

Устните на Сара се навлажниха.

— Мистър Крейвън…

— Погледнете се. О, Господи… — погледът на Дерек пламтеше над блестящия овал на гърдите й, над подутите й от целувки устни. — Заповядах ти да не идваш тук — той разроши с пръсти буйните й, разпилени като водопад червеникавокафяви къдри. — Защо го стори?

— П-проучванията ми… — тя запелтечи едничката дума, която сякаш можеше да обясни всичко.

— Господи! — по тъмното му, жестоко и страстно лице се изписа уплаха. Изглеждаше така, сякаш бе готов всеки миг да я убие.

Макар и да й се струваше излишно, Сара се опита да се защити.

— Не исках да стигаме толкова далеч — изломоти тя. — Съжалявам. Случи се толкова бързо. Бях пийнала. Всичко ми се струваше нереално. А вие бяхте толкова, толкова… — тя замлъкна, съзнавайки колко неуместни са обясненията й.

Той остана безмълвен, тежестта на снагата му я приковаваше към дивана. Твърдият натиск на пробудената му мъжественост сякаш я изгаряше изпод пластовете дрехи. Сара с неудобство се раздвижи под него.

— Остани спокойно! — мъчително преглътна Дерек, погледът му шареше по сочната й, изкусително оголена гръд. — Ти и твоите… проучвания — изрече думата, сякаш беше неприлична. Обхвана с ръка гърдата й и пръстите му затъркаха зърното, докато то не се превърна в корава цветна пъпка. Опитваше се да й предостави възможност сама да вземе решение, ала тялото му не му се подчиняваше. Всяка негова фибра с крясък се съпротивляваше. Той я желаеше. Би дал всичко на света, за да може да проникне в нея. Дишайки пресекливо, той отчаяно се бореше да обуздае това желание.

— Искаше ми се да бъда някоя друга, а не самата себе си — извика тя в нещастието си. — Жената, с която… бихте танцувал… и желал. И даже сега… не съжалявам за това, което сторих. Можете да не изпитвате никакво влечение към Сара Филдинг, ала поне почувствахте нещо към жената, на която се престорих, и това…

— Въобразяваш си, че не те желая? — запита я той с дрезгав от възбудата глас.

— Узнах това, след като отказахте да ме целунете тази, сутрин…

— Това ли било? Жадувала си отмъщение, понеже не съм… — Крейвън сякаш се задушаваше, произнасяйки тези думи. Щом възвърна отново дар слово, в гласа му прозвуча акцентът на кокни. — Не ти ли бе доста’чно, че се влачех след теб като шугаво псе, откакто цъфна тук…

— Шугаво псе? — повтори тя объркана.

— Дръж си езика зад зъбите, преди да съм свършил — той прихлупи с длани лицето й, прострелвайки я с яростен поглед. — Тази сутрин те желаех, ти, малка лъжкиньо. Желая те от първия миг, в който… Стой спокойно! — той изръмжа последните две думи с грубост, от която тя се сви. Моментално престана да трепери. Той преглътна мъчително и си наложи да продължи. — Не мърдай, или няма да съумея да се спра. Чуй ме сега. Ще ти позволя да си тръгнеш… и ще напуснеш града. За добро. Не се завръщай повече в клуба.

— Никога?

— Точно така. Върви си в селото си.

— Но защо? — отчаяно запита Сара. Сълзи на унижение се търкулнаха от очите й.

— Защото не мога… — той млъкна, дъхът хриптеше в гърлото му. — За Бога, не плачи! Не мърдай. Не плачи. Не се връщай обратно.

Сара се взря в него с блестящите си лазурносини очи. Чувстваше се като обезумяла, опиянена от чувства.

— Не желая да си тръгна — произнесе натъртено тя. Мускулите на Дерек потрепериха в усилието му да остане спокоен. Не желаеше да я нарани и да опропасти живота й, а беше толкова близо, толкова близо до границата да отхвърли всичките си задръжки, малкото почтеност, която притежаваше.

— Какво желаеш, Сара? Това ли? — той я подразни с тялото си, нахвърляйки се с грубо движение върху нея. — Това ще получиш от мен. Ще го направя с теб сега и ще те отпратя обратно в Кингсууд като продупчена патица. Това ли желаеш, да бъдеш обладана от такъв като мен? — той се нахвърли с тялото си отново, очаквайки да го помоли за пощада. Наместо това тя дълбоко пое дъх и инстинктивно вдигна колената си, за да образува люлка за него. Той изтри отронила се от очите й сълза. Изстена и приведе устни към лицето й, като облиза копринената капка влага. Неизбежното щеше да се случи. Той не бе в състояние да го спре.

Пъхна ръка под полата й, напипа ластика на пликчетата й и зарови ръце под тях. Обсипваше с жадни, ненаситни целувки седефенобелите й гърди и примамливата й алабастрова шия. Тя олицетворяваше всичко онова, което бе желал някога, красотата и жарта, извиващи се под хищните му гърди. Пръстите му опипваха гладката кожа на корема й, млечнобелите извивки на бедрата. Тя трепна уплашена, ала той я задържа върху дивана и замилва копринените къдрави косъмчета, докато меката сърцевина на тялото й не се поду и навлажни. Милвайки я нежно, той обсипа меките й плътни, податливо силни устни с целувки, изтласквайки ритмично и страстно дъха си. Тялото й се затърчи импулсивно и се устреми към неговото, устните й издаваха пламенни, необуздани стонове, които нажежаваха до пламък сетивата му.

Сара впи пръсти в сакото му и осъзна, че се опитва да разкопчае панталоните му. Времето сякаш бе спряло, подобно на лудо завъртян пумпал, хванат от непоколебим юмрук. Удоволствието се разпростираше по цялата й снага и се издигаше на широки, огромни огнени талази, тя се отдаваше изцяло на мъжа, който я желаеше, чиято мъжествена твърд се стремеше да проникне в нея.

— Сара — шепнеше той непрестанно, дъхът му пареше в ухото й.

— Мистър Крейвън? — тих мъжки глас разруши магията.

Сара трепна уплашено, осъзнавайки, че някой се е изправил на вратата. Тя се помъчи да се изтръгне от прегръдките на Дерек и се надигна на дивана, ала той я задържа, прикривайки я със снагата си. Бе на границата на безумието.

— Какво има?

Гласът на Уърти бе напрегнат. Извръщайки лице настрани, той заговори тихо и предпазливо.

— Не бих ви безпокоил, мистър Крейвън, ала разправят, че Иво Дженър се е появил в клуба. И тъй като съм осведомен, че иска да ви причини само неприятности, сметнах за свое задължение да ви информирам незабавно.

Дерек запази мълчание близо половин минута.

— Върви си. Аз ще се справя с Дженър… ако е тук — последните му думи бяха изстреляни със сарказъм, давайки на фактотума да разбере, че го подозираше в хитра уловка, само и само да отърве Сара.

— Сър, да приготвя ли екипаж, който да отведе… — Уърти направи пауза, не желаейки да спомене името на Сара.

— Да — лаконично отсече Дерек. — А сега излез, Уърти.

Фактотумът безропотно затвори вратата.

Сара не преставаше да трепери. Притисна ръце около широките му плещи и зарови лице във влажната кожа на шията му. Никога преди не бе изпитвала болката на неудовлетвореното желание. Болеше я. Чувстваше неподозирана до този миг болка, за която не съществуваше лек. Макар да бе подозирала грубост у Крейвън, той бе ласкав и нежен, силно бе притиснал снагата й и галеше гърба й.

— Проклет да съм — изсмя се безрадостно той. — След няколко минути ще бъдеш напълно спокойна.

Тя екзалтирано загърчи тяло срещу неговото.

— Н-не мога да си поема дъх.

Дерек здраво сключи ръце около хълбоците й и прилепи устни до слепоочието й.

— Не се вълнувай — прошепна той. Когато треперенето й намаля и опиянението отшумя, той рязко смени настроението си и грубо я изблъска встрани. — Наметни се — седна на дивана и притисна главата си с юмруци. — Когато се приготвиш, Уърти ще те закара у дома.

Тя затършува из дрехите си, пристягайки корсажа на роклята. Дерек я наблюдаваше безстрастно с ъгълчето на окото си, когато прикри гърдите си. Стана от дивана и закопча панталоните и сакото си. Приближи се до висящото над малката мраморна лавица над камината огледало, нагласи вратовръзката си и среса с пръсти разрешената си коса. Макар и крайният резултат да не бе безупречен, както преди, той изглеждаше представително. Сара, от своя страна, се чувстваше жалка. Роклята й бе измачкана, косата й се спускаше на разпилени къдрици, по врата и раменете. Бе готова да избухне в плач, ала скоро възвърна самообладанието си и гласът й прозвуча уверено:

— Навярно и двамата бихме могли да забравим за тази вечер.

— Лично аз го желая — мрачно произнесе той. — Но това, което ти споменах, важи и сега. Не се връщай обратно, мис Филдинг — той се запъти към вратата и внезапно се закова, за да просъска нещо яростно на фактотума, който го чакаше изправен на прага.

— Ако беше някой друг, щях да го застрелям. След като го превърна в пихтия — той напусна стаята с каменна физиономия, без да извръща глава.

Сара се пресегна за маската и я надяна на лицето си. Вратата беше затворена, ала тя знаеше, че Уърти е зад нея и я очаква. Бавно се изправи и оглади полите на роклята си. Държеше ръка на устните си, за да заглуши хлипанията, които застрашаваха да избухнат всеки миг. Бе изпълнена със самосъжаление, надвишавано единствено от омразата към мъжа, който я бе отхвърлил. „Не се връщай обратно“, повтаряше тя изречените му само преди миг думи, от оскърбление страните й пламнаха в пурпурночервено. Случвало й се бе да се дразни и ядосва, ала никога не бе изгаряла от такъв унищожителен яростен гняв. Само допреди няколко седмици не бе способна да изпитва такива чувства.

Ненадейно думите на Лили Рейфорд изплуваха в съзнанието й… Той е имал връзки с много жени… и щом възникне опасност да се привърже към някоя от тях, той я зарязва и си намира друга…

Може би в тази минута Дерек диреше друга жена, която повече би подхождала на изискванията му, каквито и да бяха те. При мисълта за това Сара пламна от възмущение. „Добре, мистър Крейвън, — процеди тя хладно с висок, треперещ глас — ако вие не ме желаете, ще намеря мъж, който да ме обикне. П-проклет да сте, и Пери Кингсууд също! Не съм нито светица, нито ангел, и… нямам намерение да остана повече «добрата женичка», за нищо на света! Ще върша онова, което ми харесва и никой няма да посмее да ми възрази!“ — ала мигом след това тя сведе надолу разгневен поглед. Уърти я чакаше отвън, за да я отведе с екипажа си. Нищо нямаше да е в състояние да го убеди да я остави тук.

Свъсила вежди, Сара се огледа в стаята. Формата й, четирите й, покрити с ламперия стени с тъпи ъгли й бяха познати. Напомняха й за друго помещение на горния етаж, чиято библиотека се открехваше към един от тайните коридори. Тук библиотека нямаше, ала паната притежаваха подобна форма… Тя бързо нахлузи ръкавиците си и пристъпи към стените, прокарвайки пръсти по краищата на ламперията. Натискаше, похлопваше с тях и диреше какъвто и да било знак за тайна врата. Тъкмо бе изгубила надежда, когато се натъкна на тясна пролука. Тя отмести триумфиращо паното напред и зад него се разкри потънал в мрачина коридор. Мърморейки доволно, пристъпи напред и залости вратата след себе си.

Като опипваше пътя си насред тесния коридор, тя извървя няколко метра и се закова при звука на тракането на съдове и сребро. Дочу приглушения, настойчив глас на мосю Лабарж, шефа на кухнята. Шумовете идваха от срещуположния край на стената. Той крещеше на някакъв безпомощен лакей, който явно бе залял рибата с неподходящ сос.

Сара нямаше никакво намерение да се появи триумфиращо в кухнята, поради това заобиколи скритата врата и продължи пътя си напред. Стъпките й я отведоха пред малка ниша, явно водеща към някоя от рядко посещаваните стаи за хазарт. Прилепи ухо към правоъгълния контур на вратата и надзърна през шпионката. Изглежда стаята бе празна. Сара заби нокти в процепа на ламперията и задърпа паното, докато то не се открехна с протестиращ скрибуцащ звук. Полите й прошумоляха на прага. Пусна предпазливо резето, за да се слее със стената и нададе победоносен вик.

Ненадеен глас я накара да трепне.

— Твърде интересно.

Тя стъписано се извърна и съзря непознат мъж в стаята. Той бе набит и висок, с гладко избръсната брадичка и рижаво червеникава коса. Свали маската си, иззад която се показа привлекателно, ала съсипано от белези лице, с чип нос и несиметрична усмивка. В говора му се долавяше силен акцент на кокни. Произнасяше „в“ като „уъ“ — точно както правеше и Дерек в някои случаи. Макар да се таеше нещо потайно и коварно в светлосините му очи, усмивката му бе толкова обаятелна, че Сара мигом престана да се бои. Друг кокни във великолепно ушити дрехи, помисли си тя.

Тя приглади разчорлената си коса и предпазливо му се усмихна.

— Криете ли се от някого? — прямо го запита тя и кимна към затворената врата.

— Може би — отвърна непринудено той. — А вие?

— Определено да — тя приглади няколко от непокорно спускащите се къдри назад и ги прибра с ръка зад ушите си.

— Навярно от някой мъж — предположи той.

— От кого другиго? — тя вдигна със светски маниер рамене. — А вие защо се криете?

— Да кажем, че не съм любимец на Дерек Крейвън.

Сара внезапно горчиво се изсмя.

— Нито пък аз.

Той се ухили и посочи към бутилка вино върху една от масите за хазарт.

— Да пийнем — той напълни една чаша и й я подаде. Надигна направо бутилката и запреглъща рядко срещаната марка с нехайство, което би накарало всеки французин да извика.

— Хубава напитка — изкоментира той. — Макар и всяка да ми се нрави.

Сара наклони глава назад и притвори очи, наслаждавайки се на възхитителния вкус в устата си.

— Най-хубавото за мистър Крейвън — продължи коментара му тя.

— Надуто говедо е нашият Крейвън. Макар и никога да не си позволявам да обиждам човек, от чийто запаси пия.

— Великолепно казано — увери го Сара. — Обиждайте го както си искате.

Непознатият я изгледа с нескрито одобрение.

— Сладко парче си ти. Значи Крейвън те е зарязал?

Накърнената гордост на Сара бе поласкана от възхитения му взор.

— Не е имало за какво да ме зарязва — призна тя, вдигайки чашата вино към устните си. — Мистър Крейвън не ме желае.

— Смахнат глупак — възкликна непознатият и подканващо й се усмихна. — Ела с мен, малко сладурче, и ще те накарам да забравиш за него.

Сара се изсмя и поклати глава.

— Не съм убедена.

— Заради очуканата ми мутра, нали? — той със съжаление потърка съсипаното си лице. — Бил съм изпращан в ада не един път.

Щом осъзна, че непознатият си е въобразил, че е отхвърлен заради грозотата си, Сара бързо го прекъсна.

— О, работата съвсем не е в това. Убедена съм, че много жени биха ви сметнали за привлекателен и… споменахте „изпращан в ада“? Не е ли това термин от бокса?

Придавайки си важност, той изпъчи гърди.

— Даже в тоя миг мога да разбия мутрата на всеки гамен. Публиката препълваше редиците, за да ме, гледа в… Съсекс, Нюмаркит, Ланкашър… — той гордо вирна чипия си нос. — Три пъти са ми чупили хрущялите на лицето. Почти всяка частичка върху него е била строшавана. Един път едва не ме лишиха от разум.

— Колко очарователно! — възкликна Сара. — Никога не съм се срещала с боксьор през живота си. Не съм присъствала дори на мач.

— Ще ви заведа някой път — той изстреля няколко въображаеми серии крошета във въздуха. — Не съществува нищо по-вълнуващо на света от един мач, особено когато на него се лее бордо — щом забеляза, че тя не разбира термина, той се ухили и обясни — кръв.

Сара потръпна от отвращение.

— Не обичам кървавите сцени.

— Това прави борбата възбуждаща. Лично аз съм проливал кофи от кръв по време на мач. Само едно кроше и фшшшш! — той изобрази с жест кръв, стичаща се от носа. — Когато кървиш, ти плащат повече. Както и да е, боксът ме направи богат.

— С какво се занимавате сега?

Той хитро намигна.

— Съдържател съм на собствен игрален клуб, на Болтън Роу.

Сара се прокашля и намести очилата си.

— Собственик сте на хазартен клуб?

Той пое дланта й и я целуна.

— Иво Дженър е на вашите услуги, мадам.