Лайза Клейпас
Мечтая за теб (10)

Глава десета

Късно през нощта Сара се чувстваше уютно отпусната до твърдата гръд на Дерек с долитащия шум на клуба под тях. Ако пазеше абсолютна тишина, тя можеше едва да различи потракването на чинии, говора на шефове и служители, слабото дрънчене на жетоните на картоиграчите, дори знойния шепот на проститутките, когато канеха гости в своите стаи. Клубът беше като живо същество, великолепно чудовище с непрекъснато пулсираща активност.

— Обичам да съм тук — промърмори тя. — Спокойна и скрита, докато всички долу са заети.

— Радвай се на това, докато можеш — посъветва я Дерек.

Сара вдигна глава изненадано.

— Какво? Защо каза това?

— Обещах на баща ти да не живеем в клуба.

— Но на мен ми харесва да живея тук. Защо татко е против?

Дерек се усмихна язвително.

— Той би искал да не живееш под един покрив с проститутки и комарджии.

Тя се повдигна на лакти и малка неспокойна бръчица се вряза между веждите й.

— Но как ще се справяме? Ти винаги си живял в клуба, за да държиш всичко под око — гласът й се понижи подозрително. — Да не би да смяташ да ме настаниш в някое от своите имения и да ме забравиш?

Дерек се засмя и я простря по гръб, широките му рамене надвиснаха над нея.

— Много си ми притрябвала, ако е така — каза сухо той. — Ожених се за теб, за да си ми под ръка — той плъзна ръка надолу по тялото й с ленива ласка. — Дори по-близо, ако е възможно.

Сара лекичко отблъсна гърдите му с престорена досада.

— Защо винаги се опитваш да се любиш с мен, когато говоря с теб за нещо важно?

Дерек разтвори краката й.

— Ти винаги се опитваш да говориш, когато се любя с теб — възрази той, като целуна шията й.

Сара се извъртя изпод него и се сви в противоположния край на леглото.

— Искам да се разберем по този въпрос — настоя тя, като отбранително се омота в завивките. — Не желая да се местиш от клуба заради мен.

— Не е точно заради теб. Може и аз да искам да живея в място, където не съм заобиколен непрекъснато от проститутки, пияни контета и крадци. Може би ще ми хареса да спя през нощта, без да слухтя за полицейски сирени.

— А какво ще стане с бизнеса ти?

— Пак ще държа палец на пулса му. Уърти ще държи клуба под око, когато ме няма — той започна да издърпва чаршафа от нея. — Дай ми го.

— Къде смяташ да живеем? — попита внимателно Сара.

Дерек небрежно сви рамене.

— Смятам да започнем да обикаляме местата, които вече притежаваме. Ако никое не ти хареса, ще купим нещо. Или ще построим — с внезапно движение той докопа глезена й и я задърпа към себе си. — Ела тук… Имаш да изпълняваш съпружески задължения.

Тя сграбчи края на матрака, за да спре неумолимото хлъзгане.

— Не съм приключила разговора!

— Аз приключих. Да зарежем това — той леко дръпна крака й.

Сара се обърна по корем и се задъха от смях, когато усети, че той пълзи върху нея. Тежкото му тяло се снижи достатъчно, за да я задържи прикована. Неговата стряскаща мъжка дължина, грубост, горещина и мускули, я притискаха от раменете до петите. Тя внезапно се изкиска.

— Така нищо не можеш да направиш — прозвуча злорадо. — Аз-аз няма да се обърна.

Дерек се усмихна на нейната наивност. Като отмести дългата й коса, той целуна врата й.

— Не искам да се обръщаш — прошепна той. Надигна се достатъчно, за да сложи ръце на раменете й, като мачкаше меките мускули. Докосванията му бяха сръчни и ловки.

Сара въздъхна от удоволствие.

— Колко е приятно! О… не спирай.

Успокояващото притискане се местеше по гърба й, палците намираха уязвимите точки от всяка страна. Тя обгърна глава настрана, като дишаше дълбоко. Той отново се наведе над нея, силните му ръце се отпуснаха над изпъкналостите на ханша й, устата му беше до ухото й. Връхчето на езика му очерта нежната крива и после се пъхна вътре. За секунда всички звуци изчезнаха. Сара трепна от особено усещане. Когато езикът му се измъкна от влажното ухо, горещината на дъха му и ниският тембър на гласа му й се сториха по-остри от преди.

— Така харесва ли ти? — прошепна той.

— Ннне знам.

Дерек тихо се засмя и го направи отново. Сара вече щеше да се обърне към него, тялото й бе изпълнено с нервни импулси. Но той я задържа по корем и прекара ръката си по бедрата й. Тя изохка, когато той намери влажния триъгълник между краката й и затърси с опитни пръсти. Когато тя се опита да се извърти, той заби зъби във врата й и я задържа неподвижна.

— Стой така. Харесва ми как изглеждаш от тази страна.

— Недей — измърмори тя, като мислеше, че той се задява.

Гласът му трепереше от желание.

— Кръгли, сладки, твърди. Имаш най-хубавия задник, който някога съм виждал.

Протестиращият й смях завърши със стон, когато той я предизвика с бедрата си и я тласна надолу. Тя протегни ръце и заби дълбоко пръсти в матрака. Предизвикателният дявол върху нея продължаваше да шепне, като я обсипваше с комплименти и я тласкаше в бавен ритъм. Заклещена между тялото му и измъчващата му ръка, тя усещаше как напрежението в нея нараства, докато разочарован стон се изтръгна от гърлото й. Вместо да я обърне с лице към себе си, той разтвори краката й отзад. Тя за момент се обърка и смути, когато усети бедрата му да се стягат до нейните.

— Така — каза бързо той, като надигна бедрата й високо. — Позволи ми… Моя сладка Сара… Няма да те нараня.

Той се пъхна в нея със силно, вълнуващо проникване. Шокирана и възбудена, тя изви гръбнак, за да го улесни. Той я яздеше, леко мускулестата му сила я обгръщаше, докато ръцете му се хлъзгаха по гърдите и по гладкия й корем. Сара отпусна глава, като заглушаваше виковете си в матрака. Още няколко тласъка, и тя достигна върха с трепетни вълни, които взеха всичките й сили. Ръцете му здраво се стегнаха около бедрата й, когато я последва в дълбините на безразсъден екстаз.

 

 

Не след дълго техният брак придоби свой собствен, своенравен облик. Тъй като никога не бе живял в семейство, Дерек не знаеше как да се държи като съпруг — поне не от обикновен тип. Той изглеждаше на Сара като полуопитомено създание, не наясно с редовните часове за храна и сън. Единствената структура на живота им бе тази, която налагаше тя. Сара опитваше да направи промяната постепенна, като не желаеше да изисква от него прекалено много изведнъж.

Една нощ, след като бе го чакала до два часа сутринта, тя си облече прост халат и излезе от частните им покои, като се чудеше какво ли го е задържало долу. Клубът бе просмукан с особено вълнение, бръмченето на гласовете бе прекъсвано от възклицания и окуражителни възгласи. Застанала незабелязана до вратата, тя гледаше плътно струпаната тълпа пред игралната маса. Всички бяха съсредоточени върху търкалянето на зара от слонова кост, сякаш животът им зависеше от него. Стройната, тъмна фигура на Дерек се виждаше по средата. Той се смееше тихо на някаква остроумна забележка, която бе направена, за да се намали напрежението.

— Мисис Крейвън! — Сара чу гласа на Уърти до себе си и се обърна с усмивка. Бе започнала да разчита на иконома почти толкова, колкото и Дерек. Уърти бе се зарадвал на тяхната сватба по-открито от всички други, като я уверяваше по своя спокоен начин, че е взела правилно решение. Бяха говорили няколко минути на приема, който Рейфордови бяха дали след венчавката. Бяха наблюдавали заедно опитите на Дерек да примами възрастната й майка да танцува. — Никога не съм го виждал да държи на някого толкова, колкото на вас — бе казал Уърти на Сара. — След като си заминахте, беше все едно че гледаш как човек се разпада отвътре. Единствената причина, поради която отиде през уикенда в Рейфорд Парк беше, че бе твърде вкиснат, за да се противи, когато с Джил го натоварихме в каретата.

— О, Боже! — Сара се бе усмихнала със съчувствие. — Той май попийваше доста?

— До съсипване — бе потвърдил Уърти. — Но след като се върна, знаейки, че ще му станете жена… Ами той беше друг човек. Вие изтръгнахте най-хубавото от него. Решил е да ви бъде добър съпруг, а той винаги успява, когато намери да направи нещо.

Тъкмо тогава Дерек бе успял да придума Кати за спокоен валс, като двамата се въртяха в ъгъла на балната зала с голямо достойнство.

— Няма нужда да ме убеждаваш в това — бе отбелязала Сара, очите й блестяха от смях.

След сватбата Уърти бе сторил всичко, за да я накара да се чувства добре в клуба и да й предостави време за уединение с Дерек. Прислугата бе безупречна в своето доброжелателство. Всичко, от което се нуждаеше, й бе доставяно едва ли преди да го поиска. Когато бе наблизо до клубните шефове, Уърти или Джил се мотаеха предпазващо наоколо, за да предотвратят всякакви неуместни постъпки спрямо нея.

Тъй като поредно търкулване на зара накара групата край масата да замърмори възбудено, Сара се приближи до иконома.

— Какво става? — попита тя.

— Лорд Олвънли е на игралната маса и е затънал много сериозно. На път е да пръсне много пари и понася тежки загуби. Естествено, той е голям любимец на мистър Крейвън.

— Естествено — повтори Сара кисело. Нищо чудно, че Дерек отблизо следеше играта. Присъствието на Дерек винаги насърчаваше пръскането на пари на масата, сякаш играчите искаха да му направят впечатление, като пилееха богатствата си.

— Желаете ли нещо, мисис Крейвън? — попита Уърти.

Тя леко сви рамене, като гледаше Дерек.

— Само се чудех… Мислиш ли, че играта ще продължи дълго?

Уърти проследи погледа й.

— Ще отида да го попитам. Почакайте тук, мисис Крейвън.

— Може би не трябва да го безпокоиш… — започна Сара, но той вече бе тръгнал.

Докато икономът си проправяше път към игралната маса, няколко от клубните проститутки приближиха до нея, водени от Табита. Макар че Сара и Табита тактично не споменаваха за срещата си в Грийнууд Корнърз, момичето изглежда се чувстваше отчасти причина за щастливата съдба на Сара. Тя благодари на Сара, че не си е навирила носа спрямо домашните проститутки, откакто е станала съпруга на Дерек.

— Ти си фина, изтънчена лейди — каза тя на Сара, — точно както ти казах.

Тази вечер и трите момичета дойдоха при Сара, и трите облечени в ярки лъскави премени. Тя ги поздрави любезно.

— Т’ва е дълга нощ — отбеляза Табита, като протегна бедро и сложи ръка върху него, наблюдавайки сборището от войници, аристократи и дипломати. — ’Сякога е така, кога се играе на едро. Но после тичат до най-близкото момиче и некой път плащат двойно за нищо и никакво.

— Ти по-добре гледай да се скриеш, преди да е свършила играта — мъдро я посъветва Вайълет. — Мистър Крейвън ша избухне, ако друг мъж опита да те закачи.

— Само чакам да се върне мистър Уърти… — започна Сара, но Табита я прекъсна с волен смях.

— Имам идея да ти бъзна мъжа, мисис Крейвън, и да му покажа, че един мъж требва да седи нощем до леглото на жена си.

Сара смутено поклати глава.

— Не знам какво имаш предвид, Табита. Но няма да участвам в никакви опити да се разиграва мистър Крейвън, особено пред неговите приятели… не… наистина…

Като се смееха весело, склонни към пакости, момичетата я помъкнаха към игралната маса. Грижеха се да я държат в средата помежду си.

— Мистър Крейвън, — каза Табита нехайно — доведохме ти ново момиче да го опиташ. Тя те чакаше да я чукнеш.

Повдигнаха се вежди, размениха се погледи над масата, защото проститутките обикновено не се намесваха в играта. Дерек й отправи въпросителен поглед.

— Кажи й, че не търкалям своите проститутки — той се обърна, показвайки, че разговорът е приключил.

Табита настоя весело.

— Но тя е хубава, свежа. Защо не я погледнеш? — като се кискаха, проститутките избутаха Сара напред. Тя пламна и запротестира, като се опитваше да се измъкне от сплетените снопове пера, които бяха натъпкали зад ухото й.

Дерек внезапно се разсмя, изражението му просветна. Той привлече Сара в извивката на ръката си.

— Тази ще я взема — измърмори той, като се наведе да я целуне по слепоочието.

Спрял насред играта, лорд Олвънли попита коя е новодошлата. Когато бе осведомен, че това е съпругата на Крейвън, Олвънли временно напусна мястото си до игралната маса. Тълпата мъже гледаше развеселена, когато той приближи до Сара.

— Моите най-искрени благопожелания, мисис Крейвън — Олвънли се наведе над ръката й и се обърна към Дерек апатично. — Не си толкова умен, колкото те мислех, Крейвън, щом предпочиташ да караш такова красиво създание да те чака горе, заради нашата дебелашка компания.

Дерек се усмихна широко и се поклони в знак на съгласие.

— По съвета на ваше благородие, ще се подчиня на жена си и ще се оттегля — той помъкна Сара през тълпата и излезе с нея.

Тътен от мъжки смях и цветисти коментари придружи тяхното напускане.

— Това се казва възпитан мъж!

— Услужи ми някой път с нея, Крейвън!

Червена като цвекло, Сара започна да се извинява, когато влязоха в коридора.

— Толкова съжалявам! Не исках да те измъквам. Уърти каза, че играта е важна… Моля те, трябва да се върнеш и да присъстваш.

Усмивка заигра на устните на Дерек.

— Твърде късно е. Ако се наемаш да ме измъкнеш от игра с високи залози, ще трябва да си понесеш последствията — като я задърпа по страничните стълби, които водеха в техните апартаменти, Дерек се наведе и покри устата й със страстна целувка. — Горката женичка — измърмори той, като сложи длани на ханша й и намести ръката й върху тялото си. — Не съм се държал добре с теб, щом си останала толкова незадоволена, не е трябвало да дойдеш да ме търсиш — той гризна мекото местенце точно под ухото й. — Просто ще трябва да поработя по-сериозно, за да задоволявам апетита ти.

— Дерек — възрази тя, ръцете й се движеха безцелно по раменете му, когато я целуна отново. Сърцето й заби учестено и тя не можа да потисне стон на удоволствие. — Само се тревожех, че няма да се наспиш достатъчно тази нощ.

Той наниза колие от целувки по шията й.

— Няма да се наспя. Ти — също.

— Никога вече няма да те откъсвам от игра — каза тя, изпитвайки необходимост да се извини. — Нямах намерение да прекъсвам вечерта ти…

— Радвам се, че го направи — измърмори Дерек. Той се усмихна, когато погледна в меките й сини очи. — По всяко време, когато ме искаш, мисис Крейвън… Аз съм на твоите услуги — като плъзна ръка, той я побутна нагоре по стълбите.

 

 

Отначало за Сара беше шок да живее толкова интимно с мъж. Бе възпитана в скромност и дискретност, докато Дерек нямаше никакви задръжки. Макар че Сара се възхищаваше на гъвкавата сила на неговото тяло, когато ходеше гол из стаята, знаеше, че тя никога няма да може да се показва толкова безгрижно. Той беше земен човек, лесно възбудим и авантюристичен. Една нощ можеше да бъде покровителствен и приятно нежен, с часове да изучава тялото й с кротки ласки, а после да я прегръща сякаш е безценно дете. На следващата можеше да бъде похотлив и арогантен, като я въвеждаше в сексуални похвати, за които никога не бе си въобразявала, че са възможни. Диапазонът на настроенията му беше безкраен. Тя никога не беше сигурна какво може да очаква от него. Можеше да бъде спокойно разбиращ или подигравателен.

— Мистър Крейвън изглежда особено добре напоследък — отбелязваше Табита и Сара знаеше, че това е вярно.

Тя бе заета през всеки миг, в който не спеше. Седеше сама няколко часа сутрин и пишеше, и прекарваше остатъка от деня в изнервящи решения за дома, в който щяха да живеят. Вече се бяха спрели на една хубава голяма къща на три етажа, заобиколена с градини и висока ограда. Бе сграда, предназначена за забавления. Център на етажа бе просторен хол с колонади, който се отваряше към огромна приемна и трапезария. Къщата бе ведра и въздушна, изпълнена с изящни бели гипсови украшения от гирлянди и панделки, а стените бяха оцветени в пастелни оттенъци на зелено, бледомораво и синьо.

Дерек беше предоставил целия проект за украсяването на нея, като весело обявяваше, че нямал вкус. Истинността на това твърдение беше безспорна. Неговата представа за елегантност беше да натрупа колкото е възможно повече позлата и резба на всеки свободен сантиметър площ.

От време на време занятията й бяха прекъсвани от някоя вечер навън с Дерек. Гледаха пиеса, или присъстваха на музикална вечер у Рейфордови, или на прием по случай посещение на чуждестранна кралска особа.

Възникна необходимост от нови дрехи за Сара. За нейна голяма изненада Дерек настоя да я придружи до магазина на мадам Ла Фльор.

Моник ги приветства екстравагантно, тъмните й очи се усмихваха на кръглото лице.

— Voici^[1], двойката, за която най-много се говори в Лондон — обяви тя, като лично ги посрещна пред магазина, вместо да изпрати помощниците си. — Колко добре изглеждате и двамата! Всички се чудят, защо се криете, но аз казвам на клиентите си bien sur, разбира се, те ще се посветят на себе си отначало! Това е привилегия на младоженците, n’est-ce pa? — тя погледна Дерек оценяващо. — Вие придружихте жена си дотук, мосю Крейвън. Колко великодушно от ваша страна да проявите такъв интерес!

Дерек й отправи чаровна усмивка.

— Аз съм тук, защото жена ми има малък проблем, който няма да признае пред вас.

— О? — Погледът на Моник мигновено се спусна към корема на Сара.

Дерек се ухили и трепна, когато Сара заби лакът в ребрата му. Като се наведе над модистката, той каза доверително:

— Проблемът е, че тя се страхува да харчи парите ми.

— Ясно — в очите на Моник се мярна разочарование. Явно, бе се надявала на сочна клюка, която да пръсне из Лондон. Доброто й настроение се върна, когато Дерек продължи:

— Не смятам жена ми да загуби следобеда в опити да ви убеди да направите рокли от по-евтини платове и без гарнитури. Искам тя да има най-хубавото, и да изглежда елегантна, колкото… — по-елегантна от всички жени в Англия. Цената няма значение.

Последните три думи ускориха пулса на модистката.

— О, мосю… — Моник едва не го целуна от вълнение. — Съпругата ви е толкова прелестна жена.

— Прелестна е — съгласи се Дерек и хвърли топъл поглед на Сара. Лениво взе заблудено ластарче, паднало на рамото й, и започна да го навива на пръста си. — Имам само едно изискване. Покажете от нея достатъчно, но не прекалено много. Искам някои подробности да останат за мое лично възхищение.

— Разбирам — отговори Моник с изразително кимаше. — Мъжете се съблазняват от един красив бюст, полудяват, ce alors^[2]… — тя многозначително сви рамене.

— Точно така.

Моник въпросително докосна ръката му.

— Колко рокли имате предвид, мосю?

На Сара й беше досадно, че те договаряха сделката сякаш тя изобщо не присъстваше там.

— Четири дневни рокли — прекъсна ги тя — и две вечерни. Всичко шест. И може би една батистена нощница…

— Двайсет и пет — каза Дерек на модистката. — Не забравяйте ръкавици, пантофки, бельо и всичко необходимо — той нежно запуши устата й с ръка, когато Сара горещо се опита да протестира. Лукавите му зелени очи се срещнаха над главата й с тези на модистката и той добави с намигване: — Нощници не са необходими.

Моник се изкиска и погледна поаленялото лице на Сара.

— Мисля, мадам, че съпругът ви е отчасти французин!

След безпокойни седмици на консултации и проби, Сара се оказа притежателка на внушително количество рокли, по-хубави, отколкото някога си бе представяла. Бяха ушити от коприни, кадифета и брокати с трептящи оттенъци, с малки корсажи с колани и надиплени поли, които се спускаха над фусти. Дълбоките изрези на деколтетата завършваха с пищни дантели. Под тях тя носеше тънки, почти прозрачни пликчета, които достигаха само до коленете, и толкова фини ризи, че можеха да бъдат прекарани през венчалната й халка. От шапкарката бе купила няколко предизвикателни шапки с мънички воалетки до очите, бонета, подплатени с коприна, и тюрбан, който Дерек категорично не хареса.

— Скрива цялата ти коса — възмути се той, излегнат на леглото, като я гледаше, докато го пробва. — И изглежда безформен…

Сара стоеше пред огледалото, като пъхаше снопове разпуснати къдрици под шапката.

— Проблемът е, че имам прекалено много коса. Шапкарката каза, че ако се подстрижа с бретон на челото и я скъся с десетина сантиметра, тюрбанът ще ми стои по-добре.

Той решително поклати глава.

— Няма да отрязваш нищичко от косата си.

Сара въздъхна уморено, когато кестеняв кичур изскочи изпод тюрбана и падна на рамото й.

— Дори да я отрежа, пак ще порасне.

— Обещай — настояваше той.

— Ако знаеш, колко съм платила за този тюрбан, нямаше да се отнасяш към него толкова безцеремонно.

— Ще платя сто пъти повече за обещанието ти.

Невярваща усмивка цъфна на устните й.

— Защо? — попита тя, като прекара пръсти през буйните вълни на косата си. — Толкова ли е важен за теб видът ми?

— Работата не е там. Всъщност… Обичам да те гледам, когато я оплиташ… и начина, по който оставяш няколко къдрици да падат на шията ти, след като си я забола… и когато я решиш вечер знам, че съм единственият мъж, който я вижда свободна и дълга по гърба ти. Тя е част от теб, която само аз мога да притежавам — той се усмихна и добави: — Покрай другите неща.

Сара го гледа известно време, трогната от признанието му. Въпреки че не можеше да произнесе на глас, че я обича, той го изразяваше по по-гъвкави начини. Със своята нежност, постоянните си похвали, с щедростта си.

— Какви други неща? — измърмори тя, като отстъпи назад към кревата.

Дерек нямаше нужда от повече покани и се сгуши до нея. Докато отговаряше, разкопчаваше корсажа й.

— Кожата ти… Особено тук. Чиста и бяла като лунен лъч — връхчетата на пръстите му се движеха нежно върху меката долчинка на гърдите й. — И тези… хубави… Искам да ги покрия с диаманти и целувки…

— Ще стигнат и само целувките — каза тя припряно.

Дерек надигна полите й. Бедрата й охотно се повдигнаха, когато той смъкна пликчетата й. Ръката му меко я намери.

— И тази твоя част… Само моя — тежките му клепки се спуснаха, дъхът му докосна гърлото й на неравни топли вълни. Той посегна към закопчалката на панталона си. — Понякога — прошепна той — съм толкова дълбоко в теб, че усещам утробата ти… и пак не съм достатъчно близо. Искам да споделя всяко дихание… всеки удар на сърцето си.

Сара потрепери, когато усети как той внезапно се доближи до нея и проникна вътре с тласък, който я разпъна. Дерек обхвана главата й с двете си ръце, устата му пареше на врата й.

— Понякога — измърмори той — искам малко да те накажа.

— Защо? — Сара изохка от неговите преднамерени ухапвания и главата й падна на възглавницата. Ръцете му притискаха раменете й и здраво я държаха, докато навлизаше на тласъци.

— Задето ме караш да те желая до физическа болка. Затова, че се будя нощем само за да гледам как спиш — лицето му над нея беше напрегнато и пламенно, зелените му очи — пронизваха със своя блясък. — Искам те все повече всеки път, когато съм с теб. Това е треска, от която не оздравявам. Не мога да остана сам, без да се питам къде си и кога ще мога да те имам пак… — устните му завладяха нейните с целувка, която беше едновременно бурна и нежна, и тя в силно желание се отвори към него.

Той никога не е бил толкова искащ, тялото му беше твърдо и тежко, когато срещна нейното с постоянни тласъци. Тя се надигна, за да го посрещне, напрегна се, за да отговори на бързото му темпо, като дишаше задъхано. Кръвта й пулсираше бясно и усещанията се изостряха, когато търсеше освобождение. Принудително отговаряше на ритъма отново и отново, докато мускулите я заболяха и затрептяха. Той посегна надолу, за да притисне ханша й по-плътно, привлече я до себе си и се вмъкна още по-дълбоко в нея. Телата им лъщяха от смесената пот на усилията им. Внезапно мощни спазми пронизаха Сара и тя извика в рамото му. Вътрешните вълни на нейния отговор плътно го обгърнаха и Дерек позволи на страстта си да избухнех божествена стремителност. После я прегърна плътно, ръцете му нежно галеха гърба й. Думи се блъскаха в гърдите му, докато той мълчаливо се бореше да ги изтръгне навън. Сара сякаш го разбираше, защото сложи глава на гърдите му и въздъхна.

— Всичко е наред — прошепна тя. — Просто ме прегръщай все така.

 

 

— Никога не съм те виждала толкова прекрасна — каза Кати, когато Сара влезе в къщичката. Тя й помогна да съблече дългото си палто и протегна ръка, за да пипне дългите ръкави на новата рокля. — Какъв хубав плат… Проблясва като перла!

Като се усмихваше, Сара се завъртя в кръг и зашумоли с полите на роклята от копринен рипс.

— Харесва ли ти? Ще поръчам една точно такава и за теб.

Кати със съмнение загледа коприната с цвят на мушкато.

— Май че ще е малко прекалено елегантна за Грийнууд Корнърз.

— Не, ще бъде много подходяща за църквата в неделя — Сара се усмихна закачливо. — Можеш да седнеш ред-два пред мисис Кингсууд с пълния си блясък и тя ще пошепне на всички, че и ти си се разложила като дъщеря си!

Кати разроши смутено бялата си коса.

— Ако новата рокля не успее да убеди всички, че съм се разложила, новата къща ще го направи със сигурност!

Сара се усмихна при тези думи, като си спомни колко бе струвало на Дерек да ги накара да приемат неговия подарък — нова къща. Накрая той бе победил със смес от чар и чист инат.

— Изборът е ваш — бе казал той любезно. — Ще я имате или тук, или в Лондон — на следващия следобед те преговаряха с Греъм Гронау, предпочитаният архитект на Дерек. Гронау бе начертал прелестна, типично георгианска къща. Вече се строеше на парче земя близо до центъра на селото и беше обект на разговори на всички в Грийнууд Корнърз. Кати кисело бе подметнала на Сара, че Дерек вероятно нарочно е искал къщата да бъде по-голяма от тази на Кингсууд.

— Дерек смята да наеме готвачка и градинар за вас — каза Сара, като последва майка си в кухнята. — Казах му, че може да пожелаеш да вземеш някои познати от селото. Ако не, ще ти изпратим някои от Лондон.

— Пресветли небеса — възкликна Кати. — Кажи на твоя мистър Крейвън, че нямаме нужда от наемни работници.

— Но всъщност имате — възрази Сара. — Какво ще кажеш за дните, когато ставите на татко се схващат и той не може да работи навън? И сега, когато искам да върша своята част от домашната работа, ти ще имаш някой да ти помогне и може би да ти поднесе чашка чай следобед. Не би ли искала?

— Сара, цялото село вече очаква от нас да навирим нос. Мисис Хюджис каза, че главата й се завърта щом си помисли, че би могла да живее в нова къща. Ние от четирийсет години сме тук и никога не сме помисляли да се местим.

Сара се усмихна.

— Всеки знае, че нито ти, нито татко сте от хората, които могат да навирят нос. И мисис Хюджис ще свикне с мисълта, че ще живеете в друга къща, както и всички в Грийнууд Корнърз.

— А как стоят нещата с теб, Сара? Не мога да не се тревожа понякога, като си мисля, че живееш с него в… онова място.

— Онова място е игрален клуб — каза Сара сухо. — И се чувствам там съвършено удобно. Но за да ти спестя безпокойствата, къщата ни ще бъде довършена скоро и ще живея в подходящ дом.

Те започнаха да приготвят подноса с чай, докато говореха, като привичният ритуал улесняваше разговора.

— Как е мистър Крейвън? — попита Кати. — Що за съпруг е?

Иронична усмивка пробяга по лицето на Сара.

— „Особен“ е най-точната дума да го опише — тя грижливо отмерваше лъжичките чаени листчета в очукан жълт чайник. — Дерек е много сложен човек. Той не се страхува от нищо… освен от собствените си чувства. Не е способен да признае, че ме обича, но понякога го виждам на лицето му, и тогава изглежда, че думите се опитват да изригнат от него.

Кати придоби объркано изражение.

— Има ли изобщо някакво сходство между вас, Сара? Нещо общо?

— Да, но е трудно да се обясни — Сара се усмихна замислено. — Ние често сме заедно, но всеки има своите интереси. Аз имам книгите и своето писане, Дерек е зает с клуба и всичките му интриги…

— Интриги?

— О, това е непрекъснато забавление — разнообразието от хора, които непрекъснато го посещават. Веднъж го виждам да разговаря с гаменчетата и главорезите направо на улицата, друг път с посланика на Франция!

Кати удивено поклати глава.

— Започвам да разбирам какво искаш да кажеш с думите „сложен“.

Сара се подвоуми и после остави лъжицата и чашата чай.

— Ще ти кажа нещо, мамо, но то не трябва да излиза от тези стени, иначе Дерек ще ми отреже главата. Онзи ден случайно намерих квитанции и отчети за благотворителни дарения в едно чекмедже в бюрото му. Не можех да повярвам на очите си, когато видях цифрите. Той дава огромни суми на училища, сирашки домове, болници, и в това не влизат разходите му за политически каузи!

— Попита ли го за това?

— Разбира се! Попитах го защо ги раздава тайно и нарочно кара всички да мислят, че не го е грижа за нищо, освен за себе си.

Кати се облегна назад очарована.

— Какво ти отговори?

— Изсмя се.

 

 

Без съмнение, висшето общество би презирало Крейвънови, ако те биха се домогвали до неговото благоволение. Те нямаха в себе си нито капчица синя кръв, никакви стари родове, никакви заслуги… нищо, освен неприлично голямо състояние, натрупано от навиците на богати мъже, които обичаха да играят. Обаче Крейвънови се интересуваха толкова малко от одобрението на обществото, че то неохотно им бе присъдено „служебно“. И както Дерек бе отбелязал грубо, но точно, парите са добра смазка за допускане в него.

Но докато висшето общество ги прие със скърцане в издигнатите си кръгове, публиката направо ги обожаваше. Това учудваше всички, в това число и самата прославена двойка. „Накрая дойде и куково лято — отбелязаха хапливо «Таймс» — и един кокни заедно с едно селско момиче станаха център на всеобщо светско внимание в Лондон.“

Дерек отначало беше объркан, после кисело се предаде при лекия шум, който предизвикаха, когато се появяваха сред хора.

— Следващия месец ще се заинтересуват от някой друг — уверяваше той Сара. — Ние сме временно явление.

Интересът бе възбуден още по-силно, когато стана известно, че Сара бе авторката-отшелничка на „Матилда“. Плъзнаха слухове за кафенета и кръчми из града, в които мисис Крейвън ходи като преоблечена Матилда. Сара чу името, извикано от тълпа, наблюдаваща пристигащите театрални зрители, когато посетиха спектакъл на Дръри Лейн.

— Глей, Матилда! — провикна се мъж, когато тя се появи от каретата. — Покажи ни лицето си! — когато Сара му хвърли смаян поглед, одобрителен вик се пронесе през множеството. — Матилда! Много си готина, сладурче!

Сара се разсмя.

— Мисля, че просто им се ще да вярват, че Матилда съществува някъде.

Преди да заемат местата си в ложата, те се разделиха, за да разменят светски любезности с множеството познати, които се тълпяха около тях. Съпрузи, които бяха уверени, че Дерек вече не се промъква в леглата на жените им, бяха започнали да се отнасят към него с предпазлива любезност. Хора, които Сара едва познаваше или никога не бе срещала, се стараеха да се умилкват около нея. Ръцете й бяха непрекъснато увенчавани с целувки от франтове и непознати с мазен глас, докато бе заливана с комплименти за косата, роклята, чара си. Повечето бяха почтителни… с изключение на един дързък негодник, чийто глас бе твърде познат.

— Дяволите да ме вземат, ако това не е Матилда!

Сара се обърна предпазливо и срещна нахалната усмивка на Иво Дженър.

— Мистър Дженър — отвърна тя, отбелязвайки го с учтиво кимване.

Мазният му поглед блуждаеше по нея.

— Ама че си засукано гадже! Крейвън е късметлия, копелето, че си му в леглото всяка нощ. Не заслужава такова готино парче като теб.

— Мистър Крейвън е образцов съпруг — промълви тя, като се опита да се измъкне от него.

— Нафукан джентълмен е мъжът ти — присмя се Дженър. — Кажи му, че е едно мазно лондонско копеле…

— Ако не си отидеш веднага, ще имаш възможност да му го кажеш сам.

Дженър проследи погледа й, нахалната му усмивка се разшири, когато видя Дерек да си пробива път към тях. Докато той стигна до тях, Дженър се бе стопил в тълпата.

Дерек сграбчи ръката на Сара.

— Какво ти каза?

Тя примигна от престорена изненада от резкия му тон.

— Нищо особено.

— Кажи ми.

— Нямаше нищо — повтори тя, потрепервайки от болка. Изви ръката си и я освободи. — Дерек… Моля те, не прави сцени.

Той сякаш не я чуваше. Погледът му бе прикован към отдалечаващата се фигура на Дженър.

— Ще науча това кльощаво копеле да не пипа с мръсни пръсти нещо, което е мое — изръмжа той.

Устните на Сара се свиха от досада.

— Не съм твоя собственост — каза тя.

Въпреки че тонът на Сара беше кротък както винаги, в него прозвънна студена нотка, която наежи Дерек. Той остро я погледна. Никога преди не бе му говорила така.

— Как ли пък не си — избухна той сърдито, като я предизвикваше към спор.

Тя продължаваше да гледа настрана.

— Бих искала да заемем вече местата си.

През остатъка на вечерта Дерек бе вбесен от нейната резервираност. Тя не го забелязваше, цялото й внимание беше съсредоточено върху пиесата. Беше ясно, че поведението му не бе й харесало. Ако очакваше да измъкне от него извинение, имаше да чака до куково лято. Тя бе негова — той имаше пълното право да я защитава от задяването от отрепка като Дженър!

 

 

Когато се върнаха вкъщи и се оттеглиха да спят, всеки остана на своята част от леглото. Това бе първата нощ след сватбата им, когато не правиха любов. Дерек нещастно усещаше мекото й тяло близо до себе си, собственото си остро желание да я има, и дори по-лошо — нуждата си от нейната привързаност. На сутринта той почувства огромно облекчение, когато Сара се събуди с обичайното си хубаво настроение.

Дерек се излежаваше във ваната, когато тя кацна на близкия стол и му зачете днешния вестник. „Таймс“ даваше подробно описание на роклята й в слонова кост и на петкаратовия син диамант на пръста й, изказаните мнения на Крейвънови за пиесата и размишления дали Дерек наистина бе „преобразен женкар“.

— Няма нито дума истина във всичко това — заяви Дерек. — Освен това, дето казват, че си била блестяща.

— Благодаря, любезни господине — Сара остави вестника. — А какво ще кажеш за частта, където пишат, че си преобразен?

— Не съм. Все още правя всичко, което съм правил… Само че го правя само с теб.

— И много впечатляващо — каза тя с престорено сериозен тон.

Това му хареса, забеляза тя. Зелените му очи блеснаха.

— Водата е още топла — каза той, като правеше подканващи водовъртежи с ръце.

Сара се усмихна.

— Не.

Той се потопи по-дълбоко във водата, като я гледаше твърдо.

— Трябва ми помощ, има участък, който не мога да достигна.

— Къде?

— Ела и ще ти покажа.

Неспособна да откаже на грубоватия му призив Сара омекна. Като стана от стола, тя пусна халата и нощницата на мокрите плочки и пламна под жадния му поглед. Внимателно влезе във ваната. Дерек протегна ръка да й помогне и бавно я потопи в топлата вода. Тя потрепери от усещането на тялото му под себе си, хлъзгаво и силно, и мускулестите му ръце и крака се обвиха около нея. Черната му коса блестеше като кожата на мокър тюлен.

— Къде е сапунът? — попита тя, като изчисти облаче пяна от челюстта му.

— Изпуснах го — каза той със съжаление и потопи ръката й в разпенената вода. — Ще трябва да го намериш.

Тя се изкиска и го плесна. Локви вода се събираха на пода на банята, докато те си играеха. Като сключи ръце около шията му, тя му лепна една мокра целувка.

— Страх ме е, че няма да намеря сапуна — прошепна тя, като тялото й се носеше плавайки над неговото.

— Продължавай да търсиш — насърчи я той гърлено и потърси устата й за нова целувка.

 

 

В своите моменти на уединение Дерек признаваше пред себе си, че всичко, което Лили Рейфорд някога бе разправяла за брака, беше истина. Явното му удобство беше зашеметяващо. Жена му беше винаги под ръка, ненатрапливото й присъствие украсяваше дома му, ръката й върху неговата, когато се явяваха в обществени места, бавно изчезващият аромат на парфюма й, който го преследваше, когато бяха разделени… Знаеше, че ще е невъзможно някога да се умори от нея, защото за него тя беше така жизнено необходима, както въздухът, който дишаше. И все пак той се чувстваше измамник при всяка съпружеска целувка на челото й. Сякаш му бяха дали хубав костюм, който не му бе съвсем по мярка. Той изучаваше Сара, като чакаше признаци, че някъде е сбъркал. Не бе толкова глупав да мисли, че се държи както повече съпрузи — каквото и да значеше това. Тя бе първото човешко същество, от което някога бе имал нужда. Бе загубил свободата си по начин, който никога не бе смятал за възможен, свързан много по-силно от нейната любов, отколкото от километри дълги, железни вериги.

 

 

Като почувства липсата на Дерек в леглото, Сара се потътри надолу по стълбите рано сутринта и го намери сам в централната игрална зала. Беше зловещо тихо и пусто без обичайната тълпа от управители и служители. Дерек беше на ъгловата маса на Уърти с няколко тестета карти, подредени грижливо по полираната повърхност. Почувствал присъствието й, той хвърли поглед през рамо с неопределено сумтене.

— Какво правиш? — попита Сара с прозявка и се сви в близкия стол.

— Уърти подозира един от дилърите ми в измама. Исках да прегледам картите, които ще използва довечера, за да се уверя — устата на Дерек недоволно се изкриви, когато посочи едно от тънките тестета. — Тези са белязани, ако изобщо някога съм виждал такова нещо.

Сара беше объркана. Бе виждала целите сложни ритуали край масите, церемониалното отваряне на новите кутии с карти.

— Как би могъл някой дилър да бележи картите? Няма никакво време и възможност… Или има?

Дерек взе ново тесте и разбърка картите толкова ловко, че те изглеждаха само едно размазано петно. Протегна й една ръка от тях с лице надолу.

— Кажи ми, коя е дама.

Сара огледа гърбовете на картите.

— Не мога. Всички са еднакви.

— Не, не са. Току-що белязах дамата — Дерек взе картата и й показа мъничка, почти незабележима резка, която бе направил с нокътя на палеца си на ръба на картата. — Има и други начини. Мога съвсем мъничко да ги пречупя. Или да държа парченце стъкло в ръкава си.

— Огледало? — попита тя.

Той кимна, като продължи да си играе с картите.

— Ако едно тесте е белязано професионално, може да го познаеш като разбъркаш картите, или им гледаш гърбовете. Всички черти и белези ще се покажат — картите сякаш оживяха в ръцете му, когато ги разбърка още веднъж. — Така се подрежда тестето… но движението трябва да е гладко. Необходимо е упражнение пред огледало.

Сара гледаше благоговейно. При цялата ловкост на дилърите в клуба, тя никога не бе виждала някой от тях да борави с картите с такава ловкост. Това, заедно с необикновената му памет за числа, правеше от него непобедим партньор.

— Защо никога не играеш? — попита тя. — Никога не съм те виждала дори в случайна игра с лорд Рейфорд или другите ти приятели. Не е ли защото знаеш, че винаги ще победиш?

Дерек сви рамене.

— Това е една от причините — каза той без следа от високомерие. — Другата е, че не ми харесва.

— Не ти харесва?

— Никога не ми е доставяло удоволствие.

— Но как можеш да бъдеш добър в нещо, което не ти харесва?

— Това се казва въпрос — каза той и меко се засмя, като отмести картите. Като я доведе до хазартната маса, той я взе и я вдигна. Тя седна на ръба на масата. Дерек се наведе напред, устата му беше гореща като мек въглен.

— Това не е като твоето писане, мила. Когато седиш зад писалището си, влагаш сърце и ум в работата си и това ти носи удовлетворение. Но картите са само образци. Щом веднъж ги научиш, всичко става автоматично. Не може да ти доставя удоволствие нещо, ако не изисква мъничко от сърцето ти.

Сара галеше черната му коса.

— Имам ли малко от твоето сърце? — след миг вече съжаляваше, че бе задала този въпрос. Бе си обещала да не го насилва, да не иска неща, за които не е готов.

Сара трепна, когато усети, че повдига полите й до кръста. Той се вмъкна по-силно между разтворените й колене. Целуваха се горещо, опипваха се под пречещите дрехи, несръчно късайки копчета от стремителна припряност.

Сара изохка, когато усети горещата му мъжественост да се надига до тялото й.

— Не тук… Някой може да ни види…

— Всички си отидоха — той леко я ухапа по врата.

— Но ние не можем…

— Хайде — настоя той, като придърпа главата й до рамото си, обладавайки я тук, върху игралната маса, като я караше да трепери от безпомощно удоволствие.

 

 

Сара бе сама в частните апартаменти над клуба и се оглеждаше в дългото огледало в спалнята. Бе се облякла, за да присъства на вечеря по случай седемнадесетия рожден ден на Хенри, братът на Алекс Рейфорд. При интимни случаи като този Рейфордови се заобикаляха с топла, приятна компания. Сара знаеше, че вечерта ще бъде изпълнена с остроумие и смях. Дерек бе отишъл с Алекс да вземе подаръка на Хенри — блестящ расов кон от Стоунс Корт, преди момчето да пристигне от Ийтън.

Сара оправи полата на зелената си кадифена рокля. Изрязана и строга в своята простота, роклята бе украсена само с шест златни клипса, които придържаха цепнатата предница на полата. Тя носеше огърлица, която Дерек й бе подарил по случай първия месец от сватбата им — великолепно изделие от диаманти и шлифовани смарагди, които падаха на заплетени вериги върху гърдите й. Като се възхищаваше на проблясващото колие в огледалото, Сара се усмихна и се обърна, за да се види под друг ъгъл.

Внезапно сърцето й замря.

Отражението показваше, че зад нея има някой.

Като се извъртя, Сара се вторачи в златокосата жена, която държеше пистолет, насочен право към нея.