Лайза Клейпас
Мечтая за теб (9)

Глава девета

Когато научи за годежа, Лили Рейфорд бе вън от себе си от радост. Тя веднага запрелива от всевъзможни планове.

— Трябва да ни позволиш с Алекс да ти направим истинска сватба, Сара. Нещо малко и елегантно в параклиса на Рейфорд Парк или в къщата ни в Лондон.

— Благодаря ти — отвърна колебливо Сара, — но мисля, че би било по-добре да се венчаем на село — тя въпросително погледна Дерек, за да види как ще реагира на тази идея.

Изражението му бе непроницаемо, ала той отговори с готовност:

— Както пожелаеш.

Сега, когато скокът беше извършен, не го интересуваха подробностите — къде, как, дори кога. Имаше значение единствено това, че Сара вече изцяло му принадлежеше… и той щеше да заплати всякаква цена, за да я задържи.

Лили продължи възбудено:

— Тогава ще дадем прием за вас. Имам множество чудесни, уважавани във всяко отношение приятели, с които ще ви запозная. Междувременно ще те заведем в къщи с една от каретите ни, Сара, а Дерек може да остане тук и да си поговори с Алекс…

— Боя се, че плановете ти няма да се осъществят — прекъсна я Дерек. — Сара и аз заминаваме начаса. С моята карета.

— Заедно? — слисана го изгледа Лили и поклати глава. — Не можете да го направите. Давате ли си сметка какво ще кажат хората, когато разберат, че и двамата сте си отишли?

— Нищо повече от това, което вече са наговорили — той собственически обгърна раменете на Сара.

Лили изопна стройното си тяло тъй високо, колкото бе възможно и забърбори с резкия тон на гувернантка, която защищава своята подопечна:

— Къде възнамерявате да отидете?

Дерек бавно се усмихна.

— Изобщо не е твоя работа, циганко — без да обръща внимание на разпалените й протести, той погледна годеницата си и подигравателно вдигна вежди.

Щом срещна святкащия поглед на зелените му очи, Сара проумя, че той смята да я заведе в Лондон и да я задържи при себе си за през нощта. Нервите й звъннаха тревожно.

— Струва ми се, че не е желателно… — дипломатично започна тя, но той рязко я прекъсна:

— Иди да си стегнеш багажа.

О, арогантността. Ала тя бе част от онова, заради което го обичаше — непоколебимата му решителност да получи всичко, което пожелае. Само слепият, всепоглъщащ инат му бе помогнал да изпълзи от калта. Сега, когато перспективата да се ожени за нея му бе достъпна, той възнамеряваше да си я осигури, като я компрометира напълно. След тази нощ нямаше да има връщане назад. Сара се вторачи в широката му гръд, усещайки тежестта на ръката му върху раменете си, лекото потупване на палеца и показалеца му по врата си. Впрочем… колкото и да бе осъдително, тя желаеше същото.

— Дерек — произнесе Лили със стоманен глас — няма да ти позволя да принудиш бедното дете да извърши нещо, за което не е подготвено…

— Тя не е дете — пръстите му около врата на Сара се стегнаха. — Кажи й какво мислиш по въпроса, Сара.

Сара безпомощно вдигна глава и впери поглед в Лили, страните й силно поаленяха.

— Аз… тръгвам с мистър Крейвън — нямаше нужда да поглежда Дерек, за да разбере, че се усмихва доволно.

Лили кратко въздъхна.

— Цялата ситуация е твърде неблагоприлична.

— Лекция на Разюзданата Лили върху неприличното поведение — присмя се Дерек, наведе се и целуна старата си приятелка по челото. — Запази я за друг път, циганко. Искам да се махна, преди някой да се е събудил.

По време на пътуването до Лондон Дерек подканваше Сара да му разкаже за годежа си с Пери. Тя неловко извърташе, тъй като не желаеше да говори лошо зад гърба на бившия си годеник.

— Всичко вече е минало — предпочитам да избегнем темата за Пери.

— Искам да разбера как разтрогнахте годежа си. Доколкото зная, заплел съм се в любовна разправия и ти ще хукнеш обратно при него, щом димът се разсее.

— Как можеш да си го помислиш!

— Защо не? — тонът му бе опасно спокоен.

Сара смръщи вежди, въпреки че вътрешно се забавляваше. Едрото, мощно мъжествено създание до нея едва сдържаше ревността си, явно копнееше да влезе в двубой с невидимия си съперник.

— Няма много за разказване — равнодушно произнесе тя. — Неприятностите започнаха още в момента, когато Пери ми направи предложение. Макар че отначало бяхме щастливи, скоро открихме, че не си подхождаме. Пери ми заяви, че не съм същата жена, която е познавал цял живот. Отвърнах му, че съм се променила и че е прав. Никога преди не бяхме спорили, ала внезапно се оказа, че по нищо не можем да постигнем съгласие. Боя се, че го направих много нещастен.

— Значи си му наприказвала доста неща — изкоментира Дерек, видимо доволен. Доброто му настроение се възвърна, той се пресегна и фамилиарно я поглади по бедрото. — Добре си направила. Обичам нахаканите жени.

— Да, но Пери не ги харесваше — тя отстрани опипващата му ръка. — Той иска жена, която би му позволила да й се налага. Основното му желание бе да спра да пиша, да напълня дома с деца и да прекарам остатъка от живота си във всеотдайни грижи за него и за майка му.

— Селяндури — отбеляза незлобливо Дерек, изразявайки типичното презрение на кокни към простоватите провинциални хора. Придърпа я в скута си, като пренебрегна опитите й да се освободи. — Каза ли му за мен?

— Мистър Крейвън! — запротестира тя срещу желязната хватка на ръцете му около бедрата си.

Той я прегърна. Лицата им бяха много близо едно до друго, носовете им почти се докосваха.

— Каза ли му?

— Не, разбира се, че не! Опитвах се изобщо да не мисля за теб — през притворените си очи Сара наблюдаваше смуглата вдлъбнатинка на шията му. Раздразнен от цивилизованото пристягане на вратовръзката си, той бе разхлабил колосаната тъкан и бе разкопчал горното копче на бялата си риза. — Мечтаех за теб — призна накрая тя.

Дерек поглади кестенявите й къдри и привлече главата й по-близо до своята.

— И какво правех в мечтите ти? — попита той, докосвайки я с устни.

— Преследваше ме — призна тя с приглушен шепот.

Чудесна усмивка цъфна на лицето му.

— И хванах ли те?

Преди още да му е отвърнала, той жадно прилепи устни до нейните. Притворила очи, Сара не възрази, когато той взе китките й и обви ръцете й около шията си. Той обтегна крак върху седалката. Впримчена в клопката на мощните му бедра, тя нямаше друг избор, освен да простре тялото си върху твърдата му плът. Бавно, лениво, той я замилва и зацелува, изтръгвайки сочно удоволствие от всеки нерв. Плъзна ръка под корсажа й, но дебелата вълнена тъкан оказа съпротива. След като опитът му да достигне до гърдите й не успя, той отмести къдрица от косата й и прокара устни по шията й. Тя застина на място, неспособна да сдържи стона си на удоволствие. Каретата се люшна и ударът още по-силно притисна телата им.

Дерек почувства, че наближава граничния миг, след който връщане назад няма. С мъчителен стон отдели чувственото тяло на Сара от своето и я задържа настрана, докато се бореше да се измъкне от пурпурната мъгла на желанието.

— Ангел — с дрезгав глас промълви той и я тласна към отсрещната седалка. — Ти… по-добре стой там.

Слисана, Сара едва не се свлече на пода.

— Но защо?

Дерек сведе глава и прокара пръсти през черната си коса. Сепна се, щом усети ръката й да гали врата му.

— Не ме докосвай — изрече той по-грубо, отколкото бе желал.

Вдигна глава и впери поглед в озадаченото лице на Сара с крива усмивка.

— Съжалявам — промърмори той. — Но ако не се отместиш, сладурче, ще трябва незабавно да навириш пети.

Те потайно се вмъкнаха в клуба на Крейвън през страничната врата, ревностно охранявана от Джил.

— Мистър Крейвън — произнесе почтително той и извърна поглед от посетителката, проявявайки такт. Ала сивата пелерина, която тя носеше, му бе смътно позната. Внезапно разпознал дамата, Джил радостно възкликна:

— Мис Филдинг! Мислех, че никога вече няма да ви видя тук! Върнахте се за още изследвания, да?

Сара пламна и се усмихна, не знаеше какво да отговори.

— Здравей, Джил.

— Да кажа ли на Уърти, че сте тук? Той положително би искал да знае…

Дерек го прекъсна хапливо:

— Ще позвъня на проклетия си слуга, щом пожелая да го зърна. Точно сега не искам да ме безпокоят. Ако служителите бъдат известени за присъствието й, всички ще се стълпят около нея за броени минути.

Нямаше настроение за импровизирани чествания по случай завръщането на Сара Филдинг. Бе я довел тук да прекарат времето си в интимно уединение.

— О, да, мистър Крейвън! — очите на Джил се разшириха от изумление, щом подразбра същността на проблема. Той благоразумно си затвори устата и се върна на поста си.

Дерек поведе Сара към апартаментите над клуба. Щом се озоваха сред множеството отделни стаи, тя се спря и любопитно се огледа наоколо.

— Изглежда по-различно — заяви Сара. — Всъщност, с много по-голям вкус.

Пищните тъмнолилави драперии бяха заменени със светлосин, пастелен нюанс, гравираната с кожа позлата на стените — с блестяща боя в слонова кост. На мястото на ориенталския килим със сложни плетеници на пода бе постлан елегантен мокет с типично английски десен на цветя.

— Промених някои неща, след като си отиде — сухо отбеляза Дерек, като си мислеше за всички съсипани мебели и тъкани по време на отсъствието й. Желал я бе тъй отчаяно, че можеше да притъпи болката си с безчислен брой бутилки джин и с разрушаването на всичко пред очите си. Сега тя бе тук. Казваше, че го обича. Изведнъж ситуацията му се стори толкова фантастична, че се побоя, да не би да се намира в пиянски сън, от който ще се събуди в тъпо вцепенение и ще открие, че я няма.

Сара бродеше от стая в стая, отбелязваше всички промени, а той бавно я следваше. Щом стигнаха до спалнята, Дерек се смути от тягостното мълчание, възцарило се помежду им. Бе свикнал с предизвикателни сцени, с прелъстителни усмивки, с опитни партньорки. Никоя от жените, които бе познавал, не бе обременявана от задръжки, потиснатост или скромност. А Сара мълчеше смутено и с вдървени движения се приближи до една ваза с цветя, поставена на бронзова масичка. Внезапно Дерек изпита непривичен пристъп на угризение. Импулсът му да я доведе тук бе себичен. Трябваше да я остави да се върне при семейството си. Постъпил бе като закоравял негодник, не й бе предоставил никаква възможност за избор…

— Винаги ли е толкова неловко? — попита тя с нисък, одрезгавял глас.

Дерек се извърна и зърна бяла роза в ръцете й. Взела я бе от букета оранжерийни цветя. Пръстите й нервно се ровеха из нежните листенца.

— Чудесно е да имаш рози през януари — промърмори тя. — Нищо на света не притежава такъв удивителен аромат.

Тя бе тъй невинна и красива със спускащите се покрай лицето непокорни къдри. Той би искал да я нарисуват така, застанала край масичката с обърната към него глава и с бялото цвете в ръце.

— Дай ми я — каза той.

Тя се подчини, приближи се към него и му подаде розата. Той сключи пръсти около закръглената главичка на цветето и леко го дръпна, като откъсна листчетата от хлабавите им гнезда. Захвърли оскверненото стъбълце и разтвори шепа над леглото. Листчетата се пръснаха като ароматен дъжд. Сара рязко си пое дъх и го загледа като хипнотизирана.

Дерек се пресегна към нея и пое лицето й в големите си ръце. Ухаещата му на рози длан затопли бузата й, устните му докоснаха нейните. Той леко всмукваше от аромата им, докато се открехнаха и позволиха хитро нахлуване на езика му. Ръцете, обхванали лицето й се плъзнаха надолу по гърба и ханша й, наслаждавайки се на формите на тялото й, обвито в дебелата пелерина. Сара се притисна до него и обви раменете му. Последва дръпване на панделката, която придържаше косата й и вълниста завеса от червеникавокафяви къдри се спусна по гърба й. С доволно ръмжене Дерек зарови пръсти в тях, милваше ги, разрошваше ги, притискаше ги с шепи към лицето си.

Сара усети в гърлото си пърхането на сърцето си, щом Дерек посегна да разкопчае вълнената й рокля. Тя не помръдна под опитните му пръсти даже когато роклята й се свлече на пода и откри смачканото й бельо и акуратно закърпените памучни чорапи. Бавно Дерек се отпусна на колене пред нея, притегли тялото й към лицето си и тежко задиша. Сара се изви като попарена и положи малките си ръце на раменете му.

Дерек пъхна пръсти под края на ризата й, напипа ластика на пликчетата и ги смъкна до глезените, последвани от чорапите й. Ръцете му милваха голите й нозе, пръстите му потъваха в долчините под коленете й, плъзгаха се нагоре по бедрата хъм ханша й. Сара извиваше тяло от притеснение, но разрешаваше ласките… докато не усети устата му да нахлува между бедрата й и езикът му да преминава по кожата й подобно изгарящ факел. Отскочи от него и отстъпи назад, опирайки се о ръба на леглото. Втренчи поглед в него, с разширени от изненада очи.

За момент Дерек изпита смущение, равно на нейното. Бе я изплашил. Дявол да го вземе… мислеше той и за пръв път в живота си се почуди как да се люби като джентълмен. Опитваше се да обуздае страстта си, а Сара му отправи извинителен поглед. Тайничко спусна дълги кичури коса пред себе си, прикривайки полуголото си тяло. Дерек заподозря, че тя може да избяга и започна да разкопчава ризата си.

Сара се опря на масивното легло, благодарна за опората. Паника като вихър мина през нея, щом Дерек съблече бялата си риза. Отмести поглед към пода като видя колко страховито бе тялото му — мускулест торс, гърди, покрити с гъсти черни косми. Сребристи белези набраздяваха кожата му — последица от живота в бордеите. Бе човек с богат жизнен опит. Всичко, което за нея бе ново и плашещо, за него се оказваше баналност. Любил се бе с безброй жени, на които този акт бе толкова познат, колкото и на него. Как би могъл да не остане разочарован от нея?

— Правил си го много пъти преди, нали? — промълви тя и плътно затвори очи.

Дочу как панталоните му се свлякоха на пода.

— Никога с жена, която… — той замълча и се прокашля. — Никога с жена като теб — босите му нозе зашляпаха по пода към нея.

Сара потрепери, когато ръцете му се плъзнаха по талията й и я привлякоха. Топлината на кожата му проникна през тънката й риза. Бе силно възбуден. Слабините му пулсираха, сърцевината на мъжеството му бе втвърдена и обтегната срещу нея.

— Отвори очи — промълви той. — Няма от какво да се страхуваш.

Сара направи усилие да се подчини и втренчи поглед право в гърдите му. Сърцето й туптеше толкова силно, сякаш се блъскаше в ребрата.

Сякаш прочел мислите й, Дерек сведе уста към косите й и здраво я прегърна.

— Сара… Ще се грижа за теб. Никога няма да ти причиня болка или да те насилвам да вършиш неща, които не искаш — той дълбоко, си пое въздух и добави неохотно. — А ако желаеш да спрем, кажи ми. Навярно няма да бъда мил с теб. Но ще почакам.

Тя никога нямаше да проумее колко много му струваха тези думи. Той вървеше срещу природата си, като се отказваше от нещо, за което жадуваше тъй страстно. Би лишен от толкова въжделени мечти в младостта си, което го бе направило себичен до мозъка на костите. Ала нейните нужди бяха придобили твърде голяма ценност за него, любовта й — твърде скъпа, за да рискува.

Сара вдигна поглед към него и отгатна истината по изражението на лицето му. Постепенно тялото й се отпусна до неговото.

— Трябва да ме научиш как да ти доставям удоволствие — тихо промълви тя. — Аз… не зная нищо. А ти притежаваш богат опит.

Черните му ресници се притвориха над лумнал зелен пламък. Палава усмивка се прокрадна в ъгълчетата на устните му.

— Ще постигнем някакво съгласие — обеща й той и я целуна. Сара охотно отпусна ръце, когато той свлече ризата й. После Дерек положи голото й тяло върху леглото и ухание на рози се разпръсна над тях. Страните й силно поаленяха и тя грабна завивките, за да се покрие. Дерек я простря под себе си с приглушен смях, ръцете му обхождаха гърчещото й се тяло.

— Не се срамувай от мен.

Той целуна полупрозрачната кожа на раменете й и хълмчетата на гърдите, вкусвайки с наслада от сочната им нежност. Вдигна глава и впери поглед в очите й.

— Сара, повярвай ми… Никога не съм желал така някоя жена… — той се сепна, внезапно осъзнал безподобната баналност на тези думи. При все това нещо го тласкаше да бърбори като някакъв екзалтиран идиот, който се опитва да я накара все нещичко да проумее. — Ти си единствената, която някога… О, по дяволите!

Докато той се бореше с думите, малката й ръка се пресегна към лицето му и го помилва нежно по брадичката. Тя знаеше какво се мъчи да изрази.

— Няма нужда да ми го казваш — прошепна тя. — Всичко е наред.

Дерек прилепи устни към дланта й и тя затвори пръсти, сякаш да задържи целувката.

— Всичко, което имам, е твое — с дрезгав глас произнесе той. — Всичко.

— Желая само теб — тя обви ръце около врата му и го привлече към себе си.

Нежността му бе изумителна. Тя бе очаквала същата бурна страст като при другите им срещи, ала този път той не се държеше като пират, който опустошава и плячкосва.

Вместо това я завоюваше, промъквайки се крадешком, изучаваше я с плахо търпение, което подклаждаше плам в кръвта й. Той изтръгваше от нея скромността, сдържаността й, всяка нейна мисъл, като не й оставяше нищо, освен обгарящата жар на чувствеността.

Леко подхвана облата й гърда, повдигна я и обви връхчето й с устни. Прокара бавно език върху събуждащата се цветна пъпка, от което нежната й плът се присви. Извърна лице към другата й гърда, засмука и леко загриза зърното, докато Сара издаде глух стон. Дерек загреба ароматна шепа листчета, поръси я с тях и закачливо заглади с тях кожата й. Сара се изви към него и се остави изцяло на нежната му страст. Няколко изящни венчелистчета бяха кацнали върху триъгълника между бедрата й. Той посегна към меката коприна, ала Сара се вцепени от изненада и се опита да отблъсне ръката му.

— Не! — извика тя, щом той се помъчи да вмести коляно между нозете й.

Дерек с лекота я задържа върху леглото и се усмихна с устни, притиснати до шията й.

— Защо не? — той загриза меката част на ухото й. Очертаваше нежната граница с връхчето на езика си, горещо облизваше мидообразната вдлъбнатинка и мълвеше с най-нежен шепот: — Всяка частица от теб ми принадлежи. Отвътре и отвън. Цялата си моя. Дори и тук.

Пъхна ръка между нозете й и започна да си играе с нея, докато почувства блясъка на влага върху дланта си. Слабите й протести напълно заглъхнаха. Намери я влажна и набъбнала, чувствителна към докосванията на пръстите му. С лек натиск я възбуждаше, внимателно наместваше ръка в хлъзгавината, докато тя простена и притисна полумесеците на ноктите си към раменете му. Дерек потръпна от желание, надигна се над нея и завладя устните й с влажна, чувствена целувка. Сара му отвърна със собственото си женско изискване — зашари с длани по мускулестия му гръб в стремеж да го придърпа по-плътно към себе си. Неспособен да се сдържа повече, Дерек широко разтвори коленете й и се намести срещу нея. Внимателно проникна в сърцевината на женствеността й, зад съпротивлението на девствеността. Сара извика силно в мига, когато бе обладана от нежния му, но поривист тласък.

Дерек здраво държеше бедрата й и нахлуваше все по-дълбоко, гмуркаше се в топлината й. Чувстваше се на границата на екстаза и се сдържаше с усилие, докато тя болезнено се извиваше под тялото му.

— Съжалявам… — прошепна Дерек и затвори очи. — Съжалявам… О, за Бога, не се движи — Сара се отпусна под него, учестеният й дъх леко облъхваше рамото му.

Постепенно той се овладя и притисна устни към напрегнатото й слепоочие.

— Така по-добре ли е? — промърмори той като отмести тежестта си.

Сара потръпна, усещайки промененото напрежение в себе си.

— Н-не зная…

Той отново нахлу в нея с бавен, внимателен тласък.

— Или може би така? — попита я с одрезгавял глас. Сара не съумя да отговори, устните й се открехнаха в напрегнато мълчание, когато той започна да я люби с леки, ритмични движения. Всяко от тях й причиняваше болка, ала дълбок инстинкт настойчиво я тласкаше да извива като арка, тяло нагоре, мускулите й се свиваха, за да го задържи в себе си. Тъмната му глава се отпусна върху гърдите й, устните му подръпваха зърната й с нежно, игриво всмукване. Потопена в порой от нарастващи усещания, Сара почувства бликаща влага от недрата си, докато движението напред-назад се превърна в плавно, подобно прииждаща и отливаща се вълна, хлъзгане.

— Моля те… трябва да спреш — изстена тя, мускулите й се присвиха около твърдта му. — Не издържам повече…

Смарагдовите очи проблеснаха триумфално.

— О, можеш, разбира се.

Той нахлу по-дълбоко в съпротивляващото й се тяло, тласъците му бяха неумолимо равномерни. Със задъхани стенания тя ускори поривистите си гърчове под него. Бавно, прииждаща отдалеч, я заливаше огромна вълна на удоволствие, неизпитвано до този миг. Той обви ръце около нея и се задвижи още по-силно и страстно, удължавайки сладостните спазми. Накрая тя нададе вик на върховно удовлетворение и той я последва, като тялото му потръпваше от могъщото освобождаване.

Останаха задълго плътно прегърнати, отпуснати сред изпомачканите завивки. Дерек се извърна настрана и я задържа в себе си, прокарваше устни по челото й и копринената граница на косите й. Сара се усмихна, замаяна от възхищение и почуда, вдъхвайки от аромата на смачканите розови листчета и уханието на кожата му.

— Беше ли това, което очакваше? — той плъзна длани около нежната заобленост на ханша й.

Страните й пламнаха и тя притисна лице о гърдите му.

— Не… Беше много по-хубаво…

— За мен също. Далеч по-различно от… — Дерек се поколеба дали да спомене за предишните си преживявания.

— От всичките ти други жени — сухо довърши тя вместо него. — Кажи ми с какво беше по-различно.

Дерек поклати глава.

— Ти си по заплетените думи. Аз не мога да го обясня.

— Опитай — настоя тя, като задърпа игриво заплашително твърдите къдрави косъмчета по гърдите му. — Със свои думи.

Той притисна скубещите й пръсти със своите и разтвори ръката й.

— Просто беше по-хубаво, отначало докрай. Особено онази част… — той я прегърна по-силно. — Никога не съм се чувствал по-спокоен след това.

— И щастлив? — попита тя с надежда.

— Не зная какво означава да се чувстваш „щастлив“. Ала съм сигурен, че желая да остана в теб завинаги.

 

 

Със спускането на здрача, Сара се затвори в уединението на облицованата с плочки мебелирана баня. Бе смутена от пристигането на камериерката, която настояваше да стопли хавлиите, да напълни ваната и да остави поднос със сапуни и парфюми. Макар да бе чувала, че аристократичните дами изискват помощ при къпането си, почувства, че в нейния случай грижите са излишни.

— Благодаря, това е достатъчно — произнесе тя със смутена усмивка, като пристъпи в топлата вода. Но прислужницата я изчака да се изкъпе и при излизането й от ваната й подаде стоплена кърпа. После й помогна да нахлузи върху тялото си широка роба от плътна коприна. Сара най-сетне може да отпрати камериерката. Нави ръкавите на робата и се отправи към спалнята на Дерек, краят на дрехата се влачеше по пода зад нея.

Облечен в подобен халат, Дерек стоеше пред камината. Той ръчкаше пламтящото дърво с железен ръжен. Впери поглед в нея полуусмихнат, златисточервената светлина хвърляше отблясъци по черната му коса и смуглото лице.

— Как се чувстваш?

— Малко съм гладна — отвърна тя и после добави по-самоуверено — много гладна.

Дерек се приближи и обгърна раменете й с едрите си ръце. Усмихна се леко и я целуна по връхчето на нослето.

— Мога да се погрижа за добрия ти апетит — извърна я към маса, отрупана с подноси и големи блюда, покрити със сребърни похлупаци. — Мосю Лабарж надмина себе си!

— Това е чудесно, но… — страните й поруменяха. — Предполагам, че всички знаят, какво вършим.

— Всички до един — съгласи се той. — Смятам, че трябва да се омъжиш за мен, мис Филдинг.

— За да спася репутацията ти?

Дерек се ухили и се наведе да целуне просветналата бледа шия, открита от робата.

— Някой трябва да направи от мен порядъчен човек — той я заведе до масата и я положи върху един стол. — Ще се наложи сами да си сервираме. Освободих прислугата.

— О, чудесно — въздъхна Сара облекчено. Простря везана салфетка на скута си и се пресегна към блюдо с малки късчета пай и пудинг.

Дерек й поднесе бульон, подправен със зеленчуци, вино и трюфели.

— Ще свикнеш с това.

— Ами ако не мога?

— Тогава ще освободим част от прислугата.

Никога в живота си Сара не бе вкусвала по-пикантни блюда: сочен омар и пъдпъдък, изпечен в тесто, пилешки гърди, обвити в хрускаво пане, изпържени в масло и облени в сос мадейра. Дерек непрестанно я подтикваше да опитва различни хапки — картофено суфле, намазано с възкисел крем, лъжичка желе, ароматизирано с ликьор, което се топи в устата й, сьомга, задушена с подправки. Преситена, Сара се отпусна на стола си и го наблюдаваше, когато стане да стъкне огъня.

— Винаги ли се храниш така? — попита тя доволно, като загребваше с лъжичката си вкусен, подправен с бадеми яйчен крем. — Не мога да разбера как не си затлъстял, би трябвало да имаш огромен корем.

Дерек се разсмя, върна се на масата и придърпа Сара в скута си.

— Слава Богу, нямам… инак не бих могъл да те прегърна така.

— Да, ястията много ми харесаха — сериозно продължи Сара. — Ала аз съм от провинцията. Не мога да различа добрата френска кухня от лошата.

Дерек се засмя на простодушието й.

— Какво ядат хората в провинцията?

— Кореноплоди, яхния, овнешко… Аз правя много хубаво пиперливо задушено.

Той бавно поглаждаше скокливия водопад на косата й.

— Трябва да ми го сготвиш някой път.

— Боя се, че мосю Лабарж няма да го позволи. Той е изключително ревнив към кухнята си.

Дерек продължаваше да си играе с косите й.

— Ще отидем в една вила, която притежавам в Шропшир — усмивка пробягна по лицето му. — А ти ще си вържеш кухненска престилка и ще ми готвиш. Никоя жена не го е вършила за мен.

— Ще бъде чудесно — произнесе тя замечтано и склони глава на рамото му. Ала споменаването на вилата бе възбудило любопитството й. След миг тя вдигна очи и впери в него въпросителен поглед.

— Какво има?

Сара внимателно обмисляше думите си.

— Мистър Уърти веднъж ми спомена, че притежаваш много имоти. А и всеки разправя, че си натрупал голямо състояние от клуба. Слушала съм да говорят, че си един от най-богатите хора в Англия. Просто се чудех… — тя се подвоуми, като си спомни предупреждението на Пери, че не е работа на жените да разпитват за финанси. — О, няма значение.

— Какво искаш да знаеш? Колко притежавам? — Дерек прочете отговора в сконфузеното й изражение и криво се усмихна. — Отговорът на този въпрос не е толкова прост. Що се отнася до личните ми владения, имам имения, големи къщи и площи земя, дължими на Крейвъновия клуб за погасяване на игрални задължения. Също така яхта, бижута, произведения на изкуството… даже няколко чистокръвни коня. Тези неща не са лично мои, тъй като принадлежат на клуба…

— Но клубът ти принадлежи — довърши тя.

— Точно така.

Сара не можа да устои на любопитството си и продължи да разпитва:

— Какво считаш за своя лична собственост?

Дерек прояви достатъчно такт да изпише на лицето си привидно смутено изражение.

— Четири имения… Къщи в Лондон… Замък в долината на Лоара…

— Замък? Мислех, че не харесваш Франция!

— Получих го със забележителни лозя — изрече той отбранително и продължи списъка си:

— Дворец в Бат…

— Дворец? — възкликна тя слисана.

Той махна с ръка, сякаш това не означаваше нищо.

— Целият е в развалини. Но има гористи хълмове с елени и потоци, гъмжащи от риба…

— Сигурна съм, че е много живописен — глухо промълви Сара. — Няма нужда да продължаваш.

Той я изгледа с присвити очи.

— Защо ме зяпаш така?

Сара едва не се задави в смесица от смях и смущение.

— Тъкмо започнах да разбирам колко си богат. Доста е плашещо.

— Ще свикнеш.

Тя поклати глава.

— Не мисля.

В тона му прозвуча предизвикателно безгрижие, ала очите му странно проблеснаха, щом й отвърна:

— Вече си компрометирана, скъпа. Твърде късно е да промениш решението си.

Сара поклати глава и стана от скута му.

— Мога да живея и компрометирана. Къде са ми дрехите?

Тя само се пошегува и не забеляза внезапното напрежение, сковало мускулите на лицето му.

— Обеща ми, че ще останеш при мен, независимо от всичко…

— Преди — отвърна тя и пристъпи към камината. — Не знаех, че замъкът и дворецът ще бъдат част от споразумението — тя слисано поклати глава. Не разбра, че той я бе последвал, докато не я извърна рязко към себе си. Ръцете му я сграбчиха под лактите с брутална сила. Сара панически се вгледа в суровото му лице.

— Какво? — изохка тя. — Какво, за Бога…

— Няма да ти позволя да ме изоставиш.

Гласът му бе спокоен, ала тялото му бе сковано и ръцете му й причиняваха болка. Тя примига от учудване.

— Не искам да те изоставям. Трябваше да се досетиш, че се шегувам! — очите му пронизително се впиха в нейните и тя подразбра, че е открила уязвимото му място, като изтънял лед върху пролетна река. С няколко лекомислени думи бе проникнала в мрачните глъбини, които той прикриваше толкова добре. Той стоеше мъртво неподвижен, докато тя се опитваше да го успокои. — Няма вече да те дразня. Просто бях изненадана. Ти… не трябва да ме стискаш толкова силно.

Пръстите му се разхлабиха и той задиша на неравни пристъпи. Цялата приятна лекота на вечерта се бе стопила. Внезапно се бяха отчуждили.

— Нищо на света не може да ме накара да те напусна — прошепна Сара. — Още не ми вярваш, нали?

— Познавал съм твърде много коварни жени — Дерек бе горчиво изненадан от поведението си. Без съмнение, той току-що бе показал защо не си принадлежат един на друг. Доверието в нея бе едно от многото неща, които той не можеше да й въздаде.

— Моля те само да опиташ — Сара пристъпи към него въпреки плахия му опит да я отстрани от себе си. Тя притисна ухо до бясно биещото му сърце. Вярност, постоянство, доверие… Той почти не разбираше тези понятия. Нужно му бе време да ги проумее.

— Ти си твърде земен — промълви тя. — Не искаш да повярваш в нищо, което не можеш да видиш или да пипнеш. Зная причината, поради която си станал такъв. Ала трябва да се опиташ да ми повярваш.

— Не зная дали ще мога да се променя.

— Ти вече си се променил — Сара се усмихна при спомена за първата им среща.

Дерек дълго време мълча.

— Права си — промълви той леко изненадан.

Тя целуна покритата му с копринени косъмчета гръд и въздъхна.

— Навярно звучи странно, но не се страхувам от бедността. Винаги съм живяла с нея. Ала малко се боя от богатството… Не мога да си представя да живея в имение.

Той обви ръце около нея.

— Като малък свикнах да живея в бордеите и вместо да се вглеждам в кухните на крадци и просяци, си представях златни палати и слуги. Стаи, обагрени от светлината на свещи, маси, отрупани с храна.

— И въплъти мечтите си в истина.

— Имах известен шанс…

— Не е било просто шанс — тя го притисна към себе си още по-силно. — Постигнал си всичко със собствените си ръце. Ти си забележителен човек.

Той страстно я замилва, сякаш не можеше да се обуздае.

— Желая те — промълви той. Дланите му замилваха гъвкавите извивки на бедрата, талията и гърдите й. Той грубо дръпна копринения халат и го разтвори. Огнени светлинки затанцуваха върху оголената й кожа, позлатявайки порцелановата белота.

Сара колебливо се приближи към леглото, ала той я придърпа обратно към себе си. Свлече халата й на пода. Дългите му пръсти обхванаха гърдите й, палците му замилваха връхчетата им в кръгообразни движения. В докосванията му възникна нова, чувствена и порочна увереност, понеже вече бе разбрал какво я възбужда. Свлече я на пода и я тласна към копринения обръч на падналите халати. Сара изви тяло при неговия призив и той се приведе към нея, засенчвайки огнения блясък на камината. Тя потрепери от чувственото движение на езика му, щом той докосна извивката на гърдите й. Устните му блуждаеха над нейните с влажни, страстни целувки, които надигаха сладостни вълнички по кожата й. От време на време тя усещаше зъбите му да я прехапват, и сепнато потръпваше.

Дерек я привлече в клетката на тялото си, преплитайки мускулести нозе с нейните, тежестта му я притискаше към застлания с килим под. Тя не можа да сдържи тихия си стон, когато той интимно се притисна до нея — твърдост и обгаряща копринена кожа… Дерек примамливо се задвижи, ритъм, обещаващ освобождаване от сладостното мъчение. Сара изви тяло към него, горяща от нетърпение да бъде обладана. Ала той се дръпна назад, зелените му очи пламтяха дяволито.

— Моля те — прошепна тя.

Той приведе лице към пъпа й, езикът му се вмъкна в нежната вдлъбнатинка. След няколко леки завъртания той тихо подухна над влажното кръгче. Прокара пръсти по дълбоката извивка на талията й, след това очерта закръглеността на ханша с длани, като я притискаше леко. Той задвижи устни надолу към примамливия триъгълник, без да обръща внимание на рязкото дръпване. Жадно вдъхна мириса й, нервите му бяха превъзбудени от сладостта на плътта й.

Пришпорена към действие, Сара неистово се съпротивляваше да го избегне. Той обви ръце около бедрата й като я успокояваше, главата му потъна ниско в долчинката, която си бе освободил. Той проникна с кратки, подмамващи движения на езика. Сара изстена в отказ, когато той проникна по-дълбоко в меката цепнатина, като търсеше опияняващия вкус на тялото й.

Пръстите му нежно разделиха снопчето косъмчета. Откри крехкия център на удоволствие и дразнещо го поглади с език, прокрадвайки се дълбоко в мекотата. Потънала в удоволствие и неловкост, Сара лежеше неподвижно.

Вкусът й бе подлудяващо еротичен. Той покри съблазнителната женска плът с уста и всмукна силно. В същото време плъзна пръсти във влажния коридор, като го поглаждаше периодично с постоянния ритъм на устата си. Сара внезапно извика, тласната към върховния екстаз, препълнена от наслаждение.

Когато и последното потрепване затихна, Дерек повдигна тялото си над нейното и се вмъкна в нея, сграбчил бедрата й с големите си ръце. Изстена от удоволствие и започна да прониква със сдържани движения. Чувствайки потръпването на неговия върховен момент да отеква дълбоко в утробата й, Сара го обгърна с ръце. Тя потри лицето си в неговата блестяща черна коса.

— Наистина те обичам — прошепна тя в ухото му. — И никога няма да те оставя.

 

 

Те минаха през центъра на Грийнууд Корнърз рано сутринта. Сара се дърпаше навътре от прозорците, като знаеше, какви клюки ще плъзнат, ако я видят във великолепен частен екипаж. Пътуващи търговци и селски жени с големи кошници в ръце спираха да погледат колата. Собствениците на магазини излизаха, за да разгледат лакираната карета, двамата ездачи отстрани и облечения в ливрея придружаващ лакей. Такъв екипаж рядко, да не кажем никога, не бе се показвал в Грийнууд Корнърз. Няколко души проследиха колата достатъчно далече и дотичаха обратно, за да оповестят, че е отпътувала към къщата на Филдинг.

Когато стигнаха до дома на родителите й, Дерек помогна на Сара да слезе. Размени няколко думи с лакея, преди да отведе Сара по пътеката към вратата на къщата.

— Бих искала нощта да не е свършила — каза тя, като здраво държеше ръката му.

— Ще имаме и други нощи.

— Известно време няма да имаме.

Той й отправи пронизителен поглед.

— Ще уредиш венчавката колкото е възможно по-бързо. Приеми предложението на Лили за помощ, ако трябва.

— Да, сър — Сара се усмихна на неговия заповеднически тон. — Сякаш гориш от нетърпение да се ожениш за мен.

— Не мога да дочакам — измърмори той.

Сара се зарадва. Тя почти се боеше, че е сънувала през последните два дни.

— Ако не се върнеш за мен, ще те намеря в Лондон — заплаши го тя. — Или ще изпратя татко, и той ще те докара тук пред старата си пушка.

Дерек направи гримаса.

— Не съм сигурен, дали човек със здрав разум би избрал точно мен за дъщеря си.

— О, татко е мъдър, драги човече. Вие много ще се харесате един друг. Само се погрижи да говориш достатъчно високо, за да може да те чува — те спряха пред вратата и Сара завъртя дръжката, за да я отвори.

— Мама! — извика тя.

Кати се появи на вратата с радостно възклицание и направи движение да прегърне дъщеря си.

— Сара, как мина балът? Трябва да ми разкажеш вси… — тя внезапно спря, когато видя мъжа до Сара, чиято тъмна широкоплещеста фигура бе запълнила вратата.

— Мамо, това е мистър Крейвън — каза Сара тихо.

Изненадана, Кати се вторачи в двамата с разширени очи.

— Исак! — повика тя по-високо от обикновено. — Сара е довела гост със себе си. Мъж.

— Така ли? Нека го погледна тогава.

Внезапно Дерек се видя изправен пред двама дребни, побелели старци. Като го разглеждаха критично, те го въведоха в малката овехтяла къща. Навсякъде се виждаха клонки сухи цветя и билки, рисувана керамика, порцелан и купчини книги. Той трябваше да наведе глава, за да избегне ниска греда, щом прескочи прага. Когато Сара го представи на баща си, двамата сърдечно си стиснаха ръцете. Лицето на стареца беше набраздено с бръчки, сините му очи светнаха с приятелско намигване.

— Татко, — забърбори Сара — спомняш си, че преди съм ти споменавала за мистър Крейвън. Той притежава светски клуб — тя продължи, като замъкна майка си към кухнята. — Мамо, нека направим малко чай, докато мъжете се опознаят.

Те отидоха в кухнята и затвориха вратата. Зашеметена, Кати зарови за буркана с чай, докато Сара енергично помпаше вода в мивката.

— Извади ми душата — отбеляза Кати, като тършуваше за лъжица.

— Мистър Крейвън беше в парка Рейфорд този уикенд — каза Сара с лице, обагрено от наситения цвят на вълнението. — Това е дълга история, но с две думи тя е… обичам го, и ми направи предложение, и казах да!

Устата на Кати увисна. Тя седна на един стол, разпервайки длани на гърдите си, сякаш за да успокои сърцето си.

— Твоят мистър Крейвън ти направи предложение! — повтори тя, мънкайки.

— Той е най-чудесният човек на света. Ти и татко ще го обикнете толкова, колкото и аз.

— Сара… Не е ли това ужасно внезапно? Помисли си за всичките години, през които си познавала Пери…

— Мистър Крейвън ме прави хиляди пъти по-щастлива, отколкото някога е успявал Пери. Не се тревожи, мамо. Не си ли знаела винаги, че съм разумна? — тя се усмихна доверчиво. — Направих правилния избор. Ще видиш — тъй като Кати започна да пита за нещо друго, Сара й направи знак да мълчи, защото реплики от мъжкия разговор проникваха от другата стая. Сара притисна ухо към вратата.

— … вие малко късно питате, мистър Крейвън. Сара вече си има годеник. Младият Кингсууд.

Сара не можа да се въздържи да не го прекъсне. Тя отвори вратата достатъчно, за да промуши главата си в пространството.

— Той вече не ми е годеник, татко. Пери и аз развалихме годежа, преди да замина този уикенд.

Исак изглеждаше объркан.

— Така ли? Защо?

— Ще ти обясня после — тя окуражаващо погледна Дерек и се оттегли зад вратата.

Кати наблюдаваше дъщеря си развеселена.

— Няма нужда да се стрелкаш напред-назад като костенурка в черупката си. Имам чувството, че твоят мистър Крейвън е напълно способен да разговаря с баща ти без всякаква помощ от твоя страна.

Сара отново опря ухо до вратата.

— Шшшт!

— … не мога да кажа, че одобрявам брак на дъщеря си с играч — донесе се гласът на стареца.

— Аз не играя, сър. Притежавам клуб, в който играят другите.

— Това са подробности, момче. Цялата работа не ми харесва. От друга страна… Не одобрявам хората, които пият прекалено много, но не упреквам за това местния кръчмар. Разкажете ми повече за този светски клуб. Имате проститутки, които работят там, нали? Срещала ли се е Сара с някое от тези нещастни паднали създания?

— Не мога да я опазя далече от тях — отбеляза Дерек сухо.

— Моята Сара има меко сърце. Привличано от нещастните. Градът е опасно място за момиче като нея.

Сара отново отвори вратата.

— Никога не ми се е случвало там нищо лошо! — Дерек заговори, преди баща й да се опомни.

— Има ли малко хляб с чая, Сара?

— Да — отвърна тя леко смутена. — Ще искаш ли малко препечени филийки?

— Много. Съвсем тънки — Дерек показа с палец и показалец колко тънки да бъдат.

Сара разбра, че той иска да я отстрани.

— Много добре — каза тя неохотно и се върна в кухнята.

Исак погледна мъжа срещу себе си с нови очи. Усмивка набръчка обруленото му лице.

— Търпелив сте с нея — каза той одобрително. — Радвам се за това. Винаги е била своенравно дете. Има си собствени идеи за нещата — Дерек се изкуши да вмъкне саркастична забележка, но запази мълчание и продължи да гледа стареца. Нежно изражение се появи на лицето му, и той продължи, сякаш говорейки на себе си: — Тя беше чудо за Кати и мен, роди се много време, след като се бяхме оженили. Всеки ден благодарихме на Бога, че ни я даде. Никога не бих могъл да я поверя на човек, който би могъл да й причини зло. Младият Кингсууд е човек, който си задоволява желанията. Но той поне е от кротките — сините очи срещнаха тези на Дерек с прям, открит поглед. — Мистър Крейвън, възпитал съм Сара да мисли за себе си. Ако бях с двайсет години по-млад, не бих й позволил такава свобода. Но майка й и аз сме по-възрастни, и тъй като природата си иска своето, ще дойде време, когато няма да ни има, за да я защитаваме. Затова сметнах, че ще е по-добре да науча Сара да се доверява на собствените си преценки. Щом Сара иска да се омъжи за вас, ще го направи, независимо дали го одобрявам или не.

Дерек срещна погледа му, без да мигне.

— Вашето одобрение може и да не е необходимо, сър, но все пак бих искал да го имам.

Слаба усмивка пробяга по лицето на възрастния човек.

— Искам само вашето уверение, че ще се отнасяте към дъщеря ми добре.

Дерек никога не бе разговарял с друг мъж толкова искрено, никакво маневриране или хитруване, нищо, освен смирена честност.

— Искам да бъда повече от добър към Сара. Искам да бъде в безопасност и щастлива! Не претендирам, че я заслужавам. Не съм образован и от добър произход, и дори дяволът не би имал репутация като моята. Единствената ми добра страна е, че не съм глупав. Никога няма да се бъркам в нейното писане, никога няма да се опитвам да я отделя от семейството й. Прекалено много я уважавам, за да постъпя така. Не искам да я променям.

Исак сякаш се успокои от тези думи, но в израза му се мяркаше съмнение.

— Вярвам, че сте искрен. Но женитба, жена, деца… Това е бреме от отговорности, които никога преди това не сте имали.

— Нямаше да съм тук, ако не бях готов за тях.

Разговорът им бе прекъснат от ентусиазирано чукане на входната врата на къщата. Сивите вежди на Исак се свиха от любопитство, когато стана да отвори.

Дерек също се изправи и загледа напрегнато, когато млад мъж със светла, доста дълга коса влезе в стаята. Светлото му чело бе смръщено от неспокойно нетърпение.

— Чух, че богата карета е минала през града — каза той задъхано. — Сара ли беше? Ако се е върнала, бих искал незабавно да говоря с нея.

Като чу пристигането на новия посетител, Сара се появи от кухнята, последвана от майка си. Тя спря почти веднага, слисана.

— Пери — промълви тихо тя.

Кой знае защо, Сара не бе помислила, че може да се случи двамата мъже да се окажат едновременно в една и съща стая. Тишината беше тежка. Тя търсеше подходящи думи, за да я прекъсне, докато част от съзнанието й се учудваше на поразителната разлика между двамата.

Хубостта на Пери беше подходяща за поезия. Той беше блед и златист като принц от приказките. Розов хребет се простираше от скулите до средата на изтънчения му нос. Очите му блестяха яркосини. Дерек, напротив, изглеждаше мургав и груб, излъчващ целия чар на сърдита котка. Той не отвърна на погледа на Сара, цялото му внимание бе съсредоточено върху новодошлия.

Като събираше сили, Сара пристъпи напред.

— Пери… Искам да те запозная с мистър Крейвън, един… един гост от Лондон.

Пери хвърли поглед на мургавия непознат, после отново на Сара.

— Защо е тук? — попита той, навъсено свил вежди.

— Той и аз… Ами ние… — тя се прокашля и тръсна направо. — Той ми е годеник.

— Каква глупост — рязко избухна Пери. — Аз съм твоят годеник. Ти замина, преди да можем да изясним противоречията си.

— Разяснихме ги — отвърна Сара, бавно приближавайки към Дерек. — И разбрах, че съм много по-подходяща за мистър Крейвън.

— Това не е ли случайно Дерек Крейвън? — гневно изригна Пери. — Та той е абсолютен мерзавец! Всеки в благоприличното общество знае това. Не мога да повярвам, че твоят баща ще го пусне да влезе в къщата!

Сара се наежи отбранително.

— Започва да ми се ще теб да не бе пускал да влезеш!

— Ако това е компанията, в която се движиш, нищо чудно, че толкова си се променила — презрително изсъска Пери. — Това най-после обяснява твоите опити да задоволиш своята ненаситна похотливост с мен. Аз си блъсках главата през целия уикенд да намеря оправдание за твоите необуздани опити…

Дерек тръгна към Пери с ръмжене:

— Ей, надут изтърсак…

Като изскимтя от страх, Пери изскочи навън. Краката му го понесоха назад, към сигурността на своя дом и своята майка.

Бързо отклонявайки мисълта за преследване, Дерек се обърна към Сара.

— Какво искаше да каже той с тази „ненаситна похотливост“?

Тя припряно заобяснява:

— Ами „ненаситна“ значи неспособна да бъде задоволена…

— Знам това — каза той хапливо. — Защо го каза за теб?

Сара вдигна очи към тавана и сви рамене.

— Нищо особено. Веднъж опитах да го целуна, както ти целуваш мен, и той… — гласът й секна, когато съзна, че родителите й ги гледат, онемели от изумление.

Исак заговори пръв, усмивка изкривяваше ъгълчетата на устата му.

— Чух и видях достатъчно, мистър Крейвън. Ако вие и дъщеря ми вече говорите за „ненаситна похот“, мисля, че е по-добре да ви дам своето одобрение… и да се надявам на бърза сватба.

 

 

Те се венчаха в селската църква с малка проста церемония. Единствената отстъпка на Сара пред грандиозните планове на Лили Рейфорд беше, че позволи църквата да бъде изпълнена със свежи цветя и зеленина. Заобиколена от роднини и приятели, тя даде обет на мъж, твърде различен от онзи, за когото винаги бе очаквала да се омъжи. С Пери бъдещето й беше предсказуемо. Сега предстоящите седмици, месеци и години мъжделееха пред нея в плетеница от възможности. Чувстваше смайването на приятелите си, които никога не бяха и помислили, че ще отблъсне Пери Кингсууд заради човек, когото едва познава.

Но Сара видя Дерек точно такъв, какъвто беше, ни повече, ни по-малко, и беше наясно, че той вероятно никога няма да се промени. Беше й достатъчно, че я обича. Въпреки грешките си, той щеше да се грижи за нея и да я защитава до последния си дъх. Поотделно те имаха различна сила. Заедно бяха завършено цяло.