Лайза Клейпас
Мечтая за теб (6)

Глава шеста

В деня след завръщането си в Грийнууд Корнърз Сара изброди една миля по замръзналите дири на каруците през гористата местност, която отделяше семейната й къщурка от малкото селце Кингсууд. По пътя тя вдъхваше дълбоко кристалночистия въздух, наситен с тръпчивото ухание на борова смола и девствено бял сняг.

— Мис Филдинг! — дочу тя фалцетния глас на едно момче зад нея. — Как прекарахте в Лондон?

Тя се извърна и се усмихна на младия Били Ивънс, синът на мелничаря.

— Лондон е вълнуващ град — отвърна тя. — Но ти не си ли на училище по това време на деня? — тя го стрелна с присмехулно подозрителен поглед, защото не му бе за пръв път да изклинчва от часовете.

— Изпратиха ме да взема една книга от дома на пастора — бодро обясни той. — Как върви романът ви, мис Филдинг?

— Едва съм го започнала — призна Сара. — Смятам да го довърша до лятото.

— Ще кажа на мама. Тя харесва книгите ви — макар че трябва да ги крие от татко.

— Защо?

— Той не обича тя да чете такива книги. Казва, че може да й хрумне да избяга от къщи като Матилда.

Двамата се разсмяха и Сара разроши рижавата коса на момчето.

— Тя никога няма да го стори, Били. Освен това, Матилда в края на грешния си път едва не се хвърля от моста — защо й е на майка ти да бяга?

Той й се усмихна с дяволита, нащърбена усмивка.

— Тогава предполагам, че няма да напускате повече мистър Кингсууд.

Тя се приведе към него.

— Мислиш ли, че съм му липсвала? — запита тя със заговорнически шепот. За нейна радост страните на Били ярко почервеняха под огнено морковената му коса.

— Попитайте го самата вие — отвърна той и изприпка надолу по пътя.

— Възнамерявам да го сторя незабавно — тя пое отново с ленива походка и тъга в душата си. Ето мястото, към което принадлежеше, мястото, където всичко й бе родно и познато. Познаваше извивките на всяка пътечка, поляна и поточе. Бе в близки отношения с всекиго в селото, знаеше и историите на семействата, които го обитаваха. Грийнууд Корнърз бе прекрасно селце. Ала това завръщане у дома бе далеч по-различно от другите. Наместо облекчение и радост тя чувстваше в себе си празнота, сякаш бе оставила зад гърба си някаква жизненоважна част от себе си. Дори обичливите усмивки на родителите й не можеха да излекуват тъгата й. Копнееше да види Пери тази сутрин — надяваше се той да й дари спокойствието, от което се нуждаеше.

Сърцето й заби учестено, щом приближи дома на Кингсууд. Това бе очарователно селско имение, с бръшлян, увит около украсения с гипсови орнаменти фронтон. Вътре стаите бяха декорирани семпло, стените бяха боядисани във фините нюанси на охрата, кафявото и граховозеленото. През топлите сезони майката на Пери, Марта, можеше най-често да бъде намерена в градината в задния двор на имението, грижейки се за своите билки и зеленчуци. Зимните месеци тя прекарваше над везмото си в дневната, приседнала до светлината и топлината на огъня в камината. А Пери, разбира се, се уединяваше в библиотеката, надвесен над любимите си исторически книги и поезия.

Сара похлопа на вратата и изстърга обувките си встрани на стъпалото. След минута-две Марта Кингсууд цъфна на вратата. Тя бе привлекателна жена със сиво-сини очи и коси, някога руси, а сега изсветлели до блед ванилов оттенък.

Дружелюбното й, лъчезарно гостоприемно изражение се стопи, щом разпозна Сара.

— Както виждам, върнала си се от своите скитания.

Посрещайки острия поглед на по-възрастната жена, Сара бодро се усмихна.

— Не съм скитала. Правех проучвания за романа си — в съзнанието й постоянно се въртяха съветите на собствената й майка, Кети, които й бе дала преди няколко години:

— Внимавай как разговаряше тази жена, Сара. Познавам Марта от детската си възраст. Тя би те насърчила да й се довериш, ала след това би намерила начин да те удари с твоите камъни по твоята глава.

— Но аз никога не съм й давала повод да ме мрази — бе изразила протеста си Сара.

— Имаш любовта на Пери, скъпа. Тази причина е достатъчна.

Оттогава Сара бе осъзнала, че майка й е права. Останала вдовица няколко години след раждането на Пери, Марта бе посветила живота си на сина си. Когато се намираха заедно в една стая, тя постоянно се суетеше около него със зле прикрита ревност, която караше Сара да се чувства неудобно. Пери се бе примирил с покровителството на майка си — знаеше, че тя изпитва дълбока антипатия към всекиго, който отнема от любовта и вниманието й към него. Ала той твърдеше, че щом се оженят, Марта ще разхлаби здравата си хватка. „Ще може да постигнем някакво споразумение — бе уверявал горещо безброй пъти Сара. — Не го отнасяй лично към себе си. Тя би се държала по този начин към всяко момиче, което започна да ухажвам.“

Марта засенчи вратата с изпосталялата си фигура, сякаш искаше да препречи влизането на Сара.

— Кога се върна?

— Миналата вечер.

— Да се надяваме, че следващият път ще направиш визитата си така, че да не го безпокоиш в сутрешните му занятия — тонът на Марта недвусмислено подсказваше, че посещението в такъв час бе върхът на незачитането на спокойствието на сина й. Без да дочака отговор, Марта открехна по-широко вратата и пропусна Сара в дома си.

Надявайки се, че Марта не ще я последва, Сара с бърза стъпка прекоси коридора. Чудесно би било, помисли си тя намусено, ако можеше да остане насаме минута или две с Пери. С облекчение не долови никакви стъпки след себе си. Стигна до библиотеката, уютна стая, украсена с тапети на розови, пурпурни и кафяви птици и махагонови етажерки.

Младият мъж, който бе седнал на бюро от розовеникаво дърво край един от прозорците, се изправи и й се усмихна.

— Пери! — извика тя и се втурна към него. Зарадван от импулсивността й, Пери я грабна в прегръдките си. Той бе строен, със среден ръст и с най-изящните ръце, които Сара бе виждала у мъж. Всеки негов жест бе изтъкан от грация. Винаги бе обичала да го наблюдава как пише, как свири на пиано или просто разлиства страниците на някоя книга. С притворени клепачи тя вдъхна аромата на одеколона му и щастливо се усмихна.

— О, Пери — допирът на твърдото му тяло бе познат и успокояващ, гальовен — той превръщаше последните й няколко изминали дни в Лондон в далечен мираж.

Ала ненадейно ярък спомен прониза като метеор паметта й… Силните ръце на Дерек Крейвън, притискащи до смазване деликатното й тяло, тихият му, ромолящ глас в ухото й — „Искам да те държа в прегръдките си така, докато кожата ти не се слее с моята…“

Сепната, Сара рязко отдръпна глава назад.

— Скъпа? — обезпокоено промърмори Пери. — Какво има?

Сара премига бързо, тръпка конвулсивно пробяга по раменете й.

— Просто… измръзнах навън — впила поглед в него, тя се мъчеше да изличи яркия спомен в съзнанието си, да го замести с ведрото му лице. — Толкова си красив — искрено прошепна тя и доволно се засмя.

Всички признаваха, че Пери бе най-хубавият мъж в Грийнууд Корнърз. Малко по-дългите му от обикновено коси бяха меденозлатисти. Сияйните сапфири на очите му бяха далеч по-поразяващи от синевата в нейния поглед. Носът му бе прав, фин и къс, устните — изящно оформени, челото — високо и бледо — всичко в него бе изваяно в стила на романтичния Байронов герой.

Като се озърна, за да се увери, че не ги наблюдават, Пери сведе глава, за да я целуне. Сара вдигна брадичката си с копнеж. Ала внезапно цялата й мисъл бе завладяна от едно лице, прорязано от белег, плътно прилепено до нейното, от блясъка на пронизителни и покварени зелени очи, от твърда уста, която търсеше нейната и грабеше и плячкосваше безмилостно… толкова различна от нежните и деликатни меки устни на Пери. Тя силно стисна очи и се насили да му отвърне.

Завършвайки целувката си с лек мляскащ звук, Пери изправи глава и й се усмихна.

— Къде е бонето ти? — запита той. — Изглеждаш винаги толкова хубава с дантелата, обгръщаща челото и бузите ти.

— Реших да не го слагам днес — Сара свъси вежди, щом ръцете му се отпуснаха до снагата й. — Не… Не свършвай още… Прегърни ме по-силно.

— Мама скоро ще ни прекъсне — предупреди я той.

— Зная — Сара въздъхна и неохотно се дръпна от него. — Просто толкова силно ми липсваше.

— И ти ми липсваше — галантно отвърна Пери и с жест я покани към кушетката от буково дърво. — Да се отпуснем и да си поговорим, скъпа. Струва ми се, че мама възнамерява да ни поднесе чай — чух я да се суети из кухнята.

— Ще можем ли поне веднъж да изпием чая си сами? — прошепна тя, познавайки острия слух на Марта. — Имам да ти съобщя някои важни неща насаме.

— Предстои ни цял живот в интимно уединение — обеща й с блясък в сините си очи Пери. — Положително можем да изтърпим час или два, прекарани с мама, нали?

— Струва ми се, че не съм в състояние — неохотно отвърна тя.

— Ето го скъпото ми момиче в цялата си гордост.

С блеснали от похвалната му оценка очи Сара му позволи да поеме пелерината й. Настани се сред богато извезаните възглавници на кушетката. Пери пое ръцете й и замилва пръстите й с кокалчетата на китката си.

— Добре — ласкаво произнесе той, — виждам, че визитата ти в Лондон с нищо лошо не те е променила — устните му се разтеглиха в закачлива усмивка. — Майка ми си е втълпила абсурдни неща за твоите изследователски пътешествия. „Откъде знае тази госпожица всичко за такива неприлични неща като проститутките и крадците?“ — постоянно ме пита. Много ми бе трудно да я убедя, че не скиториш из долнопробните кръчми и бардаците! Майка ми просто не осъзнава колко богато е въображението ти.

— Благодаря ти — произнесе притеснено Сара и фиксира с поглед двата свещника от оксидиран метал с позлата върху отсрещната стена. Макар никога да не го бе лъгала за проучванията си в столицата, тя нежно и умело го бе заблуждавала, премълчавайки опасностите и разправяйки му за останалото със сух и безизразен тон. Пери винаги бе приемал обясненията й, без да й задава излишни въпроси, ала майка му бе далеч по-подозрителна.

— В края на краищата — продължи Пери, — моята скъпа Сара прекарва по-голямата част от времето си, ровейки се из колекциите от книги и обикаляйки сред старинните сгради, нали? — той я съзерцаваше със сияен поглед, докато тя чувстваше струйки пот да се стичат по гърба й.

— Да, наистина. Ъ-ъ, Пери… Трябва да споделя нещо с теб. По време на престоя си в Лондон имаше една или две вечери, в които се прибрах доста късно. Мисис Гудмън ме заплаши, че ще уведоми с писмо майка ми и останалите си приятели в Грийнууд Корнърз, че аз съм „безразсъдна мъжкарана“.

При тази мисъл Перт едва не припадна от смях.

— Сара Филдинг — безразсъдна мъжкарана? Всеки, който те познава, би й се подиграл за тези думи!

Сара облекчено се усмихна.

— Щастлива съм, че не обръщаш внимание на онова, което Гудмънови биха могли да съчинят.

Пери стисна ръцете й.

— Навярно някоя изкуфяла дърта мома би могла да разпространява клюки за теб, понеже си написала някаква глупава история за Матилда. Но аз те познавам по-добре от всеки друг, скъпа. Прекрасно разбирам тайните копнежи на душата ти — и възнамерявам скоро да ги превърна в реалност. Тогава няма да има нужда да се тревожиш с всички твои будни сънища и дращения на романи. Ще имаш свое домакинство и мен, с нашите деца, с които ще се занимаваш по цял ден. Ще притежаваш всичко, за което би могла да си мечтае една жена.

Сара го изгледа с почуда.

— Нима наистина желаеш да спра да пиша?

— Донесох ви чай — разнесе се гласът на Марта от вратата. Тя влезе в стаята с гравиран сребърен поднос и прибори за чай, предавани от поколение на поколение в семейство Кингсууд.

— Мамо — лъчезарно й се усмихна Пери. — Как отгатна от какво точно се нуждаем? Присъедини се към нас, докато Сара ни забавлява с разкази за посещението си в града на злото.

Пронизана от неодобрителния поглед на Марта, Сара се дръпна настрани от Пери, докато не се разположиха на по-благоприлично разстояние един от друг.

Марта положи подноса пред тях на кръглата масичка. Настани се до най-близкия до нея стол.

— Защо не налееш чая, Сара? — подкани Марта с тон, който трябваше да внуши, че оказва голяма почит на любим, добре дошъл скъп гост. Ала дълбоко в себе си Сара чувстваше, че й предстои коварен разпит. Внимателно си наля чай в една от чашите от китайски порцелан и добави малко мляко и захар. Подозрението й, че е подложена на разпит, се потвърди от киселата физиономия на Марта.

— Пери не го обича така — подметна тя.

Сара извърна въпросителен поглед към Пери.

— Ти слагаш мляко и захар в чая си, нали?

Той леко вдигна рамене.

— Да, но…

— Ти наля млякото накрая — прекъсна го Марта, преди Пери да я е осведомил за предпочитанията си. — Синът ми предпочита първо да се налее млякото и след това да се добави чая. Това променя вкуса на питието.

Сара предположи, че Марта се шегува и стрелна с поглед Пери. Той й отвърна с безпомощна усмивка. Тя се помъчи да заглади ситуацията и нехайно сви рамене.

— Е — произнесе тя с лека вибрация на смях в гласа, — ще запомня рецептата, мисис Кингсууд. Сама не зная защо се е изплъзнала от вниманието ми през всичките тези години.

— Навярно трябва да бъдеш по-внимателна към предпочитанията на сина ми — кимна удовлетворено Марта след току-що поднесения урок. — И би трябвало да запомниш, че и аз обичам да наливам чая си по този начин, ала без захар.

Сара покорно приготви питието по правилния начин и се облегна назад със своята чаша чай — без мляко, с много захар. След първата глътка тя издържа обвинителния поглед на Марта. Възрастната жена стисна устни, докато не издълба тънка линия с присвити краища върху лицето си.

— Предполагам, че си посещавала църква по време на пребиваването си в Лондон, Сара?

Изкушението да я излъже бе твърде силно. Сара отпи още малко от чая си и извинително поклати глава.

— Нямах време за това.

— Нямала време — тихо повтори Марта. — Хмм. Благодарна съм, че Всевишният не ни позволява подобни извинения, когато го облагодетелстваме с нашите молитви. Колкото и да е зает, той винаги намира време за нас. Мисля, че е нужно да проявиш воля и желание да му отвърнеш със същото.

Сара унило поклати глава.

— Нито аз, нито Пери не сме пропускали неделната литургия, по какъвто и да е повод — допълни Марта. — Предпочитам да бъда вратар на Божия храм, наместо да обитавам свърталищата на порока и греха.

Знаеш ли откъде е този цитат, Сара?

— От „Йов“? — предположи тя.

— От Псалмите — намръщено отвърна Марта. — Жена, която проявява претенции да стане съпруга на Пери, не трябва да пропуска служба, освен по неотложна причина.

— Смърт? Природни бедствия? — невинно предположи Сара, долавяйки предупредителното смушкване на коляното на Пери под масата.

— Точно тъй — съгласи се Марта.

Сара замълча, цялото й настроение от присъствието й до Пери помръкна. Тя се бе отбила тук да остане насаме с него, а не майка му да й чете морал, колкото и добронамерен да бе той. Защо Пери се примиряваше с всичко това, без да обели нито дума? Докато майка му властваше в ситуацията и крадеше скъпоценните им минути, той се държеше благодушно и пасивно. Сара се помъчи да овладее негодуванието си и да поведе разговора в друга посока.

— Кажете ми какво се случи в Грийнууд Корнърз в мое отсъствие? Как е подаграта на стария мистър Доусън?

— Много по-добре — отвърна Марта. — Той направо нахлузи ботушите си на следващия ден и излезе на разходка.

— Неговата симпатична Рейчъл се сгоди за Джони Честъртън по-миналия ден — добави Пери.

— О, това е чудесно! — възкликна Сара. — Честъртънови са големи щастливци да имат такова момиче в семейството си.

Марта предвзето кимна.

— Рейчъл е високо духовна, изпълнена със себеотрицание девойка — такава, за която мистър Кингсууд би мечтал да ожени своя син. Тя никога не би се полакомила да привлича вниманието на хората към себе си… както правят някои млади жени.

— За мен ли намеквате? — запита тихо Сара.

— Говорех за Рейчъл.

Сара бавно положи чашката и чинийката си на масата и извърна поглед към Пери, който бе поруменял от нетактичността и грубостта на майка си.

— Удивително е, че не си ухажвал подобен образец на съвършенство — промълви усмихнато тя, макар гръдният й кош да се бе вцепенил от гняв.

Отвърна й Марта вместо сина си.

— Пери никога не се е възползвал от свободата да ухажва, което и да е момиче в селото. Някой друг непрестанно разхищава времето му с настойчивото си чувство за притежание.

Лицето на Сара се обля в червенина.

— Питам се коя е тя, вие или аз? — тя скокна внезапно от масата и грабна пелерината си. — Извинете ме. Мисля, че е време да си вървя.

Марта остро възкликна зад гърба й.

— Каква груба мелодрама! А аз просто водех учтив разговор.

Докато Пери успокояваше майка си, Сара изхвърча от дома им. Никога не бе избухвала от гняв пред Пери — винаги бе понасяла майка му с търпение и учтивост. По някаква причина търпението й бе достигнало опасната кулминационна точка. Проклинайки тихо, тя се запъти към дома си. Тилът й се вцепени, щом дочу стъпките на Пери, който се опитваше да я догони. Той бе побягнал от дома си, без дори да спре и да вземе палтото си.

— Не мога да повярвам, че си способна да се вбесиш по този начин — възкликна Пери. — Сара, позволи ми да поговоря минута с теб!

Тя продължи, без да забавя крачка.

— Нямам настроение за разговори.

— Недей се сърди на мама.

— Не й се сърдя. Сърдя се на теб, задето не ме защити!

— Сара, трудно мога да й кажа, че няма право да изразява мнението си в собствения си дом! Искаш прекалено много от мен.

— Тя беше непоносима!

Пери измъчено въздъхна и изравни ход с нея.

— Майка ми беше много ядосана днес — призна той. — Не зная какво я е довело до това състояние.

— Струва ми се, че причината за това съм аз. Аз винаги я вбесявам, Пери. Нима не си разбрал досега колко ме мрази — чувство, което би изпитвала към всяка друга жена, с която би се свързал?

— Какво те е направило толкова свръхчувствителна? — запита той удивен. — Не е в стила ти да приемаш толкова лесно обидите. Трябва да те уверя, че това не е твоя привлекателна черта, Сара, ни най-малко!

Сега, след като бяха разрушили преградите помежду си, тя почувства огромно облекчение, че е способна да изкаже всичко, което й лежеше на сърцето.

— О, ала и аз не намирам за привлекателно, когато майка ти ме унижава по подобен начин. И което е по-страшно, ти очакваш от мен да приема всичко с усмивка!

Пери се навъси.

— Не желая да споря с теб, Сара. Никога преди не сме избухвали в кавги.

Очите й засмъдяха.

— Мислех си, че като те разбирам и изстрадвам достатъчно заради теб, най-сетне ще ми направиш предложение. Необходимо бе да те чакам цели четири години, Пери, възлагайки всичките си надежди на благосклонността на майка ти. Добре, но тя никога няма да даде благословията си за нашия брак — тя нетърпеливо избърса няколко сълзи на огорчение от очите си. — Винаги си ме молел да изчакам, сякаш имаме предостатъчно време пред себе си. Но времето е твърде скъпоценно нещо, Пери. Ние пропиляхме години, през които можехме да бъдем заедно. Нима не разбираш какво е за влюбените, макар и един-единствен ден? Някои хора са разделени от разстояния, които никога не биха могли да прекосят. Всичко, което могат да направят, е цял живот да мечтаят един за друг и никога да не осъществят мечтите си. Какво глупаво разхищение на време е да имаш любовта до себе си и никога да не я получиш! — тя прехапа треперещите си устни, опитвайки се да се овладее. — Позволи ми да ти призная нещо, Пери Кингсууд — глупаво е от твоя страна да си мислиш, че ще бъда щастлива да те чакам цяла вечност.

— Какво искаш да кажеш? — запита той, изумен от пламенната й тирада.

Тя млъкна и впери прямо очи в неговите.

— Ако ме желаеше истински, ти не би ме избягвал постоянно. Не би позволил никому да се намесва помежду ни. И-и… досега да си ме прелъстил!

— Сара! — възкликна той с изумен поглед. — Не приличаш на себе си. Какво се е случило в Лондон с теб?

Сара възвърна самообладанието си и впери поглед в него със смесица от решителност и копнеж.

— Взех решение, Пери.

— О, виждам — той присви устни в тънка линия. — Ала няма да се оставя да ме поучават и да диктуват живота ми, моето момиче!

— Надявам се да е истина. Но се боя, че желанията на майка ти ще определят и твоите. И двамата великолепно знаем, че тя прави всичко, за да застане между нас. Винаги съм се въздържала да те моля да направиш избор между мен и нея, не виждам как другояче можем да решим този проблем — Сара си пое дълбоко дъх. — Искам да се омъжа за теб, Пери. Искам да се грижа за теб и да бъда любимата ти съпруга. Ала това „ухажване“, или както искаш там го наречи, в последните четири години, може да продължи до безкрай. Ако не ми направиш предложение скоро — извънредно скоро — ще сложа край на връзката ни единствено за наше добро.

Лицето му изгуби цвета си. Гледаха се безмълвно един друг, и двамата удивени от решителните думи, които тя току-що бе произнесла. Сара прочете засилващият се гняв и болка в разширените му зеници, ала продължи да го наблюдава решително в упор.

Хладен повей на вятъра предизвика тръпки по голата шия на Пери и той потрепери.

— Студено ми е — промърмори той. Без да отрони ни дума повече, той се извърна и я остави сама, бързайки назад, към имението, където го очакваше майка му.

Както винаги Сара се успокои при вида на малката им къща, кацнала леко на върха на нисък, нежно заоблен хълм. Домът имаше четири стаи, тоалетна със сламен покрив в градината и конюшня с каруца. Възрастните й вече родители я бяха обитавали почти четиридесет години, след като я бяха получили в наследство от дядото и бабата на Сара. Независимо какви тревоги ги сполитаха във външния свят, домът за тях означаваше сигурност и уют.

Щом се приближи до къщичката, Сара забеляза в правоъгълните прозорчета да струи светлина. Виждаха се силуетите на множество глави. Сърцето й неприятно се сви. Понякога възрастните гости на родителите й обичаха да се заседяват с часове, разговаряйки между несметните количества чай. Сара не желаеше стълпотворение тъкмо в гоя миг, ала нямаше начин да го избегне. Разтегли устните си в полусърдечна усмивка, открехна предната врата и влезе. Както и очакваше, всички столове и кресла в къщата бяха заети от гости… семейство Хюджиз, семейство Броуни и Арчи Бъроуз, наскоро овдовял.

— Сара, връщаш се рано — възкликна баща й, Исак. Той бе възнисичък мъж с широки плещи и сребристосива коса. Пленителна усмивка затанцува по силно набръчканото му лице. Той потупа креслото до себе си.

— Вземи си парче от превъзходния кейк, който ни донесе мисис Хюджиз.

— Не, благодаря — глухо отклони поканата Сара, докато майка й помагаше да свали пелерината си. — Възнамерявам малко да си отдъхна след разходката.

— Вижте я — възкликна мисис Броуни. — Бузите на горкото дете са обрулени от студа. Днес вятърът бръсне жестоко, нали?

— Наистина — промърмори с неохота Сара. Как можеше да обясни, че напливът на чувства, а не студът беше причината да се зачервят бузите й.

— Как е младият мистър Кингсууд? — запита една възрастна лейди и всички се зазяпаха с нетърпеливо любопитство в нея. — Красив, както винаги, предполагам?

— О, много — Сара съумя да изпише напрегната усмивка върху лицето си, преди да се уедини в стаята си.

Разположи се удобно върху тясното легло, скръсти ръце на гърдите си и се взря в картината на стената, акварелен пейзаж, нарисуван от една нейна приятелка преди години. Художничката се казваше Мери Маркъм, точно на нейната възраст, бе се омъжила за ковач и сега вече бе майка на три деца. Силна вълна на самосъжаление заля Сара. Скръцна със зъби от озлобление и тъга и изтри овлажнелите си очи с ръкав. В този миг майка й пристъпи в стаята и захлопна вратата след себе си.

— Какво ще си помислят гостите ти? — подхвана Сара.

— О, чувстват се прекрасно, баща ти им разказва все същите брадати вицове. Вече сме на възраст, когато всичките звучат като нови.

И двете се разсмяха, след което Сара нещастно оброни глава.

— Струва ми се, че направих голяма грешка — призна тя и разправи на Кати за сцената у Кингсуудови и за ултиматума, който накрая бе дала на Пери.

Кати смръщи загрижено чело, сетне с ласкав жест улови ръката на Сара.

— Не мисля, че това е грешка, Сара. Правилно е било да му съобщиш какви чувства изпитваш. Човек винаги трябва да се вслушва в сърцето си.

— О, не зная какво става с мен — печално призна Сара и изтри с ръкав обляното си в сълзи лице. — Преди няколко дни сърцето ми нашепваше твърде странни неща.

Ръката на майка й леко охлаби ласката си върху нейната.

— За твоя мистър Крейвън.

Сара сепнато я изгледа.

— Как позна?

— По начина, по който говориш за него. Долових нещо в гласа ти, което никога не съм дочувала да звънва преди това.

Въпреки че Сара й бе споменала само няколко бегли детайли за хазартния клуб и за неговия притежател, трябваше да се досети, че майка й би могла да улови недоизказаното и да отгатне смисъла му. Тя сведе глава.

— Мистър Крейвън е порочен, непочтен човек, мамо — прошепна тя. — Извършил е ужасни неща в живота си — няколко сълзи се търкулнаха в скута на Сара. — Ако бе имал някой до себе си, някой, който да го научи какво е добро и какво зло, който да го обича и да се грижи за него като дете, той щеше да израсне прекрасен човек — тя тихомълком се запита какво би представлявал Дерек Крейвън, ако се бе родил в някое от семействата на Грийнууд Корнърз. Навярно щеше да бъде красиво малко момче с невинни ангелски очи и здраво, отлично поддържано тяло, скитащо из полята заедно с другите селски момчета. Ала фантазният образ се разми и на негово място застана обликът на дръгливо малко телце, задушавано от саждите, докато пълзеше през отвора на комините. Сара възбудено закърши ръце. — Фактотумът ми съобщи, че мистър Крейвън е човек с разрушен морал. Оказа се абсолютно прав.

Кати я наблюдаваше с пронизващ поглед.

— Сара, признавал ли ти е някога този мъж чувствата си към теб?

— О, не — припряно произнесе Сара. — Поне… не онези чувства, които вие с татко бихте одобрили.

Страните й пламнаха в пурпур, докато майка й нескрито се наслаждаваше на коментара й.

— Разбира се, че одобрявам този род чувства — изкиска се Кати. — Ала в границите на съпружеския живот.

Сара прокара пръсти през косата си, като разроши безупречната си прическа и изтръгна фибите, които сякаш се бяха впили в кожата й.

— Няма смисъл да разговаряме за мистър Крейвън — рече тя унило. — Пери е единственият мъж, когото обичам и копнея да притежавам, ала навярно сега разруших и последната възможност да се омъжа за него!

— Никой не би могъл да знае със сигурност — заяви замислено Кати. — Но ми се струва, че си го ужилила по най-слабото му място — точно там, където се нуждае. Дълбоко в сърцето си Пери не би желал да остане сам с майка си цял живот. Той не би могъл да се реализира като мъж, освен ако не я напусне и не започне сам да взима решения — а в това отношение тя е преградила всичките му пътища. В известен смисъл тя е превърнала дома му в затвор. Това, което ме безпокои, Сара, е, че наместо да избяга от затвора, той може да пожелае и ти да влезеш в него.

— О, не — брадичката на Сара потрепери. — Не бих могла да остана за цял живот под чехъла на Марта Кингсууд.

— Ето това е нещо, за което би следвало да се позамислиш — нежно произнесе Кати. — Бог да благослови и двама ви — това може да се окаже единственият начин да спечелиш Пери — тя стисна ръката й и топло се усмихна. — Изтрий лицето си, скъпа, и ела да постоиш с гостите. Мисис Броуни отново ме разпита за Матилда, а аз все не зная какво точно да й обясня.

Сара й отправи мрачен поглед и послушно я последва в гостната.

 

 

Следващият ден прекараха в пране на дрехи и кулинарни приготовления на „пиперливо задушено“ за вечеря. Нарязаха моркови и репички, накълцаха лук на малки парченца за задушеното, Сара разговаряше и се смееше с майка си. Насред приготовленията изпяха няколко от любимите си любовни балади със сладостни трагични моменти, извънредно популярни в селото. Накрая Исак ги повика от гостната, където бе седнал на пода, за да ремонтира един счупен крак на стола.

— Не знаете ли някоя песен, в която никой не умира трагично или не загубва любовта си? Започнах деня си в щастливо настроение, а сега, след тия погребални песнопения, съм толкова отчаян…

— Да изпеем някой химн тогава, ще те разведри ли? — запита Сара, стържейки зеленчуците в гърне с вряла вода. После щяха да прибавят равни дялове овнешко и риба и да залеят всичко с лют червен пипер.

— О, не, нещо, което да повдигне духа ми!

Те се впуснаха да пеят ведър химн, като спираха да се посмеят, щом се намесеше фалшивият баритон на Исак.

— Баща ти притежава купища дефекти — рече насред затишието Кати, щом химнът привърши. — В младежките си години ми постави изпитателен срок, за да се увери що за човек съм. Имала съм доста трудности с него. От време на време ставаше извънредно избухлив, а сетне изпадаше в безбрежна меланхолия и мълчание — нежна и тъжна усмивка разцъфна върху лицето й. — Ала този скъп за мен мъж ме е обичал всеки ден от живота си. Беше ми верен през всичките тия четиридесет години. И след цялото това време все още ме кара да се смея. Омъжи се за такъв човек, Сара… и ако Бог те благослови, ще бъдеш щастлива като мен.

Сара се оттегли рано вечерта в спалнята си и се настани удобно в леглото, за да постопли премръзналите пръсти на краката си. Пери се бе въртял в мислите й през целия ден. Трескаво се молеше да не го е отблъснала — обичала го бе твърде дълго. Той бе неотделима част от живота й. Когато изпадаше в някое от хлапашките си настроения, дразнеше я и прилепяше безгрижно устни към нейните, Сара се боеше да не експлодира от щастие. Следобедните пикници с него, дългите излети из полето, начинът, по който се облягаше на рамото й, когато й четеше нещо… спомените й принасяха часове на щастие, щом в паметта й възкръсваше всеки златен момент. Ако по някакво чудо станеше негова съпруга, всяка сутрин щеше да се събужда и да го намира до себе си, с леко разрошена руса коса и сини очи, усмихнато загледани в нейните.

Изтерзана от щастие и тревога, Сара притисна ръце към възглавницата.

— Пери — произнесе тя на глас с приглушен тон — Пери, не мога да те загубя, не мога.

Тя заспа с името на Пери на уста. Ала в унеса й изплува образът на Дерек Крейвън, тъмното му присъствие проряза съня й подобно неспокоен призрак.

Тя си играеше на криеница с него, тичайки в луд кикот из празния клуб, щом усетеше, че приближава. Той я преследваше в неутолим порив, приближавайки се към нея все повече и повече, докато тя не осъзна, че вече няма къде да избяга… освен по един-единствен начин. Щом откри една тайна врата, тя се шмугна в тъмен тунел и се притаи в него. Ала внезапно той дочу дъха й. Сега той бе с нея в мрака. Лесно я улови и я притисна към стената, смеейки се на слисаното й изражение. „Ти никога няма да избягаш от мен, прошепна той и ръцете му грубо се плъзнаха по тялото й. Ти си моя завинаги… Единствено моя…“

Сара се събуди от похлопване на вратата. Раздразненият глас на баща й издаваше, че здравата си бе подпийнал.

— Сара? Сара, имаме си компания. Облечи се, дъще, и ела в гостната.

Сара тежко се размърда в леглото, единственото й желание бе да пропадне отново в съня.

— Да, татко — промърмори тя и се измъкна от уютната топлина на чаршафите. Пипнешком откри дебел халат и го нахлузи върху закопчаната си догоре нощница.

— Татко, кой, за Бога, е… — гласът й се пресече, щом съзря посетителя. Машинално протегна ръка към разрешената си коса и приглади назад сплетените кичури.

— Пери!

Измъчен, с изпито лице, Пери стоеше на външната врата с шапка в ръце. Говореше на баща й, ала не сваляше очи от Сара.

— Сър, зная, че посещението ми е непристойно, ала ако можех за минутка да се видя насаме с дъщеря ви…

— Само минутка, не повече — отсече с неохота баща й. Той многозначително измери с поглед Сара, преди да напусне стаята. Тя кимна в отговор на мълчаливото му предупреждение за кратък разговор.

Сърцето й биеше силно и учестено. Прокашля се, потърси пътя към най-близкия стол и приседна на крайчеца му.

— Какво търсиш тук в този късен час, Пери? Знаеш колко не подхожда на характера ти това.

— Едва не изгубих разума си през последните два дни — гласът му бе напрегнат. — Не мигнах цялата минала нощ. Размишлявах за всичко, което ми наговори. В момента не приличаш на жената, с която разговарях вчера сутринта — на начина, по който изглеждаше и по който се изразяваше. Длъжна бе да ме уведомиш отдавна какво истински изпитваш, Сара. Не постъпваш добре, като прикриваш мислите си с усмивка.

— Предполагам, че си прав — призна тя, като забеляза, че под очите му тъмнееха големи кръгове от недоспиване.

— Права си за няколко неща — отбеляза Пери и силно я изненада, като падна на колене пред нея. Деликатно я хвана за ръце. — Мама няма да одобри съюза ни, поне в началото. Ала след време ще се примири. Възможно е дори да станете приятелки — Сара понечи да възрази, ала той я прекъсна с движение да почака. — Бе права за нещо друго, скъпа. Празно пилеене на време е, когато не вкусваш от любовта, стояща толкова близо до теб — той държеше здраво ръцете й, вперил взор в поаленелите й страни. — Обичам те, Сара. И ако и ти изпитваш същите чувства към мен, бих желал да се оженим през пролетта.

— Да, да! — Сара скокна от стола и обви шията му с ръце, двамата едва не се свлякоха на земята в силната й възбуда.

Пери се засмя и я целуна, опитвайки се да заглуши възклицанията й с устни. — По-кротко, скъпа, ще събудим родителите ти.

— Те навярно са долепили ухо до вратата — разсмя се тя и обви ръце около раменете му в силна до задушаване прегръдка. — О, Пери, направи ме толкова щастлива.

— Ти ме направи още по-щастлив — те се усмихваха един на друг и той погали буйните разпилени къдри на косата й.

— Ела утре сутринта и поговори с баща ми — настоя Сара. — Това е формалност, ала ще поласкае самочувствието му.

— Да, и тогава ще дойдеш у нас да съобщиш новината на майка ми.

— Уф… — не можа да сдържи въздишката си на досада Сара.

Той й отправи укоризнен поглед.

— Ако намериш към нея подход в духа на обичта и добронамереността, тя ще ти се отблагодари със същото.

— Добре — развесели се Сара. — Толкова съм щастлива, че съм готова да продам душата си на дявола…

Пери сякаш не забеляза странната нотка в гласа й. Нито пък можеше да знае причината за това.

Те разговаряха още една или две минути. След като си размениха няколко бързи целувки, Пери напусна къщата. През цялото време в ума на Сара бушуваха странни, плахи и опасни мисли, ала тя съумя да ги потисне, докато вълнението й не отшумя. Тогава си позволи да се отдаде на откъслечните, врязали се в паметта й спомени… Предизвикателната усмивка на Дерек Крейвън, тъмната му глава, приведена над нейната. Тя задиша учестено, с чувството, че е преследвана от зъл дух. Това не трябваше да се случва повече. Длъжна бе да призове всичките си сили, за да заличи спомена за Крейвън от ума си завинаги. Той й бе заявил, че ще я забрави. Запита се с горчивина как възнамеряваше да го стори, дали щеше да му е лесно… ако завържеше авантюра с друга жена.

Нелепо бе от нейна страна да мисли за мъж като него. Онова, което се бе случило помежду им, бе приключено — а и епизодът бе толкова кратък, като сън. Пери бе действителната й същност, както и целият й живот в Грийнууд Корнърз. Тя щеше да е щастлива сред семейството и приятелите си и да се впусне в ново бъдеще с човека, който я обичаше.

— Все още не мога да повярвам, че нашият млад мистър Кингсууд най-сетне се реши да предприеме някаква стъпка — мисис Хюджиз поклати глава, следейки как Кати почиства решетката на камината, а Сара събираше подпалки за кухненската печка.

— Удивена съм как майка му му е позволила това — ала като зърна предупредителното изражение на Кати, усмивката й се стопи и заоблените й страни увиснаха от разочарование и смущение. Тя се бе надявала да ги разсмее. Наместо това май ги бе настъпила по болното място.

Сара нехайно вдигна рамене и разруши неловката тишина.

— В това отношение мисис Кингсууд няма друг избор. Изглежда, че се е примирила с мисълта, че ще изгуби скъпоценния си син. В края на краищата тя не може да ме обвинява за това, че обичам Пери.

— Така е — незабавно се съгласи мисис Хюджиз. — И за двама им би било добре, ако Пери си избере съпруга по собствен вкус. Ако питате мен, Марта направо съсипа това момче, като го разглези до немай-къде.

Леко ужилена от думите на възрастната лейди, ала искрено съгласна с тях, Сара окачи излъсканите тенджери и чайници на рафта над печката. Кичур коса се спусна над челото й и тя раздразнено го отметна назад. По настояване на Пери отново носеше бонето си, обшито с дантела, но то сякаш не й отиваше като преди. Упъти се към мивката, за да изплакне изцапаните си със сажди ръце, потрепервайки при допира на ледената струя.

— Това момиче не се бои от мръсната домакинска работа — заяви авторитетно мисис Хюджиз на Кати. — Няма нищо общо с ония завеяни селски госпожички — без капка ум в главите, дето само мислят за прически и за наклепаните си пред ухажорите очи.

— Сара има работливи ръце и бистър ум — съгласи се Кати. — Ще бъде идеалната съпруга за Пери. И Бог да благослови Марта, ако им позволи този брак. Мисис Хюджиз внимателно следеше Сара.

— Пери още ли настоява да остане да живее при майка си след сватбата?

Тилът на Сара се вцепени. Тя продължи да мие ръцете си, докато не възвърнаха естествената си снежна белота. Ала сега те висяха безпомощно отпуснати отстрани.

— Боя се, че да — призна тя с безизразен глас. — Но още не сме разрешили този проблем.

— О, Божичко — мисис Хюджиз се обърна към Кати и тихо зашепна нещо на ухото й.

Без да се вслушва в шушукането им, Сара избърса премръзналите си длани и се замисли за изминалите няколко месеца. Марта Кингсууд бе посрещнала новината за годежа със забележително хладнокръвие. Сара и Пери й я бяха поднесли заедно. И двамата бяха удивени от липсата, на какъвто и да е протест от нейна страна. „Ако бракът със Сара ще ти донесе щастие, бе заявила Марта на Пери, скривайки лице в тесните си длани, тогава ще ви дам благословията си.“ Бе се навела и целунала бързо устните на сина си, след което се бе изправила, за да стрелне със свити очи Сара.

Оттогава Марта се намесваше в разговорите им и подхвърляше на критика всяко тяхно решение, което двамата вземаха. Пери не обръщаше внимание на дразнещото поведение на майка си, но всяко нейно ужилване силно разстройваше Сара. Започна да се бои, че бракът им ще се превърне в безкрайна битка за надмощие. Миналата седмица бе особено изпитателна за търпението й. Марта бе обсебена от мисълта, че Пери я напуска. Бе заявила решително намерението си да живее заедно със сина си и снаха си след сватбата.

— Това не е толкова неблагоразумна идея — бе подметнал Пери на Сара. — Не виждам основателна причина да се оттеглим в уединение.

Сара втрещена го изгледа.

— Пери, навярно не искаше да кажеш, че желаеш да споделяме един дом с нея, нали?!

Дълбока бръчка се вряза в челото на по момчешки привлекателното му лице.

— Как щеше да се чувстваш, ако майка ти бе сама и отправеше молба към теб да живееш с нея?

— Не е същото. Моята не командва непрестанно и не е възможно да не й се угоди!

Изразът на Пери бе на обиден и наранен до смърт човек. Той не бе свикнал Сара да му възразява.

— Бих ти бил благодарен, ако не използваш подобни думи по адрес на майка ми и си припомниш, че тъкмо тя ме е отгледала и се е грижила за мен без помощ отникъде.

— Зная това — промълви с разкаяние Сара, като се опитваше да намери решение на проблема. — Пери, ти разполагаш с някакви собствени пари, нали? С някакви спестявания, заделени настрана.

Той се наежи, тъй като не бе женска работа да разпитва за пари.

— Това не те засяга — грубо отсече той. Екзалтирана от хрумналата й мисъл, Сара не обърна внимание на накърнената му мъжка гордост.

— Добре, аз съм заделила малко пари. И ще получа достатъчно от продажбата на новата си книга, така че можем да си купим собствена къща. Ще работя до смърт, ако се наложи, за да наемем някоя придружителка на майка ти, която да се грижи за нея.

— Не! — спонтанно извика той. — Една домашна прислужница няма да й обръща вниманието, на което тя е свикнала в нашето семейство!

Мисълта да слугува на Марта Кингсууд и да се откаже от писателската професия завинаги, обагри от гняв страните на Сара.

— Пери, нямаш представа колко нещастна бих се чувствала, ако живеем с нея. Тя ще се оплаква от всичко, което правя — от това как готвя, как поддържам дома, как се грижа за децата. Моля те, нека намерим друг начин…

— Ти възнамеряваш да се омъжиш за мен за добро или за зло — отвърна остро той. — Мислех, че осъзнаваш какво означава това.

— Но не мислех, че ще е добре за теб и зле за мен!

— Ако за теб най-лошото е да живееш с моята майка — а аз доста се съмнявам в това — би следвало да ме обичаш достатъчно силно, за да го приемеш.

Те спореха разгорещено без маска и без грим, като всеки отказваше да се вслушва в аргументите на другия.

— Ти страшно си се променила — констатира Пери. — От ден на ден ставаш все по-различна. Защо не се превърнеш отново в сладкото, щастливо невинно момиче, в което се влюбих?

Сара се въздържа да му отговори. Тя по-добре знаеше в какво се състои причината. Той желаеше съпруга, която никога не би въстанала срещу неговите решения. Изискваше от нея непосилни саможертви, за да превърне живота му в по-приятен. А тя, от своя страна, желаеше да го извърши в името на любовта и приятелството от години насам. Ала сега… понякога… любовта не си заслужаваше цената, която той изискваше от нея.

„Той е прав, аз съм се променила, мислеше си нещастно тя. Вината бе нейна, не негова. Само допреди няколко месеца тя бе жената, която можеше да направи Пери щастлив. Трябваше да се оженим преди години, мислеше си тя. Защо не останаха на село да печеля пари по някакъв друг начин, не чрез писане на романи? Защо ми трябваше да ходя в Лондон?“

Вечерите, когато сядаше на бюрото да се труди над романа си, стискаше писалката толкова силно, че пръстите я боляха от напрежение. Взираше се в мастилените петна върху листа. Сега й бе непосилно да възкреси в паметта си чертите на Дерек Крейвън, ала спомени от него съпътстваха постоянно живота й. Тембърът на доловен глас, синия цвят на нечии очи понякога я разтърсваха до дъно, събуждайки сцени от преживяното. Докато бе с Пери, отчаяно се бореше в себе си да не прави сравнение между двамата мъже — това би било обидно и за единия, и за другия. Освен това, Пери я желаеше като своя съпруга, докато Дерек Крейвън недвусмислено й бе дал да разбере, че няма никакви намерения да споделя чувствата й. „Ще те забравя“, й бе прошепнал той. Тя бе сигурна, че вече я е изхвърлил от паметта си и то, как болеше от тази мисъл… защото тя желаеше да направи същото.

Отхвърлила настрана неприятните мисли, тя се опита да си представи бъдещия си дом, който щеше да сподели с Пери. Щяха да прекарват вечерите си пред тлеещия огън в камината, а в неделите щяха да ходят на църква с приятелите и семейството си. Щеше да й бъде приятно. На първо място, Пери притежаваше заложбите на един добър съпруг. Между двама им съществуваше дълбока любов, общи интереси и споделени разбирания.

Мисълта за това би трябвало да й донесе облекчение. Ала необяснимо защо Сара съзираше малка радост в перспективите, които се откриваха пред нея.

Коледните празници преминаха в същата приятна и уютна атмосфера, която бе съществувала винаги в Грийнууд Корнърз. Сара се наслаждаваше на коледните песни, на партитата на стари приятели, на размяната на подаръци, на всички ритуали, които си спомняше от детинство.

В един светъл януарски ден, в който въздухът бе сух и земята замръзнала, Кати и Исак впрегнаха каручката и потеглиха към селския пазар за хранителни припаси. На връщане възнамеряваха да посетят преподобния Кроуфърд и да си побъбрят с него за мирските суетни. Сара остана вкъщи сама да домакинства и излъсква до блясък голяма оловна тенджера на кухненската мивка. Тя енергично я търкаше, докато саждената повърхност на съда не заблестя. Сепна се насред работата си, тъй като дочу някой да хлопа на външната врата.

Изтри ръце в престилката около кръста й и отиде да посрещне посетителя. Когато разтвори вратата и зърна жената, застанала пред нея, очите й се разшириха от изумление.

— Табита! — възкликна тя. Встрани на пътя бе паркирана една от безбройните безименни карети, използвани от лакеите на Крейвън, с кочияша, изправен достолепно. Остра болка прониза Сара в сърцето при спомена за хазартния клуб.

Трудно й бе да познае проститутката на клуба, която сега бе скромно облечена като селска девойка. Нямаше ги пищно разтворените поли и дълбоко изрязаното деколте, с които тя дефилираше в клуба на Крейвън. Наместо това бе облякла проста светлолилава рокля, подобна на дрехите, които Сара обличаше. Буйната й, спусната преди коса бе прибрана в кок и увенчана с кокетно боне. Приликата помежду им сега бе по-очебийна отвсякога, с изключение на това, че лицето на Табита бе загрубяло и рано повехнало, което издаваше професията й. Устните й се разтвориха в окуражителна усмивка, ала в позата й се четеше колебание и нерешителност, сякаш се страхуваше, че Сара незабавно ще я отпрати.

— Мис Филдинг, дойдох да ви река „дравейте“. Смятам да прекарам около седмица със семейството си. Родителите ми живеят в Ампшър, нали знаете?

Сара събра разпилените си мисли.

— Табита, каква приятна изненада да те видя! Моля те, влез. Ще приготвя чай. Може би кочияшът също би приел да поседи в кухнята…

— Нямам време за това — внезапно отсече Табита, едновременно поласкана и смутена от гостоприемството на Сара. — Дойдох само да ви зърна за миг — просто се отклоних от пътя, за да разменим една-две приказки. Ще остана само за минутка.

Сара насила я задърпа да влезе в топлата къща и притвори вратата пред повея на вятъра.

— Всичко ли е наред в клуба?

— О, да.

— Как е мистър Уърти?

— Ам’че добре.

— А Джил?

— Чудесно, както всякогаш.

Завладя я непреодолимият импулс да попита за Дерек Крейвън. Съумя някак да потисне напрелите на устата й въпроси. Покани с жест Табита да се настани на кушетката до нея и я наблюдаваше проницателно, питайки се защо проститутката на клуба си бе направила труда да се отбие на гости.

Табита положи старателни усилия да прибере полите си и да седне като истинска лейди. Тя се ухили на Сара, приглаждайки роклята си.

— Мама си мисли, че съм домашна прислужница при един богат господин в Лондон, че мъкна въглища и вода, полирам сребро и тем подобни. Не бих искала да научи, че работя с оная си работа в бара на Крейвън.

Сара сериозно кимна.

— Разбирам.

— Мистър Крейвън ще ми извие врата, ако разбере, че съм се отбивала у вас днес.

— Няма да кажа на никого — успокои я Сара. На гърлото й бе заседнала буца. Бе вперила поглед в Табита, която сви рамене и се огледа из гостната, сякаш търпеливо изчакваше нещо. Клубната проститутка искаше от нея да я запита за Крейвън, мярна се в ума й. Тя възбудено впи ръце в кухненската си престилка.

— Табита… кажи ми как е той.

Момичето не се нуждаеше от по-нататъшен подтик.

— Мистър Крейвън не е на себе си тия дни. Не ще да яде и да спи, и ги върши едни, сякаш пчела го е ужилила по задника. Вчера се отби в кухнята и рече на мосю Лабарж, че супата му има вкус на блатна вода. Ами после! Джил и Уърти трябваше да му попречат да изкорми Лабарж с големия нож!

— З-затова ли дойде тук, да ми разправяш тия дивотии? Съжалявам, че трябва да ги изслушам, но… — Сара неловко млъкна и сведе глава. — Настроенията му нямат нищо общо с мен.

— ’Сичко е свързано с вас, мис… — и никой не го знае по-добре от мен.

Пръстите на Сара се впиха още по-конвулсивно в престилката.

— Какво искаш да кажеш?

Табита се приведе напред и заговори с театрален шепот.

— Мистър Крейвън дойде в стаята преди него… не, преди три нощи. Знаете, че той никога не го върши с клубните проститутки.

Дъхът на Сара пресекна. Почувства, че се задушава. Спомни си, че бе чувствала същото преди много време, когато конят й Епи се бе спънал при стремителното си движение в тревата и я бе хвърлил на земята. Сара бе паднала по корем и мъчително се бореше за глътка въздух. О, Господи, какво значение имаше за нея, че той се бе позабавлявал с тялото на една жена, бе я държал в прегръдките си и бе я целувал…

— И очите му бяха толкова странни — продължи Табита — сякаш заничаше през вратите на ада. „Имам специална молба към теб — ми каза той, — да не съобщиш за това на никого. А ако се раздрънкаш, жива ще те одера.“ И тъй, аз му казвам добре, и тогава…

— Не — Сара почувства, че ще се взриви на парченца, ако чуеше само още една дума. — Не ми казвай нищо. А-аз не искам да слушам…

— Но става дума за вас!

— За мен? — запита глухо Сара.

— Той дойде в леглото ми. Заповяда ми да не казвам нищо, независимо кво прави. Независимо кво говори. Тогава угаси лампата и силно ме притисна до себе си — Табита отклони очи докато разказваше. Сара бе замръзнала на място. — Позволи ми да те прегърна, Сара — викаше той — желая те, Сара… и така, цяла нощ. А аз се преструвам, че съм вас. Това е, защото си приличаме. Ето защо го направи — тя смутено присви рамене. — Беше толкова нежен и сладък… Сутринта напусна стаята, без да каже и дума, но все още в очите му се четеше оня ужасен, див поглед…

— Престани! — с остър глас и с пепеляво лице заповяда Сара. — Не трябваше да идваш тук. Нямаш право да ми разправяш всичко това.

Вместо да се обиди от избухването й, Табита съчувствено я изгледа.

— Рекох си… че няма да ви обидя, ако ви разкажа какво се случи. Имате право да го знаете. Мистър Крейвън ви обича, мис, както не е обичал никого другиго в проклетия си живот. Втълпил си е, че сте прекалено добра за него — че сте красива и нежна като ангел. И вие наистина сте такава, Бог ми е свидетел — Табита сериозно я изгледа. — Мис Сара, само ако знаехте… той не е толкова лош и порочен, колкото разправят.

— Зная — Сара почувства, че се задушава. — Но има някои неща, които не разбираш. Аз съм сгодена за друг, и даже и да не бях… — тя млъкна внезапно. Нямаше нужда да обяснява чувствата си или да размишлява за Дерек Крейвън в присъствието на тази жена. Безполезно бе, дори болезнено.

— Значи няма да се върнете при него?

Смущението на момичето накара Сара да се усмихне въпреки тъгата й. Като другите проститутки от клуба тя бе прекалено горда и не проявяваше никакво чувство за притежание върху Дерек Крейвън, като че й бе любим роднина или скъп благодетел. Ако той желаеше нещо, ако нещо можеше да го зарадва, и дума нямаше по въпроса, тя щеше да го стори.

Сара се изправи от стола мудно и вдървено и се насочи към вратата.

— Зная, че си дошла при мен с добри намерения, Табита, ала сега трябва да си вървиш. Съжалявам… — това беше единствената дума, която успя да промълви. О, Господи, тя наистина съжаляваше за нещата, чието име не можеше да назове и дори да признае пред себе си. Бе обзета от безмерна самота, изгаряше като въглен в нея. Обхвана я болезнен копнеж по онова, което никога нямаше да притежава.

— Извинете ме — промърмори Табита с пламнало от вина лице. Няма да ви безпокоя повече, мис. Кълна се в собствения си живот.

Тя бързо напусна къщата, без да промълви нито дума.