Бъртрис Смол
Адора (7)

Глава 6

Теадора седеше тихо край бълбукащия фонтан и шиеше. Златни рибки се гонеха из искрящата, плискаща се вода. Около нея бадемите и черешите цъфтяха, а в цветните лехи, оградени със сини зюмбюли, бяха нацъфтели бели и жълти лалета. До нея седеше Айрис. Тя изсъска:

— Старата гарга и гълъбицата идват на ежедневното си посещение.

— Шшшт! — Теадора нежно й се скара, но трябваше да прехапе устни, за да не се засмее.

— Добър ден, Теадора! — каза Анастасия.

— Добър ден, Теадора! — добави и Нилюфер.

— Добър ден и на вас, дами! Моля, настанете се. Айрис, погрижи се за напитките.

Двете жени се настаниха и Нилюфер извади от дългите си ръкави една бродерия. Анастасия огледа големия корем на Теадора и отбеляза:

— Толкова голямо бебе! А имаш още два месеца. Цяло чудо ще е, ако при раждането не се разцепиш на две.

— Глупости! — отвърна Нилюфер, като видя пребледняващата Теадора. — Когато бях бременна и аз изглеждах огромна — и с Мурад, и със Сюлейман, и с Фатима. Но повечето бе течност, тъй като никой от тях не бе необичайно голям. — Тя потупа ръката на младото момиче. — Просто чудесно се справяш, момичето ми! Детето ти със сигурност ще е здраво и прекрасно.

Теадора погледна майката на Мурад с благодарност, след което обърна леден поглед към Анастасия.

— Не се притеснявам нито за сина си, нито за себе си! — каза тя равно.

Айрис тъкмо се връщаше с подноса. Бе чула достатъчно, за да се ядоса.

Залитна и каната, която носеше се катурна, изливайки съдържанието си в скута на Анастасия. Първата съпруга на султана подскочи, когато студената, лепкава течност се изля върху нея и просмукана от дрехите й, достигна до тялото й.

— Несръчна глупачка! — изкрещя тя. — Ще заповядам да те набият до посиняване за тази съзнателна грубост.

— Нищо подобно няма да направите! — каза Теадора студено. — Айрис е моя робиня. Това стана неволно. Айрис, помоли дамата за прошка!

Айрис коленичи и наведе глава.

— Съжалявам, господарке, наистина съжалявам!

— Ето — каза Теадора, като че ли това щеше да оправи нещата.

След това извика към другите роби:

— Бързо, момичета, иначе ще съсипем роклята на лейди Анастасия.

Вдигна очи и срещна погледа на лейди Нилюфер, преливащ от смях и одобрение.

Ако Теадора можеше да твърди, че има друг приятел, освен Айрис, то това беше втората съпруга на султана. От мига, в който видя византийската принцеса, Нилюфер промени мнението си за момичето. В лицето на Теадора тя видя заместничка на собствената си дъщеря, омъжена за принц в Самарканд, която живееше толкова далеко, че надали щеше да я срещне до края на живота си. Ако не бе добротата на Нилюфер, Теадора можеше да пометне, тъй като Анастасия изпитваше голямо удоволствие да я дразни.

Робините бяха успели да попият шербета от роклята на лейди Анастасия.

Изчистиха я с хладка вода и я разпънаха в скута й да съхне. Султанът и любимите му синове бяха избрали точно този момент, за да посетят Теадора. Чувствата й към Орхан сега бяха приятелски, тъй като не й се налагаше да търпи незадоволимия му сексуален глад. В продължение на четири месеца след първата им брачна нощ той прекарваше при нея пет нощи всяка седмица. Останалите две нощи бяха запазени според Корана за другите му две съпруги.

През тези месеци обучението на Теадора бе чувствително разширено. Верен на думата си, Орхан й изпрати най-добрите учители, които имаше в харема. Тези уважавани дами й изнасяха уроци и й демонстрираха изкуството на любовта, докато Теадора помисли, че вече не може да бъде шокирана или дори изненадана.

Но съпругът й, хвалейки новопридобитите й умения, я учеше на неща, които учителките дори не споменаваха, и тя откри, че все още може да се изчервява.

Когато мъжът й се отправи през градината към нея, тя почувства как сърцето й се свива болезнено. Мурад вървеше от лявата му страна. Не го бе виждала от последната им нощ в градината на „Света Катерина“. Той не гледаше към нея — стори й се, че полагаше големи усилия, за да не го направи — а към майка си.

Като видя синовете си, Нилюфер радостно извика и се изправи, протегнала ръце.

Отдясно на султана бе неговият наследник — принц Сюлейман. Теадора често бе срещала този млад мъж, откакто бе в двореца. Бе висок и красив и имаше тъмната коса и маслиновата кожа на баща си и очите на брат си. За разлика от другите синове в семейството му, той бе открит, очарователен и весел. Отнасяше се с третата съпруга на баща си като с любима малка сестричка.

Тримата бяха вече при жените — докато Сюлейман и Мурад се навеждаха да целунат майка си, Орхан прегърна Теадора. След това се обърна към Мурад и каза:

— Ела, сине, и се запознай с моята скъпоценна Адора. Не е ли тя прекрасен огън в студените зимни нощи на един старец? — Той се усмихна и нежно потупа издутия й корем. — Не чак толкова стар обаче, че да не може да посее добра реколта в плодородна почва.

— Голям късметлия си, татко! — каза Мурад принудено и леко се поклони на Теадора. Когато се изправи и вдигна поглед към нея, тя видя, че очите му са студени и изпълнени с презрение. — Сигурна ли сте, че баща ми ви е дарил със син, принцесо?

Гласът му бе подигравателен и за миг тя си помисли, че ще припадне. Пое дълбоко дъх, за да се успокои, и каза твърдо:

— Жените от рода Кантакузин винаги отхранват силни синове за съпрузите си, принц Мурад.

Презрителна усмивка разтегли ъгълчетата на устата му.

— С нетърпение ще очаквам раждането на моя природен брат.

Нилюфер погледна смутено сина си. Защо, за бога, се отнасяше с такава неприязън към Теадора? Тя бе толкова мила девойка!

Когато по-късно възкреси случилото се в мислите си, Теадора се разбесня и гневно строши няколко глинени съда, за да излее яда си. Робите й, внимателно подбрани лично от нея на тържищата в Бурса и обучени в лоялност и подчинение от Айрис, бяха доста изненадани.

„Как може да е толкова жесток? — чудеше се Теадора. — Да не би да е очаквал да се самоубия за това, че баща му изведнъж се е сетил за съществуването ми? Да не мисли, че ми е приятно да прекарвам часове наред с похотливия Орхан? — Тя въздъхна дълбоко и заключи: — Мъжете са само едни глупаци!“

Когато синът й се роди, щеше да посвети грижите си изцяло на него. Надяваше се съпругът й да я остави на мира. Неотдавна бе обиколила с Айрис по-голямата част от робските пазари в търсене на най-красивите девици. Бе ги обучила до съвършенство и ги бе представила на съпруга си. Ако успееше да насочи интереса му към други жени, можеше и да се отърве от него. Мисълта за ръцете му върху тялото й я накара да потръпне.

Бе изтърпяла часовете с Орхан, само защото си представяше, че е с Мурад.

Повече не можеше да го прави. Бе ясно, че той я презира. Сама в леглото, след като бе освободила робите, тя си позволи да поплаче, но сълзите й бяха безмълвни. Дори милата Айрис не биваше да заподозре мъката й.

Детето в утробата й зарита енергично и тя постави ръце на корема си.

— Твърде късно се събуди, Халил — скара му се тя нежно. — Предполагам, че ще бъдеш буйно и шумно дете като брат ми, Матей, и ще отказваш да си легнеш, докато не се строполиш, както си стоиш.

Тя се усмихна при спомена за Матей. Той бе единственото малко момченце, което познаваше, и бяха заедно само няколко години. Положението й на принцеса я бе лишило дори от детство.

Отново се усмихна. Бебето й още не се бе родило, но със сигурност знаеше, че ще е син. Не разбираше защо, но бе убедена, като че ли вече държеше детето в ръце.

Султанът бе казал, че синът му ще се нарича Халил по името на великия турски генерал, разгромил византийците. Адора бе свикнала вече с името и бе възхитена от остроумната плесница, която съпругът й бе нанесъл на баща й.

Халил, за разлика от много други кралски деца, щеше да има детство. Бе решила това. Щеше да играе с другите деца на неговата възраст, да язди, да се обучава в стрелбата с лък и да се научи да използва ятаган. И най-важното — щеше да има майка си. Нямаше намерение да й бъде отнет и отгледан от роби.

Можеше и да е отомански принц, но с двама много по-големи братя имаше съвсем малък шанс някога да стане владетел, а тя не би позволила да се оттегли в собствен двор, където да бъде развратен от евнусите.

Бе успокояващо да мисли за бебето си, но то все още не бе изтрило от съзнанието й погледа на Мурад. Как я мразеше! Безмълвните й сълзи потекоха отново.

Той никога нямаше да узнае колко често бе изживявала скъпоценните мигове, които бяха прекарали заедно. Никога нямаше да узнае, че всеки път, когато Орхан я целуваше, тя си представяше, че е Мурад. Спомените й я запазиха жива и със здрав разум. С един жесток поглед той бе откъснал от нея тези спомени и тя не бе сигурна, дали някога би му простила. Какво право имаше да я съди толкова жестоко?

Два месеца по-късно, в горещо юнско утро, най-младата съпруга на султана, Теадора, роди син. Месец след това останалата част от зестрата й бе изплатена и стратегическата крепост Цимпе — отстъпена на Орхан.

Султанът бе очарован от малкия Халил и често го посещаваше. Желанието му към Теадора обаче бе отлетяло през месеците на бременността й. Имаше толкова много красиви жени в двореца и всичките готови да споделят леглото му. Теадора бе свободна и за пореден път — самотна.