Бъртрис Смол
Адора (5)

Глава 4

Никога през целия си живот досега, Теадора не бе била толкова чиста.

Имаше чувството, че щяха да й свалят кожата от търкане. С изключение на веждите, миглите и дългите й плитки, тя бе напълно обезкосмена. Ноктите на ръцете и краката й бяха изрязани до живо месо. Аллах изключваше възможността съпругът й и неин господар да бъде издран — дори и неумишлено. Дългата й, права, махагонова коса блестеше като злато. Кожата й излъчваше здраве.

Ходилата и дланите й бяха оцветени с розова къна.

Но аметистовите очи гледаха уплашено. Тя не разбираше цялата тази припряност и когато се опита да разпита Али Яхия, той разтревожен отклони въпроса й.

— Принцесо, омъжена сте от няколко години. След като вече сте достигнали физическа зрелост, султанът иска да украсите леглото му. Няма нищо странно в това.

Видя, че тя не остана доволна от отговора му. Чувстваше се по-неудобно от всякога, защото изведнъж разбра, че тя бе напълно непорочна. Просто не искаше да си легне със султана. Бе сигурен, че ако баща й не бе настоял, момичето би останало в „Света Катерина“. Това прозрение направи задължението му още по-трудно.

Точно четири часа след залез Али Яхия, Анастасия и Нилюфер пристигнаха в покоите на принцесата, за да я отведат към предопределеното й от съдбата. Възрастните жени, облечени в разкошни копринени одежди, украсени със златна бродерия и скъпоценни камъни, бяха в поразителен контраст с младото момиче в обикновена бяла копринена роба. Макар че традициите и добрите обноски им повеляваха да говорят вежливо, като й пожелаят удоволствие, никой не каза нищо. Нилюфер гледаше момичето с любопитство.

„Значи — помисли си Айрис — така трябва да бъде! Подли стари злобарки!“

Главният евнух обърна глава към Айрис и каза бързо и внимателно.

— Господарката ти ще бъде върната след час или два. Бъди готова! Ще има нужда от теб!

„Господи, какво щяха да сторят на детето!?“

Носилката се отправи бавно и тържествено през тихите зали на харема и накрая спря пред две огромни бронзови врати. Али Яхия помогна на треперещата Теадора да слезе от нея и я придружи през вратите, които се затръшнаха след тях ужасяващо и безвъзвратно.

Стаята бе потънала в разкош. Мраморните подове бяха покрити с пищни дебели килими. По стените висяха изключителни копринени гоблени. В три от ъглите на стаята имаше по една висока, майсторски изваяна златна кадилница, в която гореше ароматно алое. В четвъртия имаше голяма, облицована с плочки печка, в която горяха ябълкови дърва. Две сребърни лампи висяха от високия таван и хвърляха мека светлина върху масивно легло, поставено на висок подиум. То имаше богати, разноцветни копринени драперии и резбовани табли. Али Яхия поведе Теадора право към него. Незнайно откъде, се появиха няколко робини и свалиха дрехата й.

— Моля, легнете върху леглото, принцесо — каза Али Яхия.

Тя се подчини.

За неин ужас той се наведе и върза едната й ръка за таблата на леглото с мека копринена връв. Другата й ръка бе вързана от една робиня, а дългите й крака бяха разтворени и вързани по същия начин.

Вълна от паника я обля и тя извика. Евнухът залепи ръка на устата й.

— Тихо, Ваше Височество! Никой няма да ви нарани. Обещавате ли да не викате, ако си махна ръката?

Тя кимна и той вдигна ръка от лицето й.

— Защо ме връзват? — попита с треперещ глас.

— Защото султанът е заповядал така, господарке. Когато се омъжихте, брачният договор изискваше бракът да бъде консумиран, когато достигнете зрелост. Султанът напълно чистосърдечно щеше да ви остави в манастира, но баща ви настоя договорът да бъде спазен.

— Баща ми!? — извика тя невярващо. — Баща ми е настоял? О, господи! Как е могъл?

— Той отново се нуждае от помощта на султана, Ваше Височество. Сестра ви и съпругът й му създават неприятности. Останалата една трета от зестрата ви, която включва злато и стратегическата крепост Цимпе, която господарят ми силно желае, ще остане неуредена, докато не забременеете.

За момент тя се усмихна. След това възкликна повече към себе си:

— Значи за това пазих толкова внимателно девствеността си, за да бъде насила предоставена на един старец заради отряд войници, шепа злато и една крепост! — Тя въздъхна, след което се обърна отново към евнуха: — Защо съпругът ми е наредил да ме завържат за леглото?

— Защото сте неопитна в любовта. Тъй като нямате познания, сте склонна да се съпротивлявате и да ядосате султана. Трябваше да бързаме и нямаше време да ви научим на нещата, които трябва да знаете. Бяхте доведена в двореца днес, защото е първия плоден ден от лунния ви цикъл. През следващите четири нощи ще се любите със султана. Надявам се другия месец да сте бременна. Ако не, ще бъдете оплождана отново и отново, докато усилията на господаря ми не донесат плод.

Тя се вцепени от това ужасно разкритие. Ако не бе познала сладостите на любовта с принц Мурад, може би нямаше да я боли толкова много. Колко ли я мразеше сега султанът! И тя тихо прокле баща си, който я бе пожертвал по толкова жесток начин.

И в този единствен миг на заслепяващо разбиране, Теадора Кантакузина порасна.

Али Яхия я заговори отново. Очевидно й съчувстваше.

— Трябва да се подготвите за господаря си, принцесо. Не се бойте от това, което ще се случи. — Тя го погледна и той продължи: — Тялото ви още не е готово да поеме мъж.

Той плесна с ръце и се появиха две красиви жени, които носеха по едно бяло щраусово перо. Те се настаниха на табуретки от двете страни на леглото и след като главният евнух кимна, започнаха да докосват гърдите й с меките пера.

Теадора ги наблюдаваше с прямота, която скоро се превърна в изумление, тъй като нежните ласки започнаха да я възбуждат. Гърдите й набъбнаха и се втвърдиха, зърната й щръкнаха и изтръпнаха. Тя изстена тихо, изненадана от себе си. Евнухът я наблюдава няколко минути през спуснати клепачи, като отбелязваше всяко нейно движение.

Плесна още веднъж и две млади момичета, почти деца, и една жена се приближиха. Без да продумат, момичетата се настаниха от двете й страни, наведоха се и разтвориха срамните й устни. Жената се приведе, извади дълго заострено перо от ръкава си и внимателно го насочи към най-чувствителната точка. Теадора се сви от шока на тази ужасяваща намеса, но когато се опита да протестира, устата й бързо бе запушена с копринена кърпичка.

Мъките й бяха сладки, но Теадора бе оскърбена. Отнасяха се с нея като с кобила за разплод. Тихо извика, заливана от прекрасно усещане, подобно на онова, което ловките пръсти на Мурад й бяха разкрили. Исусе Христе! Защо не можеше да спре да движи бедрата си?

Нещо в сенките на стаята се раздвижи и висок мъж в брокатена роба се приближи до леглото. Очите й се бяха изцъклили от ужаса и насилствената сексуална възбуда, но тя позна султан Орхан. Косата, която помнеше, бе тъмна, а сега бе по-скоро сива, но очите му — мили боже — бяха черни като на Мурад.

Султанът я погледна безстрастно и се обърна към Али Яхия:

— Тя наистина е много красива. Колко жалко, че няма време да я обучим както трябва.

Говореше, сякаш тя не беше там.

— Все още ли е непокътната, Али Яхия?

— Не знам. Все пак беше на сигурно място в манастира.

— Сигурен ли си? Знаеш, че момичетата обичат да играят мръсни игрички.

Евнухът кимна отсечено към жената с перото, която прекъсна заниманията си. Али Яхия се наведе и внимателно пъхна пръст в безпомощното момиче. Теадора бясно се опита да скъса вървите, с които бе вързана. Евнухът се отдръпна, изправи се и каза на господаря си:

— Непокътната е, господарю мой.

— Не искам да се занимавам с отнемането на девствеността й. Мара ще ме чака, когато свършите с това. Увери се, че е дефлорирана! Скоро ще се върна.

Теадора не можеше да повярва на ушите си. Ако Орхан нямаше да я дефлорира, тогава кой щеше да свърши това? Учудването й не трая дълго.

Главният евнух издаде бързи разпореждания и след малко се наведе над нея, като държеше дълго, дебело, гладко, добре лакирано парче дърво с формата на фалос.

— Болката ще е съвсем кратка, Ваше Височество — каза извинително той и добави тихо, така че само тя да го чуе: — Простете ми, принцесо!

Тя почувства хладното, гладко дърво по потрепващата си плът и изстена от срам. Рязък тласък! Остра и изгаряща болка се разля в слабините й и постепенно отшумя. Топла влага се стече по бедрата й. Искаше да припадне, да избяга от всичко това, но не можеше. Вниманието й се насочи към султана.

Той бе гледал безчувствено как я дефлорират. Разпери ръце и робите веднага свалиха широката му брокатена роба. Бе изненадана да види, че тялото му е стегнато като на млад мъж, макар да бе малко по-слабо.

Теадора гледаше като хипнотизирана как едно голо момиче с дълга златиста коса пристъпи напред, поклони се на господаря си и коленичи пред него. Красивата й коса се разпиля около нея, когато главата й докосна ходилата му с древния жест на подчинение. Както бе на колене, момичето се изправи и потърка буза в слабините на султана. После хвана мекия му член и започна да го гали с фините си пръсти и да го покрива с бързи, възбуждащи целувки. Теадора усети прилив на желание, когато момичето нежно пое издуващия се член в розовата си уста. Ужасена, Теадора обърна глава и срещна смутения поглед на едно от момичетата, което болезнено мачкаше втвърдените й гърди. Изчерви се от срам и затвори очи. Усещанията сега бяха по-силни, но тя си наложи да държи клепачите си стиснати.

Топуркането на тичащи нозе я принуди да отвори очи. Бе сама със султана. Той се отправи към нея. Членът му бе станал огромен и блестеше от влага. Постави една възглавница под хълбоците й, за да я повдигне и да направи тялото й по-достъпно.

Хвърли се върху нея и тя почувства проникването му — твърдо и брутално.

Обладаваше я бавно, мачкаше гърдите й и щипеше зърната й. Грубо обърна главата й, за да наблюдава лицето й. Понеже я бе страх да затвори очи, твърдо срещна безразличния му поглед, като тихо викаше отново и отново името на Мурад. Внезапно мъжът над нея потръпна и се свлече върху й. Лежаха тихо известно време, след което той стана. Разхлаби връзките на разтворените й крака, събра ги и ги повдигна. След това й каза единствените думи, които намери за нея през целия този кошмар:

— Дръж краката си вдигнати и събрани, Теадора, иначе ще загубиш семето ми — обърна се и изчезна обратно в мрака.

Бе сама. Цялото й тяло се затресе и насъбраните сълзи се стекоха по бузите й. Няколко минути по-късно Али Яхия се появи от сенките и извади коприната от устата й. Без да промълви, развърза ръцете й и разтри китките й.

Измъкна кърпичка от робата си и безмълвно изтри сълзите й. След това й помогна да стане, наметна робата върху вкочаненото й тяло и я отведе обратно в коридора при носилката. Не след дълго любящите ръце на Айрис бяха около нея, след това робинята я заведе в леглото.

Али Яхия чакаше в преддверието на покоите на Теадора и се грееше на печката. Накрая Айрис се появи и се изправи пред него въпросително. С високия си, ясен глас той й разказа всичко.

— От теб зависи принцесата да не изпадне в меланхолия — завърши той.

Айрис се изсмя грубо.

— И как да го предотвратя, господарю? Момичето е младо и отглеждано с нежност. Всяка девица се страхува от брачната нощ, но — тя понижи гласа си — султанът е докарал до оскотяване моята малка господарка. И, което е по-лошо, тя ще трябва да понесе същото отношение още три нощи. Защо? Какво му е сторило това дете, та трябва така да го наранява?

— Не ти е в задълженията да разпитваш, жено!

— Ако трябва да опазя момичето живо, налага се да знам всичко, Али Яхия.

— Султанът бе ядосан на принцесата, защото мислеше, че е накарала баща си да поиска изпълнението на брачния договор и по този начин да подобри положението си. Вярвах, че това е така, докато срещнах принцесата. В нея няма и капка лукавство. Другите две съпруги на султана, Анастасия и Нилюфер, разпалиха гнева му към нея. Страх ги е от трета съпруга.

— Принцесата е като нежно цвете. Трябва да убедиш султана да се държи внимателно с нея през другите нощи. Защо е тази жестокост? Тя ще полудее и ще умре. Мислиш ли, че императорът ще предложи остатъка от зестрата на господарката ми, като разбере какво се е случило с любимата му дъщеря? Византиецът може и да я е използвал, за да спечели политическо предимство, но тя все още е негово дете и той я обича.

Али Яхия кимна.

— Имаш право, жено. Ще се погрижа сърцето на султана да омекне към принцесата. Но ти ще трябва да се погрижиш момичето да живее. — Без да каже дума повече, той се обърна и излезе.

Айрис изчака, докато вратите се затворят зад гърба му. След това изтича към спалнята на Теадора. Момичето лежеше по гръб и едва дишаше. Не издаваше никакъв звук, но лицето й бе мокро от сълзи. Айрис придърпа една табуретка до леглото й и седна.

— Кажете ми за какво мислите — помоли тя.

— Мисля, че и най-презреният звяр в гората е по-щастлив от мен — бе тихият отговор.

— Искате да умрете ли, принцесо?

— Да умра? — Момичето се изправи. — Да умра? — Усмихна се горчиво. — Не, Айрис. Не искам да умирам. Ще живея, за да си отмъстя за обидата. Как може султанът да ме има, сякаш съм някоя дива варварка? Аз съм Теадора Кантакузина, принцеса на Византия. — Гласът й бе почти истеричен.

— Шшшт, принцесо. Помните ли? — И Айрис посочи ушите си.

Теадора на момента притихна. Робинята стана и й наля чаша силно кипърско червено вино. Прибави щипка билки и й го подаде.

— Сложила съм приспивателно във виното, принцесо. Ще трябва добре да се наспите, за да посрещнете утрешния ден с мъдрост и кураж.

Момичето пресуши чашата.

— Погрижи се да не ме будят до обяд, Айрис — каза тя и се отпусна на леглото. Робинята тихо напусна стаята. Но аметистовите очи на Теадора останаха отворени и се втренчиха в тавана. Сега бе по-спокойна. Най-големият шок бе преминал. Но тя никога нямаше да забрави обидата.

Невинният й флирт с Мурад бе оставил у нея убеждението, че нещата, които се случват между мъж и жена, са винаги сладки. Съпругът й я бе лишил от идеалната брачна нощ, но тя никога повече нямаше да позволи да се отнасят с нея по този начин. Ако баща й — проклет да е! — искаше от нея да роди на Орхан син, щеше да го направи. Но щеше да накара съпруга си да съжалява за тази нощ.

Щеше да го принуди да я желае повече от всички други жени, а когато той проявеше това желание… щеше да му откаже.

И когато накрая изтормозеният й съпруг запълзи в краката й, молейки за ласките й — а той щеше да го направи — тя ще му ги дава пестеливо или ще му отказва — в зависимост от прищевките си.

Теадора започна да се отпуска и позволи на приспивателното да я победи.

Когато по-късно Айрис надникна в стаята, принцесата спеше.