Бъртрис Смол
Адора (11)

Глава 10

Мурад, третият син на Орхан, бе яздил бясно от брега към двореца. Бе зарязал свитата си няколко часа по-рано, като позволи на големия си чер жребец да препуска колкото може по-бързо. Конят, само задъхан, изтрополи по покрития с плочи площад на двореца в Бурса. Плъзгайки се от седлото, принцът хвърли юздите към един роб и забързано влезе в дома на баща си.

Стресна се от външността на стареца. Орхан изглеждаше точно като за седемдесетте си години. Косите и брадата му бяха снежнобели, тъмните му очи бяха замъглени. Ръцете му трепереха. Изглеждаше смален дори тялото му миришеше на старост. Въпреки това гласът му беше силен.

— Седни! — заповяда той на сина си.

Принцът безмълвно се подчини.

— Искаш ли кафе?

— Благодаря, татко. — Мурад изчака, както изискваха добрите обноски, горещата течност да бъде налята в тънки като яйчена черупка чаши. Един роб му подаде кафето, от което той учтиво отпи, преди да го постави на кръглата месингова маса.

— С какво мога да ти бъда полезен, татко?

— Теадора и синът й са отвлечени — каза Орхан. — Тя заведе момчето на изворите на Аполон в Тесалия. На връщане корабът им попаднал в буря. Хвала на аллаха, че са се спасили! Но корабът бил лошо повреден и беззащитен, когато бил нападнат от пирати. Пиратският главатар, наричащ себе си Александър Велики, ги държи като заложници във Фокея. Искам да занесеш откупа там и да доведеш жена ми и сина ми обратно.

— Слушам и се подчинявам, господарю — отвърна принцът с хладнокръвие. Орхан продължи да обяснява уговорките по откупа, но Мурад не го слушаше.

Бе виждал Теадора само веднъж, откакто се бе омъжила за баща му. Бе наранен и искаше да отвърне със същото. Той се намръщи. Сама се бе поставила в това положение. Не можеше, разбира се, да приеме, че синът й е сакат. Не! Тя трябваше да го заведе отвъд морето, към място с предполагаема лечебност.

Мурад слушаше с прикрит безсилен гняв как баща му бръщолеви за скъпоценната си Адора и колко е важна нейната безопасност. Орхан я разглези! Винаги я глезеха. Но ако беше негова жена, щеше да я научи на подчинение. Изведнъж споменът за нея го заля с такава сила, че той се вцепени. Припомни си гъвкавото младо тяло с нежните гърди сърцевидното лице с аметистови очи, които го гледаха толкова доверчиво, сладки, целуващи устни, тръпнещи под неговите. Аллах! Тя бе изкусителка! Ако имаше възможност, щеше да е уличница като двете си скандални сестри в Константинопол. София бе наскоро убита заедно с последния си любовник, а императрица Елена открито приемаше чужди мъже. Той скръцна със зъби и се насили да се върне към онова, което казваше баща му.

— … и ти, сине, лично ще ги придружиш до тук. Бедната ми Адора несъмнено ще е страдала много. Също и малкият Халил.

„Ха! — помисли си Мурад кисело. — Вещицата със сигурност е била настанена удобно. Всичко, което е трябвало да направи, е да омая пиратския главатар с приказните си очи. Колкото до доведения ми брат, той вероятно приема цялото нещо като едно голямо приключение.“

Настроението му не се подобри, когато пристигна във Фокея и откри, че предвижданията му са били правилни. Третата съпруга на султана бе удобно настанена, а похитителят й явно бе загубил ума си по принц Халил. Всъщност пиратът изглеждаше в отлични взаимоотношения и с двамата си пленници.

Мурад бе пристигнал във Фокея в късния следобед. Щеше да бъде невъзможно да свърши работата си, преди да е паднала нощта. Би било и страхотна липса на възпитание да откаже гостоприемството на пиратския главатар. За негова изненада, посрещането бе не само щедро, но и с отличен вкус. Първо бе отведен да се увери, че Теадора и Халил са в безопасност и с тях се отнасят добре. През целия път от Бурса Мурад бе неспокоен. Не я бе виждал от близо осем години. Дали се бе променила? Вероятно. Византийските жени бяха склонни към пълнеене, а баща му обичаше сочни жени.

Това, че все още бе слаба като вейка и че когато го погледна, очите й бяха изпълнени с чувства, които той не разбра, не разсея притесненията му. Тя стана и се отправи към него с протегнати ръце.

— Принц Мурад! Колко мило от ваша страна да дойдете да ни освободите! Как е съпругът ми? Моля се да не сме го притеснили много!

Той се поклони рязко.

— Баща ми е добре. Как се отнасяха с вас, Ваше Височество?

— Господарят Александър бе любезен от първия миг на пленничеството ни — отвърна тя.

Имаше ли нотки на смях в гласа й? Защо този грамаден, русокос палячо, наричащ себе си Александър Велики, се чувстваше толкова неудобно?

— Ще привърша преговорите за откупуването ви утре и ще дойда за вас и Халил — каза Мурад грубо. — Бъдете готови!

Това обаче не бе толкова лесно, колкото бе очаквал Мурад. След чудесното пиршество, отличното веселие и изключителната русокоса черкезка, която стопли леглото му, той се събуди в дъждовното утро със съзнанието, че домакинът му е твърд и непреклонен в изискванията си.

— Казах на баща ти сто хиляди златни венециански дуката, принц Мурад. Не съм търговец, за да се пазарите с мен. Нито пък принцесата и синът й са стоки, които се продават като повехнали дини на пазар. Ще приема петдесетте хиляди, които сте ми донесли за принцесата, но момчето трябва да остане във Фокея, докато получа останалите петдесет хиляди.

— Защо не пуснеш момчето, а да задържиш майката?

Александър се засмя.

— Защото не съм глупак, принц Мурад. Баща ти има много жени, с които се забавлява, но малко синове. Ако пусна момчето, баща ти може да не се обади, ако освободя принцеса Теадора, тя не ще му позволи да остави единственото й дете в плен. Не, Ваше Височество, може да се върнете в Бурса с принцесата, но принц Халил остава, докато ми се изплатите.

— Не я познавате, Александре. Тя е твърдоглава. Няма да зареже детето тук.

— Това, принц Мурад, е ваша грижа, но мисля, че този, който не я познава, сте вие. Тя е много разумна жена, а ние, гърците, винаги сме ценили интелигентните жени. Тя ще разбере смисъла на желанието ми.

Мурад скръцна със зъби и отиде да каже на Теадора, че синът й ще трябва да остане, защото Орхан не е изпратил целия откуп. За негова изненада тя нито се разбесня, нито изпадна в истерия, а каза тихо:

— Баща ти е велик воин и владетел, но е лош дипломат. Много добре! Халил трябва засега да остане. Ще оставя Айрис с него, а аз ще дойда с вас.

— Аллах! Каква майка си ти? Няма ли дори да предложиш да останеш вместо детето?

Тя се изненада.

— Дали Александър ще го позволи? Мисля, че не, защото не е глупак. Баща ти със сигурност би се пазарил за моя откуп, тъй като единственото нещо, за което му бях нужна, бе Цимпе, а тя е вече негова. Но Халил е неговата гордост и за него не би се пазарил. Вече е стар, а момчето е доказателство, че все още е плодовит. Това, изглежда е важно за него.

Мурад бе ядосан на спокойствието й, но още по-ядосан бе на Александър, защото, изглежда, той я бе опознал по-добре от него, дори за това кратко време.

— Не уважавате себе си, мадам! — каза той студено. — Съпругът ви рида и говори само за вашата безопасност.

— Наистина? — запита тя заинтригувана. — Колко странно! От няколко години не съм го виждала, освен по държавни дела. — Тя повдигна рамене. — Трябва да кажа на сина ми за този обрат в събитията. Кога желаете да тръгнем?

— До един час.

— Ще съм готова.

Когато тя излезе, той поседя тихо няколко минути. Теадора вече не бе неопитното момиче, което беше някога. Сега бе спокойна, но едно нещо се бе запазило. Нейната интелигентност. Той бе поостарял през годините, откакто за пръв път се бяха срещнали, но се ласкаеше от мисълта, че е помъдрял. Въпреки това му бе трудно да приеме, че Теадора имаше остър ум. Бе неестествено за жена, още повече за толкова красива жена. Жените, и в частност красивите, бяха създадени само за удоволствие на мъжете! Аллах! Не!

Той се засмя на глас и излезе на двора, за да довърши последните приготовления за заминаването им. Бе принуден да остави свитата си пред стените на Фокея и бе пристигнал сам. Александър Велики се бе разпоредил Теадора да прекоси града в закрита носилка. След като свитата й я посрещне, щеше да бъде преместена в изпратения от султана превоз и пиратската носилка да се върне.

Теадора се появи на двора, облечена за път и придружена от Айрис и Халил. Момчето се втурна нетърпеливо към него и Мурад го вдигна на ръце.

— Така, Халил! Най-после ще избягаш от майка си и ще бъдеш мъж.

— Да, батко! — очите на детето блестяха от възбуда. След това то понижи гласа си и каза поверително: — Научих много неща, които ще са ти от полза, Мурад! Понеже съм дете, мислят, че не разбирам и не ми обръщат много внимание. — Халил се усмихна дяволито. — Обаче не е така. Когато станеш султан, ще съм ти от голяма полза, защото имам бърз ум.

— Брат ни, Сюлейман, е избраният наследник на баща ни, Халил.

Момчето го погледна и каза:

— Това е вярно, Мурад, но ще го оставиш ли да царува?

— На мъдрите маймунки често им щипят носовете, братко! — засмя се принц Мурад. Пусна детето на земята и то отново му се усмихна разбиращо. След това то изтича към майка си.

Теадора прегърна сина си.

— Не искам да те оставям, Халил, но ако не говоря с баща ти лично… — Тя се поколеба.

Момчето се засмя.

— Ще съм пораснал и със собствени деца, преди да ме видиш отново, майко! — завърши той вместо нея.

Бе неин ред да се засмее и Мурад почувства болка, като видя главите им, толкова еднакви, една до друга. Имаше някаква близост между тях, която не можеше да наруши, и почувства ревност.

— Трябва да тръгваме — каза той грубо. — Искам да стигнем външните стени преди мръкнало.

Тя го погледна толкова изразително, че той се изчерви. После се наведе и прегърна силно детето.

— Подчинявай се на Айрис и не ядосвай много Александър, Халил. Обичам те, скъпичко, и с нетърпение ще очаквам деня, в който отново ще сме заедно. — Тя го целуна и се качи в носилката.

Александър слезе в двора и като се наведе, каза тихо, така че само тя да го чуе:

— Не се страхувай, красавице. Синът ти ще бъде в безопасност при мен, така както моите синове.

Тя се усмихна и докосна с пръсти ръката му.

— Знам, че ще се грижиш добре за него, Александре. Но не го разглезвай твърде много. Знаеш каква хитра маймунка е той — намирай му занимания.

— Добре, красавице, но мен кой ще ме занимава? Ще съжалявам за партиите ни шах.

— И аз. В нашия свят мъжете не се отнасят с жените с такова уважение. Ще ми липсваш, Александре. Бог да те пази. Сбогом.

— Сбогом, красавице! — Пиратският главатар се изправи. Мурад го гледаше с блестящи от гняв очи.

„Свети боже! — помисли си Александър. — Чудя се дали тя знае, че си имам съперник. Но аз знам за теб, мили ми приятелю, докато ти не можеш да знаеш намеренията ми.“ Отиде при принца, яхнал вече жребеца си.

— Кажи на баща си, принце, че принц Халил ще бъде в безопасност и на почит в дома ми. Ще чакам откупа му.

Обърна се и влезе в дома си, без да даде на Мурад възможност да отговори.

Принцът ядосано дръпна юздите и даде знак на хората си да тръгват. Робите вдигнаха носилката и излязоха от двора. Александър им бе осигурил малък, но много впечатляващ ескорт, който ги придружи до северната порта, където чакаха войниците на султана.

Отново бе заваляло и принц Мурад слезе от коня си, за да пренесе Теадора от едната в другата носилка. За момент тя погледна лицето му и после сведе срамежливо прекрасните си аметистови очи. Бе нежна и сладка, парфюмът й го омагьоса. Препъна се и тя тихо се засмя. Почувства слепоочията си да пулсират. Желаеше я. Аллах, как само я желаеше!

Остави я грубо в носилката й и яхна жребеца си. Оставаха още няколко часа до смрачаване, достатъчно, за да оставят Фокея на няколко мили зад себе си. Яздеше тихо начело на кавалкадата. Войниците си мислеха, че мрачният му поглед се дължи на това, че е оставил Халил. Мурад, отоманският бей, винаги се бе гордял, че си върши добре работата.

Истината беше, че принцът мислеше за жената в носилката. Никога не му бяха липсвали жени, но Теадора Кантакузина бе единствената жена, която бе успяла да плени сърцето му.

Спомни си, че веднъж й бе казал, че когато баща му умре, ще я направи своя жена. Изненадан беше да признае пред себе си, че все още я желаеше. Но не в този живот! Не! Той ядосано разтърси глава. Тя бе византийска уличница като сестрите си и не трябваше да й се вярва. Как само го бе изкушила, преди малко, а после се засмя на неудобството му!

Когато почти се смрачи, Мурад даде заповед да спрат и да построят лагер. Мъжете бяха свикнали да спят на открито, но за Теадора издигнаха палатка. За нейно удоволствие, тя бе доста разкошна. Тъй като бе оставила Айрис да се грижи за сина й, прислужваше й възрастен войник. Занесе й стоплена на огъня вода за миене. Когато тя учтиво му благодари, той почервеня и се усмихна глуповато.

Палатката й бе издигната върху дървена платформа, чиито дъски бяха покрити с дебели шарени вълнени черги и овчи кожи, които спираха студа и влагата. Не беше голяма. Имаше месингова маса и столове със сгъваеми абаносови крака, мангал с дървени въглища за отопление и легло от овчи кожи, покрити с кадифен дюшек и копринени възглавници. Две малки стъклени лампи висяха на месингови вериги от подпорите на палатката.

Старият войник се върна и й занесе храна — парченца агнешко, печено на скара с чушки и лук, подправено с розмарин и капка маслиново масло, сервирано върху ориз с шафран. Имаше и малък, плосък самун хляб, току-що изпечен на въглените в огъня, мех с леденостудена вода от близкия поток, ароматизирана с портокалова есенция и канела, и две хрупкави ябълки. Тя поблагодари на войника. Запита за принца и й бе казано, че той се храни при хората си.

Теадора съжали, че ще трябва да вечеря сама. Отдавна бе превъзмогнала яда си към принц Мурад. Днес, когато се препъна, докато я носеше, тя бе почувствала ударите на сърцето му и се бе засмяла от радост, че още се интересуваше от нея. Изведнъж всички стари чувства изскочиха на повърхността и я изненадаха със силата си.

От няколко години не бе споделяла леглото на Орхан и макар че някога съпругът й я възбуждаше физически, само фантазиите й я бяха спасили от сигурна лудост. Поради възрастта си, в отчаян опит да запази потентността си, Орхан се бе отдал на перверзни. Последния път, когато бе споделила леглото му, той бе вкарал в него десетгодишна девица от басейна на Нил — дете със златиста кожа и очи с цвят на оникс. Орхан бе принудил Теадора да стимулира сексуално момичето, докато той гледа и се възбужда. След това брутално дефлорира пищящата си жертва, а Теадора повърна до леглото. За нейно огромно облекчение, никога повече не й бе нареждано да споделя леглото на съпруга си. Ако някога отново й се наложеше да го направи, по-скоро би умряла, отколкото да се сблъска с друго подобно изживяване.

Припомняйки си отново скъпоценните мигове, прекарани с Мурад в градината, й се стори, че това са били единствените моменти, в които е получавала някаква нежност от мъж. Щеше ли да бъде толкова нежен и ако й беше съпруг. Надали щеше да разбере. Теадора замислено облиза пръстите си. След това ги изплакна в малък меден съд, взе една ябълка и я захапа.

— Хареса ли ти вечерята?

Тя се стресна, вдигна поглед и видя Мурад.

— Да, но бях самотна. Защо не вечеря с мен?

— Жена? Да вечерям с жена? Да не би баща ми да е започнал да вечеря с жените си?

— Разбира се, че не! Но това е различно. Аз съм единствената жена тук и нямам дори роб, за да ми прави компания. Само ти си ми на разположение от благородниците.

Той се усмихна. Доброто му настроение се бе върнало.

— Разбирам. Искаш компанията ми, само защото ти си принцеса, а аз съм принц. Не съм очаквал, че си толкова самовлюбена, Адора.

— Не! Не! Грешно ме разбра — запротестира тя и се изчерви.

— Тогава ми обясни — подразни я той и коленичи пред нея между възглавниците. Тя вдигна красивото си лице към него.

— Това, което имах предвид, бе, че тъй като ситуацията е неофициална, би могъл да ми правиш компания, докато се храня.

Той я погледна с катраненочерните си очи и преди тя да разбере какво става, я привлече към себе си и започна да я целува. Светът около нея се пръсна на милиони блестящи парченца. О, господи! О, господи! Устните му бяха толкова сладки! Целувката бе нежна, но в същото време страстна. За минута тя й се отдаде напълно, вкусвайки топлината и сладостта му. Бе толкова отдавна, толкова ужасно отдавна.

След това възвърна самообладанието си, отдръпна главата си назад и прошепна:

— Не, Мурад! Моля те, недей! Това е грях!

Ръката му се плъзна нагоре по гърба й и се вплете в тъмната й коса.

— Тихо, моя скъпа Адора! — заповяда той и устните му отново се впиха в нейните. Този път обаче я целуваше жадно — устните му изгаряха нейните и изискваха пълното й подчинение. Неспособна да овладее желанието, надигащо се в нея, тя обви ръце около врата му и го притегли сред възглавниците.

Времето изгуби всякакво значение за нея. Знаеше, че онова, което вършеха, е грях според законите на религиите им, но нуждата им един от друг бе толкова голяма, че помете всичко друго. Усещаше, че е разкопчал напълно блузата й, защото устните му препускаха по шията й спуснаха се към гърдите и жадно засмукаха зърната й, докато я заболяха от копнеж.

Пъхна ръка под копринените й панталони и я погали между треперещите бедра. Бе вече влажна от желание. Сгърчи се под ласките му. Тих стон се откъсна от устните й, когато внимателно пъхна два пръста в тялото й. Тя се изви напрегнато в отчаяно търсене на задоволяване, което изглежда не можеше да дойде.

— Спокойно, моя сладка Теадора. Не се напъвай толкова. Ще дойде. — Отново започна да я целува, но този път устните му се плъзнаха към ухото й и нежно прошепнаха: — Желая те, Адора, но както мъж желае жена. Не искам повече любовни игрички. Искам да съм дълбоко в сладкото ти тяло, плачещ от радост, заради красивото нещо, което ще направим заедно.

Тя потръпна премаляла и той гризна меката част на ухото й.

— Разтвори краката си, Адора. Горя от желание да те имам, красива византийска уличнице. Позволи ми да вкуся насладите, които тъй щедро си предложила на моя изкуфял баща и на пиратския си любовник.

Тя замръзна, неспособна да повярва на онова, което току-що бе чула.

— Ще съм по-добър любовник и от двамата — продължи той, без да забележи реакцията й.

Внезапно извика от болка, тъй като коляното й се впи в слабините му. Тя се изправи бързо — очите й мятаха аметистов огън, а пръстите й обезумяло закопчаваха блузата й. Отчаяно се мъчеше да задържи сълзите, напиращи в очите й.

— Макар че Халил е радостта в живота ми, никога не съм ходила с желание в леглото на баща ти — каза му тя, побесняла. — И макар че не е твоя работа, Александър не ми е бил любовник. За разлика от вас, проклети отоманци, които считате, че нуждата от жена се ограничава само до леглото, гърците обожават умни жени. Те не се страхуват като вас, че тези жени могат да ги оставят импотентни. Колкото до моя ум, започвам да се съмнявам изобщо в съществуването му. Иначе как бих могла да ти повярвам, че все още се интересуваш както някога, от мен? — Вече плачеше силно, без да обръща внимание как изглежда. — Мразя те! Напусни палатката ми или ще крещя! Войниците на баща ти не биха се поколебали да убият насилника на султанската съпруга! — Тя му обърна гръб.

Той бавно се изправи, като се подпираше на месинговата маса. Болката отшумяваше, но за момент се почувства замаян. Задиша бавно и дълбоко и главата му се проясни.

— Теадора! Съжалявам, гълъбице!

— Махни се!

— Изпитах болка по теб от първия момент, в който те видях, когато падаше от стената в манастира. Бях болен, когато стана жена на баща ми. Вчера пристигам във Фокея и откривам онзи надут като паун пират да се държи с теб покровителствено.

— Така реши, че съм уличница. Никога няма да ти простя! Никога! Махай се!

— Мислех, че си като сестрите си.

— Махай се!

— Баща ми е стар, Адора! Скоро ще се присъедини към предците си и ще те обявя за своя жена, както ти бях обещал толкова отдавна.

— Бих умряла, преди да ти пристана.

Той се засмя грубо.

— Не, няма, гълъбице! Само преди малко беше като разгонена кучка в ръцете ми. Ще дойдеш, когато ти заповядам! — Той се обърна и излезе от палатката.

Теадора сви юмруци. Беше прав! Проклет да е, прав беше! Желаеше го колкото и той нея. Потъна сред възглавниците и изплака горчивите си сълзи.