Бъртрис Смол
Адора (12)

Глава 11

Султан Орхан се взря в третата си съпруга. Беше особено красива, като е ядосана. Почти съжали, че вече не може да е с нея като мъж. Лицето му запази безстрастния си израз, макар че Орхан бе много развеселен. Нямаше нито една жена в харема му, освен нея, която би се осмелила да му крещи, и макар че щеше да я накаже за това, се възхищаваше на смелостта й.

Ръката му се стрелна и я удари по бузата достатъчно силно, за да остави следа.

— Тихо, Адора! Халил е и мой син, но след като открих, че сестра ти, Елена, стои зад това отвличане, няма да платя на гръцкия пират нито един динар повече.

— Имаш намерение да изоставиш сина ми!

— Не, скъпа, нямам това предвид. Отново ти напомням, че той е и мой син. Тъй като сестра ти бе достатъчно неблагоразумна да се опита да се добере до мен, използвайки жена ми и сина ми, мисля, че Византия трябва да плати остатъка от откупа. Ще ти кажа още нещо: ако Александър Велики не беше толкова лаком, ти и Халил щяхте да сте мъртви. Сестра ти е искала той да ви убие, но той е знаел, че тя не може да ви плати и е решил, че повече ще сте му от полза живи, отколкото мъртви. Мъдър човек е този пират.

Очите на Теадора се разшириха от шока.

— Но защо, господарю? Защо сестра ми иска мен и невинния си племенник мъртви? Никога не съм й сторила нищо лошо!

Орхан нежно прегърна съпругата си и уморено поклати глава. Горката Адора. Прекалено пазена, беше крайно време да порасне. Притесняваше се за безопасността й, когато него нямаше вече да го има.

— Сестра ти се е надявала, че твоята и на Халил смърт ще ме уморят. След това е имала намерение да посее раздор между Сюлейман и Мурад. Когато те взаимно се унищожат, ще остане само бедният ми луд син — Ибрахим. Макар че нашите закони забраняват на душевно или физически недъгави да наследяват трона, има хора, които ще коронясат Ибрахим и ще го използват. Сестра ти знае това. Неприятности в нашето Отоманско царство ще са добре дошли за Византия.

— Значи ще принудиш Йоан Палеолог да плати остатъка от откупа на Халил. Той, разбира се, ще трябва да го направи, тъй като ние сме много по-силни от него.

Султанът се усмихна, като забеляза, че тя употреби думата „ние“. Теадора продължи:

— Но аз ще накажа сестра си за онова, което се е опитала да направи.

— И какво ще направиш, скъпа?

— Елена има двама синове, но само една дъщеря, която обича много. Племенницата ми, Алексис, е на възрастта на Халил. В писмата си до мен Елена винаги се е хвалила с красотата на момичето. Сестра ми се надява да омъжи дъщеря си в Дома на Савоите или в кралския Дом на Московите. Също така, както знаете, се подигра с нашия брак, тъй като аз съм християнка, а вие, съпруже мой — мюсюлманин. Какво ще кажете да изискаме принцеса Алексис за жена на сина ни, принц Халил? Елена няма да се осмели да ни откаже, иначе ще я унищожим.

Султанът се усмихна. Вероятно изобщо не би трябвало да се тревожи за своята малка Теадора! Външността й мамеше.

— Ти си диаболична, скъпа! — каза той доволно.

Тя го погледна твърдо.

— Почитаме една и съща свята книга, нали? Не казва ли Библията „око за око“?

Той бавно кимна.

— Ще бъде, както предлагаш, Адора, и дори ще поискам съвета ти в тази деликатна ситуация, тъй като явно познаваш императрицата и съпруга й по-добре, отколкото съм предполагал.

Така жителите на бързо смаляващата се Византийска империя откриха, че новият император, Йоан Палеолог, е също толкова зависим от милостта на султана, колкото и старият — Йоан Кантакузин. Орхан бе твърд и непреклонен. Младият император трябваше не само да изплати остатъка от откупа за принц Халил, но и лично да заведе момчето от Фокея до Бурса.

Императрица Елена бе бясна от безсилие и гняв. В цялата императорска хазна едва ли имаше и половината от тази сума, и то само защото данъците току-що бяха насила събирани от и без това претрупаното с налози население. Бижутата, които императрицата внимателно подбираше като подаръци от любовниците си, трябваше да бъдат продадени. От дълго време кралските бижута бяха просто имитация от стъкло.

Елена подлъга съпруга си да обсади Фокея, вместо да плати откупа. Орхан и Теадора бяха удивени от действията на императора и от отчаяния опит на Елена да запази бижутата си. Знаеха, че Халил ще е в безопасност при Александър, а Орхан бе уверил пирата, че ще му бъде платено.

Султанът използва отсъствието на византийските сили от Тракия като покана за по-нататъшно нашествие. Тази покана бе посрещната почти без съпротива. Всъщност местното население по-скоро приветства турците като освободители, тъй като на хората им беше омръзнало крепостничеството при техните алчни господари.

Известен за това от съпругата си, императорът побърза да се върне в Константинопол — само за да му бъде заповядано да потегли пак към Фокея. Изтерзан, чувстващ се по-скоро като играчка в нечии ръце, отколкото като мъж, Йоан Палеолог тръгна отново към Фокея… за да срещне завръщащата се флота, която бе прекъснала обсадата и по никакъв начин не можеше да бъде накарана да я продължи.

Отчаян, императорът замоли Орхан за милост. Отоманският султан бе признат за сюзерен на злочестия император и бе твърд: откупът трябва да се плати. Бе 1359 година и императорът смирено отиде при своя повелител в Скутари — васал, молещ прошка от своя сюзерен. Отново му бе казано, че трябва да плати откупа, вече увеличен с глоба от пет хиляди дуката. Трябваше да приеме и статуквото в Тракия и да даде единствената си дъщеря, Алексис, за жена на принц Халил. Ридаейки горчиво, императорът се съгласи. Нямаше избор.

Но не и императрицата. Елена проглуши двореца с писъците си, като скубеше дългата си руса коса. Хвърляше всичко, което й попадне, и биеше робите, които се окажеха до нея. В двора се говореше, че човек не може да е сигурен дали императрицата съжалява повече за бижутата си, или за Московите, тъй като преговорите за годежа на Алексис и царския наследник бяха почти завършени.

Най-близките до императрицата обаче разбираха, че тя беше загубила ума си по единствената си дъщеря. Тъй като знаеше това, императорът бързо оттегли Алексис от майчината опека. Елена протестираше.

— Не я пускай при неверника — замоли тя съпруга си. — О, боже! Това е работа на оная кучка, сестра ми. Отоманската курва най-после ми отмъсти, като направи любимото ми дете като себе си.

Обичайното търпение на Йоан Палеолог се изпари и той удари жена си толкова силно, че тя падна на пода с разкървавена уста.

— Сестра ти, Теадора — каза той с тих, равен глас, — е добра и порядъчна жена. Бе омъжена според ритуалите на нашата църква, което едва ли я прави курва. Освен това, ако не беше огромната й саможертва, баща ти нямаше да издържи толкова дълго на войските на майка ми. И ти, скъпа съпруго, не би била императрица. Теадора изповядва вярата си всеки ден. Откупува християнските пленници и ги изпраща в безопасност. Тя е лоялна и вярна на съпруга си. Честно казано, Алексис ще е в безопасност повече в двора на Орхан, отколкото тук.

— Но тя ще трябва да споделя принц Халил с други, когато пораснат и разберат същността на брака! — проплака Елена.

Саркастична усмивка се плъзна по устните на Йоан.

— Аз те споделям с много други, скъпа, но все пак съм жив — каза той тихо.

Шокирана, императрицата млъкна. Не й оставаше нищо друго, освен да продължи да се подготвя за сватбата на дъщеря си. Императорът се върна във Фокея и плати на Александър Велики петдесетте и пет хиляди златни венециански дуката. Йоан бе допълнително измъчен, тъй като трябваше да остане и да изчака златото да бъде претеглено, преди племенникът му да му бъде предаден. Най-накрая се отправи към Никея, където щеше да бъде отпразнуван годежът.

Императрицата се бе опитала да избегне сватбата на дъщеря си, но императорът й показа достатъчно ясно, че само смъртта й би била приемливо извинение за отсъствието й. След всичките тези години на подигравка със сестра си, Елена най-накрая трябваше да се срещне с Теадора, и то на нейна територия. Тя потрепери. Не очакваше милост: ако беше на нейно място, нямаше да я прояви.

Странно, но малката принцеса Алексис бе доволна да се омъжи за братовчед си — момче на нейната възраст.

— Можех да те направя кралица на Московия или дукеса на Савой — въздъхна Елена.

— Но Савой и Московия са толкова далеч, мамо — отвърна детето. — Казват, че слънцето рядко изгрява над студения север. По-скоро бих се омъжила за братовчед си Халил и да бъда до теб и татко.

Елена скри сълзите от дъщеря си. Малката беше толкова сладка. Теадора със сигурност щеше да го забележи и нямаше да излее отмъщението си върху едно невинно дете. Елена се зачуди, дали тя би била толкова мила, ако бе на мястото на сестра си. Знаейки отговора, отново потръпна.

Оставащите няколко седмици се изнизаха бързо и дойде време Алексис да бъде заведена в Никея. Придружавана от майка си, двамата си братя — Андроник и Мануел — и от членове на кралския двор, тя бе превозена през Мраморно море до Азия.

Галерата, с която пътуваше, бе украсена изцяло със злато, греблата — със сребро, а лопатите им бяха лакирани във виолетово. Палубата беше от абанос. Гребците бяха перфектно подбрани — млади чернокожи, облечени с дълги до глезените панталони от златотъкан сатен и светлокожи северняци, които носеха дълги, тесни панталони от виолетов сатен. Императрицата лично ги бе подбирала. Ако щеше да бъде измъчвана и обиждана от сестра си, разсъждаваше Елена, щеше да се нуждае от успокоение.

Загледа се в широките, млади гърбове с издути мускули — забеляза ефекта от гладка черна кожа на фона на нейната белота, от мускулести златисти бедра до нейните дълги, бели крака. Един от скорошните й любовници бе сравнил краката й с идеални мраморни колони — описание, което тя намери за оригинално и много приятно.

Протегна се отпуснато и потъна в копринените възглавници. Алексис, бляскава в сватбените си одежди, бе заспала. Императрицата я остави да спи. Денят беше горещ, особено тук, над водата, и Елена бе благодарна на навеса, който ги прикриваше. Четирите пилона, които го поддържаха, бяха резбовани с митологични същества — дракони, еднорози, грифони, птицата Феникс — боядисани възможно най-реалистично. Самото платнище бе на сребърни и сини райета. Драпериите бяха от небесносиня и морскозелена коприна.

На Елена й се стори, че бе дрямала само минута, преди да чуе гласа на кормчията.

— Наближаваме отсрещния бряг, Ваше Величество.

Тя се събуди. Пресегна се и разтърси дъщеря си. Детето отвори сините си очи.

— Пристигнахме ли?

— Почти, скъпа моя. Сега трябва да изляза, а пердетата да се спуснат. Ще си спомняш ли родния край?

— Да, мамо.

Елена погледна още веднъж дъщеря си. Роклята на детето беше от алена коприна, дългите, тесни ръкави бяха закопчани с перли от китките до лактите. Туниката й бе от златотъкан плат с двуглавия орел на Византия, изтъкан с алени конци. Светлорусата й коса падаше свободно по раменете й, а на главата си носеше лента от перли и злато. Императрицата целуна дъщеря си по бузата, стана и излезе извън навеса, като спусна завесите след себе си.

Самата тя бе зашеметяваща. Роклята й бе от бяла коприна със сребърни пръски. Копчетата, които се явяваха кръгли диаманти, бяха майсторска имитация. Туниката на императрицата, подобно на тази на дъщеря й, бе от златотъкан плат, но двуглавият орел върху дрехата на Елена бе извезан със сребърни конци и дребни брилянти. Красивата й руса коса бе разделена на две по средата и сплетена на четири плитки, по две от всяка страна, завити около ушите й и покрити със сребърни мрежички. На главата си имаше малка златна диадема, от която се спускаше фин сребрист воал. Императрицата на Византия представляваше внушителна гледка, изправена величествено на носа на галерата, плъзгаща се плавно по водата в пристана.

Тя бе възторжено приветствана от служители в султанския двор и отведена до една носилка. Елена се настани в нея и погледна през завесите. Видя около дузина евнуси да се качват на борда на императорския кораб. Разтвориха драпериите и главният евнух на султана, Али Яхия, изведе Алексис. Малката принцеса бе веднага заобиколена от евнусите, бързо забулена и отведена до друга носилка, чиито завеси бяха плътно спуснати. Носилката бе обградена от войници, евнуси и множество голи танцуващи и подскачащи деца, които пееха приветствени песни и хвърляха златни монети и бонбони сред тълпите, оградили пътя. Шествието се отправи към Никея.

Християнската сватбена церемония бе извършена чрез заместници преди тръгването им от Константинопол. Сега, по краткия им път до града се извършваше мюсюлманската церемония. Присъствието на булката не бе необходимо. Така, когато осемгодишната принцеса пристигна в двореца в Никея, тя бе вече омъжена жена.

Проведоха се две отделни сватбени тържества. Султан Орхан и синовете му Мурад и Халил бяха домакини на мъжете. Принцеса Теадора щеше да приеме жените.

От другите съпруги на султана само Анастасия щеше да присъства, тъй като Нилюфер бе в траур. Най-големият й син, Сюлейман, бе загинал преди няколко месеца на лов със соколи — бе паднал от коня. Нелепият инцидент бе направил Мурад безспорен наследник на отоманския трон.

Носилките пристигнаха в двора на харемлъка и Теадора се появи на върха на малко стълбище. Когато детето бе изведено от носилката си, най-младата съпруга на султана се спусна по стъпалата и като коленичи, обви нежните си ръце около детето.

— Добре дошла, Алексис, скъпа моя. Аз съм леля ти Теадора. — Тя пусна детето и като го държеше леко само за раменете, го бутна мъничко назад и махна воала. Теадора се усмихна. — Ах, мъниче, колко много приличаш на майка ми, баба ти Зое. Обзалагам се, че често са ти го казвали.

— Никога, лельо.

— Никога?

— Не. Казват, че приличам на мама.

— Малко. Но ти излъчваш доброта, като майка ни. Затова мисля, че приличаш повече на нея.

— Е, сестро, виждам, че все още говориш направо. Няма ли да ми кажеш добре дошла?

Най-младата съпруга на султана се изправи и се вгледа в сестра си след толкова дълги години на раздяла. Елена бе четири години по-голяма от Теадора и егоистичната й натура бе изписана върху красивото й лице. Изглеждаше десет години по-стара. Бе дребна, сластно закръглена и руса, докато Теадора бе висока, слаба и тъмнокоса. Освен това, докато Теадора все още излъчваше младост и невинност, Елена изглеждаше порочна и стара като самата Ева.

За кратък и много неприятен момент Елена се почувства така, както се бе чувствала толкова често, когато бяха деца с Теадора. Видя и блесналата искрица злоба в аметистовите очи, докато тихият, културен глас й казваше:

— Добре дошла в новата империя, сестро. Наистина се радвам да те видя, особено по такъв радостен повод.

Теадора хвана Елена за ръка и я въведе в харемлъка, където другите гости ги очакваха. Малката булка бе отведена от евнусите, за да бъде представена на съпруга си и на султана, преди да се присъедини към тях.

Когато дъщеря й тръгна, Елена нетърпеливо се обърна към сестра си:

— Теа, искам да говоря насаме с теб, преди да се е върнала Алексис!

— Ела с мен!

Императрицата на Византия последва султанската съпруга в друга стая, където седнаха до ниска масичка и се вгледаха една в друга.

— Донесете плодов шербет и сладкиши с мед! — заповяда Теадора. Веднага щом робите изпълниха заповедта й, тя ги освободи и впила поглед в сестра си, запита: — Е, Елена?

Императрицата се поколеба. Преглътна с мъка и каза:

— От деца не сме близки, сестро.

— Никога не сме били! Винаги си била прекалено заета да ме дразниш, че един ден ти ще бъдеш императрица на Византия, а аз ще бъда едва ли не султанска конкубина.

— И затова сега ми отмъщаваш, като насила вкарваш любимата ми дъщеря в тази пародия на брак! — избухна Елена.

— Ти сама си си виновна, сестро! — Търпението на Теадора се бе изчерпало. — Ако не се бе опитала да уредиш смъртта ми и тази на Халил, дъщеря ти можеше да бъде кралица на Московия. Господи, Елена! Наистина ли мислеше, че можеш да унищожиш Отоманската империя с такова коварство? Империята на Константин и Юстиниян е умиращ старец, докато империята на турчина Осман е младо и енергично момче. Ние сме бъдещето, без значение дали ти харесва, или не, Елена. Не можеш да ни унищожиш, като убиеш една жена и едно малко дете. Боя се, че Орхан наближава края на дните си, но принц Мурад ще е могъщ султан, уверявам те.

— Защо Мурад трябва да е султан, Теа? Ако Орхан избере Халил… — императрицата спря за секунда. След това продължи: — С майка и съпруга християнки, Халил лесно ще бъде върнат в правата вяра — а с него и цялата империя! Господи, Теа! Ще бъдем провъзгласени за светици, че сме сключили този брак.

Теадора избухна в смях и се смя, докато отмаля и очите й се напълниха със сълзи. Накрая каза:

— Елена, не си се променила. Все още си голяма глупачка! Да започнем с това, че Халил е куц, за което благодаря на бога! Ако не беше така, първото нещо, което щеше да направи брат му, след като стане султан, е да заповяда смъртта му. Ако Халил не бе недъгав, можеше да управлява, но да бъде избран за султан физически или душевно нездрав мъж е противозаконно. Моят син е куц, а синът на лейди Анастасия е луд. Съпругът ми Орхан има само Мурад.

— И сина на Мурад — каза Елена.

Теадора благодари на бога, че беше седнала, иначе щеше да припадне.

— Мурад няма син — отвърна тя тихо, с учудващо равен глас.

— Напротив, скъпа — прошепна Елена злобно. — Има момче на няколко години от дъщерята на гръцки свещеник в Галиполия. Принцът няма да го признае официално, защото репутацията на момичето не е толкова чиста, колкото би очаквал човек от дъщерята на свещенослужител. Но и нейното нахалство си го бива. Нарекла е момчето Кунтуз и отказва да го покръсти, като казва, че е мюсюлманин като баща си.

Теадора се бе умълчала за момент и се мъчеше да се успокои. Накрая попита:

— За това ли искаше да говориш насаме с мен, Елена?

— Не! Не! Кой го е грижа с кого си ляга принцът? Става дума за дъщеря ми. Моля те, Теадора, бъди мила с нея! Ще направя всичко, за да съм сигурна, че ще си добра към Алексис. Не си връщай за нашите кавги на невинното ми дете, моля те!

— Елена, ти въобще не ме познаваш. Нямам никакво намерение да се отнасям зле с. Алексис. Тя ще ми е като родна дъщеря. Никога не съм била отмъстителна, ако си спомняш. — Теадора стана. — Ела, сестро. Очакват завръщането ни, за да започне празненството. — Тя поведе Елена към празничната зала в харема, където чакаха Анастасия и останалите жени от дома.

Там бяха дъщерите на султана и техните дъщери, сестрите и братовчедките му и женската им челяд. Любимките му и онези, които все още се надяваха да хванат окото му. Там бяха и жените от византийския двор, придружаващи императрицата и дъщеря й. На тържеството на булката имаше повече от сто жени. Теадора представи сестра си на тези дами, които заслужаваха вниманието на императрицата на Византия. Още не бе свършила и Алексис бе въведена в стаята.

Малката булка бе заведена при свекърва си, която я целуна по бузите, преди да даде знак на евнусите да я качат на една маса, така че всички да я виждат. После, в присъствието на жените, свалиха от нея византийските й дрехи и я облякоха по турски обичай. Чак тогава празненството започна.

Когато няколко часа по-късно то свърши, принц Халил пристигна с баща си. Заедно с Теадора те придружиха принцеса Алексис до манастира „Св. Ана“, където щеше да живее през следващите няколко години.

На другия ден император Йоан и двамата му синове, принц Андроник и принц Мануел, коленичиха пред султан Орхан и подновиха обетите си за подчинение пред своя сюзерен. След това византийците се върнаха в Константинопол, а отоманското кралско семейство се прибра в Бурса.