Бъртрис Смол
Адора (6)

Глава 5

Али Яхия бе сериозно застрашен да изгуби поста си. Гледаше неразбиращо детето пред себе си, което повтаряше с писклив глас:

— Господарката ми, принцеса Теадора, заповяда незабавно да се явите при нея. — И като задърпа дебелата му ръка, малкото момиче поведе смаяния евнух към покоите на Теадора.

Последния път, когато Али Яхия бе видял Теадора, не бе сигурен дали момичето щеше да преживее нощта. Но изтерзаното същество от предишната нощ нямаше нищо общо с младата жена, която видя сега. И за пръв път в живота си Али Яхия разбра значението на думата „кралски“.

Теадора бе наредила да поставят малък трон върху повдигнат подиум и там посрещна Али Яхия. Дългата й тъмна коса бе сплетена на две плитки, навити от двете страни на главата й. Дрехите й бяха копринени, с оттенъци на персийско синьо и морскозелено. Не носеше бижута, защото нямаше.

Аметистовите й очи погледнаха мрачно евнуха. Смутен, той се поклони ниско и бе възнаграден с бегла усмивка. Теадора вдигна ръка и с кралски жест освободи робите си. Останала насаме с Али Яхия, тя каза тихо:

— Кажи на съпруга ми, че ако някога предишната нощ се повтори, ще уведомя баща си, император Йоан. Знам дълга си и ще родя дете веднага щом природата позволи. Но за в бъдеще, султанът ще трябва да идва при мен и да приема неопитността ми, израз на моята непорочност, както това би сторил всеки съпруг християнин. Ако ме е искал опитна в изкуството на любовта е трябвало да ме обучи. Бях на разположение. Не съм пристигнала скоро в тези земи. Ще те помоля да ми намериш учители, които да ми помогнат да преодолея неопитността си. Може и султанът да реши, че ще е забавно да ме обучава сам. Би било доста необичайно за него.

Главният евнух преглътна изненадата си.

— Ще направя всичко, което зависи от мен, Ваше Височество — каза той мрачно.

— Знам, че ще го направиш, Али Яхия. От всички, които срещнах, откакто вчера дойдох тук, единствен ти не си забравил коя съм. Със сигурност няма да забравя добрината ти. Благодаря ти, че дойде. — Той се обърна да си тръгне, но тя заговори отново: — Почти бях забравила. Моля те, уреди аз и Айрис утре да посетим робския пазар в града.

— Ако се нуждаете от още слуги, мога да ви ги доставя, Ваше Височество.

— Трябват ми мои собствени слуги, Али Яхия. Не шпиони. Ще използвам в дома си само мои роби. Не онези на Анастасия и Нилюфер или на която и да е послушна любимка на султана. Или твоите, ако това има значение. Ясно ли се изразих, Али Яхия?

Той кимна.

— Ще бъде както желаете, Ваше Височество — каза той и излезе забързан, за да търси господаря си.

Откри султана в компанията на една от новите му любимки — руса черкезка на име Михрима. Момичето бе чест за харема — истински образец за добри обноски, изключително подчинение и напреднала в любовното изкуство. Али Яхия гледаше безстрастно как Михрима внимателно взе с устни един бонбон и го предложи на нетърпеливия си господар. Евнухът се учуди, че мъж на възрастта на султана все още може да бъде възбуден толкова бързо и да се представи така добре. Султанът пренебрегна присъствието на слугата си и се качи върху робинята, като я докара до хлипащо покорство.

Когато задоволи похотта си, той се обърна към евнуха. С трепване на клепачите Али Яхия помоли момичето да бъде отпратено. Орхан я побутна с крак:

— Върви!

Тя се подчини моментално, изправи се и избяга от стаята.

— Говори, Али Яхия! Какво има?

Евнухът падна на земята и като хвана ходилото на султана, го постави върху наведената си глава.

— Сгрешил съм, господарю. Сгрешил съм в преценката си и ви моля да ми помогнете.

Орхан бе заинтригуван. Али Яхия му бе роб от около двайсет и пет години. През последните петнайсет бе изпълнявал длъжността началник на белите евнуси. Преценките му винаги бяха хладни, безпристрастни и верни. Никога преди не бе искал прошка.

— Какво има, стари приятелю? — каза меко Орхан.

— Става въпрос за принцеса Теадора, Ваше Височество, сгрешил съм за момичето. Също и за съпругите ви. Тя е невинна — не е участвала в никакви интриги, за да подобри положението си. Разбрах го миналата нощ, но бе твърде късно. — Той се поколеба, за да даде възможност на султана да си спомни събитията от предишната вечер. — Тази сутрин — продължи евнухът — тя ме помоли да поискам прошката ви, заради неопитността й в изкуството да ви достави наслада. Помоли ме още да й намеря учители, които да я обучават, за да заличи този пропуск.

— Така ли? — Орхан се заинтригува. Нямаше да бъде изненадан, ако момичето бе посегнало на живота си след снощната вечер. Тогава нямаше да бъде загрижен, но сега бе очарован.

— Вероятно ще бъде възбуждащо, господарю, ако вие сте нейния пръв учител. Кой знае по-добре желанията ви? Тя е нетърпелива да се учи, а наистина е много красива.

Черните очи на султана се свиха при спомена и той се засмя.

— Значи е нетърпелива да се учи, а? Дори след снощната вечер? И мислиш, че аз трябва да я обучавам?

— Ще е по-разумно, господарю. Не знам, разбира се, но не е ли скучно да бъдеш постоянно задоволяван от жените в собствения си дом? Като неин учител, бихте могли да я научите на това, което ви доставя най-голямо удоволствие. Когато напредва, ще я награждавате. А ако усвоява бавно уроците, ще я наказвате.

Очите на султана заблестяха. Обичаше от време на време да бичува някоя робиня.

— Сигурен ли си, Али Яхия? Сигурен ли си, че не е досаждала на баща си, за да ме застави да бъда с нея?

— Напълно съм сигурен, господарю. По-скоро би останала в „Света Катерина“. Това е дело изцяло на баща й.

Орхан бавно се усмихна.

— Скоро ще промени решението си, приятелю. Ще я накарам да моли за моите ласки. Кажи й, че й прощавам невежеството, Али Яхия, и че довечера ще започна уроците й по любов.

Евнухът се поклони и излезе, като едва успяваше да сдържи усмивката си.

С принцесата обаче трябваше да бъде напълно искрен. Вчера мислеше за нея като за още едно от хилядите други момичета. Днес обаче, след като видя силата, която прояви, за да се отърси от отчаянието си, той промени с безпогрешния си инстинкт за самосъхранение мнението си. Али Яхия не бе сигурен каква е Теадора Кантакузина, но знаеше, че един ден тя щеше да бъде сила, с която ще трябва да се съобразява.

 

 

Теадора отново бе изкъпана, намазана с крем и парфюмирана. Но този път Али Яхия й донесе сребровезани, копринени одежди и семпли бижута. Дългите панталони и откритото болеро бяха розови и подчертаваха белотата на кожата й.

Около глезените й имаше бродерия от златовезани цветя. Болерото й бе поръбено с малки кристални мъниста. Главният евнух й бе донесъл и няколко нежни златни верижки, които да сложи. Лично той постави на пръста й пръстен от червено злато, с вграден тъмносин персийски тюркоаз.

— Подаръкът ми за вас, Ваше Височество.

— Благодаря ти, Али Яхия. Ще го пазя. — След това го погледна въпросително.

— Всичко ще бъде наред, Ваше Височество. Обещавам! — каза, докато й помагаше да се настани в носилката. Наведе се над нея и закачи на ушите й обеци от злато и кристали.

Тя вдигна ръка и ги докосна с удоволствие. Той й се усмихна отново.

Макар че усещаше величието в нея, тя все още бе дете. Висулките на ушите й проблясваха, тъй като косата й бе вързана на тила, преплетена с бледорозови ленти, обсипани с дребни бисери. „Султанът трябва да е глупак, за да се държи лошо с толкова апетитен залък“ — помисли си евнухът.

Султан Орхан бе мислил през по-голямата част от деня за идеята да обучава младата си жена в любовното изкуство. Надяваше се, че е страстна по природа. Но дори и да беше, бе много вероятно отначало да го отблъсне поради обзелия я свян. „Съпротива!“ — Мисълта го възбуди. Не можеше да си спомни кога за последен път някоя жена му бе устояла.

Голямата двойна врата се разтвори и той видя новата си съпруга в коридора, помагаха й да слезе от носилката. Гледаше я с нескрито одобрение, докато се приближаваше грациозно към него със скромно наведена глава. Тя спря и коленичи. Този жест на подчинение пред него я унижаваше и учуден сам на себе си, той се чу да казва:

— Не! Ти си родена принцеса, Теадора!

— Но вие, съпруже мой, сте мой господар — отвърна тя с тих, напевен глас и докосна с чело ходилата му. Той я изправи, махна воала от лицето й и го хвърли на земята.

— Погледни ме! — заповяда й и тя повдигна глава. Ясните й аметистови очи не трепваха под погледа му. — Обноските ти са безупречни, но красивите ти очи казват съвсем други неща.

За миг белите й зъби прехапаха долната й устна. Теадора се изчерви, но погледът й не трепна.

— Както Ваше Величество каза — отвърна, — аз съм родена принцеса.

Султанът се разсмя сърдечно. Момичето имаше дух. Изненадващо, той нямаше нищо против. Тя бе полъх, хладен и освежителен въздух в знойната ароматизирана стая.

— Оставете ни сами! — заповяда на Али Яхия и останалите роби.

Когато те напуснаха, се обърна към нея:

— Страх ли те е, Теадора?

Тя кимна.

— Малко, господарю. След снощната вечер…

Той я прекъсна с махване на ръката и каза грубо:

— Снощи нищо не се случи! Започваме тази вечер.

Тя си припомни изнасилването с дървения фалос и кипна, но побърза да отвърне нежно:

— Да, господарю.

Той я притегли на възглавницата върху големия диван.

— Ти си неизследвана градина с наслади, невесто моя. Засега ще се опитвам да ти доставя удоволствие.

Свали болерото й и като обхвана гърдите й с ръце, целуна едната, после другата.

— Гърдите ти са като неразцъфнали рози — прошепна той тихо, долепен до меката й, ароматна кожа.

Сякаш светкавица мина през тялото й. Тя изстена и инстинктивно вдигна ръце, за да го отблъсне. Но той бе по-бърз. Бутна я обратно върху възглавниците и покри голите й гърди с горещи целувки. Езикът му обикаляше около големите й зърна и изпращаше трепетни вълни по тялото й. После устните му се сключиха около едно от тъмните връхчета и жадно го засмукаха.

— Господарю мой — изстена тя. — О, господарю мой!

Когато най-накрая се отдели от нея, тя бе почти припаднала.

— Хареса ли ти? — попита той. — Хареса ли ти това, което току-що направих?

Тя не можа да отговори и той прие мълчанието й за девическа скромност, което го поласка. Онова, което не можеше да му каже бе, че бе харесала усещането отдавна. Хареса й толкова, колкото когато го правеше с принц Мурад.

Това ужасно я обърка. Значеше ли това, че не обича принца? Различаваше ли се любовта от страхотните усещания, минаващи през тялото й, когато я докосваха по този начин? Не можеше да разбере.

Това, което знаеше бе, че харесва мъжки ръце върху себе си и че е съпруга на този мъж. Какъв тогава бе проблемът? Когато я прегърна с една ръка, а с другата я погали отново, тя си спомни предишната нощ, в която студено бе заповядал скъпоценната й девственост да бъде отнета с мъртво парче полирано дърво, за да не си губи времето. Сега я ухажваше само поради намесата на Али Яхия.

Яхия! Без тази намеса щеше да бъде отново вързана за леглото и обладана като животно.

Любимият й Мурад никога не я бе наранявал. Бе я докосвал внимателно, с нежност. Бе я искал за своя съпруга и тя него за свой съпруг. Бе искала да му достави удоволствие. Това беше любов! Крехка, едва-що родена, но любов!

Тя не обичаше султана, но се наслаждаваше на вниманието му, и бог да се смили над нея, това бе всичко, което щеше да получи от живота. Не бе задължително принцесите да харесват браковете си.

Въздъхна и се остави на ласките му. Достави му удоволствие, когато придърпа главата му върху гърдите си и го помоли да продължи да прави това, което бе вършил допреди малко. Той почувства как собственото му желание се надига — момичето го възбуждаше. Като пълен новак в тези неща, той несръчно свали панталоните й до средата на бедрата. Пръстите му нетърпеливо потърсиха венериния й хълм. Тя бе възбудена. Задъхано разтвори робата си и се хвърли върху нея. С екстатично удоволствие почувства топлината на младото й тяло.

Ноктите на ръцете му издраха бедрата й, докато разтваряше краката й.

За нейно удивление той почти хълцаше от желание. Нетърпението му я порази. Не се боеше от него. Зачуди се какво би станало, ако затвореше очи и си представеше, че той е Мурад.

Тя започна да се движи възбуждащо и му прошепна:

— Целуни ме, господарю! Целуни ме, съпруже мой!

Той бързо изпълни желанието й и за нейно учудване устните му се оказаха плътни и странно познати. Бяха — мили боже — като на Мурад. Той я целуна дълбоко и страстно. Отначало той бе агресора, а после, за изненада и на двамата — тя.

Теадора позволи на устните му да отнесат нейните в чисто физическия свят на плътските удоволствия.

Бе отново в градината на „Света Катерина“ — в силните ръце на принца.

Устните, които сега притежаваха нейните, бяха неговите — любими, познати устни, неговите ръце докосваха гладката й кожа. Под въздействието на собственото си неконтролируемо желание, младото й тяло се раздвижи похотливо, ръководено повече от инстинкта, отколкото от опит.

Полудял от желание, Орхан проникна дълбоко в нетърпеливото, възбудено момиче. Трябваше му всичкия самоконтрол, за да не свърши веднага. Нежно я поведе през лабиринт от страст, като й помагаше да намери своя път. В един миг тя помисли, че няма да издържи повече.

Отначало Теадора се бореше срещу силата, издигаща я все по-високо и по-високо, преди да я помете със завладяваща сладост, която я докара до люшкащия се бряг на безсъзнанието. Тогава спря да се бори. Накрая, окъпана в златна светлина, почувства, че се пръска на хиляди парченца. Извика с ужасното чувство за нещо загубено и се чу, че плаче.

В последвалата абсолютна тишина тя колебливо отвори очи. Султанът лежеше на една страна, повдигнал се на лакът, и я наблюдаваше, нежно усмихнат. Тъмните му очи бяха пълни с обожание. За момент тя се обърка. Къде бе Мурад? Кой беше този старец? Когато действителността се върна, тя изстена почти на глас.

— Ти си великолепна — извика султанът. — Толкова невинна! Толкова страстна! Аллах! Обожавам те, невесто моя! Те-адора! Те-адора! Обожавам те! Мисля, че се влюбвам в теб.

Той я прегърна и целуна жадно. Ръцете му не можеха да спрат да галят гърдите й, задните й части… и той бързо се възбуди. Отново потърси топлината й и тя не можа да му откаже. Нито можеше да пренебрегне собственото си желание. Мразеше се.

След това той заповяда да донесат освежителни напитки.

— Ще се погрижа да имаш най-добрите учители, малка моя. Създадена си да любиш и да те любят. — Той отпи от плодовия шербет. — Ах, сладка моя, какво удоволствие ми доставяш. Трябва да призная, че не очаквах такъв плам в теб. Ти си моя, прелестна Теадоро! Само моя!

В гласа му тя долови ехото от гласа на Мурад, който бе казал почти същите думи. Тя потръпна и султанът я прегърна.

— Аз съм в краката ти, скъпа Адора!

Името изглежда се бе изплъзнало неволно от устата му и когато тя, шокирана, се обърна към него, лицето му изразяваше удоволствие.

— Адора! — възкликна той. — Да, ти си моята малка Адора.

— Защо ме наричаш така? — прошепна тя.

— Защото — той се наведе и целуна гърдата й — си очарователно създание.

Почувства сълзите да напират под клепачите й, но бързо премигна и ги прогони. Каква ирония — баща и син толкова да си приличат, дори и в любовта.

Тя въздъхна. Бе хваната като птица в клетка и никой не можеше да й помогне.

Бе съпруга на султана. Трябваше да прогони принц Мурад от мислите си. Силите й трябваше да бъдат посветени на това да дари съпруга си със син, а баща си с внук, който да свърже кръвно Йоан Кантакузин със султан Орхан. Тя бе Теадора Кантакузина, принцеса на Византия, и знаеше дълга си. Бе Теадора Кантакузина, съпруга на султана, и знаеше съдбата си.