Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Adora, 1980 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 75 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- ganinka (2013 г.)
- Разпознаване и начална корекция
- Az (2013 г.)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona (2013 г.)
Издание:
Бъртрис Смол. Адора
Американска. Първо издание
ИК „Торнадо“, Габрово, 1999
Редактор: Мария Дъбравова
Коректор: Мариета Суванджиева, Магдалена Николова
ISBN: 954-19-0049-6
История
- — Добавяне
Четвърта част
Мурад и Теадора
1361 — 1390 година
Глава 16
Следващите няколко дни останаха в лагера сред хълмовете. Мурад не позволяваше никой друг, освен Адора да му прислужва. Макар че другите слуги можеха да прислужват на нея и да изпълняват заповедите й, султанът настояваше красивата му робиня със синя кръв да прави всичко, от което той се нуждае — от къпането до готвенето. Последното се оказваше бедствие и след няколко лошо сготвени и изгорени ястия, Мурад накрая я освободи от това задължение.
— Не мога да повярвам, че някой толкова умен може да е толкова непохватен, толкова невеж до огъня — подигра я той, докато мажеше с агнешка лой последното й печено.
Тя ядосано размаха ръка.
— Учена съм да използвам мозъка, не ръцете си. Несръчна около огъня! Знам, че е така! Аз съм византийска принцеса, не слугиня.
Бавна, мързелива усмивка огря лицето му.
— Ти си моя робиня, Адора, и да не си достатъчно сръчна в готвенето, ставаш за други неща, които ме карат да забравя липсата ти на кулинарни умения.
С гневен вик тя го замери с една копринена възглавница и като грабна една пелерина, излезе от палатката. Силният му подигравателен смях я последва.
Побягна към малка скалиста полянка, която бе открила предния ден. Бе обилно покрита с дебел зелен мъх и скрита зад брези и борове. Седна до малко естествено басейнче, издълбано в камъните от падащата вода.
Заплака. Тя не бе робиня! Не! Тя бе принцеса. Не можеше и нямаше да бъде негова курва. Замачка копринената си кърпичка. Проблемът беше, че мъжете я третираха като красива играчка, нежно тяло, с което можеха да задоволят страстите си. Празен съд, подобен на делва, в който можеха да се изпразнят. Господи! Винаги ли е било така? Щеше ли да продължи?
Куртизанките на древна Гърция са били уважавани, заради интелекта и телата им. Същото е било и с кралиците на древния Египет, които са царували наред с мъжете си. Но тя едва ли можеше да се надява на такъв начин на мислене от народ, отделен от степите едва от едно поколение, който все още предпочиташе палатките пред дворците. Тези мъже очакваха жените им да готвят и да се грижат за животните. Тя се засмя на глас. Поне не бе подложена на унижението да си мери умствените възможности със стадо кози. Имаше неудобното чувство, че козите могат да я надхитрят. Почти чуваше смеха на Мурад.
На клон зад нея едно диво канарче пееше своята песен. Погледна го жално и каза:
— Е, мъниче, поне ти си свободно да живееш както искаш. Птицата има повече контрол върху живота си, отколкото една жена. — Тя стана да се върне в лагера и се стресна, като видя султана, застанал в сенките на една голяма скала, да я наблюдава.
Заля я безумен гняв. Бе смятала тази полянка за собствено откритие.
— Не ми ли е позволена никаква усамотеност? — изсумтя тя.
— Боях се за безопасността ти.
— Защо? Онова, което искаш от мен, може да ти бъде дадено от хиляди жени, далеч по-нетърпеливи от мен да ти доставят удоволствие. — Тя се опита да мине край него, но той грубо я хвана за ръката. — Ще ме насиниш! — извика му тя.
— И какво от това? Ти си моя, Адора! Мога да те използвам както си искам.
— Тялото — да! Но и да ме притежаваш цялата, пак не ще имаш всичко. Никога душата ми няма да е твоя! — Гласът й бе тържествуващ.
Заля го черен гняв. От четири дни фучеше срещу него като фурия. Можеше да я направи безпомощна в желанието, но когато й минеше, аметистовите й очи го подиграваха, разказвайки му, че не я притежава истински. Гневът му бе станал неконтролируем. Той я ритна в долната част на краката и тя падна.
Изкара си въздуха, а когато видя злобния поглед в очите му, бе се изплашила истински.
Бавно, целенасочено, той я възседна, отметна пелерината й и заразтваря дрехите й. Ужасена, тя започна да се бори.
— Моля ви, господарю, моля ви! Не! Умолявам ви! Не по този начин!
Той брутално проникна в съпротивляващото й се тяло. Тя изстена от болка. Той увеличи темпото и изведнъж семето му се изля в нея. Останаха да лежат неподвижно. Когато дишането му се възстанови, той стана и грубо я дръпна.
— Връщай се в лагера. Няма да го напускаш без мое разрешение.
Тя уви пелерината около себе си и се заклати по пътя. Влезе в палатката си и нареди да приготвят ваната. Когато я донесоха, тя освободи слугите. Внимателно събра парчетата от дрехите си и като ги върза на вързоп, ги сложи на дъното на един куфар. Можеше да й потрябват по-късно.
Той я бе изнасилил! Както всеки войник би изнасилил своя пленница — брутално. Той бе жесток. Ако се бе нуждаела от друго доказателство за отношението му към жените, сега го бе открила.
После внезапно сълзи потекоха от очите й и се сляха с водата във ваната. Мразеше го, но и го обичаше. Не искаше да си го признае. Но бе много вероятно Али Яхия да е прав. Ако искаше да завладее Мурад, трябваше да използва тялото си. Все пак щеше да бъде глупачка, ако позволи на някое безмозъчно момиче да спечели влияние върху султана. Трябваше да се изправи пред факта, че на двайсет и три години, майка на почти пораснал син, вече не бе в първия разцвет на младостта.
Изхлипа и виновно се огледа. Робите не трябваше да я чуват да плаче. Тя скри лицето си в шепи, за да заглуши гласа си, и позволи на тъгата си да излезе. После, когато започна да се успокоява, осъзна, че сама го бе подтикнала да извърши това. Сякаш бе искала да го принуди да прояви животинското в себе си, за да проличи по-ясно разликата между него и любимия й Александър. Трябваше да приеме фактите. Александър бе мъртъв. Вече никога нямаше да се върне. Никога нямаше да чуе гласа му и онова „красавице“. Съдбата й бе да е с мъжа, който пръв бе докоснал сърцето и душата й. Писано й бе да е с Мурад.
Да го има за себе си, бе невероятна възможност. Ако не беше толкова заета със самосъжаление, щеше да го е разбрала. След днешния ден нямаше да се учуди, ако той заповяда да се върнат в Бурса — а това не трябваше да се случва! Налагаше се да действа бързо.
Извика за робиня и прати да повикат Али Яхия. Докато той пристигна, тя облече бледоморава копринена роба. Освободи робите и набързо разказа на евнуха какво се бе случило, завършвайки:
— Аз съм глупачка, Али Яхия! Глупачка! Ти беше прав, но ако султанът заповяда да се върнем в Бурса сега, ще изгубя най-добрата си възможност. Все още ли искаш да ми помогнеш?
Евнухът се усмихна широко.
— Ваше Височество, вече говорите като мъдра жена. Бях започнал да се страхувам, че съм сбъркал в преценките си за вас.
— Какво печелиш ти от цялата тази работа? — запита тя внезапно.
— Власт и богатства — бе искреният му отговор. — Какво друго ми остава? Ще те водя и пазя от всички врагове, включително от теб самата. Когато ти се роди син, ще ти помогна да му осигуриш бъдещето, така че един ден той да наследи меча на Осман, както баща си и дядо си.
— А ако семето на Мурад е плодовито? Какво ще стане със синовете му от други майки? Той ми каза, Али Яхия, че няма да се жени нито за християнки, нито за мюсюлманки, но ще си избира фаворитки от харема, който има намерение да поддържа.
— Аз ще съм този, който ще избира харема му, принцесо. Ще избирам най-младите, най-прекрасните, най-изключителните създания за удоволствието на моя господар. — Той спря и се усмихна злобно. — И всяка девица ще превъзхожда предишната по глупост. Мурад може и да роптае против интелигентността ти, но онова, което го очарова много повече, отколкото знае или признава, е твоя ум. Ще блестиш като пълна луна сред лятна нощ в група по-малки и незначителни звезди. Не се бой от децата на тези други жени, тъй като такива няма да има. Има древни начини за предпазване от зачеване, начини, които аз знам.
— Тези момичета толкова ли нямат мозък, че да позволят да ги направиш стерилни? Хайде, Али Яхия. Това е твърде много.
— Те никога няма да разберат. Евнуси не се раждат, те се създават. Аз бях роден свободен, далеч на изток, там, където религията на древния Галдеа се практикуваше. И все още се боготвори, дори сега. Бях кастриран от собствените си родители и предаден на онези древни богове. Служех в нашия храм като чирак на висш свещеник. Заедно служехме на Иштар от Ереч, богинята на любовта и плодородието. Жриците към храма бяха обучавани да служат на похотливите мъже-богомолци, тъй като всяка девица бе преродена Иштар, а да се съвкупяваш там, бе все едно да легнеш със самата богиня. Бащите водеха синовете си да извършат първия си полов акт в ръцете на Иштар. Мъже с проблеми с потентността плащаха огромни суми, за да бъдат излекувани от тези обучени жени. Младоженците прекарваха нощта преди венчавката с жриците, за да се убедят в плодовитостта си и тази на своите невести. Ако не се вземаха предпазни мерки, малко жени щяха да останат жрици за дълго. Момичетата, посветени на Иштар от Ереч, влизат в училището на храма на шест години и остават на обучение поне още шест. Когато достигнат пубертета, трябва да служат на богинята пет години. Така че, преди да жертват девствеността си за Иштар, те се поставят в лек транс от хирург-свещеник, който поставя в утробите им песарий, който редовно се сменя, но винаги когато момичето е в състояние на транс. Нито едно момиче няма право да изпълнява задълженията си без защитата на този песарий, ако не е изслужило петте години. В края на този срок песарият се маха за пролетния фестивал на Иштар и доста девици забременяват тогава. Така задоволяват богомолците. Служех в този храм десет години, като започнах на седем. Научих изкуството да накарам някого да изпадне в транс и да слагам този песарий. Когато бях на седемнайсет години, отряд мюсюлмани влезе в отдалеченото ни село и разруши храма. Свещеникът и главната жрица бяха убити. Останалите бяхме отведени в робство. Много пъти съм използвал научените умения. Ще ги използвам за теб, ако се съгласиш да родиш синове на султана.
Теадора погледна евнуха замислено.
— Ти наистина си могъщ приятел, Али Яхия. Но задоволи любопитството ми за още едно нещо. Защо аз? Защо не някое зряло, красиво безмозъчно създание?
— Умът ви ме накара да избера вас, Ваше Височество. Вие разбирате, бързо се ориентирате в обстановката. Ще бъдете вярна на султана — и на мен. Вие сте над дребните кавги на девиците от харема и това ще има огромно влияние върху съпруга ви. Ще възпитавате мъдро децата си да служат добре на тази империя. По-младо, глупаво момиче неизбежно ще се окаже лакомо за богатства, алчно за власт. Ще се опита да заговорничи. Не можем да избегнем това напълно, но докато сте най-главна в сърцето на султана, малкото влияние на тези момичета ще бъде като ухапване от насекомо — от време на време дразнещо, но напълно незначително.
Тя кимна.
— Сега — каза тя разтревожено — трябва да видя как най-лесно ще си върна благоразположението на Мурад.
Очите на евнуха светнаха.
— Ами ще плачеш, принцесо, ще се хвърляш в ръцете му и ще му се извиниш — каза той.
— Али Яхия! — Тя се засмя. — Той никога не би предположил това. По-скоро би събудило подозренията му.
— Ще повярва, ако действате разумно, Ваше Височество. Той е ядосан и с тази битка между вас започва да губи търпение. Внимателно ще налея масло в огъня, като му кажа, че е постъпил правилно днес следобед в опита му да се наложи. Ще го окуража да продължи урока тази вечер.
— Окуражен. — Адора хвана нишката на мисълта му, — ще дойде в палатката ръмжащ като разярен бик. Ще му предложа кратко, малко предизвикателно отношение, преди да се пръсне на парчета.
— Отлично, Ваше Височество! Както казах, бързо схващате.
Тя отново се засмя.
— Върви тогава, стари сплетнико, и ядосай до подходяща степен моя господар и повелител. Но помни, че трябва да ми оставиш време да се облека.
— Веднага ще изпратя две прислужнички.
Евнухът излезе и тръгна из лагера. Откри султана да се къпе в палатката си.
— А, Али Яхия — каза Мурад. — Ето те и теб. Подготви нещата утре до обяд да тръгнем за Бурса. Аз заминавам още тази нощ.
— Съжалявам, че сте избрали да избягате, когато победата е толкова близо. С действията си днес следобед ме бяхте накарали да помисля, че най-после сте разбрали положението и сте готов да се отнасяте твърдо с принцеса Теадора.
— Да съм разбрал какво, Али Яхия? — Той се обърна към роба. — Внимавай с горещата вода, глупако! Да не искаш да ме ощавиш?
— Помислих, че сте разбрали, че за да си върнете принцесата, трябва да я накарате да приеме вашето надмощие. Почти сте успели да я опитомите. Току-що бях при нея и я оставих обляна в сълзи. Тя ви обича! Тя ви мрази! — Той се усмихна широко. — Още един такъв урок и ще я подчините на волята си, господарю.
— Наистина ли мислиш така, Али Яхия? Ще призная, че и аз я обичам, но вече не понасям постоянната й съпротива и лошия характер. Ще ми събереш харем от тихи, нежни момичета. Една фурия в дома ми е повече от достатъчна.
— Вярно е, но храна без малко пипер е безвкусна. Вървете при нея още веднъж довечера. Знам, че ще се разкае. Ако не сте слаб, тя ще приеме грешките си. Ако го направи, ще трябва да останете още няколко дена, за да заздравите отношенията си. Каква сладка победа, а, милорд? — завърши евнухът.
Мурад стана от ваната и робите подсушиха едрото му мускулесто тяло. Най-накрая каза:
— Много добре. Може да забавиш заповедите за връщането в Бурса. Просто ще проверим колко покорна иска да стане прекрасната ми Адора. — Той се изправи и позволи на робите да го облекат. После, без да каже нито дума, султан Мурад излезе и се отправи към палатката на Теадора.
Али Яхия обърна очи към небето и промърмори:
— Който и да си… Нека плановете ми успеят!
— Идва, господарке! — прошепна робинята възбудено, надзъртайки изпод перилата на палатките.
— Изчезвайте! Всички! Бързо! Бързо! Аллах!
Тя бе прекрасна. Той бързо се възпря, преди да е показал признак на слабост.
Не каза нищо. Тя стоеше, небрежно вперила поглед в него. После долната й устна трепна. Тя я захапа с малките си бели зъби и припряно изтри две големи сълзи, които бързо се плъзнаха по бледите й бузи.
— Господарю! — Гласът й премина в шепот. — О, господарю, не знам как… моля… моля за вашата… — Без предупреждение тя се хвърли в обятията му и ръцете му автоматично я сграбчиха. Тихо заплака и намокри робата му със сълзите си.
Той бе доволен, но не посмя да го покаже. Бе очаквал да е бясна след отношението му към нея този следобед, но не — тя бе нежна, мъчеща се да му се извини.
— Погледни ме, Адора! — Без да се колебае, тя вдигна лице към неговото. Очите й бяха пълни със сълзи. Неспособен да се въздържи, той се наведе да я целуне. За негова изненада, ръцете й се сключиха около врата му и устните й се отвориха с желание. Аллах! Тя отвръщаше на целувките му и шепнеше.
— О, Мурад! Била съм такава глупачка! Моля те, моля те, прости ми!
Той нямаше думи.
Тя го дръпна върху камара от възглавници.
— Поведението ти бе почти непростимо — каза той.
Тя се повдигна на лакът и се наведе напред само колкото той да мерне гърдите й.
— Но ти ще простиш на смирената си робиня — замоли го тя.
Когато той я погледна, видя устата й да трепери от потиснат смях. Успокоен, че духът й не е напълно пречупен, той се засмя и я придърпа в обятията си.
— Не вярвам, че наистина си се разкаяла — подразни я той.
Очите й станаха сериозни.
— Но аз наистина се извинявам. Наистина. Няма да те виня, ако ме отпратиш.
— А ти искаш ли да си идеш?
— Не. Не ме отделяй от теб, Мурад. Онези години, през които живях с баща ти, бяха жив ад за мен. Запазих разсъдъка си, само защото вярвах в обещанието, което веднъж ми даде: че един ден ще бъда твоя жена. Когато онази нощ ми каза, че няма да се жениш, а ще поддържаш харем… Аз съм само жена, която лесно можеш да нараниш. Знаеш колко ще ми е трудно да приема решението ти. Религията ми смята неженената любовница за по-долна от уличница.
— Но моята религия те поставя над всички други жени, Адора. Не съм искал да те наранявам, любима. Разбери ме, гълъбице, че не съм казал, че няма да се женя, за да те натъжа или обидя. Последните няколко поколения отоманци е трябвало да сключват политически бракове, за да имат съюзници при завоевателните си походи. Не смятам, че трябва да правим повече това. Вече сме пред самите врати на Константинопол. Когато го превзема, ще го направим наша столица, преди да продължим към Европа. Девиците — дъщери, сестри, племенници, вече няма да са ни необходими — ние сме по-силните. Вероятно ние, турците, се отнасяме по по-различен начин с жените, отколкото гърците, но ги уважаваме за единственото нещо, което само те могат да правят. Само жената може да приеме и развие семето на живота в тялото си. Само жената може да износи този живот безопасно и да му даде кърма и грижи. Жената е тази, която дава безсмъртие на мъжа, като му роди синове. Имаш чудесен син, Адора. Можеш ли честно да ми кажеш за по-голямо свое постижение от това — да дадеш живот на Халил?
Бе удивена от дълбочината на мислите му. И чак сега разбра, колко малко познава мъжете.
Усмихна му се и каза тихо:
— Предполагам, че Халил е най-голямото ми постижение и животът ми без него би бил много пуст.
— Роди ми син! — каза той разпалено. Сърцето й заби по-бързо при вида на страстта в очите му.
За негова изненада, тя разтвори робата му и постави топлите си длани върху тялото му. Тънките й пръсти започнаха да галят косъмчетата по гърдите му. Очите й бяха пълни с желание.
Той стана и остави робата си да падне на земята. Съблече и нея. Изправени, за момент двамата открито се любуваха на телата си. Той протегна ръка и нежно я погали. Тя му отвърна. Той пристъпи напред, вдигна я на ръце и я отнесе до леглото. Внимателно я постави върху копринените чаршафи и остана така за момент. После нетърпеливо легна до нея.
— Ти си великолепна, Адора — прошепна той нежно. — И понеже вече няма да има недоразумения между нас, нека ти кажа, че те обичам, скъпа. Султанът на отоманците поставя сърцето си в краката ти и смирено моли да бъдеш майка на синовете му. Повече няма да воюваме. Нека посея семето си дълбоко в твоята плодна градина. Позволи ми да те обичам — теб и новия живот, който ще расте в утробата ти.
За момент тя не проговори. После запита:
— А ако кажа „не“ господарю, какво ще стане?
— Ще те отпратя, гълъбице, вероятно в Константинопол, защото не мога да остана близо до теб, без да искам да те любя.
— Няма да се гневиш като баща си за това, че искам да уча и чета?
— Няма. Ела, любима. Пролетта почти дойде и ако искаме да пожънем добра реколта преди края на годината, трябва да започваме да сеем.
Той бе изненадан от искреността й. Смехът й бе палав.
— О, Мурад, глупаче такова! Обичам те! Признавам го, макар да не съм сигурна, дали изобщо трябва да го направя. Винаги съм те обичала. Ти бе първата ми любов, а сега изглежда, че ще си ми и последната. Моята любов сега и завинаги. Така е било писано дори преди някой от нас да е пуснал корен в утробата на майка си. Поне така Али Яхия ме уверява.
Устните му с нетърпение потърсиха нейните, после се спуснаха по гърдите и корема й. Когато най-после той проникна в нея, тя бе в полусъзнание — никога не бе срещала такава сладост. Извика от щастието той да я притежава, после още веднъж, когато изля семето си в нея. И в този бляскав момент, преди удоволствието да я залее напълно, тя бе уверена, че е заченала син.