С махагоновата си коса и виолетови очи, византийската принцеса пленява младия принц Мурад още в мига, когато я вижда в градините на манастира и любовта им разцъфва като прасковените цветове покрай тях.
Но тя принадлежи на Орхан — владетеля на Турската империя.
Съдбата разделя Мурад и Адора и ги отвежда в далечни страни, среща ги с други любовници. Но те са орисани един за друг, за да сътворят историята на една великолепна любов.
— Погледни ме — каза властно той. — Искам да виждам очите ти, докато се любим.
Адора колебливо вдигна поглед и той бавно проникна в нея. Удоволствието, което изпита, като наблюдаваше как екстазът променя лицето й, бе почти толкова голямо, колкото и самият акт на обладаването.
За свой срам, тя достигна върха почти веднага. Той се засмя меко и каза:
— Е, хубавице, достатъчно ли беше? Ще те науча как да удължаваш удоволствието, скъпа. Не, не ми обръщай гръб… — И той започна да се движи в нея с нарастваща страст.
Очите й повече не се отделиха от неговите.
— Ще се омъжа за теб, господарю мой — каза тя внезапно. — Ще се омъжа за теб, веднага щом може да се уреди.
Изтощен, той промълви:
— Ах, красавице, колко те обичам!
Тя го притисна в обятията си, усмихвайки се в здрача. Той не можеше да знае — никой мъж никога не го е знаел — че накрая жената винаги излиза победител.