Бъртрис Смол
Адора (14)

Глава 13

Без много шум, Теадора се настани в двореца. Верен на думата си, императорът държа жена си настрана от сестра й за повече от седмица, за да може Теадора да възвърне силите си и душевния си покой.

Десет дена след завръщането й в града, императорът даде банкет, на който и тя бе поканена. Влезе в огромната трапезария на двореца Бланкерне под топлите приветствия на хора, които не бе виждала от дете и в повечето случаи едва помнеше. Изглеждаше, че всички се радват да я видят. Бе заведена до главната маса, където я очакваха императорът и императрицата. Усмихната, Елена целуна сестра си по двете бузи и прошепна:

— Кучка! Ако ни вкараш в опасност, ще те убия! — След това продължи на висок глас: — Благодаря на бога, скъпа сестро, че се завърна жива и здрава от неверника!

— Благодарим на бога! — дойде като ехо отговорът на всички присъстващи.

Теадора бе настанена отляво на шурея си. Византийските благородници бяха принудени да се съгласят, че не са виждали такава красота, каквато представляваха двете сестри. Това бе неохотно признато и от съпругите им.

Императрицата бе облечена в бяла копринена роба щедро украсена с бродерии от златни и сребърни конци, тюркоази, перли и розови диаманти, представляващи изключителни цветни композиции. С бялата си кожа, небесносините очи и блестящата златиста коса, върху която имаше позлатена корона, Елена бе на върха на красотата си.

В поразителен контраст, но не по-малко красива, Теадора носеше обикновена бледозелена копринена роба, която се спускаше по бедрата й. По широките ръкави имаше малки бродерии със златен конец. Лека руменина бе избила по млечнобялата й кожа, а аметистовите й очи светеха под тъмните мигли. Блестящата й тъмна коса бе сплетена от двете страни на лицето й и покрита със златни мрежички.

Йоан Палеолог се наведе и й каза тихо:

— Никога не съм те виждал по-красива, скъпа сестро. Просто ще плениш благородния ни гост, когато те види. Уредил съм да седне до теб.

— Толкова скоро ли се опитваш да ме омъжиш отново?

— Не искаш ли да се омъжваш, скъпа? — Тя замълча и той видя тъгата в очите й. — Обичаш Мурад, нали, Теадора? Не, не, не казвай нищо. Очите ти говорят ясно. Вероятно брак с добър мъж и няколко деца ще намалят болката ти.

— Кой е този мъж, с когото ще се срещна, Йоан?

— Владетелят на Месемврия.

— Той не е ли женен?

— Бил е някога, като млад, но жена му е починала и той не се е оженил отново. Тогава не е бил владетел на Месемврия. Всъщност това, че в момента е такъв, е горчива ирония на съдбата. Бил е трети син и когато баща му е починал, най-големият му брат го е наследил. Той управляваше добре. За нещастие нямаше деца и следващия наследник бе другият брат. Той имаше две момчета. Преди няколко месеца дворецът в Месемврия се подпалил и изгорял до основи. Оживял само най-малкият брат, който живеел на друго място. Той бил повикан, утвърден и коронясан за деспот на Месемврия. Макар че има няколко незаконни сина, няма законен наследник. Така че трябва да се ожени.

— И смяташ да ме обвържеш с него?

— Ако ти хареса. Разбери, скъпа, че няма да те насилвам да сключваш какъвто и да е брак. Не съм баща ти, който търси помощ или съюз. Може да останеш неомъжена или да станеш монахиня, или… — очите му проблеснаха — сама да си избереш съпруг. Може обаче да харесаш лорд Александър. Той е чаровен и няма нито една жена в двореца, която да не се е опитвала да го покори. Но напразно.

— Значи е непоносим и надут като паун. Ако избягва жените, може би не са му по вкуса. Сигурен ли си, че е истински мъж?

Йоан се засмя.

— Сигурен съм, Теа, но ще те оставя сама да се убедиш. Ето го и него.

— Александър, владетел на Месемврия — обяви майордомът.

Теадора погледна към другия край на залата и ахна — почувства се като ударена. Мъжът, който се приближаваше към тях, бе пиратът, когото познаваше като Александър Велики. Мозъкът й трескаво се опита да подреди малкото факти, които тя си спомняше за него. Бе й казал, че е най-малкия син на гръцки благородник, и речта, обноските и вкуса му го потвърждаваха. Но никога не бе споменавал името на баща си, а и не й бе хрумвало да го попита.

Той се наведе, елегантно замятайки пелерината си, и се приближи до високата маса. Бе загорял, косата му бе избледняла до обичайния си златист цвят. Очите му все още бяха с цвета на чист аквамарин. Теадора чу въздишките на другите жени и видя сестра си бързо да преценява новодошлия с похотлив поглед.

— Ела, Александър — приветства го императорът, — заповядай при нас. Настанили сме те до нашата обична сестра — Теадора.

Сияещ, Йоан ги представи един на друг и ги остави да се опознаят. Тя мълчеше и Александър каза меко:

— Не се ли радваш да ме видиш, красавице?

— Елена знае ли кой си?

— Не, красавице. Никой не знае, дори и уважаемият ти шурей. Ще трябва да разчитам на теб да не разкриеш тайната ми. Ще го направиш ли — заради доброто старо време?

Крайчетата на устните й се повдигнаха в усмивка.

— Никога не съм мислила, че ще те видя отново.

Той се усмихна:

— Но ето ме тук. И което е по-лошо, предлагат ни брак.

Тя се изчерви.

— Ти знаеш?

Не й каза, че това бе негова идея и че пръв бе занимал императора с нея.

— С императора обсъдихме въпроса, но той каза, че ти трябва да решиш. — Взе в топлата си и силна ръка нейната. — Мислиш ли, че можеш да ми бъдеш жена, красавице?

Сърцето й заби лудо.

— Не ме пришпорвай, Александре. Нищо не знам за теб.

— Какво искаш да знаеш? Баща ми се казваше Теодор и бе деспот на Месемврия. Името на майка ми бе Сара Комненус, принцеса от Трибезонд. Имах двама по-големи братя — Базил и Константин. Майка ми почина преди няколко години, баща ми — близо преди две години, а пожар в двореца на Месемврия преди няколко месеца ме лиши от семейство — и от господар.

— Наистина съжалявам за огромната загуба, която си понесъл — каза тя меко.

— Аз също, красавице, тъй като братята ми бяха добри хора. И все пак, както навсякъде, това си има и своите добри страни. Като господар на Месемврия мога да помоля императора за ръката на овдовялата му балдъза. Погледни ме, Теадора! — За пръв път я наричаше по име. Изненадана, тя вдигна очи към него. — Аз съм нетърпелив човек, красавице. Не можеш да отречеш привличането, което изпитахме един към друг, когато бе пленница в моя град. Вярвам, че би могла да ме обикнеш. Знаеш за мен повече, отколкото повечето жени знаят за годениците си. Кажи, че ще се омъжиш за мен.

— Господарю, много ме пришпорвате. Объркана съм. Съпругът ми почина скоро и бях принудена да избягам от новия султан. Дори не знам дали искам да се омъжвам отново.

Ръката, която държеше нейната под масата, погали нежно бедрото й. Тя потръпна.

— Ах, красавице, не си създадена, за да живееш сама. И не си порочна като сестра си, за да приемаш любовници. Трябва да се омъжиш и да имаш деца.

— Дай ми съвсем кратко време, господарю Александре — замоли го тя.

До края на празника той не й досажда повече, а говори с императора. Все пак я наблюдаваше и се грижеше да има най-отбрани храни и чашата й да бъде пълна със сладко вино. Към полунощ императорът даде знак, че онези, които искат да си тръгват, могат да го сторят, и Теадора се възползва от възможността да напусне залата.

Александър безспорно я привличаше и бе прав за едно нещо — тя трябваше да се омъжи отново. Много отдавна майка й, й бе обещала, че когато Орхан умре, ще я върнат във Византия и ще я омъжат за добър християнин.

Като византийска принцеса обаче, тя не можеше да се омъжи, за когото и да е. В императорския двор нямаше никой, достоен за неин съпруг. В градовете държави, принадлежащи на империята, нямаше друг принц като Александър, който да не е нито женен, нито твърде стар или млад.

Освен практическите съображения, Александър бе красив, образован, харесваше я като жена с ум. Не мислеше, че го обича — но мислеше, че би могла. Той я привличаше. Животът с него не би бил труден. А тя искаше и още деца.

Разсеяно се остави на робините си да я съблекат и да я изкъпят с топла ароматизирана вода, след което облече розов кафтан. Освободи робините и се пъхна в леглото.

Ако Мурад наистина я обичаше, щеше да й предложи брак, а не обидната връзка, която бе имал предвид. Александър й предлагаше сърцето и трона си.

Тя се усмихна на себе си в мрака. Александър бе много твърдоглав и тя не мислеше, че би приел отказ от нейна страна. Разсмя се удивена. Решителният Мурад от едната й страна, също толкова решителният Александър от другата. Истината беше, че нямаше друг избор: един от двамата.

Не се изненада от внезапно появилата се сянка на балкона й, зад леко развяващите се пердета. Бе й минало през ума, че може да се появи, за да я ухажва, но знаеше, че ще го разочарова, ако му каже, че вече е взела решение в негова полза.

Той влезе в стаята и се отправи към леглото й.

— Наистина ли спиш, красавице?

— Не, Александре. Мисля.

— За това, за което говорихме тази вечер?

— Да.

Без да чака покана, той седна на леглото.

— Не съм те целувал от толкова отдавна — каза той. Пресегна се, взе я в обятията си и нежно я целуна.

Пусна я и тя тихо попита:

— Така ли ще ме любиш, Александре? Спомням си първата ми вечер във Фокея — там бе много по-изразителен, при това за толкова кратко познанство. Ела, господарю мой, аз не съм някоя чуплива играчка. Ако любовта ти е толкова кротка, вероятно не трябва да се омъжвам за теб. Не съм развратна, но дори и старият ми съпруг бе по-жив любовник.

Гърленият му смях прокънтя из стаята.

— Значи, красавице, няма да те поставям на пиедестал и да те боготворя като древна богиня?

— Не, няма. Аз съм жена от плът и кръв.

Чу го да се движи около нея и след малко една от лампите до леглото й бе запалена, след нея друга и друга.

— Ще те гледам, когато те любя — каза той и я издърпа от леглото. Пръстите му бързо разкопчаха перлените копчета на кафтана й, плъзнаха го по раменете й и го оставиха да се свлече на пода. Неговата роба бързо последва нейната.

Свлякоха се на леглото, той я повдигна над себе си и потри гладкото си лице в гърдите й. След това бавно я спусна, държейки я в яките си ръце. Тя въздъхна дълбоко. Той майсторски я преобърна и тя се оказа под него. Вгледа се в нея и тя се изчерви.

— Господи, колко си красива! — промърмори той дрезгаво и ръцете му помилваха гърдите й. Нежните му пръсти не спираха да галят кожата й и тя усети надигането на познато чувство. Той се изправи и я издърпа обратно между краката си. Обхвана гърдите й и нежно замачка големите коралови зърна. Тя почувства нарастването на члена му. Излегна се в скута му и големите му ръце започнаха да галят корема й — тя потръпна.

Той нежно се засмя.

— Значи, красавице, разпознаваш господаря си. Карал ли те е твоят белобрад съпруг да се чувстваш така? Обзалагам се, че не! Омъжи се за мен, скъпа, и ще те науча да копнееш за ласките ми. Мога да ти доставям удоволствие като никой друг, а никоя жена не може да ме задоволи така, както ти, красавице.

— Много приказваш, господарю — подигра го тя и устата му се впи в нейната. После продължи надолу, покривайки гърдите и корема й с изгарящи целувки, докато достигна до мекотата на слабините й.

Теадора настръхна, когато мекият му, настойчив език достигна мястото, което никой друг не бе опитвал. Тялото й се отдръпна от неговото и тя запротестира с треперещ глас:

— Н-не!

Той вдигна глава и се вгледа в нея. Очите му блестяха от страст.

— Никой ли не е опитвал вкуса ти, красавице?

— Никой!

— Но ти си като мед. Жената е най-сладка там, красавице.

— Т-това е г-грешно — успя да промълви. — Не трябва да го правиш!

— Кой казва, че е грешно? Не ти ли доставя удоволствие, любима? На кого вредим? Скоро ще те науча как да ми доставяш удоволствие по същия сладък начин. — След това той отново наведе глава и като разтвори краката й, потърси отново сладостта, за която копнееше.

Отначало тя бе напрегната, но изведнъж съпротивата й бе удавена в неизпитвано досега удоволствие и тя изстена. Дълбоко, дълбоко в себе си усещаше нарастващата възбуда, която ставаше почти непоносима. Отчаяно искаше да свърши, но се възпря. Вместо това внимателно се отпусна и възбудата се оттегли като вълна, която започна да се връща, когато той се надигна и преметна крак през нея.

С инстинкта на Ева, заложен във всяка жена, тя потърси мъжествеността му с ръка. Хвана я и нетърпеливо придърпа Александър към себе си и обви ръце около него. Той не проникна в нея веднага. Вместо това потърка набъбналия си член в нежната, пулсираща плът. Теадора искаше да закрещи от удоволствие.

— Погледни ме — заповяда й той. — Искам да те гледам, докато се любим.

Тя колебливо вдигна очи към него и той бавно проникна в нея. Удоволствието, което изпита, като наблюдаваше как екстазът променя лицето й, бе силно колкото насладата от самия акт.

За неин срам, тя свърши почти веднага и той нежно се засмя.

— Е, красавице, толкова ли беше? — каза той нежно. — Ще те науча как да удължаваш удоволствието, скъпа. Не, не ми обръщай гръб. Не знаеш ли колко те обичам? Моля те, никога не се крий от мен.

От този момент очите й не се отделиха от неговите. Той се движеше в нея, като с всяка изминала минута страстта му се усилваше. Той се изненада, когато тя заговори. Гласът й бе толкова сладострастен, че той не успя да се възпре и горещото му семе се изля в скритата долина на утробата й.

— Ще се омъжа за теб, Александре, господарю мой — каза тя. — Ще се омъжа за теб веднага, щом това стане възможно.

Изтощен, той промълви.

— Ах, красавице, колко те обичам! — И тя го притисна до себе си, усмихвайки се в полумрака. Той не можеше да знае, както и никой мъж не го е знаел, че победител в края е винаги жената.

В ранното утро той я остави и за пръв път от месеци тя спа непробудно и спокойно. Любенето му й бе харесало. Бе уверено и изкусно, макар че той никога не злоупотребяваше с мъжествеността си. В леглото бяха равни — и двамата получаваха, но и двамата даваха.

На следващия ден отидоха при императора и поискаха разрешение да се оженят. Макар Йоан Палеолог да беше изненадан от този рязък обрат, един поглед върху лицето на Теадора разсея всичките му съмнения. Цялото й напрежение се бе изпарило. Тя сияеше.

— С радост давам разрешението си да се ожениш за скъпата ми сестра — каза императорът на владетеля на Месемврия. — Но в замяна ще трябва да изпълниш молбата ми — да останеш в Константинопол, докато дворецът ти в Месемврия бъде построен отново.

— Съгласен — усмихна се Александър. — На Босфора има една красива вила, на протока между нас и Азия. Отдавна я харесвам. Собственикът й почина наскоро. Ще уредя да я купя и ще можем да живеем там, докато се върнем в Месемврия. — Той се обърна към Теадора. — Така добре ли е, красавице?

Тя усмихнато кимна.

— Ако ми купиш тази вила, ще похарча много пари да я обзаведа.

Той се засмя и каза закачливо:

— Няма да ме затрудниш, Теадора. Някога имах вземане-даване с бившия ти съпруг, султан Орхан, и направих доста пари от сделката.

Теадора избухна в смях. Императорът изглеждаше объркан, но Александър спря въпроса му.

— Може ли да се венчаем утре, Ваше Величество?

— Толкова скоро ли, нетърпеливи ми приятелю? Ами църковният обред^[1]? Няма да имаме време за подготовка. Все пак Теа е принцеса.

— Не желая празненства, Йоан. Когато се омъжвах за Орхан, бях украсена като езически идол. Имаше двудневен празник. Намразих всичко това. Ще се омъжа в присъствието само на теб, свещеника и скъпия ми Александър. Нека епископът да се откаже от церемониите. Направи ми тази услуга, братко.

Йоан Палеолог се примири и на следващия ден Теадора Кантакузина и Александър, деспот на Месемврия, се венчаха пред главния олтар в църквата „Св. Мария“ в Бланкерне. Единствените им свидетели бяха императорът, епископът, който водеше службата, и две момчета при олтара.

На обяд императорът обяви изненадващата вест и залата бе залята от одобрителни възгласи. Макар че благородничките бяха разочаровани от бързата женитба на Александър, мъжете им бяха много доволни. Всички се тълпяха при младоженците, поздравяваха владетеля на Месемврия и искаха целувки от порозовялата му булка.

Само императрицата изглеждаше мрачна. Дори сега Елена не желаеше доброто на сестра си. Не можеше да понася да вижда Теадора щастлива, а сега сестра й сияеше. Когато глъчката стихна, Елена каза тихо на сестра си:

— Този път ме изненада, Теа, но внимавай. Следващия път аз ще те изненадам.