Бъртрис Смол
Адора (18)

Глава 17

Две години по-късно Адрианопол падна. Нямаше никаква помощ от Константинопол. Императорът, като васал на султана, просто не се осмели да изпрати отрядите си.

Най-заможните от константинополските търговци бяха вдигнали отряд кавалерия и два отряда пехотинци, които бяха снаряжили и им бяха платили една година предварително. Бяха ги изпратили да бранят огромните им инвестиции във фабриките на тракийския град. Щом влязоха обаче в града, наемниците се озоваха в капан, редом с гражданите, които не бяха доволни от перспективата да хранят неколкостотин гърла повече.

Адрианопол бе едно от последните бижута в короната на Византия. Бе разположен на бреговете на река Тунджа, там, където се слива с река Марица, на 137 мили северно от Константинопол, в центъра на Тракийската низина. Бе заобиколен от плодородни, добре напоени долини и изненадващо неплодородни хълмове. Говореше се, че е построен върху някогашния град Ускадам. Със сигурност е имало нещо, когато Адриан възстановява града през 125 година преди Христа. 253 години по-късно римският император Валенс изгубва града от готите, които на свой ред са победени от българите, те пък били прогонени от византийците, идват кръстоносците, а накрая те са разбити отново от византийците. Сега Византия загуби града завинаги.

Имаше няколко причини да бъде притежаван Адрианопол: тържище за целия селскостопански регион около него; регион, където растяха всякакви видове плодове и зеленчуци, лозя, памук, лен, черници и цветя — особено рози и мак; хората произвеждаха копринени, памучни, ленени платове, стоки от вълна, кожени изделия и изключителни копринени гоблени; правеха и изнасяха и розова вода, розово масло, восък, опиум и червена боя, наречена „турско червено“.

Тук турците възнамеряваха да преместят столицата си. Адрианопол, който скоро щеше да бъде преименуван в Едрине, щеше да бъде първата отоманска столица в Европа. Онези части на града, които се бяха предали без бой, бяха пощадени от гнева на завоевателя.

Останалите, които се бяха опълчили на турците, бяха подложени на традиционните три дена грабежи и изнасилвания. Възрастните и ненужни хора бяха убити или оставени да гладуват, освен ако нямаха роднини, които да платят откупите и да ги изведат от града. Бременните и кърмачките бяха първите, продадени в робство, тъй като здравите, плодовити жени бяха ценна придобивка. Купувачите авторитетно обсъждаха начина, по който те носят неродения плод, а разстоянието между бедрените кости се смяташе за добър белег за лесно раждане. Добрите родилки бяха добре дошли в мъжкия дом. Неродените им деца, особено синовете, бяха плюс в покупката.

Онези от жените, които вече бяха родили и сега кърмеха, бяха проверявани за тежестта на гърдите им и дори ръчно доени от евентуалните купувачи, за да бъде проверена гъстотата на млякото. Жена с повече от необходимото за детето й мляко можеше да кърми сираче или дете на майка с пресекнало мляко. Риданията, разнасящи се от този робски пазар, бяха ужасяващи, но никой от тълпата не проявяваше много загриженост. Такава бе съдбата при войни.

Следващата стока бяха децата. По-хубавите, момчета и момичета, бяха бързо погълнати в бясното наддаване. Дойде редът на младите мъже, като силата и красотата бяха основните показатели. Много от тях бяха откупени от техни роднини от другите части на града. Отчаяно се мъчеха да задържат младите мъжки членове на семействата си, които щяха да възпроизведат ново поколение и да запазят фамилното име живо. Тук също имаше трагедии. Братя близнаци бяха продавани отделно, а семейството можеше да си позволи да откупи само единия. Другият бе продаден на арабски търговец, който се надяваше да направи състояние от него по на юг. Разделянето на братята бе съпроводено от сърцераздирателни хлипания.

Сестрите и братовчедките на тези младежи имаха още по-лоша съдба. Повечето от младите момичета, хванати от турските войници, бяха изнасилени. Застанали последни, младостта и красотата им получиха добри цени от всички, с изключение на семействата им, които не желаеха да си върнат обезчестените дъщери. Много хлипащи момичета бяха отведени пред каменните лица на собствените им родители. На султана, естествено, бе предложено най-доброто от пленниците. Али Яхия избра занаятчии и художници, защото Мурад възнамеряваше да строи нов дворец.

Мястото, което бе избрал, бе голям остров в река Марица, който гледаше към града от едната страна и към далечните, гористи планини от другата. Островът бе покрит с много дървета и имаше голям хълм, върху който щеше да е дворецът, чийто дизайн бе подобен на този в Алхамбра. Щеше да има дворове и фонтани, а целият дворец щеше да е ограден с внимателно поддържани терасирани паркове, градини и гори. Щеше да има пристани от двете страни на острова.

Работата започна веднага, тъй като Мурад се надяваше да се завърши преди раждането на детето на Адора. Огромни мраморни блокове бяха донесени от мраморните острови. Други бяха взети от близките руини, за да бъдат почистени, излъскани и преоформени. Огромни дъбови и брезови дънери бяха свалени от планината, а няколко кораба докараха кедрово дърво от Средния изток.

Най-добрите занаятчии — и роби, и свободни граждани — бяха доведени на работа в двореца. Имаше прости дърводелци и изкусни дърворезбари. Имаше водопроводчици, които да поставят медните тръби за баните, кухните и фонтаните; бояджии и варакчии; хора, които да сложат плочите на покрива и такива, които да налепят плочите по стените и пода. В Бурса и Адрианопол тъкачите прекараха дълги часове в тъкане на коприна, сатен, дантела и вълна. Тези платове бяха предадени на майсторите тъкачи и шивачки, които ги превърнаха в гоблени, килими, драперии и други украси.

Мурад пришпорваше архитекта, млад мавър, който на свой ред караше занаятчиите и работниците да работят до краен предел. Но не се осмеляваше да каже на султана, че дворецът няма да е готов до раждането на детето. Накрая Теадора разреши дилемата, като предложи на архитекта да съсредоточи усилията на хората си върху завършването на нейните покои, които щяха да се наричат „Палатът на любимата“.

„Палатът на слънцето“ бе обърнат на юг, бе застлан с плочи в червено, златисто и оранжево. Всички цветя бяха в ярки цветове. „Дворът на звездите и луната“ бе постлан със сини и бели плочи. Цветята бяха големи и ароматни — сладка никотиана, лилии, пълзящи маргаритки. Около басейна, облицован в тъмносиньо, имаше дванайсет сребърни табли, представящи знаците от зодиака. Щеше да има „Палат на маслиновите дървета“, „Палат на сините делфини“ и „Палат на перлените фонтани“.

Личните покои на Адора бяха обърнати на юг и запад. Със собствена кухня и трапезария, баня, детска, просторна спалня, малка библиотека, три приемни и спални помещения за робите й. Откритият двор бе голям и поместваше няколко вирчета и красив фонтан, в който водата извираше от златна лилия. Имаше недоразвити цъфтящи дървета, череши, ябълки, бадеми и праскови. През пролетта щеше да има розови и бели цветове, бели и сини зюмбюли, жълти, златисти и бели нарциси, всякакви видове лалета. През лятото щяха да цъфтят разноцветни рози, горски съсънки и лилии — любимите цветя на Адора. През есента ябълките щяха да предлагат плодовете си само на обитателите на „Палатът на любимата“.

Адора каза на Мурад, че целият дворец няма да е завършен за раждането на детето. Но преди той да успее да реагира, тя му обясни, че все пак детето ще се роди в палата, тъй като нейните покои ще бъдат първите завършени. Детето, което носеше, щеше да е първия отоманец, роден в Европа.

Адора нежно успокои Мурад.

— Ти не опъваш палатка, съпруже. За да построиш дворец, ти трябва време. Дълго след като сме изчезнали от спомените на хората, все ще има някой, разхождащ се по тази земя, който да посочи двореца и да каже: „Това е островния сарай, построен от султан Мурад, син на Орхан Гаци. Това е първата кралска резиденция, построена от отоманците в Европа, и в нея се роди първият европейски отомански султан.“ Ако дворецът ти е добре построен, завинаги ще остане като твой паметник. Но ако пришпорваш работниците да строят бързо, дворецът ти не ще пребъде.

Той й се усмихна с любов.

— Семето в утробата ти не е затъмнило гръцкия ти разсъдък.

— Не съм чувала износването на дете да пречи на мозъка.

По дяволите! Никога ли нямаше да я разбере! Той се засмя.

— Красивият ти език е както винаги хаплив.

— Наистина ли предпочиташ да съм като онези празноглави създания, които споделят леглото ти напоследък? — Тя наведе очи и стеснително коленичи. Започна жестоко да имитира една от любимките му: „Да, господалю, каквото наледите. Всяка ваша дума е лоена капка мъдлост, господалю.“

Мурад дръпна Адора да стане и сви лице в гримаса.

— Как мога да виня Али Яхия? Всяко момиче в харема ми е изключително! Едно от друго по-прекрасни. Но, аллах! Глупави са като стадо овце!

Тя го подразни безмилостно.

— Сигурно това е, което искаш, съпруже. Винаги ме кориш за интелигентността ми, казвайки, че това не е подходящо за красива жена. Сега кориш тези красиви момичета за това, че нямат мозък. Ти си фурнаджийска лопата, съпруже. Не може да ти се угоди.

— Ако не беше бременна със сина ми, щях да те набия, нагла робиньо — изръмжа той, но очите му бяха весели, а ръката върху издутия й корем — нежна. После гласът му стана по-груб и той каза: — Детето е развалило фигурата ти. Носът ти е твърде дълъг, а устата — малка. Косата ти е спаружена. И въпреки всичко си най-красивата жена, която съм срещал. Каква магия си ми направила, Теадора от Византия?

Очите й светнаха и той не бе сигурен дали не е видял сълзи в тях. Това го развълнува, тъй като тя бе гордо създание.

— Не съм те омагьосвала. Освен ако любовта ми към теб не е омагьосана.

— Малка вещица. — Той хвана ръката й и целуна дланта й.

— Детето рита, любими. Усещаш ли? — Тя хвана ръката му и я сложи на корема си.

Под пръстите си усети отначало нежно тупкане, но после почувства силен удар. Той трепна и учудено се взря в дланта си, сякаш очакваше да види отпечатък. Теадора щастливо се засмя.

— Със сигурност е твой син.

Нежно я придърпа в обятията си и целуна издутите й гърди.

— Недей! — Изгледа я остро и тя срамежливо призна: — Кара ме да те желая, а знаеш, че сега това ми е забранено.

— Аз също те желая, Адора. Потърпи, скоро отново ще споделяме леглото.

Той я прегърна и я държа така, докато, успокоена от топлината на ръцете му, тя заспа. Чак тогава той нежно я постави върху възглавниците. Изправи се и я зави с една кувертюра.

За миг остана загледан в нея, после бавно излезе от стаята.