Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- Похищение чародея, 1979 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Любомир Стоилов, 1980 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Публикувано в сп. „Наука и техника“, бр. 52/1979, бр. 1-15/1980 г.
История
- — Добавяне
27.
Анна се събуди едва когато слънцето вече клонеше към залез. В стаята беше горещо, над забравената чаша със сладко кафе се въртяха оси. В стаята се въртеше и дядо Генади.
— Извинявай — каза той. — Аз чуках, чуках, вратата отворена, а ти не се обаждаш. При нас на село не е както в града, при нас е по-просто. Вратата е отворена и аз влязох.
— Нищо — каза Анна, сваляйки краката си от дивана. Везаната й княжеска дреха зашумоля.
Анна се огледа: само това й трябваше — беше останала облечена в дрехите на полската княгиня Магдалена, племенницата на полския крал Лешко Бели.
— В Москва вече така ли се обличат? — запита дядо Генади.
На Анна й се стори, че той й се присмива. Тя стана и надзърна в антрето. Там беше празно и чисто. Вратата към горницата беше разтворена докрай. И там беше празно. Креватът беше постлан акуратно. Дядо Генади се мъкнеше след нея.
— Заминали са си, значи? — каза той.
— Заминаха — каза Анна.
— Виж какво ти донесох за спомен. От музея.
Той измъкна от дълбокия джоб на мушамата си медната лъвска глава с гривната в устата й.
— Благодаря, деденце — каза Анна. — А те наистина ли бяха оттам?
— Откъде да зная аз. Добри хора бяха.
Анна се върна в голямата стая. През отворения прозорец се виждаше стръмният хълм. Край ручея пасеше пъстрата кобила Клеопатра.
— Тежки са греховете ни — въздъхна дядото. — Бързаме, суетим се, пътуваме бог знае къде. А това е рисковано. Да, а аз ти донесох млечице. Подварено е. Ще пийнеш ли?