Кир Буличов
Отвличането на чародея (11)

11.

Кин изви кълбото.

От гората, от отдалечената й от реката страна, мирно излезе стадо крави, подкарвано към града от трима пастири в сиви гащи и дълги до коленете ризи. Кой знае защо пастирите не знаеха, че рицарите са вече тук. Стадото бе забелязано едновременно и от крепостната стена, и откъм ручея. Очевидно и пастирите дочуха виковете. Те се засуетиха и подгониха кравите, а те съвсем не можеха да разберат накъде и защо трябва да бързат. Стадото гъсто се сби и пастирите безредно заудряха нещастните животни с бичовете си.

В рицарския стан също се вдигна суматоха. На божиите дворяни очевидно много им се искаше да отмъкнат стадото — може би им се беше приискало да си пийнат прясно издоено мляко. Но конете на мечоносците бяха разседлани и към ручея се втурнаха пехотинци, размахващи мечове и топори. Звук нямаше, но Анна си представи какъв рев се издига над склона на хълма. Кин насочи кълбото към стената на града. Хората върху кулите се дръпнаха встрани и отстъпиха място на стрелци с лъкове. Червенокосият красавец не се виждаше, дълголикият княз беше така мрачен, та Анна си помисли дали той не се безпокои, че народът му ще остане без мляко по време на обсадата.

Стрелците започнаха да изпращат стрели по тичащите от ручея и обсадната кула ратници, но повечето от стрелите не достигнаха до целта си. Внезапно една крава се откъсна от стадото и се понесе, подскачайки по ливадата. Перната стрела се размахваше в шията й като бандерила на бик по време на корида.

В това време германците стигнаха до пастирите. Всичко стана така бързо, че Анна едва не помоли Кин да превърти отново. Единият от пастирите падна на земята и замря. Вторият се вкопчи в едър ратник, а в това време друг германец се въртеше около тях с вдигнат топор, страхувайки се да не удари другаря си. Трети пастир тичаше към вратите, а след него търчаха цели десет души. Той дотича до рова и скочи; немците го последваха. Анна видя — едва сега до нея достигна отчаянието, което движеше пастира — как малката фигурка, прилепвайки се към земята, пълзеше по стръмния склон на рова, а ратниците вече я настигаха.

Изведнаж един от преследвачите се изтърколи на дъното на рова. Стрелите се впиваха в тревата, отскачаха от ризниците, още един ратник падна на колене, затискайки с длан раната в корема си. И в този момент най-предният кнехт догони пастира и го удари с топора си. Болката — Анна сякаш почувствува, че удрят нея — накара пастира да подскочи напред. Той падна и на четири крака запълзя към стената. От разсечения му крак пръскаше яркочервена кръв, оставяйки следа, по която като вълци лазеха напред преследвачите.

— Отворете вратата! — извика Анна.

Жул потръпна. Още един германец падна, мъчейки се да измъкне от гърдите си забитата в тях стрела, и сякаш послушали Анна, вратите започнаха доста бавно да се отварят навън. Но на пастира вече му беше все едно. Той лежеше пред самите врати и застигналият го ратник заби в гърба му бойния топор и сам падна до него, тъй като най-малко пет стрели, преминали през него, го пришиха към земята като бръмбар.

През разтворените врати настана объркване: леки конници с черни шалвари, пищно обшити куртки, червени калпаци и оголени саби се сблъскаха, бързайки да изскочат навън.

— Ето на — промърмори Анна, — биха могли да изскочат две минути по-рано. — Стадото и без това нямаше да върнат, а само убиха пастирите напразно.

Пастирът беше проснат по очи в локва бързотъмнееща кръв и конете прескачаха през него. След ятвягите вече по-бавно излязоха няколко войни, облечени в ризници със стоманени пластини на гърдите и конични железни шлемове със заварени в предната им част стоманени ивици, прикриващи носа. Анна веднага позна в един от конниците червенокосия красавец.

— Вижте — каза тя. — Ако сега той загине…

Кин прехвърли кълбото надолу, по-близо до конниците.

Кой знае защо, когато от вратите излязоха ятвягите, Анна реши, че русите вече са победили. Вероятно, защото още не беше се освободила от неосъзнатото чувство, че гледа филм. А във филмите след поредицата от драматични или дори трагични събития непременно се появяват нашите с тачанки или на коне. След това врагът, облизвайки раните си, се оттегляше в своята бърлога.

Около това време стадото вече отдели от стените. Ратниците, които преследваха пастира, ловко гонеха кравите към ручея, оглеждайки се към крепостта. Очевидно бяха сигурни, че русите няма да оставят стадото си току-така. Насреща им към ручея се спускаха рицари. Ятвягите, сякаш не виждайки опасността, се втурнаха сред изплашените крави, сечейки със сабите си гонещите стадото ратници, но когато към тях се приближиха тежковъоръжените рицари, веднага леко и някак си весело се отдръпнаха обратно към крепостта, пресрещайки своите дружинници.

Германците ги последваха и Анна разбра, че стадото е загубено.

Червенокосият воин обаче заедно с дружинниците реши другояче. Включвайки в своя строй носещите се срещу тях ятвяги, както магнит прилепва металните прашинки, те се спуснаха към рицарския отряд и се сляха с мечоносците в гъста, плътна маса.

— Ако не беше стадото — забеляза внезапно Кин, връщайки Анна в полумрака на стаята, — рицарите би трябвало да го измислят.

Около този момент Анна беше вече изпуснала смисъла на боя и неговата логика — сякаш вниманието й беше достатъчно само за отделни епизоди — проблясването на меч, отворената от болка уста на конник, разширените ноздри на коня му… Червенокосият красавец размахваше меча с две ръце, сякаш сечеше дърва, и Анна виждаше искрите от ударите му върху триъгълния, бял с червен кръст по средата щит на могъщия рицар с бяло наметало. Отстрани в зрителното поле на Анна се втурна краят на копие, то удари червенокосия отстрани и той, без да изпуска меча, започна бавно да се смъква от коня.

— Ах! — Анна стана на крака: миг още и червенокосият щеше да загине.

Нещо черно се мерна редом и ударът на рицаря попадна върху черния кафтан на ятвяга, закрил със себе си витяза; наклонен към високия лък на седлото, витязът вече препускаше към крепостта.

— Това беше само проверка на апаратурата — каза Жул. — Почивка.

— Добре — каза Кин. — А сега да обмислим всичко, което видяхме.

Кълбото започна да избледнява и Кин изпъна ръцете си. Уморено, така сякаш самият той се беше стражавал край брега на ручея, сне ръкавиците и ги хвърли върху леглото.

Последното, което се видя в кълбото, бяха затварящите се врати, убитият пастир и неговият убиец, лежащи един до друг мирно, сякаш почивайки върху зеления скат.