Кир Буличов
Отвличането на чародея (8)

8.

Анна изведнаж се разстрои. На пръв поглед ти се струва, че съвсем не те засяга какво ще се случи след хиляда години. Но ето че тя никога няма да научи какво е станало там…

Вятърът стихна, дъждът се умири и започна да се лее спокойно, като изпълняваше своя дълг, помагайки на селското стопанство.

— А в наше време — наруши мълчанието Анна — има ли кандидатури?

— Разбира се — каза Кин. Очевидно, без да си дава сметка какво прави, той прокара във въздуха ръката си и ручейчето, което вече почти се беше добрало до краката на Анна, спря, сякаш натъкнало се на стъклена преграда. — Двадесетият век, мила Анушке, е също такъв убиец, както и останалите векове. Ако искате, ще ви прочета няколко кратки справки. При някои от тях ние не се решихме да предприемем мерки…

„А по другите?“ — поиска се на Анна да запита. Но премълча. Най-вероятно той няма да поиска да отговори. И ще е прав.

— Това са само сухи справки. Разбира се, преведени на ваш език…

— Според мен вие се изразявате на езика на двадесетия век. А… голяма ли е разликата…

— Не, не толкова, че да не можеш да разбираш нищо. Но има много нови думи. И езикът е по-лаконичен. Ние живеем по-бързо. Но когато попаднем в миналото, забравяме своя език. Така е по-удобно. Все пак искате ли да чуете за гениите, които ги няма?

— Искам.

Кин леко въздъхна и заговори, гледайки в краката си. Гласът му се промени и стана по-сух. Той четеше текст, който неговата слушателка не виждаше. Дъждът ръмеше в хармония с гласа му.

„Дело 12–а–56. Маун Маун Ко. Роден на 18 май 1889 година в село Швезандаун северно от град Пегу в Бирма. На шестгодишна възраст постъпил в монашеско училище, където поразявал монасите с умението си да заучава глави от Типитака. Около десетгодишната си възраст знаел наизуст целия канон на Хинаян и като дете, белязано с карма, той бил откаран в Мандалей, където с него разговарял самият татанабайн и му подарил чадър и блюдо за милостиня. В Мандалей му попаднала книга за християнството и чрез сравняване на религиозните системи, както и от разговори с учени-мюсюлмани детето създало философска система, в която приложило основите на диалектика, близка до Хегеловата. Бил наказан със заточение в единична килия. През 1901 избягал от манастира и се добрал до Рангун, надявайки се да убеди в правотата си английския епископ Ендрю Джонсън. Не го пуснали в дома на епископа, но няколко дни то живяло у мисионера Г. Стоунел, който бил удивен от това, че приближилият се до него на улицата дрипльо разказва наизуст евангелието на английски. Мисионерът показал момчето на своите приятели и записал в дневника си, че Маун Маун Ко свободно излага мислите си на няколко езика. Опитите на Маун Маун Ко да изложи пред мисионера своята теория не се увенчали с успех, тъй като той решил, че момчето му разказва някаква еретична книга. На четвъртия ден, независимо от това, че в дома на мисионера момчето било хранено, Маун Маун Ко избягал. Трупът му със следи от крайно изтощение и прободни рани в гърдите, бил намерен от полицая на пристанището А. Банърджи на 6 януари 1902 година край склад №6. Причините за смъртта са неизвестни.“

Кин замълча. Сякаш нещо го изключи. След това погледна Анна. Дъждът още покапваше. Кобилата стоеше до вратата.

— В този случай бяхме сигурни — каза Кин. — Но закъсняхме.

— А защо никой не го е разбрал?

— Още по-поразяващо е как той се е добрал до този мисионер — каза Кин. — Да прочета ли още?

— Да.

„Дело 23-ов–76. Кособурд Мордко Лейбович. Роден на 23 октомври 1900 година в г. Липовец Киевска губерния. Научил се да говори и да пее на 8 месеца. На 4 януари 1904 година леля му Шейна подарила на детето цигулката, останала от покойния й мъж. Около това време в паметта на детето живеели всички мелодии, чути в къщи и в Киев, където родителите му го водили на два пъти. Един път детето изнесло концерт в дома на предводителя на дворянството камер-юнкера Павел Михайлович Гудим-Левкович. След този концерт, на който Мордко изпълнил по-специално и съчинена от него пиеса, уездният лекар д-р Колядко подарил на детето три рубли. През лятото на 1905 година аптекарят С. Я. Сойфертис след кореспонденция с познати в Петербург ликвидирал своята работа, тъй като според думите му, на стари години бог го удостоил да види чудо и поел грижите за него. На гарата ги изпращали всички съседи. Цигулката носел Сойфертис, а детето — бохча с играчки, сладкиши за из път и нотни листове, върху които сам написал първата част на концерт за цигулка. На ъгъла на улиците Виницка и Николаевска изпращачите се срещнали с шествието на членовете на съюза «Архангел Михаил». Станало неочаквано сблъскване, изпращачите се изплашили за детето и искали да го скрият. Леля му Шейна го отнесла в съседния двор, но то се откъснало от нея и с вика «Цигулката ми!» изтичало на улицата. Детето било убито от удара с ботуш на бившия податен инспектор Никифор Биков. Смъртта била мигновенна.“

— Искаш ли още? — запита Кин.

Без да чака отговор, той продължи:

„Дело 22–5–а–4. Алимханова Салима. Родена в 1905 година в г. Хива. Заради красотата и белината на лицето си била през 1917 година взета в харема на Алимхан Кутайси, приближено лице на последния хан на Хива. През 1918 година родила мъртво дете. Бидейки още неграмотна, тя стигнала до извода за безкрайността на вселената и множествеността на световете. Научила се самостоятелно да чете, да пише и да смята и създала собствена логаритмична таблица. Интуитивно използувала способността да се предвиждат някои събития. Предсказала по-специално земетресението през 1920 година, обяснявайки го с напреженията в земната кора. С това си предсказание предизвикала недоволството на духовенството в Хива и само любовта на мъжа й спасила Салима от наказание. Стремяла се страстно към знания. Виждайки в къщи случайно попаднал там ташкентски вестник, се научила да чете по руски. През август 1924 година избягала от дома си, преплувала Аму Даря и постъпила в училище в Турткул. Способностите на девойката привлекли вниманието на руската й учителка Галина Кранова, която се занимавала с нея по алгебра. За няколко седмици Салима усвоила курса на седемлетката. Било решено, че след октомврийските празници Галина ще отведе девойката в Ташкент, за да я покаже на специалисти. По време на демонстрацията на 7 ноември в Турткул Салима марширувала в групата на жените, снели паранджата, и била позната от родствениците на Алимхан. През нощта била открадната от училището и удушена в Хива на 18 ноември 1924 година.“

— Достатъчно — каза Анна. — Много благодаря. Стига толкова.