Кир Буличов
Отвличането на чародея (17)

17.

— Точно така — каза Кин. — Жул! Започни подготовката на апаратурата за преход. И съобщи в къщи, че сме готови. Обектът е открит.

Кин извади от кълбото ново топче. След това тръгна към вратата.

— Да дойда ли с вас? — стеснително запита Анна, за която останалите бяха забравили.

— Моля — отвърна Кин равнодушно и бързо влезе в голямата стая. Там беше прекалено светло. Над бонбоните в купичката се въртяха мухи. През отворения прозорец нахлуваше ветрец, разклащайки завеската. Анна се приближи до прозореца и надзърна, почти очаквайки да види край ручея шатрите на мечоносците. Но там играеха на футбол дечурлига, а далеч, чак към края на гората, откъдето беше излязло вчера нещастното стадо, пухтеше малък трактор.

— Заснехте ли епископа? — попита Анна, гледайки как пръстите на Кин превръщат топчето в плака.

— Не, това е снимка на първия в Европа печатарски отпечатък.

Те се наведоха над масата, четейки текста.

— Четете на глас — помоли Анна.

— Варварски латински — каза Кин. — Алхимически текст. Много по-спокойно би било да напечата нещо божествено. Защо сам се навира сред кучетата! „За да сътвориш елексира на мъдреците, вземи философски живак и го нагрявай, докато не се превърне в зелен лъв… след това нагрявай по-силно, и той…“ — мърмореше Кин.

Тракторът спря, от него изкочи трактористът и започна да бърника в двигателя. Ниско над гората прелетя малко самолетче от местните линии.

„Кипни този лъв в пясъчна баня и кисел винен спирт, изпари полученото, и медта ще се превърне в растителна смола, която може да се реже с нож. Постави я в замазана глинена реторта…“

— Отново живак — майката на металите — каза Анна.

— Не. „Кимерийски сенки ще покрият твоята реторта с тъмно покривало и ти ще намериш в нея истинския дракон, който яде своята опашка…“ Не, това не е живак — каза Кин. — По-скоро това са превръщенията на оловото. Зеленият лъв е окис на оловото, а растителната смола — оцетно-оловна сол… Да, мисля, че е така.

— Вие самият бихте могли да бъдете алхимик — каза Анна.

— Да, наложи ми се да попрочета немалко ребуси. Но сред тях понякога проблясваха подобни находки.

— Сега там ли ще отидете?

— Чак вечерта. Трябва да съм там колкото може по-малко.

— Но ако ви познаят и решат, че сте шпионин?

— В крепостта има всякакви хора, и то много. Има и най-различни хора от околните селища. Има и други варианти.

Кин постави плаката на масата и излезе в антрето, където беше сандъкът с дрехите. Оттам се разнесе неговият глас:

— Какво става? Кога ще подадат енергия?

Жул му отвърна:

— След седемнадесет.