Кир Буличов
Отвличането на чародея (5)

5.

Високите и тъмни отдолу облаци освободиха слънцето и то отново освети брега. Но цветът му се беше променил — беше станал тревожен и бял. И в този момент плисна дъжд, който зашиба тръстиките и тревата. Анна грабна книгата и като покри главата си с кърпата, се хвърли към ябълките. Кин я настигна с два скока и те притиснаха към грапавия дънер. Капките дъжда чукаха по листата.

— А ако той не се съгласи? — запита Анна.

Кин неочаквано се засмя.

— Вие почти ми повярвахте — каза той.

— Значи не трябваше да вярвам? — Нейното триъгълно и събиращо се в ямичката на острата й брадичка лице беше вече порозовяло от слънцето и от това косите й изглеждаха още по-светли.

— Чудесно е, че сте ми повярвали. Малцина могат да се похвалят с толкова непредубедено възприемане.

— Така е, очевидно съм глупава.

— Напротив.

— Добре, благодаря. Все пак вие по-добре кажете, защо трябва да се мъкнете в тринадесети век за този гений? Нима не се оказа нещо подходящо за вас някъде по-близо?

— Преди всичко, гениите са малко. Твърде малко. На второ място, не всеки от тях ние можем да вземем със себе си. Той трябва да не е стар, тъй като с възрастта се усложнява проблемът за адаптацията и най-важното той трябва да загине случайно или трагично… без следа. На погребението на Леонардо да Винчи са присъствували много хора.

— И все пак това е тринадесети век!

Дъждът затихваше и капките все по-рядко чукаха по листата.

— Вие очевидно не си представяте какво представлява пътуването във времето…

— Наистина нямам никаква представа.

— Ще се помъча да ви обясня. С няколко думи, разбира се. Времето е обективна физическа реалност и се намира в постоянно постъпателно движение. Това движение, както и движението на някои други физически процеси, се осъществява спираловидно.

Кин приклекна, взе едно сухо клонче и нарисува върху влажната земя спиралата на времето.

— Ние с вас сме частички, плаващи в спиралния поток, и нищо на света не може да забави или ускори това движение. Но съществува друга възможност — да се движим направо, извън потока, сякаш пресичайки извивка след извивка.

Без да става. Кин нарисува една стрелка до спиралата.

След това вдигна глава и погледна Анна, за да разбере дали го е разбрала. Анна му кимна насърчително.

Кин се изправи и закачи едно ябълково клонче. От листата се посипаха цепи струи вода. Той отърси глава и продължи: — Затруднението е в това, че от всеки конкретен момент в потока на времето можеш да попаднеш само в съответния момент на предишната извивка. А продължителността на един сегмент е малко повече от седемстотин години. Озовавайки се в предходната или в следващата извивка, ние веднага попадаме отново в потока на времето и започваме да се движим заедно с него. Нека допуснем, че на двадесети юли 2775 година съответствува приблизително двадесети юли 1980 година. Или да вземем следващата извивка — двадесети юли 1215 година, или още една извивка — двадесети юли 540 година. Вижте. — Кин допълни чертежа с дати.

— Сега разбирате ли, защо не можем да отложим нашата работа? — запита той.

Анна не отговори.

— Ние се подготвяхме за прехода в 1215 година няколко години и чакахме кога моментът на смъртта на болярина Роман ще съвпадне с някой момент на нашата извивка във времето. Град Замошие пада след три дни в 1215 година. И след три дни ще загине неизвестният гениален учен от тринадесети век. Ако ние в три дни не направим всичко, ще трябва просто да забравим за тази операция. Завинаги. А в това време вие…

— Аз не знаех, че ще ви попреча.

— Никой не ви обвинява.

— А защо не може да се скочи направо там?

— За съжаление невъзможно е да се пресекат наведнъж две извивки на времето. За такова нещо няма да стигне цялата енергия, която съществува на Земята. Ние сме длъжни да спрем и направим междинен пункт тук, в двадесетия век.

— Да вървим в къщи — каза Анна. — Дъждът спря.

Тя погледна спиралата на времето, нарисувана върху влажната кафява пръст. Простичка рисунка. Но тя беше направена от ръката на човек, който още не е роден.

Те тръгнаха към къщата. Облаците бяха отплавали към гората. Прежуряше.

— Значи нас ни разделят седемстотин години — каза Анна.

— Приблизително толкова. — Кин задържа едно ябълково клонче, пропускайки Анна. — И това е добре, защото такава пропаст от време прави нашата среща с вас ефемерна. Даже и да поискате да научите кога например ще умрете, а това е естествен въпрос, аз не бих могъл да отговоря. Прекалено голямо е откъсването.

— Задавани ли са ви подобни въпроси?

— Не би трябвало да говорим за това. Такива случаи обаче е имало. И обикновено не са нарушавали експеримента. Системата на времето е стабилна и инерционна. Тя е като море, което поглъща смерчовете…

— Аз съм живяла така отдавна… — помисли си на глас Анна. — и за вас съм направо изкопаемо. Изкопаемо, което е живяло отдавна, отдавна. Мамонт.

— До известна степен, да. — Кин не искаше да щади чувствата на момичето… — За мен вие сте мъртва отпреди седемстотин години.

— Сигурни ли сте в това?

— Сигурен съм. Макар че не съм виждал вашия гроб.

— Благодаря ви за откровеността… Вчера бях на гробището. Там, на хълма. Аз мога да оценя размера на тази пропаст.

— Ние искаме да преминем през нея.

— И да вземете оттам човек? А ако той бъде нещастен от това?

— Той е гениален. А геният е адаптабилен. Ние имаме опит.

— Категоричен ли сте?

— За съжаление не: аз се съмнявам винаги и във всичко. Категоричен е Жул. Може би, защото е млад. И не е историк, а физик-темпоралник.

— Вие сте историк?

— При нас няма строго делене на специалности. Ние умеем много неща.

— Макар, общо взето, да не сте се изменили.

— Антропологичният тип на човека си е останал предишният. Не всички от нас са красиви и даже не всички са умни.

— У мен се зараждат хиляди въпроси — каза Анна, спирайки се до стълбата на верандата. Кин извади греблата от бъчвата и ги облегна на стената.

— Естествено — каза той. — За обитаемостта на световете, за социалното им устройство, за войните и за мира… Няма да им отговоря, Анна. На нищо не мога да ви отговоря. Макар да се надявам, че самият факт на моето появяване тук е оптимистично подсказване. Както и това, че ние можем да се занимаваме с такава странна работа, като издирването на древни мъдреци…

— Това нищо не доказва. Може вие да се занимавате с търсенето на мозъци именно защото не сте кой знае колко добре.

— При недобър живот не достигат нито енергия, нито време за подобни занимания. А що се отнася до недостига на гении…

На портата се появи дядо Генади с гърненце в ръце.

— Здравейте — каза той, сякаш незабелязвайки Кин, който стоеше с гръб към него — ти защо не дойде за мляко?

— Запознайте се — каза Анна. — Пристигнаха мои познати.

Кин бавно се обърна.