Сюзън Кайл
След полунощ (18)

Глава осемнадесета

Първата страница на сензационния вестник на Ломбард беше шокираща. Имаше снимка на двама души, които се любеха страстно на плажа; но само от кръста нагоре. Заглавието над нея беше още по-шокиращо:

„Ромео и Жулиета в наше време: Противниците стават любовници“.

Младата жена, която се взираше във вестника, беше пребледняла като платно. Приятелката й до нея я дърпаше за ръката и вече бе забелязала, макар и със закъснение, че лицето на жената от снимката напомня на пребледнялото лице до нея.

— Той я е отпечатал! — изстена Ники. — Харълсън я е публикувал, видя ли? О, Господи!…

— Ники, това е вестникът на Ломбард — обади се неловко Дери, като й помагаше да се настани в колата. — Weekly Voice — издава го бащата на Кейн.

— О, как е могъл! Мразя го — шепнеше Ники и хлипаше от гняв в безсилие. — Мразя го! Как можа да ми причини такова нещо… и на Клей?

— Хайде, успокой се — увещаваше я Дери. — Ще ти прилошее. Сега ще те откарам у вас. Всичко ще се оправи. Трябва да спреш да плачеш.

— Не мога! Искам да ме закараш до завода на Кейн Ломбард! Няма да се прибера вкъщи разплакана. Ще му издера очите!

— Няма да го направиш. — Дери продължаваше да кара към Батъри, без да обръща внимание на гневните изблици на Ники, които продължиха през целия път дотам.

— Слава богу, Клей си е вкъщи — каза си Дери, когато влезе в алеята на двора.

Клейтън излезе на входа и тя започна да му маха бясно да дойде. Той изтича да помогне на Ники да влезе в къщата.

— Ще направя кафе — каза Дери, докато Клей настаняваше сестра си в хола.

— Животно! Свиня! Гадна свиня! — хълцаше Ники. — Ще му строша врата. Видя ли го? Семейният им вестник… и публикували онази… онази отвратителна снимка! Те са в комбина с Харълсън! Знам ги, че са…

— Успокой се — каза Клей, притискайки мокрото й лице към гърдите си. — Хайде, успокой се и ме изслушай. Опитах се да изхвърля Харълсън и той ми показа тази снимка, Ники.

— Какво?

— Точно така. Опита се да ме изнудва. — Клей се ухили. — Никой не ме е изнудвал досега. Занесох снимката на Кейн Ломбард.

Тя се облещи насреща му, окончателно съкрушена. Собственият й брат я беше продал на най-големия си враг.

— Съпоставихме някои данни за Харълсън — продължи той. — Тогава му казах, че ще му изтръгна черния дроб за това, което ти е сторил. И той ми обясни всичко. Изглежда ще се жените много скоро, защото си бременна.

Точно в този момент от кухнята се чу трясък — Дери беше изтървала подноса с чашите и чинийките върху скоро лакирания дървен под.

— Надявам се, че обичаш да търкаш подове! — викна й Клейтън.

Тя пристъпи в стаята и се вторачи в Ники, като все още не можеше да повярва на ушите си. После се обърна и влезе обратно в кухнята с разтегнато от усмивка лице.

— Две неща, Ники — обърна се Клейтън към сестра си. — Бременна ли си и ще се жениш ли за Кейн Ломбард?

— Не съм бременна — излъга тя и се изчерви ужасно.

— Той казва, че те обича — добави брат й.

Изражението й се смекчи като от магическа пръчка.

— Обича ме? — Кратката усмивка помръкна. — Това е лъжа. Не ме обича, иначе как би могъл да позволи на мръсните си роднини да публикуват тази ужасна снимка с двама ни и да я разпространяват из цял Чарлстън? О, Клейтън, хората се обръщат да ме гледат, сякаш съм някоя пачавра! — разрида се тя.

— Всички знаят, че не си пачавра. Но ако си бременна, не ми се вярва Кейн да те остави за дълго сама. Изглежда сериозно се е заел да създава династия.

Тя се втренчи в някаква прашинка на ръкава си.

— Изгубил е сина си.

— Знам. Каза ми. Но ако се съди по начина, по който говори за теб, не това е причината да иска да се ожените.

— Не искам да мислиш, че нарочно съм се срещала зад гърба ти с него — започна тя.

— Знам.

— Зная, че трябваше да ти кажа, но бях толкова объркана… Бях сигурна, че Кейн не е виновен. Знаех, че не е замърсил умишлено онова блато. Нямаше да ми повярваш.

— Знам — отвърна Клейтън с гримаса. — Дори нямаше да те изслушам.

— Сега ме слушаш. — Тя се усмихна и го докосна леко по ръката. Колкото и да бяха различни, той й беше брат и тя го обичаше.

Клей отвърна на нежното докосване и продължи:

— Знаеш ли, в онези документи, които Майлс беше оставил за мен, имаше много интересна информация. Съдържат предостатъчно, за да бъде вкаран Харълсън в затвора.

— Каква информация? — попита тя.

— Поверителна е, така че нямам право да казвам. Дори на теб. — Той се ухили. — Кейн знае. Сигурен съм, че изчаква техният вестник да нанесе „съкрушителния“ удар, преди да те потърси.

Тя се пипна по корема с кисела физиономия.

— Горкото бебче, с такъв безчувствен темерут за баща… Да публикува такава снимка… във вестника… — Лицето й отново започна да почервенява, унижението и гневът се бореха в нея. — Защо?!

— Това беше единственият начин да се спре Харълсън да си отмъсти и да ги предаде на някой много по-приятелски настроен вестник — отвърна Клейтън, без да обръща внимание на възраженията й. — Така че най-добре е да обявите годежа колкото може по-скоро.

— Няма нужда — каза Дери, влизайки с нов поднос чаши и чинийки и джезве димящо кафе. — Годежът на Ники и Кейн Ломбард е обявен на първа страница в светската хроника. Току-що го видях във вестника на кухненската маса.

— Не е вярно! Не може да бъде! — избухна Ники.

Дери се подсмихна.

— Вярно е. А мисис Д. щеше да получи удар, защото не си й казала, а го прочете направо от вестника.

Ники изгледа кръвнишки и двамата.

— Е, не ме интересува какво пише във вестника. Няма да се омъжа за него.

И двамата погледнаха към корема й. Тя го обхвана с две ръце, сякаш да се предпази.

— Няма!

— Да пийнем по едно кафе — предложи Дери, като подаде една от чашите на Клейтън.

— Нали нямате нищо против да си налея и аз?

— И аз искам — обади се Ники.

Дери й подаде чаша мляко с усмивка.

— Мразя мляко!

— От него бебетата стават големи и силни — опита се да я прилъже приятелката й.

— Значи затова беше изтърваването на подноса!

— Да. Подслушвах на вратата — призна си Дери. — От него се научих — тя посочи към Клейтън. — Винаги стои отвън на вратата на заседателната зала и залепя ухо там.

— Не е вярно — изгледа я предизвикателно той.

— Как мислиш, че се ориентира за какво да гласува, когато влезе в залата.

— Преглеждам материалите и преценявам сам — напомни й той.

— След като аз съм ти ги разяснила. — Тя приглади полата си и ги погледна. — Един Бог знае колко грешки си направил без мен.

Той понечи да отговори, после се отказа и сви безгрижно рамене.

— Е, няма да правя повече. Защо не се върнеш и не поемеш ръководството на кампанията ми?

— Аз бих могла да я ръководя — обади се Ники.

— Ти си бременна.

— Сам никога няма да ми прости, ако го изоставя сега — обърна се към него Дери. — Но можем да бъдем приятели. Докато приключат изборите.

Той вдигна вежди и бавно се усмихна:

— Само приятели?

— Е — засмя се смутено тя, — всичко е възможно. — Иззвъня телефонът и Ники вдигна слушалката. Беше някакъв доброжелател. Затвори. След малко отново се позвъни. В продължение на десет минути изглежда всички в Чарлстън и кварталите я бяха разпознали в единия или другия вестник и искаха да споделят мнението си за историята на Ромео и Жулиета. Накрая Ники вече беше на ръба на силите си и при последното позвъняване изобщо не беше в настроение да говори, когато чу отсреща самодоволния глас на Кейн Ломбард.

— Ти! — възкликна тя. — Виж какво, коварна змия такава…

— В колко часа искаш да се оженим утре? — попита той. — Един по обяд ме устройва чудесно, но ако не ти е удобно, можем да изберем друг час.

— А какво ще кажеш за друг век? Няма да се омъжа за теб!

Последва пауза.

— На баща ми ще му допадне много.

— Моля?

— Вече е подготвил заглавието за първа страница на следващия брой. Искаш ли да го чуеш? — Той се престори, че чете: „Майката на бебето на Ромео и Жулиета отказва да се омъжи за покрусения баща на детето“.

— О, Господи!

— Да, тъжно, нали? Представям си колко хора ще ти се обаждат, ще ти пишат и ще те спират по улиците, безсърдечна Джизабел.

— Кейн, как можа?

— Е, и ти имаш дял в края на краищата — напомни й той. — Всъщност, както забеляза, не звучи зле. — Той замълча. — Чудя се как ли би изглеждало отпечатано с големи букви?

— Изнудвач такъв!

— Направих единственото, което можех, не разбираш ли — отстъпи най-сетне той. Гласът му беше нежен и тих. — Иначе щеше да я публикува Харълсън.

— Естествено, че ще я публикува и той.

— Да, но аз отнех почвата под краката му. Сега разполага със снимки, които нямат никаква реална стойност и не могат нито да обидят някого, нито да шокират хората. Между другото, Харълсън е на път да се пресели в окръжния затвор. Сигурен съм, че ще си намери добър адвокат, който да му издейства поне условна присъда. Но това са си негови проблеми; аз мисля за нас. С теб имаме да довършим някои неща.

— Не биваше да става по този начин — отвърна тя.

— Може би си права — съгласи се тихо Кейн. — Добре. Ще го направим както трябва. Както пише по книгите, скъпа.

— Както какво? Кейн? Кейн!

Но връзката беше прекъснала. Тя се загледа в слушалката с празен поглед.

— Ти си ужасен човек и няма да се омъжа за теб!

— О, обзалагам се, че ще го направиш — каза Клейтън и й подаде чашата. — Изпий си млякото.

 

 

Джон Харълсън беше допил третата си чаша шотландско уиски. Чу вратата на мотелската му стая да се отваря, но не обърна особено внимание, докато не видя пред себе си Кортес заедно с един униформен полицай.

— Кортес! — поздрави го той. — Ще пийнеш ли нещо?

— Не, благодаря. Ще трябва да дойдеш с нас.

— Защо? — примигна Харълсън с любезна усмивка.

— Списъкът е твърде дълъг. — Кортес му прочете заповедта за арест. — Започва с няколко местни нарушения, свързани с контролирани медикаменти, притежаване с цел търговия, опити за изнудване, подкупи… останалото можеш да си го прочетеш сам. — Той му подаде заповедта.

Харълсън я пое и я разгледа намръщен. Размърда се малко неловко на стола си.

— Арестуваш ме?

— Не. Той те арестува. Вече си арестуван за нарушаване на законите на щата Южна Каролина. Малко по-късно ще бъдеш подведен под отговорност от федералните власти за контрабанда с наркотици. Има някои формалности… екстрадиране и така нататък.

— Ти си в отпуск.

Кортес се усмихна хладно.

— Не съм в отпуск от момента, в който нагласих първата среща с теб във ФБР, където се опита да изкопчиш малко поверителна информация. Между другото, най-добре да си вземеш това обратно. — Той подаде на слисания Харълсън златната монета от два долара и половина.

— Ти я купи. Беше те завладяла мисълта за нея!

Кортес се усмихна съвсем леко:

— Нищо не ми е завладявало мисълта. Дори монетите.

— Не можеш да нямаш нещо мръсничко! — изкрещя Харълсън.

— Нали писа книга по този въпрос — отвърна спокойно Кортес и сложи отново тъмните очила. — Целият е ваш — обърна се към полицая. — Погрижете се добре за него. Ще поддържаме връзка.

— Нямаш никаква юрисдикция в този щат, нито по този случай — провикна се след него Харълсън. — Ти си служител на ФБР!

Кортес спря и се обърна с вдигнати вежди.

— Така ли? — попита весело и излезе от стаята.

 

 

Същата вечер пътната врата в дома на Сеймур се отвори и на прага се показа натовареният с подаръци Кейн Ломбард. Мина покрай Клейтън и влезе в хола, където стовари целия си багаж на дивана пред слисаната Ники.

— Рози — каза той, посочвайки трите огромни букета с различни цветове — шоколади, компактдискове с романтична музика, плеър за компактдиск, за да можеш да ги слушаш, две томчета поезия и едно шишенце от най-хубавия парфюм. „Шанел“, разбира се — добави ухилен.

Ники зяпна насреща му.

— Но… какво е всичко това? — попита поразена тя.

— Израз на ухажване — обясни той. Седна до нея, без да обръща внимание на Клейтън. — Пръстенът е някъде из джобовете ми. Това е само годежен пръстен, разбира се, и ако не ти харесва, можеш да го смениш. Ще трябва все пак да дойдеш с мен да подберем екипа за сватбата.

— Но аз не съм казала, че ще се омъжа за теб… — запъна се тя.

— Разбира се, че ще се омъжиш. — Той измъкна кадифената кутийка с пръстена от джоба на сакото си.

— Мразя диамантите — започна настръхнала тя, когато Кейн отвори кутийката.

— Аз също. Ето защо ти купих със смарагд. Върви с подходяща огърлица, гривна и обеци.

Смарагдът беше многостенен, обработен като диамант, и блестеше с невероятна чистота и прелест. Ники не можеше да откъсне поглед от пръстена. Камъкът сигурно беше поне два карата.

Тя вдигна поглед, грейнал от приятната изненада.

— Никога не очаквай традиционното от мен, Ники — усмихна й се Кейн. — Не съм конвенционален.

Тя се вгледа в широкото му леонийско лице, по което бяха оставили отпечатъка си мрачните и щастливи мигове в живота му. Ръката й се повдигна да го докосне, да мине по мъжествените черти. Точно такъв го обичаше.

— Омъжи се за мен, Ники — нежно каза той.

Погледът й потърси неговия и тя прочете там обожанието, което не можеше да се скрива повече. Усмихна се бавно и продума с пресипнал глас:

— О, да. Ще се омъжа за теб, Кейн.

Той отвърна на усмивката и притисна ръката й към бузата си. Устните му се присвиха.

— Баща ми, разбира се, ще се изяде. Ще спечели снаха, но ще изгуби страхотно заглавие на първа страница.

— Винаги може да се измисли друго. — Тя докосна с лице гърдите му. — Може би арестуването на Харълсън ще му свърши работа.

 

 

Не след дълго Джон Харълсън бе предаден на федералните служби за борба с наркотиците и пратен в затвора от един небезизвестен със студения си поглед федерален прокурор.

Майлс Тауншенд не чака Харълсън да отвърне на удара. Той направи едно шокиращо публично изявление, че е гей. Това зае първите страници на два вестника и за два дни беше повторено по няколко телевизионни канала. Не се вдигна никакъв шум. Никой не повдигна въпроса да бъде отстранен. Всъщност кандидатът за президент от Демократическата партия изрази възхищението си от неговата смелост и доблест и заяви, че ще го остави секретар на Вътрешното министерство, ако той спечели изборите. След това Майлс изнесе няколко речи в негова подкрепа, което му осигури широка популярност в гей средите.

Дъщерята на Уил Джъркинс остана на безплатно лечение. С финансовата помощ от страна на Кейн Ломбард баща й също постъпи в клиника. Беше помилван заради доброволни свидетелски показания срещу Харълсън. На зет му бяха наложени тежки глоби и той едва избегна затворническа присъда. Замина в друг щат и продължи бизнеса с изхвърляне на отпадъци.

Кейн Ломбард беше оправдан от всякакви криминални обвинения. Наложи се обаче да плати солидна глоба.

 

 

До президентските и общи избори оставаше една седмица. Ники бе затрупана с поздравления по повод сватбата й с Кейн. Не сваляше телефона от ухото си, а със свободната си ръка запечатваше и надписваше пликове. Предната нощ бяха прекарали в къщата на Кейн на брега. Сега пиеха втората си чаша кафе в къщата на Сеймур в Чарлстън и тя работеше по кампанийните си задължения. Той се занимаваше с договорите в единия край на леглото, докато тя оправяше поканите, седнала на другия.

— Точно така — казваше тъкмо в слушалката. — И ще бъдем безкрайно щастливи да се уверим, че групата ви е привлякла вниманието на медиите. Да… много мило от ваша страна… Не, просто искаме хората да гласуват. Няма да има никаква принуда да гласуват за брат ми, само защото ние сме ги закарали до урните. Искаме просто да се получи едно небивало по масовост гласуване… Вие също?… Чудесно. Благодаря ви още веднъж за помощта… Ще се чуем скоро. Да.

Ники затвори. Вниманието й беше насочено повече към адресите, отколкото към запечатването.

— Толкова много задачи — каза тя, като разлистваше бележника си. — Следва реч в Арт клуба сутринта и събрание с жените избиратели утре следобед. След това във вторник трябва да се появя на откриването на един нов ресторант. — Тя се намръщи. — Надявам се, че розовият ми костюм ще издържи.

— Купи си нов — каза Кейн.

Той я съзерцаваше и се усмихваше на себе си. Дори в сегашното си състояние Ники излъчваше енергия. Обожаваше я.

Тя усети, че я наблюдава, и вдигна поглед. Цялата сияеше.

— Стигнах до последните сто покани — каза тя. — Бих искала да координираме по-добре сватбата с изборите, все пак — разсъждаваше на глас. — Това би ни дало голямо предимство…

— Забрави за това. Той е твой кандидат, не мой — подразни я той, премествайки договора настрани, стана и се изправи срещу нея.

— Безплатното превозване е за всички — не само за поддръжниците на Клейтън. Става дума за една безпристрастна политическа инициатива, която ще бъде от полза както за твоя, така и за моя кандидат — добави натъртено. — Освен това моят кандидат ти е бъдещ зет.

Кейн се наведе над нея; тъмните му очи бяха топли и жадни.

— Тази сутрин споменах ли ти, че те обичам?

— Напоследък непрекъснато ми го напомняш — засмя се ласкаво тя. — Но още няколко пъти няма да ме обидят изобщо.

— Кажи ми го и ти.

— Обичам те. Всеки път, когато те погледна, ми се иска да ти го кажа. Целуни ме, глупчо такъв!

Ники обви врата му с две ръце и го събори на дивана, сплетени в едно голямо кълбо от ръце, крака и щастлив смях. Докато Кейн се опитваше да се задържи да не паднат върху масичката за кафе, някой се изкашля на вратата. Клейтън бе вперил поглед в тях.

— Не можете ли да престанете? — попита любезно той. — За бога, току-що приключихте със закуската!

Те се спогледаха.

— Сигурна ли си, че това е брат ти? — попита Кейн.

— Сигурно е осиновен — продума с усмивка тя, допряла устни в неговите. — Иначе нямаше да е такъв жесток неблагодарник след всичко, което направих за неговата кампания. Нещо трябва да го е разтревожило.

Клейтън прие този разговор като покана. Запъти се направо към голямата маса, отмести настрани кафето, поканите и договорите и сключи ръце на кръстосаните си колене, като заговори, без да обръща внимание на твърде интимната им поза.

— Наистина съм разтревожен. Дери отново е по онези митинги за застрашените видове, а изборите са другата седмица. Виж какво, Ники, трябва да се оправя с този петнист бухал, преди хората да са тръгнали да гласуват. Слушаш ли ме? Ники, би ли престанала да се щипеш с твоя годеник и да ми обърнеш малко внимание! Сериозно е!

— Това също е сериозно — подсмихна се Ники. — Но щом настояваш… — въздъхна тя.

Помогна на Кейн да се изправи седнал, сгуши се в скута му и насочи цялото си внимание към брат си с неотразима дипломатичност, която накара двамата мъже да се усмихнат.

— Когато свърши тази кампания, трябва да направим нещо за Дери — продължи Клейтън.

Ники сложи ръка върху корема си и погледна ласкаво двамата най-важни мъже в живота й.

— Боя се, че сам трябва да разрешиш този проблем, скъпи братко. — Тя се притисна още по-плътно към Кейн и усети как той я прегръща със сладостна въздишка. — И надявам се си забелязал, че съм се вживяла докрай в служебните си задължения — добави дяволито.

Клейтън я погледна объркан:

— Искаш да кажеш, във връзка с кампанията?

— Не, искам да кажа, че съм на път да ти осигуря нов избирател за бъдещата кампания. Проблемът е — прибави малко срамежливо, — че няма да мога да ти бъда от голяма полза, след като приключа с последните подробности по организацията. Нали разбираш — тя хвърли хитър поглед към Кейн, — тази сутрин трябваше да отида в клиниката на консултация и лекарят чу пулса на бебето.

— Добре ли си? — обади се веднага Кейн. — Не си ми казвала, че си ходила на лекар!

— Оставих го за изненада. Добре съм! — отвърна Ники, притеснена от двата чифта очи, вперени в нея. — Просто нещата стават малко по-сложни, отколкото очаквахме.

— По-сложни? В какъв смисъл? — попита целият изопнат Кейн.

Тя се сгуши още по-нежно в него и притихна за миг.

— Докторът чува два пулса.

— Два… — започна Кейн.

— … пулса? — довърши Клейтън.

Двамата мъже се спогледаха и погледът на Кейн беше повече от победоносен.

— Близнаци?! — изкрещя той и я стисна в обятията си.

Ники се засмя.

— Да. Какво ще кажеш за семейната ми вярност, братко? — усмихна се тя на брат си, притиснала буза към широките гърди на Кейн. — Не ти осигурявам един избирател, а цели двама.