Сюзън Кайл
След полунощ (12)

Глава дванадесета

Ники отиде на преглед при семейния лекар и изобщо не беше учудена, когато разбра, че носи детето на Кейн. Не знаеше как ще каже на Клейтън. Напоследък Ломбардови и Сеймурови по нищо не отстъпваха на Капулети и Монтеки^[1].

Но колкото и странно да бе, първата й мисъл беше, колко ли би се зарадвал Кейн, ако не знаеше истинската й самоличност.

В продължение на няколко дни след установяване на бременността даже неприятностите и евентуалният скандал не й пречеха да бъде щастлива. Проблемите сякаш нямаха значение. Тя мечтаеше за Кейн.

Но когато се срещна лице в лице с него, се стресна. Това стана на един благотворителен бал в Чарлстън.

Ники тъкмо беше спряла да танцува, за да изпие нещо безалкохолно. Озърна се, смеейки се, и се блъсна право в Кейн.

Той инстинктивно я хвана и останаха така, втренчени един в друг, докато жената до него не се покашля укорително.

Коленете на Ники се разтрепериха и тя се отдръпна. Но цялото му внимание беше приковано върху нея и в тъмните му очи имаше и обвинение, и гняв, и болка.

Разбираше гнева му. Беше сестра на Клейтън, а и светкавичното нападение на медиите го беше наранило. Може би даже си мислеше, че тя е насърчила брат си, защото Кейн се бе държал грубо с нея.

— Ще ида да донеса нещо за пиене — каза брюнетката, която придружаваше Кейн, като се усмихна дяволито.

Кимна на Ники и изчезна. Кейн дори не я погледна.

— Това е скъпо удоволствие за някого, който се мотае без работа по плажовете — отбеляза той. — Входът тук беше сто долара.

— Клейтън и аз не сме чак толкова бедни — отвърна Ники. — А и от политическа гледна точка за него е добре да го виждат по благотворителните прояви.

Между тях се възцари дълго мълчание. Тя му отправи жаден поглед.

— Изглеждаш толкова уморен, Кейн — каза тихичко. — Беше ужасно, нали?

За момент Кейн стисна челюсти. След това повдигна едната си гъста вежда и попита цинично:

— Събираш подробности за брат си, а?

Ники импулсивно докосна корема си и страшно й се прииска да му каже за бебето. Роклята й беше плътно прилепнала, но бременността още не й личеше. Знаеше, че Кейн се чувства предаден.

— Не, просто питах за здравето на един приятел, какъвто ти някога ми беше — отвърна.

Той усещаше, че земята се изплъзва изпод краката му, докато я гледаше. Беше му липсвала. В тази елегантна рокля, украсена със сини пайети, Ники беше като въплъщение на всичките му мечти.

— Сега вече напълно добре ли си? — каза по-меко.

Загрижеността му, която не можа да прикрие, развълнува Ники до болка.

— Така мисля. Гледах да я карам по-спокойно.

— Аз пък чух други неща.

Очите му обходиха залата, спряха се върху Клейтън, който танцуваше с Бет, а след това гневно се присвиха.

— Брат ти прави мръсни номера. Скоро ще разбере, че когато хвърляш кал, тя полепва. Припомни му, с какво си изкарва хляба баща ми. И му кажи, да не бъде толкова самоуверен. Аз съм на топа на устата, защото един от служителите ми е сбъркал в преценката си, но брат ти може да се озове там по съвсем друга причина, заедно с бившия си зет.

Кейн само опипваше почвата, но Ники не се усети навреме и лицето й я издаде.

— Значи има ли пушек, има и огън — каза Кейн, като в очите му светна малко пламъче. — Нима се надяваш да съм забравил какво ми каза за бившия си съпруг, Ники? — добави тихо.

Тя усети как кръвта се отдръпва от бузите й.

— Каквото и да е направил Клейтън — а аз не го защитавам сляпо, — нямаш никакво право да нараняваш Майлс — отвърна дрезгаво.

Това, че защитава бившия си съпруг, подразни Кейн.

— А защо не? Той насочи Харълсън към мен. А Майлс си има тайна, нали, мис Сеймур! И си мисли, че като е стъпил на врата ми е ботуша си, ще успее да ме спре да я разкрия, преди да върне Клейтън Сеймур на власт с всичките си долни тактически ходове.

— Майлс не е такъв човек…

— Така ли? Но върху мен вече се упражнява натиск от съвсем различен ъгъл. Изглежда скоро ще бъда обвинен в неизплащане на данъци върху дохода.

Ники безпомощно се взираше в него. „Невероятно е Клейтън да е направил това. Но може би Харълсън…“

— Нито Клейтън, нито Майлс биха го сторили — продума. — Те са мъже на честта.

— Нима? — студено попита Кейн. — Майлс скоро ще бъде свален от власт, ако той стои зад проучването TRS.

Ники се доближи до него, като го гледаше умолително в очите.

— Не го закачай. Той не е такъв, за какъвто го мислиш.

— А какъв е? Трябва да знаеш, нали си му била жена.

Улови я здраво за ръката и тъмните му очи блеснаха срещу нейните.

Ники потръпна и той се почувства виновен. Ръката му освободи нейната и несъзнателно започна да я гали. Толкова му беше липсвала, че сърцето го заболя.

— Обичаше ли го? — рязко попита.

Ники започна да хапе долната си устна, докато не почувства вкуса на кръвта. Очите й бяха трагично големи.

— Е, обичаше ли го? — настояваше той.

— По онова време, да!

— И все още го обичаш, нали? Обичаш го достатъчно, за да му помагаш в политическите му ходове. Не е имало друг мъж в живота ти от развода ти с него, докато не дойдох аз и не разбих цялата ти защита. О, да — добави самодоволно. — Проверихме.

— Вие? — трепна отново Ники.

— Баща ми е собственик на сензационен вестник — напомни й Кейн и бавно се усмихна. — Няма нищо, което да не може да открие. Всъщност, той е по следите на нещо много голямо. Ако го разкрие, брат ти много ще съжалява, че се е възползвал от неприятната ситуация, в която бях изпаднал, за да си изплете политическата кошница.

Сърцето й спря. „Дали Майлс е успял добре да скрие следите си през всичките тези години?“ Непоносимо й беше да мисли за това.

— Не се е възползвал. Клейтън правеше това, което смяташе, че ще е най-добре за хората.

— Аз съм един от хората — припомни й Кейн. — Той не показа никаква загриженост към мен.

— Но ти подкрепяш главния му опонент — отбеляза Ники.

— А сега още повече ще го подкрепям — отвърна той и лицето му стана по-сурово. — Ще видя как брат ти ще изгуби властта през ноември. Обещавам ти, че ще видя това, без значение какво ще ми струва.

Ники почувства студени тръпки да се плъзгат по гърба й.

— Отмъщение ли, Кейн?

— Както искаш, така го наричай.

Кейн усети, че съжалява за нещо и то беше като рана.

— Защо не ми каза коя си? — попита я дрезгаво.

— Не би имало значение…

Очите й бяха тъжни.

— Просто беше невъзможно още от самото начало.

В гърдите на Кейн се надигна съчувствие. Посегна и докосна бузата й — толкова леко, сякаш с дъх. Тя не се отдръпна.

Меките й замъглени очи потърсиха неговите и там откриха възхищението му от нейната красота.

— Знаеше ли какво възнамерява да направи той?

Горчивият гняв беше изчезнал от гласа му.

Ники разтегна устни в тъжна усмивка.

— Ти как мислиш?

— Понякога си прекалено честна, а понякога си малка лъжкиня. Заболя ме, когато трябваше да те отпратя, Ники. Заболя ме до смърт.

Болката, която изпитваше и тя, се четеше по лицето й.

— Мен ме заболя повече… — каза пресекливо. Погледна придружителката на Кейн, която разговаряше с друга жена до масата с напитките.

— Нямам си любовник, който да ме утеши.

Кейн стисна зъби и пусна ръката й.

— Ако имаш предвид дамата, с която дойдох, тя е снаха ми. Съпругата на най-малкия ми брат. Казва се Шарлот.

— О! — Ники мразеше облекчението, което почувства. — С какво се занимава най-малкият ти брат?

Кейн се усмихна.

— Зъболекар е.

— Чудесно…

— Чудесно — повтори Кейн.

Усмивката му изчезна, а в погледа, който й отправи, имаше смесица от болка и страдание.

— Мислиш ли, че вече мога да докосна друга жена? — попита рязко. — Нима ти можеш да допуснеш друг мъж да те докосва?

Ники прехапа устни, докато лицето й отразяваше неговата мъка.

— Не, не бих могла да допусна това! — промълви.

Кейн огледа залата така, сякаш го преследваха и нямаше къде да се скрие.

— Не можем да говорим тук! — простена той.

— Не можем да говорим никъде — каза нещастна Ники.

Зелените й очи бяха трагично тъжни, когато срещнаха неговите.

— Брат ми те мрази…

— Чувствата ни са взаимни, уверявам те.

Ръката й висеше отстрани до бедрото и Кейн незабелязано я улови и я стисна силно в своята.

— Добре ли си? — взря се изпитателно в нея.

Ники застина. Знаеше какво има предвид. Искаше й се да му каже. Трябваше да му каже. Очите й потъмняха от смесица на болка и радост, когато осъзна колко вълнуващо би било, ако сега направеше признание.

— Да, добре съм… добре… — измънка.

— Каза ли на брат си, че ме познаваш?

Лицето й се сгърчи.

— Не… Ти защо не каза на репортерите? Това щеше да нарани Клейтън — точно преди изборите да се разбере, че сестра му е имала връзка с теб след цялата гласност на случая с изхвърлените отпадъци.

— Теб щеше да те заболи повече. Не бива да падам чак толкова ниско, за да печеля битките си.

Ръката му очерта бузата й, а после докосна нежната извивка на дългата й и грациозна шия.

— Никога не бих те пожертвал. Дори за да спася себе си.

Чувството, което думите му предизвикаха, премина през тялото й като ток. Взря се в него с болезнена жажда, с ужасяващото усещане за загуба.

— Клейтън няма да спре. Нито пък организаторът на кампанията му — каза отчаяно. — Те ще продължават с обвиненията срещу теб за замърсяване на околната среда и, ако трябва, ще стигнат и до последните инстанции на съда.

— Цялата тази работа беше много мръсна, нали, Ники? — попита я той тихо. — Мразех снимките, всичката вреда, която това ми нанесе. Не беше моя вината, но не мога да го докажа.

— А ако разкажеш за злополуката…

Кейн поклати глава с усмивка.

— Даже това няма да ме оправдае. Казах ти. Няма да те жертвам.

— Защо не? Други вече са го направили — каза тя горчиво.

„Първо баща ми, после Майлс…“

— Брат ти гневно ни гледа.

— Той гледа гневно теб — поправи го Ники. — Мен ме харесва.

— Аз също — усмихна се отново Кейн.

— Кейн, всичко е толкова безнадеждно…

С периферното си зрение Кейн виждаше гневния поглед на Клейтън.

Подръпна ръката й.

— Ще бъдем линчувани, преди да свърши вечерта. Затова по-добре да се позабавляваме. Ела.

Притисна я в обятията си и започна да се движи в такт с музиката. Ники потрепери и се опита да се отдръпне.

— Няма да го понеса, ако пак те изгубя! — изпъшка тя.

Прегръдката му стана още по-силна.

— Отпусни се — каза й дрезгаво. — Стига ми да видя, че ме искаш. Аз също те искам.

Краката й се разтрепериха като докоснаха неговите. Не си спомняше да е изпитвала нещо толкова експлозивно, след единствената им красива и дълга нощ заедно. Остави се на тази сладка отмала.

— Химия — дочу плътният му глас. — Смесваме се като кислорода и водорода, а там, където се докосваме, се образуват мехурчета. Кръвта се втурва към празните места като се пени, горещи и омагьосва. Усещаш ли го, Ники?

Ръката му слезе съвсем малко надолу и започна да притиска и потърква тялото й о внезапно наедрелите контури на неговото под корема.

— Искаш ли да излезем навън и да поседнем в колата — прошепна горещо в ухото й.

Ники тихичко се засмя. Пръстите й се свиха на гърдите му. Усещаше топлината им.

— Не…

— Не? Но това не е реалистично! Ние и двамата помним, нали?

Кейн я притисна, за да я накара да усети силата на ерекцията му. Бузата му беше опряна до нейната, а дъхът му галеше като с перце косата над ухото му. Музиката, хората, светът изчезнаха в жарта на онова, което взаимно изпитваха.

Очите на Ники се затвориха. Усещаше го с всяка клетка на жадното си тяло.

— Притисни се още…

Ники се впи плътно в него и потръпна.

— Движи се, Ники — предизвикваше я той.

Ръката му се плъзгаше по гърба й.

— Кейн… — опита се да протестира Ники, но немощният й глас се удави в собствената й въздишка, когато осъзна, че сама крадешком се опитва отчаяно да потърси по-интимен контакт.

— О, Господи! — простена Кейн и също потрепери.

Ники не можеше да сложи край на това. Знаеше, че ги гледат, а не можеше да спре това, което ставаше. Самата топлина, която излъчваха, се превръщаше в пулсираща наслада, която побеждаваше всяка мисъл за благоприличие.

Внезапната промяна в темпото на музиката беше като шок, като лед върху огън.

— Не мога повече…

Гласът на Ники звучеше задавено, когато вдигна поглед към Кейн.

Лицето му се беше леко зачервило, особено по скулите. Тъмните му очи лудо бягаха по нейното.

— Но ще трябва… — каза й дрезгаво. — Искаш ли да погледнеш надолу и да видиш, защо?

Ники усети как поруменява.

— Няма нужда, благодаря… — насили се да се усмихне. — Повече няма да танцувам с теб, така да знаеш.

— Много ми се иска да те отведа в някакво килерче или баня, или даже ниша в стената, и да те любя, докато изгубиш съзнание — рече й Кейн страстно. — Ние сме създадени един за друг, Ники!

— Брат ми, баща ти, Майлс, другият кандидат! — простена тя. — Всичко е прекалено сложно!

— Какво искаш да направим тогава?

— Не мога да причиня болка на брат си, Кейн.

— А на мен можеш, нали?

— А не мислиш ли, че и на себе си също причинявам болка? — прошепна Ники.

Останалото пък изобщо не можеше да му го каже — че носи неговото дете под сърцето си. Това болеше най-много.

Погледна гърдите му, които бързо се повдигаха и отпускаха.

— Ти просто ме желаеш. Ще ти мине…

— По дяволите, няма да ми мине! Сгреших, че те оставих да си отидеш. Бях нерешителен, но вече не съм. Изгарям по теб, Ники!

— Хайде да седнем.

— Бъди благодарна на щастливата си звезда, че това, което чувстваш, не се вижда — каза сухо Кейн.

Ники се прокашля и изобщо не го погледна, докато я придружаваше от дансинга към масата с напитки.

— Нищо не е свършило! — заяви той решително. — Ще намеря някакъв начин. Кълна се, че ще намеря. Този път няма да те пусна без борба.

— Ти не разбираш… — промълви Ники, останала без сили.

— Не, ти не разбираш. — Кейн поднесе ръката й до устните си и жадно я целуна. — Това, което искам, го получавам. А аз искам теб!

 

 

Клейтън побеснял се приближи до Ники.

— Знаеш ли с кого танцува?! Това беше Кейн Ломбард!

— Знам кой е, Клей.

— Тогава защо танцува с него? И за бога, по такъв начин, сякаш сте любовници!

Ники успя да не се издаде. С отчаяни усилия.

— Въобразяваш си. Разговаряхме.

— Така ли вече се нарича това?

Клейтън се взря в нея, разкъсван от гняв, любопитство и загриженост. Тя изглеждаше останала без сили.

— Ники, ти го познаваш, нали?

— Срещали сме се преди… — беше всичко, което му каза.

Клейтън се канеше да разнищи нещата, но я съжали. Каквото и да бе направила, тя му беше сестра и той я обичаше. Неспокойно се раздвижи.

— Ще поговорим за това по-късно.

Ники кимна мълчаливо.