Сюзън Кайл
След полунощ (4)

Глава четвърта

На Кейн му се замая главата, но когато Ники притисна устните му по-надолу, съзнанието му изведнъж се избистри.

Дръпна се рязко и я пусна грубо на земята. После отстъпи назад, като се опитваше да не показва колко е развълнуван. Надникна в замъглените й, влажни, полуотворени зелени очи.

Тя също беше потресена и не можеше да го скрие. Устните му вече бяха целунали голата й кожа. Имаше чувството, че са я оставили в преддверието на ада, но трябваше да се овладее.

— Благодаря ти… Знаех, че можеш да ме спасиш от самата мен… — едва успя да продума, със следа от съжаление в гласа си.

Кейн се насили да се усмихне.

— Надявам се, че успях, макар да съм човек, който се отказва от предоставената му възможност за такова преживяване. Твоята уста е като зряла ябълка.

— Думите ти ме изпълват с трепет.

Той се засмя на собствената си реакция. Отдавна беше загърбил силните и вълнуващи усещания и все пак тази жена му харесваше във всяко едно отношение.

— В такъв случай, не искаш ли да дойдеш с мен на някое тихо, усамотено място?

— Разбира се, че искам. — Ники отметна назад разрошената си коса. — Но това наистина не би било разумно. За бога, та аз дори не знам, дали обичаш опера! Никога не бих се свързала с човек, който не обича опера, колкото и дяволски привлекателен да е той.

Кейн отново се усмихна.

— Така ли? По една случайност обожавам оперите.

Ники усети, че краката й ще й създадат неприятности. Не искаха да се помръдват. И парещото желание в тялото й се разгаряше все повече, вместо да угасва.

— Престани да ме изкушаваш да върша безнравствени неща — каза му твърдо тя и пак отметна разпиляната си коса. — Ще трябва да ти кажа, че преди да те срещна, бях твърдо решена да си остана целомъдрена жена.

— Харесва ми начинът ти на изразяване. Но твоята целомъдреност може да бъде застрашена, ако прекарваш повече време покрай мен. Какво ще кажеш, ако ти предложа да излезем в морето с платноходка?

— С платноходка?

— Светнаха ти очите. Обичаш ли плаването?

— Много!

Кейн сякаш се поколеба.

— Ще те взема утре рано. — И добави: — Ако си свободна?…

Ники се досети, че се пита дали любовникът й, в чието съществуване го бе накарала да повярва, ще има нещо против.

— Той не е ревнив.

Устните й бавно се разтеглиха в усмивка.

— Така ли?

Тъмните му очи се спряха изпитателно върху лицето й и Ники започна да се безпокои.

Кейн знаеше, че би изгубил почва под краката си, ако тя приемеше това предизвикателство. Тази жена го привличаше физически. Но това беше всичко. Нямаше никаква опасност. „Какво ли ще стане, ако й разкрия кой съм?“

Идеята му се стори забавна. „Какво пък толкова може да стане? Какво би могла да ми направи — да ме изнудва, защото сме прекарали една невинна нощ заедно?…“

В този момент Ники избухна в смях.

— Аз живея с брат си.

— С кого?

— С брат си — повтори тя. — Не бях сигурна, дали не си някой убиец, и затова те накарах да си мислиш, че живея в дома на любовника си — за по-сигурно. Брат ми се прибира всеки петък вечерта.

Всичко му стана ясно. Очите му просветнаха и Кейн се засмя на свой ред.

— И той не се прибра… изобщо не забелязах!

— Това обаче не означава, че си търся любовник. Не съм готова… все още. Не съвсем…

Тази остра забележка го нарани. Току-що я бе държал в прегръдките си — топла и податлива — и беше усетил вълнуващото обещание за продължението.

— Е, още по-добре — каза бавно. — Защото аз вече си имам любовница.

„Защо това трябваше да ме шокира толкова?!“. Ники се извърна и се загледа към брега. „Наистина ли съм тръгнала на лов за любовник? Не е ли всъщност по-добре, че той си има партньорка?“

— Радвам се… — отвърна му вяло, макар да изпитваше всичко друго, само не и радост. — Всъщност, не бих имала нищо против един приятел — добави внезапно и зелените й очи се срещнаха с неговите. — Имам толкова малко приятели.

— Съмнявам се, че човек би могъл да се похвали с повече от един истински приятел — вметна Кейн. — Окей, да го наречем приятелство.

— И никакви неприлични намеци и действия в лодката — отвърна Ники, възвръщайки доброто си настроение с удивителна бързина. — Нали няма да ме завържеш за мачтата, да ме изнасилиш или да ме съблечеш гола и да ме използваш като стръв за акули. Трябва да ми обещаеш.

— Заклевам се, че няма — великодушно обеща той.

— В такъв случай, ще се видим утре.

Кейн се взря в лицето й и долови болката зад външната й веселост. Това го нарани повече от забележката й, че не искала любовник.

— Да — рече й. — Хайде, ще те закарам до дома ти.

 

 

Вечерта, седнала на верандата, Ники се бореше със съвестта си. Не й помогна дори обаждането на Клейтън по телефона, бързаш да й разкаже за успехите си.

— Спечелих си нов съюзник — оповести той и спомена името на някакъв конгресмен. — Как ти се струва?

— Страхотно! Ъ-ъ… как върви полемиката с бухала?

— Истинско надпяване на бухали — измърмори брат й. — С Дери не си говорим вече заради това, а и Бет също ми е ужасно сърдита. Смята ме за беден кандидат от Консервативната партия, който гласува срещу един малък бухал и няколко стари дървета, само защото това ще означавало нови работни места и развитие на икономиката. Жените, с които съм свързан, мислят, че съм луд.

— Ще ти напомня, че не би могъл да бъде преместен този бухал на друго място, нито пък девствените огромни дървета, които са на повече от сто години…

— Престани!

— Добре — засмя се Ники. — Кръвта вода не става.

— Щом ти го казваш. Как си? Почина ли си?

— Да… — Тя се поколеба. — Срещнах… запознах се с един човек.

— Човек? Мъж? Истински човек?

— Поне така изглежда. Ще ме води на разходка с платноходка.

— Това е чудесно! Кой е той?

Ники заоправя притеснено полата си.

— Обикновен човек — излъга хладнокръвно. — Занимава се с… коли.

— А-а. Механик? Е, смятам, че няма нищо лошо в това, да бъдеш с един механик. Може ли да управлява лодката достатъчно добре, че да не те удави?

— Мисля, че може да върши всичко, което си науми… — продума замечтано Ники.

— Това ти ли си? — подразни я Клейтън. — Беше се отказала от мъжете за цял живот, когато говорихме последния път.

— О, вярно е — съгласи се веднага тя. — Само че този е съвсем различен. Никога не съм срещала мъж като него.

— Сигурно е женският идеал?

— Не знам. Може би.

— Ники… — поде колебливо брат й.

Той добре знаеше, че бе имала доста тежки преживявания в съвсем ранна възраст и е уязвима.

— Слушай, какво ще кажеш, да си дойда за няколко дни?

— Не! — Ники се изкашля и добави вече по-тихо: — Искам да кажа, че няма нужда да го правиш.

— Тревожиш ме!

— Не можеш да ме пазиш от целия свят. Все някога трябва сама да си стъпя на краката.

— Виждам, че вече си го направила — каза Кейн примирено и с не особено весел тон. — Добре, сестричке. Постъпвай, както си знаеш. А ако имаш нужда от мен — винаги съм насреща. Нали няма да забравиш?

— Можеш да се обзаложиш.

— Тогава — дочуване.

След като затвори телефона, Ники изпусна с облекчение въздуха, който бе сдържала несъзнателно през целия разговор. „Само това ми липсваше сега — Клейтън да дойде, да започне да обикаля из къщата и да се сблъска на вратата с Кейн!“ Нещата започваха да се усложняват и беше сигурна, че е необходимо да прекъсне тази абсурдна връзка, преди да се е задълбочила. Но едва ли би могла да се справи. Кейн вече бе успял да спечели сърцето й. Надяваше се, че поне няма да го разбие напълно.

Чудеше се как ли Кейн щеше да запази тайната за своето богатство. Ако я изведеше в морето с яхта, дори и едно дете би се досетило, че разполага с много пари.

Той разреши проблема много ловко, като й обясни, че не можел да наеме платноходката, която искал, затова щели да излязат с моторница. Моторницата беше много хубава, но не можеше да се мери с яхтата, с която обикновено излизаше в океана.

Ники прие смяната на плавателния съд, без да показва, че това й е направило някакво впечатление.

— Помня, че ти обещах да те изведа с платноходка — смотолеви Кейн, докато й помагаше да се качи в моторницата, — но платноходките не са много безопасни, когато има силен вятър. А днес е доста ветровито.

Наистина беше така, но главната причина бе друга. Ники се досещаше, защо нейният неочакван нощен гостенин не иска да дойде с яхта за един милион долара.

— О, обичам моторниците! — каза съвсем искрено, със светнали от вълнение очи, когато Кейн се настани зад кормилото и завъртя ключа на стартера.

Моторът замърка като котарак.

Кейн я погледна с лукава усмивка.

— Добър моряк ли си?

— Най-добре всеки сам да прецени другия — отвърна Ники.

Той вдигна рамене и подкара моторницата. Лодката се плъзна плавно по повърхността на водата. Ники обхвана с ръка разпилените си от вятъра коси и се разсмя, когато сребристи капчици пяна напръскаха носа й.

— Никога ли не си мрачна? — попита я Кейн с искрено любопитство.

— О, защо пък трябва да бъдем песимисти! Животът е толкова кратък. Престъпление е да го хабим, след като всеки ден е като Дядо Коледа — носи ти по нещо ново.

Ники обичаше живота. А той беше забравил това чувство. Тъмните му очи се насочиха към далечния хоризонт и се опита да не мисли за краткостта на живота, нито за трагичния начин, по който бе разбрал тази истина.

— Къде отиваме? — попита го Ники.

— Не преследваме определена цел — отвърна й и добави леко развеселен: — Освен ако не обичаш да ловиш риба.

— Нямам нищо против. Но нали мразиш риболова?

— Разбира се, че го мразя. Но това касае само мен. Така че, не налагам вкуса си на околните. Въдиците са под онзи брезент. Мисля, че бихме могли да навлезем малко по устието на реката и да се установим на някое подходящо място. Взел съм хладилна чанта и кошница с продукти.

— Наистина си пълен с изненади — отбеляза Ники.

Тъмните му очи проблеснаха.

— Още нищо не знаеш — измърмори Кейн и се съсредоточи отново в управлението.

 

 

Откриха една сенчеста полянка и завързаха моторницата до брега. Седнаха на тревата и насочиха поглед в плувките, които вълничките издигаха и отпускаха от време на време. Ядоха сандвичи и пържени картофи, пиха кола и Ники беше възхитена от Кейн, който се оказа чудесна компания за риболов. От дете, когато ходеше за риба с покойния си дядо, не беше прекарвала толкова приятно. Беше забравила какво е да седиш край реката с въдица в ръка.

— Често ли го правиш? — попита.

— С братята ми и с баща ми. Никога с жена. Повечето от жените, които познавам, не се интересуват от червеи и кукички — каза замислено. — Ти не си гнуслива, нали?

— Не съвсем. За някои неща, може би. Но при въдичарството си струва да направиш компромис. А аз обожавам пържен костур.

— Можеш ли да го чистиш?

— Без грешка.

Кейн се засмя.

— В такъв случай, ако хванем нещо, ще се самопоканя на вечеря. — И, като присви очи, добави: — Ако нямаш някакви други планове…

— За близките няколко седмици нямам.

Той протегна напред силните си ръце и извади въдицата да провери стръвта.

— По моята няма нищо — промърмори. — Даже не ми е бутнало. Ще почакам още десетина минути и се преместваме на някое по-добро място.

— В момента, в който се махнем, стотина големи риби ще се втурнат и ще започнат да търсят храна тук.

— Сигурно си права. Може просто днес да не е подходящ ден за риболов.

— Зависи какво искаш да уловиш — каза Ники, насочвайки вниманието си към плувката, която изведнъж бе започнала да подскача припряно. — Погледни!

Грабна пръчката, засече рязко и скочи на крака. Каквото и да се беше закачило, струваше си висенето досега. Тя навиваше и отпускаше кордата, навиваше и отпускаше, движейки пръчката ту на една, ту на друга страна, мърмореше и хапеше устни, докато накрая рибата започна да се изморява. Забеляза, че Кейн я наблюдава, и се засмя на мрачното му изражение.

— Надяваш се, че ще я изпусна, нали? Нали? — подразни го. — Е, не позна. Ето, вечерята пристига.

Ники дръпна силно въдицата и един едър костур изхвръкна на брега. Докато Кейн се справяше с него, тя сложи нова стръв на кукичката.

— Аз си хванах моята — подхвърли. — Обаче не знам ти какво ще ядеш.

— Скоро ще разберем.

След два часа вече разполагаха с три едри костура, двата, от които беше хванала Ники. Кейн събра отпадъците от закуската и занесе хладилната чанта с рибата в лодката. Ники си прости, че бе почувствала превъзходство над него — поне за няколко минути.

Кейн беше забравил за своята трагедия, за деловите си проблеми и за тревогите си в тази безметежна утрин. Благодарение на Ники мисълта му се бе отърсила от бремето на бизнеса, който напоследък ангажираше все по-голяма част от времето му. След смъртта на съпругата и на сина си се бе отдал на печелене на пари за своите роднини. Храната имаше вкус на гума в устата му. Сънят му бе само една досадна необходимост и беше твърде неспокоен. Не си бе вземал отпуска, нито дори почивен ден от онова пътуване, което бе завършило толкова трагично.

Изтощението му бе станало причина за онова лекомислие, което го бе довело до инцидента сред вълните. Но докато гледаше Ники — така ведра и щастлива до себе си — не би могъл да съжалява за това. Тя беше изключително ценна находка, макар да съзнаваше, че ще бъде с нея съвсем кратко време. След няколко седмици, без да се срещат, навярно нямаше да може да си спомни дори името й. Мисълта за това събуди леко безпокойство в гърдите му.

Ники забеляза, че Кейн се чувстваше някак неловко. Питаше се, дали е толкова привлечен от нея и емоционално, както изглеждаше, че е физически. Беше се обезпокоила, когато й призна, че си има любовница. Чудеше се, дали означава за онази непозната жена толкова, колкото започваше да означава за нея. Потръпна при това сравнение.

Въпреки че някога беше омъжена, съпругът й не бе успял да се люби с нея. Майлс я беше докосвал леко и без никаква страст, а тя бе била толкова млада и толкова силно желаеше да помогне на баща си, че в началото почти не й правеше впечатление безразличието на мъжа й. Тъй като в началото все пак бе увлечена по Майлс, студенината му, когато се бе опитвала да го подтикне към по-голяма интимност, я беше наранила. Вече познаваше болката, която се изпитва, щом човек моли за любов. Бе решила повече да не се впуска в нови връзки и със сигурност не искаше допълнителни усложнения с любовницата на Кейн. Независимо от силата на желанието й, трябваше да устои на изкушението.

На път за вкъщи си наложи да мисли само за разходката. Това беше един от най-безгрижните дни в живота й. Когато пристигнаха, беше сигурна, че мислите на Кейн вече не бяха насочени нито към риболова, нито към нея. Чудеше се, защо ли е толкова замислен.

— Трябва първо да се обадя на няколко души по телефона и ще ти помогна да изчистиш рибата — каза й, като остави пред пътната врата на крайбрежната й къща хладилната чанта. — Ще се върна след малко.

— Бизнес? — попита го.

Лицето му не изразяваше нищо.

— Може и така да се нарече.

Не каза нито дума повече. Усмихна й се неотразимо и тръгна, като махна нехайно с ръка.

Ники влезе да изчисти рибата, обезпокоена от внезапното му отчуждаване. „Какъв ли бизнес има предвид?…“

 

 

Кейн изслуша търпеливо, докато събеседничката му от другия край на линията нервничеше и редеше високопарни фрази.

— Но ти обеща, че ще отидем на партито довечера! Всичките ми приятели ще бъдат там и най-малко двама критици ще дойдат от Ню Йорк!

Кристи говореше като разочаровано капризно дете.

— Как можеш да ми погодиш такъв номер? Над какво толкова работиш, че ще бъдеш зает цялата вечер?

— Казах ти, имам други планове — отвърна тихо Кейн.

Кристи беше художничка и започваше да става известна. Той не подценяваше интелекта й, но единственото, което ги свързваше, беше безопасната близост. Не харесваше приятелите й, а сигурно и те не го харесваха. Кристи имаше нужда от мъж, който да споделя бохемския й начин на живот. Кейн не беше роден за такъв живот. Сега, когато бе срещнал Ники, съжаляваше, че не е скъсал с Кристи още преди месеци. Досега тя може би щеше да си хване някой друг — като онзи психолог, например, който изглежда я беше очаровал напоследък.

— Ще ми се обадиш ли все пак? — попита Кристи с дълга въздишка.

— Веднага, щом се освободя. Но може би ще е по-добре да не се срещаме повече в бъдеще — добави Кейн, колкото се може по-ласкаво.

Отсреща последва пауза на колебание и Кристи отрони тъжно:

— Може би си прав. Ти си чудесен любовник, Кейн, но винаги имам чувството, че мислиш за счетоводните си баланси, когато сме в леглото.

— Аз съм бизнесмен — напомни й той.

— Ти си просто една вървяща, говореща индустрия и все още смятам, че имаш нужда от лечение. Не беше такъв преди…

Не искаше да я слуша повече. Кристи вярваше сляпо в психоанализата. Кейн — не.

— Ще ти позвъня. Лека нощ.

Затвори телефона, преди тя да успее да изрече нещо друго. Достатъчно беше чувал за нейния аматьор психоаналитик. Постоянно говореше за него — дори и когато се любеха.

Стана и смени джинсите и тениската със свободни панталони и удобен жълт пуловер. Пържената риба и присъствието на Ники беше много по-съблазнителна перспектива от отрупаните със сандвичи и коктейли маси на Кристи и нейните приятели сноби.

Избра бутилка вино от запасите, които си бе доставил от чужбина, и го взе със себе си. Чудеше се, дали Ники разбира от хубави бели вина. Тя бе интелигентно момиче, но нямаше привилегиите на богатите. Навярно не различаваше „Шардоне“ от йоханесбургски „Ризлинг“. Ето нещо, на което би могъл да я научи. Все още не смееше да мисли за „обучение“ в нещо друго. Би могла да стане опасна в някои области.

 

 

Ники беше изчистила и опържила рибата и вече правеше плодова салата със специален сос. Кейн почука леко на вратата.

Тя го погледна през рамо и му се усмихна.

— Хайде, влизай.

Беше си облякла набрана плажна рокля на цветя, която откриваше голяма част от хубавия й загорял гръб и същевременно загатваше дискретно гърдите й отпред. Стоеше боса до кухненската маса и Кейн усети как тялото му започва да потръпва при вида на тази женска красота. Ники явно се обличаше точно така, както той харесваше жените — без да парадира с пола си, но и без да го крие.

— Тъкмо приключих със салатата и соса. Да слагаме ли масата? — попита го ведро.

Кейн се поколеба. Не си спомняше да бе сервирал някога в живота си. В дома му винаги бе имало прислужници, които се занимаваха с кухненската работа.

— Чиниите са там — кимна Ники към шкафа. — Ще намериш приборите във второто чекмедже. Кърпите и салфетките са в третото. — Забеляза изражението му и то я развесели. — Знаеш ли как се слага маса?

— Не съвсем — призна си той.

— В такъв случай, е крайно време да се научиш. Някой ден може отново да се ожениш и представяш ли си колко по-полезен ще бъдеш, ако си знаеш задълженията в кухнята.

Кейн не отвърна на шегата й. Загледа се в нея със странна отнесеност и любопитство.

— Не искам да се женя за никого. Особено за жена, с която току-що съм се запознал — добави след малко.

— Е, може би не трябва да се ожениш за мен веднага — съгласи се Ники. — В края на краищата, дори не ме познаваш. Подозирам обаче, че след като опознаеш безценните ми качества и пламенната ми страст, ще се втурнеш през глава да ми подаряваш годежен пръстен. Но ще отхвърля предложението ти. Ще бъда непреклонна.

— Така ли? — продума замислено Кейн и очите му проблеснаха.

Обърна се и започна да рови из чекмеджетата. Зае се да слага приборите на масата в особен и загадъчен ред и Ники не можа да се сдържи да не го клъвне.

— Наистина трябва да обръщаш по-голямо внимание на сервирането в ресторантите — усмихна се тя, когато забеляза, че е разменил местата на вилиците и ножовете.

— Нямам намерение да правя кариера от това.

— Ти си знаеш. Само че не искам да обвиняваш мен, ако някога попаднеш в конфузна ситуация. Бог ми е свидетел, опитвам се да те науча на елементарни неща.

Кейн се усмихна под мустак. Ники сложи храната на масата и размести приборите, докато всичко си дойде на мястото.

— Много се перчиш!

Тя направи лек реверанс и се усмихна широко насреща му.

— Моля, заповядайте.

Кейн се приближи, издърпа стола и й помогна да се настани, като я наблюдаваше неотклонно.

— Готов съм да остана тук до зимата — подхвърли развеселен.

Ники въздъхна престорено тъжно:

— Архаични обичаи.

— Добрите обноски никога не са архаични и нямам никакво намерение да се отказвам от тях. Казвам си също така кратка молитва преди ядене — още един обичай, от който нямам намерение да се отказвам.

Очите й проблеснаха, но тя сведе покорно глава.

 

 

По средата на вечерята двамата се увлякоха в разговор за политиката и този път Ники не можа да скрие познанията си в тази област.

— Мисля, че е престъпление да се унищожава една стара гора и да се принася рядък вид бухали в жертва на дърводобивната промишленост — заяви тя.

Гъстите му вежди се вдигнаха.

— Точно така си е — отвърна Кейн.

Ники остави вилицата си на масата.

— Ти си консерватор?

— Не от най-ревностните, но съм за опазване на природната среда. Защо си изненадана?

Ники трябваше да се измъкне от този въпрос на всяка цена. Наложи си да се усмихне широко и невинно.

— Повечето мъже подкрепят прогреса.

За миг Кейн я изгледа много внимателно.

— Аз също го подкрепям, но не и за сметка на природата. Впрочем, зависи какво е застрашено. Някои животински видове започват да изчезват, независимо от отчаяните ни опити да ги спасим, разбираш ли?

— Да, но ми се струва, че в днешно време покриваме всичко с асфалт и бетон. Има потресаващи примери за коравосърдечието на технократите в развиващите се страни.

— Знам. Аз също чета.

— Дали наистина имаме право ние, които принадлежим към развитите промишлени страни, да лишаваме другите народи от тяхното историческо наследство, религия и начин на живот, само защото вярваме, че ние сме по-висши?

— Разбира се, че не. Но така или иначе, това се случва. Почти всяка култура смята, че превъзхожда останалите. Но ние разполагаме с огромна техника. Това прави разрушителните ни способности по-големи от съзидателните. За която и да било слабо развита нация е трудно да се бори срещу това.

— Някои го правят.

— Вярно е. Дори съм чувал за проекти, които са били спирани, поради организирана намеса от страна на заинтересувани партии. Но това не се случва често.

— Мразя всяко общество, в което силата се идентифицира с правото.

— Независимо от всичко, така работи системата. Законите се създават от хората с много пари и власт. Винаги е било така, Ники. От зората на цивилизацията една класа е управлявала, а друга й е служила.

— В края на двайсети век индустриалците са свикнали да парадират с Научния Дарвинизъм, за да оправдават безобразията, които вършат заради собствените си интереси — отбеляза Ники.

— Научен Дарвинизъм? — изненада се Кейн. — Да, теорията за оцеляването на най-силните видове се прехвърля от природата в бизнеса. — Той поклати глава: — Невероятно!

— Все още се прави — подчерта тя. — Големите риби изяждат малките, фирмите, които не могат да се конкурират, минават под…

— А сега можем да цитираме Адам Смит и да си припомним всички опасности, произтичащи от опитите да се пречи на бизнеса. Нека потъващите си потъват. Никаква намеса от страна на правителството.

Ники го изгледа с нараснало любопитство.

— Да не би случайно да си някой кабинетен икономист? — попита го с усмивка.

— Завършил съм история на западната цивилизация в колежа, преди един куп години — подсмихна се също той. — Обожавам историята.

— Аз също — отвърна ентусиазирано Ники. — Бих искала да знам повече за нея.

— Би могла да се върнеш в училище и да го завършиш — предложи й Кейн. — Или, ако това не стане, можеш да посещаваш популярни университетски лектории.

— Би било чудесно — сведе глава тя.

Не разполагаше с толкова време, а още по-малко пък с финансови средства. Нямаше нужда да му го казва. Кейн вече го знаеше. Почувства се малко отегчена.

Напомни си, че трябва да престане с това ораторстване. Някой ден би могла да стигне твърде далеч и да се окаже, че е предала брат си на този мъж. Всъщност, за колежа не беше излъгала. Едно от условията при развода й с Майлс Тауншенд бе, той да й помогне да постъпи в колеж. Беше заплатил половината такса за обучението й и Ники учеше упорито. Въпреки болката от неуспешния брак, в учението бе постигнала много, но не можеше да завърши. Още след първата година трябваше да прекъсне, за да помага на Клейтън в предизборната му кампания.

— С какво си изкарваш прехраната? — попита я внезапно Кейн.

Не беше подготвена за такъв въпрос. Нямаше как да му обясни, че е нещо като икономка на брат си, че се грижеше за неговото домакинство.

— Казах ти вече. Правя скулптури — успя да отвърне ведро и да се усмихне.

Кейн предположи, че може би тя имаше някакво тайно занимание, което не бе споделила с него. Изглеждаше му доста интелигентна. Но, очевидно, нямаше големи амбиции, свързани със скулптурата. Това го разочарова, защото обичаше свободните талантливи жени със свой собствен живот. Не му харесваха самките, които би могъл да завладее прекалено лесно и да ги превъзхожда десетократно във всичко. Чудеше се, дали, както на Кристи, всичките й приятели са все художници.

— Разбирам — каза тихо.

Беше някак разочарован.

Ники не добави нищо към онова, което вече бе казала. „Още по-добре, че ще изгуби интерес към мен, преди нещата да са се усложнили“ — каза си мислено. Щеше да й е ужасно трудно да му обясни коя е всъщност.

Но едно остро жило продължаваше да я човърка отвътре.