Сюзън Кайл
След полунощ (10)

Глава десета

Ники не можеше да повярва на това, което чу. Но беше сигурно, че Дери не лъже.

— Клейтън винаги е бил загрижен за околната среда. Е, поне до случая с петнистия бухал — намръщи се тя. — Харълсън стои зад всичко това, нали? Откакто той е там, Клейтън прекалено много се старае да спечели и не обръща внимание на методите, които използва.

— Иска ми се да знам защо — отвърна Дери.

Не можеше да й разкрие това, което знаеше за методите на Харълсън. Мери Танер й бе казала, че той се славел с това, че осигурявал нещо на хората, на които помагал. Наричал го застраховка.

— Ники, имате ли някоя семейна тайна, която би опетнила името ви, и която бащата на Кейн би могъл да разкрие?

Ники застина.

— Че кой няма такива тайни? — отвърна уклончиво.

Сети се за Майлс и за политическото му положение.

Тайната му можеше да го съсипе, а след него и всички други — включително Клейтън и нея самата. Можеше да има непредвидими и разрушителни последици. Майлс беше толкова мек човек, че се боеше да не стори някоя глупост, ако го разкрият. Загриза ноктите си.

— Има ли нещо, което знаеш за Харълсън, а не ми го казваш?

— Това са просто клюки — измъкна се Дери. — Но бъди нащрек, моля те.

Очите на Ники заблестяха.

— Ако Харълсън се захване с мен, ще съжалява, че въобще е започнал. Не съм новак в политическите ходове и машинации. Аз също мога да дърпам конците.

— Междувременно можеш да поговориш с Клей, възможно е той да те послуша — посъветва я Дери.

— Съжалявам, че няма да останеш при него.

— Не мога. Той искаше да се обадя в телевизията и да им кажа да отидат в завода на Ломбард. Сигурна съм, че това също е било предложение на Харълсън, но Клейтън беше съгласен да го направи.

— Разбирам.

На Ники тази тактика й беше непозната. Брат й не беше злонамерен човек. Даже в единствения случай, когато се обяви против опазване на околната среда, целта му беше да запази работата на хората, да им осигури препитание. Никога не работеше за собствена изгода.

— Аз също бих отказала да се обадя в телевизията — каза тя, като видя, че Дери очаква подкрепа.

Дери се насили да се усмихне.

— Направо е смешно да си без работа.

— Какво ще правиш?

— Нещо, за което може и да съжалявам. Ще работя за конкуренцията. Сам Хюит ме помоли да работя за него неотдавна. Той е страстен природозащитник, а познавам и семейството му. — Дери направи гримаса, като видя болезненото изражение на Ники. — Сам е добър и строг човек и не би се борил нечестно. Даже и Ломбардови да се опитат да го накарат.

Тя сведе поглед.

— Много съжалявам. Иска ми се да не бяхме стигали дотук.

— И на мен. Нека да поговоря с Клейтън, преди да се впуснеш в нещо — помоли я Ники.

Дери се приближи до нея, като вдигна ръка към гъстата си руса коса.

— Ти не разбираш. Ники. Не става въпрос само за предизборната кампания… има нещо повече. Най-после проумях — той никога няма да ме заобича…

Ники знаеше как се чувства тя. Собственото й сърце все още кървеше, след като Кейн я бе отхвърлил.

— О, Дери! Който и да те замести, няма изобщо да може да се мери с теб. Ти си единствената му служителка, която толкова дълго се е задържала при него — още от времето на Камарата на представителите. Знам колко много те уважава Клейтън.

— Е, надявам се, че ти и аз ще продължаваме да бъдем приятелки.

— Не ставай глупава, разбира се, че ще бъдем. Благодаря ти, че ми помогна да се прибера вкъщи.

— Винаги можеш да разчиташ на мен.

Дери взе чантичката си и тръгна към вратата.

— Ще се обадя на мистър Хюит и след това ще прекарам един приятен, ленив уикенд, преди отново да започна работа. Ако той все още ме иска, разбира се.

— Не се и съмнявам в това.

Ники изглеждаше загрижена и Дери веднага разбра защо.

— Няма да продам Клейтън, дори той да е просто един страхливец.

— Знаеш, че мисълта ми не тече в тази посока. Познавам те прекалено добре.

— Би било естествено да се усъмниш. Но аз не съм отмъстителен човек. Обидена съм и съм наранена, това е, но ще го преживея. — Дери дишаше тежко. — В живота се случват и такива неща…

— Дали не са само такива — каза Ники тъжно, като си спомни за Кейн и за това, което трябваше да пожертва. — Искам да знам как се справяш.

Дери й се усмихна.

— Ще се обадя, обещавам!

 

 

Клейтън тази вечер се отби при Ники. Беше блед и преуморен.

— Уморил си се да се учиш как се прави кафе ли? — подхвърли тя подигравателно.

— Значи ти каза.

Клейтън се отпусна тежко на фотьойла и се взря в нея.

— Изглеждаш ужасно.

— Чувствам се по-добре от преди — отвърна Ники. — Простудих се. Беше глупаво при тези обстоятелства, но сега наистина съм по-добре.

Успя да каже това, без да си спомни участието на Кейн в простудата й. Почти…

— Радвам се. Щях да дойда, но имах ангажимент, който не можех да отложа. Дери ме постави в невероятно положение — каза той ядосан.

Ники се засмя против волята си. Приличаше й на дете, на което на отнели скъпоценна играчка.

— Тя напусна! Представяш ли си? Накарах я да свърши само едно нещо извън обичайните й задължения и тя си отиде!

— Ти си я уволнил! — припомни му Ники. — И знам защо си е отишла. Аз също бих си отишла. Харълсън те преобразява, Клей. Променил си се повече, отколкото предполагаш.

Клейтън й хвърли огнен поглед.

— Ако Ломбардови се докопат до истинската причина за твоя развод, имаш ли представа какво ще сторят с теб и Майлс в онова долнопробно парченце хартия, наречено вестник, от който си направиха милионите? В неговото положение и при сегашната администрация Майлс ще бъде размазан, ако тайната му се разкрие.

— Да, знам — съгласи се тя кротко, — и нашето старо и свещено име ще бъде опетнено. Но по-скоро бих приела това, отколкото да виждам как и ти използваш същата тактика, за да бъдеш преизбран.

— Понякога играта загрубява. Харълсън знае какво върши. Може би методите му са малко твърди, но Ломбард също е безжалостен.

— Не чак толкова. Никога не нанася удар зад гърба.

Клейтън се взря в нея.

— Откъде знаеш?

Ники се поколеба.

— Четох някои много интересни неща за него…

Не можеше да каже на брат си, че беше прекарала няколко дни насаме с Кейн Ломбард, нито пък, че се беше влюбила в него. Той навярно остана удовлетворен от отговора й.

— Дери вече я няма — мърмореше си навъсен. — Не мога да повярвам! Тя е с мен от години — откакто за пръв път бях избран в държавното законодателство, докато стигнах до Конгреса — тя беше винаги до мен. А сега си отиде заради някаква дреболия.

— Не е дреболия — вметна Ники.

Клейтън отново я изгледа с любопитство.

— Събуди се, Ники. Знаеш какво значи политика. Ние с теб никога не сме били слепи за това, което става зад кулисите.

— Да, но ти никога не си участвал в тази игра преди. Ти беше идеалист.

— Не мога да променя нищо, докато не натрупам достатъчно политически опит, а това не може да стане, ако не ме преизберат. Две години мандат за конгресмените е направо възмутително — още дори не сме успели да влезем в ролите си, а вече трябва да се борим за преизбиране. Искам отново да съм на този пост. Имам план-програма. Как ще спечеля, не е толкова важно. Важно е да спре безработицата, която расте с всеки изминат ден.

Чертите на лицето му се изостриха.

— Дери се тревожи за някакъв бухал, а аз се опитвам да спася работните места така, че децата да не гладуват. Хюит е за съхранение на околната среда, но той поставя дърветата преди човешките същества. Аз не съм такъв и, ако това не е политически вярната линия, проклет да съм.

Вдигна поглед към нея.

— Няма да загубя, Ники! Мога да събера достатъчно подкрепа, за да бъда преизбран. Всичко, което трябва да направя, е да дам Ломбард на зверовете. Той е изхвърлил токсични материали в едно блато. За медиите дойде денят на големите събития. И те тържествуват за негова сметка. Той е първият ми шанс, откакто е започнала предизборната кампания и той сам ми го навря в ръцете. Довериха ми се напълно при неговото изобличаване, а това помогна да се отвлече общественото внимание от позицията, която заех по някои въпроси на околната среда в северозападната част на Тихия океан.

— Знаеш ли какво е преживял мистър Ломбард през последната година?

— Да, знам, но това не променя нещата — каза Клейтън и се изправи.

Спря я с ръка, когато тя възнамеряваше да продължи.

— Достатъчно, Ники. Той е промишлен замърсител и аз ще го притисна до стената.

— Майлс подкрепя ли те? — попита Ники.

— Винаги го е правил.

Ники се замисли. Да, така беше. Майлс дори я харесваше, но тя не можеше да забрави отвращението в очите му, когато веднъж отчаяно се бе опитала да го възбуди, като се бе съблякла пред него гола. Вредата, която беше нанесъл върху собствената й представа за себе си като жена, никога нямаше да бъде напълно заличена. Кейн можеше да й помогне, но той си имаше своите собствени емоционални бариери.

— Ти си простила на Майлс, нали? — бавно каза Клейтън.

— Отдавна. Той просто си е такъв.

Клейтън потръпна.

— Ако причината за вашия развод излезе наяве, това ще го убие. Той е свестен човек и много чувствителен. Работи усърдно за страната си.

После Клейтън тъжно продължи:

— Дори и за миг не си подозирала такова нещо, нали? Татко имаше някакви съмнения, но не искаше да ги признае дори пред себе си. Беше прекалено зает със спасението на собствената си кожа. Майлс имаше нужда от съпруга, а татко имаше нужда от Майлс.

— И единственият, който пострада от всичко това, бях аз — промълви Ники.

— Не е точно така. Майлс беше съкрушен, като разбра как точно се чувстваш. Доста дълго време му трябваше, докато се съвземе. Той е по-чувствителен от повечето хора и не иска да наранява никого.

— Знам. Но Харълсън няма нищо против да наранява хората, стига да има изгода.

Клейтън се ядоса.

— Харълсън си е моя работа.

— Няма да позволя той да те съсипе. На първо място, недей забравя защо се бориш за власт. Не разваляй всичко, просто защото искаш да имаш власт.

— Работата не е само в това, да си запазя мястото. Хайде, стига. Като се оправиш, мислех да организирам някое и друго парти.

— Знам, като започнем с това във Вашингтон през септември — отвърна тя и се почувства по-щастлива и по-бодра при мисълта за мотива на първото тържество.

— Първият тур на изборите ще е приключил дотогава.

— И ние ще спечелим — увери го с усмивка Ники. — Това тържество ще бъде честване на победата.

Клейтън много се надяваше да е така.

— Наистина обичам политиката, Клей — каза тя замечтано.

— И аз. Ще се опитам да не те разочаровам с предизборната си кампания. Просто запомни, Ники — ние и двамата има за какво да се страхуваме от Ломбард. Докато той се занимава със защитата си, заради нарушенията на изискванията на Управлението за опазване на околната среда, семейството му с всички сили ще му помага. Да се надяваме, че няма да имат достатъчно време да се ровят за някой скандал по наш адрес, докато мине първият тур.

Ники понечи да се съгласи с него, но не беше убедена, че е прав. Дери беше първата жертва на неговата кампания. Тя вече се питаше коя ли е следващата.

 

 

Майлс Тауншенд пиеше вино, застанал пред високия прозорец, от който се виждаше трафикът на нощен Вашингтон. Беше бос, облечен в златист халат, който отиваше добре на русата му коса и на светлите му очи.

Ликуваше, че Харълсън бе удържал победа над Ломбард в Чарлстън. Сега, след като Ломбард щеше да бъде зает да се защитава, вероятно нямаше да има време да се добере до тайната му.

Ако Ломбардови фокусираха вниманието си върху Клейтън, атаката им можеше да засегне и сестра му, а след това и самия Майлс. И досега Ники беше трън в съзнанието му и ужасно се боеше какво ли би могло да излезе на повърхността, ако Ломбардови се поровеха по-надълбоко в миналото й. Никой обаче не знаеше истинската причина за техния развод. Никой, освен Ники, Клейтън и самият той.

Подпря уморено глава върху хладното стъкло. Винаги беше живял със страха, че може да бъде публично разобличен. Беше по-стар от Клейтън, бе израсъл сред едно поколение, което имаше тесногръди разбирания по отношение на всички, различни от общоприетите, норми. Родителите му прикриваха това, което те наричаха „недостатък на характера му“ от останалите роднини. Бяха накарали Майлс да се срамува от него. Възпитанието му беше причина да прикрива истинската си същност. Никой нямаше да разбере. Поне така твърдяха родителите му.

Но Ники разбра. Даже след като беше научила всичко, тя го успокояваше. „Ники със златното сърце.“ Силно простена. Измъчваше го споменът за болката, която й беше причинил.

Майлс знаеше, че повечето хора смятат, че гейовете сами и съзнателно избират да са такива, но неговите сексуални предпочитания бяха нещо, което не можеше да контролира. Нямаше никакви магически лекарства, никаква терапия, които биха го направили хетеросексуален. Щеше да си остане такъв чак до смъртта си и това, което можеше да направи и което да се надява, беше да живее дискретно и никога да не позволи тайната му да бъде разкрита.

Страхуваше се от новия политически климат, при който медиите заплашително излагаха на показ всички лични тайни. Напоследък страхът му беше станал начин на живот, особено когато Ломбардови започнаха да си врат носовете навсякъде.

Добре беше, че Харълсън не бе пропуснал възможността. Бе осигурил трибуна на Клейтън, от която да заклейми нехайството на Ломбард по отношение на токсичните отпадъци, изхвърлени от неговата компания. Харълсън направо си имаше талант за извличане на най-голяма полза от гласността. Винаги си имаше начин, по който да накара другия кандидат да се поизпоти.

Един приятел обаче му беше подхвърлил нещичко за Харълсън и неговите методи. Беше му казал, че поведението му станало необяснимо, етиката му изобщо била под въпрос. Майлс се надяваше, че този приятел грешеше — досега Харълсън беше само от полза за Клейтън. А освен това Харълсън винаги постигаше целта си, когато му помагаше в собствената му предизборна кампания. Тази клюка сигурно беше плод на завист.

— Идваш ли вече в леглото? — чу се един тих мъжки глас откъм копринените талази на голямата спалня.

Майлс остави чашата си и някакво томително успокоение прогони страха му. Изхлузи халата от тялото си и тръгна усмихнат към леглото.

 

 

Фред Ломбард ядосано пуфкаше лулата си и крачеше напред-назад из кабинета на сина си.

— Проклета глупост! — мърмореше той, като мяташе погледи към Кейн, за да се убеди, че го слуша. — Как можа да отидеш на почивка и да оставиш бизнеса без контрол. Да не мислиш, че аз някога съм правил така?

Кейн не му отговори. Тази реч му беше позната. Баща му винаги задаваше един и същи въпрос. Старият Ломбард не правеше грешки, винаги знаеше какво да предприеме и беше винаги на мястото си, за да каже: „Казах ли ви!“, когато намереше за необходимо.

— По мое време този служител щяхме да го направим на пух и прах — разгорещено продължаваше той. — При това, забележи, никакви въпроси нямаше да бъдат задавани. А на пресата щяхме да запушим устата.

— Ти си пресата — отбеляза Кейн.

Старецът махна с голямата си, набръчкана ръка, сякаш да пропъди мисълта на сина си.

— Не съм такава преса, лесно не могат да ме подведат и да ме натъпчат с лъжи. Аз отпечатвам истината!

— Не, не го правиш!

Фред Ломбард гневно го изгледа.

— Понякога я печатам — когато преценя, че трябва — изясни се той. — През останалото време хората очакват да бъдат забавлявани и това им излиза през носа. Нима не знаеш как се продават новините!

— Разбира се. Рисуваш двуглава жертва, по средата летяща чиния, снимаш, увеличаваш снимката и покриваш цялата първа страница с нея — отвърна Кейн.

Фред се захили.

— Дрън-дрън.

— Няма да спечелиш наградата „Пулицър“.

— Да, и ще плача през целия път до швейцарската банка, където си държа парите — отвърна Фред. — Без никаква изгода, но с пълна секретност, а това ми харесва. Не очаквай да наследиш всичко. Имаш двама братя.

— Не се нуждая от наследството ти. Аз вече съм си уредил живота. Ще имам безплатна квартира и храна три пъти дневно в Ливънуорт^[1].

— Глупости. — Фред размаха пурата си. — Не могат да те хвърлят в затвора за нещо, което твой служител е извършил без твое знание.

— Незаконният дъмпинг е престъпление, не чу ли адвоката?

— Разбира се, че го чух, но ти казвам, че днешната администрация е толкова бавна с разследванията, че ти ще станеше на моята възраст, преди да излезе някаква присъда.

— Може и да си прав. Но ако тази администрация загуби изборите през ноември?

— Тогава можем да се озовем в истинско и тежко изпитание, момчето ми. И ти ще трябва да действаш много предпазливо, защото онзи млад човек има не само блестящи идеи за икономиката и безработицата, но и здраво се е захванал да запази земята от замърсяване.

— Това го прави по-силен — съгласи се Кейн. — И аз мисля като теб. Но дори да не съм извършил дъмпинга, съм го позволил. Това е мой дълг — да проверявам хората, които са назначени на работа при мен. Те трябва да спазват законите. А аз не го направих.

— Не си бил тук — отвърна Фред. — Напомням ти — не си бил тук! Ако смяташ да си вземаш дълги отпуски, откажи се от бизнеса.

Кейн седна на ръба на бюрото си с дълбока въздишка. Не можеше да каже дори на баща си къде е бил и защо. „Ники!“ — простена вътрешно. Не минаваше нито ден, в който тя да не му липсва.

— Адвокатите на компанията работят ден и нощ в наша защита, но моето сърце е на друго място. Видя ли снимките? — В тъмните му очи имаше и гняв, и тъга. — Господи, каква нелепост! Надявам се, че ще заключат този идиот в някой от неговите камиони и ще го набутат в блатото.

— Ще замърси околната среда.

— Предполагам.

— Горе главата. Аз също работя по този въпрос — да те спася.

Кейн остро го изгледа.

— Ако само посмееш да направиш рисунка на летяща чиния и снимка на това блато и ги отпечаташ…

— Сине, как бих могъл да направя това?

— По дяволите, би могъл.

— Не и този път — обеща баща му. — Бих могъл да ти осигуря малко отдих от атаките на Сеймур. Накарах онзи Сандърс да проучи един странен малък епизод в миналото на Майлс Тауншенд.

Кейн се намръщи.

— Какъв „епизод“? И какво общо има той със Сеймур?

— Много е интересно. Знаеш ли, че преди седем години единствената сестра на Сеймур се омъжва за Майлс Тауншенд и се развежда с него с драстична бързина?

Кейн почувства как сърцето му се преобръща.

— Какво?

— Бракът им продължил шест месеца. След един тих развод се чуха приказки, че Тауншенд се оженил, само за да спре някои клюки по отношение на продължителното му ергенско съществуване.

Умът на Кейн трескаво работеше, докато осъзнаваше какво е чул. Ники бе била омъжена. Тя му бе казала това, като беше споменала, че се е била обвързала с човек, който не можел дори да я докосне. „Тауншенд? Нима е говорила за Тауншенд?“

Фред се спря и се взря в него.

— Какво си се замислил?

— Какво знаем за Тауншенд?

— Не много. Той е потаен, дяволът. Поръчал съм на Сандърс дискретно да надникне в миналото му. Знаем, че Тауншенд е отрасъл в едно малко селище близо до Айкен. Сандърс отиде там да поговори с хората. Ако Тауншенд прикрива нещо, ние ще го открием.

— И ако откриете нещо, какво ще правите? — запита с подозрение Кейн.

— Ще видим. И ти и аз знаем, че Тауншенд подкрепя Сеймур и е против теб. Подозирам, че планът е да те притиснат до стената, така че да нямаш време да търсиш факти против него и да го сочиш с пръст. Сеймур може би споделя същата идея. Ако е така, можем да го поразклатим малко, в случай, че имаме някакви факти за сестра му и бившия й съпруг.

На Кейн не му хареса идеята Ники да бъде въвлечена в скандал.

— Това е удар под пояса.

— Може и да е. Но е в твоя полза — отговори баща му. — Защото иначе високите ти принципи със сигурност не биха те довели доникъде.

Кейн в момента можеше да мисли само за Ники и за времето, когато бяха заедно. Тогава се беше почувствал сигурен за пръв път в живота си като зрял човек. Днес, когато бизнесът му създаваше толкова проблеми, всичко му изглеждаше безкрайно далечно, „Трябваше да бъда откровен с нея още от самото начало, да й дам възможност да бъде откровена. Ако не се бях пазил от сериозно обвързване, това не би могло да се случи. Сега, с всеки изминат ден, възникват все нови и нови прегради.“ Очите му се присвиха, като си помисли за брака й с Тауншенд. В съзнанието му вече се оформяше доста ясна картина за причините за бързия им развод. Виждаше и друга картина — Ники в момента, когато се любеха. Това, което му хрумна, беше невероятно. Но то със сигурност бе истина. Чудеше се, дали някога ще може да я попита, и дали след всичко случило се тя щеше да му каже.

 

 

Колелата на правосъдието се въртяха бавно, но неумолимо. Кейн Ломбард прекара доста време със своите адвокати, със завеждащите производството и с директорите, като се опитваше да оправи кошмарните усложнения, в резултат от собствената му небрежност. Уил Джъркинс и Ед Нелсон се бяха върнали на работа. Нелсън все още не беше се възстановил напълно, но се впусна в защита на компанията. Джъркинс донесе документите, които показваха некомпетентността на CWC, поради която тази компания била отхвърлена. На Кейн не му убягна, че Джъркинс имаше тъмни кръгове под очите и го попита, дали не може да спи добре. Джъркинс спомена нещо от рода, че детето му имало повторен пристъп и се бил върнал на работа попреуморен. Както и останалия персонал, Кейн реши, че Джъркинс преживява болезнено враждебния натиск на обществеността. Всички служители трябваше да преминават ежедневно през протестната верига и само охраната им осигуряваше безопасност.

 

 

Междувременно, Клейтън водеше усилена предизборна кампания в окръга с наближаването на първия тур. Беше вече изпреварил своя конкурент от Републиканската партия по броя на гласоподавателите поради сполучливия удар, който бе нанесъл, изобличавайки компанията на Ломбард в незаконни действия.

Ники, вече възстановена и във форма, се бе хвърлила заедно с него в битката. Държеше речи в негова защита пред групи от гласоподаватели и пред местни граждански организации. Не знаеше умора, проявяваше талант, използваше умението си да общува, за да затвърди позицията на Клейтън и да събере повече гласове. Брат й имаше достатъчно подкрепа тук, у дома, но възникваха въпроси относно дейността му до този момент, повечето от тях свързани с липсата на внимание от негова страна към болките и тревогите на хората от производството. Те губеха работата си, а в неговите речи нямаше никаква перспектива за разрешаване на проблема. Ники му предложи да вземе отношение по този проблем, но Клейтън беше прекалено зает с новите разкрития по случая с Ломбард и компанията му, направени от Управлението за охрана на околната среда и не се вслуша в нейните думи.

Клейтън със сигурност беше по-напред от своя опонент — демократ. Но Сам Хюит, кандидатът на Републиканската партия, напредваше почти без опозиция и не само беше наел Дери Келър, но и току-що беше съобщил, че я назначава за свой главен административен помощник. Много от нейните стратегии за водене на кампанията му се оказваха доста ефективни. Очевидно, уменията й се простираха доста по-далеч от правенето на кафе.

— Не мога да повярвам, че е постигнал такъв напредък! — каза Клейтън, докато лежеше в леглото с Бет през една дъждовна събота във Вашингтон. — Първият тур е следващата седмица и изглежда Хюит ще спечели комбинацията на републиканците, без дори да се стига до финал.

— Това доказва, че доста разбира от политика — отвърна Бет.

Преобърна се по гръб, като безсрамно оголи малките си гърди. Беше доста кльощава, ребрата й се четяха под кожата. Клейтън дори не я погледна. С нея беше вълнуващо да се прави любов, но понякога му се струваше като скелет в ръцете му. Интелигентността й го беше привлякла още от самото начало, а тялото й имаше много малко общо с това.

— Ще спечелим — отбеляза Клейтън.

— Разбира се. Сестра ти не предвижда ли някои гала тържества след две седмици, когато приключи първият тур?

— Да.

— Ще помогна, с каквото мога — предложи. — Ще сервирам напитки или нещо такова.

Той се надигна и я погледна намръщен.

— Ти не харесваш Ники.

— Напротив, харесвам я. Много е самоуверена, нали? И има аналитичен ум. Възхищавам се на умението й да произнася речи и да координира мероприятията от компанията ти.

Бет се поколеба малко, преди да смени темата.

— Клей, получих още едно предложение от англичаните. Те искат да стана техен лобист по онзи най-нов селскостопански въпрос. Казах им, че ще си помисля. Ще ми плащат много добре и, освен това, ще изляза от коловозите, които адвокатската фирма ми налага.

— Ако започнеш работа като лобист, ще трябва да спрем да се виждаме! — каза й Клейтън за десети път през последните дни.

— Но това е толкова важно за мен, Клей.

„Очевидно, по-важно от мен“ — мислеше си той раздразнен.

— Бет…

— Виж колко е часът! Трябва да си взема един душ и да слизам в града. — Бет се изтърколи бързо от леглото. — След тридесет минути имам среща.

Втурна се в банята и затвори вратата. Клейтън лежеше и се мръщеше. Чувстваше се предаден и нещастен. Вместо да се съсредоточи върху това, как да му помогне в кампанията, Бет през по-голямата част от времето, когато бяха заедно, му говореше за работата си като лобист. Тя добре знаеше, че ако приемеше тази работа, щеше да настъпи сблъсък на интересите.

„Първо Дери, а сега и Бет. Е, все още ми остава Ники…“

 

 

Ники се беше уговорила с една от водещите домакини във Вашингтон да организира такова тържество през септември, каквото хората ще помнят години наред. Като очакваха, че Клейтън ще спечели първия тур, планираха и други тържества в Чарлстън — благотворителни вечери, банкети и обществени събирания — за да се осигури подкрепа. Ники знаеше, че ще бъде уморена до смърт, но трудът си заслужаваше.

Тя вече бе капнала от произнасяне на речи и публични прояви. Беше отложила плановете си за нова серия от скулптури на основателите на Южнокаролинската колония. Нямаше време за нищо друго. „Може би следващата година“ — мислеше си с носталгия.

Последните гласоподавания показваха, че Клей държи мястото на демократите в ръцете си. Но това още не бяха истинските избори.

В деня на първия тур Ники отиде с Клей до местния избирателен пункт да гласува. Още от осем часа сутринта хората стояха там на опашка и сърцето й заби радостно.

— Изглежда окуражаващо — каза тя.

Клейтън не се съгласи с нея. Тълпата го плашеше. Обикновено, когато толкова много хора отиваха да гласуват, те бяха ядосани за нещо и искаха да свалят някого от власт. Самият той познаваше такива, които винаги гласуваха против, а не за кандидатите.

— Не бъди толкова нервен — сгълча го Ники.

Една тъмнокожа жена до тях се усмихна.

— Точно така, не е противозаконно да гласуваш за този, когото си избрал.

Клейтън й се усмихна.

— Вече си избрахте най-подходящия човек, нали? — опита се да я провокира.

— О, да, сър. Ще имаме нов президент тази есен, затова смятам, че можем да изгоним оттам тези стари негодници и на тяхно място да сложим хора, които биха свършили нещо. Аз нямам застраховка. Не мога да си платя наема този месец. Даже един чифт обувки не мога да си позволя да си купя. Заводът, в който работех, се премести на Карибското крайбрежие, за да има по-евтина работна ръка и повече печалби. Правителството не го интересува, че аз няма да имам работа — добави тя. — Колко жалко, че плащаме на тези хора толкова много, за да ни представляват, но те просто забравят колко тежък е животът извън Капитолия.

Жената кимна учтиво и се придвижи с опашката напред. Клейтън беше пребледнял. Ники насърчително го докосна, но внезапно той осъзна колко погълнат беше от обстрела на Кейн Ломбард. Беше отделил толкова много време за опазване на собственото си гнездо и подсигуряване на собственото си бъдеще, че беше забравил най-важното от всичко: че тези хора го бяха избрали да представлява интересите им във Вашингтон.

„Как може да бъда толкова сляп?“

— Дери се опитваше да ми го каже…

Ники го погледна въпросително.

— Надявам се, че не е твърде късно — тихо рече Клейтън.

— Какво искаш да кажеш?

Опашката отново мръдна напред и въпросът й беше удавен някъде сред приглушения шум от разговорите.

— Тези са наши — прошепна Ники, като кимна към двете коли, които возеха хора към избирателния пункт.

— Наши?

— Коли за изборите, скъпи мой — обясни му, като се подсмихваше. — В продължение на седмици работеха комисии по телефона и излязоха обяви в местните медии, че организираме извозване на хора до мястото на изборите.

Клейтън беше поразен, когато започна да осъзнава колко много народ влиза.

— Никога не съм виждал в такъв мащаб да се организира извозването на хората до гласоподавателните пунктове. Как го направи?

Ники го погледна лукаво.

— Задействах всички, които ми дължаха някаква услуга. Разбира се, не гарантирам, че всички ще гласуват за теб.

— Напомни ми да те включа в списъка за заплатите.

— И да ни обвинят в корупция. Не, благодаря — отвърна тя бодро и за пръв път тази сутрин видя усмивка на лицето му.

 

 

Изборните пунктове трябваше да затварят в седем часа, но все още имаше опашки от хора, които чакаха да влязат в кабините за гласуване. Първите резултати даваха огромна преднина на Сам Хюит сред листата на Републиканската партия, но от страна на Демократическата партия Клейтън вървеше рамо до рамо с един известен чарлстънски адвокат. Борбата беше твърде оспорвана. Това означаваше, че избирателите са недоволни.

— Ще се спреш ли на едно място и ще престанеш ли да се безпокоиш? — скара се Ники на брат си, като се вмъкна в хотелската му стая. Беше облечена в костюм от синьо-зелена коприна, който отиваше на тъмния й тен.

Клейтън, застанал с ръце в джобовете на панталоните си между Харълсън и Бет, сърдито я погледна.

— Виждаш ли тези цифри?

Ники му подаде пластмасова чаша с кафе.

— Няма да загубиш.

Бет направи гримаса.

— Много си сигурна.

Ники се усмихна.

— Но той е най-добрият кандидат, нали?

— Разбира се — съгласи се Бет.

— Значи ще спечели.

Ники изви поглед към телевизионния екран.

— Още е рано, дават кратки репортажи — главно за резултатите на Републиканската партия. Почакайте, докато изнесат гласовете, подадени в градовете за Демократическата партия. Там е силата на Клей.

Бет се изненада.

— Откъде знаеш толкова много за тези неща?

— Научих в колежа не само, как го каза ти веднъж, празноглавото умение да бъда политическа домакиня — отвърна сухо Ники.

Бет се усмихна унило.

— Съжалявам, че съм казала така.

— О, всички понякога бъркаме, като даваме прибързани оценки — вметна Ники дяволито. — Няма да казвам какво попитах Клей, когато те видях за пръв път, но въпреки това се извинявам.

— Благодаря.

— Значи резултатът е равен.

— Клей! — извика внезапно Харълсън. — Погледни!

Всички насочиха вниманието си към телевизионния екран, където започнаха да се появяват нови цифри. Току-що бе започнал репортажът за резултатите от гласуването в градовете и преднината на Клейтън от два процента се бе качила на двадесет.

— Алелуя! — изкрещя той.

— Видяхте ли? — обади се Ники триумфиращо. — Нали ви казах.

— Знаех си, че скандалът по случая „Ломбард“ ще свърши работа — каза самодоволно Харълсън.

Ники заби в него студен поглед.

— Звучите така, сякаш вие сам сте инсценирал всичко, мистър Харълсън.

Той повдигна вежди.

— Дори да беше така, нима ви изглеждам толкова глупав, че да си го призная? Освен това — спечелихме — каза Харълсън, сякаш това обясняваше всичко.

— Има по-важни неща от победата.

— Не много. Да не би да ставате гнуслива, мис Сеймур? — добави той с презрителна гримаса.

Ники се усмихна хладно и в очите й проблесна потиснат гняв.

— Стара кримка в политическата игра съм аз, мистър Харълсън — каза спокойно. — Внимавайте да не ме настъпите по мазола, защото не сте единственият манипулатор тук.

Харълсън се изсмя, сякаш тази забележка беше много забавна и преди да се извърне й хвърли високомерен, почти обиден поглед.

Пръстите на Ники се впиха в пластмасовата чаша. Не харесваше този дребосък, нито отношението му. След като приключи тази кампания, тя си обеща, че ще има разплата. Харълсън влияеше лошо на Клейтън и нямаше да й се измъкне просто ей така.