Метаданни
Данни
- Серия
- Тъмната кула (2)
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Drawing of the Three, 1987 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Антиутопия
- Апокалиптична фантастика
- Артуриана
- Героическо фентъзи (Меч и магия)
- Дарк фентъзи
- Епически роман
- Епическо фентъзи
- Научно фентъзи и технофентъзи
- Постапокалипсис
- Приключенска литература
- Роман за съзряването
- Фентъзи
- Хорър (литература на ужаса)
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 101 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- nqgolova (2007)
Издание:
Стивън Кинг
Тъмната кула II: Трите карти
Роман
Превод: от англ.: Милко Стоименов, Весела Прошкова
Stephen King
The Dark Tower II: Drawing of the Three
Copyright © Stephen King, 1987
Illustrations © Phil Hale, 1987
© ИК „Плеяда“, 1998
© Милко Стоименов, преводач, 1998
© Весела Прошкова, преводач, 1998
© Димитър Стоянов — Димо, дизайн на корицата, 1998
Редактор: Лилия Анастасова
Издателска къща „Плеяда“, София, 1998
Полипринт, Враца
Цена: 5000 лв.
История
- — Корекция
Статия
По-долу е показана статията за Тъмната кула II: Трите карти от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Тъмната кула II: Трите карти | |
| The Dark Tower II: The Drawing of the Three | |
| Автор | Стивън Кинг |
|---|---|
| Първо издание |  САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Вид | роман |
| Поредица | Тъмната кула |
| Предходна | Тъмната кула I: Стрелецът |
Тъмната кула II: Трите Карти е втората книга от поредицата на Стивън Кинг – Тъмната кула. Тя е продължение на първата книга и проследява историята на Роланд Дисчейн. Романът е публикуван през 1987 в САЩ.
Сюжет
Книгата започва по-малко от седем часа след събитията от Тъмната кула I: Стрелецът. След като човекът в черно е описал съдбата на стрелеца използвайки карти таро. Стрелецът се събужда на плажа и бива атакуван от странно омароподобно чудовище. В резултат на това губи показалеца и средния си пръст, раните му се инфектират и той върви до момента, в който достига три магически врати. Всяка врата се отваря в различен период на Ню Йорк (1987, 1964 и 1977). Първа излиза наркоман на име Еди Дийн работещ за наркобос. Втората врата се отваря и от там излиза Одета Холмс. Жена, която се бори за правата на афроамиракнците. Тя губи краката си след, като Джак Морт я блъска на релсите на метрото. И в резултат на това заболява от раздвоение на личността. Третата врата довежда Джак Морт този, който е осакатил Одета Хомс, той умира и това води до сливането на двете субличности на Одет Холмс в нова жена известна, като Сузана.
ПОСЛЕСЛОВ
С това завършвам втората си от шестте (или седемте) книги, включени в по-голямото произведение, което съм озаглавил „Тъмната кула“. В третата книга се описват приключенията на Роланд, Еди и Сузана, които упорито търсят Кулата; в четвъртата се разказва за вълшебства и прелъстяване, но най-вече за онова, което се е случило със Стрелеца, преди читателите за пръв път да се срещнат с него в дните, когато той упорито преследва човека в черно.
Изненадах се, когато разбрах колко възторжено почитателите ми са приели първата книга от това произведение, много по-различно от творбите, които са ми донесли известност. Но още по-голяма от изненадата ми е признателността, благодарността ми към онези, които са прочели романа и са го харесали. Признавам, че тази книга е като моята кула, непрекъснато мисля за героите в нея, особено за Роланд. Представям ли си точно каква е тази Кула и какво ще се случи със Стрелеца, когато я открие (разбира се, ако изобщо я открие — съществува напълно реална възможност никога да не се добере до нея). И да, и не. Знам само, че в продължение на седемнайсет години тази тема ме кара отново и отново да хващам перото.
Въпреки по-големия си обем вторият том оставя без отговор много въпроси и краят на историята тепърва предстои, но все пак ми се струва, че сама по себе си тази книга е някак по-завършена от първата. Струва ми се още, че Кулата е по-близо.
1 декември 1986 г.