Стивън Кинг
Вълците от Кала (1)

(Тъмната кула V)

Серия
Тъмната кула (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wolves of the Calla, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 63 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2007)

Издание:

ИК „Плеяда“, 2003


По-долу е показана статията за Тъмната кула V: Вълците от Кала от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Тъмната кула V: Вълците от Кала
Dark Tower V
Автор Стивън Кинг
Първо издание 2003 г.
САЩ
Оригинален език английски
Жанр хорър
Вид роман
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Тъмната кула V: Вълците от Кала е петият роман от поредицата на Стивън Кинг Тъмната кула. Издаден е през 2003, а българското издание е издадено също през тази година. В него се разказва за Роланд Дисчейн - Стрелецът, Еди Дийн(наркоман), жена му Сузана, Джейк Чеймбърз (момчето) и съществото Ко.

Те пътуват през една безкрайна пустош, докато не стигат до Кала Брин Стръджис, малко селце, чийто най-голям кошмар са съществата вълци отвличащи децата им. Ка-тетът на Роланд се съгласява да им помогне. Те получават помощ от отец Калахан-мъж избягал от кошмарът в Сейлъмс Лот.

Предишна: Поредица:
Следваща:
Тъмната кула IV: Магьосникът Тъмната кула Тъмната кула VI

Посвещавам тази книга на Франк Мълър, който чува гласовете във въображението ми.

ПОСЛЕДНИЯТ СБЛЪСЪК

„Вълците от Кала“ е петият том от поредицата, вдъхновена от епическата поема на Робърт Браунинг „Чайлд Роланд“. Шестият и седмият том, наречени „Песента на Сузана“ и „Тъмната кула“, ще бъдат публикувани през 2004 година.

В първия том „Стрелецът“ се разказва как Роланд Дисчейн от Гилеад преследва и залавя Уолтър, мъжа в черно, който се представя за приятел на баща му, но всъщност е слуга на Пурпурния крал от далечния Краен свят. За Роланд залавянето на получовека Уолтьр е първата стъпка по пътя към Тъмната кула, с чиято помощ се надява да спре и дори да обърне ускоряващото се разпадане на Средния свят и на Лъчите.

Тъмната кула се превръща в маниакална идея за Роланд, тя е неговият Граал, единственият смисъл на живота му. Научаваме как в детството му Мартен, любовник на майка му, се опитва да нагласи нещата така, че да изпрати Роланд „на запад“ и така да го „изхвърли от голямата игра“. Роланд обаче разбива на пух и прах плановете на Мартен, най-вече благодарение на оръжието, което избира за изпитанието за мъжественост.

Стивън Дисчейн, Роландовият баща, изпраща сина си с двама негови приятели (Кътбърт Алгууд и Алан Джоунс) в крайморското баронство Меджис, за да спаси момчето си от Уолтьр. Там Роланд се запознава и се влюбва в Сюзан Делгадо, която си е навлякла гнева на вещицата Рия от Кьос. Вещицата завижда на момичето за хубостта му и е особено опасен противник, защото притежава една от големите стъклени сфери, известни като топки на Дъгата… или магически стъкла. Те са общо тринайсет, най-могъща и опасна е Черната тринайсетица. Роланд и приятелите му преживяват много приключения в Меджис и макар че оцеляват (и отмъкват Розовата топка), красивата Сюзан Делгадо е изгорена като вещица. Тази история се разказва в четвъртия том, озаглавен „Магьосникът и стъклото“.

В хода на повествованието научаваме, че светът на Стрелеца е свързан с нашия чрез сложни и жестоки начини. Първата от тези връзки се разкрива, когато Джейк, момче, живеещо в Ню Йорк през 1977 година, се среща с Роланд на една бензиностанция сред пустинята дълго след смъртта на Сюзан Делгадо. Врати разделят света на Роланд и нашия, една от тях е смъртта. Джейк се озовава на пътя сред пустинята, след като е бил блъснат от кола на Четирийсет и трета улица. Шофьорът, който го прегазва, се нарича Енрико Балазар. Онзи, който е блъснал момчето под автомобила, е серийният убиец Джак Морт, съвременният аналог на Уолтьр.

Преди Джейк и Роланд да настигнат Уолтър, момчето отново умира… този път, защото Стрелеца, изправен пред избор между символичния си син и Тъмната кула, избира Кулата. Последните думи на Джейк, преди да полети в пропастта, са: „Върви тогава… има други светове освен тези.“

За последен път Роланд и Уолтър се срещат край Западното море. През дълга нощ на разговор мъжът в черно предсказва бъдещето на Стрелеца със странно тесте карти. Три от тях — Затворникът, Господарката на сенките и Смъртта („но не за теб, Стрелецо“) — привличат вниманието на Роланд.

„Трите карти“ започва на брега на Западното море, когато Роланд се събужда след срещата с Уолтър. Изтощеният Стрелец е нападнат от хищни чудовищни омари, загубва два пръста на дясната си ръка, раните му се инфектират. Той продължава пътя си по крайбрежието, макар че е болен и има опасност да умре.

Натъква се на три врати, изправени на брега. Те водят към три различни действителности. От 1987 година Роланд измъква Еди Дийн, „пленник“ на хероина. От 1964 взима Одета Сузана Холмс, загубила краката си, когато серийният убиец Джак Морт я блъска под мотрисата на метрото. Тя е Господарката на сенките, в съзнанието и се крие друга, жестока жена. Тази жена, злата и силна Дета Уокър, решава да убие Роланд и Еди, когато Стрелеца я прехвърля в Средния свят. Роланд решава, че трите карти се олицетворяват от Еди и Одета, защото тя представлява две личности. След като Одета и Дета се сливат в Сузана (най-вече благодарение на любовта и храбростта на Еди Дийн), той разбира, че е сгрешил. Мисълта за Джейк не му дава покой, спомня си думите му, че има и други светове.

„Пустош“ започва с един парадокс: за Роланд Джейк е и жив, и мъртъв. В Ню Йорк от седемдесетте години Джейк Чеймбърс си задава същия въпрос: жив ли е или мъртъв? След като убива огромния мечок, наречен Мир (от старците, които се боят от него) или Шардик (от Великите старци, които са го създали), Роланд, Еди и Сузана тръгват обратно по следите на звяра и откриват Пътя на Лъча, известен като Пътя от Шардик към Матурин или Пътя от Мечока към Костенурката. Тези лъчи са шест и свързват дванайсетте портала в краищата на Средния свят. В пресечната точка на лъчите, в центъра на Роландовия и на всички останали светове, се намира Тъмната кула, свързваща всички реални и времена.

Еди и Сузана вече не са затворници в света на Роланд. Помежду им пламва любов, обучават се като стрелци, стават дейни участници в мисията и следват неотлъчно Роланд, последния сеппе-сай (търговец на смърт), по пътя на Шардик и Матурин.

Когато се озовават в говорещия кръг недалеч от Портала на Мечока, времето влиза в нормалния си ритъм, парадоксът изчезва, изтеглена е истинската трета карта. Джейк се връща в Средния свят след опасен ритуал, при който четиримата — Джейк, Еди, Сузана и Роланд — си спомнят лицата на бащите си. Не след дълго четворката става петорка, когато Джейк се сприятелява с един скункс. Скунксите са нещо средно между язовец, миеща мечка и псе и притежават ограничени способности за членоразделна реч. Джейк нарича новия си приятел Ко.

Пътешествениците попадат в град Луд, където две изпаднали банди са в постоянна война. Преди Луд в градчето Ривър Кросинг те се натъкват на неколцина старци, оцелели от Старите времена. Те виждат в Роланд себеподобен, оцелял от времето преди светът да тръгне към гибел, и обсипват с почести него и спътниците му. Разказват на пътешествениците за еднорелсовия влак, който може би още се движи между Луд и Тъмната кула.

Новината стряска Джейк, но не го изненадва; в Ню Йорк си е купил две книжки от книжарница, чийто собственик носи многозначителното име Калвин Тауър (Кула). Едната е с гатанки, в която страниците с отговорите са откъснати, а другата, „Чарли Пуф-паф“, е приказка, разказваща за Средния свят. На свещения език, който Роланд е изучавал в Гилеад, „чар“ означава „смърт“.

Леля Талита от Ривър Кросинг дава на Роланд сребърно кръстче и пътешествениците продължават пътя си. Докато пресичат река Сенд по полуразрушен мост, Джейк е отвлечен от умиращия (и много жесток) престъпник на име Гашър. Той замъква младия си пленник под земята при Тик Так, последния предводител на бандата на Беловласите. Докато Роланд и Ко се опитват да освободят момчето, Еди и Сузана намират гарата на Луд и събуждат Блейн Моно. Еднорелсовият влак е единствената надземна структура, останала от огромната компютърна система, която е разположена под града, и се интересува само от едно — гатанки. Той обещава да закара пътешествениците до крайната гара…, ако успеят да му зададат гатанка, на която не може да отговори. Иначе ще намерят смъртта си — чарю трий.

Роланд спасява Джейк, дори смята, че е убил Тик Так. Андрю Куик обаче не е мъртъв. Полусляп и жестоко ранен в лицето, той е спасен от Ричард Фанин, демон, за когото Роланд е предупреден.

Пътешествениците потеглят с влака от умиращия град Луд. Няма значение, че разумът, управляващ Блейн, остава далеч зад тях, в подземните компютри — единственият им шанс остава да зададат на влака гатанка, на която не може да отговори.

В началото на „Магьосникът“ Еди задава такава гатанка и побеждава Блейн с уникалното човешко оръжие — антилогиката. Влакът спира във версия на Топека, щата Канзас, обезлюден от болест, наречена „супергрип“. Когато продължават по Пътя на Лъча (апокалиптична версия на междущатско шосе 70), героите се натъкват на обезпокоителни надписи: „ХАЙЛ НА ПУРПУРНИЯ КРАЛ“ и „ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ВЪРВЯЩОТО КОНТЕ“. И както внимателният читател би се досетил, Вървящото конте е самият Ричард Фанин.

След като Роланд разказва на приятелите си за Сюзан Делгадо, пътешествениците се озовават в палат от зелено стъкло, поразително напомнящ двореца, който търси Дороти Гейл в „Магьосника от Оз“. В тронната зала седи не Оз Велики, а Тик Так, последният оцелял от големия град Луд. След смъртта на Тик Так пред пътешествениците се появява истинският магьосник. Това е старият враг на Роланд, Мартен Броуд-клоук, известен в едни светове като Рандал Флаг, в други като Ричард Фанин, в а трети като Джон Фарсън (Добрия мъж). Нашите герои не могат да го убият и той ги предупреждава за последен път да се откажат от търсенето на Тъмната кула. В крайна сметка те успяват да се измъкнат.

След последно лутане из Магьосническото стъкло и едно ужасно разкритие — че Роланд от Гилеад е убил собствената си майка, като по погрешка я е взел за Рия — пътешествениците отново се озовават в Средния свят и пак тръгват по Пътя на Лъча. Възобновяват мисията си и точно с това започва „Вълците на Кала“.

Това накратко се случва в първите четири тома от поредицата „Тъмната кула“, но ако не сте ги прочели, съветвам ви да оставите за малко тази книга и да си ги намерите. Тези томове са неразделни части от едно дълго повествование и е най-добре да ги прочетете отначало, а не да започвате от средата.