Джейн Ан Кренц
Златният шанс (20)

Двадесета глава

Фила седеше на един стар, разнебитен стол пред вилата „Олд Гилмартън“ с чаша шампанско в ръка. Беше отпуснала глезените си върху парапета на верандата и полите на пищната й сватбена рокля се стелеха по пода на безброй блестящи вълни. Лекият вечерен бриз си играеше с ефирния тюл на булото й.

Съпругът й седеше до нея. Беше по риза с разкопчана яка и разхлабена вратовръзка. В ръката си държеше чаша скоч.

Сватбата бе била в традиционния за Кесълтънови и Лайтфутови стил. Събитието се бе разиграло на тучната зелена морава пред вилата на Лайтфутови и на него беше присъствала по-голямата част от населението на Порт Клакстън.

Семействата изглежда обичаха да правят сватби.

„Добре че някой не започна да пуска и фойерверки — помисли си Фила. — Предостатъчно ми беше непрекъснатото ухажване на Капкейк и Фифи край шведската маса.“

Преди по-малко от половин час и последните гости си бяха тръгнали с явна неохота. Ник, без да губи време, бързо бе отвел Фила от Лайтфутовата вила в „Олд Гилмартън“. Там си бе налял уиски, а на нея — чаша шампанско. После двамата бяха седнали на верандата, за да погледат падащия здрач.

— Мислех си… — поде Фила, която се чувстваше толкова доволна и щастлива, както не бе била никога досега през живота си.

— Май ще се намразя за това, че ще те попитам, но за какво си мислеше? — прекъсна я Ник.

— За Хилъри.

— По дяволите, всички глупости, които се въртят из главата ти в момента! Фила, та днес е нашият сватбен ден! Последното нещо, за което трябва да си мислиш, е моята бивша жена!

Ник дълбоко въздъхна и добави:

— Или по-точно — бившата съпруга на баща ми.

— Разводът на Хилъри и Рийд все още не е приключил.

— Скоро и това ще стане. Точно сега ли намери да си мислиш за тези работи?

— Но на мен ми хрумна наистина страхотна идея, Ник!

— Ами? — погледа я подозрително той. — И каква е тя?

— Защо не й продадеш „Лайтфут — консултантски услуги“?

Ник свали краката си от парапета и те глухо тупнаха върху дъските на верандата.

— Да продам „Лайтфут — консултации“?! Да не си полудяла? И защо, по дяволите, да правя подобно нещо?!

— Стига, Ник. Бъди разумен. Ти самият каза онзи ден, че няма да имаш физическата възможност да ръководиш „Лайтфут — консултации“ и същевременно да управляваш „Кесълтън и Лайтфут“. Не можеш да се разкъсаш между двете фирми.

— Да, но дяволски съм сигурен, че никога не съм си и помислял да прехвърлям компанията на Хилъри. За нищо на света!

— Не съм казала да я прехвърлиш. Казах да й я продадеш в замяна на нейните акции в „Кесълтън и Лайтфут“.

— Семействата ще си върнат тези акции след развода. Споменато е в брачния договор, който Хилъри е подписала.

Фила остана като гръмната.

— Имало е договор?!

— Разбира се. Още преди години е било решено, че всеки, който сключва брак с член на семействата, получава пакет акции, с които да гласува, но в случай на развод се задължава да ги върне. Всички снахи на Кесълтънови и Лайтфутови подписват брачни договори. Ако някога имаме и зетьове, те също ще подпишат. Това е традиция.

— Аз нищо не съм подписвала!

Ник се ухили и отпи от уискито си.

— Знам.

— Е? Защо не бях помолена да подпиша такъв договор? — настоя Фила.

— В твоя случай реших да наруша традицията. Между другото, много добре знам, че ти никога няма да си заминеш. С теб сме свързани за цял живот.

Ник отново вдигна краката си на парапета и килна стола си на задните му крака.

— Така ли? — изгледа го Фила.

— Дявол да го вземе, да. Къде другаде ще намериш мъж, който да ти позволява всяка вечер да го атакуваш със специалните си патентовани креватни хватки?

— О, Ник!…

Тя не знаеше какво да каже още и само се усмихна.

— Знаеш ли, прав си. Имах страшен късмет, че те срещнах. Сигурно на земята няма друг мъж като теб.

— А, ако случайно се намери такъв и той се окаже прекалено близо до теб, аз лично ще го изтрия от лицето на земята.

Фила усети хладнокръвната увереност, която прозираше под закачливия му тон. Неумолимото изражение на лицето му я потвърждаваше.

Реши, че е най-добре да се върнат към предишната си тема.

— Ами Хилъри?

— Трябва ли точно сега да говорим за това?

— Стига си хленчил, Ник. Сериозно ти говоря. Продай й „Лайтфут — консултации“. Тя ще се нахвърли върху предизвикателството да развие тази компания, която ще си бъде само нейна.

— Това е най-смахнатата идея, която ти е хрумвала досега. Дай ми поне една разумна причина, поради която трябва да продам „Лайтфут — консултации“ на Хилъри.

Фила се усмихна.

— Мога да те засипя със стотици логични, практични и интелигентни причини, но всъщност има само една, която е напълно достатъчна.

— Която е?

— Тя е една от нас.

Ник изстена и отпи голяма глътка скоч.

— Знаех си, че ще се окажеш голяма беля, още в деня, в който те срещнах.

— Чувствата ни бяха взаимни — весело отвърна Фила.

Хладен, пастелен полумрак вече бе обгърнал верандата.

— Ще си помисля за това — измърмори Ник. — Но не и тази вечер.

— Добре — съгласи се тя. — Не тази вечер.

Ник погледна часовника си.

— Вече е време.

— За какво?

— Време е — делово поясни той, — да ме завлечеш в леглото.

Фила усети как се изпълва с горещи тръпки, които разтрепериха всичките й нервни окончания така, както летният бриз разтреперва листата на дърветата.

Тя въздъхна щастливо.

— Да, предполагам, че вече е време.

Остави чашата си с шампанско на парапета и се наклони към него, за да го целуне.

Плетеният стол заплашително се изкриви на една страна и започна да пада. Фила се опита да се задържи, като се вкопчи в облегалката на Ник, но понеже пък неговият стол се крепеше само на два крака, тежестта й наруши крехкия баланс и това беше достатъчно да го прекатури назад.

Ник я обхвана и с ръка се опита да омекоти падането им. Двамата се претърколиха на верандата и се оказаха омотани в сватбената рокля на Фила.

Ник отметна ефирната материя настрани и се ухили.

— Нова техника, а?

— Не съм свикнала да нося дълги рокли… — отвърна поруменяла Фила.

— Може би ще е по-разумно, ако този път аз те отнеса до леглото. В края на краищата, това е първата ни брачна нощ. Ще имаш ли нещо против, ако сега го направим по традиционния начин?

Тя се усмихна. В очите й грееше безгранична любов.

— Никак даже — отвърна благосклонно. — Знам ви колко държите на традицията, Лайтфутови.

— Да. Такава е традицията.

Ник стана, помогна й да се изправи, вдигна я и дългите й поли увиснаха на ръцете му като сребрист водопад. После бавно я внесе в старата вила.

— Мисля си — измърка късно през нощта Фила, докато лежеше гола и нежно притисната от внушителното тяло на съпруга си, — че този начин би могъл и да ми хареса…

 

 

Няколко месеца по-късно Ник и Рийд се възползваха от свежото и слънчево зимно утро, за да отидат да изиграят партия голф на едно частно игрище близо до Лейк Вашингтон.

— Как стана така, че Фила е толкова дръпната тази сутрин? — попита Рийд, засенчвайки с ръка очите си, се бе загледал в удара на Ник.

— Знаеш я Фила. Сутрин винаги е дръпната.

— Но не и както беше тази сутрин. Да не сте се карали?

Ник изсумтя.

— Малко разминаване на мненията, това е всичко…

— Дявол да го вземе, Ник, за какво ти е притрябвало да се караш с бременна жена?

— Не ми е приятно да те разочаровам, татко, но твоята безценна Фила не се свени да използва деликатното си положение, за да получи това, което иска.

— Ами дай й го тогава.

Ник се подсмихна.

— Ти чуваш ли се какво говориш?

— Е? — попита Рийд, качвайки се в електромобила. — И какво толкова иска?

— Повече пари от „Кесълтън и Лайтфут“ за подпомагане на центровете за дневни занимания на Барбара Епълтън. За последните шест месеца това е третият път, когато иска да изкрънка пари за този проект!

— Голяма работа! Фила и Барбара здравата работят, за да могат да съществуват тези центрове. Предишните два пъти ти кихна мангизите, без да го правиш на въпрос. Сега защо се опъваш?

— Защото Фила с нищо не показва, че е доволна — мрачно каза Ник. — Ако я оставя да прави каквото си ще, тя ще се скъса да раздава парите на „Кесълтън и Лайтфут“.

Рийд се ухили.

— Ник, ще бъда откровен с теб. Признавам, че вършиш адски много работа за компанията, макар че не съм съгласен с нито една твоя стъпка, откакто си на този пост. Обаче имаш още много да се учиш как да се справяш с жените.

— Така ли? Да не си специалист по тази част?

— Нека просто да кажем, че аз имам малко повече опит в отношенията си с такива като Фила. Като гледам как стоят нещата, май нямаш друг избор, освен да постъпиш така, както най-накрая постъпих аз с Нора.

Ник погледна замислено към баща си.

— Ти убеди всички да оставят мама да се занимава с по-голямата част от даренията, които правеше „Кесълтън и Лайтфут“.

— Номерът свърши чудесна работа.

— Свърши друг път. Ти постоянно се караше с нея за това къде отиват парите.

— Ами тогава направи го още по-официално. Създай фондация. Дай на Фила да я управлява. Определи й бюджет. Накарай я здраво да се захване с това.

Електромобилът спря в средата на полянката и двамата слязоха пред следващата дупка.

— Да не си се побъркал?! — изръмжа Ник. — Да сложа Фила начело на фондация, която има за цел да раздава парите на „Кесълтън и Лайтфут“?

— Помисли за данъчните облекчения.

Ник първо се усмихна, а после избухна в гръмогласен смях.

— Какво толкова смешно казах? — попита Рийд.

— Е, добре, ще го направя. Ще създам фондация за Фила и ще й я дам да я ръководи. Но да не си посмял да ми мърмориш, когато тя представи списъка си с благотворителни мероприятия и институции, които трябва да финансираме.

Рийд се замисли.

— Допускаш ли, че някои от старите ни протежета ще отпаднат?

— Не само че ще отпаднат някои от твоите любимци, но ти гарантирам, че първото нещо, което тя ще направи, е да изиска увеличаване бюджета на нейната фондация. Не ме гледай така, татко. „Кесълтън и Лайтфут“ се сдоби със съвест и името й е Филаделфия Фокс-Лайтфут.

— Смятам, че ще мога да се примиря и с това, стига да получа внучето си.

— Не се притеснявай. Ще си получиш внучето. Дявол да го вземе, ще си имаш цяла тайфа внучета.

— Вярваш, че би могъл да убедиш Фила да имате повече деца? — зарадва се от перспективата Рийд.

Ник вече предвкусваше как тя ще му се отдаде довечера в леглото, въпреки че тази сутрин се бяха скарали.

Щеше да е върху него — гореща, агресивна и изпълнена с безгранична любов.

— Да — кимна той. — Работя по въпроса.