Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Golden Chance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 78 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Джейн Ан Кренц. Златният шанс

ИК „Слово“, Велико Търново, 1998

Редактор: Йордан Дачев

ISBN: 954-439-502-4

История

  1. — Добавяне

Тринадесета глава

„Истинска малка кучка. Точно като Криси.“ Докато Фила си приготвяше салата за вечеря, тези думи неспирно пулсираха в главата й. Почувства се изморена и потисната.

Сложи чинията на масата в кухнята и седна. Отново бе изгубила апетита си. Не й се ядеше салата. Не й се ядеше нищо.

Навън пак се задаваше буря. По стъклата вече чукаха едри дъждовни капки, които й напомняха револверни изстрели. Бе започнала да свързва всичко с този звук.

Погледна обективно на ситуацията и осъзна, че единственото нещо, което бе успяла да постигне, идвайки тук на крайбрежието, беше само създаването на още неприятности.

Криси беше мъртва и това с нищо не може да се поправи. Нямаше защо да задава въпроси. Знаеше го още в началото. Беше време да върне акциите на законния им собственик и да приключи с това.

Странно, как този следобед след разговора й с Елинор нещата бяха станали до болка ясни. Нямаше смисъл да се опитва да накаже Кесълтънови и Лайтфутови. Те твърде добре се бяха наказвали сами през годините.

На всичко отгоре, постъпваше много глупаво, като киснеше тук и си играеше глупави игрички с Ник Лайтфут. Нямаше смисъл да се самозаблуждава. Всички бяха прави. Ник никога не вършеше нищо, без да има причина. Той я използваше и Фила го знаеше. Всички го знаеха. Не че го обвиняваше — в края на краищата, тя също го бе използвала. Но сега изведнъж се почувства наистина страшно уморена от създалото се положение. Не можеше да продължава повече.

Бе позволила на Ник да я склони да дойде в Порт Клакстън, защото не бе била наясно какво друго може да направи. Бе имала нужда от нещо, в което да съсредоточи изпепеляващите я чувства. Нещо, което да я посъживи. Възможността да предизвика главоболия с притежаваните от нея акции на „Кесълтън и Лайтфут“ й бе изглеждала едно подходящо разрешение на проблема, за което можеше да се хване поне за известно време. Бе си казала, че по някакъв начин отмъщава за Криси. Но колкото повече затъваше в плаващите пясъци на деликатните отношения между семействата, толкова по-малко ставаше желанието й за отмъщение.

Заслуша се във воя на връхлитащата буря и взе решение. Време беше да зареже всичко и да се маха. Трябваше да даде акциите на Дарън утре сутринта и веднага след това да си приготви багажа и да тръгне за Сиатъл.

Сиатъл й изглеждаше подходящо място за търсене на нова работа. Трябваше отново да си уреди живота. Трябваше да запретне ръкави и здраво да се захване с това…

Поршето на Ник навлезе в алеята пред вилата, точно когато Фила посягаше към салатата си. Бръмченето на мощния двигател я изненада. Не очакваше Ник да се върне тази вечер. Чу го да отваря външната врата и бавно стана, за да го посрещне.

— Мислех, че ще си дойдеш чак утре — тихо каза, докато той оставяше багажа си.

— Свърших си работата и реших да се прибера по-рано — отвърна Ник и замълча за момент, гледайки я лукаво. — Май нещо в тази сцена не е наред.

— Така ли?

— Не трябваше ли да се втурнеш в обятията ми, да ми се нахвърлиш и да ми съдереш дрехите?

— Нима?

— О, Боже! Какво е станало?

Ник свали сакото си и го метна на близкия стол.

— Нищо особено. Просто реших, че утре си тръгвам, Ник.

Той не помръдна, но очите му потъмняха и станаха строги.

— Наистина ли? А какво ще направиш с акциите?

Фила се обърна и с тъжна усмивка тръгна към кухнята.

— Първият и най-важен въпрос, разбира се. Какво ще направя с акциите! Е, не се измъчвай толкова. Ще ги върна на Дарън. Те му принадлежат.

Ник я последва.

— През последните два дни ти усилено твърдеше, че те са наследството на Криси.

— Криси е мъртва.

— Това не е нещо ново. Тя е мъртва от близо три месеца.

— Предполагам, че най-после започвам да приемам този факт.

Тя отново седна на масата и взе вилицата си.

— Беше трудно, повярвай ми. Мисля, че се страхувах да се разделя с нея. Толкова време тя беше всичко, което имах. Беше ми трудно да си представя света без нея.

Ник отвори бюфета и намери бутилката скоч.

— Искаш ли да ми кажеш какво е станало, докато ме нямаше?

— Нищо особено. Наистина. Днес се срещнах с Елинор и след разговора се почувствах като нищожен боклук. Беше истинско сътресение за мен. Но нещата ми се изясниха.

Ник си наля уиски.

— Какво й каза? Или може би тя ти каза нещо? — попита спокойно той.

— Наговорих й отвратителни неща и след това се почувствах ужасно. Елинор явно е работила с години за укрепването на семейното единство. Беше жестоко от моя страна да се опитвам да го разрушавам просто ей така.

— Какво точно й каза?

— Напомних й, че именно съпругът й е виновен за проблема с Криси.

— Логично умозаключение.

— До което Елинор не желае да стигне. Не иска да признае, че някой в семейството — съпругът й, ако трябва да съм точна — е създал проблема. Стреми се за всичко да обвини някой външен човек. За нея семейството на всяка цена трябва да остане чисто.

— А ти й каза истината?

— Беше абсолютно безсмислено. Тя никога не би я приела. А и защо да го прави? Животът й се крепи върху тези семейства. Имиджът на Кесълтънови и Лайтфутови е по-важен за нея от всичко друго. Какво право имам аз да се меся в малкия й свят?

— Мислех, че искаш възмездие за Криси Мастърс. Да представляваш интересите й пред семействата. Какво стана с онази работа за моралната им отговорност?

— Днес разбрах, че съм страшно уморена от ролята на жената-отмъстител. Криси е мъртва и никой не е отговорен за това, дори и тя самата. Била е жертва на сляпата случайност. Не можеш да избягаш от съдбата…

— Не мога да повярвам, че Филаделфия Фокс е станала екзистенциалистка. Харесвах те повече, когато беше пълна с параноични съмнения за всякакви конспирации.

Фила го изгледа косо.

— Радвам се, че все още намираш нещо смешно във всичко това. Наистина ти прави удоволствие да играеш малките си игрички, нали, Ник? Сигурно. В това си много добър.

Той се смръщи.

— А ти май наистина си в адски скапано настроение, а?

— Искаш да ти говоря за конспирации? Добре, ще ти посоча няколко. Нека да започнем с това — как мина пътуването ти до Санта Барбара?

Ръката на Ник трепна и уискито се плисна в чашата.

— Ти си тази, която се е обаждала в офиса ми, нали? Марта каза, че жената, която е телефонирала, не си е оставила името. Мислех, че може да е била Хилъри.

— Сигурно и двете сме се обадили — раздразнено рече Фила.

— Не. Марта каза, че само една жена ме е търсила по име. Или си била ти, или Хилъри.

— Защо все пак си проверил в офиса си? Безпокояла те е мисълта, че някой може да се усъмни, че си излъгал за малкото си бизнес пътуване.

— Това беше един от възможните рискове. Само от любопитство искам да те попитам какво те накара да станеш подозрителна?

— Вярвам на Кесълтънови и Лайтфутови толкова, колкото и те на мен.

— Аха, това пак е моята предишна Филаделфия!

— Радвам се, че за теб всичко е така адски забавно.

— Ходих в Сиатъл, а не в Санта Барбара.

— Така ли?

— Интересува ли те?

— Не съвсем. Сега вече не. Това си е твоя работа.

— Дяволски си права.

Ник остави чашата си на покрития с плочки плот.

— И възнамерявам да я започна отново през август.

Фила кимна бавно, ровейки в салатата си.

— Всички знаеха, че готвиш нещо. Хората ме предупреждаваха, че ме използваш.

Той се облегна на плота. Очите му бляскаха иззад лещите на очилата.

— Какво мислиш за това?

— Били са прави, разбира се. Ти ме използваш.

— Повече, отколкото ти използваш мен ли, Фила? Струваше ми се, че страхотно си прекарваше в леглото.

— О, прекарвах си! Но купонът свърши. Уморена съм и е време да се прибирам вкъщи.

— Къде? В Холоуей?

Фила поклати глава.

— Не, не там. Ще отида някъде другаде. В Сиатъл, може би.

— Имам едно място, където можеш да останеш, докато си намериш апартамент и работа. Сградата е близо до покрития пазар. Ще ти хареса.

Тя се смая.

— Защо искаш да ми направиш такава услуга? Казах ти, че ще дам акциите на Дарън, и ти не си длъжен да ме овъзмездиш за това, че ги връщам.

— Не се опитвам да те овъзмездя за тях. Предлагам ти го в замяна на това да ги задържиш до акционерното събрание през август.

— А защо трябва да го правя?

— Нужни са ми — каза меко Ник. — И което е по-важното, нужна си ми ти.

Думите му й доставиха удоволствие, което Фила мигновено се опита да потисне.

— За какво?

— Искам другите да знаят, че ти ще ме подкрепиш на събранието. Искам те да си мислят, че ми вярваш.

— Разбирам.

Тя прогони обзелото я разочарование, също както преди малко бе превъзмогнала събуждащата се надежда.

— Но… нещо ми се губи. Защо искаш семействата да си мислят, че аз ще те подкрепя?

— Защото ако продължиш да действаш по досегашния начин, има доста голяма възможност някой или някои, притежаващи голям пакет акции, да се присъединят към нас.

— И ако някой наистина реши да застане зад теб, тогава какво?

Ник леко се усмихна.

— Тогава ще си върна старата работа.

— Отново ще поемеш контрола върху „Кесълтън и Лайтфут“?

— Да. Това е сценарият.

Той си наля още една чаша уиски.

На Фила й стана студено. Дъждът биеше на талази по старите прозорци.

— Защо мислиш, че моята подкрепа с акциите на Криси ще окуражи някого от другите да се присъедини към теб?

— Ти, сладка моя, им влияеш като добрата фея. Вярно е, че изправяш семействата на нокти, но някои хора вече започват да мислят, че би могла да имаш и добри черти.

— Като например?

— Например, старомодните или по-скоро наивни качества, като честност и почтеност.

— Дори и след като ме подозират в ляв, антибуржоазен уклон?

— Да. Ти ги караш да се съмняват в преценката си за мен, Фила. Не бях го планирал точно така, но мисля, че работата ще стане. Всички започват да се питат дали аз наистина съм постъпил лошо преди три години. Надявам се, че ако разхвърляш наоколо достатъчно съмнения, това ще подейства както тора, за който говори на вечерята при Елинор. Ще направи добро.

— Искаш да кажеш, че ще е от полза за теб?

— Точно така.

— А коя е лошата вещица в приказката?

— Познай от един път.

— Хилъри?

— Да.

Фила поклати глава.

— Не мисля, че това ми харесва. Изобщо не ми харесва. Писна ми да ме използват!

— Нямаш друг избор. Нямаш избор още от деня, в който си наследила акциите.

— Казах ти, че вече не търся отмъщение. Ако искаш да си го върнеш на Хилъри за това, че е накарала всички да смятат, че преди три години си я изоставил бременна, направи го сам. Не си малък. Аз искам да оправя собствения си живот.

Фила сведе очи към салатата. Не можеше да се насили да я изяде. Стана и отнесе чиниите на мивката.

Ник протегна ръка и обгърна талията й. Очите му имаха същия цвят като дъжда навън.

— Мисля, че трябва да обсъдим това малко по-задълбочено.

— Не. Вече реших. Утре си тръгвам.

— Искам да ме подкрепиш или поне да се престориш, че ме поддържаш до събранието през август.

— Защо да го правя? Какво общо има с мен?! — ядоса се Фила.

Ник се вгледа изпитателно в нея.

— Какво искаш в замяна?

Тя въздъхна дълбоко.

— Нищо. Не се сещам за нищо, което бих поискала от един Лайтфут, така че не можем да се споразумеем.

— Фила, нуждая се от помощта ти.

— Съмнявам се.

— Всичко зависи от теб, повярвай ми! Положението е много деликатно. Ако сега ме изоставиш, това ще наруши баланса на силите в полза на Хилъри.

— Изобщо не е моя работа да ти помагам да си разчистиш сметките с бившата си жена, по дяволите!

— Господи! Да не мислиш, че съм се захванал с всичко това, само за да си разчиствам някакви сметки?!

— Че за какво друго би се захванал с това?

— Опитвам се да спася „Кесълтън и Лайтфут“, глупаче малко! Което означава, че го правя за семействата, без значение дали им харесва или не. Личните ми проблеми с Хилъри нямат нищо общо с това.

Фила се опита да се изскубне от прегръдката му.

— Махни си лапите от мен!

Ник се поколеба, но все пак я пусна, скръствайки ръце на гърдите си.

— Моля те, Фила, помогни ми!

Тя отиде до прозореца.

— Какво имаш предвид, като твърдиш, че се опитваш да спасиш „Кесълтън и Лайтфут“?

— Преди да ти кажа за какво става въпрос, искам да ми дадеш дума, че няма да разкриеш нищо на никого от останалите.

— Ако нещо заплашва компанията, защо не бива те да знаят?

— Защото на този етап Хилъри все още може да прикрие следите си и да се измъкне.

Фила знаеше, че Ник най-безскрупулно я води за носа, и въпреки всичко, тя реагираше като марионетка. Усети, че вече се поддава на слабостта си.

— Е, добре, разкажи ми.

— Даваш ли честна дума, че ще пазиш мълчание до събранието през август?

— Да.

— Добре, ето каква е историята накратко. Преди шест месеца започнаха да се носят слухове за някакви тайни преговори, в които участва „Кесълтън и Лайтфут“. Първоначално беше трудно да се разбере какво става. Всичко, до което можах да се добера, беше противоречиво или незначително. Трябваше много предпазливо да проверявам информацията. Не исках Хилъри да разбере, че съм надушил нещо.

— И какво беше то?

— С помощта на няколко приятели, които бяха в състояние да проверят истинността на слуховете, открих, че Хилъри подготвя продажбата на голяма част от компанията на един тип, който се казва Алекс Трейнър.

— Кой е той?

— Много бърз и опитен играч от Силиконовата долина. За последните две години отхвърлил доста работа в Калифорния. Купува дялове от фирми, занимаващи се с високотехнологични производства, изсмуква им кръвта и после продава, оставяйки след себе си никому ненужни трупове.

— Защо тогава Хилъри ще иска да му продаде част от компанията, която контролира? Няма логика.

Ник прокара пръсти през косата си.

— Не знам. Хиляди пъти съм си задавал същия въпрос. Може би Трейнър е успял да я убеди, че ще направи „Кесълтън и Лайтфут“ по-голяма и по-силна, отколкото е сега. Или може би Хилъри има някакви други мотиви. Всичко, което знам, е че тя се кани да приложи плана си, след като получи необходимата й подкрепа на събранието през август.

— Останалите членове на семействата няма да застанат зад идеята й да продаде акции на външни лица. За Бога, Ник, това е последното нещо, което биха направили! Та виж само как упорито се опитват да си върнат акциите на Криси!

— Те няма да узнаят какво става, докато всичко не приключи. Хилъри не е глупава. Няма изобщо да им спомене, че се кани да продава някои акции. Просто ще поиска да й гласуват увеличаване на правомощията.

— А защо те биха се съгласили да й дадат повече власт?

— Всеки от управителния съвет си има някакви причини. Очевидно, баща ми вече не се интересува достатъчно от бизнеса. Предпочита да играе голф. Дарън иска повече свобода, за да може добре да подготви влизането си в политиката. Той по-скоро би предал цялото управление на фирмата на някой друг, ако този някой обещае да го подкрепи в кандидат губернаторската му кампания. Вики винаги гласува така, както й нареди Дарън, и вярва в политическото му бъдеще.

— А Елинор също е решила да даде шанс на Дарън в предизборната надпревара — довърши замислена Фила. — Освен това, тя вярва на Хилъри. Чувства, че трябва да я подкрепи. Ще направи всичко, което тя й поиска, на събранието.

— Да.

— Но никой от семействата няма да я подкрепи, ако смята, че така ще пострада компанията. Защо просто не им обясниш какво става?

— Казах ти, че Хилъри все още има време да прикрие следите си. Нямам никакви истински доказателства. Само слуховете от калифорнийските бизнес среди и папката с документацията за Трейнър, която се намира в офиса в Сиатъл.

— Какво има в папката?

— За съжаление, нищо достатъчно изобличително, за да мога открито да я обвиня. Вчера следобед прегледах досието. Информацията вътре ми беше известна от моите проучвания. Убедих се, че Хилъри наистина преговаря с Трейнър, но няма как да докажа, че възнамерява да му продаде част от компанията. Трябва да си възвърна контрола върху „Кесълтън и Лайтфут“, и то за достатъчно дълго време, за да успея да парирам сделката с Трейнър. Мога да направя това, ако поема отново работата си през август.

— Възнамеряваш отново да заемеш поста главен изпълнителен директор? За да стане това, нужно е мнозинството от акционерите да са на твоя страна.

— Започваш да схващаш картинката.

Фила се загледа в бурята навън.

— Наистина ли смяташ, че ако застана зад теб, някой ще те подкрепи?

— Това е единственият ми шанс. Виж, Фила, мисля, че ти можеш да убедиш поне един от тях да повярва отново в мен.

— Кой? Баща ти ли?

— Може би.

Ник наля остатъка от бутилката в чашата си.

— Или пък Дарън.

— Ами Елинор?

— Тя прекалено много вярва, че Хилъри е щедрата вълшебница, която ще помогне на Дарън да направи политическа кариера. Освен това, както и ти си разбрала днес, Елинор се влияе от миналото. Никога няма да ти окаже доверие, защото си била приятелка с Криси. Просто не може да приеме, че от цялата тази каша би могло да излезе и нещо полезно.

— А какво ще стане, ако не успея да привлека никого на твоя страна?

— Тогава аз губя играта, а с „Кесълтън и Лайтфут“ е свършено.

— Поемаш голям риск.

— Пресметнат риск — поправи я Ник с кисела усмивка. — Бива ме в тези работи.

Фила се извърна раздразнено към него.

— Искам да те попитам нещо, Ник. Когато дойде да ме потърсиш, заради молбата на Елинор да й върнеш акциите ли го направи или вече бе решил да ме използваш, за да си върнеш контрола върху компанията?

Той сви рамене.

— Когато разбрах за теб, осъзнах, че съм изтеглил голям коз. Тогава все още не бях сигурен как ще го използвам. Не бях сигурен дори как да подходя към теб. Ти не се оказа такава, каквато очаквах, и затова просто реших да се доверя на инстинкта си.

— Каква очакваше, че съм?

— Някоя, която най-безцеремонно би приела да й се плати за акциите. Но почти веднага, след като те видях, прецених, че това няма да е правилният подход.

— Така че, вместо това ми предложи шанса да излея гнева си, който изпитвах заради смъртта на Криси? И аз се вкопчих в тази възможност.

Фила поклати глава.

 

 

— По дяволите! Мразя да ме манипулират, Ник!

— Знам. Аз също. Но не смяташ ли, че в случая сме се използвали взаимно? Ти бързо прие това, което ти предлагах.

— Не се опитвай ме накараш да си мисля, че сама съм си виновна. И без друго се чувствам като последната глупачка. Това ми е предостатъчно.

— Защо да си глупачка? Получи от сделката това, което искаше.

— Шансът да отровя живота на Кесълтънови и Лайтфутови заради начина, по който са се държали с Криси? Това е смешно. Те вече достатъчно са се измъчили взаимно. Нямат нужда от мен, за да наливам още масло в огъня.

— Преди няколко дни не беше така убедена в това. Ако сега се чувстваш по-спокойна, ако най-после можеш да приемеш смъртта на Криси, значи си постигнала целта си. Всичко, за което те моля, е да ми позволиш аз да постигна моята.

Фила само го изгледа. Беше твърде изморена, за да заплаче. После се обърна и тръгна към кухнята, но на прага нервите й не издържаха. Гневът пропъди умората й и тя удари с юмрук по касата на вратата.

— Защо трябваше да стигнеш дотам, че да спиш с мен! — попита задавено и се извърна. — Защо всичко не си остана просто една обикновена сделка!

Ник не се помръдна, но цялото му тяло се стегна от напрежение. Когато заговори обаче, гласът му прозвуча топло и меко.

— Още в началото ти казах, че отношенията ни в леглото нямат нищо общо с всичко това.

— Това са чисти глупости и ти го знаеш! Възползва се от факта, че бях привлечена от теб, и по същия начин сега искаш да използваш акциите ми. Искаш да ме използваш за примамка, за изкуствена патица, която през август да повлече след себе си членовете на семействата на твоя страна!

— Ами аз?

— Какво ти? — процеди през зъби тя.

— Беше достатъчно доволна от мен в леглото. Както и когато ме използва, за да получиш достъп до тесния ни семеен кръг.

Фила затвори очи, като се опита да превъзмогне яростта, която я заливаше.

— Не, не беше така!

— Не беше ли?

Тя отново впери поглед в него.

— Не се любих с теб заради този достъп!

— А аз не се любих с теб заради тези акции!

Фила усети, че е хваната натясно.

— Мисля — бавно каза тя, — че ако погледнем обективно на нещата, никой от нас не може да има доверие на другия. В никакъв случай не и в леглото.

— Така ли?

— Да.

Тя се завъртя отново на пети и влезе във всекидневната, но се спря по средата на помещението, осъзнавайки, че не знае къде точно отива.

— Фила — пророни зад нея Ник, — не ме оставяй. Помогни ми, моля те!

— Защо да го правя, по дяволите!

— Казах ти. Имам нужда от теб!

— Да спасиш „Кесълтън и Лайтфут“? Струва ми се, че можете и сами да се спасите.

— Не и без помощта ти.

В съзнанието й отекнаха думите на Телма Андерсън: „Ти си кръстоносец, спасител на другите. Това е в кръвта ти, Фила.“ Осъзна, че Телма не беше единственият човек, който знаеше в какво се състои голямата й слабост. Ник доста бързо беше налучкал чувствителното й място.

— Кажи ми нещо, Ник. Защо след всичко, което са ти причинили, те е грижа какво ще стане с „Кесълтън и Лайтфут“?

Той се замисли.

— Трудно е да се обясни… Мога да ти кажа само, че това е семеен въпрос.

— Но когато ножът вече е опрял до кокала, въпреки че никой, освен Елинор, не е говорил с теб цели три години, ти се опитваш да спасиш семейната фирма!

— Малко е драматично, а? — каза Ник и по устните му пробяга усмивка.

Може и да звучеше драматично, но Фила усети, че това е истината, и че може да му вярва. Той не я молеше за помощ, за да си отмъсти на Хилъри, или ако го правеше, това отмъщение беше на заден план. Главната му цел беше да спаси „Кесълтън и Лайтфут“ заради семействата. Сега тя разбираше амбицията му. Семейството си беше семейство.

— Окей — обеща Фила, — ще направя, каквото мога. Само не очаквай чудеса.

— Благодаря ти, Фила.

— Да не вземеш да се разчувстваш. Нека всичко си остане на чиста бизнес основа.

— Фила…

— Не! — твърдо отсече тя. — Ако пак искаш да останеш тук, ще спиш на канапето. Няма защо да объркваме нещата още повече.

 

 

Три часа по-късно Ник реши, че достатъчно се е измъчил върху изтърбушеното канапе. Изрита одеялото настрани и скочи на крака. Шляпайки с босите си крака, той отиде до вратата на спалнята, открехна я внимателно и се загледа към леглото. Тялото на Фила едва се различаваше под завивките.

Решително прекрачи прага и влезе, Фила не се помръдна. Ник пристъпи към леглото, бавно надигна одеялото и се шмугна до нея.

Докосна я леко и тя, без да се събуди, веднага се обърна и се сгуши о него. Единият й крак се плъзна между бедрата му. Чу я тихичко да простенва, опряла лице на гърдите му, и целият се напрегна от непреодолимо желание.

Фила бе сгрешила, казвайки, че не биха могли да си вярват един на друг в леглото. Тъкмо в леглото тя бе винаги честна с него и той — с нея.

— Копеле… — промърмори сънено Фила, но не се отдръпна.

Върхът на езика й докосна едното зърно на гърдите му.

— Направи го пак… — рече й Ник, като се извъртя по гръб и я вдигна върху себе си.

Фила отново го докосна с език и по тялото му се разля приятен трепет. После тя направи същото и с другото му зърно. Ник изстена приглушено, прокара ръка надолу по бедрото й, напипа края на нощницата и я вдигна до кръста й. Пръстите му се промъкнаха в топлата падинка между стегнатите й задни полукълба. Той почувства леките вибрации на таза й и се усмихна в тъмнината.

— Дяволите да те вземат, Ник! Как правиш това с мен?!

Но всъщност Фила не очакваше да получи отговор. Започна да се върти под завивките и да се смъква надолу. Ник усети как зъбите й лекичко се впиват в кожата на корема му. Когато той премести крака си, Фила се смъкна още по-надолу. Пръстите й започнаха да тършуват усилено. Най-накрая успяха да намерят пениса му и се обвиха жадно него. Той беше горещ и голям.

— Скъпа… — изхриптя Ник — целуни ме. Моля те. Искам да усетя устните ти по мен…

Фила веднага започна да пълзи с език обратно нагоре по тялото му, за да намери устата му, но той нежно я спря, като помилва косата й.

— Целуни ме там… долу — задъхано й прошепна. — Там, където е ръката ти…

Тя потръпна и се върна надолу по корема му към мястото, където я чакаше „нещо“ много дълго, дебело и твърдо.

Дъхът на Ник секна, когато усети устните й върху пулсиращата си мъжественост.

— Толкова е хубаво! — прошепна й. — Страхотно е!

Притисна пениса си към влажната и нежна уста и Фила с готовност го пое. Пръстите й заописваха еротични кръгове по вътрешната страна на бедрата му и желанието му нарасна неудържимо.

— Почакай малко… — рече той и се пресегна към шкафчето до леглото.

Отвори чекмеджето и пръстите му докоснаха револвера. Отмести го настрана и започна да рови вътре за презерватив.

Фила го освободи от прегръдката си, за да може Ник да си го сложи. После се покатери обратно върху слабините му и с въртеливи движения на таза си започна да го търси. Ник мушна ръката си под дупето й, за да насочи пениса си към стегнатата й, гореща и влажна плът. Тя бе готова да го приеме и бавно го погълна целия.

Фила простена от наслада и страстно се притисна към тялото му.

Ник беше в нея. Беше там, където копнееше да бъде. Дълбоко в утробата й. Беше омаян от сладката топлина, която се разля по вените му. Плъзна длани по дългите й елегантни бедра. Тя извика задъхано и се вкопчи в раменете му. Ноктите й конвулсивно се забиха в кожата му и Ник се усмихна в полумрака на спалнята.

След неколкоминутни яростни тласъци тялото й се разтърси от удоволствие и Ник се присъедини към възторга й със собствения си оргазъм.

После Фила рухна в изнемога върху гърдите му и дълго време останаха така. Най-накрая Ник лениво се размърда и я притисна още по-плътно към себе си. Мислеше си, че е заспала, но в мрака тихо прозвуча гласът й:

— Чие беше бебето?

— А?…

Трябваха му няколко секунди, за да реагира. Бе се понесъл по вълните на приятната отмала и почти заспиваше.

Фила подпря брадичка на кръстосаните си ръце и втренчи в него големите си тревожни очи.

— Бебето на Хилъри. Чие беше?

— Това ли намери да питаш точно сега?

— Имало е бебе. Всички го знаят. Не е било от теб, така че от кого е?

Ник вяло разтърка резката от очилата на носа си.

— От баща ми, предполагам. Вероятно е започнала да го прелъстява, веднага щом е осъзнала, че възнамерявам да прекратя брака ни.

— Не! — нетърпеливо възрази Фила. — Не е било от Рийд.

— Той доста бързо се ожени за нея.

— През цялото време си мислел, че Рийд се е любил с Хилъри?

— Така или иначе, вече няма смисъл да обсъждаме този въпрос. Това е история.

— Чакай малко. Достатъчно лошо е Рийд да подозира, че си изоставил собственото си дете. Но изобщо не ми е минавало през главата, че би могъл да повярваш, че Хилъри е забременяла именно от него.

Ник се размърда нервно.

— Не смяташ ли, че при дадените обстоятелства това е най-логичното обяснение на нещата?

— За Бога, не! Рийд никога не би спал с жена ти. В никакъв случай не и тогава, когато поне фиктивно тя все още е била омъжена за теб. Между другото, Елинор казва, че Хилъри е била изнасилена. Сама й го била признала.

— Да, знам.

— Рийд, също както и ти, никога не би използвал груба сила срещу една жена.

— Вероятно си права… Но на Хилъри е напълно в стила да излъже Елинор.

— Не мога да си представя, Рийд да участва в такава мръсна игричка. Той се е намесил в тази история, само защото е бил убеден, че трябва да поправи това, което си забъркал ти. Как си могъл да бъдеш толкова глупав, за да си помислиш, че баща ти е спал с Хилъри?

Ник се ядоса.

— За Бога, та той се ожени за нея! Веднага щом разводът ни вече беше факт. Какво друго можех да си мисля?

— Ама че идиоти сте и двамата! Ту сте прекалено умни, ту — тъпи като пънове.

Фила седна в леглото, присви крака към гърдите си и обви с ръце коленете си. Въпросите отново напираха у нея.

— Да поразсъждаваме за това.

— Какъв смисъл има?

— Може да е важно.

— Това са минали неща, Фила.

Тя замислено поклати глава.

— Не съм сигурна.

— Дявол да го вземе! Случи се преди три години.

— Но все още афектира семействата.

— Не съм те молил да ми висиш на главата до август и да си играеш на социален работник. Това не е ситуация на нарушен семеен климат, която се нуждае от професионалните ти съвети. Просто следвай указанията ми. Придържай се към практичната бизнес страна на нещата. Аз ще се оправям с подробностите.

Фила не отвърна нищо, но Ник усети, че мозъкът й работеше на пълни обороти.

— Добре де, може да е забременяла от някой друг. От някой мъж, с когото е имала връзка.

— Не е точно така.

— Защо? Сигурен съм, че не ме обичаше. Какво й е пречело да си хване някого, да забременее случайно и да реши да използва това в своя полза?

— Не мисля, че е станало така. Елинор ми каза, че се видяла с Хилъри още на следващата сутрин, след като тя разбрала, че е бременна. Хилъри се държала като обезумяла. Една зряла, образована жена, която е имала някаква връзка и по непредпазливост е забременяла, не би приела нещата така. Жена в такова положение би се погрижила за проблема си, без да вдига много шум.

— Нарочно е вдигала шум до Бога, Фила. Казах ти, че като нищо би могла да излъже.

— Вярвам ти. Но не мисля, че Елинор ме излъга тази сутрин. Тя искрено вярва, че Хилъри е била изнасилена. Много е загрижена за нея… Питам се защо.

— Обясних ти, че Елинор иска Хилъри да остане на поста си, за да може да стартира политическата кариера на Дарън. Естествено, че ще е загрижена за нея. А сега престани да се ровиш в тази стара история и заспивай!

— Стига си ми нареждал какво да правя! Знаеш, че не обичам да ми се нарежда.

— Да, знам. За щастие обаче, има други неща, които обичаш да правиш, и затова възнамерявам да те държа близо до себе си.

Фила го погледна с големите си очи.

— Само дотогава, докато не разбереш, че този път нашите отношения са си чист бизнес.

Ник прокара пръст по грациозната извивка на ханша й.

— Госпожичке, кого се опитваш да будалкаш?