Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Golden Chance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 78 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Джейн Ан Кренц. Златният шанс

ИК „Слово“, Велико Търново, 1998

Редактор: Йордан Дачев

ISBN: 954-439-502-4

История

  1. — Добавяне

Девета глава

— Не, определено не съм се любила на плажа и нямам никакво намерение да пробвам сега, така че не си въобразявай каквото и да било.

Фила заби нос в книгата си.

Ник зачака. Изминаха няколко минути в мълчание.

— Предполагам обаче, че ти си го правил — подметна кисело Фила.

Той се усмихна лукаво и загреба шепа излъскани и заоблени от вълните камъчета.

— Не, не мога да кажа, че съм го правил. Но винаги тайничко съм искал да опитам.

Това явно привлече вниманието й.

— Имаш ли много такива особени несбъднати желания?

— Когато ме опознаеш по-добре, сама ще разбереш.

— Не мога да си обясня защо искаш да се любиш на плажа. Струва ми се, че би било изключително неудобно.

— Не и за теб.

— Какво искаш да кажеш с това „не и за теб“?

— Така, както си го представям, през повечето време ти ще бъдеш опряна на краката си.

— На краката си!

— Да. Ще лежиш отгоре ми… нещо такова. Ще си разтворила широко бедра и аз…

— Престани! Държиш се като някакъв извратен тип.

Фила прелисти още една страница.

— Благодаря ти, скъпа — мрачно избоботи Ник. — Никой друг не ми го е казвал преди. Но какво да направя, като ми действаш така.

Той не се чувстваше засегнат от демонстративния й интерес към книгата. Беше очевидно, че не бе прочела нито дума от последните няколко страници. Фила с всяка своя клетка чувстваше флуидите му, също както Ник — нейните. Засилването на първичния мъжки импулс у него беше неудържимо и Ник усещаше как от секунда на секунда става все по-твърд.

— Не ме обвинявай за сексуалните си фантазии — промърмори тя.

— Какво да сторя, като ти си главното действащо лице в тях. Във всичките.

— Моля те, престани да говориш така… Вече ти казах, че ние нямаме никаква връзка. Ти спиш на канапето, забрави ли?

— Аз искам да имаме връзка.

— Защо? Мислиш си, че ще ме манипулираш по-добре, ако спиш с мен? — тросна се Фила.

Ник долови тревогата в гласа й и разбра, че трябва да бъде много внимателен, за да преодолее истинското минно поле, което стоеше между тях.

— Не се притеснявай, не съм от тези, които биха желали да манипулират някого чрез секса — поде меко той. — Казах ти, че ми влияеш страшно възбуждащо, Фила. Никоя друга жена не ми е действала така.

— О!

— Повярвай ми. На тридесет и пет години съм, а никога не съм се чувствал така, както с теб онази нощ, когато се любихме.

— Това звучи банално, Ник. Като старите, скучни и глупави обяснения в любов.

— Не, не е така. Може би наистина е обяснение, но досега не съм го използвал при никоя друга. И мисля, че никога не бих прибягнал до нещо толкова „глупаво“, ако търсех само мимолетен флирт… Поне би ли ме целунала тук, на плажа? Щом трябва, фантазиите ми могат да започнат и така.

Най-после Фила вдигна глава и го погледна. В очите й се четеше любопитство и явно се бореше със собствените си объркани копнежи.

„Тя ме желае — помисли си Ник. — Дори когато прави всичко възможно да прикрие това, лицето й я издава.“

Прозрението го накара да се почувства страхотно. Изсипа камъчетата от шепата си и докосна устните й.

— Целуни ме, Фила. Моля те.

Тя се разкъсваше между влудяващото я любопитство и желанието, което не знаеше как да овладее. Ник още повече се възбуди, като осъзна, че той е причината за нейното объркване. Зарече се да задоволи и любопитството, и страстното й желание.

— Смееш ли ми се? — сърдито попита Фила.

— Не. Правиш ме щастлив, Фила. Толкова ли е лошо това?

Той прокара пръст по нежните й устни и усетил надигащата й се възбуда, разбра, че вече е негова.

— Наистина ли те правя щастлив?

— Да. Защо се учудваш?

— Не знам. Не съм сигурна…

Фила сведе поглед към книгата в скута си.

— Не мисля, че съм кой знае колко сексапилна и предполагам… просто си мисля, че не съм жена, която би разпалила някой мъж… Няколко пъти съм правила опити, но нищо не се получи.

Ник се забавляваше с напрегнатостта й.

— Какво не се получи, Фила? Не успя да изпиташ удоволствие ли? Това ли се опитваш да ми кажеш? Не се тревожи. Някои неща просто имат нужда от практика.

Тя поклати глава.

— Не, не… Всъщност, това, което сега каза, е вярно. Аз не… аз никога не съм изпитвала… е, ти знаеш. Но не това е проблемът.

— А какъв е проблемът?

— Откачам винаги, щом някой мъж започне да ме опипва. Трудно ми е да ти обясня. Просто замръзвам от страх. Не издържам, когато някой мъж легне върху мен и ме затисне. А явно това е начинът, по който повечето мъже го правят…

— Вероятно, защото обикновено смятат, че инициативата трябва да е тяхна.

— Да, предполагам, че е така. Никога не съм си и мислила, че бих могла да обърна нещата. Просто приех, че не съм много чувствена. Но с теб всичко беше различно. Разреши ми да правя това, което исках. Чувствах се сигурна. Мисля, че ако аз диктувам всичко, ако аз съм отгоре, може и да успея със секса…

Фила направи пауза.

— Истината е тази… беше успокояващо за мен да разбера, че не съм безнадеждна…

— Радвам се — помилва я Ник. — Защо смяташ, че не можеш да понасяш традиционната „мисионерска“ поза?

— Сигурно заради онова, което ми се случи, когато бях тийнейджърка.

Тя подпря лакти на коленете си и се загледа в океана.

— Разкажи ми, Фила — прошепна Ник със свито сърце. — Нападна те някое гадно копеле ли?

— Опита се да ме изнасили. Беше брат на човека, който се грижеше за сиропиталището, където живеех тогава. Често идваше там и помагаше за едно-друго. През цялото време заглеждаше момичетата. Мисля, че ме избра, защото бях най-наивната. Не го харесвах, както и никое от момичетата. Но не знаех как да го държа настрана. Вероятно е усетил, че се страхувам от него, и затова се насочи към мен.

— Нахвърли ли се върху теб?

— Все висеше край сградата, докато един следобед след училище не ме завари сама. Влезе в стаята ми и започна да ми разправя как щял да ми покаже за какво са създадени жените. Наговори ми куп ужасни неща — че всички момичета в сиропиталището били мръсници и курви, и че всички до една, като пораснем, сме щели да станем проститутки, така че трябвало отсега да се запозная с бъдещата си професия. Толкова бях изплашена, че се парализирах от ужас.

Ник я докосна по рамото и Фила трепна. Той понечи да отдръпне ръката си, но в последния момент промени решението си. Започна леко да отпуска пръстите си върху кожата й. Фила не се възпротиви и Ник въздъхна с облекчение.

— Трябвало е да изриташ това копеле в топките!

— Знам, но тогава бях твърде изплашена, за да посмея. Боях се, че така само ще го направя по-агресивен. Вместо това се опитах да избягам от стаята. Той ме остави да стигна почти до вратата и точно когато си помислих, че съм в безопасност, ме сграбчи. Разбираш ли, просто си играеше с мен! Искаше да се помъча да избягам. Това още повече го забавляваше!

— О, Фила!

— Завлече ме до леглото. Ритах, драсках, мятах се, а той просто ме хвана и ме тръшна. Мислех, че ще полудея. Чувствах се толкова беззащитна. Беше страшно едър и тежък. Като планина от месо. Когато и да си помисля за секс, тази сцена винаги изплува в съзнанието ми — лежа просната под някакъв мъж. Не мога да понасям това чувство…

Ник притвори очи.

— И какво стана?

— Беше ме стиснал за гърлото и вече започваше да разкъсва дрехите ми. Тогава влезе Криси.

Той си пое въздух.

— Трябваше да се досетя. Криси Мастърс отново ти е дошла на помощ. Хмм. Нищо чудно, че още си й така предана.

— Взе настолната лампа от близката маса и я стовари върху главата му — продължи Фила. — Криси винаги мислеше бързо в подобни ситуации. Бях спасена. Но тогава изникна истинският проблем.

— Какъв проблем?

— Как да обясним случилото се на нашите попечители и на инспекторката ни. Човекът, който отговаряше за приюта, твърдеше, че съм била предизвикала брат му. Онзи тип пък каза, че не ми бил направил нищо. Просто оправял фасунгата на крушката в спалнята. Аз и Криси сме били нагласили всичко, за да изглежда като опит за изнасилване.

— По дяволите!

— Никой не можа да докаже нищо. Но нашата инспекторка не беше от вчера в този бранш и разбра какво е станало. Повярва ми. Тя задейства връзките си, обади се тук-там и за четиридесет и осем часа ни махна от този дом заедно с другите три деца. Мисля, че тогава за първи път се замислих дали да не започна работа като социален работник. Исках да мога да спасявам хората така, както тя спаси мен, Криси и останалите.

„Това обяснява всичко — помисли си Ник. — Ето как се е превърнала в една сладка малка радетелка за справедливост.“

— Аз пък бих искам да знам къде е сега това копеле!

— Онзи, който ме нападна ли? Защо? — учудено го изгледа тя.

— Защото искам да го разкъсам на парчета!

Фила се втренчи в него.

— Искаш? Та ти дори не го познаваш!

— Фила, бих искал да разкъсам всекиго, който те нарани. Не разбираш ли?

— Не. Ако искаш да защитиш някого от твоето семейство — да, но не мога да разбера защо се чувстваш така засегнат заради мен. Ти изобщо не ме познаваш.

— Знаеш, че не е вярно. Ти и аз започваме да се опознаваме много добре.

— Така ли? Че какво знаеш за мен?

— Например знам защо предпочиташ да си отгоре, когато се любим.

Тя се изчерви.

— Говориш така, като че ли го правим непрекъснато…

— Бих искал.

— Забрави за това.

— Ще изпълниш ли поне една част от моите плажни фантазии?

— Коя част? — подозрително попита Фила.

Ник не можа да се сдържи и по устните му се разля усмивка, която прикри с усилие.

— Само ме целуни.

— Ако го направя, ще престанеш ли да ми досаждаш с предложението си за сериозна връзка?

— Просто ме целуни — тихо повтори той, плъзгайки пръстите си нагоре-надолу по рамото й. — Моля те. С теб се чувствам толкова хубаво, скъпа.

За момент му се стори, че Фила ще се възпротиви. Но точно когато си помисли, че не е преценил нещата както трябва, тя започна да се притиска към него, обвивайки плахо ръце около врата му. Ник облекчено въздъхна, когато меките й устни докоснаха неговите.

— Толкова си сладка…

Той потръпна от удоволствие.

Фила понечи да се отдръпне, но допусна грешка, като случайно изпусна една лека, топла целувка по брадичката му и не можа да се въздържи да не насочи езика си към долната му устна.

Ник я усети, че трепери, и разбра, че всичко щеше да е наред.

— Искам пак, сладка моя! Имаш страхотен вкус!

Тя се притисна още по-плътно към него и вкопчи пръстите си в раменете му.

— Ник… — прошепна задъхано, — защо правиш това с мен?

— Не правя нищо, мила. Това си самата ти. Аз просто съм един щастливец, който ще е с теб по време на цялото пътешествие.

— Не, ти правиш нещо. Не мога да разбера още какво, но съм сигурна, че е опасно…

— Не, Фила, не е опасно. Не и докато си с мен. Запомни го.

Ник плъзна длан надолу по линията на гърба й, следвайки всяка извивка на чувственото й тяло. Ароматът й замая главата му и го тласна към ръба на неустоимото желание. През ума му пробяга мисълта, че не само Фила трябва да се научи да не бърза. Действаше му толкова възбуждащо, че почти мигновено се бе наелектризирал.

Коленичиха на пясъка и Фила жадно затърси лицето му, като хапеше лекичко меката част на ушите му и целуваше клепачите му. Ник изстена, облегна се на топлата скала и се предостави на ласките й. След няколко минути вече и двамата горяха в огъня на страстта. Той усети как пръстите й опипват копчетата на ризата му. Трескава и припряна, Фила не можа веднага да се справи, но Ник не й предложи помощта си. Героически издържа на сладкото мъчение, докато най-после дланите й не докоснаха голите му гърди. Тя отново потърси устните му и притискайки се към него, вкара езика си навътре в устата му. Ник се отдаде на невероятната наслада да бъде сексуален обект, но скоро осъзна, че Фила както винаги отново се впускаше напред с пълна скорост. Този път обаче той нямаше намерение да допусне всичко да приключи набързо. Този път Фила трябваше да го направи както трябва.

— По-спокойно — прошепна в слепоочието й.

Тя не му обърна никакво внимание. Ръцете й се насочиха към катарамата на колана му. След няколко опита най-после успя да я разкопчее и посегна към ципа му.

— Не! — отсече Ник, въпреки че почти бе изгубил контрол.

Той внимателно спря ръката й.

— Този път ще открием заедно какво ти харесва.

— Моля те, Ник! Искам отново да те почувствам, както през онази нощ. Беше толкова хубаво. Бях толкова близо до…

— Знам. Но проблемът е, че ти винаги избързваш.

Фила застина.

— Не ти харесва как го правя? Мислех си, че ти е приятно…

— Побъркваш ме и ти го знаеш. Но докато аз вече съм готов, на теб ти трябва повече време.

Ник насочи пръстите й към копчето на нейните джинси.

— Повече време? — объркано промълви тя. — Мислех, че го правим много добре… С никого не съм се чувствала така.

— Вярвам ти.

Ник я целуна по челото, а след това по носа и дланта му се отпусна на бедрото й.

— Сега, ако намалиш темпото само още малко, ще ти стане дори по-хубаво… Не се тревожи — добави той, като видя загриженото й изражение. — Нищо няма да ти се изплъзне.

— Ти ми се присмиваш — въздъхна примирено Фила.

— Никога не бих го направил.

Ник я подкани с жест да разтвори ципа си. Тя започна да смъква джинсите си отначало бавно, а после с все по-припрени движения. Накрая остана по бикини и при гледката на тъмния й триъгълник, прозиращ през фината материя. Ник трябваше да затвори очи и да мисли за знамето и родината, за да се овладее. Когато я погледна отново, Фила се бе надвесила над него.

— Добре ли си? — попита го, разкопчавайки ризата си.

— Да, като изключим това, че съм луд по теб… — изпъшка Ник, установявайки, че тя не носи сутиен.

Фила се поуспокои и разкопча и последното си копче. Нежните форми на гърдите й, скрити в полусянката на разтворената й риза, още повече разпалиха въображението му.

— Сега вече можем ли да го направим? Моля те! Преди това усещане да изчезне!

— Усещането няма да изчезне, казах ти. Просто си дай възможност да му се насладиш.

— Точно това се опитвам да направя — нетърпеливо отговори тя и посегна отново към ципа му.

— Не, не още. Ето — подаде й Ник ръката си.

Озадачена, Фила се втренчи в дланта му.

— Какво трябва да направя?

— Прави с нея всичко, каквото искаш — нежно й обясни той. — Покажи ми какво желаеш и какво ти харесва. Научи ме как да те докосвам.

Фила така рязко вдигна глава, че едва не го удари по брадичката.

— Искаш да ти покажа как да ме докосваш? А не искаш ли да влезеш в мен?

— И дотам ще стигнем — прошепна Ник. — По-нататък със сигурност ще стане и това. Но нека първо опитаме една малка увертюра.

— О, увертюра!

Тя се отпусна върху него и притисна устни към гърлото му.

— Добре, давай…

— Не, мила, ти ще правиш всичко. Ти си учителката, забрави ли?

Фила замълча за момент и Ник започна да се безпокои. Но после тя сграбчи ръката му и я притисна към гърдите си. Потрепери, придвижвайки дланта му по зърната им, и когато от докосването му те се втвърдиха.

Ник също потръпна от невероятното усещане.

— Погледни ги — тихо каза той, очарован от реакцията й. — Твърди са като камък. Точно по мярка за ръката ми.

Фила изстена от удоволствие и притисна още по-силно гръдта си към свитата му като чаша длан. Ник внимателно хвана зърното й с палеца и показалеца си и нежно го дръпна.

— Ник!

— Хубаво ли ти е?

— Чувствам се особено…

Тя пламенно се извъртя и седна на бедрата му.

— Направи го и с другото…

Ник нежно погали и второто й зърно, целувайки я по врата.

Фила усети как цялата буквално прелива от желание.

— Готова съм… — изстена и се вкопчи в него. — Хайде да го направим!

— Не още.

— По дяволите, Ник!

— Не си ме научила на всичко, което искам да знам.

— И сега какво? — настоятелно го погледна тя.

— Не знам. Покажи ми.

Фила се плъзна по краката му. Ник почувства как голото й заоблено бедро се притиска към издутите от ерекцията му джинси и си помисли, че сигурно ще свърши. Трябваше отново да си припомня звездите и линиите на американското знаме, докато успее да си възвърне самоконтрола поне донякъде.

— Ник, моля те, толкова съм възбудена! Искам да го направим!

Той подканващо пъхна пръстите си в свитата й длан.

Това й бе напълно достатъчно, Фила сграбчи ръката му и я намести между краката си.

— Тук… Направи нещо… — задъхано прошепна.

— Слушам, лейди.

Ник започна да движи плавно пръстите си по копринените й бикини и ефирната материя бързо подгизна. Той усети как горещата й плът става все по-мека и набъбнала.

— Мила, твърде бързо се овлажняваш. Знаеш ли как ми се отразява това?

— Направи го отново! — настоятелно каза Фила и с импулсивно движение се притисна към дланта му.

— Кое да направя отново?

— Докосни ме по същия начин!

Тя сграбчи ръката му и се плъзна по дължината на пръста му.

— Да, така! По-силно! Не… тук!

После разтвори бикините си и напъха дланта му в тях.

Дъхът на Ник секна почти болезнено, когато усети влажната й, гостоприемна топлина.

— Покажи ми точно как го искаш…

Фила не можеше да се съпротивлява на това сладко изтезание. Тя трескаво започна да се движи по ръката му, като я измокри цялата. Ник вече беше толкова твърд и възбуден, че трябваше да стисне зъби, за да успее да се овладее. Той потърси малкия бисер на клитора й, но Фила избърза и сама му го предложи. Извика, когато Ник го погали, и се притисна с всичка сила към него. Пламналото й лице рухна на гърдите му. След това с инстинкта на жадна за любов жена отново започна да се движи срещу пръста му.

— О, Ник, толкова е хубаво!

— Казах ти, че няма да ти се изплъзне. Просто се отпусни и се наслаждавай.

Тя се освободи от всичките си задръжки и се отдаде на безумния си копнеж. Лицето й се озари от сластна замечтаност и възторг. Започна да направлява ръката му все по-уверено и колкото повече се увеличаваше удоволствието й, толкова по-силни и накъсани ставаха любовните й стонове.

Собственото му желание го изгаряше, но Ник не искаше да развали всичко, като се поддаде на изкушението. В този момент за него нямаше нищо по-важно от това, Фила да стигне до първия си връх в ръцете му. След няколко минути тя смени позата, като го възседна и се наклони към него. После започна все по-настървено да се движи срещу пръста му. Обля я нова вълна на възбуда и отметна глава назад.

Ник бавно проникна с пръст във влажното й стегнато влагалище. Реакцията й беше мигновена. Тя стигна до края и задавено извика името му. Тялото й се стегна и след това сексуалното й напрежение изби на повърхността. Започна да конвулсира около пръстите му, неистово впила нокти в силните му рамене.

Дълго остана вкопчена в него, докато оргазмът й бавно отшумя.

Ник беше потресен. Никога не бе виждал нещо толкова величествено като Филаделфия Фокс в апогея на отприщената си женственост.

Бавно, много бавно тя се отпусна върху него и отново седна на бедрата му. Главата й легна на голите му гърди. Цялото й тяло бе изпълнено със сладка отмала след разкошния оргазъм.

Ник я погали нежно, за да я освободи и от последните леки спазми. Когато пръстите му докоснаха отново клитора й, Фила трепна и тихичко запротестира.

— Усещаш ли?

— Ммм… — измърка тя, без да отваря очи.

Ник се усмихна, но напрежението в него не отслабна. Все още беше твърд като скала от собственото си незадоволено желание. Копнееше да проникне в нея, но не му се щеше да разваля магията.

— Ник… — промърмори сънено Фила.

— Да?

— Беше неописуемо… Никога не съм изпитвала такова нещо. Фантастично беше. Благодаря ти.

— Ти си фантастична. И не ми благодари. Сама направи всичко.

— Не, ти го направи.

— Хайде да не спорим.

Ник се загледа в една чайка, рееща се над океана.

— Последното нещо, което искам сега, е да спорим за каквото и да било.

— Добре.

Фила се намести по-удобно и той разочарован осъзна, че се кани да заспи.

— Фила?

— Ммм?

— Нали си спомняш пакетчето, за което ти говорих? Онова, което купих в аптеката.

Тя бавно вдигна клепачи.

— Е, и?

— Провери в задния ми джоб.

Фила го погледна смутено.

— О, Ник, забравих за теб! Толкова съжалявам! Наистина не исках…

— Всичко е наред — усмихна се стоически Ник. — Разбирам те. Но сега би ли искала да опитаме отново по твоя начин?

Тя се изкикоти, пресегна се към задния джоб на джинсите му и извади малкото пакетче.

— Ето ти го.

Ник я погледна в очите.

— Ти го направи.

Тя примигна любопитно.

— Искаш аз да ти го сложа?

— Както виждаш, направо си умирам за такава палава ненаситница като теб.

 

 

След дългите минути на забрава Фила най-после се успокои достатъчно, за да осъзнае отново къде се намира. Беше седнала върху бедрата на Ник, който лежеше със затворени очи. Той все така беше по джинси, само че сега те бяха разкопчани и с разтворен цип. Изглеждаше страшно изкусителен и сексапилен.

— Ник… Трябва да се приведем в приличен вид. Някой може да дойде насам.

— Няма такава опасност. Преди да те потърся, проверих какво ще правят другите. Татко е в града с Тек, Елинор е в оранжерията си, а Хилъри — на работа. Дарън обядва с местния екип по кампанията си. Вики и Джордан вече бяха тук и си отидоха. Повярвай ми, няма страшно.

— Сигурно си мислиш, че си доста умен, а?

Ник присви блесналите си от задоволство очи.

— Не, просто държа всичко да става така, както аз искам. Което ме навежда на мисълта, че…

— Какво?

Фила се пресегна за ризата си, която не помнеше кога и как бе свалила, и я облече.

— Току-що го направихме два пъти. Това определено означава, че вече не сме в положението „малко креватни упражнения за една нощ“.

Тя го погледна с крайчеца на окото си, като се питаше какво ли си бе наумил сега.

— Та?

— Та, си мисля, че е време да се съгласиш, че имаме сериозна връзка. Как иначе бихме могли да наречем отношенията си?

Фила беше твърде отмаляла от сластна нега, за да спори.

— Наричай ги, както искаш — отвърна с пълно безразличие.

— Добре. Тогава казвам, че това е връзка. Сериозна, моногамна връзка.

Тя предупредително сви вежди.

— Само не си мисли, че можеш да ме контролираш чрез секса.

— Никога не би ми хрумнало.

— Много скоро ще те отуча от самодоволната ти усмивка, Ник.

— Че защо? Нали ти си тази, заради която тя се появява.

 

 

Рийд забеляза Ник и Фила, когато заедно с Тек Шърман се връщаше от града. Двамата излязоха от пътеката, която водеше към плажа, и се насочиха към вилата „Гилмартън“. Небрежно собственическият начин, по който синът му бе обгърнал раменете на Фила, му подсказа, че вероятно току-що те се бяха любили долу на брега.

— Ама дяволски си личи, че тази малка женичка е обсебила цялото внимание на Ник, нали, сър? — обади се Тек.

— Така е.

— Как мислите, сериозно ли е?

Рийд знаеше, че Ник не върши нищо без причина. Тази причина невинаги бе разбираема за другите, но винаги съществуваше. „Наистина ли е хлътнал до ушите по дребничката госпожица Филаделфия Фокс или действа по някакви негови си планове, за да вземе обратно акциите?“ — запита се той угрижено.

— Не знам. Ти какво смяташ?

— И аз не знам, сър. Понякога Ник е адски непредсказуем. Но едно нещо ще ви кажа — никога не съм го виждал да се държи така с някоя женска. Като че ли не е съвсем наясно какво да прави с нея, ама дяволски добре знае, че не му се ще да я изпуска из очи.

„Каква е играта ти, Ник?“ — помисли си Рийд.

— Разбирам какво искаш да кажеш, Тек.

— Добре е да се завърне завинаги, нали сър?

— Време е да си спомни, че има семейство.

След секунди мерцедесът се изравни с Ник и Фила. Рийд забеляза леката руменина по бузите на Фила и ленивия, доволен поглед на Ник. Обзе го чисто мъжка завист. В далечните минали дни няколко пъти с Нора се бяха промъквали в това заливче и до премала се бяха отдавали на страстта си.

— Вие да не сте се разхождали по брега? — попита ги, когато колата спря.

— Да.

Ник опря ръка на предното стъкло и се наведе.

— Тек, тази седмица искам да пострелям малко с Фила.

— Супер, сър! Имате ли някакви предпочитания?

— Мисля си за револвер 38-и калибър. Някакъв тъпак й продал един жесток автоматичен деветмилиметров, макар че тя никога в живота си не е използвала пистолет. Дори не е простреляла проклетото желязо.

— Автоматичен? Лош избор. Твърде сложен е за начинаещи — каза Тек. — Освен ако не иска доста да се потруди, за да се научи да стреля с него.

— Мисля, че можем да сме спокойни. Тя никога няма да се запали по пистолетите. Но искам да е в състояние да работи с оръжие и затова ми се струва, че ще е добре да я обучим да си служи с револвер.

— Няма проблем.

— Я почакайте за момент! — намеси се Фила. — Не си спомням да съм казвала, че искам да се упражнявам в стрелба.

Рийд се намръщи.

— Ник е прав. Автоматичният пистолет е лош избор за новак. Твърде е капризен. Иска се много практика, за да го овладееш. А револверът е прост и лесен за използване, когато се наложи. Просто го насочваш и натискаш спусъка.

— Но аз…

Рийд се обърна към сина си.

— Ако решите за вдругиден, ще дойда с вас. Утре имам насрочена игра, така че ви предлагам…

Ник се отдръпна от колата.

— Добре, разбираме се за вдругиден.

— Не забравяйте за вечерята при Елинор утре вечер — добави Рийд и натисна газта.

Десет минути по-късно той влезе в къщата и потърси Хилъри. Откри я в кабинета, който преди бе бил негово владение. Докато влизаше, бе осъзнал, че през големия прозорец се виждаше част от пътя по хълма. Запита се дали Хилъри бе наблюдавала как Ник и Фила се връщат от плажа.

Тя вдигна поглед от папката, която четеше, облегна се назад и се усмихна любезно.

— Здравей, Рийд. Желаеш ли нещо?

— Само да те уведомя, че имам игра в три часа.

— Добре. Ще кажа на икономката да го има предвид, когато приготвя обяда. Довечера Ник ще вечеря ли с нас?

— Не, не мисля.

Рийд се загледа в красивата си, елегантно облечена съпруга. Всичко по нея си беше на място. Гримът й беше безупречен — истинска илюстрация на грациозната женственост. Изведнъж се сети за Фила, която беше раздърпана и зачервена, леко притеснена и щастлива. Не можеше да си представи Хилъри да изглежда така. И беше абсолютно сигурен, че и Ник не би могъл да си я представи. „Явно на сина ми му е липсвало нещо много важно по време на този катастрофално завършил брак — каза си мислено, — нещо, което изглежда сега е открил, благодарение на Филаделфия Фокс.“