Джейн Ан Кренц
Златният шанс (17)

Седемнадесета глава

Късно през нощта Ник и Фила се прибраха в сградата край покрития пазар.

— Трябва да пийна нещо — заяви Фила и се насочи право към кухнята.

— Вече пи толкова шампанско, че се чудя как все още се държиш на краката си. Никога не съм те виждал такава.

Ник заключи външната врата и я последва. По пътя свали папийонката си, смокинга и златните си бутонели. Когато стигна до кухнята, вече имаше напълно порочен и опасно сексапилен вид.

Фила реши, че това не е честно.

— Аз празнувам!

Отвори бюфета и изрови оттам една полупразна бутилка уиски. Но с чашата, която се опита да вземе от съседния рафт, се получи малък проблем — тя почти се изплъзна от пръстите й.

— Какво празнуваш? — попита Ник, като ловко й отне бутилката. После посегна и към чашата й.

Фила пропусна въпроса му край ушите си и тихо въздъхна.

— Беше много тъжно, нали, Ник? — погледна го.

Той наля няколко капки скоч и й подаде чашата.

— Кое беше тъжно? Онази малка сцена с Хилъри в дамските тоалетни? Не беше тъжно. Беше неизбежно. Тя започва да чувства натиска. Тази вечер разбра, че е изгубила.

— Как стана така, че ти влезе там?

— Научих се, че е добре да те държа под око. Имаш рядката дарба да се забъркваш във всякакви неприятности.

— Изобщо не е вярно! — с негодувание отвърна Фила. Близна от скоча и остави чашата на плота, осъзнавайки, че в края на краищата, не й се пие повече.

— Кога разбра, че детето е било от Бърк? — тихо попита Ник.

— Всичко ми се изясни тази вечер, когато Хилъри започна да говори за това как е била измамена. Макар че, ако спреш и се замислиш, то си е очевидно. Всички би трябвало да го разберат много по-рано. Все пак, няма начин ти да си го направил и после да си изчезнал. Просто не си такъв тип. А Дарън прекалено се бои от Хилъри, за да е спокоен, отивайки с нея в леглото. Между другото, той обича Вики. Но истинският ключ към загадката беше държанието на Елинор.

— Елинор? И как се държи тя?

Фила сви рамене.

— Винаги е толкова грижовна, толкова непоколебима, когато подкрепя и защитава Хилъри. След известно време започна да става очебийно, че се е досетила за истината, или поне за част от нея. Все още вярва, че е имало изнасилване. Но мисля, че дълбоко в себе си тя е убедена, че именно Бърк е изнасилил Хилъри, а не ти. Вероятно, самата Хилъри е насадила у нея този страх и после се е възползвала от него.

— Исусе!

— Каквато и да е причината, Елинор се чувства отговорна за Хилъри. В края на краищата, тя е тази, която я е довела в семейството. И освен това, се чувства някак си близка с нея, защото и двете са се омъжили при едни и същи обстоятелства.

— Близки или не, последното нещо, което тя би искала, е истината да излезе наяве. Това би опетнило безвъзвратно, както името на Бърк, така и имиджа на семейното единство.

— Точно така. В случая горката Елинор е била принудена да избира кое от двете семейства да защити. Естествено, тя е една от Кесълтънови, а от друга страна, никога не би се опълчила срещу твоето семейство. Страшно е привързана към теб и Рийд. И така, опитала се е, както обикновено, да не обръща внимание на нещата и да направи всичко възможно имиджът да не пострада.

— През последните три години тя беше единствената, която държеше връзка с мен и ми съобщаваше какво става със семействата. Защо ли си е правела този труд?

— Чувствала се е виновна за това, че си опрал пешкира. Но все някой е трябвало да бъде лошото момче и изборът логично е паднал върху теб. За нея е било невъзможно да допусне, че всъщност виновникът е бил Бърк.

— А баща ми много удобно е предлагал брак, за да изкупи вината за моето поведение.

— И да задържи бъдещия си внук. Не забравяй тази подробност. Той наистина е вярвал, че детето е било от теб.

Ник се намръщи.

— Защо Хилъри беше убедена, че Криси би я подкрепила с акциите си? Как така двете са се сближили толкова?

— Криси и Хилъри са били любовници.

— Били са какви! — втрещено я изгледа Ник.

— Чу какво казах.

— Хилъри предпочита жени?!

— Да. И Криси имаше същите наклонности. Не гледай като ударен от гръм, Ник. Случва се понякога, нали се сещаш. Някои жени са такива.

Той беше като замаян.

— Знам… Разбирам… Но изобщо не съм предполагал, че Хилъри може да е такава. Просто никога не ми е минавало през ума. По дяволите! Това обяснява много неща. Може би затова ние… тя и аз… Може би затова аз никога не успях да я докарам до…

— Възможно е.

— И Криси ли, казваш?

— Аха. Мразеше мъжете, защото е била жестоко малтретирана от постоянно сменящите се гаджета на майка й. Като имаме предвид и това, че откакто се е родила, баща й никога не я е потърсил…

Лицето на Ник бе станало каменно.

— Ами ти и Криси?

Фила поклати глава и по устните й пробяга мимолетна усмивка.

— Не. Криси и аз бяхме приятелки, но не и любовници. Откровено казано, преди да срещна теб, не бях сигурна дали въобще съм способна да се наслаждавам на секса.

Ник се отпусна и очите му се изпълниха с облекчение. После се ухили.

— Спокойно, маце, нищо не е станало. Радваме се, че можем да помогнем.

— Понякога се държиш като голям дървеняк.

— Нали още в началото ти казах, че произлизам от род на селяндури.

— Така си е.

След кратка пауза Ник нежно каза:

— Не ми обясни какво празнуваш.

Фила го погледна.

— Просто днес установих, че не съм бременна.

Лицето му придоби едно от непроницаемите си изражения.

— Разбирам.

Тя се подразни от безразличието му.

— Е? Олекна ли ти?

— Не съвсем. Ами на теб?

— Естествено, че ми олекна. Не трябваше ли? — тросна се Фила и започна да обикаля нервно из кухнята. — Във всеки случай, сега всичко е много по-просто.

— Мислиш ли?

— Не ставай глупав. Разбира се, че е така.

— Предполагам, сега не трябва да се безпокоя, че можеш да ме подгониш с пистолета. Но не мога да спра да мисля, че мъничката Филаделфия Фокс би била много сладка.

— Не се шегувай с това, Ник!

— Окей, лейди.

— Така и двамата имаме свободен избор.

— Наистина. Друго си е да имаш избор.

— Ще започнеш ли да се държиш сериозно или не? — избухна тя, като се спря пред него.

— Зависи.

— От какво?

— От отговора ти на следващия ми въпрос.

Ник се подпря на плота, наблюдавайки я внимателно.

— Мислиш ли, че има някаква възможност да си поне малко влюбена в мен?

Стаята се завъртя пред очите й. Фила протегна ръце, сграбчи бялата му риза и гневно се свъси вежди.

— Подиграваш ли ми се?!

— В никакъв случай.

— Ти се смееш!

— Не. Просто нерви, това е.

— Никога не си бил нервен. Хладнокръвен си като айсберг. А и каква би могла да е причината да си нервен?

Тя го дръпна още по-силно.

— Е, добре, аз съм влюбен в теб. Логично е да се притеснявам, защото има вероятност ти да не си.

— Ник!

Фила пусна ризата му и обви ръце около врата му. После се вдигна на пръсти, придърпа го към себе си и впи устни в неговите, докато зъбите им се допряха.

Ник вдигна глава и се усмихна.

— Това „да“ ли означава?

Тя се притисна към него, заравяйки лице на гърдите му.

— Обичам те! От векове съм влюбена съм в теб. Толкова се разочаровах днес, когато открих, че не съм бременна. После си казах, че това е за добро. И наистина е по-добре. Само така бих могла да извиня оставането си при теб, а аз искам да остана! О, Ник, толкова се страхувах, че няма да можеш да ме обикнеш!

Той повдигна с пръст брадичката й.

— Ако трябва да ти кажа истината, надявах се, че съм успял да ти надуя корема. Осъзнах го на следващата сутрин, когато ме заплаши, че ще ме подгониш с пистолета. Хванах се да мисля, че това не би било крайно лошо.

— Да ми надуеш корема? Говори ли се така? Покажи малко уважение, Лайтфут!

Ник се наведе към нея. В очите му искреше смях.

— Ще се опитам. Но мисля, че най-добре ще го направя в леглото.

Фила я обля вълна на възбуда, но веднага след това си спомни защо именно искаше да празнува. Въздъхна и отново отпусна главата си на гърдите му.

— Дано да е в най-скоро време…

— Ами, например, след две минути. Хайде да отиваме, миличко. Не мога да чакам. Разкъсай дрехите ми!

— Ник, за Бога, не ме ли слушаш? Казах, че празнувам факта, че не съм бременна, забрави ли?

— Как бих могъл да забравя?

Фила изгуби търпение.

— Е, как мислиш, разбрах, че не си ми надул корема, както деликатно се изрази преди малко, идиот такъв!

— Хм… Предполагам, че по обичайния начин?

— Да, по обичайния начин. Схващаш ли вече?

— Че не можем да се любим ли? Не виждам такъв проблем.

— Ник, за Бога, не можеш ли да проявиш поне малко тактичност!

— Ясно. Притеснява те мисълта да ми се отдадеш по това време на месеца. За каква тактичност става дума?

Фила рухна отчаяно в обятията му.

— Мили Боже, каква мозъчна мощ! Цели два байта! Не мога да повярвам, че са те оставили да управляваш корпорация, която печели милиарди на година!

Той я целуна зад ухото и обви ръце около талията й.

— Имам да ти кажа нещо, миличко. Добрият бизнесмен никога не обръща внимание на незначителните подробности.

— Но, Ник…

— За мен няма значение, ако за и за теб няма.

— Е, за мен определено има значение. Тази идея изобщо не ми допада.

— Не си добре ли? Има ли някаква пречка?

— Не… — задавено каза Фила. — Но е толкова смущаващо!

— Силно ли е течението?

— Не… Само няколко петна. Казах ти, днес едва започна, но…

— Тогава хайде да си поиграем, а?

— Ник, не мога. Чувствам се страшно неловко от цялата тази работа и толкова!

Тя се откъсна от него и тръгна да излиза от кухнята. Ник я застигна на вратата.

— Успокой се, любов моя — каза й той с усмивка, вдигна я на ръце и тръгна към спалнята.

— Къде отиваме? Какво правиш?

— Тази вечер си прекалено притеснена, за да се нахвърлиш върху мен с обичайната си агресивност, затова може би е време да опитаме по друг начин.

— Какъв начин?

— Имай ми доверие.

— Хмм… Защо ме носиш?

— Защото ми харесва. Имаш ли нещо против?

Фила помисли внимателно.

— Не, мисля, че не…

— Хубаво, защото е твърде късно да спорим.

Той прекрачи прага на спалнята, пусна я да стъпи на пода и отметна покривката на леглото. После смъкна очилата си и усмихвайки се, ги постави на нощното шкафче. Обикновено студените му очи сега излъчваха любов и трескаво желание.

— А сега седни — нареди й.

Фила се отпусна на ръба на леглото и се загледа, по-скоро от любопитство, как Ник коленичи пред нея и започна да сваля вечерните й обувки с високи токчета.

— Хей, какво правиш?

— На какво ти прилича? Събличам те.

— Справяш се много добре…

— От теб съм се учил.

Той я освободи от черната рокля и се зае с чорапогащника и сутиена й.

Фила затвори очи, наслаждавайки се на допира на ръцете му.

— Бягай в банята и се приготви, скъпа. Когато се върнеш, аз ще съм готов за теб.

Тя кимна покорно и отвори очи, колкото да вижда пътя към банята. Когато излезе оттам след пет минути, Ник я чакаше — беше гол и във възхитителна ерекция.

— Здравей — каза му.

— Здрасти.

— Знаеш ли, мисля, че си прекалено едър.

— Така ли?

— Не харесвам едри мъже.

— Може би с времето ще се смаля.

— Съмнявам се.

Очите й се плъзнаха надолу към внушителния му член и Фила се изкикоти.

— Но, като се замисля, струва ми се, че може би някои твои части ще се посмалят съвсем скоро.

— Вероятно не задълго. Не и ако ти си наоколо.

Ник се надигна и я хвана за ръката, за да я придърпа към себе си.

Фила се отпусна върху чаршафите и въздъхна от блаженство.

— Наистина ли ме обичаш, Ник? — погледна го замечтано тя.

— Наистина те обичам.

— Никога преди не съм била влюбена. Не и истински. Хубаво е, нали?

— Много хубаво. И само за сведение, аз също никога преди не съм бил истински влюбен. Не и както сега. Никога не съм се чувствал така, както с теб.

Пръстите му бавно се придвижиха по вътрешната страна на бедрото й. Фила започна да се извива, откликвайки на чувственото докосване на дланта му. Когато тя обхвана нежната плът на женствеността й, от нея рукна влажна топлина.

— Ник…

— Ммм?

— Тази вечер ще го направим по твоя начин, нали?

— Да.

Той целуна едната й гърда и вдигна глава, търсейки очите й.

— Искам да се научиш да ми вярваш във всичко.

— Да… — измърка Фила.

— Няма ли да е малко шокиращо за теб? — попита я нежно Ник.

— Не…

„Това е самата истина“ — помисли си тя с нарастващо учудване. Ласките му я разтапяха. Ръцете му я караха да се чувства добре — бяха силни, спокойни, сигурни. Устните му бавно и влудяващо обхождаха цялото й тяло. Ник опитваше вкуса й, сякаш тя беше рядък деликатес. Очертаваше с целувки извивката на раменете й, гърдите, вътрешната страна на глезените, бедрата й и всяко местенце между тях.

В един мимолетен проблясък на разум Фила осъзна, че сега всичко е коренно различно от преди. Никога не бе лежала по гръб, отдадена на еротичните си усещания. Преди винаги бе била твърде заета, за да изучава тялото му и да открива собствената си сила, изпълнена с тръпнещата наслада от способността си да го кара да експлодира под нея. Твърде заета да се радва, че е в безопасност и диктува всичко.

За първи път, откакто се бяха срещнали, сменяха позата, в която се любеха. Сега Фила беше отдолу. Зачака появяването на обичайната паника, но нищо подобно не се случи. Всичко ставаше така бавно и тя се чувстваше така спокойна, че не би могла да изпита никаква тревога.

Това беше Ник и с него тя винаги щеше да е в безопасност.

Ръцете му продължаваха методичните си ласки. За Фила времето престана да съществува. Премаляла, тя усети обливащите я горещи вълни, които я накараха да се извива и мята върху чаршафите. Краката й се разтвориха сякаш от само себе си.

Когато пръстът на Ник се заплете в копринения мъх на венериното й хълмче. Фила изстена и притисна една възглавница към устата си. Пръстът му слезе по-надолу, разтваряйки деликатно нежните гънки на женствеността й, и започна да се движи кръгообразно.

— Ник, Ник!

Без да отваря очи, тя захвърли настрани възглавницата и се притисна към ръката му. Ник вкара още един пръст във влажната й утроба.

— О, Боже! Ник!

— Хубаво ли ти е, миличко?

— Да, да, да!

— А какво ще кажеш за това?

Той я докосна по горещия набъбнал клитор. Фила трепна и се вкопчи отново във възглавницата. Той пак проникна с пръстите си в нея и Фила мигновено избухна в милиони малки пулсиращи парченца.

— Ела тук… — прошепна задъхано.

Инстинктивно остави възглавницата и впи нокти в раменете му. Сега вече нямаше никакво значение кой е отгоре и кой — отдолу. Всичко, което искаше, бе да го почувства целия в себе си, да е плътно до тялото й.

Ник се отпусна между бедрата й. Изчака, докато и последните вълни на оргазма й започнаха да затихват, и мощно проникна в нея. Нахлу с бърз тласък, изтегли се назад почти изцяло и когато тя извика като обезумяла, повтори тласъка си.

Ник беше фокусът на целия й свят. Беше отгоре й, в нея, обгръщаше я, заключваше я в чувствените си обятия, Фила усещаше тежестта му с всяка клетка от тялото си. Чувстваше, че е в безопасност и че е обичана така, както не бе била никога преди в живота си.

Знаеше, че най-после бе открила своя истински мъж.

Преди да е успяла да си отдъхне от първия връх, връхлетя я нов оргазъм. Този път бавен, дълбок и сякаш безкраен. Тя извика името на Ник и го привлече отчаяно към себе си, обгръщайки с бедра хълбоците му.

— Сладка моя! О, Фила! Обичай ме, обичай ме!

— Обичам те, Ник!

Когато усети извиращата топлина от утробата й, той започна да се движи бързо, изви се като дъга и я изпълни докрай, отпускайки се с цялата си тежест върху нея. Фила смътно долови разтърсващото му освобождаване и неистово се притисна към него.

Когато свърши, Ник рухна на гърдите й и я прикова с крака, а ръцете му нежно обхванаха китките й.

Фила бавно дойде на себе си.

Първото нещо, което ясно осъзна, беше възбуждащата мускусна миризма на лежащия отгоре й мъж. После почувства смазващата тежест на Ник. Отново зачака появяването на паниката, но нищо не стана.

Щом се увери, че старият й страх е изчезнал, тя започна да драска с нокът разни фигурки по силния гръб на Ник.

— Добре ли си? — попита той и лениво се размърда, подпирайки се на лакти.

Очите му бляскаха с първичния израз на задоволен мъжкар, но и с някаква кротка нежност, която накара Фила да затаи дъх.

— Мисля, че да — измърка тя. — Ти си отгоре.

— Нали ти казах — реших, че е време да експериментираме с нова поза.

Фила си ухили.

— Мисля, че „първа мисионерска“ поза се счита за класика.

— Трябва обаче да признаеш, че за нас това определено е смяна на стила.

— Вярно. И то много перверзна.

— Не мога да не забележа, че не дереш с нокти, не риташ и не се мъчиш да ме хвърлиш на пода.

— Да…

Тя предпазливо размърда единия си крак.

— Този начин повече ли ти харесва?

— Харесва ми по всякакъв начин, стига да съм с теб — отвърна Ник и я целуна по шията. — Повярвай ми, нищо не може да се сравни с усещането, когато се нахвърляш отгоре ми. Но се питах кога ли ще ми имаш достатъчно доверие, за да мога да ти върна услугата.

Фила присви очи.

— Във всеки случай, всичко беше въпрос на доверие, нали?

Ник кимна със сериозно изражение.

— Усещах това още от самото начало. Мислех, че в деня, в който ми позволиш да те любя по този начин, със сигурност ще знам, че нашата връзка наистина е претърпяла развитие.

— Колко типично е за мъжете да се стремят към развитие чрез средствата на физическата близост — насмешливо го погледна Фила.

— Така си е.

Ник я целуна страстно по устните и неохотно се отдръпна.

— Не че някога съм искал да се откажеш от типичната си нападателна тактика — с прозявка добави той.

— Ама че си ненаситен.

Фила го перна леко по рамото и се измъкна от леглото.

— Ей сега се връщам — каза тя и се отправи към банята.

Когато се върна след няколко минути, реши, че Ник трябва да е заспал. Но щом пропълзя обратно под завивките, ръката му се обви около талията й.

— Досега мислих — измърмори той.

— За какво?

— Да се оженим.

Фила замръзна.

— Да се оженим? Кой? Ние ли? Ти и аз?

— Трябва да признаеш, че в това определено има логика.

Тя седна в леглото и придърпа чаршафа към гърдите си.

— Боже Господи, Ник, не е възможно да се оженим! — после нервно преглътна и отрони тихо: — Но много ти благодаря за предложението.

Ник не се помръдна, но очите му се стрелнаха в полумрака към нея.

— Има ли някакъв проблем, за да не се оженим?

Фила дълбоко си пое въздух.

— Помисли разумно, Ник. Всеки, който се жени за Лайтфут или Кесълтън, все едно се жени за цялото семейство. Ще е ужасно за всички, ако се ожениш за някоя, която останалите членове на семейството не харесват. Нека бъдем честни. Ако има нещо, което можем да твърдим с абсолютна сигурност, то е, че що се отнася до Лайтфутови и Кесълтънови, аз определено не съм „Мис Добре дошла“.

— Фила, аз те моля да се омъжиш за мен, а не за другите.

— Никога не биха ме приели, Ник, и ти го знаеш.

— Изобщо не ми пука дали ще те приемат или не. Аз съм този, за когото ще се омъжиш. Няма нужда да се занимаваме с когото и да било от тях, освен на годишните събрания.

— И на празненството за Четвърти юли, и на Коледа, и през летните ваканции, на политическите мероприятия на Дарън, на вечерите у Елинор и на още хиляди други събития през годината.

— Преувеличаваш. Няма да ходим на нито едно от тези сборища, ако не се чувстваш удобно.

— Казах ти, че не ми е удобно да идвам на организирането на този спомагателен фонд тази вечер, но ти настоя и ме завлече там.

— Това е друго.

— Така ли? Не мисля.

— Реших, че ако отидеш, ще ти стане интересно, и се оказах прав. Също както бях прав, че ще ти хареса новата поза в леглото.

— Не сравнявай отиването на политическо мероприятие с отиването в леглото, за Бога!

— По дяволите, ако си толкова против семейните събирания, няма да ходим на тях. През последните три години аз и без друго ги пропусках, забрави ли?

— Размърдай си малко мозъка, Ник. Не е възможно да ръководиш компанията и да избягваш общуването със семействата. Освен това, се опитай да погледнеш на нещата и от моята позиция. Мислиш ли, че искам заради мен да не участваш във всичките ви семейни традиции? Винаги ще се чувствам виновна за това, че съм застанала между теб и останалите.

— Това е дяволски глупав аргумент.

— Така ли?

Фила изтри с опакото на ръката си сълзите, които напираха в очите й.

— Ник, не искам да бъда още една Криси!

— Мамка му!

Той протегна ръце и я дръпна надолу, притискайки я плътно към себе си.

— Значи заради това е било всичко?

— Знам как й се отрази фактът, че бе отритната. Не съм сигурна, че бих могла да го понасям ден след ден. Нямаш представа как се чувства човек в това положение, Ник.

— Нима? — тихо каза Ник с дрезгав глас. — Цели три години живях така.

Фила остана безмълвна за момент, осъзнавайки правотата на думите му.

— Да, наистина…

— Фила, никой няма да те обижда. А ако все пак някой се опита, ще отговаря пред мен. Ще им го заявя категорично още в началото.

— Не съм убедена, че ще има полза от това, Ник.

— Имай ми доверие.

— Тук не става въпрос за доверие, а за реални чувства. Кесълтънови и Лайтфутови нито ме харесват, нито ме одобряват. Засега успявам да се справя, защото имам предимство пред тях. И те, и аз знаем, че съм от другата страна на оградата. Ние сме естествени врагове и на тази основа почиват всичките ни взаимоотношения. Но ако се омъжа за теб, ще стана част от тях, а това ще предизвика големи сътресения, повярвай ми.

— Прекалено много се увлече в анализа на ситуацията. Сигурно се дължи на опита ти на социален работник.

— Не е смешно, Ник.

— Знам. Просто се опитвам да те накарам да погледнеш на положението от друг ъгъл. Сега ти възприемаш всичко от обичайната си гледна точка. Ако се успокоиш и дадеш шанс на всички, работата може и да потръгне.

— Това е абсолютно нереалистичен подход към една сложна и взривоопасна ситуация. Само мъж може да си мисли, че нещата ще се окажат толкова прости.

Ник се подпря на лакът и заплашително се наведе към нея.

— Не ме е грижа какъв етикет ще му лепнеш! Дявол да го вземе, това е моят подход и аз ти гарантирам, че ще свърши работа!

Фила долови непоколебимостта в думите му и изпусна една лека въздишка.

— Не мисля така, Ник. Знаеш ли какво? Нека да направим компромис.

— Не съм в настроение за никакви идиотски компромиси. Лайтфутови не се занимават с такива неща.

— Стига си се държал като някакъв племенен вожд и бъди така добър, да ме изслушаш. Нека за известно време просто продължим така, както я карахме досега. Ще се опитаме някак си да живеем заедно. Ще поема още малко домакински задължения. Ще видим дали останалите ще стигнат дотам, че да ме приемат. Може би след няколко месеца, година или повече нещата ще се окажат по-различни. Тогава, ако все още имаш желание, можем пак да поговорим за женитба.

— Ще говорим за това сега, дявол го взел!

Фила прехапа устни.

— Не бързай да решаваш, че искаш именно женитба.

— Че защо бих променил решението си? Никога не го правя. Това е още нещо, което е неприсъщо за Лайтфутови.

— Така ли? А може би ще промениш решението си да се ожениш за мен, когато ти кажа, че утре смятам да дам акциите си на Дарън?

Той остана като гръмнат. Когато най-после отвори уста, гласът му прозвуча студено и грубо:

— Като нищо ще го направиш.