Джейн Ан Кренц
Златният шанс (8)

Осма глава

Сутринта Фила се събуди с изненадващото и малко тревожно чувство, че през последните две нощи е спала далеч по-добре, отколкото през времето след арестуването на Елия Сполдинг. Нямаше никакво съмнение, че присъствието на Никодимъс Лайтфут, без значение дали спеше в леглото й или на канапето в дневната, означаваше спокойствие. Толкова бе свикнала да разчита само на себе си, че й трябваше време, за да осъзнае какво ставаше. Истината бе, че независимо от всичко, което й сочеше обратното, независимо от очевидните и обезпокояващи факти, започваше да вярва на Ник. Като мъж той беше твърде едър, твърде потаен и твърде умен за вкуса й, но въпреки това, в него имаше нещо неустоимо, нещо успокояващо и обещаващо сигурност. Фила невинаги успяваше да разбере какво се върти в главата му, но можеше да бъде сигурна, че веднъж взел решение, той няма да се изметне. Просто можеше да разчита на него.

Под душа продължаваше да размишлява за Ник Лайтфут, а когато излезе от банята, той разговаряше с баща си на входа. През отворената врата се виждаше белият мерцедес. Рийд беше облечен в поло с монограм и широки памучни панталони, а Ник беше само по джинси.

— Фила — извика той през рамо, — татко се е отбил да те покани на голф.

Фила вдигна вежди.

— Съжалявам, не играя голф.

— Виж каква чудесна утрин е — обади се Рийд. — Малко е хладно, но все пак грее слънце. Защо не се разходиш с мен по игрището, докато ударя няколко топки?

— О, разбирам. Искате да изляза с вас, за да се попазарим за акциите. Хилъри вече ми предложи една камара пари, но номерът не мина. Вие какво възнамерявате да ми дадете?

Рийд хвърли въпросителен поглед към сина си. Ник само вдигна рамене в отговор.

— Мислех, че ще е добре да се видим и да поговорим. Да се опознаем. Ник ми каза, че си имала някои въпроси за това какво е ставало тук, когато Криси Мастърс беше с нас. Може би ще мога да отговоря на някои от тях.

— Нямате вид на човек, който отговаря с желание.

Усмивката на Рийд изчезна.

— Е, сега изявявам такова желание, нали? Така че вземай проклетото си сако и да тръгваме.

— Не си длъжна да отиваш, Фила.

Ник безучастно започна да бърше очилата си с една мека бяла кърпичка.

— Знам. Но мисля, че ще отида. Ако Рийд ми обещае, че ще ме заведе да закуся. Гладна съм.

— Ще ти купя нещо от бюфета в клуба — обеща Рийд.

Половината от игрището с осемнадесет дупки заемаше всички възвишения край океана. Останалата част от него се намираше навътре в сушата.

Пред тях като дебел зелен килим се ширеше гъстата добре поддържана трева, по която блестяха милиони капчици — следи от вчерашния дъжд. Рийд се бе оказал прав — тази сутрин беше доста хладно, но грееше слънце и беше приятно да си на открито.

— Не използвате ли електромобил? — попита неспокойно Фила, когато стигнаха до втората полянка.

Жълтите й маратонки вече бяха мокри, а крачолите на розово-зеления й анцуг започваха да подгизват.

— Не, освен ако игрището не е претъпкано. Обичам да ходя. Сега да помълчим малко, докато нацеля онази дупка.

— Съжалявам.

— Хмм.

Рийд избра един стик от чантата си, застана зад малката бяла топка, замахна и я удари силно.

Топката падна на тревата, подскочи и се търкулна на около метър от дупката.

— Не улучихте — каза Фила.

Той се намръщи и изражението му моментално й напомни за Ник.

— Това беше дяволски добър удар, млада госпожице, ако мога да говоря така за себе си.

— Всички ли играчи на голф са толкова раздразнителни?

— Да, госпожичке, такива са. Особено, когато разни зяпачи ги разсейват с досадните си брътвежи.

— Вие ме доведохте тук, за да поговорим, забравихте ли?

— За Криси Мастърс и свързаните с нея семейни въпроси, а не за играта ми. Та, какви са тези глупости, че Кесълтънови и Лайтфутови носели някаква отговорност за смъртта на Мастърс?

— Не съм убедена, че докато е била със семействата, те са се отнасяли добре с нея, господин Лайтфут. Мисля, че начинът, по който сте я отритнали, е бил голям удар за Криси… след всичките години, през които е мечтала да открие баща си. Това може косвено да е допринесло за смъртта й.

— Никой от нас не я докарал до смъртта. Тя сама си го направи, в буквалния смисъл — сурово рече Рийд.

— Видях доклада на ченгетата за катастрофата и наех частен детектив да го провери. Знам, че действително е било нещастен случай, но искам да разбера какво е станало в нощта, когато тя е загинала. Защо е имала толкова много алкохол в кръвта си? Обикновено Криси не пиеше толкова.

Рийд я изгледа.

— Наела си частен детектив, който да провери доклада?

— Разбира се — Фила пъхна ръце в джобовете си. — Никога не съм вярвала напълно на официалните заключения. Аз самата съм писала доста подобни. И определено нямах никаква причина да се доверявам на каквито и да било уверения от страна на семействата, не мислите ли? Естествено, че проверих доклада. Това беше последното, което можех да направя за Криси.

— Боже всемогъщи! Никак не се учудвам, че Ник не знаеше как да постъпи с теб. Коя, по дяволите, си мислиш, че си, та да ни разпитваш, бе момиче!

Фила се усмихна тъжно.

— Синът ви ми зададе същия въпрос. Аз винаги питам за всичко, господин Лайтфут. В кръвта ми е. А сега защо не ми кажете какво стана в нощта, когато тя загина?

— Мътните го взели! Няма кой знае какво за казване. Онази нощ имаше парти по случай рождения ден на Елинор. Всички си пийнахме, включително и Криси. В къщата на Кесълтънови беше доста претъпкано. Никой не я е видял кога си е тръгнала, но в доклада за катастрофата е казано ясно: имала е алкохол в кръвта и времето е било лошо. Карала е по опасно хлъзгав път. Събери всичко това и ще получиш задоволително обяснение как е станало.

— Мразехте ли я, Рийд?

Той се замисли.

— Не че я мразех, но не бих казал, че я приемах така, както Бърк. Но пък Бърк си имаше определени причини да вдига шум около незаконната си дъщеря.

— Какви причини?

Рийд извади от чантата си друг стик и тръгна към мястото, където бе паднала топката.

— Бърк Кесълтън беше човек, който харесваше нахалството и здравия разум. Криси притежаваше по много и от двете. Ще извадиш ли колчето от дупката?

— И какво да правя с него?

— Просто го дръж, за Бога!

Фила покорно извади колчето се дръпна назад, докато Рийд се подготвяше за трудния удар.

— Не мислите ли, че трябва да се прицелите малко по-надясно? — попита тя, точно когато той леко удари топката със стика.

Топката премина на около сантиметър от дупката и Рийд изруга.

— И с Ник ли си толкова дяволски приказлива в най-неподходящите моменти?

— Извинете…

— Хм. Сложи колчето обратно.

— Топката все още не е в дупката. Не трябва ли да влезе вътре?

Рийд я изгледа ядосано и с върха на стика вкара топката в дупката.

— Доволна ли си?

Фила се усмихна леко.

— Това със сигурност е интересна игра. Много ли тренирате?

— Всеки ден, ако не е лошо времето.

— А Хилъри играе ли с вас?

Той поклати глава.

— Жена ми предпочита тениса.

— Ами Ник?

— Правехме по някоя партия понякога. Но това беше отдавна. Не съм играл с него повече от три години.

Рийд вдигна чантата със стиковете и тръгна към следващата дупка.

— Не сте играли заедно, откакто той и Хилъри са се развели и тя се е омъжила за вас?

Рийд рязко се извърна. Изражението му беше заплашително.

— Обстоятелствата около моя брак с нея не са нещо, което обсъждаме често в това семейство. Сигурен съм, че сега вече ще се съобразяваш с това. Никога ли не си чувала, че съществува такова нещо, като тактичност, Филаделфия?

— Тактичността невинаги оправя нещата. Баба ми ме научи на това. Казваше, че когато хора като вас започнат да се държат извънредно учтиво, можеш да си съвсем сигурен, че са замислили нещо.

— Хора като мен?

— Аха.

Рийд се засмя мрачно.

— Може би ще ти е интересно да научиш, че не знаех и бъкел за аристократичните обноски, докато Елинор и Бърк не се ожениха преди тридесет и шест години.

— Елинор ви е научила на всичко?

— Дяволски си права. Бърк каза, че ни трябвала някоя истинска дама, която да ни поошлайфа, за да можем да се смесим с богаташкото съсловие, без да бием на очи. Разбираш ли, бяхме понатрупали доста мангизи, но нямахме възпитанието, което им приличаше. Тогава Бърк и аз си бяхме просто двама селяндури с дебели пачки.

— Парите не са ви осигурили място във висшето общество?

— Парите само те доближават до него — дори и тук, на западното крайбрежие. Бърк започна да търси истинска дама и когато откри Елинор, се ожени за нея.

— И тя се захвана с вас?

— Направи, каквото можа. Понякога не се държим съобразно с нейните разбирания, но тя продължава да работи над нас. Посветила се е на това. Да направи Кесълтънови и Лайтфутови приемливи за обществото, е мисията на живота й. Предполагам, че ако Дарън стане губернатор, тя ще сметне, че най-после е успяла.

— Защо Елинор се е омъжила за Бърк при положение, че той не е бил на нейното ниво?

— Май искаш наистина да стигнеш до дъното на всичко, а?

— Любопитна съм.

— Ами тогава попитай нея. Аз нямам намерение да задоволявам любопитството ти, Филаделфия. Не виждам какво те засяга това.

— Не се учудвам, че вие и Ник не можете да общувате нормално…

Фила се замисли, наблюдавайки как Рийд се готви за удара си. Изчака, докато той замахна със стика, и довърши:

— Изглежда и двамата сте придобили един и същ отвратителен навик.

— По дяволите, госпожичке! Не можеш ли да си държиш устата затворена, когато удрям проклетата топка! Видя ли какво направих? Отиде в буренаците! Господи Исусе Христе!

Рийд мушна стика в чантата.

— Какъв „отвратителен навик“?

— Всеки от вас двамата си мисли, че винаги той е правият. И двамата сте страшно твърдоглави.

Без да обръща внимание на ядосания поглед на Рийд, Фила тръгна към мястото, където бе изчезнала топката.

— Мисля, че падна ей там, зад онези храсти.

— Какви небивалици ти е разказал Ник за развода си? — попита Рийд, като я настигна с няколко крачки.

— Не сме го обсъждали подробно, но съм сигурна, че все някога ще стигнем и дотам.

— Спиш със сина ми, а дори не си си направила труда да разбереш защо бракът му се е разпаднал? Ако не знаеш това, дяволски сигурно е, че не знаеш и много други неща. Мисля, че умница като теб би трябвало да разбере всичко, преди да се сближи до такава степен с човек като Ник… Зад кои храсти, казваш?

— Ето там.

Рийд засенчи очи с ръка.

— Майка му стара! Ще загубя два удара на тази дупка заради твоите приказки!

— Винаги ли търсите кого да обвините, когато нещата тръгнат зле?

— Виж какво. Ако искаш да стигнеш невредима в клуба, дръж си устата затворена, докато върна тази проклета топка на терена!

— Защо просто не я вземете и не я хвърлите обратно на тревата?

Рийд не я удостои с отговор.

Фила реши да помълчи за момент и го изчака да сложи топката на поставката за следващия си удар. После го попита:

— Надявате ли се, Ник да се ожени отново?

— Защо трябва да ме е грижа дали синът ми ще се ожени пак?

— Помислих си, че може би бихте искал да имате внуци. Нали много държите на семейството и всичко… Искам да кажа, каква е ползата да създадеш цяла империя, ако нямаш на кого да я оставиш, права ли съм?

— Боже! Не мислиш да ми погодиш този стар номер, нали?

— Какъв номер?

— Да се опиташ да се възползваш от случая, като чрез брак проникнеш в семейството. Ако това е целта ти, сбъркала си адреса. Не се надявай и за секунда, че ако забременееш, Ник ще се почувства длъжен да се ожени за теб.

Рийд силно удари топката.

— Ако забременея — каза Фила с равен глас, — сигурна съм, че Ник ще поеме отговорността за това.

Рийд рязко се обърна към нея и я изгледа изпод периферията на шапката си.

— Защо си толкова убедена?

— Той също силно желае да има семейство, както и вие. Иска да има дете. Всъщност, дори копнее за това.

— Изглеждаш дяволски сигурна в думите си.

— Сигурна съм.

— Наистина ли?

— По-скоро големият въпрос е дали аз ще се принизя, за да се омъжа и да живея в това гнездо на ултраконсервативни дясно ориентирани усойници… Ще имате ли нещо против, ако се опитам да ударя топката един-два пъти?

Рийд за момент се обърка от смяната на темата. Но когато видя ентусиазираното й изражение, кимна навъсено и й подаде един стик.

— Не, не, не го дръж като тояга — каза той, като застана зад нея. — Палецът ти трябва да легне на дръжката ето така. Това е. Добре, вдигни го така. Много спокойно. Замахването е бавно и внимателно. Не бързай. Добре, давай сега бавно и спокойно. Казах спокойно, дявол го взел!

Фила не обърна внимание на последното му напътствие и удари топката рязко, изгаряща от желание да я изпрати надалеч като него. Изфучаването на стика я изпълни с приятното усещане за собствената й сила. Едновременно с удара й Рийд извика отчаяно. Тя пропусна вика му покрай ушите си, сигурна, че бе запратила топката до половината на полянката. Но въпреки че усърдно се взираше, не успя да я забележи. Тогава погледна надолу и видя, че малката бяла топка се бе изместила само на един метър.

— Бавно и спокойно ти казах! Винаги ли така припряно правиш всичко? — тросна й се Рийд, като отново нагласи топката.

— Как?

— С главата напред, без да се замисляш?

— Сигурно. Защо?

— Ще подлудиш Ник.

— Може да се окаже добре за него. Той има нужда да се поотпусне малко. А сега се пазете. Ще опитам отново.

Този път Фила замахна още по-енергично и топката падна на около метър и половина пред нея.

— По дяволите!

— Казах ти, Фила. Трябва да го направиш бавно и спокойно. Наистина ли вярваш, че синът ми ще застане зад теб, ако се окажеш бременна?

— Разбира се. Все пак той е ваш син, нали? Вие бихте ли изоставил жена, която е забременяла от вас?

— За такива като теб има много подходяща дума.

— Лява, либерално настроена комунистическа симпатизантка?

— Не. Наивница. Не искам да разбивам илюзиите ти, Филаделфия, особено, ако Ник ги подхранва, за да вземе обратно акциите. По дяволите, аз също искам тези акции да се върнат в семействата. Но голата истина е, че ще постъпиш много глупаво, ако разчиташ прекалено на чувството му за отговорност.

— Господин Лайтфут, може и да не играя добре голф, но имам голям опит в отношенията си с различни семейства. Голяма част от него не е много приятна. Повярвайте ми, още от тринадесетгодишна само от пръв поглед мога да позная кой е добър и кой — лош. Това е една от причините, поради които бях много добра в работата си.

— И кой те научи на такива умения?

— Криси Мастърс — усмихна се Фила. — Макар винаги да е казвала, че имам и природна дарба. Твърдеше, че само я е насочила в правилната посока.

 

 

Когато чу мерцедеса да влиза в алеята пред вилата, Ник се показа на вратата. Излизането на Фила с баща му беше пресметнат риск. Сега беше любопитен да разбере резултата.

Докато колата намаляваше ход, Фила му махна с ръка и се усмихна.

„Изглежда добре, радостна и въодушевена“ — помисли си той. Обзе го непреодолимо желание да я завлече в леглото и да вкуси малко от този съблазнителен и възбуждащ ентусиазъм.

— Как мина играта? — попита внимателно, докато й отваряше вратата.

— Едва не я удуших на третата, шестата и петнадесетата дупка — каза Рийд. — Тя е една малка устата госпожичка.

— Да. Но с времето ще й свикнеш.

— Не съм съгласна — заяви Фила.

— Позволих й да направи няколко удара — продължи Рийд, — но тя има лошия навик да се изсилва при замахването. Ще трябва да се научи да го дава малко по-спокойно, ако изобщо иска да схване тънкостите.

— Работя с нея по този проблем — рече Ник. „Сто мили в час“ — мина му през ума.

Рийд го изгледа със студено любопитство.

— Фила си мисли, че ти си добро момче. Знаеше ли това?

— Добро момче?

— Човек, който ще се ожени за нея, ако тя забременее например.

Ник погледна към Фила и забеляза, че бузите й пламват.

— Тя ли ти го каза?

— Аха. Абсолютно е сигурна. И твърди още, че от една миля надушвала истинските копелета.

— Преувеличава. А спомена ли, че ме заплаши да ме погне с пистолет, ако се окаже бременна?

— Не — подсмихна се Рийд. — Но каза, че големият въпрос бил, не дали ти ще се ожениш за нея, а дали тя ще принизи нивото си дотолкова, че да се омъжи за човек от нашето семейство.

Очите на Фила блеснаха гневно.

— Ако някой от вас продължи да говори за мен, сякаш изобщо не присъствам тук, ще прехвърля всичките си акции на Американската революционна работническа бригада. Сигурна съм, че ще спретнат голямо шоу на годишното акционерно събрание през август.

Рийд хвърли поглед към сина си.

— Дявол го взел! Направи нещо! Бързо!

— Да, сър.

Ник се отдръпна и мерцедесът рязко потегли.

— Много е гадно да одумваш някого в негово присъствие — процеди Фила и се насочи към къщата. — Мисля, че Елинор трябва да те научи на по-добри маниери. Между другото, баща ти май доста ругае. Няма да е лошо Елинор да му облагороди малко езика.

Ник се спря на прага.

— С него сте обсъждали възможността да си бременна?

— Той заговори за това, не аз. Мисля, че го направи с джентълменската загриженост да ме предупреди да не използвам бременността като предлог за получаване на парче от богатството на семейство Лайтфут. Питам се откъде ли му е хрумнала мисълта, че голямата американска мечта е да станеш Лайтфут или Кесълтън. Арогантен дървеняк!

— Кой, татко?!

— Ами да. Може да кара страхотен мерцедес и да се облича с маркови дрехи, но по манталитет винаги ще си остане един недодялан каубой. Даже съм изненадана, че не си носи револвера на игрището.

— Кобурът вероятно му пречи да заеме правилната поза за удар. Казала си му, че няма да те изоставя, ако забременееш?

— Ти не си от тези, които биха се измъкнали.

— Знаеш какъв съм?

— Не забравяй, че съм бивш социален работник. Специализирала съм работа с деца. Изловила съм доста бащи дезертьори. Ако познавам нещо, то е типовете хора.

Фила влезе в кухнята и Ник я последва.

— Твоят стиснат баща ми поръча само едно кафе и някакъв сандвич с датски салам. Каза, че си бил имал график и не можел да си губи времето за ядене.

Тя извади няколко моркова от хладилника.

— Щом не съм от тези, които биха се измъкнали, защо вчера сутринта ме заплашваше с пистолета?

— Казах, че ако се окажа бременна от теб, ще те подгоня с пистолета. Не съм казвала, че очаквам да се измъкнеш.

— Май че двамата с баща ми сте прекарали много интересно сутринта.

— Ммм… Все пак, защо ме прати да отида с него?

— Не съм те пращал. Ти сама реши така.

— Хайде, Ник! Аз съм Фила, забрави ли? Пробутвай си номерата на някой друг.

Ник се подсмихна.

— Добре де, когато го видях на вратата, си помислих, че това ще е една чудесна възможност да се опознаете. Ти искаше да разбереш какви са Кесълтънови и Лайтфутови, нали?

— Има и още нещо. Надяваше се, Рийд да започне да ме изнудва. Мислеше си, че и той ще ме накара да си изпусна нервите, както когато Хилъри ми предложи да купи акциите?

— Възможно е — кимна Ник.

— Бас държа, че е така. Защо искаше и баща ти да ме притисне?

— Упорита си, а? Е, за твое сведение, аз не желая да прехвърлиш акциите си на него.

— И защо?

— Защото наскоро е упълномощил Хилъри да гласува с неговия дял, а аз не искам тя да сложи ръце и на други акции, освен тези, които вече контролира.

— Ясно.

— А колкото до това, че може и да не си бременна…

Ник замълча, тъй като Фила се задави с един морков. Потупа я лекичко по гърба, докато тя си пое дъх.

— Вчера следобед купих от града презервативи.

— О, чудесно! Защо не го обяви и по местната радиостанция? Направо гениално, Лайтфут — да купиш презервативи в малък град като Порт Клакстън от аптека, където продавачът те познава още от малък. Какво се опитваш да направиш? Напълно да ми съсипеш репутацията ли?

— Вече всеки предполага, че спим заедно — отбеляза Ник.

— Е, добре, всички грешат. Ти спиш на канапето, не го забравяй. Малко креватни изпълнения за една нощ не означават връзка, нито дори моментно хлътване.

— А това означава ли, че в най-близко бъдеще не възнамеряваш да се гушнем пак?

— Означава, че ще взема една книга и ще сляза до онова малко заливче.

— Това малко заливче е пълно със скали и лепкав пясък.

— Животът е пълен със скали. Малко по малко трябва да се научиш да се крепиш върху тях.

 

 

Книгата се оказа хубава. Един трилър, в който главният герой — застаряващо бивше хипи от шейсетте — осуетява плановете на фанатичен, жаден за власт бизнесмен, тайно финансиращ шайка терористи с намерението да завладее Тексас. Фила вече бе я преполовила, когато осъзна, че неусетно бе потънала в занимателната й интрига така, както й се беше случвало преди настъпването на драматичните събития в нейния живот. Всъщност, четенето за нея винаги бе било истинско удоволствие и убежище от ежедневието. Но след делото „Сполдинг“ и смъртта на Криси не бе могла да се съсредоточи върху никакъв художествен текст. Сега почувства облекчение от факта, че постепенно започваше да се връща към нормалните си привички. Облегна се на една голяма, затоплена от слънцето скала. В небето кръжаха чайки, а из пенестите вълни на прибоя се стрелкаха няколко дългокраки гмурци.

Изведнъж се разнесе силен детски писък. Фила вдигна поглед и видя как Джордан Кесълтън се носеше към водата с пълна скорост. Непосредствено след него тичаше майка му.

— Спри се, Джордан! — извика Вики. — Водата е студена още!

Момченцето започна да протестира, но скоро вниманието му беше привлечено от Фила. То й помаха с две ръце и се втурна към нея.

— Здрасти, Фила! Здрасти, Фила! Здрасти, Фила!

— Добър ден — поздрави сдържано и Виктория. — Не знаех, че ще идваш на плажа.

— Имах изморителна сутрин. Играх голф с Рийд. Реших следобеда да си почина.

Вики се подвоуми, но все пак разстла хавлията си върху близката скала и седна.

— Ходила си да играеш голф с Рийд?

— Ако може да се каже така. Досега никога не бях играла и се страхувам, че той много се изнерви от начина, по който замахвам.

— Хилъри никога не играе с него.

— Струва ми се, че е играл само с мъже.

— Елинор казва, че Нора — първата му жена — се била научила. Понякога вечер ходели заедно на игрището.

— Рийд бил ли е щастлив с Нора?

— От това, което съм чувала, да. Починала е малко преди да се запознаем с Дарън. Елинор казва, че когато я видяла за пръв път, горката жена не знаела откъде да си купува дрехите и коя чаша къде да постави на масата при официални вечери. Но Рийд бил лудо влюбен в нея. Много жалко, че се ожени повторно точно за Хилъри, но предполагам, че е нямал избор.

— Защо е мислел, че няма избор?

— Почувства се длъжен да се ожени за нея, след като се оказа, че е бременна. Ник бе дал ясно да се разбере, че не желае да поеме отговорността.

— Хилъри е била бременна, когато се е омъжила за Рийд?! — зяпна от изненада Фила.

— Сигурно си мислиш, че това е поредната семейна тайна, която Лайтфутови грижливо пазят? Е, добре, тя беше бременна и вдигна голям шум за тази работа.

— Но Ник е отрекъл, че детето е от него?

Виктория кимна, загледана в клечката, която Джордан изравяше от пясъка.

— Разбрах, че дори отказал да говори за това, когато баща му се обадил, за да му съобщи новината. По онова време Рийд вече се беше скарал с него. Беше му ядосан заради развода. Бременността на Хилъри го изкара извън релси. Тогава побърза се ожени за нея. Сигурно от съжаление. Или се е чувствал длъжен да я защити. Не знам…

— Защо Рийд се е скарал с Ник?

— Не съм много сигурна. Заради нещо, свързано с посоката, в която Ник искаше да насочи фирмата. Дарън ми обясни, но не запомних всички подробности. Спомням си само, че докато разводът напредваше, Ник и баща му се бяха хванали гуша за гуша. После Хилъри обяви, че е бременна. Но това стана, когато Ник вече се беше махнал.

— И така Хилъри стана съпруга на Рийд Лайтфут?

— Два месеца, след като Рид се ожени за нея, тя успя да загуби бебето. Обикновено разчетите на Хилъри са много прецизни.

— Защо ми разказваш това, Вики? — тихо попита Фила.

Виктория я стрелна с поглед и отново се взря в океана.

— Просто си помислих, че трябва да разбереш срещу кого си се изправила. Хилъри е манипулатор. А за Ник може да се каже, че е страшно умен.

— От какво се страхуваш? Че ще се хвана на лъжите на Ник Лайтфут или на съблазнителските му умения и ще склоня да отстъпя акциите си на него, вместо на Кесълтън?

— Страхувам се, че точно това ще се случи.

Виктория стана и скръсти ръце на гърдите си. Красивите й тъмни очи горяха гневно.

— Тези акции принадлежат на Кесълтънови! След смъртта на Бърк по право те се падаха на Дарън, а не на онази долнопробна малка уличница, която нахълта в живота ни и разруши всичко!

Фила мигновено скочи на крака, разтреперана от ярост.

— Не смей да наричаш Криси така! Не ми пука какво си мислиш, че е направила! Тя ми беше приятелка и аз няма да позволя на никого да я нарича с такива думи! По дяволите! Искам да се извиниш! Веднага!

— Защо да го правя? Криси Мастърс почти разби брака ми. Харесваше й да сее недоверие между мен и Дарън и аз я мразех за това.

— Как би могла да сее недоверие между вас, ако поне единият не е бил вече готов да мисли така? — изстреля Фила.

— Има неща, които не знаеш. Интимни проблеми между мен и Дарън. Надявах се, че преди три години са погребани завинаги, но безценната ти Криси разбра за тях и ги изкара отново на дневен ред. Беше много доволна, когато ги тресна пред нас.

— Не можеш да обвиняваш Криси за нищо, дяволите да те вземат!

— Мисли каквото си щеш, но ще ти кажа нещо, Филаделфия Фокс. Тези акции, които си получила от нея, са наследството на сина ми. Искам да ги върнеш на семейство Кесълтън!

— Криси има право на тях повече от всеки друг в това семейство. Те бяха нейното наследство, а не на Джордан. Не забравяй, че Бърк й е бил баща!

— Тя е мъртва.

— Да — рязко каза Фила. — Така че, сега те са мое наследство, нали? Криси ми беше нещо като семейство, Вики! Единственото семейство… което изгубих! Никой не може да я обижда и да си тръгне просто така. Извини се за това, че я нарече долнопробна уличница!

— Добре, извинявам се… — изхлипа Виктория и изтри сълзите, които напираха в очите й. — Но това не променя нищо. Приживе тя ми причини доста неприятности и дори сега, когато е вече мъртва, продължава да ми ги създава. Никога няма да й простя, че настрои Бърк срещу Дарън. И никога няма да й простя, че остави тези акции на теб. Тя ти даде част от бъдещето на сина ми и аз си го искам обратно. Ако не ни върнеш акциите, значи не си по-добра от нея!

Виктория се завъртя на пети, грабна Джордан в прегръдките си и се втренчи някъде над лявото рамо на Фила. После избухна в сълзи и забърза със сина си по пътечката към хълма.

 

 

— Добре, добре, добре — тихо се обади Ник зад Фила. — Днес май не си като слънчев лъч за някои хора.

Тя рязко се извърна. Беше се подпрял на един голям камък и както винаги, лицето му бе непроницаемо.

— Откога стоиш там? — попита Фила, като се опитваше да овладее нервите си.

— От няколко минути. Ти и Вики толкова се бяхте увлекли в женската си разправия, че не ме чухте, когато се приближих.

Тя седна отмаляла на хавлията си и взе книгата. Пръстите й трепереха и едва сдържаше сълзите си.

— Не исках да я разстроя… Но не мога да позволя на нея или на когото и да било да нарича Криси така.

— Дори и ако Криси си го заслужава?

Фила кимна непоколебимо.

— Дори и ако Криси си го заслужава!

— Разбирам те. Семейството си е семейство.

Ник се отпусна до нея и се облегна на топлата скала със затворени очи.

— Някога любила ли си се на плажа?