Сабрина Джефрис
Не дърпай лъва за опашката (9)

8

„Уважаеми братовчеде,

Повече няма да те разигравам във връзка с лорд Норкорт, макар че твоят сърдит тон страшно ме забавлява. Знам, че ще запазиш думите ми в тайна. Лорд Норкорт държи да запише племенницата си тук, затова мис Прескот предложи в замяна той да научи момичетата как да разпознават женкаря. Негово благородие се съгласи. Ти вероятно няма да одобриш, но след като чух ученичките да описват първия урок, идеята започва да ми се струва гениална.

Твоя закачлива другарка,

Шарлът“

 

 

Маделин се промъкна в училището и бързо се изкачи по задното стълбище, благодарна, че никой не е забелязал пристигането й. Всички се бяха събрали отпред и закусваха надве-натри с кифли и чай, докато чакаха каретите.

Само че тя беше дошла през гората. Нуждаеше се от малко усамотение, за да си събере мислите и да се подготви за днешния ден.

Трябваше да бъде във върхова форма, когато виконтът се появи, и да се владее напълно. Антъни нямаше да я хване натясно само защото…

От гърдите й се изтръгна стон. Даже наум не биваше да го нарича Антъни! Така неволно щеше да се изпусне пред ученичките и да се издаде. Освен това той щеше да си отиде след две седмици. Откъде-накъде ще мисли, че помежду им има бъдеще?

Все пак неговото малко име му отиваше много. А той я помоли да му казва Антъни. Като си спомни блясъка в премрежените му очи, се почувства като пред припадък.

Боже господи, това пък откъде й дойде на ума? Такава дума не съществуваше! Тя с нищо не бе по-добра от ученичките си; поддаваше се на флиртуването му, главата й олекваше. Къде тук бе здравият разум?

Само че той имаше талант на прелъстител; знаеше къде точно да докосне една жена. Щом уж случайно допреше ръка до нейната, пулсът й рязко се ускоряваше. А вчера, докато танцуваха, бе положил пръсти точно под талията й и тя си беше представила какво ще е пръстите му да се плъзнат малко по-надолу…

Маделин набръчка чело. Впрочем защо той така неприкрито се мъчеше да я съблазни? Другите господа се отказваха да я прелъстяват, когато научеха за особените й интереси. Общо взето, видеха ли я да брои зъбите на мъртъв таралеж, пламът им угасваше. Тя проявяваше към естествознанието същия ентусиазъм, какъвто други жени проявяваха към плетките си.

Мъжете искаха да си вземат жена, която обича да плете и бродира.

Разбира се, Антъни я беше видял само как преподава и танцува. Още не бе станал свидетел на какво е способна.

Маделин изсумтя и се зае да тъпче в една чанта багаж за екскурзията. Сякаш авансите му имаха нещо общо с ухажването! С тях поддържаше уменията си свежи, а над нея се съжали, защото гниеше в някакво си девическо училище. Затова прогаряше със зноен поглед дрехите й и я караше да се чувства оголена… желана. Упражняваше техниката си, както фехтувачите упражняват напади, за да поддържат мускулите си в кондиция, нищо повече.

Освен ако…

По гръбнака й пролази ледена тръпка. Освен ако той не вярваше на причините, които тя беше изложила за партито. Освен ако не подозираше, че тя има друг мотив и го прикрива с кокетиране.

Но това беше абсурд. Как би могъл да се досети? Тя просто прекаляваше с притесненията.

Нещо тупна на пода. Боже, във възбудата си беше съборила тетрадката.

Като се наведе да я вземе, забеляза, че оттам изпадна изрезка от вестник. Мисис Дженкинс, на която беше разкрила целта на отиването си в Лондон, я беше пъхнала в тетрадката й тази сутрин, за да я прочете, когато може.

Маделин взе тетрадката под мишница, изправи се и зачете: „Според сигурни източници сър Хъмфри Дейви, настоящият президент на Кралското общество, и неговата съпруга лейди Дейви следващата седмица възнамеряват да се преместят в Корнуол, за да може през великденските пости сър Дейви да възстанови крехкото си здраве в дома на майка си в Пензанс.“

Следващата седмица. Та тя нямаше време! Трябваше да втълпи на Антъни колко е важно да уреди скоро партито.

— Рано си дошла — долетя нечий глас от прага.

Маделин се обърна и видя, че проклетият виконт стои там.

— Винаги съм тук по това време — излъга.

— С изключение на вчера.

— Обясних ти, че се успах.

Той важно влезе в стаята и затвори вратата. Хвана я в капан, както звяр плячката си.

— Заради болния ти баща?

Ох, божичко, как да отговори сега? Имаше ли значение, ако Антъни узнае? Той лесно би могъл да научи истината от момичетата. Ако го направеше на въпрос, излишно щеше да привлече вниманието му.

— Да. Той… има проблеми нощно време.

— Що за проблеми? Прегледа ли го доктор?

— Не става дума за болест, която докторите могат да излекуват — за всеки случай не и с лекарства.

— Той умира ли?

Истинската загриженост, в гласа му я изненада, а после обезпокои. Не биваше да допуска да я разпитва за папа.

— Искаш ли нещо?

С ироничен поглед, изразяващ съгласието му да оставят въпроса настрана, Антъни посочи ръката й.

— Какво е това?

Маделин чевръсто напъха изрезката в джоба си.

— Нищо. Рецепта.

— Аха — съдейки по присвитите му вежди, той не й вярваше.

— Не бива да бъдеш тук с мен насаме. Опасно е.

Устните му се извиха в дяволска усмивка.

— Харесвам опасностите.

— Не съм изненадана — измърмори тя. — Само че с мен не е така. Ако някой разбере, че сме тук сами…

— Няма. Минах през задния вход, после незабелязано се промъкнах тук от конюшнята. Всички други се бяха стълпили отпред — гласът му стихна до чувствен, дрезгав шепот. — Исках няколко минути да те имам само за себе си.

Кръвта й забуча. Беше я уловил сама, което определено беше опасно. Никой не знаеше, че те двамата са тук. Той можеше да й стори всичко и нямаше кой да го спре.

Но щом като бяха сами, каква по-добра възможност да му отправи молбата си?

— Всъщност се радвам, че дойде. Имам да ти говоря за нещо.

— Охо? — Антъни се приближи и очите му засияха в искрящо синьо.

— Почти нямаме време, затова да го даваме по същество. Другите ще се зачудят защо още не съм пристигнала, а вероятно и защо ти не си пристигнал.

— Значи твоята работодателка се е съгласила да ме включи в екскурзията?

— Тя го предложи, още преди да съм я попитала. Решила е, че един мъж винаги е от полза.

Погледът му се спря на устата й.

— Ами ти? Намираш ли го за полезно?

Маделин го намираше за ободрително.

— Добре е за момичетата.

— Не те попитах за момичетата. Поинтересувах се от теб — той застана много, много близо.

Разбира се, пулсът й пак забуча оглушително и тя прималя. Божичко, беше предвидима като разгонена овца.

А овенът пред нея се усмихна самодоволно, сетне се пресегна, като че ли да я улови през кръста. Вместо това издърпа тетрадката изпод мишницата й.

Маделин притеснено се протегна да си я вземе, но Антъни я вдигна нагоре и прочете думите върху обложката:

— „Естествена история на английската фауна от Маделин Прескот“ — изгледа я проницателно. — Ти си авторката?

Страните й се обагриха в розово.

— Боя се, че си нямам издател. Използвам я най-вече за лична употреба. Така отбелязвам в хронологичен ред изследванията си върху навиците на различните животни.

За нейно унижение Антъни прелисти страниците и се зачете, докато не стигна до нещо, което го накара да се разсмее на висок глас.

— „Звярът от полето“ — очите му блестяха закачливо. — След като приключа с уроците, би трябвало да добавиш и глава „Звярът от салона“. Така намирането на издател ще ти е в кърпа вързано.

— В кърпа ще ми е вързано, че твоите приятели „зверове“ ще ме изхвърлят от Лондон, защото съм разобличила номерата им — сухо отвърна тя.

Антъни продължи да прелиства.

— Не виждам никакви бележки върху студията ти за азотния окис — с измамна небрежност подметна той.

Господ да й е на помощ, този мъж отново се бъркаше в живота й.

— Те са в отделна тетрадка за химикалите — Маделин отново се протегна, но той улови ръката й. Когато пръстите му обвиха нейните, я разтърси трепет. — Моля ви се, върнете ми тетрадката, лорд Норкорт.

— Мислех, че насаме ще ми казваш Антъни — измърка той и разтри дланта й с мекото на палеца си.

Маделин понечи да се отскубне, но си спомни своята цел и размисли. Наместо това го остави да описва кръгчета по дланта й, въпреки че изтръпваше при докосването му.

— Аз пък си мислех, че ще организираш парти за мен.

— Ще организирам.

— Кога?

Той повдигна рамене.

— Днес следобед ще се видя с приятеля си. Обаче ще минат няколко дни…

— В събота. Искам да е в събота.

— Тази събота ли? — изсумтя Антъни. — Да не си полудяла? Трябва да се разпратят покани, да се избере място…

Тя издърпа ръката си и стисна тетрадката.

— Събота — повтори. — Непременно трябва да е тогава.

Антъни отказа да пусне тетрадката и я измери с поглед.

— Защо?

— Защото не вярвам, че ще спазиш обещанието си, затова.

— Ще бъде глупаво да се изметна — сприхаво отвърна Антъни. — Иначе знам какво ще се случи след две седмици. Обаче не сме се разбирали да уреждам партито толкова скоро.

Маделин разбра, че той няма да отстъпи, без да е чул убедително обяснение и се зае да измъдри нещо.

— Следващата събота е нашето месечно събиране, на което съм длъжна да присъствам. Иначе не мога да окъснявам по нощите, когато е делничен ден…

— Аз мога.

— Не ти се налага да преподаваш в училище, а после да се върнеш вкъщи, за да се грижиш за болния си баща. Единствено за събота съм намерила човек да го пази — Маделин лъжеше, та пушек се вдигаше. — Не мога да го оставя сам — това поне беше вярно.

— Ах, да, бащата болник — гнусно подозрение блестеше в очите му и той дръпна тетрадката, за да притегли Маделин по-наблизо. — Много добре, ще видя може ли да стане за събота. При условие, че ти ми предложиш нещо в замяна.

— Тоест, различно от записването на племенничката ти? — заяде му се тя.

— Нещо, което да ме насърчи да вложа допълнителни усилия в нашето споразумение — пресметливият му поглед се закова върху устата й. — Малко съблазън, ако щеш.

Може би не биваше да го притиска да устройва партито толкова бързо.

— Каква съблазън?

— Знаеш точно каква — на лицето му се настани знойно изражение.

Маделин нямаше как да сбърка погледа му. Или желанието му.

Направи се на наивница и го принуди да сведе поглед.

— Предпочитам да имам нещата черно на бяло. По този начин никой от двама ни не може да се оплаче, че е бил измамен при изпълнението на договорката.

— Ти винаги разсъждаваш като учителка по математика — очите му я изпиваха както предишния ден. Само че този път се съсредоточаваха върху гърдите, корема, хълбоците й. — Пробвай за разнообразие да поразсъждаваш като жена.

— Това правя — тя се помъчи да не обръща внимание на странната изтръпналост там, където погледът му беше минал. — Аз съм жена със здрав разум, която си дава сметка, че един звяр се опитва да я изяде.

— Ако аз съм звяр, госпожо, то вие сте интригантка.

— Не съм!

Устните му се изопнаха в саркастична усмивка.

— Изнуди ме да ти дам каквото искаш. Това каква те прави?

Отчаяна.

Но не дръзна да му го признае. Ако знаеше какво е положението й, Антъни никога нямаше да й помогне. Ако вуйчо му научеше, каузата му щеше да пострада. Тъжната истина бе, че тя се нуждаеше от него повече, отколкото той от нея. Тъй че просто трябваше да съумее да му измъкне каквото иска, без да загуби добродетелта си.

— Да приемам ли от проточилото се мълчание, че си съгласна с преценката ми за твоя характер?

— Разбира се, че не. Каза на мисис Харис, че предпочиташ жени, които са наясно какво искат и не ги е срам от това. Е, аз съм точно такава.

Антъни я изгледа накриво, издърпа тетрадката от ръката й, след което със ситни стъпки отиде до бюрото и я остави там.

— А аз просто искам да не ми вадиш душата.

— Съмнява ме, че някоя жена ти е вадила душата, по-скоро ти на тях — избоботи Маделин.

Той застина и разсеяно потърка лявата си китка; същия жест тя беше забелязала и преди, когато беше развълнуван.

— Ще останеш изненадана — обърна се с лице към нея и очите му заблестяха като ледени сапфири, докато оглеждаха преценяващо роклята й от зелен муселин на точки. — Само че възнамерявам това да не ми се случи отново, с теб или с която и да е друга. Тъй че ако си получиш партито тази събота, ще очаквам допълнително възнаграждение.

Антъни недвусмислено намекваше какъв е характерът на това възнаграждение.

Опазил я бог, това й беше наградата, че се държа като лека жена вчера, когато я целуна. Съчетана с прямия й маниер на изразяване и нейното „интригантство“, целувката явно го бе накарала да реши, че Маделин е по-разкрепостена, отколкото е в действителност.

Но ако тя го освободеше от заблудите му, той щеше да загуби интерес, защото неопитните жени не го вълнуваха. Маделин нямаше да има какво да му предложи като „съблазън“.

А ако това парти с азотен окис не й осигуреше достъп до сър Хъмфри, връзките на Антъни можеха да й потрябват по-нататък. Като възможно завоевание тя имаше по-големи средства за постигане на целите си в бъдеще. В края на краищата трябваше да пофлиртува малко, да му разреши няколко целувки, а може би и няколко докосвания. Нищо прекалено рисковано; само достатъчно, за да си изходатайства среща с бележития химик.

Просто искаш да видиш как е — зашепна едно гласче в мозъка й. Тя го заглуши. От опит глава не боли — в повечето случаи.

— Все още не си уточнил вида и размера на възнаграждението.

Самодоволно извитите му устни показваха, че той очаква капитулацията й.

— Просто като фасул. След съботното парти ще прекараш остатъка от нощта в леглото ми.

Грубата му прямота така я слиса, че Маделин нервно се изсмя.

— Та това е абсурд.

Едната му вежда се повдигна.

— Намираш представата да споделиш леглото ми за абсурд?

Намираше я за обезпокояваща, ужасяваща… и страшно изкусителна. Ала не дръзваше да му откаже в прав текст. Разковничето беше да го допуска близо, но не прекалено близо, докато не й помогне да се срещне със сър Хъмфри.

— Толкова е предсказуемо — тя нарочно оцвети с презрение в тона си. — Смятах, че използваш повече финес в качеството си на женкар. Никой изпечен съблазнител не би вкарал една жена в леглото си чрез сделка.

На лицето му се изписа жажда.

— Да не ме предизвикваш да те съблазня?

— Твърдо не!

— Мисля, че точно това правиш. А аз обичам предизвикателствата.

Олеле, нещата се развиваха не според очакванията й.

— Ако желаеш финес — продължи Антъни и се приближи към нея, — ще приема и едно не толкова „предсказуемо“ изкушение от теб.

— Сега не можем да обсъждаме тези работи. Навън нас чакат — Маделин се шмугна край него и натъпка тетрадката в раницата си, но преди да я е завързала, Антъни я приклещи в капан до бюрото.

Страшно я нервираше това, че не може да го види, а щом се опита да му се изплъзне, той я улови за широкия муселинов колан около кръста й.

— Не бягай — приведе глава толкова близо, че тя подуши лосиона му за след бръснене. — Само ми дай минутка да ти обясня какво искам.

Когато плъзна пръст напред-назад под колана, по кожата й затанцуваха копринени пеперуди. В ума й се прокрадна неустоим образ: как той развързва колана и го оставя да се свлече, преди да разкопчае всяко копченце на корсажа й…

— Добре — тросна му се тя, нетърпелива да се освободи от него, преди да е полудяла. — Кажи ми каква съблазън желаеш, за да слезем при другите.

— Считано от днес до събота трябва да ми позволиш да ти изнеса частен урок по прелъстяване — дрезгавият му глас вибрираше във всеки неин нерв. — Той трябва да включва повече от обикновени целувки.

Близна шията й и пулсът й се ускори трикратно. Този мъж беше олицетворение на чувствеността. Как, за бога, щеше да преживее урока му?

В тон с избраната роля Маделин отговори:

— Откъде-накъде смяташ, че ми трябват уроци?

— Твърдиш, че опитите ми да те прелъстя били безсмислени, тъй като „подобни неща“ не те вълнували. Най-малкото мога да те оборя.

— Хрумвало ли ви е, сър — озъби му се тя, раздразнена от безпогрешния му талант да я вижда като на длан, — че е възможно вие изобщо да не ме привличате? Че намирам вашата арогантна самоувереност и безразсъдството ви за вбесяващи?

За нейно учудване той се засмя.

— Не, такова нещо не ми е хрумвало. Особено когато целувката ми те размекна.

Тя се е размекнала? И той го е забелязал? Като се замислеше, тялото й определено беше отмаляло. Това обясняваше чувството на замаяност и стръвното му преследване.

Устата му се премести на ушенцето й и сладко го близна.

— Значи ще проведем урока. А след партито, ако представата да споделиш моята постеля все още ти се струва „абсурд“, ще считаме сделката за изпълнена. Ще изкарам втора седмица тук, ти ще ме обрисуваш в сияйна светлина пред мисис Харис и ще сме приключили един с друг.

Гризна мекото на ухото й и възбудата прониза цялото й тяло.

— Бас държа обаче, че ти ще избереш другото.

Тя тъкмо от това се боеше. Той беше дори по-добър прелъстител, отколкото тя подозираше. Доказателството бяха изкусните неща, които езикът му правеше с ухото й; неща, които придаваха ново значение на думата „финес“.

Точно беше решила да се отскубне — наистина го беше решила — когато той я завъртя в ръцете си и сведе устни към нейните…

Мили боже.

Целуна я с упоителна наслада. По кожата й пробягнаха светкавици. Антъни я притисна между бюрото и своето мъжествено, кораво тяло, а сетне с лекота завладя устата й.

И тя се разтопи. Нямаше друга дума.

Сякаш настървен от реакцията й, той така я нацелува, че Маделин забрави къде се намират. Протяжните ласки на езика му пришпорваха пулса й в галоп, а кожата й сякаш щеше да избухне, зажадняла за докосването му. Може би затова не обърна внимание, когато ръката му обхвана едната й гърда в шепа и я замачка.

Зърната й болезнено се втвърдиха. Това вече нямаше как да не забележи.

Помъчи се да си спомни какво е чела за съвкупяването на животните, но съзнанието й сякаш бе замъглено от миризмата му на кожа и лосион… от властните действия на езика му… от другата му ръка, която се премести от брадичката на шията й, а оттам под роклята й…

— Антъни! — тя застопори ръката му, за да не може да бръкне под долната й риза. — Не бива… трябва…

— Не трябва да правим каквото и да е — той я гледаше с блеснал поглед. — А ти, миличка, ми дължиш урок.

— Само че тук и сега ли? Твърде е опасно.

— Никой не знае, че даже сме пристигнали. Определено няма да научат, че сме се усамотили на горния етаж.

Чисто логически Маделин знаеше, че не бива да го слуша: нищо не би попречило на мисис Харис или на друга учителка да дойде тук, за да вземе нещо. Само че те се намираха на горния етаж, не бяха близо до учителската стая, вратата беше затворена, наблизо нямаше никой и…

И тя искаше да види какво ще предприеме той, какво ще е усещането.

Проклет да е! Заразяваше я със своето безразсъдство.

— Току-виж не ни се отдал друг случай — продължи Антъни, докато бележеше врата й със знойни, главозамайващи целувки. Този път тя не се възпротиви, когато ръката му се плъзна под роклята й, обхвана гърдите й и започна да ги милва томително. Движението успокои настръхналите й зърна, но само след секунди възбудата се завърна с удвоена сила.

Маделин се вкопчи в раменете му най-вече за да не рухне безпомощно в нозете му. Сега пръстите му подръпваха едното зърно… о, боже. Някаква течност се просмука в космите на нейния венерин хълм и плътта там долу се сгорещи и овлажня.

Значи така изглеждало прелъстяването… тази изгаряща потребност да усети ръцете му върху гърдите си… върху стегнатото, наболяващо място между краката си…

А тя му беше съобщила, че е безразлична към подобни неща?

Нищо чудно, че й се беше надсмял.

Устата му отново потърси нейната и целувката му така я погълна, че тя не забеляза накъде се е запътила другата му ръка, докато не се плъзна под роклята между краката й. Но когато потърка нейния венерин хълм през слоевете плат и гърбът й инстинктивно се изви, Маделин разбра, че го е загазила.

Защото това бе най-прекрасното усещане, което бе изпитвала. Той майсторски я замилва там. Тялото й се напрегна от нуждата да бъде докосвано и запулсира във възбуждащия ритъм на скандалните му ласки, ръцете му я обгръщаха навсякъде: стискаха зърното й, милваха я интимно под роклята. Маделин неволно изскимтя и като отговор Антъни плътно я обхвана между краката, толкова плътно, че без съмнение почувства…

Забори се да се освободи.

— Моля ти се, Антъни. Ако продължиш да ме милваш така, роклята ми ще подгизне, а нямам с какво да се преоблека.

— Ще подгизне ли? — след секунда той се изхили нагло. — Ах, да, ще подгизне. Типично в твой стил: да проявиш практичност в миг като тази.

— Нямам избор.

— Има си начин да избегнем „подгизването“ — той спря с ласката си, но само за да вдигне полекичка роклята нагоре по краката й. — Да не говорим, че не сме приключили с урока.

— Престани! — тя стисна ръката му. — Не мога да си рискувам работата! Ако ни хванат заедно тук…

— Няма — хрипливо обеща той, обаче не махна ръката си.

— Откъде си сигурен?

— Вратата е затворена, ще чуем, ако някой идва, а бюрото ти е достатъчно голямо, за да се скрият под него двама души.

Маделин се стресна от разсъжденията му, ала не устоя, когато той замилва отново гърдата й.

— Ще разбирам, че и друг път си вършил подобни неща.

— Един-два пъти.

— В стремежа си да избегнеш някой ревнив съпруг?

Антъни се засмя гърлено.

— Само ако са се надигнали от гроба. Забрави ли, че аз съм по вдовиците?

— Тогава защо ти е да ме прелъстяваш?

Той взе да я целува с отворена уста по бузата.

— Защо искаш да промениш условията на уговорката ни?

Маделин се оттласна и зърна пресметливостта в очите му, преди той набързо да я замаскира.

Внезапно гърлото й се стегна болезнено. Значи е била права. Той не вярваше в причините, които му изтъкна за желанието си да отиде на парти с азотен окис. Антъни я докосваше и целуваше единствено за да изтръгне от нея истината. Почти бе успял да я доведе до самозабрава.

Със сила, породена от гнева, тя го избута от себе си.

— Казах ти защо — тя се олюля назад, зашеметена. — А този урок приключи — Маделин чевръсто заобиколи бюрото, нетърпелива да му се изплъзне.

— А, не си познала! — бузите му се наляха с кръв, лицето му говореше, че е обзет от чисто животинска нужда. — Не сме приключи, докато не видя, че достигаш връхната точка.

— Само това те интересува — тя направи кръг около бюрото, понеже той я дебнеше. — Вярваш, че те лъжа защо искам партито и си въобразяваш, че ако ме прелъстиш, ще ти разкажа тайните, които нямам. Затова всъщност действаш така.

От гърдите му се изтръгна груб смях, но стегнатата челюст разкриваше колко е гневен.

— Така ли?

— Каква друга причина би изтъкнал за желанието си да ме обладаеш?

— Ще останеш изненадана — суровият му поглед я измери от глава до пети. — Или пък няма. И в двата случая съм си наумил да науча тайните ти, миличка. А това не е всичко. О, не.

С очи, превърнали се в пламтящо синьо, той изпиваше открехнатите й устни, гърдите, които бурно се повдигаха и спущаха, треперещите ръце, които тя се опитваше да скрие зад полите си. Антъни се наведе и опря ръце в бюрото помежду им. Озова се толкова близо до нея, че Маделин изохка и отстъпи назад.

— Наумил съм си да получа всичко — изръмжа той. — Наумил съм си да видя как достигаш освобождение именно с мен, в прегръдката ми.

— Защо?

— Защото вкусиш ли веднъж истинската страст, ще я жадуваш денонощно до събота и ще знаеш, че можеш да я вкусиш единствено в моята постеля. А аз искам да те вкарам точно там.

— Никога няма да споделя постелята ти — с пресипнал глас рече тя, надявайки се, че ще може да удържи клетвата си, когато всяка негова дума намираше отклик дълбоко в нея. — Време е да си тръгвате, лорд Норкорт. Предлагам ви да се върнете в конюшните и да изчакате аз да се покажа.

— Не си тръгвам, преди да сме довършили урока — недоволно рече той със стаена заплаха.

— Тогава аз ще си тръгна.

Маделин се стрелна към изхода. Бърз като ястреб, Антъни се хвърли и я улови, като я прикова към вратата. Обзе я страх и тя силно заби лакът в ребрата му. Той изстена и се строполи назад.

Тя мигом отвори вратата и почти се беше измъкнала, когато той извика:

— Чакай!

Маделин го изгледа яростно, готова за борба.

— Не сме приключили, миличка — закле се Антъни. — Тичай, като искаш, но все някога аз ще те настигна и ние ще си довършим урока. Иначе тази събота няма да отидеш на парти.

— Добре де, ще си довършим урока — склони тя, съзнавайки прекалено добре с каква деликатна игра се е захванала. — Само че по-късно, на по-безопасно място и по време, което аз избера. И то ако успееш да слезеш долу, без да събудиш подозрения.

Маделин изприпка по стълбите и спря там, където не можеха да я видят както от горния, така и от долния етаж. Нагласи си полите, оправи си косата и успокои дивото си сърцебиене.

Отърва се на косъм. Досега не го беше виждала такъв — безмилостно решен да получи каквото си е наумил. Нито пък беше предполагала, че това така ще я смути, че ще й се иска да зареже всякаква предпазливост и да се остави на ласките му. Въпреки че пулсирането в гърдите й и там долу беше постихнало, копнежът се таеше под повърхността и не й даваше мира.

Вкусиш ли веднъж истинската страст, ще я жадуваш денонощно до събота и ще знаеш, че можеш да я вкусиш единствено в моята постеля. А аз искам да те вкарам точно там.

Молеше се да е в състояние да го опровергае.