Сабрина Джефрис
Не дърпай лъва за опашката (2)

1

„Скъпа Шарлът,

Доволен съм, че най-сетне възлагате по-големи отговорности на учителките си, вместо сама да се нагърбвате с всичко. По-конкретно мис Прескот явно е ценна придобивка, като се има предвид страстта й към воденето на счетоводство. Известно ми е колко презирате числата — по този начин си спестявате мъчението да събирате и изваждате.

Твой приятел и братовчед,

Майкъл“

 

 

Мис Маделин Прескот се втренчи в запечатания плик за пети пореден път този ден. На него с дебели черни букви пишеше „Отказано“.

Не можеше да повярва. Макар че не беше получила отговор на предишната си кореспонденция, все още се надяваше, че сър Хъмфри Дейви някой ден може да прочете поне едно от писмата й. Ако изобщо отказваше да ги получи, нямаше и най-малката надежда лично да изложи случая си пред бележития химик.

Очите й запариха. А сега какво? Не знаеше към кого да се обърне, а папа се влошаваше от ден на ден. Ако скоро не откриеше изход…

— Ах, ето къде си била — обади се на влизане в учителската стая мисис Шарлът Харис, собственичка и директорка на училището за млади дами. — Реших, че ще те открия тук.

Маделин напъха писмото в джоба на престилката си и се усмихна принудено.

— Още оправям счетоводството.

Мисис Харис седна от другата страна на писалището и тръсна червените си къдрици.

— Не ти завиждам. Толкова съм ти благодарна, че се нагърби с това задължение.

Нейната работодателка нямаше да бъде и наполовина толкова благодарна, ако знаеше за скандала, който очерняше името на Прескот в Шропшир. Мисис Харис държеше нейните учителки да са безукорни.

Един лакей застана на прага и се обърна към директорката:

— Някой си лорд Норкорт ви търси, госпожо.

Гърлото на Маделин пресъхна. Нима племенникът на сър Рандолф Бикъм беше тук? Възможно ли бе виконт Норкорт да я издирва заради злите кроежи на своя вуйчо срещу папа? Да не би сър Рандолф да ги е проследил до Ричмонд?

В това нямаше и капка смисъл. Виконтът никога не я бе срещал, освен това се говореше, че е отчужден от сър Рандолф. Дали въобще щеше да направи връзката със семейството й?

Нямаше откъде да разбере, че тя преподава тук. Не беше казала на никого у дома в Телфорд. И определено беше опазила в тайна предишния си живот от мисис Харис.

Директорката изглеждаше объркана.

— Но аз не познавам никакъв лорд Норкорт.

— Ако не се лъжа, дошъл е да запише ученичка — поясни лакеят.

Напрежението напусна Маделин. Значи това беше случайна среща. Слава богу.

— Нямам свободни места за този срок — заяви мисис Харис.

— И аз така му казах, госпожо. Но въпреки това той желае да разговаряте.

Мисис Харис се обърна към Маделин:

— Знаеш ли нещо за лорд Норкорт?

— Малко — уклончиво отвърна тя. — Той наследи титлата от брат си едва миналия месец. Преди това щеше да се представи като „многоуважаемия“ Антъни Далтън.

— Женкарят със слабост към вдовиците? — примигна директорката.

— Така разправят.

— Чудно защо е тук. Няма свои деца — мисис Харис погледна чакащия лакей, притисна тънка ръка към слепоочието си и се изправи. — Според клюката той е прелъстил половината лондонски вдовици.

— Това е невъзможно — Маделин бързо пресметна наум. — Ако приемем, че от милионното население на града една двадесета са вдовици, той би трябвало да е преспивал с една жена на всеки четири часа през последните десет години, за да постигне такъв подвиг. А нали е трябвало да намира време за игралните домове и разюзданите пиршества.

Косият поглед на мисис Харис изразяваше, че тя не оценява практичната гледна точка на подчинената си. Ех, не беше само тя.

— Чувала съм за тези „пиршества“ — отсече. — Братовчедът Майкъл даже ми описа едно.

„Братовчедът Майкъл“ беше благодетелят на училището, самотник, който осведомяваше директорката за всичко, което би било в помощ на наследничките, учещи при нея. Маделин тайничко се чудеше дали този братовчед наистина е толкова откъснат от социалния живот, колкото се представя. Едва ли щеше да научи, тъй като никой не знаеше истинската му самоличност, даже мисис Харис.

— Нали не смяташ, че лорд Норкорт е дошъл, защото съм вдовица? — попита директорката и с бодри крачки се отправи към прозореца, който гледаше към просторните градини на училището.

— Намирам го за твърде малко вероятно.

— Въпреки това не ми се среща с този човек — мисис Харис рязко се обърна към Маделин. — Може би ти трябва да разговаряш с него. Време ти е да се научиш да се справяш с такива неща, а вероятно ще бъдеш по-тактична от мен, като се има предвид колко ме дразни репутацията му.

— Но…

— Защо да се ограничаваш с преподаване и счетоводство? Доказала си, че можеш да поемаш и по-сериозни отговорности. Иди да обясниш на лорда, че нямаме свободни места.

Маделин се поколеба. Ами ако Антъни Норкорт свърже фамилията й с баща й?

Не, това бяха глупости. Прескот беше достатъчно разпространено име. Пък и той надали познаваше докторите в градчето, където живееше вуйчо му.

— Незабавно ще имам грижата — кимна Маделин и стана.

Колкото повече се понравеше на директорката, толкова по-гарантирано бе преподавателското й място, ако скандалът около папа случайно я застигнеше тук.

Докато вървеше след лакея, й хрумна нещо друго. Макар че бе слушала какво ли не за славата му на женкар, виконтът също така дружал с много интелектуалци и учени. Даже лично познавал сър Хъмфри Дейви! Трябваше да използва тази възможност, за да спаси папа и да заживее стария си живот.

Но как, ако е длъжна да отпрати негово благородие?

Тя накара лакея да спре в сянката на стълбището, защото първо държеше да разгледа мъжа с ръце, сключени зад гърба, който енергично крачеше по мраморния под.

Лорд Норкорт беше значително по-висок и красив от гнусния си вуйчо. С черните си кичури, непокорно нападали по бялата му яка, той можеше да се мери с кой да е великолепен див звяр от учебника по естествознание.

Маделин разгледа внимателно чертите му в огледалото зад него: благородно чело, орлов нос над пълни, чувствени устни, четвъртита челюст. Изваяната му фигура говореше, че много часове се е занимавал с фехтовка, бокс или някой друг джентълменски спорт.

Да, великолепен звяр.

После мъжът спря пред огледалото с наклонена глава като елен, надушил опасност, и на Маделин й остана само секунда да се подготви, преди той да се завърти на пети и да я прикове с невероятно сините си очи с оттенъка на лазурните кристали, които тя държеше в стъкленица на бюрото си. Те гледаха проницателно и някак не подхождаха на разюздания мъж, описван от клюките.

— Мисис Харис, предполагам? — краткият му поклон бе високомерен.

С разтуптяно сърце Маделин пристъпи напред.

— Не, милорд, аз съм мис Прескот — тя направи реверанс и затаи дъх. Дали щеше да познае името й?

Той я удостои с пренебрежителен поглед, подходящ за прислугата.

— Желая да разговарям с директорката.

— Тя е заета, затова ме изпрати — когато лордът се намръщи раздразнено, Маделин освободи лакея, след което се усмихна хладно. — Аз се занимавам с постъпленията и разходите на училището. Освен това преподавам математика, а когато остане време — и естествознание.

Изящните черти на виконта поомекнаха.

— Естествознание? Превъзходно. Повече такива предмети трябва да се преподават в училищата за млади госпожици.

Маделин онемя при този нехайно подхвърлен комплимент. Единствено мисис Харис и папа разглеждаха интереса й към математиката и точните науки като предимство. Колко невероятно!

Но когато лордът я огледа преценяващо и се усмихна с лъскавите си бели зъби, Маделин се окопити и възприе едно по-цинично отношение. Страшно го биваше да омайва жените, нали? Нищо чудно, че падаха като зрели круши в леглото му.

— Навярно се питате защо съм тук — продължи той и усмивката му внезапно изчезна. — Как да го кажа… брат ми и съпругата му загинаха при пожар в един хан миналия месец.

— Моите съболезнования — измърмори тя.

Виконтът кимна и няколко лъскави гарванови кичура нападаха върху челото му. Той ги отметна с отрепетиран жест.

— Преживя ги дванадесетгодишната им дъщеря, многоуважаваната Тереса Ан Далтън. Затова дойдох да запиша племенницата си във вашето заведение.

— Лакеят със сигурност ви е уведомил, че в момента не разполагаме със свободни места.

Едната му вежда се изви.

— Подобен проблем лесно може да се разреши с една по-тлъста сума.

Слава богу, че мисис Харис не беше тук. Намекът, че нейното благоразположение може да се купи, щеше да прекрати всякакви по-нататъшни дискусии. А Маделин нямаше да отпрати виконта, преди да разбере дали той не може да е в помощ на папа. Затова се постара да смекчи думите си с приветлив тон:

— Моята работодателка не приема ученичките си според сумата, която техните родители или настойници могат да предложат. За да разгледа молбата ви, ще са й нужни по-солидни основания.

— Изтънченият вкус на вашата работодателка й прави чест, както и нейният необикновен учебен план. Но едва ли едно спорно ограничение на бройката ще накара някоя от вас да отхвърли едно изключително умно и разбрано момиче, което ще бъде гордост за академията.

— Има други училища…

— В тях не бих записал и коня си, какво остава за една впечатлителна млада дама. Тези училища се управляват зле и в тях пълнят главите на ученичките с глупости.

Я виж ти, та господинът сериозно бил проучил въпроса… Мисис Харис все щеше да смести още едно момиче с някои дребни промени тук-там. А успееше ли Маделин да направи тази услуга на лорд Норкорт…

Само че за тази цел трябваше да научи повече.

— Защо на вас се е паднала тази грижа? Не е ли малко необичайно съдът да определи ерген за настойник на едно младо момиче?

— Жененият мъж, който брат ми беше посочил, почина преди няколко години, но Уолъс не си направи труда да промени завещанието си — тонът му стана по-рязък. — Имаше голям талант да си затваря очите за нещата, които не му изнасят.

И тя така беше чувала. В Телфорд на Уолъс Далтън му се носеше славата на разточителен глупак, който само се стреми към разкош и е занемарил имението си. Маделин не би се изненадала да научи, че по-малкият му брат е наследил цяла купчина дългове.

— За щастие — продължи виконтът, — племенницата ми ще наследи значително състояние от зестрата на майка си, която брат ми не можеше да докосне. Тъй че ако се безпокоите, че неговото наследство няма да покрие таксите ви…

— Просто се опитвам да вникна в юридическата ви обосновка. Настойник ли сте на мис Далтън или не?

Откакто го беше поздравила, увереността на виконта за пръв път се пропука.

— Не съм — призна си той и побърза да добави: — Но се надявам в скоро време да стана. Съдът все някого трябва да посочи, а аз подадох молба. Имам всички основания да очаквам, че ще бъде удовлетворена.

Предвид неговата репутация? Маделин не беше веща в юридическата материя, обаче се съмняваше, че някой съдия би назначил ерген-развейпрах за настойник на млада девойка.

Но все пак ставаше дума за виконт. Щеше ли да идва тук, ако не беше сигурен в изхода?

— Вашата племенница няма ли други роднини, които да се кандидатират за настойници?

Едно мускулче трепна на челюстта му.

— Вуйчо ми и вуйна ми също подадоха молба за настойничество.

За Бикъмови ли говореше? Само че дъщеря им, Джейн, беше пораснала. Защо ще се борят за една племенница — на тяхната възраст? Освен ако…

— Имението на брат ви сигурно осигурява хубава сума на настойника.

— Не се стремя към парите на племенницата си — в държанието му не остана и помен от очарование.

— О, нямах предвид вас…

— Теса живее с вуйна Юнис и вуйчо Рандолф, откакто родителите й загинаха, и с всеки изминал ден става все по-нещастна.

Маделин лесно му повярва. Бикъмови можеха да вгорчат живота на всеки, особено на едно скърбящо момиче, което се нуждае от утеха, а не от морализиране.

Горкичката. Когато загуби майка си от охтика преди няколко години, Маделин поне имаше време да се подготви. А и след това не се оказа впримчена в раздор между роднини.

— Момичето може и да е нещастно, но вашите роднини едва ли ще си позволят истински лошо отношение.

— Тъкмо от това се страхувам — изражението му стана прикрито. — Преди са малтретирали деца.

Кои деца? Не и него. Ако си спомняше правилно, като малък беше живял при Бикъмови за известно време, но тогава баща му е бил жив, а дори Бикъмови не биха си позволили наглостта да малтретират сина на един виконт.

Може би лорд Норкорт говореше за братовчедка си Джейн. Тя се беше омъжила и живееше в Телфорд, но на всички правеше впечатление, че отбягва родителите си. Маделин се замисли.

— На всяка цена трябва да измъкна Теса от онзи ад. Ония двамата не ги бива за отглеждането на дете, особено вуйна ми.

— Разбирам тревогата ви — пророни Маделин, — но не разбирам с какво ще помогне, ако запишем тук вашата племенничка.

— Бикъмови поддържат фасада на домашари. Те са уважавано и високопоставено семейство в скучно провинциално градче. В очите на съда техните предимства ще надделеят над моята репутация на ерген-женкар, нищо че съм титулуван. Единственият начин да наклоня обратно везните, е да покажа, че съм в състояние да предложа на Теса други предимства — градска изисканост, общество, което повече подхожда на ранга й, и безупречно образование, каквото не може да се придобие в провинцията. Затова е толкова важно да я приемете.

— Виждам.

Виждаше доста надалеч. Положението на племенницата му бе лошо почти колкото нейното. Но и за двете имаше лек, ако Маделин успееше да помогне на виконта.

— Отлично, милорд, ще се помъча да убедя мисис Харис от ваше име. Изчакайте ме тук, ако обичате.

Несъмнената обич на виконта към Теса я изпълни с болка. Навремето папа също така усърдно бе бранил нейното бъдеще, докато сър Рандолф не съсипа доброто му име и не го лиши от поминък.

Задави я ридание. Напоследък папа не можеше да стане от леглото, камо ли да я защитава. Беше завладян от дълбока меланхолия, а без приходите от практиката му, парите им скоро щяха да привършат, въпреки скромната й заплата тук.

Длъжна беше да върне предишната жизненост на папа — дори ако за тази цел се налагаше да изпроси услуга от виконта. Но първо трябваше да убеди работодателката си да запише мис Далтън.

Това се оказа трудно. Маделин обясни ужасната ситуация на момичето, но мисис Харис се колебаеше:

— Та той е развейпрах, за бога! Не бива да възпитава една млада дама.

— Ние ще възпитаваме младата дама — изтъкна Маделин. — Освен това знаете как преувеличават клюките. Репутацията му не може да е чак толкова лоша.

— Така ли мислиш? — мисис Харис изсумтя. — Значи не си чула за онези пиянски събирания, които негово благородие устройва, и за които вестниците непрекъснато пишат?

— Ако имате предвид приемите с азотен окис, мадам — прозвуча един мъжки глас от вратата, — тях ги организирам от интелектуално любопитство.

Маделин простена. Трябваше да се досети, че виконтът няма да разчита на нея. Той беше от типа мъже, които сами се втурваха в атака.

Лорд Норкорт влезе. Гневът озаряваше фините му черти.

— На тези приеми присъстват някои от най-видните умове в науката и изкуството.

Именно затова Маделин се мъчеше да му помогне. Но точно сега, с еженето си, арогантният глупак подпечатваше съдбата си.

— Лорд Норкорт, това е моята работодателка — набързо го представи тя, решена да овладее повторно ситуацията. — Мисис Харис, може ли да ви представя…

— Излишно е да ми представяте мъж, чиято репутация навсякъде върви пред него — разярено каза мисис Харис и се обърна към виконта. — А вашите „водещи умове“ не са единствените ви гости, сър. Какво ще кажете за разголените жени, които младежите, занимаващи се „с наука и изкуство“, изпиват с похотливи погледи? Според моите съвсем надеждни източници вие не давате приемите си само от „интелектуално любопитство“.

В очите му проблесна раздразнение.

— Имате много интересни източници. Прекрасно съзнавам, че ще ми се налага да бъда много дискретен с една млада госпожица в дома си. Вече няма да провеждам там ергенски партита, нито пък ще каня жени, освен някоя почтена матрона, която да придружава Теса. Когато племенницата ми няма да е тук, тя ще води живота не по-различен от дъщерята, на който и да е лорд.

— Значи смятате да се откажете от метресите и от дългите нощи в клубовете?

— Теса никога няма да види или чуе нещо, което да я поквари — уклончиво отвърна той. — Съмнявам се, че нещата стоят по-различно с женените мъже, чиито дъщери са записани тук и тънат в блажено неведение относно… заниманията на бащите си.

Мисис Харис не тръгна да твърди обратното.

— Ако бях на мнение, че ваше благородие е способен на дискретност, бих могла да намеря място за племенницата ви този срок, но с оглед на репутацията ви, силно се съмнявам…

— Под въпрос ли поставяте думата ми, госпожо? — той изрече думите тихо, което направи заплахата още по-страшна.

Мисис Харис мразеше да я заплашват.

— Нека кажем, че с течение на годините станах доста скептична и не вярвам, че вълкът толкова лесно ще си смени нрава.

Виконтът горделиво закрачи напред и опря ръце в бюрото.

— Да си скептичен е едно, да си жесток и безсърдечен — друго. Заклевам се, че ако племенницата ми порасне при моите груби роднини, духът й ще бъде белязан завинаги.

Макар че потрепери, мисис Харис не отстъпи.

— В такъв случай ще се наложи да я запишете в друго девическо училище.

— Не мога! — той изруга и се оттласна от бюрото, сякаш не бе искал да го признае. — Не мога да я запиша никъде другаде.

— Защо не? — попита мисис Харис.

— Отказват да я приемат.

— Стори ми се, че вие не сте ги харесали — намеси се Маделин.

— Така е. Но освен това те отказват да й обещаят място, докато официално не бъда обявен за настойник. Не искат да се забъркват в моята битка.

— Аз също — каза мисис Харис.

— Да, обаче вие имате реномето, че можете да издържите. За нещастие, ако не намеря уважавано училище, в което да запиша Теса, така че да изтъкна в своя полза образованието й, съдът няма да ме одобри за настойник. Това е моят проблем.

Мисис Харис вирна брадичка:

— Вашият проблем е, че директорките не изменят толкова лесно на принципите си, колкото дамите, които обичайно ви правят компания.

Виконтът стисна зъби.

— Виждам, че дори напредничава жена като вас може да бъде изключително дребнава по отношение на мъжете. Обърнах се към вас чак накрая, защото подозирах, че няма да ми помогнете заради прочутите си „принципи“. Явно съм бил прав. Сбогом, дами.

Той надменно закрачи към вратата и Маделин се паникьоса. Мисис Харис не биваше да прогонва виконта. Това бе единственият й шанс да помогне на папа!

— Може би негово благородие е в състояние да докаже, че от него ще излезе приемлив настойник за една млада госпожица — изригна Маделин.

Виконтът спря и на лицето му се изписа плаха надежда, а мисис Харис я изгледа намръщено. О, боже! Маделин трябваше да пипа много деликатно. Не можеше да си позволи да изгуби работата си, докато ревностно се стреми да изкопчи услуга от виконта.

— Ако негово благородие демонстрира, че може да проявява дискретност в личните си дела — продължи тя, — нима няма да е от полза за училището, ако племенницата му се запише тук? Престижно е да имаме ученичка, дъщеря на предишния виконт и племенница на настоящия. Малко от ученичките ни са с благороден произход.

— Вярно е — склони мисис Харис, — но съглася ли се да приема момичето, ще покажа, че одобрявам молбата за настойничество на лорд Норкорт, а това ме притеснява.

— Няма да се съгласявате на нищо, докато не се уверите, че негово благородие е в състояние да бъде добър опекун.

— Не мога да стоя със скръстени ръце, докато някаква принципна директорка решава съдбата ми — изръмжа виконтът. — Трябва да уредя дълговете на брат си, да се заема с имението…

— Разбирам. Но две-три седмици ще са достатъчни, за да покажете пригодността си. Моето предложение ще ви позволи да бъдете полезен на училището… а в дългосрочен аспект и на своята племенница.

— Маделин, в това няма и капка смисъл — намеси се мисис Харис. — Какво е в състояние да предложи лорд Норкорт на нашето училище?

Маделин съсредоточи всичките си сили върху това да убеди своята плашлива работодателка. Шансът нямаше да й се изплъзне през пръстите!

— Колко пъти сте се оплаквала, че момичетата въобще не могат да разпознават зестрогонците и женкарите поради липса на практически опит? Независимо колко ги предупреждавате, те забравят всичко, щом се озоват край хубав джентълмен, който щедро сипе комплименти.

— Накъде биеш? — разсърди се мисис Харис, но не отрече казаното. Глупостта на впечатлителните девойчета често я докарваше до отчаяние.

— Ако момичетата чуят предупрежденията от експерт в тази област, току-виж им обърнали внимание — Маделин изправи рамене. — Струва ми се, че виконтът трябва да преподаде няколко урока на нашите ученички.

Мисис Харис я зяпна.

— Що за уроци…

— Ще ги научи как да се пазят от машинациите на негодници и женкари — усмихна се Маделин. — Ще им преподава уроци по женкарство.