Сабрина Джефрис
Не дърпай лъва за опашката (19)

18

„Скъпи Майкъл,

Да държа здраво юздите на Маделин ли? Тя не е кон, сър, тя е напълно способна сама да се грижи за себе си. Достатъчно добре познавам нейния характер. Маделин е луда по науката и е прекалено любопитна по определени теми, но не е глупачка.

Твоя приятелка,

Шарлът“

 

 

Маделин бе силно изкушена да постъпи, както Антъни я подканяше. Прекрасно би било да се облегне на някого, да му сподели цялата история за низост и да го остави да оправи всичко. Виждаше, че това е искреното му желание. Дори я беше защитил пред Стоунвил!

Тази част от вечерта й се губеше като в мъгла, но имаше проблясъци: свирепото изражение на Антъни, когато й се бе притекъл на помощ, нежните му грижи, топлотата, проблеснала в красивите му очи. Беше се показал толкова сладък, толкова внимателен.

А по-късно — толкова ревнив. От сър Хъмфри — намерил от кого да ревнува, ха! Едно ридание заседна в гърлото й. Никой мъж не се бе интересувал от нея, за да ревнува. А щом Антъни се държеше по този начин… о, как искаше да си излее душата пред него.

Но не можеше.

Дори да му признаеше всичко, той определено щеше да се замисли, когато чуеше, че папа е обвинен в опит за изнасилване чрез упояване с азотен окис. Той знаеше колко бе лесно един мъж да направи подобно нещо. И Антъни нямаше да приеме, че баща й е престъпник, само защото обвиненията идваха от презрения му вуйчо. Цяло градче вярваше на клюката. Защо Антъни да повярва на нея!

А дори да застанеше на нейна страна, би могъл да се побои, че сър Рандолф ще научи, ако помогне на папа.

Не бе в състояние да предскаже как ще реагира, като разбере цялата истина. Достатъчно трудно щеше да му е да я свърже със сър Хъмфри, не можеше да рискува неговия категоричния му отказ. И по-лошо: току-виж наплашил сър Хъмфри.

— Хайде, миличка — положи целувка на челото й, сякаш усещаше нейната несигурност. — Знаеш, че искаш да ми разкажеш. След всичко, което споделихме, имай ми вяра, че няма да те нараня.

Всичко, което бяха споделили…

Тя изстина. Там се криеше отговорът. Той я искаше в леглото си. Понеже не обезчестяваше девственици, а по погрешка вярваше, че не е честна, щеше да придобие известно влияние над него, ако му се отдадеше. Щом откриеше, че е взел невинността й, щеше да се почувства виновен до степен да изпълни каквото му каже, включително да я запознае със сър Хъмфри. Особено след като му кажеше, че не очаква той да се венчае за нея.

Все пак такава низост: да се възползва от желанието му по нея!

Въздъхна. С какъв избор разполагаше? Освен това ако бе готова да му даде нещо, което той искаше в замяна, къде бе низостта?

Нейната невинност, едва ли щеше да й бъде от полза по някакъв начин — тя почти нямаше шансове да се омъжи. Преди никога не бе имала свои ухажори, едва ли щеше да се сдобие с такива сега, когато скандалът петнеше семейството й.

— Миличка… — прошепна й Антъни на ухото и сърцето й се разтуптя.

Точно сега Антъни я обичаше, но колко дълго щеше да изтрае това, щом му разкажеше за гнусните интриги около папа?

Това бе истинската причина, поради която се дърпаше да му разкаже всичко, нали? Защото той имаше значение за нея. Защото, каквато си бе глупачка, й харесваше той да я обича. Харесваше й да я ревнува и брани. Не би понесла, ако истината разруши отношенията им.

Заслужаваше да притежава част от него, пък макар и за една нощ. Утре щеше да се оправя с останалото, но сега…

Повдигайки очи към неговите, Маделин пренебрегна ясната му надежда, че ще му довери истината. Още не бе способна на това, а да можеше да му повери друго нещо. Може би, засега то щеше да му стигне.

— Не ми се приказва за татко — прошепна тя. — Или за сър Хъмфри и това, което можем да предприемем — погледът й изрази желание по него и тя се захвана да разкопчава жилетката му. — За нищо не ми се говори. Целуни ме, Антъни.

Той изпъшка.

— Маделин, за бога, недей…

— Целуни ме — примоли му се тя. Развърза шалчето му и го захвърли, сетне се притисна до бузата му и потърка лице в бакенбарда му. — Тази нощ искам да изляза от себе си. Единствено с тебе мога да го направя.

— Проклятие, миличка — задавено рече той и пръстите му се впиха в талията й. — Това нищо няма да промени.

Напротив, щеше. Но той не го знаеше, и слава богу.

— Не ме интересува.

— Тогава да се върнем в градската ми къща, където ще имаме усамотение.

Та да я приклещи в капан, докато я тормози да му каже истината? За нищо на света. Отидеше ли в дома му, щеше да се нуждае от помощта му за връщането си в Ричмонд. Тук поне можеше да следва първоначалния си план и да хване файтон.

— Каза, че си заключил вратата. Каза, че лорд Стоунвил не знае, че сме тук — разкопча му ризата. — Защо да чакаме?

— Знаеш защо, да му се не види! — впи в нея поглед, тъмносин като бурите или нощта. — Непрекъснато се опитваш да ме накараш да се самозабравя, като ми предлагаш нещо, на което според теб не мога да устоя.

— Всичко си разбрал наопаки. Аз съм тази, която иска да забрави — гласът й прозвуча като ридание. — Моля ти се, Антъни. Тази нощ просто ми помогни да забравя.

Той постави дланите й на раменете си и Маделин се побоя, че смята да я отблъсне. Но тогава той улови главата й между ръцете си, сведе устни почти до нейните и хрипкаво промълви.

— Знаеш ли, че си вещица? Вещица, маскирана като кандидат на науките.

— В такъв случай съм подходяща компания за звяр, маскиран като джентълмен.

Огньове запламтяха в очите му, от устните му се изтръгна задавен смях.

— На сутринта ще има да съжалявам.

— До сутринта има още много време — прошепна тя. И го целуна.

Той се вцепени и на Маделин й се стори, че ще й откаже. Сетне от гърлото му изригна нечленоразделен звук — наполовина ръмжене, наполовина стенание — и устата му я покори.

Неговата целувка бе яростна и тръпчива; не би могла да мечтае за повече. Той завладя устата й с шеметни набези на езика си, а когато това престана да го задоволява, плъзна ръце надолу по шията й, за да изхлузи роклята от раменете й и да обсипе оголената плът с настоятелни влажни целувки.

Тя бе не по-малко свирепа. Дърпаше фрака му, докато той не го изхлузи, а после свали жилетката му, докато той смъкваше корсета й. Устата му улови едната й гърда и я засмука през долната риза толкова жадно, че топлината, която бе изпитала с вдишването на азотния окис, се завърна като пламъци по всеки неин нерв.

После всичко започна да се движи бързо. Твърде бързо. Той късаше ширити и копчета, освободи я от роклята и корсета с удивителна скорост, сетне изрита обувките си и си изу панталона.

Когато посегна към връзките на долната й риза, тя улови ръката му.

— Чакай, чакай, чакай!

Внезапен гняв се разля по чертите му.

— Сега пък искаш да спра!

— Не! Не това искам!

Той я мислеше за опитна, а тя не можеше да го обори, защото нямаше да я люби. Също така не можеше да се втурне в това с главата напред, все едно бе наясно с всичко. Трябваше да го накара да забави темпото, без да разкрие своята неопитност.

— Искам хубаво да те разгледам — кимна с глава към бельото му. — Искам да видя как се събличаш — това определено бе вярно.

Съдейки по порочната усмивка, бе уцелила причина, която Антъни хареса.

— Както кажеш — изпъхтя той. — Стига и ти да направиш същото.

— Разбира се.

Тя се поотдръпна, за да го обхване изцяло с поглед, и той свали ризата си, след което спря, за да я остави да се нагледа до насита. Великолепната му гръд се надигаше и спущаше рязко заради учестеното дишане — досущ жребец след бурна езда. Линия ситни косъмчета разделяше коремните му мускули до пъпа и по-надолу, изчезвайки под гащите му.

Той посегна към копчетата и нетърпеливо я попита:

— Да продължавам ли?

Тя кимна и Антъни свали гащите си с едно чевръсто движение, като успя едновременно с това да си изхлузи и чорапите. Когато се изправи, Маделин преглътна.

— Това определено е интересно.

— Интересно ли? — мрачна насмешка отекна в гласа му. — Ако не знаех истината, миличка, щях да се усъмня, че за пръв път виждаш мъжкото ми достойнство. Само че ти отлично го огледа в градинския павилион.

Ала не така красноречиво изложен на показ. Антъни тръгна към нея и тя възхитено загледа как топките се полюшваха с всяка крачка.

На това място я връхлетя девичия свян. Не защото войнствената му готовност изглеждаше по-страховито отпреди, не защото се страхуваше, че са несъвместими по размер. Логиката й подсказваше, че природата е създала интимните части на мъжа и жената да се нагаждат.

Но логиката не й подсказваше как това нещо ще се нагоди към нея, дали тя ще почувства удобно, да не говорим за удоволствие. Даже в проклетата книга за харема не бе прочела обяснение.

Антъни отново се пресегна да развърже долната й риза.

— Не е същото — избъбри тя.

— Кое? — на устните му изгря усмивка.

— Да видиш половия орган на един мъж и да видиш един мъж напълно разсъблечен. Като се изключат картини и статуи, никога не съм виждала истински мъж напълно гол.

Пръстите му замръзнаха на връзките.

— Никога ли?

Проклятие, нали уж беше опитна. Но не можеше да си съчинява подробности за някакъв въображаем любовник, не сега, не с Антъни.

— Трудно е да се разсъблечеш докрай в карета — заобиколно отвърна Маделин. Чисто и просто констатираше факт. Ако той го вземеше за нещо друго — е, тя не беше излъгала.

Лицето му се проясни.

— Трябваше да се досетя, че твоят некадърен любовник те е обладал в карета. Точно така би постъпил един мерзавец.

Звучеше толкова… толкова благопристоен, че й идеше да се засмее.

— Защо реши, че е мерзавец?

— Прелъстил те е и те е изоставил, нали? Така постъпват мерзавците.

Тя се задушаваше от угризения.

— А пък ти… никога не си вършил подобно нещо.

— Абсолютно — гласът му пресипна. — Но сега не ми се говори за него — свали ризата й, после гащичките й. — Тази нощ е за двама ни.

Маделин безмълвно се съгласи. Утре щеше да свърши каквото трябва, но тази нощ беше за тях. А погледът му върху голата й снага събуждаше у нея жар — сякаш наистина бе негова.

— Казвам ти, че си вещица — повдигна пръсти да помилва чупката на кръста й, сетне възвишението на гърдите й, преди да увие юмрука си в дълъг кичур коса. Поднесе го към лицето си и притисна с обожание устни върху копринената коса.

— Най-екзотично красивата вещица, на която съм се натъквал.

Екстравагантният комплимент я притесни.

— Звучиш като Стоунвил.

— Не говори така — ненадейно очите му станаха сериозни. — През живота си не съм бил по-искрен — привлече я в прегръдката си. — Ти си едно чудо, Маделин Прескот. Ако някой е твърдял нещо различно, е бил глупак и лъжец.

После я целуна — изпепеляващо душата сливане на устните — и тя пламенно си пожела да му повярва. Но как да стане това? Тя не бе „чудо“ — той го казваше само защото намираше, че е хубава… и опитна, и лесна. Щом осъзнаеше, че неговият вкус е по-префинен, щеше да загуби интерес. Сега я смяташе за забавна, но нещата нямаше да се развият според очакванията му.

И все пак…

Телфордските ергени, които я намираха за хубава, се отдръпваха, щом научеха, че зад хубавото й лице се крие особена и умна жена, която се увлича от крайно неженствени занимания. Антъни не се бе отдръпнал. Това не означаваше ли нещо?

Тя се хвана за тази мисъл, когато той я заведе в леглото. А щом се претърколи върху нея и покри тялото й със своето, а сетне отново я целуна бавно и чувствено Маделин си позволи да вярва, че той наистина я има за чудо.

Защото отчаяно искаше да се загуби в тази нощ, а това щеше да е по-лесно, повярваше ли, че го е грижа за нея. Че изпитва поне частичка от онова, което тя бе започнала да чувства. Обви ръце около врата му и се предаде на възхитителни усещания: как езикът му дразни едното й зърно, а ръката му я гали по-долу. След броени мигове тя вече пъшкаше, напрягаше се, жадуваше още.

— Започвам да вярвам, че слуховете за свойствата на азотния окис като афродизиак отговарят на истината — простена Антъни до гърдите й. — Искам те, миличка. Сега.

— Да — пошепна тя. — Сега.

Той разтвори бедрата й с коляно и спря, като надигна глава от нея с болезнено изражение.

— Какво има? — попита Маделин.

— Проклятие, забравих нещо — Антъни се изправи от нея и стана от кревата.

Тъй като й бе неудобно да лежи чисто гола, тя се промъкна между завивките, подпря се на лакът и смутено загледа как той рови из джобовете на фрака си.

— Обещах да те предпазя от болести и тем подобни — обясни Антъни — и възнамерявам да удържа на обещанието си — потършува още малко и набързо я стрелна с усмивка. — Аха! Френски гумички. Знаех си, че нося.

Преди да го попита какво, за бога, ще търси точно в този момент, той разгъна нещо като копринена кесийка, от която висяха мънички шнурчета.

— Кондом — хвърли й скръбна усмивка. — Единствено така ще сме сигурни, че няма да заченеш. Имай предвид, че не е абсолютно сигурен, но е доста надежден.

Маделин със захлас проследи как той го надяна на възбудения си ствол. Но когато Антъни завърза шнурчетата съвсем близо до основата, сякаш бе облякъл пениса си, не можа да се удържи и прихна.

Той се намръщи и ерекцията му леко клюмна.

— Миличка, не ми помагаш!

Маделин само се разсмя по-силно.

— Извинявай, просто е… като на свинче звънче.

— Така казва жената, която нарича любенето „чифтосване“ — сухо я отряза той и закрачи към леглото с ядосан израз, докато тя се мъчеше да се овладее. — Искаш ли да те пазя от забременяване, или не? Вярвай ми, още сега го изхлузвам това нещо!

Маделин сподави кикота, надигнал се в гърлото й.

— Не, не… добре е, че ме пазиш. Определено искам тази кесийка — вероятно сега не беше моментът да го разпитва как са били създадени кондомите. Като си придаде сериозен вид, тя рече:

— Прощавай, това е от азотния окис.

— Да бе, да — измърмори Антъни, отметна завивките и се изтегна по гръб до нея. — Признай си, че спря да ти действа преди половин час.

Благодарение на нея възбудата му бързо спадаше, а това бе последното, което Маделин искаше. Особено сега, когато лежеше до нея в прекрасната си голота.

— Това не е съвсем вярно… — тя притисна длан към гърдите му, възхищавайки се как мускулите се изопват под пръстите й. — Още ме сърби.

— Сърби те? — той я погледна с вдигнати вежди.

— Нали се сещаш — свенливо пророни тя. — Тук — положи ръка на венериния си хълм, където мечтаеше той да я докосне от екскурзията при мистър Годуин.

Това стигна да върне зноя в очите му и отново да възбуди пениса му.

— Ах — дрезгаво промълви той и я замилва с опитни ръце. — За онзи сърбеж ли говориш…

— Да — пое си въздух тя. — О, Антъни…

Устата му намери нейната — жадна, нетърпелива, докато той проникваше долу с един пръст, после с два, като всяка ласка я влудяваше. След броени секунди се озоваха в първоначална позиция: той коленичи между бедрата й, разтвори ги… замени пръстите си с нещо по-дълго и по-дебело.

Господ да й е на помощ, вече стигнаха до дефлорацията.

Докато той проникваше в нея, Маделин устоя на импулса да се възпротиви, защото инстинктивно усещаше, че това само ще усложни нещата. Поне Антъни внимаваше. Освен това не бе ужасно — просто неприятен натиск върху неочаквано място.

И все пак да усеща пениса му вътре в себе си беше по-интензивно, по-интимно, отколкото като я милваше с пръсти. А когато тласна и се заби дълбоко в нея, беше благодарна, че очите му са затворени и той не видя внезапната й гримаса на острата болка, която очевидно възвестяваше загубата на нейната девственост.

Не си пролича да е забелязал, слава на господа. Изобщо не бе минало зле, както се опасяваше. Сравнение нямаше с неловкото усещане от това, че Антъни я изпълва.

— Божичко, толкова си стегната — прошепна той до челото й. — Невероятна си, миличка.

— Ти също — задавено изстена тя.

Имаше предвид, че е невероятно голям и неудобен. Какво разочарование. Трябваше да се досети, че когато един мъж ти говори за удоволствие, обикновено има предвид своето.

После Антъни почна да се движи навън-навътре с бавни, протяжни тласъци. Отначало те също й причиняваха неудобство… докато от многократното триене тя не изпита внезапен импулс да се загърчи. След като се понамести него, в нея се зароди едно леко, но приятно усещане. То й се стори толкова възхитително, че тя опита отново. И отново.

С всяко помръдване усещането се засилваше. Колко интригуващо.

— Виж, миличка — изпъшка в ухото й Антъни, докато издърпваше нагоре коляното й, за да си я нагласи по-удобно.

— Ти си далеч по-малка, отколкото съм… свикнал. Сложи крака около кръста ми. Да, ето така.

Майко мила! Тук вече започваше да изпитва удоволствие!

Сега той щурмуваше точно онова наболяло местенце, което допреди бе милвал, и тя се разтвори за възбудата. Нещо в нея се пречупи и излезе на свобода; надигна се към повърхността като първия мехур в казан, пълен със завираща вода.

— Това е, моя сладка немирнице — хрипкаво редеше той, докато тласкаше по-мощно, по-дълбоко. — Толкова си… тясна, топла… Опазил ме господ… ти наистина си… вещица.

— Вещиците… са измислица — изтъкна тя.

Антъни се изсмя задавено и се вторачи в нея. Черните му къдрици бяха залепнали за челото му от пот.

— Ти… непрекъснато ме удивляваш.

— Добре — тя би искала да го удивлява все така, да го задържи не само тази нощ. Желаеше това. С него. Завинаги.

В очите й запариха сълзи. Един виконт-женкар да се ожени за учителка, опетнена от скандал? Никога. Затова щеше да вземе колкото може от него сега, за да съхрани всяка трошица за глада, когато той няма да е вече неин.

Клепачите му се затвориха полекичка и Антъни започна да се врязва в нея с учестяващи се тласъци, които накараха още мехурчета да забълбукат, отнасяйки я със себе си към светлината, въздуха и слънцето, докато той не я накара да закипи и да изригне във въздуха с един последен мощен тласък.

Докато приглушеният му вик на удоволствие кънтеше в ушите й, сливайки се с нейния, тя се изпъна под него, чувствайки се безтегловна и поне веднъж свободна.

Прегърна го и се съсредоточи върху радостта.

Но докато минутите се търкаляха и тя слезе от високото, принудена от отлетялото удоволствие и от тежкото му тяло, рухнало върху нейното, реалността се намеси.

Сега бе моментът да му посочи, че е била непорочна. Че той е взел девствеността й. Че й дължи нещо в замяна.

А тя не можеше. Просто не можеше да му го каже.

— Ах, миличка — измърмори той, — готов съм да те ощастливявам, когато кажеш. Под твоята команда съм.

Думите бяха изречени толкова сладко, че тя го притисна до себе си, проклинайки се заради своята слабост.

— Ще го запомня — промълви, изпускайки момента на истината.

Сега имаше за опазване още една тайна. Антъни никога не биваше да узнае, че я е дефлорирал, иначе трябваше да обяснява защо го е допуснала, а мисълта да опетни тази великолепна нощ, като разкрие гнусния си план, беше непоносимо отвратителна.

Но тя също така не можеше да стои тук и да рискува той отново да започне да я тормози с въпросите си. Отказваше да й помогне, освен ако тя не му разкрие всичко, но така Маделин рискуваше той да подплаши сър Хъмфри.

Също така бе недопустимо да научи къде живее и да отиде да тормози папа за отговори. Време бе да се върне към първоначалния си план и да се измъкне с файтон. Не бе сигурна как ще успее да се справи, но току-виж късният час й направил услуга. Да, щеше да остави природата да поеме естествения си ход и той да се унесе в сън.

А тя какво щеше да предприеме относно сър Хъмфри?

Щеше да си изпробва късмета с доброто сърце на Антъни. Сега знаеше, че той има сърце, че може да му се довери. В понеделник щеше да посъветва мисис Харис да запише племенницата на Антъни. След като научеше новината, той може би щеше да я представи на сър Хъмфри, без да й задава излишни въпроси.

А ако ли не… все някак щеше да се добере до видния химик.