Сабрина Джефрис
Не дърпай лъва за опашката (13)

12

„Мили братовчеде,

Стигнах с една стъпка по-далеч от твоето предложение и поканих сестрата на лорд Годуин да се присъедини към нас. Ако не друго, това ще гарантира интересен ден в менажерията и ще ми позволи лично да наблюдавам поведението на лорд Норкорт.

Твоя приятелка,

Шарлът“

 

 

— Искам отговор — отсече Антъни.

Всеки път, щом почнеше да преосмисля представата си за нея, от устата й се изплъзваше нещо, което го сепваше. Коя бе тя, по дяволите?

— Когато срещнат човек, за когото са слушали, повечето хора казват: „Познавам те — ти си нашенец“. Ти обаче се направи, че нищо не знаеш за мен. Тъй че какво не искаш да науча? Заради какво ме ръчкаш да организирам това проклето парти, което всеки глупак…

— Притесних се! — извика Маделин.

— От какво си се притеснила? — той се втренчи в нея.

— Може и да сме от същия град, но едва ли сме от същата прослойка — бузите й порозовяха красиво. — Семейството ми не е… то е кажи-речи достойно за презрението ти. Не бях сигурна дали ни познаваш, но ако е така… — тя предизвикателно изправи рамене. — Не исках да разкажеш за нас на мисис Харис. Тя си мисли, че произхождам от по-важна фамилия.

Думите й звучаха правдоподобно и той се замисли. Разбираше гордостта. Половината си детство бе подпирал руините от своята гордост, останали след мъките в дома на Бикъмови.

— Не знаеш какво е всички да си шепнат зад гърба ти, да те гледат, сякаш си нищожество — гласът й трепна. — Мисис Харис смята, че съм умна. Доверява ми се.

— И ти не искаш да съсипя това.

Маделин кимна.

Дори да не си бе спомнил думите й за болката, причинявана от клюките, щеше да повярва на обяснението й. С очите си се беше уверил, че тя цъфти в атмосферата на взаимно уважение между нея и директорката.

Мисис Харис действително й вярваше и имаше защо: Маделин завидно се справяше с отговорностите си. Изглежда, искрено се интересуваше от ученичките си. Възможно ли бе жена с такъв характер да бъде подмолна лицемерка?

— За мен не би имало значение от кое семейство си.

— Ти вече си мислеше, че съм интригантка, която иска парите ти — Маделин сведе поглед към шалчето му и продължи със запъване: — Не видях никакъв смисъл да ти разправям за жалките си връзки.

— Е, сега можеш да ми разправиш.

Погледът й се стрелна към неговия.

— Защо? За да има с какво да ме държиш; нещо, с което да се измъкнеш от поетото обещание…

Той я целуна. Не можа да се сдържи. Всеки път щом тя покажеше какво наистина мисли за неговия характер, това го възпламеняваше. Целуна я, за да й запуши устата.

Но след броени секунди целувката прерасна в интимност. Устните й се разтвориха под неговите, позволявайки му да плячкосва, да потопи език в горещата коприна на устата й както искаше да се потопи в други части от тялото й. Тя имаше най-нежната уста, която бе вкусвал, с ухание на цитруси, и всеки неин дъх му напомняше за пролет.

Целуването го накара да жадува за повече. Много повече. Прокара ръка по едната й гърда и взе да я мачка, стисна зърното през плата. Тя откликна на ласката му, като се заизвива… докато не дойде на себе си и не отблъсна ръката му. Откъсна устни от неговите и го забута по гърдите.

— Антъни, трябва да се връщам.

— За нищо на света — кръвта бучеше в ушите му, докато обсипваше шията й с жарки целувки, а после езикът му облиза падинката в основата на гърлото. — Така и не си довършихме урока по прелъстяване — а той още не разполагаше с отговорите, които търсеше. Въпреки че, съдейки по напрежението в слабините си, щеше да се затрудни със задаването на въпроси. Само до безпаметност искаше да я обладае.

— Н-няма време.

Ала нейното колебание му подсказа, че й се ще да има време. Подсказаха му го също учестеното й дишане, пръстите, вкопчени в реверите му.

Щеше да намери време. Трябваше да я докосне… да я приласкае… да открие тайните й.

— Още няма да ни търсят, а обясненията на Кити ще проработят в наша полза, повярвай ми.

Маделин се засмя несигурно.

— Да ти повярвам? За каква глупачка ме имаш?

— За много привлекателна глупачка — изпъшка той до шията й.

— Привлекателна, понеже съм нужна за плановете ти — рече тя с примес на огорчение.

Идеше му да се срита, че е казал това, без значение колко вярно беше. На нея сигурно й звучеше все едно я презира. Което не беше истина.

— По-скоро нужна за моето здравомислие — измърмори на себе си.

Маделин притихна и той простена. Проклятие, не бе възнамерявал да разкрива, че изцяло е пленен от нея. Само че тогава тя се отдръпна и ококори невинни очи, които му показа, че и тя е пленена от него. Антъни реши, че ще каже всичко, ако така ще я накара да го гледа по този начин.

— Ами ако някой ни види тук? — пошепна Маделин.

— Забрави ли, че другите са на обяд? Ти каза, че мисис Харис даже не била сигурна къде сме отишли с Кити. А ако изпрати някой подире ни, ще го чуем навреме. Но за всеки случай…

Той затвори прозореца и дръпна пердето. Когато се върна, очите му излъчваха зной, а устните й, искрящи в съблазнително алено на мъждивата светлина, го накара да жадува устата й върху гърдите си, корема си… и по-надолу.

Изпъшка. Не днес. Замисленият урок трябваше да я съблазни да влезе в леглото му, а не да побегне с потрес от него.

— Никога не съм се съгласявала на условията ти — изтъкна Маделин.

Ако искаше да го дразни, добре се справяше.

— Много добре — сви рамене Антъни. — Тогава партито ще се проведе идната седмица, както планирах първоначално.

Той се обърна към вратата, но тя го улови.

— Не. След като си създаде толкова главоболия, поне можеш да довършиш урока по прелъстяване. Само действай по-бързо.

Приглушен смях се изтръгна от устните му, когато неговото лошо момче щръкна в готовност.

— Първото, което трябва да научиш, миличка, е, че „бързо“ и „прелъстяване“ не се слагат в едно изречение — поведе я към една от каменните пейки. — А прелъстяването никога не е главоболие.

— За мен е — възрази тя, докато той я нагласяше на пейката.

— Няма да го допусна.

След като свали корсажа й, той смъкна надолу роклята, корсета и ризата, така че погледът му да се напирува с двете прелести-близнаци, толкова високи и щръкнали, с мънички розови зърна, които изпитваше болезнено желание да засмуче.

— Имаш съвършени гърди — пресипнало рече той и падна на колене пред нея.

— Нима? — тя се втренчи в него с безхитростен поглед, без следа от притеснение. Но когато отново заговори, гласът й трепереше. — Те… Те не са много големи.

Вярно, обаче някак си й подхождаха. Освен това в никакъв случай не бяха и малки.

— Достатъчно големи са, за да ми харесат — измърмори Антъни. Сетне покри едната гърда с устата си. Изпита удоволствие, когато тя ахна в отговор.

Това бе цялото насърчение, което му бе потребно. Не бързаше: дразнеше зърното със зъби и език, докато милваше друга й гърда. Опиваше се от нейните въздишки и стенания и се мъчеше да не обръща внимание на нарастващата си възбуда. Тя миришеше на цитруси и на слънце, едновременно тръпчиво и знойно, и Антъни си пожела да я вкусва с часове.

Да я вкуси цялата, Трескавият му мозък не можеше да мисли за нищо друго. Залъга се, че това е, защото нищо не смекчава една жена и не я настройва за изповеди така, както близане с език на точното местенце. Болеше го от желание да я вземе докрай. Безмилостно пренебрегна собствената си нужда. Смяташе да й покаже, че е в състояние да владее животинското си аз.

Може би тогава тя щеше да прозре, че сливането им е неминуемо. А веднъж оставеше ли му се да я прелъсти, той пак щеше да се овладее. Щеше да получи каквото иска от нея — съгласие за записването на Теса, истината за това коя е… присъствието й в леглото си всяка самотна нощ…

Опасната мисъл го накара да се втвърди адски болезнено. Вдигна полите й над коленете и разтвори краката й, нетърпелив да изследва нейното царство.

— Антъни… — пророни тя. Гърлено предупреждение, което го подлуди.

— Дай ми да си довърша урока — полекичка заметна още по-нагоре полите й. — Кълна се, че с нищо няма да съсипя…

Задави се. Сега имаше пълен изглед към всичко. Светли косъмчета надзъртаха от цепката на обикновените й гащи, превръщайки ги в най-еротичното бельо, което той можеше да си представи.

Вдовиците и курвите, с които беше спал, бяха похотливки, които се откриваха за един похотливец. Те не носеха гащи, а замятането на полите им общо взето му осигуряваше мигновен достъп до техните съблазни.

И през ум не му беше минавало, че невинната нежност може да го направи по-стръвен от разгонен носорог. Лошото му момче направо танцуваше в панталона.

— Какво има? — прошепна Маделин.

Антъни вдигна поглед и установи, че лицето й се е обляло в руменина.

— Нищо, дявол да го вземе — хрипкаво отвърна той. Сетне зарови лице между краката й.

При първото вкусване той изпъшка. Кой да подозира, че една жена била способна да крие такова лакомство между практични ленени гащи и интелектуални разговори? Бог да му е на помощ, тя бе росна и топла, а проточената й въздишка му подсказа, че е точно толкова готова, колкото и той. Което бе добре, понеже този път възнамеряваше да я докара до писъци.

А когато зърна главата на Антъни между краката си, на Маделин й идеше тъкмо да изпищи. Как така допускаше той да върши тези… удивителни… невероятни… неща с нея… с устата си? Никога не бе предполагала, че един мъж може да я задоволява така! Или пък че тя ще иска той да продължи.

Но откакто я бе докоснал тази сутрин, не бе спряла да мисли… колко я бе раздразнил… събуждайки копнеж между краката й, по-могъщ от онзи, който тя бе събуждала нощем със собствените си ласки.

Без да си дава сметка какво прави, тя здраво стисна главата му и той спря, за да я погледне самодоволно, проклет да е. По-късно той щеше да има да съжалява. Но точно сега Маделин щеше да полудее от любопитство, ако не научеше за какво копнее.

Колкото по-дълбоко се гмуркаше с език в нея и зъбите му нападаха онова топченце от плът между краката й, толкова по-силно гореше и жадуваше тя. Никога, когато се бе милвала там, не бе постигала това фантастично усещане. Тогава просто се чувстваше разцентрирана и някак нетърпелива. Никога не бе изпращала вълна от зной от петите си до мястото, където езикът и зъбите му дразнеха онова късче плът с деликатност, която я караше неистово да повдига дупе към устата му.

И да пищи. Пронизителният вик я шокира, но сякаш не бе в състояние да се спре. Той се изля от нея, щом тя достигна върховното удоволствие, за което Антъни бе отворил дума тази сутрин; достигна го и се зарея в блаженство.

— Това е то, свърши за мен, миличка — настоя, когато пръстите му продължиха започнатото от устата и той се изправи. В очите му грееше адска светилна. — А сега отново искам да те видя как се разпадаш на части.

— Достатъчно — прошепна тя, защото пръстите му я гъделичкаха.

Но тогава гъделът се превърна в ехо от предишната сласт и в гърлото й се зароди болка, която отразяваше треперещата болка в слабините й. Сега те се стягаха и пулсираха, болката се усилваше, в гърлото й се надигна вик… и тя пак изкрещя.

Този път слабините й буквално се разтърсваха от спазми около пръстите му, сякаш искаха да ги погълнат дълбоко навътре в нея. Спазмите явно го задоволиха, защото на лицето му се изписа израз на мрачно удовлетворение.

Знойните му очи я изпиваха, поемайки всеки гърлен стон, всяко дрезгаво изпъшкване. Той дишаше тежко като нея и сякаш се бореше със себе си.

Докато Маделин още трепереше и тръпнеше, той измъкна пръстите си и ги избърса в носната си кърпа.

— Какво… беше това? — попита тя, когато най-сетне бе в състояние да говори.

Очите му се присвиха.

— Не се ли досещаш? Това е малката смърт.

— Изобщо не ми се стори като смърт. Не се припокрива с представите ми за смъртта — Маделин се мъчеше да излезе от унеса, да дойде на себе си. — Усещането… ох, как да го опиша… беше божествено. Само дето беше безразсъдно.

Антъни се изсмя грубо и дръпна полите й надолу.

— Преди никога не си го правила, нали?

Уф-уф. Тя уж беше опитна, нали така? Но едва ли можеше да го излъже.

— Не — прошепна.

— Твоят любовник очевидно е бил по-некадърен, отколкото си мислех.

— Любовник ли? — тя примигна учудено.

— Мъжът, който те е прелъстил и изоставил — Антъни непреклонно се взря в лицето й. — Мъжът, който те е накарал да се заточиш в това девическо училище, вместо да се ожените, както си му е редът.

Маделин сподави истеричния си смях. Олеле, беше й съчинил едно доста бурно минало. Тя самата не би могла да измисли по-добра история.

— Кой е той? — властно попита Антъни. — Кой егоистичен нещастник е взел невинността ти, без да се погрижи да ти достави наслада?

Да се възползва от фантастичната му измислица бе едно. Да се разпростре в нея бе друго.

— Не ми се говори за това — отсече и дръпна корсета си нагоре.

— Маделин, разбирам — той стана и я погали по косата. — Всичко е наред. Можеш да ми споделиш какво е направило копелето — или по-скоро какво не е направило. Чудесно си представям срещите ви: несръчно те е опипвал в мрака, а после бясно ти го е вкарвал без достатъчна подготовка. Ясно е, че нещо, сторено от него, ти е създало задръжки към прелъстяването.

— Сдържана съм по същите причини, които ти посочих преди.

— Страх от болест или от незаконни деца ли? Има си начини да се предпазиш и от двете.

— Наистина ли? — тя едва не се ритна от яд, че го е насърчила.

— Наистина — той повдигна брадичката й, тъй че тя да види зачервеното му лице. — Уви, днес не си нося нищо, обаче следващия път ще ти покажа.

Маделин пак сведе поглед. Нямаше да има следващ път. Не че би тръгнала да му разяснява това.

— Един от двама ни трябва да се завърне, преди мисис Харис да стане подозрителна — а тя трябваше да го откъсне от тази опасна тема.

— Няма да съм аз, или те ще разберат какво съм правил. Не мога да го скрия — Антъни се приближи и Маделин неволно закова поглед в издутината на панталона му, която беше на едно ниво с очите й.

Устата й пресъхна. Беше й известно как пенисът на самеца се втвърдява, когато е възбуден. Ерекцията спадаше, когато самецът изхвърлеше семето си в утробата на женската. Което тя не му беше позволила да направи. Което не биваше да му позволява тепърва.

Все пак бе прочела нещичко оттук-оттам за харема… Ах, да, мъжът можел да се самозадоволява също като жената. Беше видяла една груба рисунка: мъж изхвърля семето си, след като се е възбудил с ръка. А щом един мъж можеше да се справи сам, значи можеше и с помощ от жена.

Не че имаше значение — тя никога не би сторила подобно нещо. Твърдо не.

— Тогава аз ще се появя първа, а ти можеш да дойдеш, когато… се приведеш в приличен вид. Така ще възбудим по-малко подозрения.

Тя се надигна, но той я натисна надолу.

— Никъде не отиваш, докато не отговориш на въпросите ми.

Проклети да са той и въпросите му. Тя се загледа напред, право в издутите му панталони. Как по-добре да го разсее? Освен това при мисълта да докосне еректиралия член на Антъни се замая от вълнение.

Незабавно потуши това вълнение. То нямаше нищо общо с нетърпението й да види как изглежда той там. Или пък какво ще е усещането да го държи в ръката си. Или пък как ще реагира на милувката й.

Просто трябваше да му замаже очите защо иска партито.

— Или задавай въпросите си — рече тя с премрежен поглед. — Или аз бих могла да облекча състоянието ти. Изборът е твой.

Той се подвоуми. Личеше си, че мислено претегля решението си.

— Как ще облекчиш състоянието ми? — предпазливо я запита.

— С ръка — поясни тя, надявайки се, че правилно е отгатнала какво може да стори жената, за удоволствието на мъжа. Съдейки по това, че издутината в панталона му се уголеми пред очите й, явно беше познала.

— О, боже! — простена Антъни. — Ти си вещица.

— Защото предлагам да ти доставя удоволствие ли?

— Защото искаш да се измъкнеш от въпросите ми.

— Значи не искаш да ти доставя удоволствие?

— Не съм казал това — лицето му се озари от желанието. — Адски добре знаеш, че искам да ме вземеш в ръце.

— Ами тогава остави ме да действам — тя му разкопча панталона. Какво му беше трудното да докараш един мъж до освобождението?

Лицето му почервеня.

— Още искам отговори… — хрипкаво пророни той, но Маделин забеляза, че не я възпря.

— Ще си получиш твоите отговори — увери го. — След партито, става ли?

Трябваше да направи известни отстъпки, а ако сър Хъмфри не присъстваше, тя нямаше да има избор, освен да помоли Антъни да ги представи. Спря с пръсти върху копчетата и повдигна лице.

— Става ли? — повтори тя, давайки ясно да се разбере, че това е единственият избор, който му предлага.

За един дълъг момент Антъни се втренчи в нея.

— Добре — почти изръмжа той. Отмести ръцете й и сам се доразкопча, оголвайки инструмента, който преди тя беше виждала само при животните или на рисунка.

Устата й пресъхна. Трудно беше да не загуби ума и дума. Това нещо бе грамадно — не беше голямо като конски член, разбира се, но по-голямо, отколкото очакваше. Дълго и дебело, то стърчеше като стрелка на компас, указваща север. Към нея.

— Погали го — изкомандва той. — Ох, боже, моля ти се, погали го.

Тя кимна, ала я обзе паника. Ами ако се заблуждаваше? Ами ако не го задоволеше? Жалко, че не беше прочела повече от проклетата книга на момичетата. Една картинка, едва ли можеше да я ориентира за правилната техника.

Чувствайки се неудобно в подчинената позиция, тя се надигна и пое плътта му в ръка.

— Не зная… точно какво да правя — реши, че честта я задължава да признае, понеже за нищо на света не искаше да повреди този възхитителен орган.

— Ще ти покажа — сключи ръка около нейната и я раздвижи нагоре-надолу по великолепния ствол.

— Оох! — възкликна Маделин. — Все едно доя крава.

От гърдите му се изтръгна накъсан смях.

— Сигурно. Никога не съм… доил крава — с лекота направляваше ръката й, сякаш често изпълняваше това движение. При мисълта, че той се е милвал по същия начин, по който тя се галеше нощем в леглото, Маделин се разтрепери от знойна възбуда.

Удивително. Само мисълта какво ще се случи, ако плътта му навлезе в нея…

Не, недей да мислиш такива работи. Неразумно е, знаеш го.

Антъни пусна ръката й, за да продължи ласката без негова помощ, и се взря изпитателно в нея.

— Любовникът ти трябва да е бил голямо… дърво. Никога ли не те е карал да му правиш това?

Маделин се извърна от погледа му.

— Просто ми кажи какво ти харесва. Доставям ли ти удоволствие?

— Подлудяваш ме — когато го стисна по-здраво, той изпъшка сладостно. — Да, ето така. Ах, миличка, божествено е.

— И малко безразсъдно.

— Определено е безразсъдно — с една ръка улови брадичката й. — И слава богу.

После я целуна, а езикът му имитираше тласъците на ствола му в юмрука й, докато другата му ръка мачкаше гърдата й. Треперенето между краката й се възроди наново и тя се изплаши колко лесно я възбужда Антъни.

По всичко личеше, че и тя го възбужда доста лесно, понеже той скоро взе да пъхти. Отново улови ръката й, карайки я да се движи по-бързо.

— Ах, сладката Маделин, толкова практична… толкова палава… с теб искам…

Гласът му секна и той бръкна в джоба си за използваната кърпа, която уви около сплетените им ръце.

— Божичко, там съм… да… да!

С дрезгав вик той се изпразни в кърпата, а ръката му стисна нейната, за да забави движенията. Чудейки се какво е имал предвид под „с теб искам“, Маделин се вторачи в ръцете им. Очароваше я, че чувства всеки тласък на пениса му, всяка струя от семето му.

Никога не бе вършила нещо тъй интимно. Кой да предполага, че ще е толкова прекрасно даже, без да са довършили прелъстяването? Когато Антъни сведе глава и залепи целувка на челото й, Маделин усети ненадеен порив да заплаче за това, което никога не можеше да се осъществи, което те никога нямаше да споделят.

Защото сега тя знаеше истината — ако някога му позволеше да вземе невинността й, щеше да му отдаде сърцето си. А женкарят беше ужасен пазител на женското сърце.

Дори на практично сърце като нейното.