Сабрина Джефрис
Не дърпай лъва за опашката (7)

6

„Уважаеми братовчеде,

Забелязвам, че колкото и да се правиш на разтревожен, не разкриваш дали познаваш лично негово благородие. Може би трябва да го поразпитам какви приятели кани на забавите си. Разговорът ни би могъл да се окаже осветляващ.

Твоя любопитна роднина,

Шарлът“

 

 

Маделин сподави смеха си, когато зърна сащисаното изражение на лорд Норкорт. Само нейните ученички бяха в състояние да лишат един виконт от ума и дума. Тя се съжали над него и рече:

— Понеже негово благородие бе така добър да ви разясни тези въпроси, струва ми се, че не бива да се усъмняваме в…

— Не, не, държа да отговоря — Антъни замислено се вгледа в момичетата. — Мисис Харис и вашата учителка ме помолиха за тези уроци, понеже ми се носи славата на женкар. Те са решили, че съм звяр, маскиран като джентълмен, и са заключили, че никой не познава по-добре държането на един звяр от друг звяр. Не е изключено да са прави.

Той облегна хълбоци върху бюрото на Маделин, а на лицето му беше изписана странна сериозност.

— Обаче вие сами трябва да решите. Въпреки всичко, което ви казах, характерът на един мъж невинаги е лесен за разбиране. В бъдните дни се надявам да ви предложа ключ, но в последна сметка решението как да се отнасяте към даден мъж, който и да е мъж, си остава само ваше.

Как хитро се измъкна. Все пак отговорът не бе лош предвид обстоятелствата. Ако той честно си признаеше, че е звяр, момичетата бездруго нямаше да му повярват. Или още по-лошо, щяха да бъдат възхитени.

В интерес на истината, те вече бяха възхитени. Докато Антъни описваше хитрините на женкаря да докосне една жена по ръката или даже по косата, без да я подплаши, той накара всяко създание от женски пол в стаята, включително и нея, да закопнее за такива докосвания.

Маделин въздъхна. Кой би могъл да ги вини? Дори в сутрешно облекло виконтът съумяваше да изглежда издокаран. Днес носеше черни бричове за езда от еленова кожа с абаносови копчета. Войнишките му ботуши лъщяха, а сакото му от мериносова вълна и жилетката от черна коприна бяха дело на майстор-шивач. Даже косата му падаше на рошави къдрици, както беше модно, макар че това вероятно се дължеше на сутрешната езда, а не на грижите на камериер.

Освен ако той целенасочено не се стремеше да изглежда естествено.

О, но откъде една проста учителка да прозира разните му аристократични прищевки? Този мъж току-що весело бе описал техниките на женкаря. Ако й бе останала капка разум, изобщо нямаше да му вярва. Вчера, когато се бе възхитил на интереса й към естествознанието и бе заявил, че обича математиката, вероятно я е лъгал. Просто се е опитвал да я размекне, за да си спечели помощта й.

А целувката му…

Маделин преглътна. Никой не би могъл да определи тази знойна, бурна ласка като деяние на джентълмен. Половината нощ тя бе будувала, чудейки се какво ще е устните му да се допират до шията, раменете, гърдите й.

Господ да й е на помощ, навярно беше полудяла. Той я влудяваше. Трябваше да си гледа уроците и да се държи предпазливо, докато не го опознае по-добре. И по-важното, докато той не организира партито с азотен окис.

Прониза я вина. Нямаше какво да бленува по виконта. Той бе необходим за целите й, нищо повече; не биваше да забравя.

Часовникът в преддверието отброи часа и Маделин се сепна. Как само я беше изнервил — съвсем изгуби представа колко време е изминало.

Тя излезе напред и прекъсна думите му.

— Благодаря ви за осветляващата информация, лорд Норкорт, само че ще се наложи да запазите останалото за утре — момичетата предсказуемо се разбунтуваха и Маделин се намръщи.

— Заради тези уроци вече изпуснахме часовете по естествознание, няма да провалим и часовете ви по математика.

— А не може ли негово благородие да остане в час? — изчурулика едно момиче.

— Не си представям защо му е на лорда да слуша как ви преподавам математика.

— Напротив — намеси се Антъни с блеснали очи. — Това би ми доставило неимоверно удоволствие. А как по-добре да усъвършенствам преподавателските си умения, ако не като ви наблюдавам?

— О, да! — задъха се мис Сетън. — А после виконтът може да ни помогне в часа по танци! Ще ни покаже благоприличния начин, по който един джентълмен може да ни държи по време на танц!

— Вашата учителка по предмета също може да стори това, както вие отлично знаете — укори ги Маделин. — Освен това негово благородие се е ангажирал да идва тук за един час дневно и вероятно си има друга работа.

— Мис Прескот е права — рече той с лек итънски акцент, който й заигра по нервите. — Този следобед имам среща с моя домоуправител в Чъртзи.

Завладя я облекчение.

— А това ми оставя прозорец от няколко свободни часа — в погледа му светеше безразсъдство. — Ако вие, дами, убедите мис Прескот да танцува с мен по време на урока, ще остана до края. В края на краищата, за да ви покажа каквото искате, ще ми е нужна партньорка, а би било неприлично да ми партнира някоя от вас.

Маделин реши, че лукавата му тактика няма да я разколебае и тя все така ще настоява за партито. Да не говорим, че за девойките щеше да е полезно да видят как една разумна жена отвръща на женкаря.

— Много добре, сър. Ще танцувам с вас.

Момичетата възкликнаха радостно и Антъни им смигна. Коварен дявол!

— А щом настоявате да наблюдавате часа ни — додаде тя, — можете да седнете — докато той вървеше към свободния стол в дъното, Маделин погледна строго ученичките си. — Но ако вие, дами, не може да се съсредоточите в урока заради нашия гостенин, ще се наложи той да си тръгне, ясно ли е?

Те кимнаха и изключително прилежно се настаниха на чиновете — седнаха с изправен гръб, подредиха моливите и тетрадките си. Маделин извади бележките си от бюрото и написа на черната дъска задачите за решаване.

До днес не беше забелязала как роклята й се повдига, разкривайки малко от чорапа й, докато тя движи високо ръка с тебешира. Идеше й да дръпне надолу полите си. Кълнеше се, че може да почувства погледа на лорд Норкорт, както сърната чувства погледа на хищника, преценяващ нейната сила… и слабост.

Успокои се, че това е развинтено въображение, но щом застана с лице към класа, нямаше как да сбърка усмивчицата, която трепкаше на устните му. О, боже, нима е зяпал дупето и глезените й? Или просто е доловил нейното смущение?

Е, ако е смятал, че тя ще се размекне и ще се откаже от партито, не беше познал. Нямаше да постигне своето, като й играе номера, твърдо не.

За нещастие, по нищо не личеше той да се трогва от нейното пренебрежение. Докато Маделин показваше, обясняваше и задаваше въпроси на ученичките, очите му я изпиваха бавно, с интерес. За неин ужас тя се сгорещяваше там, където той спираше нахалния си поглед.

Само че когато спря да говори и му се начумери, той насочи поглед към лицето й с невинното изражение на момък, който недоумява защо го хокат.

Възмутителен подлец! А се беше съгласила да танцуват. Как щеше да издържи танца, без да се издаде?

Проклет да е, до гуша й беше дошло от маймунджилъците му. Нали беше казал, че обича математиката? Прекрасно, нека го докаже.

Тя изтри решените задачи и написа едно много дълго уравнение. Момичетата изстенаха. През изминалата седмица всеки ден го беше задавала като умствено предизвикателство. Засега никоя не бе намерила решението.

— Струва ми се, че е редно този път лорд Норкорт да си опита силите, дами — заговори с усмивка Маделин. — Какво ще кажете? Да видим ли дали той ще се справи?

Антъни сведе глава, когато момичетата шумно изразиха съгласието си.

— Вие май не искахте да преча на уроците ви.

— Няма да пречите. Ученичките ми вече дни наред си блъскат главата над уравнението и ми се стори справедливо и на вас да дадем шанс. Разбира се, ако прекалено се затруднявате…

— Не, няма проблем — усмивка се настани на красивата му уста, сякаш той напук й казваше: „Прави каквото щеш, аз пак ще си гледам“. После грациозно се изправи от стола и излезе пред черната дъска.

Но вместо да вземе друг тебешир, той се пресегна за нейния и нарочно докосна пръстите й.

При лекия допир по кожата й плъзна електрически ток и Маделин се задави. Изобщо не биваше да му казва, че опитите за съблазняване не я вълнуват. Едно, че беше започнала да мисли, че това не е съвсем вярно. Второ, така му беше отправила предизвикателство, което никой истински женкар не можеше да отмине с лека ръка. А тя не смееше да се оплаче от него на мисис Харис, преди да я е завел на обещаното парти.

Добре. С неговите камъни по неговата глава. Нека за разнообразие той се чувства неудобно.

Затова щом Антъни излезе на дъската, тя се отдръпна така, че той да я вижда с крайчеца на очите си. После най-безочливо се втренчи в задника му, както той се беше втренчил в нейния.

Това не представляваше проблем. Задникът му беше доста хубав, доколкото се виждаше под сакото и жилетката. А и краката му бяха много привлекателни: дълги и мускулести, с хубаво изпъкнали прасци. Би могла да ги зяпа цял ден.

И щеше, ако това можеше да го подразни, но той май нищо не забелязваше. Очевидно уравнението поглъщаше цялото му внимание, защото работеше със съсредоточен поглед и изопнати устни. Маделин още мислеше как да го накара да забележи грубото й държане, когато той остави тебешира и се обърна с лице към нея.

— Ето — той изтупа тебеширения прах от ръцете си. — Да обясня ли решението?

Тя го зяпна, после зяпна към дъската. Да му се не види, тази задача й беше отнела половин час, когато я намери в един сборник. А той я беше решил правилно за нула време, от първия път!

Значи не беше излъгал, че обича математиката. Уф, даже беше по-добър от нея. Това никога преди не й се беше случвало и Маделин ужасно се разстрои.

— Моля ви — рече тя. — Обяснете го. Ако можете.

Антъни се засмя.

— За мен ще бъде чест.

— Само ще изляза да кажа на мисис Харис, че ще постоите малко по-дълго…

— Какво? — той се изпречи на пътя й с нагла усмивка. — Но нали тъкмо вашето щателно наблюдение ме вдъхнови за решението.

Значи беше забелязал как го оглежда и изобщо не беше впечатлен. Даже сега се държеше повече като сваляч.

— Хайде, мис Прескот, нали уж трябва да ни надзиравате. Как ще стане това, ако избягате?

— Аз не бягам — жената никога не биваше да показва слабостта си пред звяра. — От какво да бягам?

Очите му проблеснаха.

— Може би от непреодолимото въздействие на чара ми?

Ще не ще, Маделин се засмя, понеже момичетата взеха да се кискат.

— О, но след толкова труд да ме убедите, че чарът ви е престорен, сър, определено няма най-глупаво да му се поддам.

— Казах, че чарът на негодника е престорен, мадам — поправи я той с рязка нотка в гласа. — Намирате ли, че моят чар е такъв?

— Инструктирахте ни да приемаме всеки мъж за непознат. Тъй като ви познавам едва от вчера…

От гърлото му неохотно се изтръгна смях.

— Настоявате да обръщате уроците ми срещу мен. Чудесно, вървете при директорката.

— О, не, сър, не мога да си тръгна сега, защото ще кажете, че бягам — тя му отправи ослепителна усмивка. — Не искам ученичките ми да ме мислят за страхливка.

— Само глупак би те взел за страхливка, миличка.

Гальовното обръщение тупна като камък в захласнатото мълчание на момичетата и предизвика концентрични кръгове от ахкания. В този момент Маделин осъзна, че той е забравил, че си имат публика. Същото важеше и за нея. Със свито сърце тя се обърна към ученичките:

— Мили мои, това е поредният нагледен пример как действа женкарят — махна с ръка към лорд Норкорт. — През идните две седмици с негово благородие ще ви предложим много такива демонстрации. Непрекъснато трябва да сте в готовност да разпознаете триковете му.

— Точно така — неговият пресипнал глас смущаваше сетивата й. — Сега видяхте колко е лесно един флирт да премине отвъд границите на приличието. Може би си мислите, че от словесен дуел с женкар няма да ви заболи, но както току-що ви показа мис Прескот, всеки миг може да загубите контрол над разговора.

Маделин току-що беше демонстрирала, че е ужасно податлива на авансите му. Защото след като я нарече „миличка“, тя бе усетила да я обземат топлина… спокойствие… удоволствие. О, боже!

— А сега, господине — поде тя, без да я е грижа, че гласът й трепери, — ще осведомя мисис Харис за нашите планове.

Бяха се измъкнали на косъм, защото, ако някое момиче разкриеше как я е нарекъл, директорката непременно щеше да заподозре привличането помежду им.

А после щеше да настане ад.