Сабрина Джефрис
Не дърпай лъва за опашката (4)

3

„Скъпа Шарлът,

Ясно ви е, че не е нужно да споменавате каквото и да било, за да го узная. Преди да стана благодетел на училището, проучих неговата директорка. Освен това поне веднъж годишно ми се оплаквате, че пак сте се заплела в сметки. Би трябвало да съм сляп, глух и глупав, за да не забележа.

Ваш приятел,

Майкъл“

 

 

Маделин се намръщи. Вероятно не биваше да изрича толкова прямо молбата си, но поне беше изяснила позицията си от самото начало.

— Да не си луда? — изсъска виконтът.

— Никак даже — отговори тя, отказвайки да се поддаде на провокацията.

Значи той се ядоса. Е, тя също се ядосваше — нерви не й останаха да бяга от кредиторите, да гледа как папа се върти като муха без глава в малката им къщичка, да се притеснява за бъдещето.

Лорд Норкорт се приведе и на челото му се изписа опасен гняв.

— Защо, по дяволите, се интересуваш от азотния окис? Една почтена млада госпожица не бива да присъства на подобни забавления.

Маделин се помъчи да изглежда безпристрастна, докато разказваше историята, която бе скалъпила надве-натри:

— Нали ти казах: аз съм естественичка. Изучавам човешкото поведение. Пиша студия за въздействието на този газ върху хората, но не мога да я довърша поради ограничените си сведения. Трябва да видя какво влияние оказва азотния окис върху множество индивиди.

— Затова ли искаш да посетиш забавление с азотен окис? — невярващо попита Антъни. — Заради някаква си научна студия?

— Да — преди няколко години това можеше и да е вярно. Но след като папа изпадна в немилост, защото беше използвал газа в практиката си, тя загуби интерес.

— Не е нужно да устройвам парти. На драго сърце ще ти изпратя химик, който да приготви съединението. После можеш да експериментираш, върху когото си пожелаеш.

— Няма да стане!

— Защо? — Антъни присви очи.

Защото не би могла да се срещне със сър Хъмфри. А това бе по-наложително от всякога.

Откакто с папа се преместиха в Лондон миналата година, тя се мъчеше да проникне в кръга му от избраници. Напразно се опита да посети бележития химик в дома му, писмата също не дадоха резултат. Не се сещаше за друг начин, по който да стигне до него и да го накара да я изслуша. А без негова помощ папа никога нямаше да си върне практиката.

Единственото, което изкушаваше сър Хъмфри да си покаже носа сред обществото, бяха веселбите с азотен окис, на които цареше непринудената атмосфера. Лесно щеше да си издейства да ги представят.

— Е? — остро попита лорд Норкорт. — Защо просто да не те снабдя с този газ?

— А откъде да намеря хора, върху които да експериментирам? Преподавам на млади госпожици. Опитам ли се да го използвам върху тях, ще си загубя работата.

— По-вероятно е да я загубиш, ако посетиш едно мое парти — изтъкна той.

— За бога, не е нужно на него да има леки жени — ядоса се Маделин. — Достатъчно е да го организираш с научна цел.

Антъни изсумтя.

— Не е възможно да си чак толкова наивна. Няма значение какво събитие организирам — в очите на хората аз съм женкар, който прави оргия. Ако присъстваш, рискуваш не само работата си, но и своето бъдеще.

Заболя я, защото той най-вероятно беше прав.

— Господине, ако светът беше справедлив, отиването на сбирка с научни цели изобщо не би представлявало риск. Жените естественици щяха да получават същото уважение като колегите си мъже. Щяха да могат да учат в университет като всеки мъж.

Погледът на Антъни омекна.

— Само че светът не е справедлив. Поне на този етап не е.

Чувството завладя душата й като ласка. Другите мъже говореха обичайните глупости как жената трябвало да бъде закриляна и освен това не притежавала достатъчно мозък, за да се справи успешно с учението. Но не и той. Удивително — особено за женкар.

Антъни опря лакти на парапета и размърда мускули под съвършено ушитото сако и електрическият импулс, опарил сетивата й, я изкара от равновесие. Мили боже, той се движеше като расов жребец, с естествена лекота и увереност.

Ала не я безпокоеше само необичайната му красота. Беше свикнала да наблюдава красиви животни, да си отбелязва техните характеристики и в детайли да описва държанието им. Не бе свикнала да ги желае страстно.

Да желае него? Навярно се беше побъркала. Мъж като него не би я погледнал втори път, при положение че жените падаха в леглото му като зрели круши. Искаше й се той пак да я погледне само защото се бе оказал учудващо интелигентен.

Без съмнение нарочно внушава това впечатление, за да прелъстява жени.

Внимателно, тук си много далеч от своята област. Той е непоправим женкар и лорд. Никога не го забравяй.

Сякаш си беше спомнил същото, Антъни отново започна да се държи ледено:

— Точно защото светът не е честен, не мога да ви дам каквото искате. Както вече посочихте, записването на Теса зависи от това доколко ще покажа, че умея да бъда дискретен. Ако устроя едно от прочутите си увеселения, ще покажа точно обратното.

Маделин се застави да бъде твърда:

— Забравяте, милорд, че записването на вашата племенница зависи също така от оценката, която аз ще поставя на уроците ви.

— Не съм забравил. Поискай всичко друго…

— Искам само това! — тя затърси начин да убеди инатливото магаре. — Не може ли да е в тесен кръг? Не е нужно обществото да разбира.

— Обществото винаги разбира.

— Това няма да стане, ако не поканите хората, които пишат за вестниците.

От устните му се отрони унил смях.

— Де да беше така! Без съмнение си прекарала живота си в тихата провинция, където клюките се изчерпват с това какво блюдо е поднесла на обяд госпожа кметицата, обаче ние, лондончаните, обичаме сочните, пиперливи, тлъсти клюки.

— Повярвайте ми, в Те… в провинцията има много такива клюки — навреме се спря Маделин.

Иначе папа нямаше да загуби пациентите си. И доброто си име.

— Да, обаче ме съмнява, че там хората подкупват прислугата за новини. Съмнява ме, че продават наученото на вестниците или че изнудват с него приятелите си за услуги — от гласа му капеше жлъч. — Клюката е законното платежно средство на едно общество, което се преструва, че презира просташкия лукс. Трудно е да отидеш на такова парти, без да станеш предмет на одумки, а да го организираш… — Антъни поклати глава. — Просто изключено.

— Не вярвам — отчая се Маделин.

— Даже директорката е чувала за моите празненства.

— Защото за тях пише по вестниците!

— Научила е от своите „източници“. Партитата с оскъдно деколтирани дами не бяха отбелязани в никой вестник. Провеждаха се на село, в ловната хижа на един познат, а ето че мисис Харис знае за тях.

От „братовчеда Майкъл“, спор няма. Как ли този човек си осигуряваше толкова много покани? Нали уж беше самотник.

Виконтът разсеяно потърка китката си.

— Задоволете се да изпробвате свойствата на азотния окис върху приятелите и роднините си.

— Приятели нямам, а роднини почти не са ми останали.

— Наистина ли? — той я погледна странно.

Маделин стана предпазлива:

— Не и такива, които ще ми дадат да експериментирам върху тях.

— Съжалявам, но се налага да ми поискаш друга услуга — тонът му стана още по-леден. — Една прилична сума може да ти осигури немалък брой приятели, върху които да експериментираш.

Да му се не види, беше застанал нащрек! Как би искала да обясни на това виконтче, че неговият чичо оказва натиск на викария да повдигне криминални обвинения срещу баща й — но така гарантирано щеше да го отблъсне. Неговото дело за попечителство беше с малки изгледи за успех, оставаше му само да го замесят в скандала около баща й. Сър Рандолф определено щеше да използва подобна връзка, за да досъсипе шансовете му.

Дали пък да не накара лорд Норкорт просто да я представи на сър Хъмфри?

Как ли пък не. След шест месеца учителстване при мисис Харис знаеше как стоят нещата в лондонското общество. Една нищо и никаква учителка не можеше да моли да я представят на сър Хъмфри, особено когато химикът се беше оттеглил от обществения живот. Съпругата и приятелите му зорко го пазеха от всякакви натрапници. А лорд Норкорт бе от тези приятели.

Дори да се съгласеше на този вариант, виконтът първо щеше да разговаря със сър Хъмфри. А като се има предвид досегашната й настойчивост, химикът сигурно я мислеше за някоя побъркана. Той или щеше да каже на лорда какво иска тя, което би провалило плана й, или щеше да й откаже среща. И в двата случая още една врата щеше да се затръшне зад нея.

Най-добрите й шансове да го заговори бяха сред други хора. За тази маневра се нуждаеше от прословутите празненства на лорд Норкорт.

Трябваше да го накара някак. Маделин се отдели от парапета и се запъти към балната зала.

— Другите ви услуги не ме интересуват. Ще съобщя на мисис Харис, че съм размислила доколко е разумно предложението ми, че в края на краищата „уроците по женкарство“ не са били добра идея.

— Хитра малка вещица! — изръмжа той, докато тя минаваше през вратите.

Маделин си наложи да се обърне с лице към него, въпреки че леденият блясък в очите му я вцепеняваше.

— Тц, тц, лорд Норкорт, такъв език няма да ви спечели моето благоразположение.

— Не ми е притрябвало вашето благоразположение, мадам — озъби й се Антъни и също влезе в залата.

— А на вашата племенница? — в гърлото й заседна буца, но тя продължи. — Май споменахте, че трябва да я измъкнете от онзи „ад“.

От гняв Антъни се закова на място.

— Значи цената за записването на Теса е едно парти с азотен окис?

— Да — когато той се обърна и тръгна към нея, Маделин едва удържа импулса да побегне. — Вие го организирате, аз идвам на него.

Погледът му я бодеше като нож.

— Доволна ли ще си, ако те заведа на чуждо парти?

Понякога сър Хъмфри ходеше и на чужди партита с азотен окис, обаче така вероятността да го срещне беше по-малка.

— Това или нищо — продължи Антъни. — Защото, ако устроя едно такова забавление, ще съсипя не само шансовете на Теса да се запише тук. Новината ще стигне и до съда, и аз ще загубя делото за попечителство.

Маделин замига:

— Но на чуждо парти…?

— По-лесно е да се опази тайната. Ще те вмъкна вътре и ще се покрия.

Логиката му не беше за изхвърляне.

— Но се заклевате, че ще ме заведете?

На челюстта му заигра едно мускулче.

— Заклевам се.

— И че мнозина ваши приятели ще бъдат там?

— Мои приятели? — очите му се присвиха. — Това пък какво ще рече?

Ох, трудно беше да го заблуди.

— Ами… че трябва да е голямо събиране. Предположих, че ще ме заведете на парти, където са приятелите ви.

Антъни я удостои с яростен поглед.

— От мен да мине. Ще поверя организацията му на един човек, на когото имам доверие.

И да не срещнеше сър Хъмфри, току-виж си намерила място в онези кръгове, което да й издейства нова покана.

— Добре, това ме устройва.

— Колко успокоително — саркастично подхвърли той. — Аз рискувам всичко, за да напишеш глупавата си студия, а ти не рискуваш нищо.

— Рискувам доброто си име и работното си място.

— Това май не те притеснява особено.

Понеже щеше да се завърне в Телфорд, ако партито се развиеше според нейните очаквания.

— Освен това — с негодувание продължи Антъни — никой няма да разкрие самоличността ти, защото никой не те познава. Ще се повторя: нищо и никакъв риск за теб, обаче твърде голям за мен.

Маделин дръзко изви вежди.

— Не е моя вината, че си живял разюздано.

На лицето му припламна гневно изражение.

— Да, ако се бях придържал към ограничените правила, които в обществото минават за „морални“, нямаше да се озова в това положение. Колко съм нехаен.

— Не съм отваряла дума за морал — неговият вуйчо се беше скрил зад морала, за да наклевети папа.

— Нямаше нужда. То се подразбираше от приказките ти за „разюзданост“ и „безразсъдство“. Но тъй като искаш нещо от мен, се страхуваш да не ме обидиш, като ме наречеш „безнравствен“.

— Стига сте говорили глупости.

Очите му искряха с онова неземно синьо.

— Напразно си се притеснявала, според критериите на обществото аз съм безнравствен. Ако не беше племенницата ми, все още щях да живея както ми изнася, защото пет пари не давам какво мисли обществото — Антъни се приведе по-наблизо. — Виждаш ли колко съм честен с теб? Най-малкото можеш да ми отговориш със същото.

— Аз съм честна! Винаги казвам точно каквото мисля! — по тази причина й беше толкова трудно да скрие защо иска да отиде на такова парти. — Гарантирам, че моралът няма нищо общо с моето мнение.

— Я виж ти! — в очите му грееха адски пламъци. — Значи ако си поискам целувка, за да скрепим сделката, няма да се натъкна на морални възражения?

Целувка ли? Маделин едва потуши обзелата я възбуда.

— В края на краищата — ледено продължи той — не съм болен, не мога да те изнудвам, понеже думата ти е по-силна от моята, а от една целувка няма как да се родят незаконни деца — Антъни огледа празната бална зала. — Без свидетели няма риск за учителското ти място или за доброто ти име.

От очите му струеше непозната светлина, която накара кръвта й да кипне. Досега никой мъж не я беше гледал така. Малцината телфордски ергени избягваха особената дъщеря на лекаря.

— А щом липсват морални възражения, не виждам основание да не се целунем. Да не говорим как ти вече ми заяви, че мога да се опитам да те съблазня, понеже такива неща не те „вълнували“.

Биваше си го: обърна собствените й думи срещу нея. А най-странното беше, че тя с удоволствие би позволила целувката, макар и само да види защо всички вдигат такъв шум около това нещо. Но по редица причини беше неразумно.

— Ако ме целунеш, едва ли ще докажеш, че умееш да бъдеш дискретен.

— Това е максималната ми дискретност, сладурче — измери я с язвителен поглед. — Освен това не се интересуваш дали съм искрен. Ти предложи да давам уроци само за да ме направиш свой длъжник, за да си изпросиш услуга.

Господи, колко добре я беше преценил! Но тя не беше хитра вещица, готова да каже всичко, за да му изкопчи услуга, докато тайно го презира заради неговата разюзданост.

— Добре — рече Маделин, мъчейки се да звучи небрежно. — Щом желаеш, целуни ме. Но не тук — врътна се на пети и влезе в близкото салонче за игра на карти, където бяха по-защитени, в случай че някой случайно решеше да мине наблизо.

Когато се обърна, установи, че той я е зяпнал с отворена уста и не се помръдва. Явно беше очаквал тя да се възпротиви, че такова поведение е безнравствено и после самодоволно да се поздрави, че е свалил маската на лицемерния й характер.

Ха! Добре го беше наредила.

— Е? Ще се целуваме ли, няма ли да се целуваме? Че си имам работа. Не мога цял ден да стоя тук…

Думите й замряха, когато той се раздвижи — великолепен, огромен хищник, дебнещ плячката си. С мрачна настойчивост в погледа Антъни улови в шепи главата й и почна да я целува. Не знаеше милост: устата му пиеше от нейната, вкусваше я, пречеше й да диша.

Странна и непозната възбуда нахлу в крайниците й, краката й се подкосиха, коремът й се стегна. Ако той не беше болен, защо я зарази с треска? Челото й гореше, бузите й горяха… тя гореше навсякъде.

Положи длан на гърдите му да го отблъсне, обаче я сепна буйното му сърцебиене. Нейното сърце думкаше в същия див ритъм.

Въпреки че беше чела за чифтосването при животните, в нейните източници не се говореше за сърцебиене и повишена температура. Нищо чудно, че жените разправяха как щели да припаднат от една целувка. Тогава го мислеше за превземки, но сега — майко мила…

Докато той не наклони глава и не плъзна език между зъбите й.

Маделин се отскубна.

— Сър, вашият език няма място в устата ми.

За един момент той изглеждаше зашеметен, сякаш целувката го беше изненадала колкото нея. Сетне крадешком погледна устните й, а нея я пролази странна тръпка.

— Това е част от целуването — обясни Антъни с пресипнал глас. — Досега никой не те е целувал, нали?

Да не би да я считаше за твърде невзрачна, та да привлече някой мъж? Омразно й беше да я смята за патетична стара мома, която би могъл да посвети в любенето. Нищо, че беше точно такава. Тя вирна брадичка.

— Не казах това. Обаче ти чудесно си даваш сметка, че е неприлично да ме целуваш така.

— Това само допринася за удоволствието — съблазнителната му усмивка не стигаше до очите. Контрастът между неговата приветливост и студения му взор я омайваше.

Какво си е въобразявала? Тя може би не познаваше женкарите, обаче разбираше кога й готвят капан. А ако се хванеше в капана на непоправимия лорд Норкорт, това едва ли щеше да й бъде от полза.

— Хайде, мила — рече той с глас, който се плъзна по кожата й като сатен, — това е само за да скрепим сделката. Нека те целуна истински. Само веднъж.

Маделин се подвоуми, но любопитството надделя над здравия разум.

— Само веднъж.

Този път той с милувки накара устните й да се разтворят, преди да пъхне вътре езика си. Отначало усещането беше чудато. Антъни извади езика си и го плъзна обратно няколко пъти — бавен, съблазнителен ритъм, който отново разпали у нея треска.

Играта на езиците би трябвало да я отвращава, но не. Властното проникване, жегата, устните му върху нейните… колко удивително. Абсолютно удивително. Напомняше й на нещо това ритмично промушване…

О, боже.

Маделин се отдръпна. Неговата „истинска целувка“ напомняше на чифтосване, само че с езици. Беше наблюдавала разгонени животни, за да е наясно.

— Достатъчно, милорд — скастри го тя с треперлив гласец. — Нашата сделка е подпечатана.

Антъни остро си пое дъх и прокара палец по устните й.

— Да, така е.

Бузите й се обагриха в розово. А тя никога не се изчервяваше. Ужас: един женкар я накара да поруменее! С какви очи ще назидава момичетата да бягат от неразумни любовни връзки, след като с лекота беше паднала в обятията на един широко известен непрокопсаник.

— Това няма да се случи отново.

Блясъкът в очите му я накара да застане нащрек.

— Да не се боите, че в крайна сметка май се вълнувате от такива неща, а, мис Прескот?

— Разбира се, че не — излъга Маделин. — Но и двамата искаме нещо от това съдружие, което няма да получим, ако ни хванат да се целуваме.

За щастие, това подсещане охлади жарта му. Маделин погледна джобния си часовник. Трябваше да му избяга.

— Прощавайте, но сега имам занятия. Налага се да свършим с обиколката.

— Хубаво — Антъни я наблюдаваше зорко, все едно преценяваше характера й. — Ще вечерям с едни стари приятели от Итън, тъй че най-добре да тръгвам.

— Ще ви изпратя — тя пое към вратата, а мрачният му поглед я изпълваше с неловкост. — Можете ли да започнете уроците от утре?

— Естествено.

— Тогава до утре в осем. Тогава преподавам на момичетата естествознание.

— В осем ли? — шашна се той. — Сутринта!

— Съжалявам — извини се Маделин със захаросан гласец. — Прекалено рано ли е за ваше благородие?

— Добре ми е — устните му се опънаха в усмивка. Очевидно не му беше добре. А тя не биваше да му вгорчава живота прекалено отрано.

— Само дето вие ще вечеряте и пиете с приятели — особено като се има предвид кои бяха неговите приятели.

Спомни си клюките в Телфорд как той с няколко съученика от Итън загазили, защото си организирали вакханалия — с вино, кръчмарски проститутки и яздене на козел.

— Няма значение — тя махна с ръка. — Елате, когато ви е удобно. Ще се наглася според вас.

— Ще бъда тук точно в осем, мис Прескот — Антъни се поклони отсечено. — А сега ме извинете, знам пътя. До утре сутрин.

Тя го загледа как крачи с изправен гръб. Той представляваше странна смесица от аристократична надменност и едва сдържан плам. Обзе я чувството, че ако разгори димящите му въглени, огънят ще я погълне.

Трябваше да внимава. Той не беше като търговците и надутите граждани, които идваха да видят сестрите си или да запишат своите дъщери. Онези господа доброволно и убедено оставяха обществото да диктува държанието им.

Не и лорд Норкорт обаче. Той не се отчиташе пред никого. Вече бе прекарал живота си разюздано; щеше да прелъсти една учителка, без окото му да мигне, ако смяташе, че ще му се размине. Компрометирането й не означаваше нищо за него.

Маделин го осъзнаваше, обаче съблазънта я влечеше към него. Мисълта мъжественият виконт да я направи жена…

Тя изстена. Кой сега се държеше разюздано? Само нейното обезчестяване липсваше, за да е пълен скандалът около семейството й. Така определено нямаше да помогне на папа.

Господ да й е на помощ, следващите две седмици се очертаваха много дълги.