Нора Робъртс
Сбъднати мечти (7)

Шеста глава

Можеше и да е по-лошо, успокояваше се Майкъл. Например да е в някоя джунгла на Централна Америка и да се поти, докато избягва насочените към него куршуми. Или да го халосат по главата, както се случи при една каскада, когато нещо се обърка.

Вместо това, сега стоеше насред салон пълен с хора, които не познаваше и не желаеше да познава.

По-добре да бяха го халосали по главата.

Самото помещение, прецени той, бе прекалено сладникаво с всичките тези яркочервени сърца, окачени на книжни дантелени панделки. Цветята не бяха лоши обаче. Нямаше нищо против цветята. Но според него така подбрани — само бели и червени, малко натрапчиво поднасяха темата.

В центъра на покритите с розови покривки маси имаше украса от бели и червени карамфили. Музиката — нежни струни и дискретно пиано — се изпълняваше от мъже на средна възраст в бели костюми.

Предпочиташе блусове или чист рок.

През един от прозорците се виждаше морето. Помисли си как вечната война на водата със скалите интересно контрастира на спокойните, определено надути хора в лъскавото, прекалено топло помещение.

Жените доста се бяха постарали, отбеляза той. Панделки, мъниста, бижута. Слоеве парфюм се примесваха с коприни и дантели. Натруфено, както и целият декор, реши той. Изборът на Лора — семпъл и женствен — му харесваше много повече. Вероятно класата й, предположи той, я открояваше. Класата, която бе в кръвта й. Сигурно щеше да й го каже, но тя се отдалечи бързо, за да направи, както той ги наричаше, задължителните обходи на представител на семейство Темпълтън.

Повечето мъже бяха в смокинги. Дребен факт, който Джош за удобство му спести. Не че Майкъл имаше нещо против. И без това никога нямаше да облече смокинг. Дори и да разполагаше с такъв.

Но това бе още едно нещо, за което щеше да се заяде със стария си приятел. Ако той въобще се появеше.

Хубавото обаче е, че държи чаша студена бира. Малките хапки, наредени артистично върху масите, изглеждаха деликатни и вкусни. Пофлиртува с някаква жена, взела го по погрешка за изгряващо холивудско величие. Не поправи грешката й.

Чудеше се дали да не излезе, да подиша чист въздух, или да обходи другите помещения. Можеше да отиде до масата, където се играеше покер и да намери някои загубеняци, които да срази. В този момент Лора се приближи.

— Извинявай. Имаше някои хора, с които трябваше да поговоря.

С разсеян и напълно механичен жест тя пое шампанското, подадено й от явилия се наблизо сервитьор.

— Няма никакъв проблем.

Но съществуваше, призна си тя, нейният проблем. Бе имала време да премисли нещата.

— Съжалявам, Майкъл. Бях ядосана на Джош, че така уреди нещата, и си го изкарах на теб. — Той не отвърна и тя се насили да се усмихне. — Е, за какво си говори с Кити Бенет?

— С кого? А, брюнетката с многото зъби.

Лора почти се задави с шампанското. Никога не бе чувала подобно описание за председателката на Артистичния съвет на Монтърей. Нито толкова точно.

— Да.

— Харесва последния ми филм.

— Нима?

Той реши да се държи дружелюбно и се усмихна.

— Не „Безстрашно сърце“, макар да имам няколко каскади там. Мислеше, че съм режисьор към някоя от студиите.

— Хм… И вероятно сте обсъдили метафоричните превъплъщения на подвластното ни на секса общество с пластовете символизъм, които всъщност представляват морална разложеност…

Той усети, че настроението му се подобрява.

— Нещо такова. Според нея съм брилянтен и недооценен.

— Честито.

— А всъщност желаеше единствено тялото ми.

— Е, творецът трябва да прави жертви. А, ето ги Байрън и Кейт.

Майкъл хвърли поглед. Веждите му се повдигнаха изненадано при вида на впечатляващата брюнетка, облечена в черно. Гаменското лице с огромни очи и късо подстригана коса го слисаха. Момичето, което помнеше, бе хърбаво и приличаше на недодялано жребче.

— Това е Кейт? Кейт Пауел?

— Сега работи над физиката си — прошепна Лора. — Занимава се почти само с това, затова не подхващай темата.

— А това треньорът й ли е? — попита Майкъл също шепнешком, преценявайки широкоплещестия дългокрак мъж до нея.

— И съпруг. А също така и мой шеф. Байрън. — Протегна ръка към приближилата се двойка. Последва бърза целувка, преди да похвали Кейт. — Марго, както винаги, има право. Тази рокля ти стои прекрасно. Байрън де Уит, Майкъл Фюри — представи тя двамата мъже.

— Приятно ми е да се запознаем. Кейт ми е разказвала какви ли не чудесии за вас.

— И то без да преувеличавам. — Тя пристъпи напред и засмяна дари Майкъл с приятелска прегръдка.

Ръцете й можеше и да са тънки, отбеляза Майкъл, но са яки. Радвайки й се, той я отдалечи от себе си.

— Кейт Пауел, която изглежда чудесно.

И понеже винаги го бе чувствала близък, тя отвърна:

— Същото важи и за теб, Майк.

— Да ви взема нещо за пиене? — обади се Байрън.

— За мен същото като за Лора — реши Кейт.

— Майкъл?

— Бира.

— Чудесно звучи — одобри Байрън. — Май ще последвам примера ти. Извинете ме за минутка.

— Това е южнякът у него — промърмори Кейт, като го наблюдаваше със задоволство как се насочва към бара. — Чистокръвен джентълмен.

— И не е само роклята, която ти отива — добави Майкъл.

— Така е. — Кейт се извърна отново към тях и се усмихна щастливо. — И за разлика от роклята, която ще върна в склада на магазина ни утре, той е само мой. Е, как си, Майкъл Фюри, и кога, по дяволите, ще ни поканиш да видим конете ти?

На Кейт й е толкова лесно, помисли си Лора, докато слушаше непринудения разговор между двамата. Така естествено се впусна в него. Нима не чувстваше… о, макар и да мразеше термина, единствено той й хрумна — вибрациите? Дълбоки, неспокойни, опасни вибрации. Разтреперваше се само като стоеше до него, като усещаше досега на ръката му до своята, като улавяше блясъка в сините му очи.

Нещата се пооправиха с пристигането на Джош и Марго. Последваха нови реплики, смях. Байрън и Майкъл се увлякоха в разговор за коне. Оказа се, че семейство Де Уит притежаваше няколко. После се впуснаха да обсъждат автомобили — друга обща тема за мъжете — и Байрън се уговори да разгледа конете на Майкъл.

Не й беше трудно да се откъсне за малко и да повлече Марго със себе си.

— Е, — подхвана приятелката й, — май се забавляваш. Доста хора не ви изпускат от очи — теб и Майкъл.

Никакви други думи на Марго не биха възпламенили така Лора. Сега тя прозря целия замисъл и се изненада, че не го бе открила по-рано.

Беше готова да избухне, но се постара да се овладее.

— Това ли измисли? Да дадеш възможност на присъстващите да огледат добре клетата Лора и нейния придружител?

— Защо не, щом е така привлекателен? — Марго нетърпеливо махна с ръка. — О, я се отпусни, Лора. Та това е само една вечер от живота ти. Защо да не я прекараш с привлекателен мъж? Господ е свидетел колко отдавна се криеш.

— Крия се? — Усещаше, че едва говори. — Така ли го определяш?

— Всъщност, не. — Съжалявайки за думите, Марго хвана ръката на Лора. — Имам предвид колко си отдадена на работата си и не си позволяваш да се поотпуснеш. Направи го сега. Покани го на танц, поразходете се или каквото и да е, преди той и Байрън да се сраснат като сиамски близнаци, привлечени от темата за двигателите.

— Не желая да танцувам или да се разхождам с Майкъл — заяви Лора. Изпитваше самосъжаление, че бе пренебрегната бивша съпруга и самотница, но успя да продължи: — Доволна съм, че намери с какво да запълни вечерта си. Толкова очевидно е отегчен.

— Значи не се справяш със задачата си — поклати глава Марго, вече ядосана. — Нищо няма да ти стане, ако се държиш малко по-дружелюбно с него, Лора. За всички около теб ще е по-добре, ако се впуснеш в малко секс, за да намалиш напрежението си.

Сивите очи на Лора станаха стоманени.

— Така ли? Не си давах сметка, че тези около мен са толкова пострадали от моя начин на живот.

— Ей? — Доловила признаците на буря между двете, Кейт се намеси. — Карате ли се?

— Лора е бясна, защото я накарахме да дойде с Майкъл тази вечер.

— Майк е готин. — Кейт внимателно взе маслина от чинията си. — Какъв е проблемът?

— Бясна съм — Лора преднамерено повтори думата, — защото според Марго трябва да скоча в леглото му, та да не се налага тя или останалите ми приятели да се тормозят от сексуалната ми неудовлетвореност.

Кейт погледна към групата на Майкъл, Байрън и Джош.

— Не виждам с какво ще навреди — отсече тя и сви рамене. — Ако не бях щастливо омъжена жена, самата аз щях да обмисля дали да не го направя.

— Много ви е удобно на вас двете, нали? И двете щастливо омъжени. Господи, моля се никога да не съм толкова самодоволна.

Само възпитанието й я принуди да се отдалечи с достойнство, вместо да се фръцне и да ги зареже.

— Очевидно сме натиснали грешни бутони — промърмори Кейт.

— Крайно време беше някои от тях да бъдат натиснати. — И все пак Марго въздъхна, преди да отпие от виното. — Нямам нищо против да я ядосам, но не желая да я правя нещастна. Просто се надявах, че ще се забавлява или ще остави Майкъл да го стори. А и да я начука както подобава.

Кейт се разсмя.

— Ти си грижовна приятелка, Марго. Но я кажи — наистина ли сме самодоволни от положението си?

— Опасявам се, да.

 

 

Няколкото минути, прекарани в стаята за отдих на дамите, помогнаха на Лора да се успокои. Седна на тапицирана табуретка пред облицованата с огледала стена и старателно оправи червилото си.

Дали не ставаше раздразнителна? Или неприятна за хората наоколо? Не й се искаше да е така. Тя просто бе много заета. Работеше и се бе посветила на семейството си и службата.

Какво толкова лошо имаше в това? Въздъхна, облегна се на лакти и подпря глава с ръце. Не. Все пак трябваше да признае, че тя допринесе за провала на една обикновена нормална вечер. Защото много отдавна не бе прекарвала обикновена нормална вечер.

Така беше — пред себе си можеше да го признае — защото не знаеше как да се държи в присъствието на мъж, особено ако изглеждаше като Майкъл Фюри.

Едва седемнайсетгодишна се влюби в Питър. На осемнайсет се омъжи за него. Преди това бе излизала само с няколко момчета.

В продължение на десет години беше омъжена и през цялото време нито веднъж не се впусна да пофлиртува, а още по-малко — да си позволи да преживее любовно приключение. Мъжете, които познаваше, бяха или роднини, или стари приятели на семейството. Имаше и случайни познати, съпрузи на нейни приятелки и колеги.

На трийсет години е, помисли си тя тъжно, а няма представа как да се държи на среща с мъж. Освен това съпровождането на Майкъл едва ли можеше да се нарече среща в истинския смисъл на думата.

При отварянето на вратата се изправи и бързо извади гребена.

— Здравей, Лора.

— Джуди! — Усмихна й се сърдечно. Джуди Прентис беше приятелка и редовна клиентка в „Претенции“. — Радвам се да те видя. Изглеждаш чудесно.

— Правя, каквото мога. — Вечно готова да побъбри или да размени някоя клюка, Джуди се настани до нея. — Видя ли Мади Грийн? Миналия месец си е правила операция за уголемяване на бюста.

Лора не се стърпя и отбеляза:

— Трудно е да не забележиш щръкналите й гърди.

— Добре, ама внимавай. Направих й подобаващ комплимент, когато тя повдигна темата. Нещо в смисъл, че изглеждат доста закачливи. — Засмя се, а Лора изсумтя. — И в следващия момент ме довлече тук и се съблече до кръста, за да ми ги покаже. Съвсем отблизо, мила моя.

— Господи, благодаря, че ме предупреди.

— Но трябва да призная, бюстът й е станал доста привлекателен. И в тази връзка — продължи Джуди, като спря да оправя грима си, — не познавам онзи изключително привлекателен екземпляр, с когото си тази вечер. От района ли е?

— Стар приятел.

Джуди ококори очи.

— Ех, защо всички нямаме такива стари приятели?

— Наскоро се завърна тук. — В този момент й хрумна нещо. — Дъщеря ти ходи на уроци по езда, нали?

— Направо е луда по конете. Навремето и аз минах през такава фаза, но при Манди, изглежда, ще е завинаги.

— Майкъл отглежда коне, тренира ги. В момента е в имението Темпълтън, докато построи наново къщата си. Цялото му имущество потъна под онези кални свлачища.

— Господи, колко отвратителни бяха! Една моя приятелка наблюдавала как къщата й пада от скалите. Плъзнала се и толкова. Направо да ти се скъса сърцето. — Джуди втри парфюм в китките на ръцете си. — Защо изобщо живеем в Калифорния?

— Чувала съм, че е заради хубавото време — отвърна Лора суховато. — Както и да е. Можеш да се свържеш с Майкъл, ако решите да купите кон на Манди.

— Обсъждахме го. Рожденият й ден е скоро, а най-много от всичко иска да има собствен кон. — Замислена, Джуди прибра парфюма. — Благодаря за идеята. Ще поговоря със съпруга си. Междувременно — късмет със стария ти приятел.

Лора излезе от будоара в по-добро настроение. Вечерта вече привършваше, а тя някак се бе справила. Най-малкото, което можеше да направи, е да се опита да се позабавлява през времето, което оставаше.

— Поуспокои ли се?

Леко подскочи и мислено изруга. Наложително ли е този мъж така ненадейно да се появява зад гърба й. Обърна се към него с достойнство.

— Моля?

— Когато влизаше в дамската стая, имаше вид на човек, готов да убие някого — поясни той и й подаде чаша шампанско.

— Вероятно нещо от храната не ми се е отразило добре. Там срещнах една приятелка.

— Вие жените сте царици да си правите събирания в тоалетната. Така си обяснявам защо отивате там на групи.

— Ако съм откровена, трябва да призная, че там играем покер и пушим пури, но мисълта ми е друга: приятелката ми има дъщеря, запалена ездачка. Обмислят дали да не й купят кон. Дадох на Джуди името ти. Надявам се, не възразяваш.

— Винаги се чувствай свободна да ми намираш клиенти. Между другото, много ми допада зет ти.

— Видях. Чудя се, че още не сте заедно.

— Това да не е деликатно подсказване, че съм те пренебрегнал?

— Не. — Изрече го прекалено бързо и се опита да замаже впечатлението. — Въобще. Радвам се, че така добре се разбирате с Байрън. — Зърна го на дансинга с Кейт и погледът й омекна. — Толкова са щастливи заедно. Женени са само от няколко месеца, но при някои двойки знаеш със сигурност, че начинът, по който се гледат, никога няма да се промени.

— Романтичната ти натура се обади.

Тя не се засегна.

— Защо да не се обади?

— В такъв случай да те поканя да потанцуваме.

Тя го погледна в очите. Защо не?

— Приемам.

Преди да успее да я хване подръка, видя как усмивката й изчезна, а лицето й пребледня. Ръката, която бе вдигнала, за да постави в неговата, се отпусна.

— Какъв е проблемът?

Тя успя само да си поеме дъх, преди с леко треперещ глас да поздрави:

— Здравей, Питър. Кенди.

— Лора.

Майкъл се извърна, а ръката му инстинктивно докосна Лора по гърба за подкрепа. Очевидно това е бившият, даде си сметка той, с тая червенокоса жена с котешки очи, увиснала на ръката му.

Би трябвало да се сети, че такъв тип мъж ще допадне на Лора — висок, светъл, открояващ се, със смокинг по поръчка и дискретно проблясващи на ръкавелите диаманти.

— Не знаех, че си в града — успя да изрече Лора. Схвана, макар разговорите наоколо да не секваха, как вниманието на всички се съсредоточава върху малката им група. — Когато говорехме за вечерята в училището на Алисън, имаше намерение да пътуваш.

— Плановете ми малко се попромениха, но въпреки това няма да мога да отида.

Каза го бездушно, сякаш отклоняваше покана за мач по поло.

— За нея е много важно, Питър. Само няколко часа…

— А плановете са важни за мен. — Погледът му се отмести към Майкъл и го огледа преценяващо. — Струва ми се, не познавам придружителя ти.

— Майкъл Фюри — представи се Майк, но не протегна ръка.

— Разбира се. Стори ми се позната физиономия. — Гласът на Кенди Личфийлд гукаше кокетно. — Майкъл е стар приятел на Джош Темпълтън, скъпи — обясни тя на Питър. — После замина към морето или нещо такова, нали?

— Нещо такова — отвърна й Майкъл, като бегло я погледна. Този тип жени винаги го бе отблъсквал — неизменно арогантни и порочни. — Но не те помня.

Забележката му целеше да я раздразни. Обикновено постигаше своето. Тя леко се сепна, но отново заговори с гърления си глас.

— Е, все пак не се движехме в едни и същи среди, нали? Майка ти не беше ли сервитьорка.

— Точно така. В хотел „Темпълтън“. А баща ми избяга с някаква червенокоса. Не ти е роднина по някакъв начин, нали?

— Не мисля. — Тя се извърна към Лора. — Не опявай на Питър, Лора. Толкова сме уморени. Едва успяхме да си поемем дъх. Днес сутринта се върнахме от Свети Томас.

— Надявам се, добре сте прекарали, но тези дребни домашни уточнения налагат известна комуникация помежду ни. Ако позволиш…

Млъкна по средата на думата, защото забеляза пръстена на ръката на Кенди, която тя демонстративно облегна върху гърдите на Питър. Диамантът с големина на кокоше яйце блестеше върху платинена основа.

Доволна, че най-сетне е привлякла вниманието на Лора върху онова, което желае, Кенди се закикоти.

— Господи, разкрити сме! Питър и аз искахме да направим съобщението тихичко и разчитам на твоята дискретност. — И на огорчението ти, добави тя мислено. Ненавиждаше Лора от години и се наслади на моментния си триумф.

Всички мускули в стомаха на Лора се стегнаха, когато погледна Питър в очите. И видя, че те са весели. Хладни и весели.

— Честито. Двамата ще бъдете щастливи заедно, убедена съм.

— Не се и съмнявам. — Кенди бе идеална за него, помисли си той. Идеална за новия етап от живота му, както Лора бе идеална на предишния. — Замислили сме малка церемония през май в Палм Спрингс.

— Е, не толкова малка — обади се Кенди кокетно, с блеснали очи, които не откъсваше от Лора. — Май е чудесен месец за сватба, не мислиш ли? Ще направим стилно и изискано тържество, но в никакъв случай малко или неофициално. Една булка все пак иска да се покаже.

— А в това отношение имаш опит. — Ръцете на Лора всеки момент щяха да затреперят. Не биваше да го допусне. Влиза ли в плановете ти да съобщиш на момичетата, Питър, или — според теб — аз трябва да го направя?

— Изцяло го предоставям на теб.

— Убедена съм, ще се зарадват — изгука Кенди и пое чаша от наблизо минаващ сервитьор. — Моите деца са във възторг. Чарлс е доста привързан към Питър, а Адриана е очарована от перспективата да има сватба.

— Колко се радвам за теб — отвърна Лора сковано и добави: — Вероятно и Чарлс, и Адриана вече са свикнали с браковете ти.

— Не бъди фалшива, Лора. — Гласът на Питър бе мек, но хладен. — Никога не ти е подхождало. А сега, ако ни извините, ще поговорим и с други.

— Спокойно — прошепна й Майкъл, докато Питър се отдалечаваше с Кенди.

— Кучка. И да търпя такава кучка да е мащеха на дечицата ми? Как да се примиря?

Изненада се, че е възможно това да бъде първата й мисъл. Ала бързо прецени. От какво толкова да е смаяна?

— Те са умни, Лора, а и тя не ми прави впечатление на жена, която ще се занимава с деца.

— Не искам да остана повече тук.

Преди да успее да побегне, той здраво я хвана за ръката. Придърпа я към себе си и отстрани изглеждаше, че сякаш споделят някаква тайна.

— Ако побегнеш сега, ще излезе, че отстъпваш. Това ли искаш?

— Не мога да остана повече тук. — У нея се надигаше паника, примесена с горчив яд. — Как може да постъпва така? Как е способен да им причини това?

Странно, мина му през ума, но тя въобще не си даваше сметка, че всъщност двамата с Кенди й го сториха. При това съзнателно и много целенасочено.

— Ако ми позволиш да съм съдия на ситуацията, всички в салона стоят и чакат да видят как Лора Темпълтън ще се справи след срещата с бившия си и кукличката му. Не е ли време за онзи танц?

Прав бе, разбира се. Напълно прав. Колкото и да бе наранена и шокирана, все пак имаше и гордост. Нямаше да допусне Кенди да се наслади на бягството й.

— Добре.

Тръгна с него към дансинга, сякаш не желаеше нищо друго, освен малко да се поотпусне в ръцете му. Музиката бе нежна, някакво парче от четирийсетте години. Трябваше да звучи романтично, а вместо това гърмеше в ушите й като викове на бойно поле.

— Няма да сложи ръцете си върху дъщерите ми — мърмореше Лора през стиснати зъби.

— Въобще не смятам, че възнамерява да го прави или че това е целта й. Би било по-добре, ако ме погледнеш. — Прегърна я и откри как добре й прилягат ръцете му. И стъпките им съвпадаха. — Опитай се дори да се усмихнеш.

— Те дойдоха тук само за да ме зашлевят публично. Нито единият, нито другият дори за миг не е помислил за децата. Та тя самата е майка, Майкъл. Може ли да не я е грижа как ще се отрази това на децата?

— Прекалено е себевлюбена. Престани да се притесняваш. Няма да отдели време от светските си ангажименти, за да си играе на майка. Усмихни се — прошепна отново той и нежно погали с ръка бузата й. — В състояние си да накараш всички да мислят, че единствено аз съм в главата ти, и да гадаят какво ще предприемем, когато си тръгнем оттук.

Отново беше прав и затова тя си позволи да се усмихне.

— Извинявай, но и ти някак попадна в престрелката.

— Не се тревожи. Раната е само повърхностна.

Възнагради го със спонтанен, искрен смях.

— По-добър си, отколкото те помня, Майкъл. Чудя се как ли изглеждам аз.

— Доста спретната и хубавичка ми се струваш. Както винаги. Ето, сега ги заинтригувахме. — Наведе глава и бузата му се опря до нейната, а устните му бяха близо до ухото й. — Кой ли е този, с когото е Лора Темпълтън, чудят се те. Откога е тази история?

И тя самата започваше да се чуди.

— Никой не се интересува чак толкова от мен.

Дъхът му в ухото й бе топъл.

— Хайде, сладурано, ти направо ги омайваш. Владеещата се, хладна Лора.

— От доста време насам гледат на мен като на клетата Лора. — Гласът й отново бе напрегнат. — Клетата Лора, чийто съпруг й изневеряваше със секретарката. Клетата Лора, която ще трябва да си държи главата гордо изправена, докато бившият й се жени за съпредседателката й от Градинския клуб.

— Господи, ти си имала нещо общо с тая досадна червенокоса жена? — Поклати невярващо глава. — Разочарован съм от теб. Но ще ти предложа нещо. Сега, когато всички са заинтригувани, защо да не им дадем нещо, което да коментират утре по време на късната си закуска?

Устните му се спуснаха надолу и докоснаха страната й. Преди да се отдръпне шокирана, те бяха плътно върху нейните. Целувката бе продължителна и бавна. Главата й се зави, ръката на рамото му се разтвори и тя впи в него пръсти.

Той се отдръпна съвсем малко, така че всичко, което виждаше, бяха очите му.

— Хайде да го направим отново — предложи той тихичко. — Струва ми се, започваш да схващаш какво се иска от теб.

Тя понечи да протестира. Не беше от жените, които си позволяваха да се целуват на обществени места. Или които въобще се целуваха с мъже, ако трябва да е точна. Ала устните му отново легнаха върху нейните, настойчиви и горещи.

Вкусът на мъж, на твърди знаещи устни, на вещото дирене на езика, на одраскването на зъбите. Никой не я бе целувал досега така, сякаш устата й беше неизчерпаем извор на наслада. Нещо заседна в гърлото й — може би шок, а може би удивление.

Той също се учуди. Беше се питал какъв ли е вкусът й, усещането при досег. Откри букет от контрасти: топлина извираше зад хладната фасада, плахост се криеше зад нейната овладяност. Тя леко потреперваше, което възпламени слабините му и те зажадуваха за нея.

Но копнежът му напомни, че каквото и удоволствие да му достави експериментът, не бяха сами, за да анализират резултатите.

— Е, като че ли се справихме със задачата — прошепна той. — Искрено признавам, мен напълно ме убеди.

Тя можеше само да стои и да се взира в него. Изненада се как така не са спрели да танцуват. Знаеше, че краката й, колкото и откъснати от тялото да ги чувстваше, продължават да се движат.

— Сладурано — подхвана той лековато, докато приближаваше ръката й до устните си, — ако продължаваш да ме гледаш така, ще има повече за какво да ни одумват, не само за няколкото целувки.

Тя откъсна поглед и се вторачи през рамото му.

— Хвана ме неподготвена.

— Значи сме били двама. А сега вече може да си вървим, ако желаеш. Никой няма да го вземе за бягство.

— Добре. — Стоеше стегната, с изпънат гръб и се стараеше да не обръща внимание на начина, по който ръката му я галеше. — Бих искала да си вървя.

Тя не проговори, докато не застанаха на широката веранда пред входа на клуба. Услужливо пиколо се втурна да докара колата на Майкъл. Останаха сами, защитени от светлините и музиката, потопени в огряната от луната нощ.

— Редно ли е да ти благодаря?

— Господи! — Той натика ръце в джобовете. В момента тя бе достъпна колкото парче шлифован мрамор. — Приличам ли на мъж, направил саможертва? Мислил съм какво ли е да те целуне човек и ако за момент слезеш от проклетия си пиедестал, ще признаеш, че си била наясно с това мое намерение.

— Не възнамерявах да те разгневя.

— Е, значи е било едно приятно изживяване. Лора… — Той се обърна към нея, без да е съвсем сигурен какво ще предприеме, и изруга наум, когато пиколото закова колата пред входа.

— Голяма красавица е, сър — изрази възторга си от колата момчето и широко се усмихна при вида на бакшиша, който Майкъл натика в ръката му. — Благодаря, сър. Карайте внимателно.

Поуспокоен, след като бързо подкара колата от клуба, Майкъл си пое дълбоко дъх.

— Виж, сладурано, получи тежък удар, съгласен съм. Съжалявам. Ако питаш мен, тоя скапаняк, за когото си била омъжена, изобщо не заслужава и минута от вниманието ти.

Не го питаше, нали — помисли Лора недоволно, но на глас обяви:

— Не ме е грижа за мен, а за момиченцата ми.

— Някои родители все пак се развеждат. Това е факт от живота. Или бащи си заминават и не се интересуват от децата си. Това пък е друг факт.

— Лесно е да се каже, когато нямаш деца, за които да се тревожиш.

Сянка премина през лицето му.

— Нямам деца, така е. Но съм преживял развода на родителите си и пренебрежението. Все някак се оправяш.

Тя затвори очи. Беше забравила, че баща му изостави и майка му, и него.

— Съжалявам, но все пак не означава, че е редно. Алисън се нуждае от вниманието му и неговото безразличие я наранява.

— А ти? Продължаваш ли да си влюбена в него?

— Не. Господи — не! Подарявам го на Кенди. Но не й давам децата си.

— Очаквам да я дарят единствено с онази невъзмутима хладина, характерна за семейство Темпълтън. Нищо повече от една вежлива дребна усмивка.

— Ние не се държим по този начин!

— О, сладурано, точно така правите.

Тя се размърда и го погледна строго.

— Знаеш ли защо наричаш жените „сладурано“, Майкъл? Когато се въргаляш с някоя в леглото посред нощ, не се налага да помниш досадни подробности, като името й например.

Устните му се свиха в нещо средно между гримаса и усмивка.

— Почти отгатна. Но ти гарантирам, че ще запомня твоето… Лора… Разбира се, ако възнамеряваш да се повъргаляме в леглото тази вечер.

Тя не бе сигурна дали е шокирана, вбесена, или развеселена. Но почувства, че по-голямата част от болката, която Питър й причини, бе отминала.

— Това е изключително ласкаво предложение, Майкъл. Не знам откога не съм получавала такова…

— … откровено — прекъсна я той.

— … прямо — довърши тя. — Но се опасявам, че трябва да го откажа.

— Както решиш. Какво ще кажеш вместо това да се разходим по скалите?

Той импулсивно подкара нататък.

Не можеше да си представи как би се разхождала по тях до него и ръцете й да останат скръстени, затова поклати глава.

— Не съм с подходящи обувки.

— Тогава просто ще поседим тук минутка.

— Не съм сигурна…

— Искам да ти кажа нещо.

Усети как отново става нервна. Стисна ръце в скута си. Бяха паркирали на тъмен път под лунната светлина — нещо, което не бе правила от години.

— Добре.

— Ти си красива, желана жена. — Когато главата й рязко се извърна към него и той видя разширените й и объркани очи, за малко не прихна. — Предполагам, непрекъснато слушаш подобни неща.

Определено не беше така и тъкмо по тази причина не знаеше как да постъпи.

— Поласкана съм, че мислиш така.

— Желая те.

Паниката се надигна у нея, като мехурчета в разклатено шише шампанско.

— Аз… Какво очакваш да ти отвърна? Господи! — Независимо от обувките, рязко отвори вратата и излезе навън.

— Нищо не очаквам да ми отвърнеш. Просто ти го съобщавам. — Той застана до нея и я извърна към себе си. — Вероятно правя грешка, но все пак ще го кажа. Имам спомени за теб. Дори не си давах сметка колко са много, докато не те видях отново. Някога си мислех за теб. Много неловки и срамни мисли, като се има предвид, че беше малката сестра на най-добрия ми приятел. Джош можеше да ме изрита в задника заради тях, а аз щях да му позволя.

— Не ме бива в такива неща. — Отдръпна се назад, готова да побегне. — Не ме бива. Трябва да спреш.

— Не и преди да съм свършил. Никога не спирам, преди да съм свършил. Ако продължаваш да отстъпваш така, сладура… Лора — поправи се бързо той, — ще си навехнеш глезена. Не съм изненадан, че се страхуваш от мен. Бих се изненадал, ако не беше така. — Усмихна се и продължи: — Господи, направо бих се почувствал засегнат. Стой мирна малко. — Прикова ръце към тялото й и я доближи. — Няма да те нараня — прошепна той и сведе устни към нейните. — Този път.

Не я заболя. Опиянението дойде прекалено бързо, за да изпита болка. Просто я накара да се разтопи с една нежна мързелива целувка. Последва нова, вече по-настойчива, нетърпелива, докато накрая неспокойните му устни не се впиха в нейните и не сломиха съпротивата й.

И тя осъзна, че бракът й не я бе подготвил за такъв копнеж… Копнеж, който сякаш раздира вътрешностите й и я изпълва с неудовлетворен гняв.

Тя отстъпи малко и той поиска повече. Желаеше я там, на обветрените чукари, осветени от луната, а вълните под тях да се стоварват мощно върху скалите долу, както той би се стоварил върху нея. Но знаеше, че нетърпението му може да развали всичко.

— Искам да си помислиш за това — прошепна той накрая. — Конете ме научиха да бъда търпелив, така че, когато се отнася до теб, мога да се въздържа още известно време. Но ми се стори честно да ти кажа, че те желая. Няма нищо общо с това да запазиш приличие пред онези надути пуяци от клуба или да накараш онзи идиот, бившия ти съпруг, да се ядоса малко. Свързано е само с теб и мен. И не вярвам, когато стане, да изпиташ потребност да ме питаш дали да ми благодариш.

— Но аз имам деца.

Смехът, откри той, може да разсее и най-голямото напрежение.

— Милостиви боже! Децата ти са страхотни, Лора. Но тук става въпрос за теб и мен.

— Аз… Пусни ме и ме остави да си поема въздух, ако обичаш. — Тя се дръпна и прокара ръка през косите си, ала вятърът отново ги разбърка. Колкото и да бе потресена, прецени, че с откровеност ще се измъкне най-добре. — Нямам никакъв опит в любовните авантюри. — Гласът й отново бе овладян, но продължаваше да стиска здраво ръце. — Бях омъжена десет години и бях предана.

— А откога си разведена?

Тя не отвърна и той продължи да я изучава внимателно. След време схвана какво иска да му каже. Имала е само един мъж, което направи бившият й съпруг още по-голям глупак в очите на Майкъл.

— Защо смяташ, че това те прави по-малко привлекателна за мен? Знаеш ли какво ми се иска, Лора? Да те метна на рамо и да проверя дали още съм в състояние да доставя удоволствие на една жена в паркирана кола. — Видя как тя хвърли поглед към поршето и за момент бе готов да се закълне, че в очите й проблясва готовност. — Скъпа моя, аз съм склонен да проверя.

Той пристъпи и тя — с риск да изкълчи глезена си, се отдръпна.

— Недей. Да не си посмял.

Обърна се и впери очи в морето, където бялата пяна на вълните се стоварваше върху скалите. Падането им не беше никак кратко, осъзна тя. Необмислените скокове винаги водят до дълги падания.

А тя никога не бе постъпвала необмислено.

— Не знам как ще реагирам на случилото се, нито какво ще предприема.

— Обмисли го — предложи той. — Ще бъда наоколо доста време. Отиваме ли да се целуваме в колата, или искаш да се прибереш?

Сега вече тя се усмихна. Не успя да се въздържа.

— Още едно от интригуващите ти предложения. Все пак ще предпочета разходката до вкъщи с кола, благодаря.

— Ти губиш, скъпа моя.