Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mark Twain’s Autobiography, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)
Корекция
maskara (2012)

Издание:

Марк Твен. Писма от Земята. Автобиография

 

Редактор: Мариана Шипковенска

Художник: Владислав Паскалев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Иван Андреев

Коректори: Людмила Стефанова, Евдокия Попова

ДИ „Народна култура“

ПК „Д. Благоев“

История

  1. — Добавяне

Малка приказка

Онази вечер един от гостите, които присъстваха на литургията, давана от клуба „Юниън лийг“ в чест на сенатора Кларк, ми разказа следната приказка:

Свещеникът Елиът Б. от град Х. бил ревностен и много запален букинист; тъй като жена му била богата, той имал възможност да се занимава свободно с тази своя страст. Преди няколко години той пътувал през рядко населена земеделска област и спрял в една ферма, за да си почине или нахрани. Фермата била бедна, но фермерът, жена му и двете им деца посрещнали с радост странника. След малко вниманието на свещеника било привлечено от голяма книга, с която децата си играели и я използвани като стол. Очевидно това била библията на семейството. На г-н Елиът Х. му станало неприятно, че Светото писание се подмята по такъв начин; освен това видът на книгата, която изглеждала доста стара, събудил неговата букинистка страст и той я взел и започнал да я разглежда. Като някакво земетресение от главата до петите го разтърсила радост — книгата представлявала сборник пиеси на Шекспир, първо издание и много добре запазено.

След като успял да се успокои, той запитал фермера откъде има тази книга. Фермерът отвърнал, че неговата рода в Ню Ингланд я имала поколения наред и когато той се отправил към западната част на страната, за да свие ново гнездо, взел книгата със себе си просто защото била книга; лесно ли е току-тъй да изхвърлиш книга?

Г-н Елиът Х. го попитал дали е съгласен да му я продаде. Фермерът се съгласил, в смисъл, че пожелал да получи срещу нея някакви други книги — по-интересни от тази.

Елиът Х. казал, че ще вземе книгата и…

В този миг някой се намеси в разговора и ние не можахме да го възобновим. Прибрах се у дома, като все си мислех за незавършената приказка, и продължих да мисля дори в леглото. Положението беше много интересно и аз съжалявах, че прекъснаха разказа на събеседника ми; след малко, тъй като още не бях заспал, реших да довърша сам приказката. Знаех, че това няма да е трудно, защото подобни разкази се движат обикновено по определена линия и развръзката им е една и съща.

Ще се върна за миг малко назад, защото забравих една подробност.

Свещеникът бил разтресен от радост не само веднъж, а два пъти, защото в книгата видял автографа на самия Шекспир — невероятна находка; известно е, че на нашата планета има само още две такива! Наред с името на Шекспир стояло още едно име — Уърд. Несъмнено това име би могло да помогне да се проследи нейната автентичност.

Както казах, няма да е трудно да се довърши тази приказка. Ето че я измислих:

Мой вариант

Когато се прибрал у дома, свещеникът проучил състоянието на пазара на редки книги й видял, че съвършено запазените екземпляри от първото издание на Шекспир са се покачили с 5% в сравнение с есента на миналата година; следователно екземплярът на фермера струвал 7300 долара; освен това свещеникът разбрал, че основната цена за автентичен автограф на Шекспир се е покачил от 55000 на 60000. Той отправил горещи благодарствени молитви за намереното съкровище, което бог просто тикнал в ръцете му, и решил да го прибави към своята сбирка, която по този начин ще се прочуе по цял свят; ето защо той изпратил на фермера чек за 67300 долара, а фермерът останал безкрайно изненадан и благодарен — просто нямал думи да изрази благодарността си.

Останах доста доволен от моя вариант, дори се гордеех с него; изгарях от нетърпение да разбера другия вариант, за да видя дали не съм изпаднал в някакви противоречия. Потърсих моя събеседник и той ми разказа края:

Заключение на първия вариант

Невероятната находка се оказала истинска и струвала хиляди и хиляди долара на пазара; а стойността на автографа изобщо не можела да се изчисли в долари; някои американски мултимилионери били готови да дадат за книгата три четвърти от годишния си доход. Благородният свещеник не забравил бедния фермер и му изпратил една енциклопедия и 800 долара.

Велики боже! Останах безкрайно разочарован и си го казах направо. Започна спор с участието на няколко души. Аз настоявах, че свещеникът не е бил щедър към фермера, а се е възползвал от невежеството му, за да го обере; останалите твърдяха, че познанията на свещеника са скъпо струваща придобивка, спечелена с учение и прилежание и че той има право на всички изгоди, които му носи сделката — че никак не е необходимо да дава тези ценни знания на човек, който се интересува само от картофи, царевица, прасета, вместо да се отдаде на учение както свещеника, за да получи същите познания.

Не можаха да ме убедят и аз настоявах, че свещеникът е постъпил непочтено спрямо фермера и че последният е и трябвало да получи половината от стойността на книгата и на автографа. Ако с мен се беше случило същото, аз щях да дам на човека половината. Не съм съвсем сигурен в това, но поне така мислех. В себе си бях убеден, че първият ми порив, ако бях на мястото на свещеника, щеше да ме накара да дам на фермера цялата сума; когато този първи порив отминеше, щях да намаля дела на фермера с 10%; когато и вторият порив поизстинеше, щях да намаля още малко дела на фермера. И ако би имало достатъчно време да охладнея, може би накрая щях да свърша с това, че да продам на фермера енциклопедията. Защото такива са нравите на човешкия род, а аз съм човешкият род, събран и натъпкан в един костюм, но с пълно право да представлявам цялото това многообразие във всичките му отсенки.

Казват, имало изключения. Много добре зная това. Аз не съм от тези изключения, а представлявам само обобщен израз на човечеството. Изключение беше Хамънд Тръмбъл от Хартфорд. Той беше голям учен и прекрасен човек. Ако имаше търговски нюх, с тези невероятни знания можеше да забогатее. Но не забогатя; никога не можа да изкара дори едно пени с тези свои знания, използвайки невежеството на другите. Той винаги беше готов да помогне на нещастния притежател на някаква рядкост, да му обясни нещата; и го правеше с радост и съвсем безплатно. Спомням си един такъв случай: двадесетина години след войната една жена от Юга му писала, че сред боклуците и джунджуриите, оставени от войниците, които разрушили бащиния й дом, намерила екземпляр от индианската библия на Елиът; казали й, че книгата струвала 100 долара; казали й още, че г-н Тръмбъл най-добре ще може да прецени колко струва и да й даде някакъв съвет; жената обяснявала също, че е бедна и че 100 долара представляват голяма сума за нея.

Тръмбъл й отговорил, че ако екземплярът е добре запазен, Британският музей ще го вземе за 1000 долара. Той писал на жената да му изпрати книгата, което тя и сторила. Оказало се, че екземплярът е напълно запазен и Тръмбъл направо й изпратил парите.

Спомням си и друг случай: бедната сестра или някаква друга роднина на Одъбон[1] притежавала екземпляр, много добре запазен, на Одъбоновото велико произведение и искала да го продаде, защото наистина била много бедна.

Между букинистите томът вървял по определена цена — 1000 долара, — но тя не знаела това. Жената предложила книгата на някакъв професор, който знаел цената й, но дал на жената 100 долара; и не само че измамил нещастната жена, но бил толкова глупав и толкова безсърдечен, да се хвали с това.

Бележки

[1] Джеймс Одъбон (1785–1861) американски орнитолог. — Б.пр.

Край
Читателите на „Автобиография“ са прочели и: