Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mark Twain’s Autobiography, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)
Корекция
maskara (2012)

Издание:

Марк Твен. Писма от Земята. Автобиография

 

Редактор: Мариана Шипковенска

Художник: Владислав Паскалев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Иван Андреев

Коректори: Людмила Стефанова, Евдокия Попова

ДИ „Народна култура“

ПК „Д. Благоев“

История

  1. — Добавяне

Приложение на учението

Американският морал в политиката и в деловата дейност дава не само храна за смях, но сам по себе си е истински банкет. Човекът е странно и крайно интересно изобретение. На Кромуел и на няколко хиляди войници и проповедници са били нужни 10 години, за да издигнат английския морал до едно достойно за уважение равнище, но Чарлс II е успял само за две-три години да унищожи тоя морал. Нашите морални норми бяха много високи преди едно поколение и те бяха издигнати на тази висота с честния труд на няколко поколения; но Джей Гулд съвсем сам успя да подкопае изграждането само за пет-шест години; а за 30 години шайката негови наследници — такива като сенатора Кларк — можаха да унищожат окончателно всичко изградено, и то по такъв начин, че няма вече поправяне.

Преди времето на Джей Гулд имаше една много красива мисъл, чудна мисъл, която всеки повтаряше — повтаряше я с радост ден и нощ и тръпнеше от удоволствие: „Печатът е паладиумът на нашите свободи.“ Това беше сериозна мисъл и искрена, но тя отдавна умря и бе предадена на забрава. Сега никой не смее да я изрече, освен като сарказъм.

Напоследък г-н Гугенхайм беше избран за сенатор. За тази цел той подкупи законодателите в Колорадо — нещо съвсем обикновено, когато трябва да се избират сенатори. Говори се, че г-н Гугенхайм е подкупил законодателите със собствени средства. От неговите публични изявления става ясно, че общото политическо загниване до такава степен е проникнало в него, че той дори не разбира, че носи някаква, макар и малка вина, да не говорим за углавно престъпление. В много случаи паладиумът на нашите свободи изказва само похвали за него и се мъчи да го оправдае. „Денвър пост“, който минава за принципен вестник и уж отразява точно общественото мнение в Колорадо, пише:

Вярно е, че г-н Гугенхайм е пръснал голяма сума пари за избирането си, но той само следва един пример, даден вече от други щати. Всъщност няма нищо лошо в неговата постъпка. От г-н Гугенхайм ще излезе най-добрия сенатор, който Колорадо е имал някога. Неговото избиране ще даде на Колорадо това, от което щатът се нуждае — капиталисти и граждани с високи качества. Г-н Гугенхайм ще внесе в Колорадо подобренията, които Том Патерсън не можа да внесе. Той е тъкмо човек за този пост. Не е нужно да се мъчим да преобразяваме света. В течение на 2000 години хората са се мъчили да направят това и не са успели. Г-н Гугенхайм е избран от народа и трябва да принадлежи на народа — няма значение, че за целта е похарчил един милион долара. Алтернативата в изборите беше Том Патерсън или Саймън Гугенхайм и народът избра Гугенхайм. „Денвър пост“ се прекланя пред волята на народа.

Купувайки „честта“ да бъде сенатор, г-н Гугенхайм не е подкупил всички законодатели, а е прибягнал до обикновената икономия, като е дал пари само на толкова хора, колкото са били необходими, за да бъде избран. Някои от тези хора, на които той не е дал пари, се възпротивиха; те внесоха предложение да се разгледа въпросът по какъв начин е бил избран Гугенхайм, но подкупеното мнозинство не само гласува против предложението, но и не го включи в аналите на законодателното тяло. На пръв поглед човек би рекъл, че това е израз на някаква чувствителност, но едва ли. Човешката природа е такава, че дори и най-безсъвестните крадци не обичат да бъдат изправяни на позорния стълб.