Марк Твен
Автобиография (42)

Покупко-продажба на граждански добродетели

Човешкият род винаги е бил много интересен и ние знаем от историята, че той ще си остане такъв. Неизменно. Той винаги е еднакъв, никога не се променя. Обстоятелствата понякога се сменят — за добро или лошо, — но характерът на човешкия род е постоянен, неизменен. В течение на вековете човечеството е създало няколко велики и могъщи цивилизации и е било свидетел на възникването на най-неочаквани обстоятелства, които са давали смъртоносни плодове, но хората са ги приемали за благодат и са ги посрещали с радост. А после тези величави цивилизации са рухвали и загивали.

Няма никакъв смисъл да се мъчим да пречим на историята да се повтаря, защото характерът на човека е такъв, че той винаги ще осуетява подобни повторения. Всеки път, когато човекът прави голяма крачка напред в областта на материалното състояние и прогреса, той си мисли, че наистина е отбелязал напредък, а всъщност не се е придвижил напред нито на йота; отишли са напред само условията за живот, а той си е останал на предишното място. Той знае повече неща от своите прадеди, но неговият интелект далеч не е по-висок от техния и никога няма да бъде. Той е станал по-богат от дедите си, но характерът му съвсем не се е подобрил в сравнение с техния. Богатството и културата не са вечни, те изчезват, както са изчезнали Рим, Гърция, Египет и Вавилон, а след това настъпва морална и духовна нощ с тежък, продължителен сън и много бавно пробуждане. От време на време на пръв поглед стават все пак някакви промени в характера на човека, но това не са истински промени, да не говорим, че са бързопреходни. Човекът дори не може да си намери религия и да я запази за дълго — обстоятелствата винаги се оказват по-силни от него и от делата му. Условията и обстоятелствата непрестанно се менят и го принуждават да променя вярванията си, да ги нагоди към новата обстановка.

В течение на двадесет и пет-тридесет години аз съм изгубил много — дори прекалено много — време в догадки какъв ще бъде процесът, който ще превърне нашата република в монархия и кога ще стане това събитие. Всеки човек е господар, но същевременно и слуга, васал. Винаги има някой, който гледа на него почтително, възхищава му се и му завижда; и винаги има някой, на когото самият той гледа почтително, възхищава му се и му завижда. Такава е природата на човека, такъв е неговият характер — и той си остава нерушим и неизменен; затова републиката и демокрацията са непригодни за него; те не задоволяват изискванията на неговата природа; неговите стремежи винаги ще пораждат такива условия и обстоятелства, които в края на краищата да създават някой крал и аристокрация, та да им се възхищава и да ги боготвори. При демократичен режим той ще полага усилия — при това съвсем честни — да не допусне короната на власт, но обстоятелствата са по-силни от него и в края на краищата той ще бъде принуден да им се подчини.

Републиките са живели дълго, ала монархията е вечна. Още в училище научаваме, че огромното материално благосъстояние води до условия, които развращават народа и го лишават от мъжество. И веднага след това гражданските свободи се изнасят на пазара, продават се, купуват се, разпиляват се, захвърлят се и ликуващата тълпа понася на раменете и щитовете си своя кумир и го поставя завинаги на трона. Винаги са ни учили — впрочем преди ни учеха — да не забравяме примера с Рим. Учителят ни разказваше за суровите добродетели на Рим, за неговата неподкупност, привързаност към свободата и всеотдайния му патриотизъм — това, когато Рим е бил млад и беден; после учителят ни разказваше как в по-късни дни народът е посрещал с ликуване небивалия материален разцвет и разширяващото се влияние на републиката, без да подозира, че това не са благодатни дарове, не са щастливи придобивки, а болест, смъртоносна болест.

Учителят ни напомняше, че гражданските свободи на Рим не са били продадени на търг за един ден, че те са купувани бавно, постепенно, крадешком, малко по малко; отначало срещу тях са давали малко жито и масло на най-бедните и окаяните, после жито и масло на по-малко бедните избиратели, а след това раздавали жито и масло на всеки, който е готов да продаде своя избирателен глас — с една дума, ставало е същото, което става в съвременната ни история. Отначало — справедливо и със съвсем честни намерения — ние раздавахме пенсии на тези, които са ги заслужили — инвалидите от Гражданската война. И с това честните намерения свършиха. Ние внесохме много и най-изненадващи добавки в пенсионния списък, водейки се от съображения, които позорят военния мундир и законодателните органи, гласували за тях, защото единственото съображение за разширяването на списъците беше да се купят избирателни гласове. Историята се повтаря: жито и масло и обещания да се съдейства с всички сили за окончателното сваляне на републиката и заместването й с монархия. Монархията ще победи и без това, но този процес е особено интересен в този смисъл, че в невероятна степен приближава до нас деня на нейната победа. Налице са двете условия от времето на Рим: баснословно богатство с неизбежната корупция и морално разложение, които то носи, и раздаване на жито и масло, т.е. пенсии, или, с други думи, подкупване на избирателите, което лишава от честолюбие хиляди хора, неустояли на съблазънта, и ги превръща в просяци, протягащи ръка без всякакъв срам.

Интересно — физическата храброст е толкова обикновено явление в света, а моралната — толкова рядко. Преди година-две един ветеран от Гражданската война ме попита не ми ли се ще някога да изляза с реч пред годишния конгрес на Великата армия на републиката. Видях се принуден да му призная, че нямам моралната смелост за такова нещо, защото ще трябва да упрекна старите воини, че не се вдигат на протест против правителството, което купува с пенсии избирателски гласове и по този начин превръща остатъка от техния доблестен живот в едно позорно петно. Може би щях да се опитам да кажа такива думи, но нямаше да ми стигне смелост и щях да се проваля. Щях да приличам на морален страхливец, който се мъчи да порицае цяла тълпа от същата порода — хора, покорни като него.

Да, няма защо да крия — аз съм морален страхливец, както и всички останали; и въпреки това не мога да се начудя как е възможно между стотици хиляди храбреци, които хиляди пъти са гледали в очите смъртта, без да трепнат, да не се намери поне един достатъчно смел, който да стане и да заклейми открито и Конгреса, който го е довел до положение на блюдолизец, и неговите незаконородени закони. Всеки се смее на глупавите допълнения в списъците на правоимеещите пенсия; всеки се смее на най-глупавия, най-безсрамния, най-прозрачния от всички тези закони, най-незаконния от тях — безсмъртния указ 78. Всеки се смее, но тихомълком, всеки се подиграва, но тихомълком, всеки се възмущава, но тихомълком, всеки се срамува да погледне в очите един истински войник, но никой не се решава да изрази открито тези чувства. И това е напълно естествено и неизбежно, защото човек изобщо не обича да казва неприятните неща. Такъв му е характерът, такава му е природата; така е било винаги. Човешката природа не се поддава на промяна. Докато човек съществува, тя никога няма да се промени — нито на йота.