Марк Твен
Автобиография (38)

Майстор на рекламата

Преди три дни вестник „Уърлд“ произнесе безапелационна присъда над господин Рузвелт, задето е купил с пари президентския си пост. Всъщност още от самия ден на изборите се подозираше, че той е извършил това невероятно престъпление, но досега нямаше налице никакви доказателства. Преди време кандидатът на опозицията, съдията Паркър, отправи обвинения на вежлив парламентарен език, но господин Рузвелт ги отрече яростно и така прибави лъжата към своето и без това тежко бреме от лоши постъпки. Впрочем за него тази прибавка не е кой знае какво — той е свикнал с нея и дори проявява известен талант в тази насока, въпреки че ненавижда лъжата в устата на другите и просто не може да я понася. През последните три години при различни случаи той открито обвини в лъжа десетина от най-порядъчните хора в страната и всеки път даваше вид, че е искрено възмутен.

Господин Рузвелт е най-поразителното събитие в историята на Америка — ако не смятаме откриването й от Колумб. Сега вече е известно с всички подробности как е било купено президентското кресло чрез подкупване на гласоподаватели. Известни са дори имената на онези, които са дали сумите, а също и размерът на всяка сума. Тези хора са ръководители на големи корпорации, а трима от тях са монополисти от „Стандарт ойл“. Сега вече е известно, че една седмица преди изборите, когато предизборната кампания приключи и всички законни начини да се отпускат средства за нея са били изчерпвани, господин Рузвелт се изплашил и повикал господин Хариман във Вашингтон, за да вземе мерки за победата на Републиканската партия в щата Ню Йорк. Срещата се състояла и господин Хариман бил подканен да събере за това благородно дело 200000 долара. Той събрал 260000 и цялата тази сума била изразходвана за изборите през последната седмица на кампанията — несъмнено за купуването на гласове, защото времето за използването й по някакъв друг начин било вече минало. Сега съдията Паркър заявява в печата:

Очевидно в последните часове на кампанията тези пари биха могли да се използват само по един начин: да се увеличи вече събраният фонд, предназначен да осигури гласовете на големия контингент колебаещи се избиратели, създаден с цената на дългогодишни усилия, да се корумпират избирателите посредством пари, предлагани от хора, склонни да купят подкрепата на други, които са готови да им я продадат.

Двеста хиляди долара от събраните пари са били изразходвани в Ню Йорк и както изнася господин Хариман, петдесет хиляди колебаещи се избиратели са се отметнали от първоначалните си намерения и са дали своите гласове за господин Рузвелт, като по този начин разликата в негова полза е достигнала сто хиляди гласа.

Години наред богатите корпорации отпускат огромни суми, за да укрепват властта на Републиканската партия при условие, че в замяна на това тя ще осигури подкрепата и закрилата на техните монополи. Съгласно това споразумение години наред тази закрила им се осигурява честно и почтено, но този път бе извършено предателство. Господин Рузвелт усети, че един удар срещу големите корпорации може да го направи популярен и не се поколеба да наруши споразумението и да нанесе този удар. Господин Хариман и сие го купиха и му платиха за удара, но какво значи това за човек, който винаги е готов да си продаде честта за толкова, колкото му предложат на пазара — а дори само за една широка реклама.

Сега господин Рузвелт се възхищава от постъпката на един федерален съдия от Чикаго, който се изхитри да глоби компанията „Стандарт ойл“ с 29240000 долара. Президентът е във възторг, защото това е голяма и ефектна реклама за него. В случай на апелация една по-висока съдебна инстанция едва ли ще потвърди решението, но какво го е грижа президента за това — той вече си е направил рекламата.

Президентът изпрати държавния секретар Тафт на предизборна обиколка по света — още една реклама. Той изпраща военноморския флот на САЩ в Сан Франциско през Магелановия пролив — пак, за да се покаже, пак с рекламна цел, — макар да му е добре известно, че ако по време на това авантюристично пътешествие корабите се повредят, няма къде да ги поправят, защото в Тихия океан липсват докове; обаче тази екскурзия ще вдигне голям шум, а господин Рузвелт това и чака.

Той направи всичко възможно, за да разстрои американската индустрия и сега всички нейни отрасли са в състояние на полуразруха и с ужас очакват следващата негова стъпка — още един удар и с тях може би е свършено. Господин Рузвелт положително ще се погрижи за този удар, стига той да му осигури достатъчно широка реклама. Земетресението в Сан Франциско, което срина града и причини толкова шум в света, не беше нищо — само локално явление; то се ограничи само в една тясна ивица от Тихоокеанското крайбрежие и в сравнение с пищните представления на господин Рузвелт беше нещо като бедна постановка в провинциален театър. Защото истинското земетресение е господин Рузвелт, и то най-колосалното в историята; когато той се разтресе, цялата страна — от Атлантическия до Тихия океан и от Канада до Мексиканския залив — се гърчи и нито едно селце дори не остава незасегнато от тези гърчове.

За някакви си шест месеца той обезцени всички видове собственост в Съединените щати — къде с десет, къде с двадесет, къде с петдесет процента. Преди шест месеца страната като цяло се оценяваше на 114 милиарда долара, а сега тя не струва и 90 милиарда. Общественото доверие изчезна, възможно е това да стане и с обществения кредит. Господин Рузвелт е най-страхотното бедствие, сполетяло страната ни след Гражданската война, но огромната част от населението на страната го обича, лудее по него и дори го боготвори. Такава е простата истина. Тя звучи като клевета против умствените способности на човешкия род, но не е клевета, защото е недопустимо да се клеветят умствените способности на човечеството.

Но да се спрем на дребните неща: президентът се кани да започне друга рекламна обиколка; след две-три седмици той ще разглежда река Мисисипи — този стар, нещастен, изоставен воден път, по който в зенита на неговия разцвет преди близо петдесет години аз се подвизавах като лоцман. Президентът ще тръгне от Кайро с параход по течението на реката и ще вдига аларма по целия път. Той е готов да вземе участие и в най-налудничавия заговор за ограбване на държавната хазна, стига да може да използва ограбеното, за да си направи реклама. Този път президентът отива там като маша на тази стара и ненаситна шайка от Дружеството за подобряване на Мисисипи, която вече тридесет години пие кръвта на хазната, за да прави фантастични опити за подобряване състоянието на тази негодна за нищо река. Разбира се, това е само претекстът, а всъщност тази кръв се прелива на Републиканската партия по време на избори. Тези опити не можаха да подобрят състоянието на реката по простата причина, че никому не е по силите да направи това. Мисисипи винаги си е била своенравна и никакви технически средства не могат да я укротят; тя винаги е разкъсвала жалките кошничарски изделия на инженерите, разливала е огромните си водни маси, накъдето й скимне, и ще продължава да своенравничи. Обиколката на президента просто ще помогне за разхищаването на нова сума от държавния бюджет и ще му донесе успех — успех и реклама.