Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сантяго (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Santiago: A Myth of the Far Future, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 23 гласа)

Информация

Сканиране
gogo_mir (2012)
Разпознаване, корекция и форматиране
Максимус (2013)
Допълнителна корекция
moosehead (2024)

Издание:

Майк Резник. Сантяго

Американска, първо издание

Редакционна колегия: д-р Йордан Антов, Иван Златарски, д-р Юлиян Стойнов

Превод: Росен Рашков

Редактор: Вихра Манова

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД, Линче Шопова

Формат 84/108/32. Печатни коли: 20

 

Mike Resnick. Santiago: A Myth of the Far Future

A Tom Doherty associates book, New York

© 1986 by Mike Resnick

© Росен Рашков, превод, 1996

© „Megachrom“, Петър Христов, оформление на корица, 1996

© ИК „БАРД“ ООД, 1996

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция на правописни грешки

Епилог

Някои казват, че са стотици,

други много повече дори.

Важното е, че ще живее вечно

славният бандитски командир.

Това бил последния стих, който Черния Орфей написал. Малко след като завършил сагата си, той се приземил на четвъртата планета на системата Бета Сантори — прекрасен свят с пасторални зелени поля, кристалночисти потоци и високи до небето стари дървета. Още щом корабът му докоснал повърхността, Орфей решил да остане и да прекара живота си тук, като единствен обитател на това райско кътче. Той нарекъл планетата Евридика.

Разбира се, животът на Границата продължи да тече и без Черния Орфей.

Джеронимо Джентри, Горкия Йорик и Джонатан Стърн напуснаха този свят още през следващата година. Първият поради старост, вторият от свръхдоза семена на алфанела, а третият от презасищане с грехове, за които още няма имена.

Саргасовата роза остана самотна и разочарована жена до края на живота си и вечно проклинаше Себастиан Каин, че не е изпълнил обещанието си. Черепотрошача Мърчисън загуби неофициалната си титла, върна си и накрая се отказа от борбата.

Макдугъл Миротвореца уби Куентин Сисеро и Кармела Спаркс, а после потъна дълбоко в сърцето на галактиката, за да търси Сантяго. Димитри Сокол бе назначен за посланик на Лодин XI, остана там две години и след като вече много хора му бяха задължени, се премести на Делурос VIII, където получи отговорен пост в правителството.

Отец Уилям бавно се възстанови от раните си, но остана почти шест месеца в болница. Той постоянно заплашваше лекарите с Божия гняв, защото те не го изписаха, докато не загуби половината от теглото си. Когато най-после излезе, апетитът му се утрои, но му липсваше предишната енергия и той предпочете да стане пастор на единствената църква в Сейф Харбър.

Колкото до Скитника, те наистина бяха известно време заедно с Въртю Маккензи, но после отново се разделиха, този път завинаги. Веселия Скитник се завърна на Голдънрод, но ентусиазмът му да притежава най-голямата колекция на галактиката беше отслабнал. Едва след няколко години той събра нова шайка главорези, който му донесоха и няколко наистина безценни експоната.

Въртю Маккензи се завърна триумфално в Демокрацията, която преди беше напуснала по принуда. Серията интервюта и издадената по-късно биографична книга за най-известния бандит й донесоха три награди, слава и много пари. През една-две години тя прескачаше до Границата, за да получи пресни новини от самия източник и никога не се върна с празни ръце. След това започна да пие, да спи с много мъже, пръсна по-голямата част от спечеленото, но нали точно затова й бяха тези пари.

Каин продължи мисията си още девет години. Правеше доста пари от своите нелегални предприятия, а после ги даваше за най-нуждаещите се и пострадали от Демокрацията хора. Той участваше в тези битки, които беше сигурен, че ще спечели и славата на Сантяго се разнесе далеч зад Границата.

Чувстваше, че краят му е близо и разчиташе да падне в ръцете на Макдугъл, но го застреля Джони Уан-Ноут, а това беше едва деветото му убийство. Каин седеше на верандата и така и не разбра какво стана, защото Джони стреля отдалеч с лазерната си пушка. Той не можа да стигне до кораба си, защото селяните го причакаха и го убиха.

На другата сутрин в долината до езерото имаше още един гроб без паметна плоча или кръст. Беше точно под ниското дърво, както беше пожелал Каин.

Късно вечерта Лунен ромон дойде пеш от града. Висок, строен мъж с бял кичур в косата я посрещна на верандата.

— Добър вечер. Какво обичате?

— Дойдох да се срещна със Сантяго.

— Защо?

— През целия си живот съм била барманка, отец Уилям ми каза, че е време да направя нещо по-значимо. — Момичето се смути и неловко сведе глава. — Каза още, че Сантяго може би ще ми помогне.

— Твърде вероятно е.

— Добре, къде мога да го открия? — попита Лунен ромон.

— Ела, детето ми. — Мъжът я прегърна с дясната си, бинтована ръка. — Аз съм Сантяго.

Край
Читателите на „Сантяго“ са прочели и: