Майк Резник
Сантяго (29)

27.

Някои ще кажат, че е грешник.

Други пък — че е светец.

Кълнат се трети, че по-силен е от мечка.

Не вярвайте, защото просто той не е.

Черния Орфей е проницателен човек, но в този случай, това си беше чист късмет. Той написал този стих по същата причина, по която включил и Мълчаливата Ани в книгата — само защото разбирал, че нещо е убягнало от очите му.

За съжаление никога не разбрал колко е бил прав.

Въртю Маккензи вече беше седнала в бара, когато вътре влязоха отец Уилям и Веселия Скитник. Проповедникът я поздрави хладно и тръгна към крайната маса, където Лунен ромон вече му беше сервирала закуската. Лицето на Скитника грейна, щом забеляза журналистката.

— Здравей, любов моя. Знаех си, че съдбата ще ни срещне отново.

— Не е ли прекалено рано за теб? — отвърна Въртю, която приготвяше за работа една широкообективна холографска камера.

— Какво скучно нещо щеше да е животът, ако нямаше нови неща — усмихна се Скитника. — Винаги съм се чудел какъв ли е светът рано сутрин.

— За кой свят говориш?

— За всеки свят.

— Бих казала, че е напълно еднакъв по всяко време.

— Не, скъпа — отвърна той, мигайки със сънените си очи. — Изглежда много размазан. Впрочем, къде е твоят спътник?

— Ще дойде всеки момент.

— Тогава в негово отсъствие не е лошо да обсъдим няколко делови въпроса.

— Не искам изобщо да говоря с теб — отвърна Въртю и постави микрофона на определеното в камерата място.

— Нали имаме договор за сътрудничество? Мен най-много ме вълнува кой ще се погрижи за художествената колекция.

— Това беше валидно, в случай че Каин убие Сантяго. Ако не си чул още, той работи за него.

— Тогава кажи някоя добра дума за мен на Ангела.

— Проблемът е, че за теб няма каква добра дума да се каже.

— Въртю, сега не е времето да се караме. Нито ти, нито Ангела знаете къде е колекцията му. Имате нужда от мен.

— Не ме интересува никаква колекция. Аз получавам това, от което имам нужда.

— Така ли?!

— Ангела иска парите от наградата, а аз само един репортаж. Интересите ни не се пресичат.

— Ах, Въртю, Въртю, защо не си малко по-разсъдлива?

— Какво имаш предвид?

— Нима наистина мислиш, че ще те остави жива?

— А защо да не го направи?

— Защото Димитри Сокол е обявил награда от сто хиляди кредита за красивата ти, малка главица.

— Ангела го убеди да се откаже.

— Аха, убеди го, но само да не разгласява наградата.

— Тогава защо не ме е убил досега?

— Защото му беше нужна. Някой трябваше да подмами Сантяго и ти се справи чудесно. След като го убие, повече няма никаква нужда от теб, освен ако не го убедиш, че ние двамата можем да му осигурим и малък страничен приход от разпродажбата на колекцията.

— Ние двамата ли каза?! Откога си толкова великодушен?

— Знаеш ли, репутацията ми постоянно се очерня от някои незначителни хора, които само завиждат на успехите ми, но… — той се приближи до нея и прошепна. — Давам ти десет процента.

— Десет процента ли?! — разсмя се грубо Въртю. — Изглежда, че великодушието ти няма граници.

— Говори по-тихо! Ще ти дам петнайсет процента.

— Няма да стане.

— Правиш много груба грешка.

— Знаеш ли, колкото и да ме плаши Ангела, на него имам по-голямо доверие.

— Както искаш, сама си избираш кога да умреш. — Той направи знак на Лунен ромон, която носеше огромна табла към масата на отец Уилям. — Чаша кафе, когато имаш възможност, скъпа.

— Веднага, сър.

— Ти и кафе?! — учудено се обърна Въртю.

— Да, казаха ми, че избистря погледа.

— И успокоява нервите.

Скитника изведнъж забеляза, че отец Уилям не се е нахвърлил върху храната, а покорно е скръстил ръце и затворил очи.

— Хей, отче, какво правиш? Никога не съм те виждал да се молиш преди ядене.

— Моля се винаги.

— Но не и на масата — настоя Скитника. — Обикновено се нахвърляш върху храната, все едно се готвиш да поставиш рекорд по-бързо ядене.

— Може би е нервен — предположи Въртю.

Отец Уилям бързо отвори очи.

— Молех се за душата на Ангела. Решил съм тази сутрин да я предам в ръцете на Сатаната.

— По-добре се помоли за себе си, ако си решил сериозно да вдигнеш ръка срещу него — каза Въртю.

— Никога не моля Бог за лични облаги — отвърна проповедникът и продължи да я гледа навъсено. — Мисля, че трябва да се помоля и за теб, Въртю Маккензи. Душата ти е много грешна.

— Не обвинявай мен за всичко. До вчера не бях чувала за Сейф Харбър. Ангела сам откри къде е Сантяго.

— Но ти го убеди да дойде тук тази сутрин.

— Нищо не съм го убеждавала. Само му предадох съобщението и дори го посъветвах да не идва.

— Все пак ще се помоля и за теб.

— Щом си започнал, кажи една молитва и за мен — обади се Скитника. — Така, за всеки случай, да не ми се случи нищо.

— Няма да помогне. Кажа ли твоето име, Господ ще си запуши ушите.

Лунен ромон поднесе кафето на Скитника, отец Уилям каза една молитва и за Въртю, а после атакува храната си с още по-голям апетит.

Момичето остави празната табла на бара и нерешително се приближи до масата на проповедника.

— Извинете ме, сър.

— Какво има, детето ми?

— Знам, че не ми е работата да питам, но това, което дочух да казвате, истина ли е?

— Че на Скитника мястото е в ада?! Разбира се!

— Не, не питах за това. — Лунен ромон замълча и нервно взе да мачка престилката си с ръце. — Вярно ли е, че той ще дойде днес в бара?

— Надявам се, че не, детето ми.

Лунен ромон се готвеше да пита още нещо, но само поклати глава и побърза да се върне в кухнята.

Отец Уилям продължи да опустошава закуската си, Въртю за последен път проверяваше камерата си, а Скитника отпиваше малки глътки от кафето си, опитвайки се неуспешно да си представи, че това е сигниански коняк.

Вратата рязко се отвори и Ангела, облечен в официален, черен костюм, пристъпи в заведението. Безцветните му очи бързо обходиха цялата зала.

— Малко си подранил — посрещна го Въртю.

Той не отговори и тръгна към масата до стената с обичайната си котешка походка. Погледът му беше прикован към отец Уилям, който невъзмутимо продължаваше шумно да се храни.

Скитника се надигна от стола и се приближи до него.

— Извинете ме за любопитството, но предполагам, че вие сте Ангела?

— Да.

— Чудесно. Казвам се Веселия Скитник и имам делово предложение, което би ви заинтересувало.

— По-късно.

— Може да спечелите много пари, само ако…

— Казах по-късно!

Скитника погледна в студените, безжизнени очи на Ангела.

— Е, в такъв случай ще изляза навън да се разходя. Надявам се, че ще поговорим по-късно.

Ангела не му обърна никакво внимание. Той не сваляше поглед от отец Уилям.

— Защо ме гледаш? Няма да те оставя да го убиеш — каза проповедникът, без да спира да яде.

— Дойдох само, за да говоря с него.

— Не ти вярвам.

— Това си е твой проблем. Но те съветвам, не прави никакви глупости.

Лунен ромон излезе от кухнята и се приближи до Ангела.

— Ще желаете ли нещо, сър?

Ангела поклати глава, без да снема погледа си от отец Уилям.

— Ще дойде всеки момент — обади се Въртю.

— Каин ще бъде ли с него?

— Не. — Тя нервно преглътна. — Може ли да те питам нещо?

— Питай.

— Димитри Сокол ще се опита ли отново да ме убие?

— Не.

— Сигурен ли си?

— Кой ти подхвърли тази идея?

— Просто съм любопитна.

— Скитника е бил.

— Истина ли е?

— Казвал ли е някога истината?

— По дяволите! Няма ли да ми отговориш?

Ангела леко обърна главата си към нея.

— Мисля, че вече отговорих на въпроса ти. Щом не ми повярва първия път, едва ли ще го направиш и сега.

Отец Уилям привърши със закуската си, избута чинията настрани и избърса устата си с голяма салфетка.

— Вече съм те предупредил — каза мрачно проповедникът.

— Все още не е късно да размислиш, за теб няма награда.

— Господ е моя пастир, Той вдига ръката ми, Той насочва оръжията ми.

Отец Уилям се изправи на крака и дръжките на лазерните му пистолети проблясваха под изкуствената светлина в бара.

Лунен ромон изведнъж осъзна какво предстоеше да се случи и тръгна към Ангела.

— Не можете да убиете отец Уилям! Той е Божи служител.

— Той сам реши така.

— Отдръпни се, детето ми! — заповяда й проповедникът.

— Не, не можете! — тя се втурна, за да застане помежду им.

Отец Уилям посегна към пистолетите си, но в дясната ръка на Ангела вече се бяха появили три дълги метални остриета. Лунен ромон се опита да го блъсне, но всички те попаднаха в тялото на отец Уилям, преди да е извадил пистолетите си. Той изохка изненадано и се строполи на пода.

Ангела замахна отново и отхвърли Лунен ромон към стената. Момичето падна и остана на мястото си.

— Въртю, виж дали е жива! — заповяда Ангела и се приближи до тялото на отец Уилям. Едно от остриетата стърчеше забито в гърдите му, другото — в дясната му ръка, а последното — в лявата страна на шията му. Въпреки това той все още не беше загубил съзнание. Ангела се наведе и прибра пистолетите му.

— Имаш късмет, дължиш живота си на това дете. Ако стоиш неподвижно, кръвта ти може и да не изтече.

— По-добре ме убий, кучи сине! — просъска отец Уилям. — Защото Бог ми е свидетел, ще те открия и в дълбините на ада да слезеш.

Ангела се усмихна и поклати глава.

— Глупак! — той се наведе и внимателно изтегли остриетата, а после се приближи до Лунен ромон.

— Все още диша, но има голяма подутина на главата — посрещна го Въртю.

— Отдръпни се, сам ще видя.

Ангела се наведе и допря пръстите си до шията на момичето.

— Ще се оправи.

— А отец Уилям?

— И той. Тлъстините му служат като броня.

— Да извикам ли лекар?

— По-късно.

Въртю се наведе над губещия съзнание проповедник.

— Много силно кърви.

— Прави каквото искаш. Аз съм тук, за да говоря със Сантяго — каза Ангела и се върна на стола си.

Въртю Маккензи се поколеба за момент, но после отиде до бара, за да види дали всичко с камерата е наред. Тишината се нарушаваше само от стоновете и проклятията, които издаваше отец Уилям. После вратата се отвори и в бара влезе Сантяго.

— Какво става тук? — попита веднага той и коленичи до проповедника.

— Ти ли си Сантяго? — попита Ангела.

— Аз съм.

— Твоят служител избра много погрешно решение.

— Жив ли е?

Отец Уилям с мъка отвори очи.

— Разбира се. Смятам дори да надживея това творение на Сатаната.

Сантяго забеляза тялото на Лунен ромон.

— Какво си й направил?!

— Тя ще се оправи. — Ангела му посочи стола. — Сядай.

— След малко.

Той отиде до стената и внимателно огледа главата на момичето.

— Това тук може да е фрактура. Г-це Маккензи, телефонирахте ли на лекар?

— Всичко, когато му дойде времето — прекъсна го Ангела. — Трябва да говорим.

Сантяго се приближи към него.

— Искам да ми дадеш думата си, че както и да свърши разговорът ни, няма да ги убиеш.

— Добре, имаш я.

Сантяго въздъхна и седна срещу него.

— Слушам те.

— Предполагам знаеш, че си най-търсения престъпник в галактиката?

— Да. Говори по същество.

— Добре. Ти имаш огромен успех като бандит, а това предполага, че си се сдобил и със сериозни парични суми. Интересувам се дали би изразходил част от тях, за да си осигуриш дълголетие.

— За каква сума говорим?

— Сега наградата е двайсет милиона. Искам трийсет милиона и си тръгвам оттук.

— Трийсет?! — възкликна Въртю. — Ти ми каза само три!

Ангела се усмихна мрачно.

— Не се намесвай. Това са преговори. Какво съм ти казал по-рано е без значение. — Той се обърна към Сантяго. — Цялата сума в брой, преди да си станал от масата.

— Разбирам, че изобщо не си мислил да сключваме сделка — каза Сантяго.

— Напротив, аз държа на думата си. Казах, че ако дойдеш тук, ще ти направя предложение, за да откупиш живота си. Чакам отговора ти.

— Върви по дяволите!

Ангела се протегна и замахна със светкавично движение. Сантяго залитна от стола, падна на земята и от гърлото му шурна кръв. Той беше мъртъв, преди да докосне пода.

Отец Уилям извика, опита се да стане на крака, но не успя, хвана се за гърдите и се отпусна.

Въртю едва се сдържаше да не повърне, а Ангела се изправи и огледа трупа на Сантяго.

— Е, получи твоя репортаж.

— Беше ужасно.

— Ако не знаеш, смъртта винаги е нещо…

Изведнъж в бара отекна изстрел. Ангела залитна, от устата му потече кръв, но той се обърна към вратата.

— Глупак! — каза тихо Каин. — Нима мислиш, че Сантяго може да бъде убит толкова лесно?

Той стреля отново и Ангела падна на колене. Отец Уилям се надигна с усилие на лакти и го посочи с пръст.

— Жалко, глупаво копеле! Не разбра ли, че уби друг човек?

На лицето на Ангела болката се смени с изненада. Той се опита да каже нещо, но не успя. Най-накрая се закашля, изплю кръвта и прошепна:

— Кой тогава е Сантяго?

Каин вдигна нагоре ръката си и му показа буквата „S“, по която имаше засъхнала кръв.

— Сега съм аз.

— Нещастен грешник! Нима не знаеш, че Сантяго не може да умре? — отец Уилям избухна в смях, а после изгуби съзнание.

Ангела се опита да бръкне в джоба на сакото си и в бара отекна още един изстрел. Той падна по очи и повече не помръдна.

Каин се обърна към Въртю.

— Върви да извикаш лекар!

Тя започна да прибира камерата си.

— Остави я!

— Никога! Рискувах живота си за това, което е записано в нея.

— Ще бъде на мястото си, когато се върнеш.

— Тогава защо не мога да я взема сега?

— Искам да съм сигурен, че ще се върнеш. Трябва да говоря с теб.

Въртю погледна първо камерата, после отново към Каин.

— Обещай ми, че няма да я пипаш.

— Обещавам, но ако някой от тях двамата умре, преди да си се върнала, ще те убия.

Въртю се обърна и затича към вратата. Каин прибра пистолета си и за около минута разглежда телата, лежащи по пода. После отиде до бара и си наля чаша уиски.

Въртю се върна след около десет минути, със зачервено от тичането лице.

— Каин, вън се събират много хора.

— Къде е лекарят?

— Казах му, че сам няма да се справи. След малко ще дойде линейка с медицински екип.

— Кога?!

— Всеки момент.

— Остани вътре.

Каин излезе пред бара и се озова срещу двайсетина мъже, които го гледаха подозрително.

— Вътре имахме малко неприятности, но след малко ще дойде линейката и всичко ще бъде наред. А сега ще е най-добре да се приберете по домовете си.

Никой не помръдна.

Каин вдигна дясната си ръка, с раната към тях.

— Моля ви.

Мъжете започнаха да си шушукат и постепенно се разпръснаха. Остана само един по-възрастен човек, който попита дали може да помогне с нещо, но Каин отпрати и него.

— Това наистина беше впечатляващо — посрещна го Въртю, когато той се върна в бара. — Докога мислиш да продължиш с маскарада?

— За какво говориш?

— Докога ще се представяш за Сантяго?

— Аз не се представям — отвърна уверено Каин.

— Какво ще стане с наградата?

— Ще расте още повече. Ангела беше най-силния коз на Демокрацията.

Въртю срещна погледа му и остана учудена от това, което откри там.

— Но ти говориш сериозно!

— Напълно.

— Какво ще стане с моя репортаж?

— Какъв репортаж?

— Имам на запис как Ангела убива Сантяго.

Каин поклати глава.

— Не, имаш на запис как Ангела убива някакъв самозванец.

— Нека по-добре оставим зрителите сами да преценят.

Каин сви рамене.

— Жалко.

— Какво искаш да кажеш?

— Че твоята история свършва дотук. — Въртю го погледна учудено. — Така и не успя да получиш интервю.

— Да, така е.

— А можеше толкова много неща да научиш, достатъчни и за десет репортажа.

— А може би и за книга?

— Кой знае, може би и за книга.

— Ще трябва да помисля върху това.

Вратата се отвори и вътре влезе лекарят, следван от трима санитари.

— Нямаш много време — каза й Каин.

Санитарите бързо пренесоха Лунен ромон и отец Уилям до линейката, а лекарят се приближи до Каин.

— След малко ще се върна за труповете. Първо искам да се погрижа за отец Уилям, загубил е много кръв.

— Върни се само за този — той посочи Ангела. — Другият аз ще го закарам вкъщи.

Лекарят кимна и мълчаливо излезе.

— Отивам да докарам колата си. Докато се върна, трябва да си решила.

Каин се обърна и едва не се сблъска със Скитника.

— Видях, че всички си заминаха и реших, че е време да видя какво става — усмихна се той. — Радвам се, че сте живи.

Скитника заобиколи Каин и огледа двата трупа.

— Гледай ти, и двамата са мъртви! А кои бяха другите две тела, които изнесоха?

— Лунен ромон и отец Уилям. И двамата са само ранени.

— Радвам се да го чуя. Имам слабост към този дебел, стар мъж. — Скитника доволно потри ръце. — Е, ето ни заедно, тримата мускетари. Никой не ни вярваше, но ние все пак успяхме.

— Какво искаш да кажеш?

— Как какво? Ти ще прибереш наградата, Въртю ще напише репортажа си, а за мен ще остане колекцията.

— Няма да стане — сряза го Каин.

Скитника се намръщи.

— Стига глупости, Сонгбърд.

— Името ми не е Сонгбърд.

— Добре де, Себастиан.

— Не познавам такъв човек.

— А как да те наричам тогава?

— Сантяго.

— Сантяго ли?! Какво ти става, защо си толкова отнесен?

— Не е твоя работа, Скитнико.

— Добре, добре. Някой ще ми обясни ли какво стана тук? Нали сключихме сделка и колекцията трябва да е за мен.

— Човекът, с когото си я сключил, вече не съществува.

— А, не така! Опитвате се да ме прецакате, но номерът ви няма да мине. Ти ще вземеш наградата, а аз искам само колекцията.

— Не ме интересува какво искаш.

— Виж, ти го уби, но не можеш да прибереш всичко. Нали сме партньори? Не постъпвай така с мен, Себастиан.

— Името му е Сантяго — намеси се Въртю.

— Сега пък и ти?! Какво ви става на двамата?

— Това е Сантяго, а аз пиша в момента неговата биография.

— Добре, добре. Няма що, велик номер сте измислили! Но няма така лесно да ме изритате. Аз рискувах живота си и трябва да получа нещо.

— Няколко произведения на извънземното изкуство? — предложи услужливо Каин.

— Разбира се. Нищо друго не ме интересува.

— Добре, но после ще си тръгнеш.

— Ами да. Какво да правя тук?

Каин отиде до трупа на Сантяго, свали един от златните му пръстени и го подаде на Скитника.

— Ето, това заслужаваш. А сега, изчезвай.

Скитника огледа пръстена и ядосано го запрати в стената.

— Добре, тръгвам си, но ще им кажа това, което знам.

— Прави каквото искаш.

— Не, този път не блъфирам, Себастиан. Ще кажа на всички, че Сантяго е мъртъв.

— И само след седмица, когато някой военен конвой бъде атакуван, никой няма да ти вярва.

Скитника ядосано тръгна към вратата.

— Все още нищо не е свършило.

— И аз мисля така, Скитнико. Сигурен съм, че пак ще се видим, а и нали ти ще ме защитаваш.

— За какво, по дяволите, говориш?!

— За главата ми има награда от двайсет милиона. Ако някой ловец се насочи насам, ще предположа, че ти си го изпратил.

— Но това е лудост! Не мога да контролирам действията на всеки проклет ловец.

— Ще откриеш някакъв начин. Ти си способен човек.

Скитника се готвеше да протестира, но изведнъж лицето му се преобрази и той се обърна към Въртю.

— Скъпа, и ти ли ще продължиш да участваш в този театър?

— За какво говориш?

— Чудесно. Днес никой не може да ме разбере! Знам, че си похарчила повечето пари от аванса си, а от репортажа си ще спечелиш повече слава, отколкото пари.

— Какво предлагаш?

Лицето на Скитника грейна от широката му усмивка.

— Имам няколко оферти, особено за способна журналистка като теб.

— Ще говорим за това по-късно — отговори Въртю със зле прикрит интерес.

— Аз ще остана в хотела още няколко дни. Сантяго има ли нещо против?

— Два дни.

— Е, ако няма възражения, мисля да ви напусна. Приятно ми беше да бъда в компанията на такива симпатични и честни хора.

— Съмнявам се, че чувствата ни са взаимни — каза Каин.

— Знаеш ли, страхувах се, че ще го убиеш — призна Въртю, когато Скитника излезе от бара.

— Каин можеше да го направи, но не и Сантяго.

— Не мислиш ли, че ще каже на армията къде е базата ти?

— Не, защото така колекцията на Сантяго ще бъде конфискувана от Демокрацията, а той трудно би преживял такова нещо.

Каин и Въртю натовариха тялото на Сантяго в колата и тръгнаха по прашния, селски път към фермата. Хасинто ги посрещна на верандата и докато Въртю остана в къщата, двамата мъже продължиха надолу към долчинката край езерото, където вече имаше изкопан трети гроб.

— Той обичаше това място — каза Хасинто, когато тялото беше покрито с пръст. — Красиво е, нали?

Каин кимна, загледан мълчаливо в трите купчини пръст.

— Все пак той може би беше най-добър.

— Ловец ли беше?

— Не, колонист. Дошъл е тук преди двайсет години. С още няколко мъже е построил „Барликорн“.

— А другият преди него?

— Професор по извънземна филология, знаел е шест езика.

— И е играел шах.

— Бил е един от най-добрите — усмихна се Хасинто.

Каин застана под сянката на ниско, разкривено дърво.

— Когато ме погребваш, искам да бъде точно на това място.

— Сантяго не може да умре.

— Знам това, но не забравяй какво съм ти казал. Изкопай гроба ми точно под това дърво.

— Добре.

— А сега върви в къщата, ще дойда след малко.

Хасинто кимна и пое по обратния път. Каин седна на пейката и стоя повече от половин час, загледан в купчината прясна пръст. Когато се върна, Въртю вече го очакваше с готова камера.

— Готов ли си?

— След минута, ще кажа нещо на Хасинто. Има и едно условие — няма да снимаш лицето, а само дясната ми ръка. Съгласна ли си?

— Естествено. Това може да удължи работата ми като твой биограф.

— Радвам се, че взаимно се разбираме.

Каин влезе в дневната и поиска от Хасинто информация за Уинстън Кчанга.

— Засега нямаме отговор от тях.

— А Демокрацията все още е блокирала сметките на Бортай?

Хасинто потвърди с кимване.

— Добре, задай курс на кораба ми към бърлогата на Кчанга. Утре заминавам за там.

— Да, Сантяго.

Каин се върна на верандата.

— Е, можем да започнем.

Въртю включи камерата, насочена към ръцете му.

— Първият ми въпрос е, за какво се бори вашето движение?

— Движение ли?! Не знам за никакво движение. Всичко, което ме интересува, са парите. — Въртю отвори уста, за да протестира и той й направи знак да мълчи. — Но бих могъл да ви разкажа как убих и ограбих седемнайсет колонисти на Силвърблу.

Въртю се усмихна доволна, а Сантяго започна да разказва за едно от най-кървавите престъпления, които Галактиката беше виждала.