Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сантяго (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Santiago: A Myth of the Far Future, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 23 гласа)

Информация

Сканиране
gogo_mir (2012)
Разпознаване, корекция и форматиране
Максимус (2013)
Допълнителна корекция
moosehead (2024)

Издание:

Майк Резник. Сантяго

Американска, първо издание

Редакционна колегия: д-р Йордан Антов, Иван Златарски, д-р Юлиян Стойнов

Превод: Росен Рашков

Редактор: Вихра Манова

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД, Линче Шопова

Формат 84/108/32. Печатни коли: 20

 

Mike Resnick. Santiago: A Myth of the Far Future

A Tom Doherty associates book, New York

© 1986 by Mike Resnick

© Росен Рашков, превод, 1996

© „Megachrom“, Петър Христов, оформление на корица, 1996

© ИК „БАРД“ ООД, 1996

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция на правописни грешки

4.

Живее тя в гробище на разрушени кораби

и плава в празнотата на своята надежда.

Макар отдавна да копнее за устните любими,

Саргасовата роза не е това, което ви изглежда.

Черния Орфей хвърли само един поглед към Саргасовата роза, но веднага разбра, че в нея има нещо повече от това, което окото може да види.

Странно само как я бе открил, след като нямаше никаква работа в този район, на девет хиляди километра от Бела Дона. Сигурно корабите го бяха привлекли, наредени в дълга верига, като блестящи риби, уловени на въдица — някои агонизиращи, други вече умрели. Той даде име и на станцията и тъй като мразеше означения като „Станция 14“, нарече я Дедли Найтшейд[1], и това бе много точно прозвище за гробище на космически кораби над Бела Дона.

Черния Орфей прекара няколко дни със Саргасовата роза, докато запише историята й, както постъпваше с всички, които привличаха вниманието му. Някои хора дори говорят, че е спал с нея, но това не е вярно. Първо, след смъртта на Евридика, Черния Орфей не докосваше друга жена. И второ, Саргасовата роза не беше такава, че да скочи в леглото с първия срещнат. Това всъщност вече й създаваше проблеми. Минаваше четирийсетте, а досега бе имала всичко на всичко трима любовника. Първите двама я бяха напуснали заради други жени, а третият — Дънкан Блек бе започнал работа в един от кръговете на ада. Двамата често се бяха карали, но тя го обичаше, доколкото това бе възможно след предишните две злощастни преживявания.

Саргасовата роза все още беше в траур, но когато Черния Орфей пристигна, тя пое отговорността да му покаже Дедли Найтшейд. Той остана много впечатлен от корабното гробище и дори се напъха дълбоко в коремите на тези левиатани. Прекара почти цял ден там, като пишеше своите рими или гледаше с детски ентусиазъм как космическите влекачи примъкват нови „трупове“ към доковете. Намери дори и време да даде имена на трите малки луни на Бела Дона — Бейнуърд, Фоксглоув и Хелебор, преди отново да тръгне натам, където го зовеше дългът.

На Дедли Найтшейд нямаше какво толкова да се види, когато Каин и Теруилиджър пристигнаха там. Корпусът на станцията беше украсен с различни по диаметър дупки от метеори. Един от доковете бе силно повреден, вероятно от удар на буксирен влекач. Всичко беше покрито с космически прах, боклуци и отломки от кораби. Вътрешният интериор също се нуждаеше от пълно подновяване, но да не забравяме, че те не бяха дошли да разглеждат Дедли Найтшейд, а да се срещнат с жената, която я притежаваше.

Каин внимателно приземи кораба си и изчака мобилната стълбичка да се закачи за люка. Когато излязоха, подът се изкриви и влакната на килим от неизвестен произход бързо обвиха краката им.

— По дяволите, защо не ми каза, че тук има нулева гравитация?

— Гледай само единия ти крак да е на пода и няма да имаш проблеми.

— Бил съм и преди на подобни станции, но не понасям безтегловността веднага след обяд. Трябваше да ми кажеш по-рано.

Каин се готвеше да му отговори, че не е знаел за нулевата гравитация, но разбра, че целият им разговор ще се повтори отново. В този миг от края на коридора към тях се приближи хуманоидно същество с огромен череп, хлътнали навътре очи и оранжева кожа.

— Хей, Теруилиджър, какво, по дяволите, е това?

— Оранжева маймуна. Розата ги използва за охрана.

— Такова нещо не бях виждал — поклати глава Каин. — Откъде са?

— Вариен IV. Наричат себе си хагибенс, а ние им викаме оранжеви маймуни и това да ти кажа много им отива. Работят почти без пари, учат много бързо чужди езици и обожават безтегловността. Комбинация, на която трудно може да се устои, особено като вземеш предвид, че повечето извънземни изобщо не биха работили тук, дори и да ги затрупаш с пари.

Оранжевата маймуна застана пред тях.

— По каква работа сте тук, моля? — гласът му беше странно писклив и сякаш не говореше, а пееше.

— Искаме да се срещнем със Саргасовата роза — отвърна Теруилиджър.

— Саргасовата роза предпочита да не общува директно със своите клиенти. Ако ми кажете каква стока търсите, аз ще ви заведа в съответния сектор.

— Ние не сме търговци. С нас ще общува директно — увери го Теруилиджър. — Аз съм й стар приятел.

Оранжевата маймуна го измери с поглед.

— Ти си Халфпени Теруилиджър, принудително депортиран от Дедли Найтшейд за измама в големи размери при игра на карти. Аз бях сред тези, които те качиха на кораба.

— Така ли? — попита Теруилиджър, изненадан, но не и притеснен.

— Да.

— Извинявай, не можах да те позная. За мен всички оранжеви маймуни сте напълно еднакви.

— Съвсем разбираемо е, ние сме толкова красиви.

— Добре, щом и с теб излязохме стари приятели, защо не съобщиш на Розата, че искаме да я видим?

— Ще го направя, Теруилиджър, но тя предпочита да не общува лично с клиентите си.

— Кажи й тогава, че става дума за наш общ приятел — намеси се и Каин.

Оранжевата маймуна кимна и се отдалечи, оставяйки друг свой колега да ги наблюдава. След няколко минути се върна и се обърна към Каин.

— Саргасовата роза ми нареди да ви отведа при нея — гласът му отново бе напевен и дори извънземното да беше разочаровано, то добре прикриваше чувствата си.

Каин и Теруилиджър го последваха през три огромни халета до вратата на претрупан с вещи офис.

Зад бюро от хромникел, който вече беше пожълтял, облечена в рокля от златисто-жълта материя, която вече не блестеше, седеше една съвсем обикновена жена. Косата й бе тъмнокафява, очите — мътнозелени, носът й — издаден напред, а бузите — силно хлътнали. Не беше нито дебела, нито слаба, а ако някога е била привлекателна, това време отдавна бе отминало. Погледът й беше прикован в Каин.

— Искали сте да ме видите, г-н Каин.

— Знаете името ми?

— Знам твърде много неща за вас, Себастиан Найтингейл Каин — усмихна се Розата. — Но ми е интересно, кой ви е изпратил тук?

— Един мъж на име Стърн от Порт Етранже.

— Джонатан Джеръми Джакобар Стърн — каза тя. — Име, което доста отдавна не бях чувала. Моля, седнете. — После се обърна към Теруилиджър. — Разбрах, че Менмаунтин е по петите ти.

— Имаш добри източници.

— Наистина е така. Твърде малко неща стават от тази страна на Границата, за които да не знам.

— Тогава сигурно предполагате за какво съм дошъл — обади се Каин.

— Знам, че сте ловец, а щом ви е изпратил Стърн, свързвам двете неща. Казал ви е, че тук ще намерите Дънкан, но той не знае, че приятелят ми е мъртъв. Теруилиджър, ти помогна на г-н Каин, нали?

— Ами нямаше никакъв смисъл да търсим Дънкан, мир на душата му — оправда се Теруилиджър.

— Предполагам, че в замяна си поискал защита срещу Бейтс. Сключили сте много лоша сделка, г-н Каин. Не е трябвало да напускате Кийпсейк.

— Какво ви кара да мислите, че идвам оттам?

Розата се усмихна.

— Знам регистрационния номер на кораба ви отпреди два дни, когато се появихте на скенерите. В последвалите четирийсет и осем часа открих толкова неща за вас, че някои от тях може дори и вие да сте ги забравили. Знам датата и мястото на раждането ви, защо сте напуснали заселените от Демокрацията светове, колко хора сте убили и кои са те… а вие се опитвате да отречете, че идвате от Кийпсейк. Ако искате да бъда искрена с вас, ще трябва и вие да отговорите със същото.

— Съжалявам, приемете извиненията ми.

— Не е необходимо да се извинявате, свикнала съм с хитрините на мъжкия пол.

— Ще ми помогнете ли? — попита Каин, без да обръща внимание на забележката й.

— Губите си времето.

— Имам предостатъчно, а за вашето съм готов да заплатя.

— Не съм казала, че ще губите моето време. Аз възнамерявам да ви продам всичко, което знам.

— Тогава не разбирам разликата.

— Ще ви кажа всичко, което искате да научите, но това едва ли ще ви е от полза. Ангела се е преместил на Вътрешната граница.

— Взе да ми писва да слушам за него.

— Предполагам, че така мисли и всеки беглец в радиус от десет светлинни години — отвърна Розата. — Теруилиджър, ще те помоля да излезеш. Имаме нужда да останем сами.

— Защо? — попита комарджията.

— За да не предложиш информацията на първия срещнат купувач.

— Засегнат съм от твоето отношение — опита се колкото се може по-невинно да каже Теруилиджър, но не успя.

— Можеш да се чувстваш засегнат и до дъното на сърцето си, стига да не го правиш в моя офис.

Теруилиджър понечи да протестира, размисли и се запъти към вратата.

— Добре, ще бъда отвън. Сонгбърд, извикай ме, ако ти трябвам.

Малко след това вратата се затвори зад дребния комарджия.

— Ако наистина смятате да откриете Сантяго, трябва по-внимателно да избирате придружителите си, г-н Каин.

— Права сте, но в случая Халфпени е причината да съм тук. В противен случай щях да си губя времето в търсене на Дънкан Блек или щях да се върна, за да си прибера парите от Стърн.

— Така е — сви рамене Розата. — Мога ли да ви предложа нещо за пиене?

— Защо не.

Саргасовата роза натисна един клавиш на компютъра върху бюрото си. Зад нея се отвори врата и в стаята влезе малко, покрито с червена козина същество, определено нехуманоид, и остави бутилка с две чаши пред тях.

— Имате ли някакви мъже на станцията? — попита Каин след като извънземното излезе.

— За расата или за пола питате[2]? И в двата случая отговорът е „не“. Склонни са да те напускат тогава, когато имаш най-голяма нужда от тях.

— Не се ли чувствате самотна тук?

— Напротив, с всичко се свиква. — Тя напълни двете чаши и му подаде едната.

— Благодаря. — Каин се усмихна.

— Нещо смешно ли казах?

— Току-що осъзнах, че тук гравитацията е нормална. Сигурно остарявам, щом ставам толкова лош наблюдател. Едва сега разбрах, когато течността не излезе от чашата.

— Само офисът ми е така. Оранжевите маймуни обожават безтегловността.

— Сигурно ви струва цяло състояние.

— Така е, но за радост, мога да си го позволя.

Каин отпи от питието си.

— Много приятен вкус.

— Редно е, дестилират го на Делурос VIII.

— Доставяте стоки от толкова далече?

— Ще се учудите, ако разберете колко кораби преминават оттук, г-н Каин. Предполагам, че Стърн не ви е казал твърде много за Дънкан Блек.

— Спомена единствено, че се е занимавал с крадени стоки и е служел за връзка между него и Сантяго. Както и че е получил част от златото, задигнато от Епсилон Еридан.

— Това се казваше удар! — възкликна Розата. — Шестстотин милиона кредита в златни кюлчета.

— От реакцията и от думите на Теруилиджър разбрах, че сте тръгнали по стъпките на Блек.

— Той винаги говори прекалено много.

— Повечето хора го правят.

— Ако търсим истината, не съм го последвала, защото това си бяха мои „стъпки“. Дадох на Дънкан процент от бизнеса, за да запазя неговата лоялност — тя погледна Каин. — Това да ви се струва неморално?

— Твърде отдавна съм се отказал да давам оценка кое е морално и кое не.

— Както и да е — Саргасовата роза отпи от чашата си, — Дънкан обичаше да общува с хората, за разлика от мен и стана наш представител на планети като Порт Етранже. Той работеше с хора от типа на Стърн.

— Значи вие сте се свързали със Сантяго, а не Блек?

— Всъщност, Сантяго първи се свърза с мен, макар че ми отне няколко години, за да разбера, че работя директно с него.

— Срещали ли сте го лично?

Розата поклати отрицателно глава.

— Не, или поне не съм знаела.

— Но предполагате, че сте?

— Кой би могъл да каже? Срещала съм се с толкова много хора, доставящи негови стоки, но все пак логично е той да не поема излишния риск сам да идва тук.

— А познавате ли някой, който се е срещал лице в лице със Сантяго?

— Да.

— И кой е той?

— Преди да ви кажа, има няколко неща, които искам да ви питам. Просто, за да задоволя любопитството си.

— Например?

— Вие сте прекарали по-голямата част от младостта си в борба за свалянето на различни правителства. Основна задача на Сантяго е да атакува и ограбва планетите, собственост на Демокрацията. Вас са ви наричали революционер и дори е имало цена за главата ви. А защо Сантяго не е революционер, след като действията му са много по-значими? Имате толкова общи неща помежду си, защо така отчаяно се опитвате да го убиете?

— Повечето от неговите престъпления са извършени срещу Демокрацията, само защото тя има най-голям брой потенциални цели за подобни престъпления. А колкото за определението му като „революционер“, можете да кажете същото за бандитите, които обираха пощенските влакове на Земята. Сантяго е обикновен престъпник и нищо повече.

— Знаете ли да е убил някого досега?

— Само миналата година уби седемнайсет колонисти на Силвърблу.

— Глупости, той не е ходил до Външната граница от години.

— Можете ли да го докажете? — рязко попита Каин.

— Защо тогава Ангела се премести?

— Може би е тръгнал да го преследва?

— Едва ли и сам вярвате на думите си. Когато Ангела тръгне да преследва някого, то той е обречен.

— Ангела е само ловец с повече усет, а не супермен.

— Все пак ще отговорите ли на въпроса ми? Защо искате да убиете Сантяго?

— А защо всеки друг иска да го направи? Има прекалено голяма награда.

— Отговорът е твърде неприемлив. Вие сте заможен човек, г-н Каин. Парите едва ли са основната ви цел.

— Парите винаги са цел — възрази Каин, — а и ако го убия, това ще има някакво значение.

— Какво ще означава?

— Че поне веднъж съм направил нещо, което си заслужава и ще се помни.

— А какво ще кажете за хората, на които помогнахте да се сдобият с власт?

— Те няма да попаднат дори в бележките под линия на историческите книги.

— А престъпниците, които сте заловили?

— И те също. Само Сантяго е различен. Той означава „нещо“, както и човекът, който ще се справи с него.

— Значи ли това, че искате да видите името си записано в книга или запяно като песен?

— Един път написаха песен за мен, не ми хареса особено. — Каин пресуши чашата си. — Не ме интересува толкова мнението на другите за мен, колкото моето собствено.

— Твърде интересен подход имате, г-н Каин, но все пак приемам отговора ви.

— А сега мога ли аз да задам един въпрос?

— Още не сме уточнили цената на информацията — изтъкна Саргасовата роза.

— Не такъв въпрос.

— Добре, слушам ви.

— Изглежда сте спечелили доста пари от Сантяго. Защо искате да ми помогнете?

— Сантяго спря да търгува с мен малко след смъртта на Дънкан, така че с нищо не съм му длъжна. Освен това аз съм търговка. Всичко, което притежавам, е за продан, включително и информацията.

— А предлагали ли сте я преди?

— Не, защото никой не ме е питал.

— Добре, да чуя какво имате за продан.

— Разполагам с име, холограма и място, където да откриете мъжа, който се е срещал със Сантяго. Както и с холограмите на четирима негови агенти, с които работех преди три години. Запазила съм няколко кюлчета злато с неизтрити серийни номера. Знам също и кой е убил Кастартос.

— Кастартос? Това не беше ли мъжът, опитал се да предаде Сантяго?

— Да, но го е направил много некадърно.

— А какво ще искате в замяна?

— Да убиете Сантяго.

Каин не скри изненадата.

— И това е всичко?!

— Да.

— Може ли да ви попитам защо?

— Дънкан беше добър мъж. За другите може да е бил жалък, слаб, прекалено зависим, но той беше всичко, което имах. Когато разбра, че работим за Сантяго, реши да изкара малко повече, като се присъедини към организацията му. Не знам какво им е предложил, но не се получи. Две седмици по-късно беше намерен мъртъв на Биндер X. Официалната причина за смъртта му бе сърдечен удар.

— Искате да ми кажете, че Сантяго го е убил?

— Не, Сантяго едва ли е знаел, че съществува, но все пак го премахна някой, работещ за него. — Саргасовата роза впи поглед в Каин. — Сантяго не познаваше Дънкан, а аз не познавам Сантяго. Сделката ще бъде честна.

— Добре, нека видя какво имате.

Саргасовата роза се изправи и отиде до стената при малък сейф. Набра някаква дълга комбинация и го отвори.

— Можете да вземете всичко това, аз съм си направила копия.

— Сигурен бях, вие сте съобразителна жена.

— Тези холограми са на четиримата агенти, имената им са на гърба.

— Единият метанодишащ ли е? — попита Каин, като взе холограмата на деликатно, кристално на вид същество.

— Да. Виждала съм го само един път и той се чувстваше много неудобно в своята животоподдържаща обвивка. Изглежда, че след това е избрал по-подходящо място да предлага стоките си.

— А тази коя е? — Каин показа холограма на красива, тъмнокоса жена с тебеширенобяла кожа.

— Алтаир от Алтаир. Тя ликвидира Кастартос.

— Нима е професионален убиец?

— Една от най-добрите. Учудвам се, че не сте чували за нея.

— Галактиката е голяма, има доста хора, за които не съм чувал. Сигурна ли сте, че е човешко същество?

— Не, но съм сигурна, че е убиец.

Каин стигна до последната холограма.

— Това ли е човекът, който се е срещал със Сантяго?

— Да, името му е Сократ. Не съм имала работа с него повече от година, но знам къде можете да го откриете.

— Може би все пак галактиката не е чак толкова голяма — каза Каин загледан в дебелото, усмихнато лице на холограмата.

— Какво искате да кажете?

— Познавах този мъж, но тогава се казваше Уитакър Дръм.

— Името не ми говори нищо — поклати глава Розата.

— Напълно е възможно.

— Кой е той?

— Човекът, на когото помогнах да вземе властта на Силария.

— Ще ви познае ли?

— Надявам се — отвърна Каин.

Бележки

[1] Deadly Nightshade (англ.) — растението беладона. — Бел.пр.

[2] На английски за човек и за мъж се употребява една и съща дума. — Бел.пр.