Ким Стюарт
Марк (9)

IX

От летището нае кола. Натискаше педала на газта докрай, а гумите свистяха в тишината на нощта.

Малкото населено място в Скалистите планини, където трябваше да се снима сцената, имаше само един хотел. Целият филмов екип сигурно беше отседнал там.

Джанет погледна часовника си. Отдавна беше минало полунощ. Всички прозорци на хотела обаче светеха. Чуваше се музика.

Паркира колата и слезе. Всички стави я боляха. Влезе решително във фоайето. На рецепцията седеше усмихнат възрастен, мъж. Гледаше към вратата на ресторанта, откъдето долиташе музика, и си тактуваше с ръка.

Джанет трябваше да му подвикне, за да я забележи.

— О, извинете, мадам! — стресна се хотелиерът. — Тук никога не са идвали толкова късно посетители. Да не сте от кинаджиите? За пръв път в този град се снима филм. Много интересно. Мда… и е добре за бизнеса.

— Регистриран ли е при вас мистър Марк Ривърс? — прекъсна го Джанет.

Той вдигна вежди.

— Марк Ривърс? — замисли се дълбоко мъжът. — Мисля, че да — хвърли поглед върху книгата за гости. — Стая деветнайсет. Но едва ли ще го намерите там. Сигурно е в ресторанта.

— Дайте ми една стая. Ще остана тук за през нощта.

— О, съжалявам. Страхувам се, че не мога да ви помогна. Всички стаи са заети. Истината ви казвам. Никога не сме имали такова посещение! Понякога през лятото идват по десетина туристи да ловят риба — той вдигна рамене. — Но сега всичко е заето.

— Но нали трябва да спя някъде! — въздъхна Джанет.

След това махна с ръка. После ще мисли за това. Първо трябва да види Марк.

Без да обръща внимание на продължителните словоизлияния на хотелиера, тръгна към помещението, откъдето идваше музиката. Отвори вратата и веднага беше заобиколена от шумна компания. Никой не забеляза влизането й. Смеси се с пъстрата навалица и се огледа. Марк не се виждаше никъде.

Може би е в стаята си? Отиде на горния етаж, намери номер деветнадесет и почука — отначало леко, а след това с всичка сила.

Най-после се обади сънлив глас:

— Кой чука, по дяволите! Няма ли да ме оставите на мира?

— Отвори, Марк! Аз съм, Джени.

За момент настъпи тишина. След това вратата се отвори. Появи се Марк, само по слип, и я загледа слисано.

— Какво правиш тук?

— Много мило посрещане, няма що!

— Да, но… нищо не разбирам…

— Ще ти обясня! — Джанет го бутна в стаята и затвори вратата. — Няма нужда всички в хотела да слушат какво си говорим, нали така?

— Всички са долу и се напиват — измърмори презрително Марк.

Сякаш едва сега започна да схваща кой стои пред него.

— Джени! — възкликна зарадван. — Не мога да повярвам!

— Ще ти се наложи. Ако искаш, пипни ме, за да се убедиш, че не съм призрак.

Той се отпусна на ръба на леглото. Освен там, в стаята можеше да се седне и на един разкривен стол. Джанет се възползва от тази именно възможност.

— Днес прочетох във вестника за намерението ти — започна тя. — Представяш ли си какво изпитах, като научих какво ще правиш? Трябва веднага да анулираш идиотския договор! Накарай ги да променят сценария.

— О, Джени! — погледът му преливаше от обич. — Сцената отдавна е заснета. Изобщо не беше толкова опасно. Вестниците винаги преувеличават. Нали това им е работата. И въобще не им пука дали някой ще си счупи главата. Идеята е да си вдигнат тиража.

Джанет отвори широко очи.

— Да не искаш да кажеш… да не искаш да кажеш, че вече си скочил в тази… пропаст?

— Точно това казах — засмя се Марк.

Сякаш камък й падна от сърцето.

— О, Марк, щях да полудея от страх! Пътувах дотук цяла вечност. Исках да те предпазя от едно безумно начинание. Все се страхувах, че ще закъснея.

Той я погледна учудено.

— Защо се притесняваш, Джени? Нали знаеш, че това ми е работата? Не твърдя, че е напълно безопасно, но всяка професия си има своите рискове. Човек просто трябва да е подготвен. Наистина, сцената от днес следобед беше сложна…

— Марк! — Джанет се хвърли на врата му. — Мислех си, че поемаш този риск, понеже не можеш да понесеш факта, че майка ти се е омъжила. Аз съм виновна за това. Аз я запознах с Фред.

Той поклати глава.

— Сега вече нищо не разбирам. Какво значи това, че ти си виновна? Майка ми се е запознала с един мъж, влюбила се е в него и иска да се омъжи. Това е съвсем нормално.

Джанет не вярваше на ушите си.

— Ти го смяташ за нормално? Ти…?

— Ами да — Марк се усмихна притеснено. — Мислих доста по въпроса. Сега виждам, че съм се държал идиотски. Като същинско мамино синче. Майка ми беше за мен единственият човек на този свят, а и аз бях единствен за нея. След това се запознах с теб. Ти направо преобърна чувствата ми надолу с главата. Желаех те безумно, но любовта ми изглеждаше като предателство към майка ми. Не исках да я правя нещастна. Сега се радвам, че тя ще се омъжва. Без съмнение това ще я направи по-щастлива. А този Фред май е доста свестен…

— Нали ми е чичо — отбеляза гордо Джанет.

Марк също се усмихна.

— Трябва да зарежа глупавата си ревност! Като си помисля, че без малко не разбих щастието на майка си…

— Само нейното щастие ли? — прошепна Джанет.

Марк я погледна с възхищение.

— Ти си приказно красива, Джени! Обичам те!

— Аз също те обичам, Марк.

Той я прегърна и нежно я целуна. После целувката му стана нетърпелива, страстна и настойчива. Джанет загуби усещането си за заобикалящия я свят. Усещаше ръцете му по цялото си тяло. Започна да му помага, докато я събличаше. Застана гола пред него.

Марк коленичи и прегърна бедрата й.

— О, Джени! Караш ме да си губя ума!

После свали слипа си и я вдигна на ръце. Усети как трепери от възбуда. Телата им се притиснаха едно до друго. Тя изстена силно, остави се да я положи на леглото и го придърпа към себе си. Чу сърцето му да бие като лудо. А може би това беше нейното собствено?

Обви крака около хълбоците му и впи пръсти в широките му рамене.

— Марк, не издържам повече — прошепна трескаво. — Искам да се любим, Марк!

Целият трепереше. Проникна в нея много внимателно и някак несигурно, като че ли не знаеше какво точно да прави. Тя остана да лежи известно време със затворени очи, като вдишваше аромата на тялото му. Очакваше той да поеме инициативата, да наложи ритъма на прастарата и вечно нова любовна игра. И след като в продължение на няколко дълги мига Марк остана неподвижен, изведнъж разбра — на него му беше наистина за пръв път!

Очарована от тази силно ласкаеща самолюбието й мисъл, Джанет много предпазливо раздвижи хълбоци, показвайки му ненатрапчиво какво се очаква от него. Марк се оказа твърде схватлив ученик — а може би и първичната природа дълбоко в неговата същност властно заговори, защото не след дълго мощните му тласъци накараха кръвта й да закипи и да заблъска оглушително в слепоочията й. Знаеше, че чисто технически не може да разчита на пълноценно сексуално изживяване, но това в никакъв случай не й попречи да пропадне в бездната на блаженството. Нищо не можеше да се сравни с радостта, че най-после е завладяла този жадуван мъж, и тя изцяло компенсираше хаотичните му движения. Преживя преждевременния му оргазъм с чувство на дълбоко удовлетворение и продължи да обсипва с ласки задъханото му тяло, докато дишането му се нормализира и той отново бе в състояние да възприема ставащото с тях двамата.

Нямаше нужда от никакви обяснения. Джанет просто притисна главата му към гърдите си и застина неподвижно, попивайки силата на постепенно възстановяващата му се мъжественост. Не след дълго Марк започна отново да се движи в нея, и вече всичко беше по-различно. Бавно и неотклонно я поведе към една невероятно интензивна кулминация, а тя откликваше благодарно на всяко негово движение, стенейки дрезгаво от страст.

Достигнаха върха едновременно. Джанет се уплаши да не припадне. Държеше се за него като удавник за сламка. След това останаха да лежат един до друг, напълно изтощени. Телата им не искаха да се отделят, оковани сякаш в магията на взаимното си сливане.

Марк я погали нежно по косата.

— Обичам те, Джени! Мисля, че току-що разбрах какво е да си мъж!

— Никога не съм била толкова щастлива — отговори му тя с треперещ глас.

— Ако знаеш само колко съм копнял за този миг — изпъшка той. — И съм си го представял само с теб!

— Аз също. Даже те сънувах.

— Не само ти.

През цялата нощ останаха прегърнати. Любиха се още няколко пъти, отдавайки се без задръжки докрай един на друг.

Седяха в самолета за Ню Йорк и се държаха за ръце.

— Не мога да си представя бъдещия си живот без теб — прошепна Марк.

— Аз също.

— Хайде да направим двойна сватба!

Джанет поклати засмяно глава.

— Не, Марк! Нека да си изберем някой друг ден. Искам денят на сватбата ни да остане единствен и неповторим, само за нас двамата!

— Както искаш.

— Но можем да идем у майка ти, след като кацнем. Тя ще се зарадва. Сигурно много се е тревожила за теб, след като е прочела статията във вестника…

— Сигурно се е тревожила. Събира всички съобщения, които се отнасят за мен — потупа се той гордо по гърдите.

След това поклати тъжно глава.

— Това са детинщини, разбира се! Ама и аз съм един, кога най-после ще ми дойде умът в главата! Като че ли още суча от майка си!

— Няма нищо — успокои го Джанет, — нали все пак ти е майка. Щом като вече можеш да правиш разлика между мен и нея, значи всичко е наред.

— След последната нощ това не е никакъв проблем — помъчи се да се доближи Марк до нея, но му пречеше облегалката на креслото. — Кога най-после ще пристигнем? Предлагам да идем първо у вас.

Джанет трепна при последните му думи. Тя също нямаше търпение да се усамотят.

— И на мене ми е трудно да се сдържам — прошепна му, а очите й се замъглиха. — Просто съм луда по теб!

— Ей, престани, започвам да забравям, че се намираме в самолета!

Тя се засмя тихо.

— Представи си как ще ни гледат, ако вземем да се любим тук, на седалката!

— Ще се скъсат от завист.

Тя го побутна с лакът настрани.

— Както казва един древен поет, няма нищо по-хубаво от любовта.

— Наистина няма — съгласи се Джанет.

— Ще ида в кабината на пилота и ще му кажа да кара по-бързо. Не мога да издържам така — само на няколко сантиметра от теб, а пък не мога да усетя тялото ти!

Погледът му се плъзна по блузата й.

— Като си представя какво има отдолу, главата ми се замайва.

Най-сетне стюардесата съобщи, че трябва да затегнат коланите. Марк хвана ръката й. Джанет потрепери.

— Престани! Възбуждаш ме.

— Това е добре — измърмори той. — Задръж така, скоро ще се приземим.

Усетиха как самолетът се докосна до пистата. Джанет хвърли поглед към панталона на Марк. Това, което видя, само усили нетърпението й.

Преминаха през чакалнята на летището почти тичешком.

— Ще вземем най-бързото такси! — извика задъхано Марк.

Тя само кимна.

Изведнъж Джанет чу някой да вика името й. Спря се и се огледа. Насреща им идваше Фред Къмингс.

— Джанет, какво правиш тук?

— Тъкмо пристигнах.

Марк забеляза, че тя не го следва, обърна се и се приближи към тях. Фред го измери с поглед. Върху лицето му се изписа недоволство, което обаче бързо се смени с усмивка.

— А, ясно — кимна той. — Разбирам.

Джанет махна с ръка.

— Какво разбираш?

— Най-сетне сте постигнали съгласие по някои въпроси.

Марк се поколеба малко, преглътна няколко пъти последователно, после подаде ръка на Фред.

— Радвам се да ви видя.

— Аз също — отговори Фред сърдечно. — Майка ти е в ресторанта на летището. Ще идем ли при нея?

Марк погледна въпросително към Джанет. Тя му кимна.

Запътиха се към ресторанта. Мойра седеше на една от масите. Като видя Фред, очите й заблестяха. След това забеляза Марк и Джанет и леко се смути.

Той отиде при майка си и й подаде ръка.

— Марк, момчето ми! Изглеждаш променен.

Той се засмя.

— Вярно е — прегърна Джанет през раменете. — Искаш ли да ти представя бъдещата ти снаха? Джанет Къмингс скоро ще стане Джанет Ривърс.

— По този начин се попълва вакантното място за името „мисис Ривърс“ — чу се зад тях гласът на Фред.

— Как така? Мисис Ривърс е…

— Беше — прекъсна го Фред. — Мисис Ривърс стана междувременно мисис Къмингс. От два часа сме женени.

— О, моите поздравления! — извикаха в един глас Марк и Джанет.

Новоизлюпената мисис Къмингс поруменя като младо момиче.

— Фред не искаше да чака повече — измърмори тя извинително. — Толкова е импулсивен!

— Напълно разбираемо — избоботи младоженецът. — Кой може да остане равнодушен в присъствието на такава красавица?

Погледна към Марк.

— Мисля, че тук има поне един човек, който ще ме разбере напълно. Доколкото виждам, той държи непременно да остане сам с дамата на сърцето си.

— Чичо Фред! — Джанет го настъпи под масата.

— Че какво, не съм ли прав? Кажи, Марк, може би греша?

— Прав си, Фред.

— Вие всъщност какво правите тук? — обърна се Джанет към младоженците.

— Сватбено пътешествие до Флорида. Самолетът ни е след час.

— Е, това е вече повод да си поръчаме бутилка шампанско — Фред махна към келнера.

Пътниците наоколо ги загледаха с любопитство.

— Фред! — скастри го Мойра Къмингс. — Сдържай чувствата си малко! Хората взеха да ни гледат.

— Точно това трябва да правят, мила. Редно е да видят най-щастливия човек в Съединените щати.

— Не е вярно, Фред — възрази Марк с усмивка.

— Кое не е вярно?

— Аз съм най-щастливият човек в Съединените щати.

— Склонен съм да оспоря тази теза — разгорещи се Фред. — Всъщност, като погледна племенницата си, започвам да си мисля, че ти си голям късметлия, Марк!

— Това е повече от ясно.

— Може да вземем компромисно решение — предложи Джанет. — Ще издадете съвместно комюнике, че и двамата сте щастливи.

— Добра идея — обади се Мойра.

Поднесоха шампанското. Четиримата се чукнаха и отпиха от пенливата течност.

Внезапно ги стресна силен шум. Оставиха чашите и се огледаха. Някакъв мъж тичаше след една жена. Току-що бяха влезли от залата за пътници в ресторанта. Жената седна на съседната маса.

— Скъпа — започна мъжът умолително, — извини ме! Не исках да кажа такова нещо!

Жената поклати глава.

— Все ми е едно какво си искал да кажеш. Важното е, че го каза.

Фред не можа да се сдържи и се намеси.

— Какво е казал? — попита любопитно.

Жената му хвърли яростен поглед.

— Изобщо не ви засяга!

Фред вдигна рамене.

— Напълно права сте. Просто искам да ви помогна.

— Казах, че приятелката й има хубави крака — обясни уморено мъжът. — И сега Пат просто не може да го понесе. При това тя има много по-хубави крака от Вики.

— Това не си го казвал! — прекъсна го Пат.

— Деца, не бива да се карате така — намеси се Фред с покровителствен тон. — Вземете пример от нас. Вижте колко много се обичаме ние — посочи към Мойра, Джанет и Марк.

— И четиримата ли? — мъжът вдигна учудено вежди. — Не е ли малко странно?

— Не си пъхай носа в чуждите работи — жена му го хвана за ръката и кимна. — Хайде да вървим!

Мъжът въздъхна дълбоко. Хвърли още един любопитен поглед към групичката, после последва послушно жена си.

— Сложна загадка му постави, чичо Фред — засмя се Джанет. — Сега ще има да се чуди дали се касае за групов секс, или за нещо още по-особено.

— Е, главното е, че отново се сдобри с жена си.

Марк някак странно беше утихнал.

— Думите ти ми напомнят за нещо — каза той по едно време. — Че ние с Джени трябва да си тръгваме.

— Кои думи имаш предвид?

— Не е важно кои. Във всеки случай, не можем да останем повече тук.

Джанет му кимна заговорнически.

— Да не намекваш за груповия секс?

— Е, не е необходимо да е групов.

Фред се засмя, а Мойра заклати глава:

— Не можете ли да мислите за нещо друго?

— Не! Това е най-хубавото нещо на света.

Марк намигна на майка си и на нейния съпруг. След това хвана Джанет за ръка и двамата забързаха към стоянката на такситата.

Каза на шофьора нейния адрес.

— Само че побързайте, защото вече загубихме много време! — помоли го. — Ще получите сто долара допълнително!