Ким Стюарт
Марк (5)

V

Партито не се състоя в „Хилтън“. Рей все пак бе проявил достатъчно здрав разум. Но въпреки това Бабс беше избрала много шикозен хотел и обслужването и обстановката бяха на висота.

Самата тя беше красива като картинка и разбира се — изключително секси. Посрещаше гостите със сияещи очи.

— От нашата Бабс ще излезе забележителна светска дама — отбеляза Естер с учудване, докато отпиваше от шампанското си, заобиколена от отбрани гости.

— Според мен тя има да ни съобщи много вълнуваща новина тази вечер — подметна тайнствено Джанет.

— Какво, какво?

Всички наостриха уши, но тя само вдигна пръст към устните си:

— Нека самата тя да го каже.

Рей се беше сврял в един ъгъл с леко отегчена физиономия.

Марк още не беше дошъл. Джанет непрекъснато се оглеждаше, като същевременно се стараеше да не прави впечатление с търсещия си поглед.

Поведението на Дик беше сдържано. Това я радваше. Значи си е направил някои изводи.

Марк дойде много късно. Смеси се с гостите, без да отвърне на настойчивите погледи на Джанет. Почувства, че я обзема гняв. На всичкото отгоре той изглеждаше дяволски добре.

Но външният му вид не беше основната причина, поради която сърцето й се разтуптяваше по-бързо в негово присъствие. От този човек се излъчваше нещо, което я караше да се възбужда, амбицираше я на всяка цена да го прелъсти.

Отиде при него и рече:

— Здравей, Марк, радвам се да те видя.

И отново тази едва забележима искра в очите му.

— Здравей, Джени, много хубаво, че дойде.

— Имам два билета за театър за вдругиден. Искаш ли да дойдеш с мен? — гласът й потрепери.

Той се поколеба за момент. Нямаше как Джанет да види, че ръцете му зад гърба се стиснаха в юмруци.

— За съжаление съм ангажиран вечерта — отвърна й с разстроено изражение. — Страшно съжалявам наистина, бих дошъл с удоволствие.

Тя стоеше до него и чакаше. Ако имаше поне капка интерес, сега той трябваше да предложи нещо.

Но нищо такова не се случи. Само й се усмихна измъчено:

— Извини ме, трябва да говоря за една работа с Естер.

Джанет с мъка сдържа гнева си. Какво си мисли този… този дебил в края на краищата! Да не би да очаква да падне на колене пред него! Много се лъже!

Защо, по дяволите, й причинява болка?

Марк Ривърс очевидно я харесваше. Беше сто процента сигурна, че я харесва. Защо тогава се държеше така?

Той беше мъжът на мечтите й — знаеше това от мига, когато го видя за пръв път. Как трябваше да го спечели?

Огледа се в просторното, празнично украсено помещение.

— Джени, толкова се радвам да те видя!

До нея, широко усмихнат, изникна Дик.

Тя се втренчи в него. Очите й все още хвърляха гневни искри.

— Какво има? — смути се той. — Да не те е обидил някой?

Държеше се като тийнейджър, току-що навлязъл в пубертета.

Джанет се насили да се усмихне.

— Не, Дик. Просто си мислех за моята работа. Днес имах тежък ден в университета.

— Мога ли да ти помогна с нещо?

Тя се засмя и го погледна с благодарност. Загрижеността му беше толкова мила, след като Марк я отблъсна по такъв начин.

— Не, нещата са уредени вече. Ще бъдеш ли така добър да ми донесеш една чаша шампанско?

— Разбира се, скъпа! — Дик просто разцъфтя пред очите й.

Сега вече изобщо не знаеше какво да прави. Във всеки случай не трябваше да показва на Марк, че е запленена от неотразимия му чар.

Дик се върна с шампанското и я загледа влюбено. Джанет се облегна на рамото му и крадешком потърси с поглед Марк. Забеляза как лицето му помръкна и той се извърна така, че да не ги гледа.

В този момент се приближи Бабс.

— Ей сега ще съобщя новината — изчурулика сладко тя. — Чакам само Рей.

— Но той е там отзад! — кимна Дик към дъното на салона.

— А, да, сега ще го извикам. Знаеш ли — единственото, от което се страхувам, е церемонията в църквата — обърна се тя към Джанет.

— Защо? Аз си мислех, че страшно много се радваш.

— Да, разбира се, че се радвам! Но едно нещо ме тревожи.

— Какво?

— Не искам Рей да научи истинското ми име.

— Не се ли казваш Барбара Алдани?

— Това е творческият ми псевдоним — прошепна Бабс и се озърна да види дали не ги слуша някой. — Всъщност се казвам Елизабет Смит. Но никой тук не го знае. И сега Рей ще научи! — тя изстена тихо. — Представи си само — Елизабет Смит! Каква скука!

— Но така се казват толкова много жени — опита се Джанет да успокои бъдещата съпруга и майка. Вече едва сдържаше смеха си.

— Там е бедата — продължи Бабс отчаяно. — Искам да съм нещо по-особено, искам Рей да се гордее с мен!

— Но това изобщо не зависи от името! Освен това нали ще го промениш, като се омъжиш?

Очите на Бабс светнаха.

— Ама разбира се, че си права! Представи си само — Елизабет Бредбъри! Това не звучи никак лошо.

— Наистина достойно име! — с последните останки от хладнокръвието си заяви Джанет.

Дик се приближи и сложи ръка на рамото й. Тя забеляза, че Марк отново гледа към тях, и се притисна до оператора, който се наведе и я целуна по върха на носа. Елизабет Смит — бъдеща Елизабет Бредбъри — ги наблюдаваше и хихикаше тихичко. След това се запъти към годеника си и му зашепна нещо в ухото. Той кимна с глава.

Бабс се качи на един стол и вдигна сияеща чашата си.

— Хей, слушайте ме всички, имам да ви съобщя важна новина!

Отначало гласът й почти не се чуваше сред общата шумотевица, но постепенно присъстващите замлъкнаха и настана тишина. Всички погледи се впериха в нея. Тогава тя внезапно се засмя. След това погледна към Рей, а лицето й придоби тържествено изражение.

— И така, имам страхотна новина за вас. Закачам артистичната кариера в шкафа за стари вещи и се заемам с нещо съвсем различно.

— Бабс, не може да бъде!

— Не е възможно! Нали да бъдеш актриса беше твоята мечта?

— Ами коя ще е звездата в следващия филм?

Бабс пое дълбоко въздух.

— Рей и аз ще се женим!

Няколко секунди публиката смилаше новината. След това се вдигна страхотна врява.

Марк пристъпи към Рей и сложи ръка на рамото му.

— Е, накрая и ти се хвана на въдицата, старче!

Режисьорът и бъдещ младоженец се усмихна стеснително.

— Горе-долу може да се формулира и по този начин. Тя ми скрои един съвсем типичен женски номер.

— Какво значи това? — зачуди се Марк.

Джанет го наблюдаваше отстрани. Сърцето й биеше бързо. Някак отдалече чу гласа на Рей:

— Ще ставам баща. Бабс ще има бебе.

Марк като че ли не чу добре. Махна безразлично с ръка и само каза:

— Приеми сърдечните ми поздравления!

След това погледна към Джанет. Тя моментално отклони поглед.

Рей усмихнато подаде ръка на Бабс и й помогна да слезе от стола. Тя се притисна сияеща до него. А той, за разлика от друг път, когато демонстрираше безразличие, сега я целуна нежно по устните. Бабс си пое дълбоко въздух, разтреперана от вълнение, и гордо се огледа наоколо.

„Ето двама, които наистина са щастливи“ — помисли си Джанет с въздишка.

Дик нежно обгърна раменете й и прошепна:

— Виждаш ли, Джени? Погледни само как любовта сближава хората!

В прилив на внезапна жажда за мъст тя импулсивно му предложи устните си. Нека Марк да се разкъса от ревност!

Лицето му беше като вкаменено. Обърна се и тръгна бързо към изхода.

— Нима си тръгваш вече, Марк? — извика Бабс разочаровано.

— Ммм… имам малко работа — измърмори той.

Джанет мислеше напрегнато. Реакциите му бяха повече от красноречиви. Но защо се държи така? Трябваше да има някаква причина. И тя щеше да я разбере!

Доколкото знаеше, не беше женен, нито сгоден, така че това отпадаше. Всъщност, какво друго й бе известно? Почти нищо. Къде ли живееше? И с кого?

„Ще го проследя! — реши тя изведнъж. — Може би така ще науча нещичко около причините за поведението му.“

 

 

Седеше в таксито и наблюдаваше как Марк изкарва колата си от подземния гараж.

— Карайте след сивия шевролет — нареди тя на шофьора.

Той се обърна и я погледна любопитно.

— Както желаете, мадам!

Марк очевидно бързаше. Възрастният мъж с мъка го следваше.

— Да не би да преследваме някого, мадам? Май нещо не ми се ще да се набърквам в горещи ситуации.

Тя бръкна в чантата си и му подаде безмълвно една десетдоларова банкнота. Това оказа чудотворно въздействие. Оттук нататък шофьорът се държеше като герой от зашеметяващ екшън. Следваше без проблеми колата на Марк, като при това внимаваше да не се приближава много, за да не бие на очи.

Сред лудницата по претъпканите с автомобили улици Марк едва ли щеше да забележи, че е следен. Скоро обаче навлязоха в по-тихите квартали на Ню Йорк.

— Младежът е доста буен — измърмори шофьорът под нос. — Не съм карал така от двадесет години насам.

— Вие по-добре внимавайте в пътя — отвърна му късо Джанет.

Когато навлязоха във вилната зона, Марк намали скоростта, а не след дълго спря пред една красива сграда в стар колониален стил. Слезе и тръгна към входа. Джанет бързо мушна една банкнота в ръцете на шофьора, измъкна се от таксито и тръгна след него. Вървеше съвсем вдясно, като се стараеше да се прикрива в сянката на храстите покрай тротоара. За неин късмет Марк не се обръщаше назад.

„Сигурно живее тук“ — помисли си Джанет, като го видя да вади от джоба си връзка ключове.

Още преди да се е изкачил по стъпалата, някой включи външното осветление, входната врата се отвори и на прага застана една възрастна, но доста атрактивна жена. Усмихна му се и простря ръце към него.

Марк бързо се изкачи до нея и нежно я прегърна. Двамата изчезнаха вътре. Веднага след това светлината угасна.

Джанет стоеше неподвижно на слабо осветената улица. Сърцето й биеше като лудо. Ръцете й бяха стиснати в юмруци.

Значи все пак е женен! Или пък живее с любовницата си. Това обясняваше цялата тази тайнственост около него. Жената очевидно беше по-възрастна и вероятно той се срамуваше от това.

Въздъхна тихо. Нямаше смисъл да стои повече тук. Трябваше да си иде в къщи.