Ким Стюарт
Марк (3)

III

Гримира се особено грижливо, преди да слезе в бара на „Голдън бийч“. Кой знае защо срещата с Марк я вълнуваше много.

Той не само че изглеждаше много добре, но се държеше учудващо нормално. Във всеки случай не се надуваше, както правеха повечето кинаджии.

Марк седеше вече на един от високите столчета и я чакаше. Когато я съзря, бързо скочи и тръгна да я посрещне. Усмихна се колебливо и толкова силно стисна ръката й, че тя извика от болка.

— Какво ви е?

— Винаги ли така се ръкувате с дамите, с които имате среща? Струва ми се, че всичките ми пръсти са счупени — изстена Джени.

— О, страшно съжалявам! Знаете ли, аз понякога не успявам да се вместя добре в етикета…

— Само понякога ли, Марк? — обади се един глас иззад гърба му. — Според ме ти изобщо не знаеш какво значи тази дума.

Марк сбърчи чело.

— Рей, какво искаш да кажеш?

— Ами, нищо особено — отвърна Рей през смях.

След това отправи възхитен поглед към Джанет.

— Значи това е младата красавица, която си нападнал в морето? Наистина имаш добър нюх, момчето ми! Не може да ти се отрече. Добре, че дойдох с теб!

— Не мисля, че присъствието ти ще е от особена полза — измърмори Марк. След това се обърна към Джанет. — Това е Рей Бредбъри, нашият режисьор. Негова е налудничавата идея да снима любовна сцена върху лодка.

— Не бъди толкова тъп! Идеята беше добра, но изпълнението…

— Ако не друго, поне е адски оригинална — подигра го Марк.

— Следващия път ще снимам с Джеймс Джонс.

„Ако не ги разделя веднага, ще си имам двама кавалери за вечерта — помисли си Джанет. — Само дето няма изобщо да ми обръщат внимание.“

— Какво ще кажете, ако идем на бара? — подхвърли предпазливо тя.

Рей се поклони.

— Дамата както винаги има право — установи той вежливо, след което хвърли заядлив поглед към Марк. — Но не на всекиго е по силите да се държи джентълменски с дамите.

Направи многозначителен жест с палеца и показалеца си. Джанет с мъка сдържа усмивката си, като видя смущението по лицето на Марк.

Рей ги поведе към едно уединено ъгълче на бара.

— Стоп! — възпротиви се Джанет. — Бяхме се уговорили да седнем на бара!

— Ами останалите къде ще седнат? Ако седим в една редица, няма да можем да си говорим — оплака се Рей.

— Че къде са останалите?

Марк посочи с пръст към Рей.

— Той е поканил целия екип на филма.

Джанет избухна в смях.

— Господи, каква чест!

— Е, не се възгордявайте прекалено — отбеляза сухо Марк. — В края на краищата ние представляваме само едно малко филмово студио от Ню Йорк.

— Което обаче с нищо не ни намалява цената — намеси се Рей.

В този момент се чу звънлив, малко остър женски глас. Рей извърна поглед.

— Това е Бабс. Тя е забележителна личност. Всъщност човек добива такова впечатление, само докато си държи устата затворена. В момента, когато каже първата дума, магията моментално се разваля.

Марк му хвърли ядосан поглед.

— Има един от нас, който нищо не разбира от жени, но със сигурност не съм аз. Ти просто не можеш да я проумееш.

— Ти да не би да я харесваш?

— Във всеки случай я уважавам.

— Защо не отложите дискусиите за жените за някой друг път? — меко предложи Джанет. — Аз искам просто да изпия едно питие, ако това е възможно, разбира се. Ако за господата представлява трудност да преминат от теория към практика по отношение на жените, ще трябва сама да си поръчам.

В този момент вратата на заведението се отвори и отвън нахълта цяла група млади хора. Помещението моментално се изпълни със смехове и шум.

Джанет пое дълбоко въздух.

— Правилно ли разбрах, че сте малък филмов екип?

Марк се усмихна.

— Е, не сме чак толкова много. Само така изглежда, защото Рей е голям женкар и на него винаги са му необходими поне по три партньорки наведнъж.

— Здравей, Марк! Здрасти, Рей — край тях премина зашеметяваща красавица с ослепително руса коса и хвърли подозрителен поглед към Джанет. — Значи това е жената, която сбъркахте днес с мен?

— Направо не е за вярване, нали? — обади се Джанет саркастично.

— Какво искате да кажете?

— Ами, едва ли могат да се намерят два толкова различни типа като нас двете.

Бабс се обърна към Рей, търсейки помощ.

— Какво иска да каже тя?

Той й смигна весело.

— О, ти не можеш да го разбереш, скъпа. Но пък и не е необходимо.

Бабс сбърчи недоволно чело.

— Ти винаги казваш, че не разбирам! — оплака се тя. — Накрая започвам да си мисля, че ме смяташ за глупава.

— Е, не бих се изразил точно така — усмихна се Рей иронично. — А пък и в края на краищата няма смисъл всеки да е носител на Нобелова награда.

Тя изфуча срещу него като тигрица.

— Това сигурно означава, че искаш да ме унижиш!

— Не бих противоречил на една дама — захили се той.

— Би било крайно неучтиво.

— А ти… простак такъв! — тя се опита да го ритне по кокалчето, но Рей ловко избягна атаката.

Разчорленият тип от самолета през цялото време стоеше зад Бабс. Гледаше замислено към Джанет.

— Вие сте… вие сте от…

— Да, това съм аз. Вашата спътничка, която вие любезно почерпихте с малко скоч. Само дето ароматът му не ме възхити до полуда, както може би сте очаквал.

— Откъде познаваш дамата, Дик? — заобиколиха ги няколко мъже с учудени погледи. — Ах ти, стар коцкар такъв! Защо си крил от нас такова приказно създание? Никога ли не си чувал за християнския принцип, че трябва да споделяш благата с приятелите си?

Дик не смяташе, че ситуацията е комична.

— Не говори така, простако! Дамата няма много основания да каже добра дума за мене. Когато се срещнахме, се случи малка неприятност.

— Я, това е невероятно! — изхили се Рей.

— Умирам от жажда — изстена Бабс. — Тук няма ли нещо за пиене?

— Според мен има определена вероятност да се намери нещо течно. В края на краищата се намираме в бар.

— Защо не поръчвате тогава?

Джанет й хвърли съчувствен поглед.

— Веднага схванахте проблема — похвали я тя.

Актрисата се втренчи подозрително в нея.

— Какво искате да кажете?

— Бабс, няма ли да престанеш? — възмути се Рей. — На всяко изречение отговаряш с „Какво искате да кажете?“ Бог ми е свидетел, че съм правил безбройни опити да ти обясня какво искам да ти кажа. Сега вече само благодаря на всевишния, че текстовете на ролите успяват да се задържат като по чудо в прекрасната ти главица.

В следващия момент се отдръпна, за да избегне удара в диафрагмата си.

Марк се запъти към една маса и цялата група го последва. Сервитьорът трябваше да донесе още няколко стола. След това се върна за поръчката.

— Вие също ли сте актриса? Всъщност как се казвате? — попита Бабс.

— Казвам се Джанет. Приятелите ми ме наричат Джени.

— Хей, чухте ли? — провикна се Дик. — Тя се казва Джени. Както мъртвецът в последния ни филм.

— Здравей, Джени — поздравиха я всички весело.

Рей стана.

— Нека да продължим церемонията по представянето. И така, аз съм Рей, това е Марк, както вече си успяла да разбереш. А това са Бабс, Дик, Уолтър, Лино, Сам и Естер.

Джанет кимна поотделно на всеки от компанията. Естер беше пълната противоположност на Бабс — тъмнокоса жена с умни очи и сдържано поведение.

Дойде сервитьорът с поръчката и всички вдигнаха наздравица.

— Джени, ти също ли си актриса? — повтори Бабс въпроса си.

Джанет поклати глава.

— На света има и други професии, освен изпълняването на роли във филми, скъпа Бебси Бейби — обади се Рей.

— А, така ли? — учуди се Бабс.

— Аз съм доцент по психология в Колумбийския университет в Ню Йорк — каза Джени.

— В университета ли? — извика Бабс — Страхотно! Никога не съм била там.

— Ще се чувстваш неуютно там, скъпа — успокои я Дик.

— Какво искаш да кажеш? — актрисата впери в оператора огромните си очи.

Но преди той да се обади, Джанет предложи:

— По-добре ти разкажи за работата си. Ще ми бъде много интересно. Как се казва филмът, който снимате в момента?

— „Горещи нощи“ — отвърна Бабс и очите й светнаха. — Голяма работа, това мога да кажа! — хвърли поглед към Рей. — Той е не само режисьор, но е написал и сценария. Просто невероятно, откъде взима толкова идеи този човек!

Джанет забеляза, че режисьорът направо се стопи под пороя от похвали. „Тя е влюбена в него, а изглежда и той я харесва — мина през главата й. — Без съмнение е много полезно за самочувствието му да има около себе си жена, която го приема напълно безкритично.“

Поръчаха си по още едно питие. Настроението се повиши с няколко градуса. Джанет си каза, че по същото време би могла да се намира в компанията на психотерапевтите, и сравнението я направи безмерно щастлива.

 

 

Успехът на вечерта беше пълен. След многото коктейли пиха шампанско. Марк седеше до Джанет и все по-често я гледаше внимателно отстрани. Тя усещаше как погледите му просто изгарят кожата й. Нямаше какво да лицемерничи: младият Марк Ривърс й харесваше много. Докосна случайно гърдите му с ръка и това я разтърси като електрически ток.

След третата чаша шампанско Джанет започна сериозно да флиртува с него. Той обаче остана сдържан. Това я ядоса. Защо не реагира на подканящите й погледи? В края на краищата тя бе достатъчно привлекателна. Може би не е неговият тип? А може би вече е обвързан?

Доближи се още повече до него.

— Мисля, че е много вълнуващо да опознаеш по-отблизо хората на изкуството. Според мен колегите ти имат страхотно чувство за хумор.

— Не знам дали тези брътвежи могат да се окачествят като чувство за хумор — отговори той сухо и посочи към Бабс, която в този момент се опитваше да закрепи върху главата си чашата с шампанско.

Джанет се засмя весело.

— Аз… аз много се радвам, че стана това недоразумение с лодката днес. Иначе нямаше да се запозная с всички вас.

Щеше да каже: „Нямаше да се запозная с теб“, но искаше да го накара той да започне пръв. Помисли си, че не би било зле да се намира в силната му прегръдка и да не мисли за нищо друго, освен за любов.

Дик се наведе към нея.

— Вие двамата май хубаво си гукате, а?

— Точно така — отговори Марк. — И ще ти бъда особено признателен, ако не ни се месиш в разговора.

Дик се сепна.

— Не мога ли да кажа и аз нещо?

— Можеш, но не и някоя глупост!

— И кое според теб не е глупост? — поиска да узнае Дик.

— Хей, вие двамата! Много бързо се палите — намеси се Джанет. — Преди малко Рей и Марк се караха, а сега пък вие сте се хванали за косите. Да не би филмите да ви изнервят толкова?

Марк я погледна с усмивка.

— Изглежда е така. Повечето от нас са прекалено чувствителни.

— Да, може би — съгласи се Дик. — Но не и аз. Аз съм един уравновесен мъж, който винаги се държи на положение.

— Не бих се съгласила с последното, Дик — обади се Естер, която досега мълчеше.

Марк я погледна и закима усърдно.

— Естер има право. Както винаги.

Тъмнокосата актриса се усмихна на Джанет.

— Ние сме съвсем нормални хора, Джени. Всъщност нашето ежедневие е също толкова скучно, както и на повечето нормални хора, които работят по кантори и учреждения. Само дето около нас се е изградил някакъв ореол от романтични представи. Това, разбира се, е пресилено.

— Хей, слушайте, говори нашата умница! — извика Рей — Естер смята за свое призвание да обясни на хората колко сме банални и скучни всъщност.

— Че не сме ли такива? — попита Марк.

— Е, определено не е точно така, както го вижда Естер. Тя има прекалено развито чувство за реализъм.

— Какво искаш да кажеш? — обади се Бабс.

— Скъпа, ти не го разбираш.

Барбара Алдани, наричана още Бабс, се разсърди не на шега.

— Рей, ако още веднъж кажеш, че не го разбирам, ще ти се случи нещо много неприятно! Няма да допусна да се отнасяш с мен като с малко дете!

Очите на Рей заблестяха, когато погледна към нея.

— Знаеш ли, че изглеждаш умопомрачително, когато се ядосаш, скъпа?

— Благодаря ти, Рей! — Бабс веднага смени гримасата си с усмивка.

Всеки комплимент беше балсам за изтерзаната й душа. Избухването бе забравено и нямаше нищо по-важно от признанието за нейната красота. Последното беше особено ценно, когато идваше от устата на един режисьор и сценарист.

— Рей здравата е хлътнал по Бабс — прошепна Марк. — Затова й даде главната роля, макар че всички ние имаме не особено високо мнение за качествата й на актриса. Наистина изглежда добре, но за продукцията щеше да бъде от полза, ако коефициентът й на интелигентност бе малко по-висок.

Джанет внимателно загледа двамата.

— Рей обаче крие чувствата си много умело — отбеляза тя толкова тихо, че само Марк да може да я чуе.

Той се засмя.

— Според мене малко се срамува. В края на краищата не е много престижно за един мъж да се влюби в жена с ум колкото на една кокошка.

— Не си ли малко краен в преценката си? Е, Бабс определено не притежава гения на Айнщайн, но според мен не е и толкова тъпа, за каквато се представя.

— Може би имаш право — замисли се Марк. — Понякога си мисля, че тя просто играе, блъфира с тази своя умствена ограниченост. Но като си помисли човек, прави го прекалено достоверно. Би трябвало да е дяволски добра актриса, за да изиграе такова нещо.

— А къде е вашият супермен?

— О, Джеймс Джонс! — Марк размаха енергично ръка във въздуха. — Зарежи го! Рей има рядката способност да налита на най-некадърните артисти. Затова и първият му филм нямаше никакъв успех. Този му е вторият.

— А кой финансира всичко това?

— О, Рей може да си го позволи. Баща му беше виден финансист. Вече не е между живите. Сърцето му не издържало на стреса. Завещал на сина си пет милиона долара. А Рей има на сърцето си две неща: първо, не иска да има нищо общо с финанси, и второ — желае да профука парите на баща си колкото е възможно по-бързо. Просто го е срам да бъде богат. Между другото, ако не е Естер, досега да не притежава нито цент.

— Мислех, че Естер е актриса.

— Тя е и актриса, даже много добра. В момента обаче се задоволява с второстепенни роли. Била е в Холивуд. Там имала някаква сърцераздирателна афера с известна знаменитост. Мисля, че сега си почива от връзките си с мъже. Мога да я разбера.

Джанет го погледна учудено.

— Че ти самият си мъж! Как можеш да говориш така?

Той вдигна рамене.

— Не знам. Във всеки случай аз представлявам изключение. За разлика от много други съм способен да уважавам една жена.

— А другите не са способни, така ли?

— Определено не така, както аз. Те виждат жената като компания за в леглото — той стисна устни. — Човек трябва да уважава жената до себе си за това, което представлява като личност.

Джанет се усмихна широко. Естествено, изказването на Марк й допадна като жена, но като психоложка реши, че е малко странно. Мъчеше се да отгатне причините за такава една позиция.

— Женен ли си, Марк?

Той поклати отрицателно глава.

Джанет въздъхна облекчено. Погледите им се срещнаха и между тях проблеснаха искри. Дланите й се овлажниха. Този Марк наистина беше чудесно момче!

„Ще взема да се влюбя в него! — мина й през главата. — А и съвсем ясно виждам, че не съм му безразлична“.

Усмихна му се съблазнително.

— За съжаление вдругиден ще трябва да отлетя за Ню Йорк. Не мога да си позволя по-голяма отпуска. Вие колко време ще останете в Маями бийч?

Не можеше по-ясно да намекне, че иска да се видят отново.

— Снимките ще продължат още четири дена — той се поколеба за малко. — Аз обаче…

Замълча.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами, нищо.

Джанет се облегна разочаровано на стола си. Сигурна беше, че иска да я види отново. Защо не го кажеше?

Рей се наведе през масата:

— Имаш ли някакви планове за утре, Джени?

— Засега не.

— Искаш ли да гледаш как се снима филм?

— С удоволствие.

— Чудесно! Тогава ела утре сутринта на плажа. Започваме в девет.

— След като не може да върже никого да седи в киносалона и да гледа филмите му, трябва да е щастлив, че ще има публика поне при снимането — подигра го Дик.

— Между другото, твоето мнение ще ми помогне изключително много при работата — продължи Рей, като я гледаше настойчиво.

— Ще видя какво мога да направя — тя стана и огледа цялата компания. — Уморена съм, днешният ден беше доста напрегнат. Ще се видим утре.

— Лека нощ, Джени! — чу се от всички страни.

Чакаше реакцията на Марк. Погледна за миг към него. Преди да сведе очи, успя да види, че я гледа с напрегнат интерес.

„Значи не съм се излъгала! — зарадва се Джанет. — Харесвам му! Сигурно се притеснява от другите и затова не смее да ме помоли за среща. Утре ще трябва да си поприказваме насаме.“

Отиде в стаята си и веднага влезе в банята. Застана пред огледалото и се огледа критично. Прекара леко пръсти по гърдите си.

— Ще те чакам, Марк — прошепна тихо. — Просто съм луда по теб!

„Направо си се побъркала — прошепна й един вътрешен глас. — Познаваш го само от няколко часа, а вече искаш да го притежаваш!“.

Но това беше нещо повече от желание за секс. Наистина, Марк я привличаше неудържимо, но освен това от него се излъчваше топлина и обещание за обич. Може би това е мъжът, който ще й подхожда напълно?

„Да, сигурна съм — помисли си унесено. — Нали затова съм психоложка, познавам хората.“

Отпусна се в горещата вода на ваната. Натърка се с ароматния шампоан. Тялото й омекна, главата й се замая леко. Ами ако и Марк беше тук? Каква ли нощ щяха да прекарат заедно? При тази мисъл мускулите й затрепереха. Изстена тихо и си пожела вече да е сутрин.

 

 

На следващия ден Джанет отиде едва към обяд на плажа. Беше спала като къпана във всеки смисъл на думата. Чувстваше се отпочинала и бодра.

Сред филмовия екип цареше творческа бъркотия. Всички бързаха и се суетяха. Поздравиха я кратко и пак се хванаха за работа.

Снимането на филм си беше тежък труд и Джанет ясно го виждаше в момента. Дик постоянно сменяше позицията на камерата, включваше този или онзи прожектор. Рей беше страшно капризен като режисьор и много трудно успяваха да му угодят.

Сега Джанет видя и изпълнителя на главната роля. Беше позастаряващ красавец, очевидно безумно влюбен в собствената си личност.

Естер стоеше малко по-назад и мълчаливо наблюдаваше снимките. Джанет отиде при нея.

— Защо сте наели Джеймс Джонс? — попита я тихо. — Май имате само главоболия с него.

Естер се засмя.

— Съвсем вярно. Но поне е известно име — тя въздъхна. — Всъщност това е единствената добра дума, която мога да кажа за него. Въобще не мога да си представя как го е постигнал. Като артист е съвсем посредствен. Рей го ангажира единствено с надеждата, че популярността му ще привлече публиката. Първият филм беше пълен крах.

— И ти си мислиш, че Джеймс Джонс ще ви напълни касата?

— Ако трябва да съм напълно откровена — съмнявам се — рече Естер замислено. — Но ти нали вече познаваш Рей? Когато си науми нещо, никой не може да му го избие от главата. Освен всичко останало, парите са негови. Ако иска, може да ги изхвърли през прозореца.

Джеймс Джонс беше изиграл сцената и сега пристъпи към тях. Изгледа Джанет кратко и изпитателно и се обърна към Естер.

— Ако продукцията върви все така мудно, ще трябва да се спазаряваме наново — започна той недоволно.

— Нали се договорихме вече? Не може така, мистър Джонс!

Веждите му се вдигнаха многозначително.

— Ще видим тая работа!

Обърна се и се отдалечи с бързи стъпки.

— Много любезен човек, няма що! — отбеляза Джанет.

— Естер! — извика Рей по мегафона.

Междувременно неколцина любопитни минувачи се бяха насъбрали покрай снимачната площадка и зяпаха работата на групата. Естер се запъти към режисьора. Джанет се огледа. Къде ли се е дянал Марк?

Внезапно усети две ръце върху раменете си. Обърна се бързо.

— Марк?

— Здравей, Джени — усмихна й се Дик. — Колко се радвам, че дойде да ни видиш!

— Какво е станало с теб, Дик?

Той тръсна несигурно глава. Косата му я нямаше. Беше късо подстриган и сресан. Новата прическа му придаваше съвършено различен вид. Беше станал определено по-мъжествен.

— Днес сутринта бях при бръснаря — измърмори той. — Крайно време беше. Харесва ли ти?

— Хмм, да! Изглеждаш много по-добре от преди.

— Благодаря ти! Всъщност, целта ми беше да ме харесаш.

Джанет се засмя.

— Е, постигна го.

— Значи ще мога да постигна и останалото. Искаш ли да пийнем заедно нещо?

— С удоволствие. Но днес ми се пие само безалкохолно. Шампанското от вчера още ми мъти главата.

— И моята. Дадох тържествено обещание да не пия толкова занапред. Искаш ли да ми помогнеш да го спазя? — погледна я умолително.

— Стига да мога, ще го направя — Джанет се озърна наоколо. — Къде е Марк?

— Сутринта замина за Ню Йорк. Сцените, в които участва, са вече заснети. Договорът му изтече.

Джанет усети да я изпълва страхотен гняв. Защо вчера не й каза, че ще си заминава? Не беше честно! Във всички случаи го е знаел! Само й съобщи, че екипът ще остане още четири дена в Маями… А, да — сега си спомни: той искаше да добави нещо, но после замълча. Що за човек бе той, по дяволите? В очите му определено имаше интерес. А след това просто си заминава! Това май прилича на бягство!

„О, само да ми падне! — помисли си раздразнено. — Ще му го върна тъпкано! Ще го накарам да полудее от страст, а после ще го оставя да се оправя сам!“

— Дик, знаеш ли, промених решението си. Като си помисля, бих могла да изпия един „Блъди Мери“.

Лицето му засия.

— Съгласен съм с теб! — обещанието му да намали алкохола беше моментално забравено.

Отидоха заедно в бара на плажа. Тя демонстративно се притисна към него. Очите на Дик заблестяха от гордост, а колегите му започнаха да мятат завистливи погледи.

— Джени, знаеш ли, че си страхотна!

Тя се засмя поласкана.

— И сигурно са ти го казвали доста мъже — допълни той смутено.

— Двама или трима.

Дик се засмя малко пресилено.

— Жените са действително странни същества — измърмори на себе си. — Никой мъж не може да ги разбере. Винаги са склонни или да скромничат, или да преувеличават.

— Ах да — забравих, че ти си женомразец — спомни си Джанет.

— Аз? Женомразец? От къде на къде?

— Във всеки случай, така ми се стори в началото — отвърна тя сухо.

— Дай ми възможност и ще ти докажа обратното.

Джанет се поколеба. Какво да му отговори? Първото й впечатление от Дик се оказа подвеждащо. Операторът всъщност беше добро момче, малко комплексирано наистина, но се поддаваше лесно на влияние. Когато човек го опознаеше по-отблизо, започваше да го харесва. Стюардесата имаше право. Нелюбезното държание и немарливостта бяха само фасада, израз на прекалено развит инстинкт за самосъхранение.

Погледна го изпитателно и веднага разбра, че младежът се е влюбил в нея.

Ами тя? Пред очите й се появи образът на Марк. Не бе ли за предпочитане да го забрави? Той се измъкна тайничко, като измамник, а при това тя беше сигурна, че не му е безразлична. По дяволите! Една жена не може да се излъже чак толкова! Или все пак може? Не я ли подведе собственият й интерес към него? Марк й хареса още от самото начало и бе приела, че чувствата им са взаимни. Само че шансът да се сближи с него вече беше проигран и вместо това налетя на Дик. Може би трябваше да уплътни времето си с него, докато рано или късно все пак се срещне с Марк?

Внезапно се засрами от тези си мисли. Погледна младия отстрани. Изглеждаше много добре, макар че никога не би събудил у нея същите чувства като Марк. Лицето му беше открито, замечтано, почти като на юноша. Да, идеята за новата прическа му беше дошла точно навреме.

Дик колебливо хвана ръката й.

— Не ми отговори на въпроса.

— Дай ми малко време, Дик!

Той замълча.

Джанет изпразни чашата си и стана.

— Сега се връщам в хотела. Ще се видим в Ню Йорк. Ето, това е телефонният ми номер — подаде му визитната си картичка.

Дик я сложи в джоба си, без да каже нищо. След това я проследи замислено с поглед, докато тя пресичаше ивицата на плажа.