Ким Стюарт
Марк (7)

VII

Опита всичко, за да забрави Марк, но не успя. Просто не можеше да го изгони от мислите си. Във всяко отношение той беше чудесен мъж, ако се игнорираше патологичната му привързаност към неговата майка.

Дали наистина мисис Ривърс ще се бори със зъби и нокти, за да предпази сина си от влиянието на друга жена?

Но какво значи „да предпази“? Джанет стисна устни, докато я заболя. Тя самата не беше готова да дели с никого мъжа, когото обичаше. Марк, разбира се, можеше и трябваше да запази близки отношения с майка си, но в границите на разумното.

Мисис Ривърс беше самотна. Това беше основната причина, поради която толкова ревниво пазеше сина си за себе си. Но тя беше извънредно атрактивна за възрастта си жена. За нея не би представлявало голяма трудност да си намери съпруг. Може би…

Но да, ако майката на Марк се влюби!

Страхотна идея! Мисис Ривърс трябваше да се влюби в някой мъж на нейната възраст, а после да се омъжи за него.

Джанет се засмя сама на себе си. „Ама и аз съвсем съм превъртяла — помисли си. — Сега ще трябва да си играя на Амур, само че не знам откъде да взема лъка и стрелите му.“

Какво би накарало мисис Ривърс да се влюби? Първо, естествено, трябва да се запознае с подходящ кандидат.

Джанет веднага си помисли за професор Нейвън. Той не беше женен, но изглеждаше невероятно някога да стигне до идеята за брак. Животът му беше изпълнен до краен предел. Той си имаше своите книги, катедра, имаше си домашна помощница, чиито сладкиши бяха известни далече зад пределите на кухнята й. Не, професорът едва ли изпитваше желание да замени удобния ергенски живот с брачното ложе. Възрастта му също будеше сериозни съмнения дали би бил в състояние да изпълнява пълноценно съпружеските си задължения. А освен това не беше ясно как ще се запознаят мисис Ривърс и Джонатан Нейвън. В края на краищата, дори и той да склони, не можеше да се появи с някой непознат мъж в къщата на тази зряла жена и да й предложи да се омъжи за него!

Човекът, който можеше да направи това, трябва да притежава силно развито чувство за хумор. Направо трябва да е истински шегаджия и да притежава още цял куп полезни качества. Как да намери достоен кандидат? Освен всичко друго, трябва да е свободен и да изпитват желание за брак. „Не — помисли си Джанет. — Най-добре е да избия тази идея от главата си. Няма такъв човек!“

И тогава се сети — чичо Фред! Братът на баща й. Черната овца на фамилията Къмингс. От дете беше известен с бурния си живот. На него можеше да се разчита за всякакви щури приумици. Освен това притежаваше неотразим чар. Жените се лепяха за него като мухи на мед. Много от познатите му с удоволствие биха се накичили с фамилното име Къмингс. Въпреки това чичо Фред по някаква странна причина винаги се беше въздържал от брак. Какво можеше да го накара сега да се реши?

— О, Джени — прошепна младата жена сама на себе си. — Трябва да си се побъркала, за да кроиш такива планове. По-скоро ще спечелиш един милион от тотото, отколкото да накараш Фред и мисис Ривърс да се влюбят един в друг.

Трябваше да си избие идиотските идеи от главата!

Но защо поне да не се обади на чичо Фред? Той беше много мил човек и Джанет още като малко момиченце често споделяше проблемите си с него. Много често го беше чувствала по-близък, отколкото родителите си. Може би просто трябва да му изплаче болката си.

Взе телефона и решително набра номера му.

— Чичо Фред, аз съм, Джанет — чичо й никога не я наричаше Джени, понеже според него оригиналното име било по-хубаво.

— Здравей, Джанет, колко хубаво, че се обаждаш! Да нямаш някаква болка на сърцето?

— Откъде знаеш? — обърка се тя.

Чичото се засмя с глас.

— Ами, когато малката ми племенница ме търси, тя винаги има по някой труден проблем за разрешаване.

— Искаш да кажеш, че ти се обаждам само когато имам нужда от теб ли? — попита Джанет виновно.

— О, това е съвсем естествено — отвърна Фред с разбиране. — Каква друга причина може да те накара да позвъниш на стария си чичо?

— Ех, чичо Фред! Може да има толкова много причини! А освен това ти изобщо не си стар.

— Тогава значи искаш нещо от мен. Иначе нямаше да ме ласкаеш. Говори направо.

— Ами… аз се влюбих — започна тя.

— Чудесна новина!

— Но има усложнения.

— Говори.

— Марк е чудесен човек. Не мога да си представя някой, с когото да си подхождаме по-добре. Но е свързан прекалено силно с майка си.

— Просто го хвани и го откъсни от майчината прегръдка — посъветва я чичото. — С това проблемът се разрешава.

— О, Фред, невъзможен си! Как си го представяш всичко това?

— Има си средства и начини. Познавам жени, за които децата са всичко на света. Но в един момент разбират, че на света има и други неща, освен майчината любов. Например еротика и секс. След това започват да мислят по-иначе.

Джанет беше на същото мнение. Значи чичо й Фред мисли като нея! Идеята й не е била съвсем безпочвена.

— Значи мислиш, че ако мисис Ривърс се влюби, тя ще поразхлаби връзката със сина си?

— Така си го представям. Много често криворазбраната майчина обич се корени в самотата на жената.

— Мисис Ривърс е наистина самотна — прекъсна го Джанет.

— Точно това ти казах. Ако имаше съпруг или любовник… — той изведнъж възкликна: — Я ми кажи честно, да не си ме включила някъде в твоята игра?

— Каква игра имаш предвид?

— Ако не се лъжа, идеята ти е да пласираш на тази жена подходящ кандидат-съпруг. За да можеш да отмъкнеш синчето.

— Фред! — извика Джанет ужасена.

— Не се прави на божа кравичка! Досега само родителите ти се стряскаха, като им кажа истината.

— Да, спомням си.

— И така, красавице моя, трябва добре да обмисля дали ще се осмеля да се включа в твоя сценарий.

— Какво искаш да кажеш?

— Ясно е, че искаш да ме насъскаш като хрътка към бедната женица. Поне добре ли изглежда?

— На твоите години е и е същинска красавица.

— Ммм… няколко години по-млада нямаше да е зле.

— Ще ти хареса.

— Е, да се захващаме с работа тогава.

— Ей, ама ти наистина си страхотен, чичо Фред! — зарадва се Джанет. — Човек винаги може да разчита на теб. Аз в началото даже не смеех да си го помисля. А ти позна, както винаги!

— За съжаление отдавна съм си изяснил повечето от процесите, които протичат в женския мозък — отбеляза чичото и Джанет ясно си представи ироничната му усмивка.

— Направо страх да те съвземе — засмя се тя.

— Точно така. И тъй, къде може човек да се срещне с майката на твоя възлюбен?

— Ето това е сериозен проблем! Марк не знае, че познавам майка му. Аз я посетих под предлог, че правя анкета за „Галъп“.

Той подсвирна през зъби.

— За доцент имаш май прекалено развинтена фантазия. Радвам се обаче, че дъщерята на Том крие у себе си поне малко тръпка към живота. И така, нека да продължим!

Джанет се замисли за баща си. Том Къмингс никога не би одобрил начина й на действие.

— Не ми идва нищо наум в момента.

— Дай ми адреса на госпожата — предложи Фред. — Все ще се удаде някаква възможност. Ще ти се обадя след два дни, за да ти кажа как е протекла операцията.

— Благодаря ти, чичо Фред! Но някак си имам лошо предчувствие за нещата.

— Защо? Защото искам да ощастливя една самотна жена?

— Ами… това, което предприемаме, не е съвсем честно.

— Запази си скрупулите за друг път! — посъветва я чичото спокойно. — И ме остави да действам.

Джанет му даде адреса на мисис Ривърс. След това остави замислено слушалката. Понякога, ако човек бутне едно камъче, предизвиква цяла лавина…

 

 

Опита се да разсее лошите мисли с работа. Все по-често се хващаше обаче, че гледа в очакване към телефона. Днес трябваше да се обади чичо Фред.

Може би си е дал сметка колко налудничава е работата, с която се е захванал. Може би когато тя му се бе обадила, си е пийнал малко повече.

Но не, гласът му беше напълно трезвен, а освен това Фред Къмингс беше човек, свикнал да предприема точно такива рисковани маневри. Дали вече се е срещнал с мисис Ривърс?

Джанет вече се канеше да вземе душ и да си ляга, когато телефонът иззвъня. Забърза към апарата.

— Джанет Къмингс на телефона.

— Ела, моля те, в „Крокъдайл бар“ на Осемдесет и пета улица — чу се гласът на чичо й.

— Знаеш ли колко е часът?

— Да, знам, не се притеснявай. Това е нощен бар и работи до сутринта. Много малък и уютен, ще ти хареса, както хареса и на мисис Ривърс.

— Но… но… — Джанет пое дълбоко въздух, — да не искаш да кажеш, че трябва да се срещна в този бар с мисис Ривърс?

— Брей, отгатна от първия път — развесели се Фред. — Умница си ми ти! Нали ще дойдеш, разчитам на теб!

— Фред, ти си луд — изпъшка Джанет.

— Възможно е.

— Разкажи ми какво стана през последните два дена. Как успя да я заведеш в нощен бар?

— Дамите обичат да излизат от време на време.

— Не ми говори с гатанки! Разкажи ми всичко!

— Ще ти разкажа като дойдеш. Надявам се до един час да си тук — Фред Къмингс затвори телефона.

Джанет постоя няколко минути със слушалката в ръка, като поклащаше глава. Чичо й Фред наистина беше дяволски експедитивен човек.

Извади от гардероба вечерен костюм, гримира се старателно и след четиридесет минути вече седеше в таксито на път за Осемдесет и пета улица. „Крокъдайл бар“ беше тузарско заведение. Клиентелата се състоеше предимно от възрастни търговци и бизнесмени и техните съпруги.

Джанет плати на шофьора и застана с разтуптяно сърце пред ярко осветения вход. Спря се за миг, за да събере смелост, преди да влезе вътре.

Как си представяше чичо Фред цялата игра? Трябваше ли да иде на тяхната маса, или да седне на друга? Господи, как трябваше да се държи?

Оказа се, че Фред Къмингс бе измислил как да ги запознае. Барът беше с оскъдно осветление, интимни сепарета и малък дансинг. Когато Джанет влезе, Фред веднага скочи и тръгна насреща й.

— Извинете ме за малко — подхвърли той на дамата си. — Виждам, че влиза племенничката ми. Искам да я поздравя.

Мисис Ривърс гледаше учудено как сърдечно прегръща Джанет и я потупва по рамото.

— Джанет! — извика чичото с престорена изненада. — Колко се радвам да те видя отново!

— Чичо Фред — отвърна тя на заговорническото му намигване, — аз също се радвам много!

Стараеше се много срещата им да изглежда случайна, но като че ли актьорското поприще не й се удаваше твърде.

— Може ли да те запозная с моята дама?

— С удоволствие.

Фред Къмингс я поведе към масата. Очите на мисис Ривърс светнаха, като я видя.

— О, мис Уилямс! — извика тя. — Каква изненада! Много се радвам да се видим отново! Анкетата успешно ли премина?

Джанет успя само да кимне.

„За всекиго е ясно, че сърцето ми е отишло в гърлото — мина й през главата. — Какво да правя сега? Побърканият Фред ме натопи в голяма каша!“

Фред Къмингс гледаше объркано към двете жени.

— Защо наричаш Джанет мис Уилямс, скъпа? — попита той мисис Ривърс.

— Понеже така й е името.

— Тя Уилямс ли се казва? Това е ново за мене.

Мисис Ривърс се поколеба.

— Да не би да се лъжа? — обърна се тя към Джанет. — Но не, много добре си спомням, че се казвахте Уилямс.

На Джанет й искаше да потъне в земята. Какво да обяснява сега?

Фред Къмингс намери изхода. Плесна се по челото и извика:

— Аз съм един нещастен склеротик! — наведе се над ръката на дамата си и я целуна. — Толкова съжалявам, скъпа моя, май наистина забравих как се казва племенницата ми! Какво значи забравил? По-скоро обезумял! Знаеш ли — обърна се той към Джанет и й намигна, — в историята на нашия род има една скръбна глава, за която никой не говори. Майката на Джанет се е развела навремето с брат ми, без да помисли за последствията. Омъжила се за някой си Уилямс и го убедила да даде името си на дъщеря й. Но не след дълго, скъпа моя приятелко, тя установила, че не може да живее с никой друг мъж, освен с първия си съпруг. Затова се развела с въпросния Уилямс и отново се омъжила за брат ми. И сега Джанет трябва пак да промени фамилията си.

Погледна въпросително към племенницата си.

— Сега отново се казваш Къмингс, нали? Доколкото си спомням, нещата трябваше да са отдавна уредени.

Джанет стисна юмруци. Имаше чувството, че ще се пръсне от смях. Този Фред беше невероятен!

Той забеляза нейното объркване и допълни:

— Нека да не говорим повече за това. Джанет сигурно би желала да не се споменава за увлеченията на майка й на младини. За мене обаче тя е Къмингс. Такава е била винаги и такава ще си остане — хвърли настойчив поглед към събеседничката си. — Е, разбира се до момента, в който се омъжи. Всъщност, възможно е да остане и с две имена.

Мисис Ривърс кимна.

— Ти имаш син, Мойра, нали така? — внезапно смени темата Фред.

— Да, така е — усмихна се Мойра Ривърс.

— Може би трябва да запознаем някога тези две прекрасни деца — предложи той, като погали дланта на събеседничката си.

Тя го погледна засмяно.

— Това не е лоша идея, Фред. Знаеш ли, Марк е доста затворено момче. Но си мисля, че няма да му направя лоша услуга, ако го запозная с някоя хубава млада дама. Досега той беше може би прекалено обвързан с мен. Сега си давам сметка — очите й се отправиха към Фред Къмингс, — че може би съм се отнасяла доста егоистично със сина си.

„Я виж ти, какво трогателно признание!“ — мина през главата на Джанет.

— Че коя майка не иска да бъде близо до сина си? — отвърна галантно Фред. — Този Марк трябва да е щастлив човек, задето има такава майка. Както е казал поетът: „Благодари на Бога и бъди доволен, ако имаш при себе си майчина любов“.

Мойра Ривърс очевидно не се впечатли много от поетичното отклонение на чичото. Той имаше желание да продължи рецитацията, но Джени го прекъсна:

— Да не би напоследък да уплътняваш времето си с четене на поезия? На твоята възраст хората разсъждават доста по-прозаично, чичо Фред.

Той я загледа учудено.

— Напълно си права.

— Ясно е, че съм права — продължи тя. — Лошото е, че малко хора се радват, когато чуят истината за себе си.

— Истината е прекалено прозаична.

— Да не искаш да кажеш, че предпочиташ поезията пред истината? — попита загрижено Мойра Ривърс.

Фред се засмя на глас.

— Не, скъпа моя, не съм чак толкова загубен! Но нали човек трябва да си позволява от време на време по някоя малка шегичка.

Мойра въздъхна.

Келнерът донесе още една чаша за Джанет и чичото наля шампанско. После вдигна своята чаша и като погледна нежно дамата си, се обърна към Джанет:

— Това тук е малко тържество.

— По какъв повод, Фред?

Той погледна Мойра Ривърс в очите.

— Поводът е, че аз намерих жената, която търся толкова много години. С надеждата, че от това ще възникне продължителна връзка, сега аз я моля да се чукне с мен.

Мойра Ривърс се изчерви като малко момиченце.

— Фред, остави това — рече тя кокетно и наведе глава.

— Не мислиш ли и ти като мен? — попита той, а долната му устна потрепери. — Много съм разочарован.

— Нашето запознанство е много кратко — започна да увърта мисис Ривърс. — Може би трябва да почакаме малко?

— Ами че аз чакам от петдесет години, скъпа моя! Всъщност не чакам, а непрекъснато търся дамата на сърцето си. И сега, когато най-после я срещам, изведнъж ми се казва, че трябва да почакам още малко!

Мойра се усмихна смутено на Джанет.

— Явно е, че вашият чичо е свикнал да пристъпва направо към въпроса. Никога не съм срещала толкова упорит човек.

Джанет кимна.

— И аз мисля така. Той наистина е уникален!

— Да се надяваме, че си права — откликна той. — В края на краищата не съм конфекция.

Тримата се засмяха, след това се чукнаха с шампанско. Джанет улови погледите, които си разменяха двамата. Мисис Ривърс изглеждаше като обхваната от треска. Това донякъде бе разбираемо. Но ето че и чичо й Фред, който никога не е бил лишен от женско внимание, изглеждаше страшно развълнуван. Дори само начинът, по който произнасяше името й, беше много красноречив.

Ставаше някакво чудо. Майката на Марк се беше променила напълно. Ето какво означава да срещнеш подходящия мъж. А двамата се познаваха едва от четиридесет и осем часа!

Мойра и Фред не можеха да отделят погледите си един от друг. Настана мълчание.

Джанет се почувства излишна. Изпи виното си, изчака известно време за благоприличие, след което стана.

— Извинете ме, но трябва да си ходя вкъщи. Пожелавам ви приятна вечер.

Мойра Ривърс потрепна, сякаш събудена от сън.

— Радвам се, че се запознах с вас. Обадете се някой ден!

— С удоволствие. Ще ви позвъня по телефона. Чичо Фред има номера ви, предполагам.

Махна им с ръка за довиждане и напусна бара. Мойра и Фред вече не я забелязваха. Интересно какво ще каже Марк, ако ги види така?